Решение № 2776 от 12.6.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 528/2025 г.

Производството по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е образувано по жалба на Окръжен съд – Благоевград срещу Решение № ПИ-76 от 18.03.2025 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София. Повдигнатият с жалбата спор е относно правото на жалба на Окръжен съд – Благоевград като взискател по изпълнителното производство, доколкото с обжалваното решение жалбата срещу разпореждане на публичния изпълнител за прекратяването му е оставена без разглеждане. В тази връзка е изтъкнато, че по аналогия на правото на взискателя в изпълнителното производство по АПК (чл. 294 АПК) и в това по ГПК (чл. 435 ГПК), и в изпълнителното производство по ДОПК на взискателя следва да бъде признато правото му да обжалва актове и действия на публичния изпълнител. Окръжен съд – Благоевград е страна в производството, прекратено с обжалваното пред директора на ТД на НАП - София разпореждане на публичния изпълнител, и в това му качество жалбата срещу разпореждането е допустима - чл. 6 ДОПК. С тези мотиви, поддържани и в съдебно заседание, е отправено искане решението на директора на ТД на НАП – София да бъде отменено и преписката – върната за произнасяне по същество. Ответникът – директор на ТД на НАП – София, е оспорил жалбата. В съдебно заседание чрез упълномощен представител е изтъкнал, че право на жалба срещу действията по изпълнение имат само посочените в чл. 266, ал. 1 ДОПК длъжник и трето задължено лице. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК е ясна и категорична, като взискателят не е сред посочените в нея лица с право на жалба. Доколкото урежда ред за обжалване на действията по изпълнение, разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК е специална по отношение на общите норми на ДОПК и ГПК. ДОПК не предвижда възможност за взискателя да обжалва действията на публичния изпълнител по административен ред. Длъжникът в изпълнителното производство Т. Ш. не е изразил становище по жалбата. Въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът прие следното по фактите: С разпореждане изх. № С250001-137-0001604/26.02.2025 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – София е прекратил събирането на публични вземания по изпълнително дело № 1110002•••/2011 г., в т.ч. на Окръжен съд – Благоевград за такси, разноски и глоби на Т. Д. Ш. от [населено място] по изпълнителни листове, издадени по нохд. № 387/2020 г., № 512/2021 г., № 129/2016 г., № 387/2021 г., № 353/2016 г. Задълженията са счетени за погасени по давност и със същото разпореждане са отписани на основание чл. 173 ДОПК. Разпореждането е обжалвано от Окръжен съд – Благоевград с жалба до директора на ТД на НАП – София, който я е оставил без разглеждане с обжалваното пред съда решение. Решение № ПИ-76 от 18.03.2025 г. е връчено на Окръжен съд – Благоевград на 19.03.2025 г. От правна страна съдът прие следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 266 ДОПК, независимо че ответникът не е сезиран с жалба от субектите по чл. 266, ал.1 ДОПК. Доколкото решението е с правно основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК, правото на жалба на Окръжен съд – Благоевград е упражнено в указания в него срок по чл. 268, ал. 1 ДОПК и жалбата подлежи на разглеждане. По същество оплакването за неправилност на обжалваното решение е основателно. За да остави без разглеждане жалбата на Окръжен съд – Благоевград срещу разпореждането на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, решаващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК, която е неприложима. Жалбата, по която се е произнесъл, не е жалба срещу действия по изпълнение в смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК, подадена от длъжник или трето задължено лице. Разпореждането за прекратяване събирането на вземанията на Окръжен съд – Благоевград, съответно за „отписването“ им по чл. 173 ДОПК – в контекста на чл. 173, ал. 1 ДОПК за изключването им от списъка на активните задължения по възражение на длъжника за изтекла погасителна давност, е акт по чл. 225 ДОПК. Вземането за държавни такси и за разноски по влязло в сила съдебно решение е публично държавно вземане – чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК. Затова именно публичният изпълнител следва да се произнесе по възражение за изтекла погасителна давност, като прекрати изпълнителното производство при основателността му – чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК (вж. и мотивите на Решение № 452 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2015 г.). Актът за прекратяване на производството е разпореждане - чл. 226, ал. 1 ДОПК, което подлежи на обжалване по административен ред на основание чл. 144, ал. 1 ДОПК. Съответно разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 7 ДОПК не може да е правно основание за оставяне без разглеждане на жалба на взискателя в изпълнителното производство, доколкото урежда ред за обжалване на действия по изпълнение, насочени към удовлетворяване на вземането. Разпореждането на публичния изпълнител по чл. 225, ал. 1 ДОПК е процесуално действие, а не част от действията по принудително изпълнение (вж. Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия – „... действия по отлагане и възобновяване, прихващане и прекратяване на производството, не могат да бъдат възприети като „действия по принудително изпълнение”), които подлежат на обжалване от длъжника и от трето засегнато лице по реда на чл. 266 ДОПК. Активната легитимация на взискателя в изпълнителното производство по ДОПК произтича от процесуалното му положение на страна - чл. 210, ал. 1, т. 1 ДОПК, с право на защита на своите права и законни интереси – чл. 6, ал. 2 ДОПК (вж. в този смисъл Решение № 12465 от 19.07.2024 г. по адм.д. № 4555/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, Решение № 436 от 26.02.2019 г. по адм.д. № 112/2019 г. на Административен съд – Пловдив), а правният интерес – от отрицателното засягане на правната му сфера от прекратяване на изпълнителното производство за удовлетворяване на предявеното парично вземане, включително с оглед последиците по чл. 225, ал. 2 ДОПК. Противното произнасяне с обжалваното решение е израз на формалистичен подход, който е несъвместим с предназначението на защитата срещу незаконосъобразни актове и действия на публичния изпълнител. Самото изпълнително производство е административно и правото на защита в административното производство е общ принцип (чл. 8, ал. 1 АПК), по силата на който страните следва да получат възможност да обжалват преграждащите го актове. Аналогично в производството по чл. 267 и сл. АПК всяка от страните разполага с възможност да обжалва актовете на органа по изпълнение – чл. 295 АПК. Също в ГПК, при уредбата на изпълнителното производство – чл. 435, ал. 1 ГПК. По изложените съображения жалбата е основателна и обжалваното с нея решение следва да бъде отменено, а преписката – върната на решаващия орган за произнасяне по същество – чл. 147, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, съдът