Решение № 5123 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 902/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Г. Д. М. и И. Д. М., чрез адв. В. И. от АК-Пловдив, против Решение № 250/17.09.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата им с вх. рег. № 94-00-6906/03.09.2024 г. в частта, с която е обжалвана оценката на недвижими имоти, изнесени за продажба по реда на ДОПК, посочени в съобщение с изх. № [рег. номер]-111-0002263/24.07.2024 г. и съобщение с изх. № [рег. номер]-111-0002266/24.07.2024 г. за провеждане на търг с явно наддаване, на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК, и е оставена без уважение останалата част от жалбата, на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК. В жалбата са развити доводи за нищожност и неправилност на оспорения административен акт поради издаването му при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в ДОПК, противоречие с материалния закон, неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и несъответствие с целта на закона. В тази връзка най-напред се твърди, че жалбоподателите оспорили пред Директора на ТД на НАП Пловдив като незаконосъобразни действията на публичния изпълнител по изпълнителни дела № 221210077/2022 г. и № 221274373/2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, изразяващи се в насрочване за 20.09.2024 г. на търг с явно наддаване на собствени недвижими имоти, както и в: предприемане на фингирано връчване по реда на чл. 32 ДОПК, без предвидените в закона предпоставки за това, образуването на изпълнителното дело, започването на производството, изпращането на съобщение за доброволно изпълнение, описът, оценката, насрочването на продажба, определянето продажбата чрез търг с явно наддаване, определянето на първоначални продажни цени от 12 000 лв. за 1/2 от първия гараж и 15 000 лв. за 1/2 от втори гараж, описа на гореописаните имоти, групирането на имотите, разгласяването на продажбата и уведомяването за това на собствениците на имота, определяне на правилата за продажбата и тяхното оповестяване, както и отказ да бъде позволена справка по делата чрез упълномощен адвокат. Поддържа се, че особеният ред по чл. 32 ДОПК бил извънреден способ за връчване, който се прилагал при изчерпани възможностите на чл. 29 ДОПК, а случаят не бил такъв, защото не бил спазен регламентираният в чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, срок за получаване на пратката в пощенската служба при дължими не по-малко от две служебни известия за това. След като уведомяването за насрочване на продажбата и за определянето ѝ чрез търг с явно наддаване не било редовно връчено на жалбоподателите, както не им било връчено редовно и надлежно нито едно уведомление за нито едно действие от страна на публичния изпълнител, то същите били незаконосъобразно извършени и препятствали правото им на защита, поради което следвало да бъдат отменени. Извършеното от публичния изпълнител групиране на недвижимите имоти било неправилно, тъй като 1/2 от гараж не представлявала група от вещи, подлежащи на обединяване. Незаконосъобразни били действията му да не използва лицензиран оценител, вписан в КНОБ при извършването на опис и определянето на пазарна стойност на продаваните недвижими имоти по реда на чл. 235 ДОПК, поради което незаконосъобразно била формирана недействителна и прекомерно занижена продажна цена на същите в размер на 12 000 лв. за 1/2 от първия гараж и първоначална цена 15 000 лв. за 1/2 от втория гараж. Сочи се и на 30.08.2024 г., един ден след като разбрали от съседи за насрочената продажба на имотите им, жалбоподателите упълномощили адвокат с изрично пълномощно, който отишъл на място при публичния изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, за да извърши справка. Въпреки че адвокатът представил адвокатското пълномощно в оригинал, легитимирал се с адвокатска карта и попълнил нарочна молба, му било отказано устно, а в последствие и писмено с писмо изх. № [рег. номер]-178-0017718/30.08.2024 г. и изх. № [рег. номер]-178-0017720/308.2024 г., да се запознае с делото. Счита се, че отказът на публичния изпълнител да предостави на упълномощения адвокат на жалбоподателите справка по изпълнителното дело бил незаконосъобразен, тъй като тя не представлявала искане за предоставяне на информация по реда на чл. 74 ДОПК, а дори и да се допусне, че тази разпоредба била приложима, то в ал. 2 на същата било разписано, че информация се предоставяла с писмено съгласие на лицето-страна по делото, което било инкорпорирано в адвокатското пълномощно. Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 368/18.11.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, както и всички незаконосъобразни действия на публичния изпълнител по изпълнителни дела № 221210077/2022 г. и № 221274373/2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалните си представители – ст. юрк. С. Х. и юрк. Н. З., я оспорва като неоснователна, поради се иска жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със съобщения за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК с изх. № [рег. номер]-048-0080583/05.07.2022 г. и изх. № [рег. номер]-048-0140829/13.12.2022 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, жалбоподателите са уведомени за образувани изпълнителни дела срещу тях под № 221210077/2022 г. и № 221274373/2022 г. за неизплатени публични вземания, и са поканени в 7-дневен срок от датата на получаването да ги платят доброволно по посочена банкова сметка. С ПНОМ изх. № [рег. номер]-023-0002743/07.10.2021 г. и изх. № [рег. номер]-022-0002342/18.01.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 200 ДОПК и чл. 205 ДОПК, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 ДОПК, е наложена възбрана върху подробно описаните в жалбата недвижими имоти, надлежно вписани в Службата по вписванията – Хасково, собственост на жалбоподателите, видно от представената Справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за периода от 01.01.1991 г. до 19.05.2023 г. от Агенция по вписванията. С Протоколи изх. № [рег. номер]-028-0002121/30.06.2023 г. и № [рег. номер]-028-0002122/30.06.2023 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 233 ДОПК е извършен опис на същите недвижими имоти. Съгласно Удостоверения за данъчна оценка с изх. № 7611006567/04.12.2023 г. и 7611006568/04.12.2023 г. на Община Хасково, данъчната оценка на гараж с [идентификатор] е 7 113.10 лв., а на гараж с [идентификатор] е 13 112.40 лв. С Постановление изх. № [рег. номер]-086-0000355/21.12.2023 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 235, ал. 1 ДОПК е назначена Н. П. А.-Р. за оценител на двата недвижими имота. Според експертна оценка на Н. П. А.-Р. - лицензиран оценител на недвижими имоти съгласно представения сертификат за оценителска правоспособност рег. № 100102489/10.03.2020 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, крайната пазарна стойност на гараж с [идентификатор] е 20 050 лв., а на гараж с [идентификатор] е 28 500 лв. С Разпореждания изх. № [рег. номер]-104-0000415/29.03.2024 г. и № [рег. номер]-104-0000034/18.01.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 235, ал. 2 ДОПК е определена следната окончателна оценка за недвижимите имоти, а именно: на гараж КИД 77195.735.219.2.3 - 24 000, 00 лв., респ. 12 000.00 лв. за 1/2 идеална част от него, собственост на задълженото лице, а на гараж КИД 77195.709.19.18 – 30 000, 00 лв., респ. 15 000.00 лв. за 1/2 идеална част от него, собственост на задълженото лице. Със съобщения изх. № [рег. номер]-111-0002263/24.07.2024 г. и № [рег. номер]-111-0002266/24.07.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 235, ал. 2 ДОПК е обявена продажба чрез търг с явно наддаване по изпълнителни дела под № 221210077/2022 г. и № 221274373/2022 г. на гореописаните недвижими имоти. От писма рег. № 197000-7884/16.10.2023 г. и № 197000-7885/16.10.2023 г. на Началник РУ Хасково, 2 бр. протоколи и 2 бр. разписки от 10.10.2023 г. се установява, че на същата дата в сградата на РУ Хасково е проведена среща между публичен изпълнител Ж. М. и жалбоподателите с цел връчване на документи по изпълнителните дела, като отказът им да получат съобщения за доброволно изпълнение, ПНОМ и Протоколи за опис е оформен по реда на чл. 30, ал. 4 ДОПК с подписа на свидетел - полицейски инспектор в РУ при ОДМВР Хасково. Установява се и че на лицата са били разяснени процедурата по опис и оценка на съответните недвижими имоти, били са указани техните права, и са били уведомени за етапа на започналото производство по принудително изпълнение, с предприемането на действия по оценяване на недвижимите имоти и за правните последици от това. Видно от приложение по преписката протоколи, съобщенията за доброволно изпълнение, ПНОМ, съобщенията за насрочване на опис, разпорежданията за определяне на окончателна оценка, съобщенията за продажба чрез търг с явно наддаване, съобщенията по чл. 243, ал. 2 ДОПК са връчени на жалбоподателите по реда на чл. 32 ДОПК. С молба от 30.08.2024 г. адв. В. И. от АК-Пловдив, като пълномощник на Г. Д. М. и И. Д. М., е поискала да извърши справка по двете изпълнителни дела, като е представила писмено пълномощно от жалбоподателите. В писма изх. № [рег. номер]-178-0017720/30.08.2024 г. и № [рег. номер]-178-0017720/30.08.2024 г. публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е посочил, че не може да ѝ предостави достъп до делата предвид разпоредбата на чл. 74 ДОПК, тъй като представеното пълномощно не съдържало предпоставките, при които е било допустимо разкриването на данъчно-осигурителна информация. Такъв достъп щял да ѝ бъде предоставен след представяне на надлежно пълномощно. Срещу действията на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, изразяващи се в насрочване на търг с явно наддаване на недвижими имоти по изпълнителни дела под № 221210077/2022 г. и № 221274373/2022 г., определянето на първоначални продажни цени от 12 000 лв. за 1/2 от първия гараж и 15 000 лв. за 1/2 от втори гараж, описа и групирането на същите, както и отказ да бъде предоставен достъп до делата на упълномощен адвокат, е подадена жалба с вх. рег. № 94-00-6906/03.09.2024 г. от Г. Д. М. и И. Д. М., чрез адв. В. И. от АК-Пловдив. С Решение № 250/17.09.2024 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е оставена без разглеждане жалбата в частта, с която е обжалвана оценката на недвижими имоти, изнесени за продажба по реда на ДОПК, посочени в съобщение с изх. № [рег. номер]-111-0002263/24.07.2024 г. и съобщение с изх. № [рег. номер]-111-0002266/24.07.2024 г. за провеждане на търг с явно наддаване, на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК, и е оставена без уважение останалата част от жалбата, на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК. Прието е, че в конкретния случай оценката на недвижимите имоти е била извършена при спазване на чл. 235 ДОПК, а именно от оценител, притежаваш необходимия сертификат за оценителска правоспособност, като не е по-ниска от данъчната оценка на имотите, а съгласно императивната норма на чл. 235, ал. 5 ДОПК окончателната оценка не подлежи на обжалване. Освен това публичният изпълнител насрочил за една и съща дата двете продажби на 1/2 ид. част на всеки от продаваните имоти предвид обстоятелството, че длъжниците са били съпрузи, притежават недвижимите имоти в режим на СИО, като са длъжници по две отделни изпълнителни дела, поради което правилата относно правата на съпруг - недлъжник, предвидени в ДОПК, са били неприложими. Посочено е още, че за разлика от издаването на съобщението за продажба, с което се инициира производството по продажба чрез търг по реда на ДОПК, уведомяването на длъжника за това обстоятелство не било от категорията на административните актове по чл. 24, ал. 1 и aл. 2 ДОПК, доколкото не създавало права и задължения, нито засягало по някакъв начин права и законни интереси, както и не съставлявало волеизявление за деклариране или констатиране на факти и обстоятелства, което да е от значение за признаване, упражняване или погасяване на нрава или задължения. Функцията на това съобщение била информативна, а именно длъжниците да предотвратят публичната продан, като заплатят задължението си ведно с разноските до датата на провеждане на търга с явно наддаване. Неспазването на реда за уведомяване по чл. 243, ал. 2 ДОПК не съставлявало съществено процесуално нарушение, тъй като евентуалната отмяна на действието по изпращане на съобщението за продажба и неговото повторение нямало да доведе до по-благоприятна за жалбоподателите промяна в правното им положение. Освен това от съдържанието на жалбата ставало ясно, че те били наясно с факта на насрочената публична продан, датата, на която предстояло да се проведе търг с явно наддаване и имотите, по отношение на които е насочено принудително изпълнение. Самите съобщения за търг притежавали необходимите реквизити по чл. 243, ал. 1 ДОПК, както били налице и основанията за принудително изпълнение. На следващо място е изложено, че в случая съобщенията за насрочване на търг били надлежно връчени по реда на чл. 32 ДОПК, като били налице предпоставките за това, документирани със съответните протоколи, съобщения и обратни разписки. Следвало да се има предвид и че била документирана проведена с длъжниците среща, при която те отказали да получат предявените им за връчване документи, оформена по реда на чл. 30, ал. 4 ДОПК. При срещата им била разяснена процедурата по опис и оценка на съответните недвижими имоти, указани им били техните права, уведомени били за етапа на започналото производство по принудително изпълнение, с предприемането на действия по оценяване ма недвижимите имоти и за правните последици от това. Наведените в жалбата доводи за необективност и заинтересованост от страна на публичния изпълнител и други длъжностни лица във връзка с продаваните недвижими имоти са счетени за неоснователни, тъй като не се установявали данни за наличие на предпоставки за отвод или самоотвод съгласно чл. 76 ДОПК, а фактът дали в близост на продаваните имоти живеели служители на НАП бил без значение, като законодателят гарантирал обективността и справедливостта на принудителното изпълнение с нормите на чл. 256 ДОПК. Правилна била и преценката на публичния изпълнител, че в изпълнителните дела се съдържали данни за данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 3 ДОПК, която следвало да се разкрива единствено и само пред лицата и по реда, посочени в чл. 74 от с.з., а от пълномощното на адвоката на жалбоподателите било видно, че той бил упълномощен с правото да прави справка по конкретните изпълнителни дела, но не се съдържал текст за изрично съгласие на лицето за достъп до данъчно-осигурителна информация, с уточнение на нейния вид и обем. Нормите на Закона за адвокатурата били общи по отношение на разпоредбите на ДОПК, поради което именно последните били приложими. Видно от представеното удостоверение, това решение е връчено по електронен път на 19.09.2024 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на същия ден. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото от жалбоподателите пазарна на гаражи с [идентификатор] и [идентификатор], а от ответника – следните писма: изх. № 94-00-74/14.04.2012 г. на Министъра на финансите, изх. № 61-00-1/16.02.2017 г. на Зам. Изпълнителния директор на НАП и изх. № 24-28-132/11.09.2019 г. на Зам. Изпълнителния директор на НАП. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежнo легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, доколкото съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител се оспорват пред директора на компетентната териториална дирекция, която според чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК се определя по постоянния адрес на физическите лица. В случая той се намира в [населено място], поради което ТД на НАП Пловдив се явява компетентната дирекция. Директорът на ТД на НАП Пловдив се е произнесъл в 14-дневния срок по чл. 267, ал. 2 ДОПК, в изискуемата писмена форма, като решението му съдържа фактически и правни основания за издаването му, а разпореденото с него е в съответствие с предвидените в закона правомощия по чл. 267, ал. 2, т. 5 и т. 6 ДОПК. На следващо място не се установява при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила от решаващия орган. Според настоящия съдебен състав оспореното решение е в съответствие както с материалния закон, така и с неговата цел. Най-напред следва да се посочи, че правилно Директорът на ТД на НАП Пловдив е оставил без разглеждане жалбата в частта, с която е оспорена оценката на недвижимите имоти. Това е така, защото съгласно чл. 235, ал. 5 ДОПК окончателната оценка на публичния изпълнител не подлежи на обжалване. След като по силата на закона тя е изключена от контрол за законосъобразност както по административен, така и по съдебен ред, то жалбоподателите нямат право на оспорването ѝ, поради което и липсва правен интерес от обжалването на тези действия на публичния изпълнител. Изложените от органа допълнителни съображения относно оценката на имотите също следва да бъдат споделени, тъй като от събраните в хода на административното производство писмени доказателства безспорно се установява, че тя е извършена от оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България, в писмена форма, като публичният изпълнител е определил по-висока окончателна оценка, която надвишава и данъчната им оценка, т.е. действително е спазен редът по чл. 235 ДОПК. Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив в частта, в която е оставена без уважение останалата част от жалбата на Г. Д. М. и И. Д. М., също е правилно. Възраженията им срещу образуването и започването на изпълнителните дела, в т.ч. и относно изпращането на съобщенията за доброволно изпълнение, са неоснователни. На първо място, не се спори между страните, а и от събраните в хода на административното производство писмени доказателства безспорно се установява наличието на годни изпълнителни основания, удостоверяващи съществуването на ликвидни и изискуеми публични задължения на жалбоподателите, които не са били изпълнени в законоустановения срок, нито са били отсрочени или разсрочени. На следващо място, от приетите и неоспорени писма рег. № 197000-7884/16.10.2023 г. и № 197000-7885/16.10.2023 г. на Началник РУ Хасково, 2 бр. протоколи и 2 бр. разписки от 10.10.2023 г. се налага изводът, че на тази дата съобщенията за доброволно изпълнение са им надлежно връчени по реда на чл. 30, ал. 4 ДОПК. По-нататък, описът на недвижимите имоти е извършен законосъобразно от публичния изпълнител, след като са били възбранени, установено е по безспорен начин правото на собственост на длъжниците върху тях и са изготвени протоколи с определеното в чл. 233, ал. 2 ДОПК съдържание, за които се установява, че са им надлежно връчени отново по реда на чл. 30, ал. 4 ДОПК, както и по реда на чл. 32 от с.з. По отношение на последното обстоятелство следва да се посочи, че принципно са верни доводите на жалбоподателите относно връчването по чл. 32 ДОПК като особен способ, приложим след изчерпвани на възможностите по чл. 29 ДОПК. Противно на твърдяното от тях, от писмените доказателства в представената административна преписка се установява, че в случая са били налице предпоставките публичният изпълнител да пристъпи към него. Както се посочи по-горе, освен съобщенията за насрочване на опис, така и съобщенията за доброволно изпълнение, ПНОМ, разпорежданията за определяне на окончателна оценка, съобщенията за продажба чрез търг с явно наддаване и съобщенията по чл. 243, ал. 2 ДОПК са връчени на жалбоподателите по реда на чл. 32 ДОПК. От приложените по преписката известия за доставяне е видно, че първоначално е направен опит за връчването им чрез изпращане на писма с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, съобразно чл. 29, ал. 3 ДОПК, но те са върнати с отбелязване „непотърсено“. При осъщественото неуспешно връчване по този начин, публичният изпълнител законосъобразно е преминал към друг способ за връчване по ДОПК, а именно чрез прилагане към досието по чл. 32 ДОПК (в този смисъл вж. Решение № 2821 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 13127/2013 г. на ВАС, VII о.). На следващо място, от приложените по преписката протоколи се установява, че са изпълнени предвидените в цитираната разпоредба изисквания в тяхната последователност – извършени са две посещения през 7 дни на адреса на длъжниците, при които не са намерени лицата, техни представители или пълномощници, пълнолетен член на домакинството или пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, след което са поставени съобщения за връчването на определено за целта място в териториалната дирекция и са публикувани и в Интернет. Следва да се има предвид, че тези протоколи представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме за установени извършените от и пред публичния изпълнител действия и изявления, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващите не са представени никакви насрещни доказателства. Ето защо следва да се приеме, че в случая процесните актове са надлежно връчени на жалбоподателите по реда на чл. 32 ДОПК, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител не са опорочени. На следващо място и в отговор на наведените в жалбата бланкетни оплаквания, следва да се отбележи, че не се установява да са допуснати нарушения от публичния изпълнител при определяне на правилата за продажбата на недвижимите имоти на жалбоподателите. По делото не са ангажирани и никакви доказателства в подкрепа на твърденията им за заинтересованост и предубеденост от страна на органите по принудително изпълнение, поради което и те следва да се приемат за неоснователни. По отношение на отказa да се предостави достъп до изпълнителните дела на упълномощения от жалбоподателите адвокат, съдът споделя изцяло съображенията на контролната административна инстанция, доколкото същите са правилно обосновани от фактическа и правна страна. Безспорно е, че в изпълнителните дела се съдържа данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 3 ДОПК за Г. Д. М. и И. Д. М., а именно данни за конкретните размери на установените им данъци и задължителни осигурителни вноски, като нейното разкриване е изрично разписано в специалните разпоредби на чл. 74 и чл. 75 ДОПК. Несъмнено е и че при извършването на справка по тях би се стигнало реално до предоставяне на тези данни. От представеното пред публичния изпълнител писмено пълномощно от 30.08.2024 г. е видно, че те са упълномощили адв. В. И. от АК – Пловдив с право единствено да извършва справки по изпълнителни дела № 221210077/2022 г. и № 221274373/2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, да представя документи и да прави искане за прекратяване на изпълнителното производство. Следователно, действително липсва изрично писмено съгласие на лицата за предоставяне на данъчна и осигурителна информация. Касае се за специална правна норма, която дерогира приложението на общите, и която не може да тълкува разширително. Ето защо не би могло да се приеме, че упълномощаването на адвокат да извърши справка по изпълнително дело включва имплицитно в себе си и изрично съгласие на лицето за предоставяне на данни по чл. 72 ДОПК. По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Г. Д. М. и И. Д. М. е неоснователна, респ. обжалваното решение на Директора на ТД на НАП Пловдив и потвърдените с него действия на публичния изпълнител по изпълнителни дела № 221210077/2022 г. и № 221274373/2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, са законосъобразни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него. Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, съдът