Решение № 54 от 26.7.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 108/2012 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 233 от ЗМВР. Делото е образувано по жалбата на Д.С.Д. - разузнавач VІ степен в група ”Криминална полиция” при РУ”Полиция” (РУ”П”) – Попово, с адрес гр. Попово, ул. „….” №, ап. против Заповед № З-558/ 31.05.2012 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, с която му е наложено дисциплинарно наказание ”мъмрене” за срок от 3 месеца като държавен служител при ОД на МВР – Търговище на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 1 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 225 от ППЗМВР. В жалбата са посочени като основания за оспорване: неспазване на установената форма за адм. акт и съществено нарушение на адм.производствените правила, нарушение на материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона, тъй като не са посочени фактическите основания за издаването и не е конкретизирано извършеното нарушение, с което не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Не са посочени конкретните нарушени разпоредби, определени от закона, от подзаконов нормативен акт или Етичния кодекс за поведение на държавен служител в МВР. Не е спазена процедурата по чл. 229 и сл. от ЗМВР относно провеждането на дисциплинарното производство, защото изготвената докладна справка, във връзка с извършваната проверка не може да се приеме за обяснение във връзка с провежданото дисциплинарно производство, тъй като не е изготвена в хода на проверката. Жалбоподателят счита, че не му е дадена възможност съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР да изрази своето отношение към установените в хода на проверката обстоятелства и направени изводи за съставомерността на деянието. В съдебно заседание по делото оспорващият, редовно призован се явява лично и с адв. Р. Р. от АК – Търговище, който поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на оспорения адм. акт. В дадения от съда срок представя и подробни писмени бележки. Ответникът по оспорването – директорът на ОД на МВР - Търговище, редовно призован, не се явява, а се представлява в гл.юрк. Л. Ж., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. В дадения от съда срок представя подробни писмени бележки. Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения. Съдът приема за установено от фактическа страна, че на 29.05.2012 г. след 22, 50 ч. жалбоподателят Д. – разузнавач VІ степен в група „Криминална полиция” при РУ”П” – Попово в качеството си на дежурен за деня в РУ”П” – Попово приел пострадалото лице В. Г., на който бил нанесен побой след възникнал конфликт между две групи лица в дискотека „Макао” гр. Попово. Жалбоподателят Д. попитал лицето Г. за причината на нанесения му побои, но в същото време мобилният телефон на последния звъннал, Григоров вдигнал телефона и провел разговор с лицето М. И., който жалбоподателят разпознал по дрезгавия глас. След приключването на разговора си Григоров след повторната покана от страна на оспорващия за обяснение по случая, заявил че това не било важно и не си спомня нищо за случилото, кой и защо му е нанесъл физически побой, че това си е негов проблем и никой не е упражнявал физическо насилие срещу него. След този разговор Григоров станал от мястото си, скъсал листа, който му бил даден и заявил, че желае да си ходи. След последваща покана да разкаже какво се е случило от страна на оспорващия Григоров отново отказал и заявил, че иска да си ходи. Тогава жалбоподателят освободил Г. и веднага докладвал за случая на гл. инсп. А. – началник група ”КП” в РУ”П”- Попово, записали лицето Г. в книгата за доведени и той си заминал. На 30.04.2012 г. сутринта при смяната на дежурните ст. пол. Г. докладвал на началника на РУ”П” – Попово за случая и отказа на лицето Г. за разкаже причината за нанесения му побой. На същата дата около 18, 30 ч. лицето Г. депозирало жалба в РУ”П” – Попово, регистрирана със ЗМ № 285/ 02.05.2012 г. (стр. 20 до 22 от делото), като ПР – Попово отказала да образува досъдебно производство (според процесуалния представител на жалбоподателя). На 03.05.2012 г. директорът на ОД на МВР – Търговище издал заповед № з-435 (стр. 12 от делото), с която разпоредил да се извърши проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и назначил комисия за проверка по случая с изготвянето на писмена справка в срок до 11.05.2012 г. На 15.05.2012 г. назначената комисия в качеството си на дисциплинарно-разследващ орган изготвила справка рег. № 9796/ 15.05.2012 г. (стр. 8 до 10 от делото), в която подробно описала случая, като взела предвид докладните записки на жалбоподателя (стр. 11 от делото), на ст. пол. Ф.Т. (стр. 14 от делото), пол. С. А. (стр. 13 от делото), ст. пол. Гр.Г. (стр. 15 от делото). На 18.05.2012 г. жалбоподателят бил запознат с изготвената справка от дисциплинарно-разследващия орган (стр. 10 от делото). По делото е представена справка по случая от инсп. Й. ОР при група „КП” на РУ”П” – Попово( стр. 17 до 19 от делото), писмени обяснения от лицата Д. Я. (стр. 23 до 24 от делото), Б. Б. (стр. 25 от делото), Д.С. (стр. 26 от делото), К.С. (стр. 27 от делото), М. Н. (стр. 28 от делото), Н. Ш. (стр. 29 от делото), Г. Г. (стр. 30 от делото), Д. Ат.Д. (стр. 31 от делото), Ат. А. (стр. 32 от делото), И. И. (стр. 33 до 34 от делото), М. И. (стр. 35 до 36 от делото). По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение от д-р Г. от „МБАЛ – Търговище” АД на лицето В. Г. (стр. 37 от делото). На 31.05.2012 г. директорът на ОД на МВР – Търговище издал заповед № з-558 от същата дата, с която наложил дисциплинарно наказание „Мъмрене за срок от 3 месеца” на жалбоподателя – на длъжност „полицейски инспектор”- разузнавач VІ степен в група „Криминална полиция” на ПУ”Полиция” – Попово при ОД на МВР - Търговище, държавен служител категория „Г – ІІІ степен” на основание чл.224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 1 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 225 от ППЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.06.2012 г., който недоволен я оспорва пред настоящата инстанция. В с.з. по делото процесуалния представител на адм. орган е представил заповед № Із-2239/ 30.09.2010 г. на министъра на МВР (стр. 65 и 66 от делото), с която са утвърдени типови длъжностни характеристики, като в т. 4.1 Сектор/ група „Криминална полиция” за разузнавач VІ-V степен рег. № К – 9829/ 10.09.2010 г. Представил е и посочената длъжностна характеристика (стр. 67 до 70 от делото), както и протокол от 23.06.2011 г. (стр. 71 от делото), от който е видно че жалбоподателят е запознат с длъжностната си характеристика. При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Обжалваната заповед № з-558/ 31.05.2012 г. на директора на ОД на МВР – Търговище е индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен за целта орган и в кръга на неговата компетентност, тъй като разпоредбата на чл. 228, т. 3 от ЗМВР му определя като правомощие да налага дисциплинарни наказания от вида на процесното на служители на длъжност „полицейски инспектор”- държавни служители от категория „Г”. Съдът приема за основателни възраженията на жалбоподателя относно неспазването на установената форма за адм. акт, издаден в писмена форма, изразяващо се в непосочването от адм. орган на нарушените законови разпоредби в оспорената заповед. Съдът счита също, че при издаването на процесната заповед е нарушен и материалния закон - чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, съгласно който издадената заповед за дисциплинарно наказание следва да съдържа строго определени реквизити, сред които са разпоредбите, които са нарушени, при следните съображения: Действително адм. орган в оспорената заповед е записал ясно и подробно дължимите се фактически действия от страна на жалбоподателя. Като основание за издаване на адм. акт са посочени чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 1 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР и чл. 225 от ППЗМВР. Първата цитирана норма посочва, че дисциплинарно нарушение е неизпълнението на служебните задължения. Нормата на чл. 226, ал. 1 т. 1 от ЗМВР посочва, че „мъмрене” е дисциплинарно наказание, а чл. 228 от ЗМВР посочва дисциплинарно наказващия орган, компетентен да налага наказанията и категориите служители от МВР. Извършените деяния от страна на жалбоподателя, адм. орган в качеството си на дисциплинарно-наказващ е квалифицирал по чл. 225, ал. 2 от ППЗМВР. Според посочената норма маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. Цитираната норма е бланкетна и препраща към т.нар. „изискванията”. В с.з. по делото процесуалния представител на адм. орган посочи, че липсва нормативен акт с ясно разписани правила, на който да се позове дисциплинарно-наказващия орган, но в случая това е професионалното поведение на един служител от криминална полиция, което кореспондира със задълженията му съгласно длъжностната характеристика. Следва да се посочи обаче, че дори и след представянето на типовата характеристика за длъжността на жалбоподателя, съдът не може да подведе вменените нарушения на оспорващия под някой неин текст, където задълженията по длъжност са разписани подробно. Още повече, че самата оспорена заповед не препраща към длъжностната характеристика изрично. Съдът намира, че неизписването в процесната заповед на нарушените норми от жалбоподателя препятсва съдебната проверка за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Съдът не може да се ориентира и да подведе под съответната правна норма деянията на жалбоподателя и да отговори дали той е осъществил дисциплинарно нарушение и за това си поведение следва ли да носи дисциплинарно наказание. Това нарушава и правото на защита на оспорващия да организира ефективна правна защита. По наведените доводи от жалбоподателя, че не са изискани неговите обяснения по случая от дисциплинарно-разследващия орган и представените докладни записки са по заявителски материал на лицето Григоров съдът счита за неоснователни, защото всички изготвени докладни записки, представени от адм. орган и адресирани до началника на РУ”Полиция” гр. Попово са описани от дисциплинарно-разследващата комисия в изготвената от нея справка на 15.05.2012 г. Съдът след направена служебна проверка на основание чл. 168 от АПК намира, че при издаването на оспорената заповед не е налице противоречие с целта на закона и съществено нарушение на адм.производствените правила. При изложеното процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид на изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски в размер на 160 лв., съставляващи внесена държавна такса и възнаграждението за един адвокат. Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът