РЕШЕНИЕ

№ 1805

гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110100791 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид:

Ищецът „CTPOЙKOMПЛEKT“ EOOД, с ЕИК 831847364, със седалище и адрес на управление: град София, ул.“А.П.Чехов“ № 58 А, ет.3, ап.13, с управител В. Г. Н., твърди, че на ••.••.•••• г. в качеството си на превозвач е сключил с ответника „ TPAHCПPEC ГРИЙН“ EOOД, с ЕИК 202294271, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, бул.“България“ № 21, вх.Д, ет.1- в качеството му на спедитор, договор за международен автомобилен превоз на стоки, с предмет: превоз на товар, състоящ се от 9 палета с консерви, съдържащи лютеница, с общо бруто тегло от 7902 кг., от София до Унгария, с получател унгарското дружество •••-••• ••• /предназначени за Лидл, Словения и Лидл, Хърватска/, c място на разтоварване: Хави Уеърхаус - Прологистик Индустриален парк, град Gyal/ Гял/, Унгария. Международните товарителници са съставени от изпращача на товара- „Агропакт“ ЕООД- село Сенокос, Община Балчик.

Договорено е заплащане на превозно възнаграждение в размер на 1760, 25 лева без ДДС.

Превозът на товара /в група със стоки на други товародатели / е извършен с композиция в състав: влекач с per. № •• •••• •• и хладилно полуремарке с рег. № • •••• •• до мястото на получаването му, на ••.••.•••• г. Тъй- като обаче при предприетото разтоварване на стоката, част от палетите са били наклонени и получателят е имал съмнение за щети, по разпореждане на ответника превоза й е пренасочен за друг разтоварен адрес в България, в изпълнение на което е върната от Унгария и оставена в склад, намиращ се в •••••, район •••••, ул."•••" № ••. Затова ищецът в издадената фактура № •••••/••.••.•••• г. включва допълнително и сумата от 2347 лева без ДДС като превозно възнаграждение / навло/ за извършения превоз от Унгария до България, дължимо му на основание чл.16, пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/ CMR/, при положение, че транспортните разноски за връщане на товара/ стоката/ са били по- големи по размер.

На 28.08.2024 г. е направен оглед на товара от „Българска сървейорска компания“ ЕООД, вследствие на възложена от застрахователната компания „Евроинс“ АД експертиза, с която дружеството – ищец е имало сключена застраховка "Отговорност на превозвача на товари пo шосе /CMR/". Констатирани са само частично деформирани картонени подложки на стекове, в които са били наредени стъклените буркани с лютеницата, намиращи се основно в ъглите на 3 броя палети, без никакви повреди пo индивидуалните опаковки и целостта на самата стока, т.е. стъклените буркани са били здрави, както и опаковъчното фолио на палетите и стековете. Според експерта най-вероятната причина за повредата на външната опаковка на транспортирания товар е рязко спиране на превозното средство, при което палетите са се наклонили.

Ответникът не е заплатил на падежа/••.••.•••• г./ двете превозни възнаграждения в общ размер на 4928, 70 лева с ДДС, поради което срещу него е издадена на ••.••.•••• г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. №••••/•••• г. на ВТРС, срещу която е подадено възражение, но в срока по чл. 414 от ГПК не е предявен иск за установяване на вземането и е обезсилена заповедта.

Не е предявен от правоимащото лице съответен иск по чл. 31 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ срещу превозвача.

Предвид изложените твърдения, ищецът моли съда за постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 4928.70 лева- сбора на двете претендирани превозни възнаграждения, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски / молба от ••.••.•••• г./.

В с.з. чрез пълномощника си адвокат С. А.от •АК поради направено частично плащане след завеждане на делото, намалява иска до размер на сумата от 2816, 40 лева и го поддържа с доводи, подробно развити в писмен вид.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат П. Н. от •АК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения / доводи/, основани на обстоятелствата, че а/ превозно възнаграждение за връщане на стоката от Унгария в България не е договаряно между страните и не се дължи; б/ поради отказа на получателя да я приеме, обусловен от посоченото по-горе състояние на палетите и опаковките е изпратил на превозвача- ищец по електронната поща на ••.••.•••• г. протестно писмо, с което му е заявил, че ще го държи финансово отговорен и му е наредил в изпълнение на волята на изпращача на стоката- „Агропакт “ ЕООД, с ЕИК: 176481676, със седалище и адрес на управление: с. Сенокос, общ. Балчик, стопански двор, да я върне в България за преопаковане, което вторият е направил, след като се е опитал да я достави повторно на първия /получателя/ на ••.••.•••• г., но е последвал нов отказ, този път поради забава на доставката и отпаднала необходимост от нея; в/ тъй-като най- вероятната причина за повреждането на външната опаковка на стоката / стековете/ е предприета рязка маневра и спиране от водача на товарната автокомпозиция- действия, довели до наклоняване на товара, то за подобни щети, осуетили приемането на стоката, превозвачът носи отговорност на основание чл.17, §1 от Конвенцията ЧМР, поради което навло не му се дължи, включително и в двете посоки, въпреки че му е заплатено такова в размер на 2112, 30 лева с ДДС за превоза до Унгария по банков път на ••.••.•••• г. Претендира присъждане на направените по производството разноски. Привлеченото по реда на чл.219, ал.1 от ГПК като помагач на ответника - „Агропакт “ ЕООД, с ЕИК: 176481676, със седалище и адрес на управление: с. Сенокос, общ. Балчик, стопански двор, становище по делото не е изразило.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Безспорни, признати/ изявленията на пълномощниците на страните в с.з. и в молбата на този на ищеца от ••.••.•••• г./ и документално установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК са фактите и обстоятелствата – предмет на изложените в исковата молба и отговора й, твърдения, поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Спорен между тях е въпроса дължи ли ответникът превозно възнаграждение/ цена на превоза/ като правна последица на факта на връщане / превозване/ на стоката от Унгария в България, осъществено от ищеца по указание на първия? Отговорът е отрицателен. Между страните е съществувало правоотношение, породено от договор за автомобилен превоз на стоки/ товари/ по смисъла на чл. 367 от Търговския закон, чл. 49 от Закона за автомобилните превози, представящ ги в положението на превозвач - ищеца и товародател / възложител – ответника, сключен от втория в изпълнение на поето към третото лице – помагач договорно задължение / с оглед твърдението, би трябвало да е в приложното поле на чл.361, ал.1 от ТЗ, т.е. на основание спедиционен договор /.

Поради наличието на международен елемент в изпълнителното съдържание на този превозен договор, изразен във връзката между две различни държави/ България и Унгария /, в едната от които се намира мястото на приемане / натоварване/ на стоката, а в другата- мястото на доставянето й, за него и последиците му приложение намират общите правила на чл. 367-378 от ТЗ, специалните правилата на чл.49-72 от ЗАП и специалните правила / на практика, съвпадащи с тези на ЗАП/ на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на ДС на НРБ от 29.07.1977 г., публ. в ДВ. бр.61 от 1977 г., т.е. отношенията на спор между всички заинтересовани от изпълнението лица са предмет на регулиране и от този международноправен акт / чл.1, параграф 1/.

Ищецът в качеството му на превозвач по смисъла на Конвенцията, ЗАП и ТЗ, изрично заявява/ в исковата молба и в с.з./, че субективното притезателно право, чието удовлетворяване претендира по съдебен ред, произтича / правна последица е/ от осъществен фактически състав, уреден с нормите на чл.16, параграф 1 от посочения международноправен акт и чл. 63, изр.2-ро от ЗАП.

Съдът е длъжен да постанови решението си съобразно така заявеното основание на иска, т.е. да отговори дали факта на връщане на стоката в България по указание / нареждане на ответника, действително запълва хипотезите на двете норми и поражда право на превозно възнаграждение в полза на ищеца/ чл.6, ал.2 от ГПК/.

Макар и съгласно товарителницата за изпращач на стоката да е посочен продавача й- „Агропакт “ ЕООД/ вероятен купувач като посочен неин получател би следвало да е унгарското дружество, въпреки че документираният получател може да бъде един, фактическият - друг, а този, който притежава право да получи и се разпорежда със стоката- трети /, няма логическо съображение да не се приеме, че в широк практически смисъл на понятието в случая това качество принадлежи и на ответното дружество – възложител на превоза й от гледище на сключения договор с ищеца превозвач, тъй-като нито Конвенцията, нито законът стесняват понятието и съвместяват в него само продавача й / което, разбира се е най- често срещания случай, т.е. обикновено продавачът е фактическият изпращач /- няма пречка такъв да бъде и спедитор/ товародател, както и друг превозвач /аргумент, изведен от чл.34 на Конвенцията, чл.374 от ТЗ/ или най- общо всеки пряк възложител на превозвача.

„Превозвачът има право да му се възстановят разноските, направени във връзка с молбата му за указания или във връзка с изпълнението на получените нареждания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка“- чл.16, параграф 1 от Конвенцията CMR. Получените нареждания или указания се дават от изпращача, „когато по каквото и да било причина изпълнението на договора при условията, предвидени в товарителницата, е или стане невъзможно преди пристигането на стоката в предвиденото за доставянето й мяст о“ / чл. 14, параграф 1 / или „ когато след пристигане на стоката в местополучаването се появят пречки за предаване „/ чл.15, параграф 1 /.

„Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не по-късно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.“- чл.63 от ЗАП.

Поради появилата се пречка за предаване на стоката в предвиденото място за получаването й, изразяваща се в първоначален отказ на получателя да я приеме поради съмнение за щети, породено от състоянието на външната й опаковка и наклонени палети, ищецът е поискал указания от ответника и е получил от него нареждане да я върне в България за преопаковане в изпълнение на волята на третото лице помагач, т.е. налице са обстоятелства, очевидно попадащи в приложното поле на чл. 15, параграф 1 от Конвенцията, но е и в това на чл.63, изр.1-во от ЗАП, защото не е имало нито промяна на предвиденото място за доставяне на стоката на същия получател, нито доставяне на товара на друг получател/ тук под „получател“ няма как да се има предвид изпращача!/.

Изпълнението на нареждането е породило правото на ищеца да получи възстановяване на всички направени от него разноски, свързани с връщането на стоката, при условие обаче, че тези разноски не са последица от негова грешка. Въпросната предпоставка/ условие/ за пораждане на това право не може да има друго разумно обяснение / съдържание/ освен това, че под грешка / без оглед на това дали и вредоносна или не/ се има предвид всякакво поведение, което ако не бе се проявило не би се стигнало до разноски.

Осмислено в по дълбока причинно – следствена верига от обстоятелства нареждането за промяната се е наложило именно като последица на такава грешка, създала пречка за предаване на стоката.

Дори и да се отрече отговорността на ищеца за имуществени вреди към правоимащия/ изпращач или получател /, разгледана в по-тесния смисъл на чл. 17, параграф 1 от Конвенцията, тъй-като самата стока не е била повредена, нито пълно или частично липсваща, не може да се отрече, че обстоятелството / най- вероятно, защото е логично и неопровергано като причина за състоянието на товара, погледнато отвън / на „ предприета рязка маневра и спиране от водача на товарната автокомпозиция на превозвача “/ действия, довели до наклоняване на част от товара и повреждане на външната опаковка на част от стоката, т.е. стековете/ би могло да се определи като грешка/ по начало същата няма как да не е вредоносна/, без която не би се стигнало до отказа за приемане на стоката и до нареждането за връщането й в България.

Без правна стойност за преценката дали ищецът притежава или не претендираното право е обстоятелството, че срещу него в срока по чл.32 не е предявен съответен иск за обезщетение по чл.31, пар.1, вр. с чл.17, пар.1 от Конвенцията.

По начало в обхвата на правото на възстановяване на разноските, направени в изпълнение от превозвача на получено от изпращача нареждане за промяна, свързана със съдбата на стоката поради пречка да бъде предадена на получателя, няма как да се включва превозна цена, защото тя се уговаря между страните и заплаща, а не възстановява / възстановява се нещо, което е било вече реално направено, но изгубено, разходено, повредено или унищожено и/ или трябва да се върне стойността му от определен длъжник по силата на самия закон или договор /, а понятието разноски според общоприетото му значение, намерило адекватно разбиране за употреба в закона, означава разходи, оценени в пари, които реално са направени или се правят с определена цел или са свързани с дейност.

Ясното разграничение в обективното право между понятията разноски и възнаграждение / цена/ във връзка с изпълнение / неизпълнение на договори, лесно може да се познае с аргументи, извлечени от нормите на чл.78, чл.186, чл.268 от ЗЗД, чл.53, ал.1, т.9 от ЗАП, чл.356, ал.2 от ТЗ, чл.330 от ТЗ и много други. Че изразът: „да му се възстановят разноските“ в текста на чл. 16, параграф 1 от Конвенцията няма предвид и превозно възнаграждение, дължимо на основание изпълнение на нареждане на изпращача, тълкувателно лесно се вижда от израза, битуващ в края на този текст: „…освен ако тези разноски не са последица от негова грешка“.

Превозното възнаграждение няма как да е последица от грешка на превозвача, защото не е нещо, което е вече настъпило от грешката, т.е. не би настъпило, ако я нямаше тя/ такова нещо може да бъдат само разходи, свързани с промяната/.

Ако превозвачът би имал право и на превозно възнаграждение в подобни случаи, то би намерило изрично упоменаване/ уреждане в Конвенцията и в закона, но това не е така.

Изводът е очевиден: такова субективно право не произтича от двете норми, на които се позовава ищецът като негов източник, нито от Търговския закон.

Това означава, че възникването му може да бъде само последица на конкретна уговорка между страните по договора за превоз/ чл. 8, ал.1, чл. 14, ал.1, чл. 20а от ЗЗД, чл.372, ал.1 от ТЗ/, каквато в случая не се твърди да има и се отрича да има, т.е. няма.

Изпълнението на указанието/ нареждането на изпращача за връщане / пренасочване на стоката за/ на друг разтоварен адрес е всъщност изпълнение на задължение на превозвача, произтичащо от самия закон / чл.63, изр.1-во от ЗАП, чл.368, ал.2 от ТЗ/ и Конвенцията/ чл. 12, параграф 1, чл.14, параграф 1, чл.15, параграф 1, изр.1-во /, а не е действие – показател за мълчаливо съгласие за сключен между страните втори договор за превоз/ между впрочем ищецът също / правилно/ посочва в защитата си, че няма два договора за превоз/.

Затова поради особеността на хипотезата- предмет на спора и на която настоява ищецът, недопустимо би било в приложение на общ принцип на търговското право и по аналогия, изведена от нормите на чл.326, ал.2, чл. 356, ал.2, изр.2-ро, чл.361, ал.2 от ТЗ да се определя обичайна.о възнаграждение / цена/ за/на превоза, т.е. такава, каквато обикновено се плаща при подобни обстоятелства за същия вид услуга.

По изложените съображения искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

При този изход на спора, ответникът има право на направените по производството разноски/ чл.78, ал.3 от ГПК/ и тъй-като го е упражнил, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева, представляваща заплатено от първия адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, съдът