Решение № 356 от 29.4.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 213/2023 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Г. В. Е. от гр. Р. против Решение № 1012-16-65/1 от 17.11.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане № 22 от 10.10.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната пред него злополука, претърпяна на 02.04.2023г., не е приета за трудова. От съда се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне и признаване на злополуката за трудова. В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез упълномощения процесуален представител, поддържа исканията по жалбата, като в представени писмени бележки са изложени подробни съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона при издаване на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски, съобразно представен списък. Ответникът – Ръководител на ТП на НОИ – Разград, представляван по делото от упълномощен главен юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на подадената жалба с искане за отхвърлянето й. Поддържат се съображения, че не са изпълнени всички елементи от сложния фактически състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, за да бъде призната процесната злополука за трудова. Съдът е конституирал като заинтересована страна - РИК-Разград в изборите за народни представители на 02.04.2023г., но същата е с временен статут, съгласно чл. 62, ал. 1 от Изборния кодекс – осъществява правомощията си до 14 дни след произвеждане на съответния вид избор, респ. не е представлявана по делото. За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител. Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 11.07.2023г. жалбоподателката Г. В. Е. е подала жалба/сигнал до ТП на НОИ - гр. Разград за претърпяна трудова злополука, станала на 02.04.2023г. в същия град, на територията на ОУ „Никола Икономов“ - избирателна секция № 182600033 при провеждане на изборите за народни представители на посочената дата. По този повод със Заповед № 1015-16-68 от 14.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Разград, е наредено да се извърши разследване на злополуката, на основание чл. 58, ал. 2 от КСО, от комисия, чиито констатации са отразени в съставен Протокол № 5 от 21.09.2023г. за резултатите от извършеното разследване. Установено е, че Г. В. Е. е назначена за член на Секционна избирателна комисия (СИК) в секция № 182600033, населено място град Разград, в изборен район № 18 - Разградски за изборите за народни представители на 02.04.2023г., съгласно Удостоверение № 10/23.03.2023г. на Районна избирателна комисия (РИК), Решение № 109-НС от 22.03.2023г. на РИК. На 02.04.2023г. Г. В. Е. се явила около 6: 45 часа в изборното помещение на избирателна секция № 182600033 - ОУ „Никола Икономов“ – гр. Разград, стая 108, за участие и обезпечаване провеждането на изборния ден. Не е имала оплаквания от здравословен характер и общи неразположения. Точно преди започването на изборния ден, около 7: 00 часа, при подреждане на изборните материали Г. Е. се спъва (токьт на обувката се закача на метална лайсна (винкел), опасваща подиума пред училищната дъска в класната стая) и пада от подиума (височина около 20 см) по лице, на около метър напред върху пода. На мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП - Разград и пострадалата е транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград за преглед и лечение. След извършения преглед и медицински манипулации са констатирани увреждания на здравето, които не позволявали продължаване на участието й в изборния процес. Със Заявление вх.№ 331/02.04.2023г. от коалиция „Български възход“ до РИК - Разград, е предложено изменение на състава на СИК № 182600033, като от квотата на коалицията бъде освободена пострадалата Г. В. Е., а от списъка с резервни членове да се назначи М. Е. Б. от същата квота. С Решение № 195-НС Разград от 02.04.2023г., на основание чл.72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Изборния кодекс, РИК - Разград освобождава Г. В. Е. и назначава М. Е. Б. за член на СИК № 182600033, като издава удостоверение на новоназначеното лице и анулира издаденото удостоверение на освободеното лице. Това Решение, представено с административната преписка (л. 47 от делото) е публикувано на интернет-страницата на РИК на 02.04.2023г. в 14: 58 часа. На Г. В. Е. е издаден болничен лист № Е20230959399 от 03.04.2023г. от Специализирана ЛКК - специализирана по ОТ, Отделение по ортопедия на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград с диагноза по МКБ S42.40 „ ••• ••• ••• “, за периода 02.04.2023г. - 02.05.2023г., както и следващи болнични листи-продължения за временна неработоспособност до 26.07.2023г., включително. Издадено е и Съдебномедицинско удостоверение № 44/2023 от д-р Д. В. - съдебен лекар, Началник на Отделение съдебна медицина при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград, със заключение за установено счупване на долния край на лява мишнична кост (рентгенологично) и счупване на режещите ръбове на централните резци на горната редица на ниво 1 мм. При разследването на злополуката е установено също, съгласно Уведомително писмо № 33-00-105-1 от 26.07.2023г. на Община-Разград, че паричните средствата на членовете на СИК на територията на общината се изплащат от Община-Разград по списъци, предоставени от РИК-Разград. С Писмо № 33-00-114-1 от 07.08.2023г. на Общината бил представен заверен Списък на лицата от СИК № 182600033, на които Община-Разград е изплатила възнаграждение, като Г. В. Е. не била вписана в този списък, респ. не е получила възнаграждение като член на посочената СИК. Съгласно Решение № 1586-НС София от 02.02.2023г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), било определено еднократно възнаграждение на членовете на СИК/ПСИК в страната за провеждане на изборите за народни представители на 02.04.2023г. съгласно методика, както следва: Председател - 250 лева; Заместник- председател - 225 лева; Секретар - 225 лева и Член - 195 лева. Като анализ на причините за възникване на злополуката в обсъждания Протокол № 5 от 21.09.2023г., натоварената с разследването Комисия приела, че причина за получените травми на Г. В. Е. е падането вследствие на спъване в изборна секция № 182600033 на изборите за народни представители на 02.04.2023г., където същата е била в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 2 на Изборния кодекс. Получените травми са безспорно установени в приложената медицинска документация, както и Съдебномедицинското удостоверение. Констатирано е, че Г. В. Е. е служител на Община - Разград, на длъжност „Главен експерт“ по трудово правоотношение към отдел „Общинска собственост“, но Община -Разград, като работодател не е в правоотношения с лицето във връзка със статута й на член на СИК в изборния ден на 02.04.2023г. При анализа на установените факти е направен извод, че Г. В. Е., назначена за член на Секционна избирателна комисия в секция № 182600033, населено място град Разград, в изборен район № 18 - Разградски за изборите за народни представители на 02.04.2023г., е получила уврежданията си в самото начало на изборния ден (на 02.04.2023г.) по време на извършване на работа, която е част от задълженията й, като е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и настъпилото увреждане. Но тъй като с постановеното Решение № 195-НС Разград от 02.04.2023г. РИК анулира Удостоверение № 10/23.03.2023г. на Г. В. Е., същата не е включена в списъците към Община - Разград за изплащане на възнаграждение и осигурителни вноски. Респ. на 02.04.2023г. Г. В. Е. не е осигурена за риска „Трудова злополука и професионална болест“ по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, поради което Комисията приела, че разглежданият случай не осъществява фактическия състав за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. С нарочно Писмо до Г. В. Е. (л. 11 от делото), същата е уведомена за откритата процедура по разследване на злополуката, като са й дадени указания относно възможността да се ползва от правата си по чл. 57, ал. 2 от КСО, като декларира злополуката въз основа на формуляр по утвърден образец, в случаите, когато осигурителят не е декларирал злополуката. По този повод е подадена от жалбоподателката Декларация вх.№ 5101-16-23 от 27.09.2023г. (л. 25 от делото) и образувано досие № 66-22. Въз основа на констатациите от разследването е издадено Разпореждане № 22 от 10.10.2023 г., с което длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не е приело декларираната злополука за трудова. Изложени са мотиви, че на 02.04.2023г. Г. В. Е. не е осигурена за риска „Трудова злополука и професионална болест“ по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и следователно случаят не осъществява фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което злополуката не се приема за трудова. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Разград, който с Решение № 1012-16-65/1 от 17.11.2023г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно. Контролният орган е възприел същите мотиви, изложени в оспореното Разпореждане, а именно, че не е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО за класифициране на злополуката като трудова, тъй като не е налице един от конститутивните признаци на трудовата злополука, а именно да е станала с осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Обсъдено е, че жалбоподателката няма това качество, тъй като не е включена в списъците за изплащане на възнаграждение и внасяне на осигурителни вноски поради освобождаването й като член на СИК, респ. към 02.04.2023г. не е осигурена за риска „Трудова злополука и професионална болест“. Решението е съобщено на жалбоподателката на 24.11.2023 г., видно от приложеното по делото Известие за доставяне, а жалбата срещу него е получена в ТП на НОИ - Разград на 07.12.2023г. В хода на настоящото съдебното производство е събрана официална информация от ТД на НАП - Варна, офис Разград, като с Писмо изх.№ ВхК-2518 # 1 от 20.03.2024г. е установено, че след извършена проверка в информационната система на НАП към 19.03.2024г. за лицето Г. В. Е., ЕГН- •••••••••• за м.04.2023г. няма подадена Декларация образец № 1, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с вид осигурен (т.12) „код 71“- за членове на избирателни комисии по Изборния кодекс, в т.ч. членове на СИК. Респ., за лицето М. Е. Б., ЕГН- •••••••••• има подадена такава Декларация образец № 1 за м.04.2023г., в която са декларирани 3 отработени дни, месечен осигурителен доход за социално осигуряване – 195.00 лева, процент ДОО за сметка на работодател – 24, 3, процент ТЗПБ за сметка на работодател – 0, 7, месечен осигурителен доход за здравно осигуряване – 195.00 лева, процент ЗО за сметка на работодател – 8 и размер на нетно възнаграждение – 195.00 лева. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество - жалбата е основателна. С ъдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК. Решението е постановено от компетентния административен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, а съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Обжалваното решение има предписаната от закона форма на контролен административен акт, надлежно мотивиран съгласно чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Респ. и потвърденото Разпореждане № 22 от 10.10.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено по утвърдения от управителя на НОИ образец, съгласно чл. 57, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 5, т. 2 от КСО във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), с който завършва процедурата за установяване на трудови злополуки. Актът отговаря на изискванията относно изискуемото съдържание, вкл. има изложени фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Административното производство е проведено по приложимите за него специални правила по Глава пета от КСО и НУРРОТЗ, без съществени техни нарушения. Категорично се установи, че веднага след настъпването на злополуката с Г. В. Е. на 02.04.2024г., РИК-Разград е била надлежно уведомена във връзка с необходимостта от промяна в състава на СИК № 182600033, чиито член е била жалбоподателката и като орган по назначаването, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 4 от Изборния кодекс. Обстоятелството, че органът по назначаването на свой ред не е уведомил ЦИК, като ръководен орган – осигурител, е пропуск, в резултат на който не е било проведено вътрешно разследване на обстоятелствата, при които е станала злополуката съгласно чл. 2, ал. 2 от НУРРОТЗ, съответно не е бил съставен Протокол по чл. 2, ал. 3 от същата Наредба и не е подадена декларация по чл. 57, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 1, изр. 1 от НУРРОТЗ. Тези пропуски засягат единствено декларирането на тази трудова злополука от осигурителя, без да преклудират и ограничават самостоятелното процесуално право на пострадалата по чл. 57, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ да подаде декларация за тази трудова злополука, щом в срок от 1 година от настъпването й тя не е била декларирана от осигурителя. Възникването на това процесуално право и редовността на упражняването му не зависят от причините, довели до недеклариране на злополуката по обсъждания ред, нито от недобросъвестността на осигурителя. Необходимо и достатъчно условие за приложението на чл. 57, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ в случая е, че в 1-годишния срок след настъпване на злополуката на 02.04.2023г. същата не е декларирана от осигурителя в НОИ. От своя страна Г. В. Е. надлежно е упражнила това свое право – в 1-годишния срок по чл. 57, ал. 2 от КСО е попълнила декларация за трудова злополука по образеца, утвърден от управителя на НОИ, със задължителните данни и приложени документи, с които е разполагала, с което е сезирала съответното териториално поделение на НОИ. Разпореденото със Заповед № 1015-16-68 от 14.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Разград, разследване на злополуката по реда на чл. 58, ал. 2 от КСО, съобразно задължителния негов предмет по чл. 58, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 9 от НУРРОТЗ, е установило обстоятелствата и причините за възникване на злополуката, вида на причинените увреждания и други данни от значение за определяне на характера й. Резултатите са оформени съгласно чл. 58, ал. 6, изр. 1 от КСО с Протокол № 5 от 21.09.2023г. в съответната типизирана форма и има задължителните данни по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. Обхваща съгласно чл. 7 във вр. с чл. 35 от АПК всички факти от значение за случая и ги е изяснява в степен, която позволява обосновано произнасяне по характера на злополуката. Фактите са непротиворечиво установени. Съществени процесуални нарушения не са допуснати нито в производството по разследване и установяване на трудовата злополука, в което е издадено Разпореждане № 22 от 10.10.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, нито при неговото административно обжалване по чл. 117, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. “г“ от КСО, приключило с Решение № 1012-16-65/1 от 17.11.2023г. Това решение, обаче, е постановено в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона, което обуславя неговата незаконосъобразност, на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО "трудова злополука" е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Юридическите белези на трудовата злополука по тази дефиниция са: 1. внезапно увреждане на здравето; 2. функционална връзка между него и изпълнението на работата по трудово правоотношение; 3. последици от злополуката – невъзможност за полагане на труд поради смърт, трайна или временна неработоспособност; 4. причинна връзка между увреждането и този неблагоприятен резултат. Процесната злополука има в кумулативност тези задължителни белези. За да откаже да признае за трудова злополука претърпяното от Г. В. Е. здравословно увреждане, административният орган е посочил, че не е изпълнен фактическия състав, съгласно цитираната разпоредба, който изисква злополуката да е станала с осигурено лице по чл. 4, ал. 1 от КСО и това е основният спорен въпрос - дали жалбоподателката е притежавала качеството "осигурено лице". По останалите обстоятелства от фактическия състав на трудовата злополука между страните не се спори. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, а съгласно чл. 97, ал. 5 от Изборния кодекс членовете на секционната избирателна комисия за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете на секционните избирателни комисии са за сметка на държавния бюджет. Членовете на СИК получават и възнаграждение за работата си в деня преди изборния ден, в изборния ден и за следващия ден (чл. 97, ал. 1 от Изборния кодекс). Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Съобразно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая е безспорно установено, че Г. В. Е. е била назначена за извършване на трудова дейност на изборна длъжност като член на СИК в секция № 182600033, населено място град Разград, в изборен район № 18 - Разградски за изборите за народни представители на 02.04.2023г., съгласно Решение №109-НС от 22.03.2023г. на РИК-Разград и е изпълнявала тази длъжност до 02.04.2023г. (в самия изборен ден) до 14: 58 часа, когато вследствие на претърпяната злополука в изборното помещение на посочената избирателна секция, с Решение № 195-НС Разград от 02.04.2023г. на РИК-Разград е била освободена от длъжността поради невъзможността да я изпълнява и на нейно място е назначена М. Е. Б. от списъка на резервните членове от квотата на коалиция „Български възход“. Тези факти са категорично установени от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, които са непротиворечиви в тази насока. Отнесени към обсъдената горе нормативна уредба описаните факти и обстоятелства дават категорично основание да се приеме, че по време на претърпяната злополука Г. В. Е. е извършвала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 и по отношение на нея е възникнало осигурително правоотношение за времето от 01.04.2023г. (денят преди изборния ден) до 14: 58 часа на 02.04.2023г. в самия изборен ден. Съответно за периода на извършваната трудова дейност същата освен, че има право на полагащото й се трудово възнаграждение, съгласно чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от ИК във вр. с Решение № 1586-НС София от 02.02.2023г. на ЦИК, но са били дължими и съответните осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване изцяло за сметка на държавния бюджет (арг. чл. 97, ал. 5, изр. 2 от ИК). Приложими са разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от КСО, като Г. В. Е. е подлежала на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса, вкл. трудова злополука, като осигурителните вноски за ДОО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на ДОО за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съответно, здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат вноските за ДОО, определен съгласно КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване). Независимо, че тези осигурителни вноски не са били внесени от осигурителя по отношение на Г. В. Е., в качеството й на член на СИК за периода на ефективно извършената от нея трудова дейност, то фактът, че тези вноски са нормативно дължими, е достатъчен, за да се приеме категорично, че тя има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Обективно, както се установи в хода на делото, тези средства за възнаграждение и осигурителни вноски в полза на членовете на СИК са били осигурени от републиканския бюджет, но в конкретния случай те са били разпределени неправилно при изплащането им, съобразно данните подадени в списъците на РИК. Изплатени са изцяло в полза на заместилия жалбоподателката резервен член на СИК – М. Е. Б., на която са изплатени възнаграждение и осигуровки, вкл. и за времето, през което реално не е престирала труд като член на СИК. Съответно е ощетена жалбоподателката Г. В. Е., като за времето на реализираната от нея ефективна трудова дейност нито е била възмездена с полагащото й се трудово възнаграждение, нито са внесени дължимите й осигурителни вноски. Несправедливо и несъответно на целта на закона е, обаче, негативните последици от това нарушение, допуснато от осигурителя, да се понасят от работника/служителя, който добросъвестно е престирал работна сила, какъвто е настоящият случай. С оглед на установените от органите на НОИ факти и обстоятелства, че по време на претърпяната злополука жалбоподателката е извършвала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, е достатъчно да бъде направен и категоричен извод относно това дали Г. В. Е. е била осигурено лице, респ. дали претърпяната от нея злополука е била трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Щом злополуката е станала по време на извършване на работата на съответната изборна длъжност, заемана от пострадалото лице, то тя е трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В оспореното решение, при иначе правилно установени факти, е направен незаконосъобразен и необоснован извод от Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, че след като жалбоподателката не е включена в списъците за изплащане на възнаграждение и осигурителни вноски, предвид на освобождаването й като член на СИК, то тя не е осигурена за риска „Трудова злополука и професионална болест“ по см.на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Подобно тълкуване категорично не може да бъде прието. Определящ, в случая, не е фактът на невключването й във въпросния списък, нито фактът на анулиране на Удостоверението за назначението й. От значение е фактът, че на заеманата от нея длъжност като член на СИК и за времето, през което е изпълнявала реално тази длъжност, жалбоподателката е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, за което са дължими осигурителни вноски, независимо, че не са внесени такива и тя категорично има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. По силата на чл. 55, ал. 3 от КСО не се признава за трудова злополука само умишленото увреждане на здравето от пострадалия. Само тогава липсва задължителната функционална връзка - увреждането не е резултат от въздействие на условията на труд, не е настъпило при изпълнението на работата, а от съзнателни действия на работника/служителя, които не са обусловени от нея. В случая няма нито доказателства, нито дори индиция за проявен умисъл (пряк или евентуален) на пострадалата Г. В. Е. да се самоувреди. Фактическият състав по чл. 55, ал. 1 от КСО е изцяло изпълнен. Г. В. Е. е претърпяла внезапно увреждане на здравето през време и във връзка с извършваната работа като член на СИК в изборния ден на 02.04.2023г. при провеждане на изборите за народни представители, което увреждане й е причинило временна неработоспособност, без проявен от нейна страна умисъл по чл. 55, ал. 3 от КСО. Злополуката има кумулативно всички юридически белези по чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което изводът, че не е трудова, се явява необоснован и противоречи на материалния закон. В проведеното спрямо жалбоподателката производство административните органи не са упражнили своите правомощия добросъвестно и справедливо, не са осъществили необходимото процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производство, както изисква принципа на служебното начало (чл. 9). О спореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени и т ъй като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2, пр едл. 3 АПК преписката следва да бъде върната на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Съобразно изхода на делото и с ъгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподател ката има право на разноски, които са своевременно заявени и доказани в размера от 630.00 лева, съгласно приложен Списък по чл. 80 от ГПК. Те включват 10.00 лева – заплатена ДТ за образуване на делото, 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 15.02.2024г., както и 20.00 лева – деловодни разноски. Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, А дминистративен съд -Разград,