Решение № 51 от 30.6.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 277/2024 г.

С присъда № 17/15.07.2024 год., постановена по НОХД № 493/2022 год., Окръжен съд - Сливен е признал подсъдимата Ж. Ч. Р., ЕГН: •••••••••• за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление на 31.05.2021г., в гр. Котел, чрез ОСЗ - Котел, пред ДФ „Земеделие”, Областна дирекция - Сливен:

-в качеството си на физическо лице финализирала подадено на 17.05.2021г. Заявление за подпомагане 2021 год., УИН 20/210521/37887, Форма физически лица, УРН 502880, като в приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.”, представила неверни сведения, че отглежда 84 бр. говеда в животновъден обект с № 8987-0058 /кравеферма/ разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, община Котел и 29 бр. говеда в животновъден обект /пасище/ с № 8990-0017 в землището на с. Градец, община Котел, с цел да получи средства в общ размер на 15 512.93 лв. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави - СМКЮ от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейски фонд за гарантиране в земеделието;

-в качеството си на представляващ и управляващ „КРАСИ СПОРТ” ЕООД с ЕИК: 200870739 финализирала подадено на 17.05.2021 г. Заявление за подпомагане 2021 год., УИН 20/250521/37999, Форма юридически лица, УРН 575845, като в приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.”, представила неверни сведения, че отглежда 27 бр. говеда в животновъден обект с № 8987-0062, разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, община Котел, с цел да получи средства в общ размер на 5607.05 лв., от които 3090.20 лв. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави - СМКЮ и 2516.85 лева по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район - СМлК пл. от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейски фонд за гарантиране в земеделието;

• в качеството си на представляващ и управляващ „5-КОВ-2005” ЕООД с ЕИК 119627815 финализирала подадено на 17.05.2021 г. Заявление за подпомагане 2021 год., УИН 20/260521/38526, Форма юридически лица, УРН 614248, като в приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.”, представила неверни сведения, че отглежда 27 бр. говеда в животновъден обект с № 8987-0002, разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, община Котел, с цел да получи средства в общ размер на 5607.05 лв., от които 3090.20 лв. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави - СМКЮ и 2516.85 лева по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район - СМлК пл. от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейски фонд за гарантиране в земеделието, общо за трите горепосочени заявления в размер на 26 727.03 лева, поради което и на основание чл.248а, ал.3, вр. ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл. 54 ал.1 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, и Глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимата Ж. Ч. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Сливен направените по делото разноски в размер на 356, 24 лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. Т. от АК-Ямбол - упълномощен защитник на подсъдимата Ж. Ч. Р.. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на присъдата поради необоснованост и незаконосъобразност, доводи в каквато насока не са изложени. Направено е искане пред въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимата по предявеното й обвинение, алтернативно - да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че фактическата обстановка по делото е несъмнено и категорично установена, като в изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл.14 от НПК, първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да обезпечи делото с доказателства, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК. Намира, че в дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата и техните източници не са допуснати нарушения на процесуалните правила, повлияващи правилността на формираните изводи по фактите и правото. Приобщените по делото доказателства сочи, че са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, като вярно е прието, че същите са последователни и еднопосочни по отношение на приетите за установени фактическите обстоятелства по казуса. Подчертава, че изводите на съда по въпроса за авторството на деянието не почиват единствено на заключението на изготвената графологична експертиза, а същите са подкрепени от множество гласни и писмени доказателства. Отбелязва, че макар синът на подсъдимата да се явява физически преносител на процесните заявления за подпомагане, то документите изхождат от името на подс.Р., която ги е подписала. Несъответствието между декларирания в заявленията брой отглеждани животни и реално стопанисваните такива от подсъдимата намира за несъмнено установено на база извършените множество проверки, в каквато връзка и поддържа, че развитата от Р. теза, че животните са били на свободна паша и броят им е неустановим, се явява изцяло защитна такава. Основавайки се на приетата от ОС-Сливен за установена по делото фактическата обстановка, която намира за доказателствено обезпечена, прокурорът сочи, че квалификацията на деянието по чл. 248а ал.3 вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК е правилно определена. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимата, прокурорът счита, че същият съответства на законовите изисквания, като определената при условията на чл.54 от НК санкция се явява справедлива. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Сливен да бъде потвърдена като правилна.

Пред въззивния съд подсъдимата Ж. Р. се явява лично и с упълномощения защитник - адв.П. Т. от АК-Ямбол, който поддържа подадената въззивна жалба. Изтъква, че подсъдимата не е извършила нито едно от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, в което тя е обвинена и за което е осъдена от първата инстанция, тъй като нито е подписвала, нито е подавала, нито е финализирала процесните заявления пред ДФ „Земеделие“. Доказателства в горната насока намира, че са изводими от заключението на изготвената по делото графологична експертиза и показанията на служителя от ДФ „Земеделие“ - свид. И.. Застъпва теза, че резултатите от извършените проверки за наличност на заявените от подс.Р. като брой животни в животновъдните обекти в с.Медвен не дават обективни сведения за действителното фактическо положение, предвид краткото време от 45 минути, което е било предоставено на подсъдимата за нова проверка на животните. Излага твърдение, че животните са били пуснати свободно на паша и подсъдимата не е разполагала с време и физическа възможност да ги осигури пред проверяващите органи. Моли присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс.Р. се присъединява към доводите на защитника. В последната си дума заявява, че не се счита за виновна и моли за отмяна на присъдата.

Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право на жалба, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.

В рамките на извършената цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира да е допуснато ограничение на правата на страните по делото, както и не установи наличие на някой от основанията по чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3 от НПК, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради което намира, че наведените в жалбата оплаквания за необоснованост на присъдата и неправилно приложение на материалния закон следва да се разгледат по същество.

Необходимо е да се подчертае, че във въззивната жалба липсват аргументи в подкрепа на заявеното оплакване за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения и формулираното на тази основа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, като такива не бяха изложени от защитата и в пледоариите по същество. Поради горното въззивният съд не би могъл да се ангажира с конкретен отговор на претенцията за несъответствие на дейността на съда с изискванията на процесуалния закон, налагащо според защитата повторното разглеждане на делото от първата инстанция.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно следствие съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал, с оглед правилното му решаване. Настоящият състав на въззивния съд не констатира недостатъци в дейността на съда по проверка и оценка на доказателствата и доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимото лице обстоятелства, са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Фактическите изводи са обосновани въз основа на доказателствените факти, изведени от гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, като същите са подложени на прецизен и задълбочен анализ. Извършвайки самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност по делото, въззивната инстанция не намери основание за корекция на възприетата от първата инстанция фактическа обстановка по делото, а тя е следната:

Подсъдимата Ж. Ч. Р. е родена на ••.••.•••• г. в с. Медвен, общ. Котел, българска гражданка, завършила полувисше образование, вдовица, пенсионер, неосъждана, живуща в с. с. М., общ. К. ул. "Г. Д." №•.

Към инкриминирания период подс. Р. била регистриран земеделски производител и осъществяла животновъдна дейност – едновременно като физическо лице и като едноличен собственик, управляващ и представляващ търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД с ЕИК: 200870739 и „5-КОВ- 2005” ЕООД с ЕИК: ••••••••••.

В дейността си на земеделски производител в годините назад - от 2014г. до 2020г. почти всяка стопанска година /без 2018 и 2019г./ подсъдимата Р. кандидатствала от свое име и като представител и управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, за финансово подпомагане по различни схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, във връзка с което на последната и на управляваните от нея дружества били изплащани различни суми като финансова помощ.

Във връзка с упражняваната от подсъдимата дейност като земеделски производител на същата били издадени удостоверения от директора на Областна Дирекция по безопасност на храните Сливен, както следва:

-в качеството й на физическо лице на Р. били издадени удостоверение №3389/07.10.2020 г. за регистрация на животновъден обект /кравеферма/ с капацитет 90 бр. говеда, вписан с ветеринарен регистрационен № 8987-0058, находящ се в с. Медвен, общ. Котел, както и удостоверение № 3888/08.10.2020 г. за регистрация на животновъден обект /пасище/ с капацитет 20 бр. говеда, вписан с ветеринарен регистрационен № 8990-0017, находящ се в землището на с. Градец, общ. Котел;

• в качеството й на представляващ юридическото лице „КРАСИ СПОРТ” ЕООД на Р. било издадено удостоверение № 3370/08.10.2020 г. за регистрация на животновъден обект /кравеферма/ с капацитет 28 бр. говеда, вписан с ветеринарен регистрационен № 8987-0062, находящ се в с. Медвен, общ. Котел;

• в качеството й на представляващ юридическото лице „5-КОВ-2005” ЕООД на Р. било издадено удостоверение № 3371/08.10.2020 г. за регистрация на животновъден обект /кравеферма/ с капацитет 29 бр. говеда, вписан с ветеринарен регистрационен № 8987-0002, находящ се в с. Медвен, общ. Котел.

Описаните по-горе животновъдни обекти /кравеферми/ с №№ 8987- 0058, № 8987-0062 и № 8987-0002, фактически се намирали в една сграда /бивш овцекомплекс/ в поземлен имот № 000230 по плана за земеразделяне на с. Медвен, общ. Котел, който имот подс. Ж. Р. придобила възмездно през 2005 г. от свид. А. Х.. В същия поземлен имот се намирал и обект № 8990-0017, регистриран като пасище.

В периода от края на м. ноември 2018 г. до датата на инкриминираното деяние, подс.Р. била многократно санкционирана с издадени от зам. кмета на Община Котел срещу нея - в качеството й на физическо лице и като представляващ търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ- 2005” ЕООД, наказателни постановления, за допуснати нарушения на Наредба №1 на Община Котел и Наредба за обема на животновъдната дейности местата за отглеждане на селскостопански животни и птици на територията на Община Котел – за безнадзорно оставяне на отглеждани животни /крави, юници, телета/, с навлизането им в чужди имоти, на пътно платно, гробищен парк, съпроводено с нанасяне на щети; липса на условия за осъществяване на животновъдна дейност в сградата за отглеждане на животни в ПИ № 000230 в с. Медвен, обл. Котел съгласно изискванията на Наредба № 44/2006 г. за минималните ветеринарномедицински изисквания към животновъдните обекти. Наказателни постановления срещу подс.Р. /в качеството й на физическо лице и като представляващ търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД/ били издавани и от директора на ОДБХ Сливен /включително след инкриминираната дата/ във връзка с констатирани при извършени физически проверки неподходящи условия за отглеждане на животните, както и несъответствия на броя на отглежданите животни с тези, регистрирани в ИС на БАБХ, като във всички случаи числеността на установените животни е била по-малка от регистрираните като брой.

На 17.05.2021 г. подс. Ж. Р., в качеството си на физическо лице, в гр.

Котел, чрез ОС „Земеделие“ - Котел, пред ДФ „Земеделие”, Областна дирекция - Сливен подала Заявление за подпомагане за кампания 2021 год. с УИН 20/210521/37887, Форма физически лица, УРН 502880, по схеми и мерки: ПНДЖ 1; СЕПП; СПП; ЗДП; СМКЮ; СПК; ПНДП; Натура; 13.1/НР 1, 13.2 /НР 2, финализирано на 31.05.2021 г. В приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.” кандидатът за подпомагане Р. декларирала, че отглежда 84 бр. говеда в животновъден обект с № 8987-0058 разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, Община Котел, а именно: българско кафяво говедо, порода „Българско кафяво“ с № № BG 32157809; 32157810; 32157812; 32157816; 32157817; 32157818; 32157819; 32157820; 32157821; 32157822; 32157824; 32157825; 32157826; 32157827; 32157828; 32157835; 32157836; 32157837; 32157838; 32157839; 32157840; 32157841; 32157842; 32157843; 32157844; 32157845; 32157846; 32157847; 32157848; 32157849; 32157850; 32157851; 32157853; 32157854; 32157855; 32157856; 32157857; 32157858; 32157859; 32157860; 32157861; 32157862; 32157863; 32157864; 32157865; 32157866; 32157868; 32157870; 32157871; 32157872; 32157873; 32157874; 32157875; 32157877; 32157878; 32157879; 32157880; 32157881; 32157882; 32157883; 32157884; 32157885; 32157886; 32157887; 32157888; 32157889; 32157890; 32157891; 32157892; 32157893; 32157894; 32157895; 32157896; 32157897; 32157898; 32157899; 32217777; 32217778; 32261935; 32261936; 32261937; 32261938; 32261939; 32261940.

В същото заявление подс. Ж. Р. декларирала, че отглежда и 29 бр. говеда в животновъден обект с № 8990-0017 разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, Община Котел, а именно: говедо порода „Българско черно шарено“ с № № BG 31129745; 31129749; 31416190; 32001344; 37169947; 37169948; 37169949; 37170654; 37170655 и 37170656, както и говеда порода „Българско кафяво“ с № № BG 32217561; 32217562; 32217790; 32217791; 32217792; 32217793; 2217794; 32217795; 32217796; 32217797; 32217798; 32217799; 32217800; 32217802; 32217803; 32217804, както и говеда порода „Херефорд“ с № № BG 32213981; 32259675 и 32259676.

Сумата, която подс. Ж. Р. целяла да получи въз основа на декларираните от нея данни в това заявление била в общ размер на 15 512.93 лв. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави - СМКЮ от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейски фонд за гарантиране в земеделието.

На 17.05.2021 г. подс. Ж. Р., в качеството си на представляващ и управляващ „КРАСИ СПОРТ” ЕООД с ЕИК: 200870739, в гр. Котел, чрез ОС „Земеделие“ - Котел, пред ДФ „Земеделие”, Областна дирекция - Сливен подала Заявление за подпомагане 2021 год., УИН 20/250521/37999, Форма юридически лица, УРН 575845, по схеми и мерки: СЕПП; СМлК; СМКЮ; 13.1/НР 1, 13.2 /НР 2, финализирано на 31.05.2021 г. В приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.”, подсъдимата декларирала, че дружеството отглежда 27 бр. говеда в животновъден обект с № 8987-0062, разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, Община Котел, а именно: говеда порода „Българско кафяво“ с № № BG 30745421; 30745423; 30745424; 30745425; 30745426; 30745428; 30745431; 32091230; 32091231; 32091232; 32091233; 32217776; 32261941; 32261942; 32261943; 32261944 и порода „Херефорд“ с № № BG 30723279; 31028915; 31028916; 31294371; 31375050; 31452326; 31452327; 31452328; 32205604; 32205605 и 32205506.

Сумата, която подс. Ж. Р. целяла да бъде получена от представляваното от нея дружество въз основа на декларираните в това заявление данни, относими към Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински район /СМлК (пл)/, била в общ размер на 5607.05 лева, от които 3090.20 лв. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави - СМКЮ и 2516.85 лева по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район - СМлК пл. от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейски фонд за гарантиране в земеделието.

На същата дата - 17.05.2021 г., подс. Ж. Р., в качеството си на представляващ и управляващ „5-КОВ-2005” ЕООД с ЕИК: ••••••••••, в гр. Котел, чрез ОС „Земеделие“ - Котел, пред ДФ „Земеделие”, Областна дирекция - Сливен подала Заявление за подпомагане 2021 год., УИН 20/260521/38526, Форма юридически лица, УРН 614248, по схеми и мерки: СЕПП; СМлК пл; СМКЮ; 13.1/НР 1, 13.2 /НР 2, финализирано на 31.05.2021 г. В приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г”, декларирала че представляваното от нея дружество отглежда 27 бр. говеда в животновъден обект с № 8987-0062, разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, Община Котел, а именно: а именно: говедо порода „Българско черно шарено“ с № № BG 32091225 както и порода говедо „Българско кафяво“ с № № BG 30745437; 30745438; 30745439; 30745441; 30745446; 30745449; 31028988; 32091205; 32091206; 32091207; 32091208; 32091209; 32091210; 32091212; 32091213; 32091214; 32091215; 32091216; 32091217; 32091218; 32091219; 32091220; 32091221; 32091222; 32091223 и 32091224.

Сумата, която подс. Ж. Р. целяла да получи представляваното от нея дружество въз основа на декларираните в това заявление данни, относими към Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински район /СМлК (пл)/, била в общ размер на 5607.05 лв., от които 3090.20 лв. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави — СМКЮ и 2516.85 лева по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район - СМлК пл. от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейски фонд за гарантиране в земеделието.

Трите описани заявления за подпомагане за кампания 2021 били подписани от подс. Р., включително в частта им, в която кандидатът за подпомагане декларира, че е запознат с изискванията, на които трябва да отговаря дейността му по заявените схеми и мерки, приложимите нормативни и поднормативни актове, и отговорността, която носи по чл.248а и /или чл. 313 от НК за представяне на неверни сведения. Физически процесните заявления били представени в Общинска служба по земеделие – гр.Котел от сина на подс.Р. - свид. М. Р., като същите били приети и обработени от свид. К. И., заемаща длъжността „Старши експерт“ в ОС „Земеделие“- гр.Котел.

Във връзка с издадено на подс.Р., в качеството й на земеделски производител като физическо лице и управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, предписание № 71 от 01.10.2020 г., с краен срок 30.04.2021г., за привеждане на регистрираните животински обекти в съответствие с изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за минималните ветеринарномедицински изисквания към животинските обекти, на 21.05.2021 г., свид. М. И. - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ – Сливен, Община Котел, извършила проверка на място на животновъден обект – кравеферма, находяща се в с.Медвен, обл. Котел, в поземлен имот № 000230 по плана за земеразделяне на с. Медвен /бивш овцекомплекс/. При проверката, на която присъствал свид. М. Р. като пълномощник на подс.Р., било констатирано, че регистрираните от подс.Р. във физическо качество и като управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД животновъдни обекти /кравеферми/ с №№ 8987-0058, № 8987-0062 и № 8987- 0002, които фактически се намирали в една сграда /проверяваната/, не са приведени в съответствие с Наредба № 44/20.04.2006 г. В съставения при проверката констативен протокол от 21.05.2021г. било отразено, че Ж. Р. не е създала необходимите условия за отглеждане на животните и не е изпълнила ангажиментите си като земеделски стопанин – сградата е в недобро техническо състояние, липсва част от покривната конструкция, започнатият ремонт не е довършен, дворът не е ограден, няма вход с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства, липсва обособено място, съоръжение или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни и СРМ при клане за собствена консумация, което да е оградено по начин, непозволяващ достъп на други животни или хора. При проверката не било установено присъствието на животни. За констатираните нередности като гл. инспектор „ЗХОЖ“ при ОБДХ-гр.Сливен свид. М. И. съставила три АУАН срещу подс.Р. – в качеството й на земеделски производител като физическо лице и управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, които актове били връчени лично на подс.Р.. Въз основа на съставените АУАН били издадени и три наказателни постановления.

На основание писмо с вх.№ 15029/30.06.2021 г. на ЦУ на БАБХ и във връзка с постъпили сигнали и оплаквания от граждани за безнадзорно оставяне на отглежданите от подс.Р. животни, от страна на контролните органи била създадена организация за поредно посещение на стопанисваните от Р. като физическо лице и като управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД животновъдни обекти №№ 8987-0058, 8987-0002, 8987-0062, намиращи се в сградата на бившия овцекомплекс в с.Медвен, с цел проверка на официалната идентификация на животните. Във връзка с горното било поискано съдействие от органите на полицията, а именно от РУ на МВР – Котел. Контролните органи успели да се срещнат с подс. Ж. Р. и със сина й свид. М. Р. едва на 05.07.2021 г. сутринта, като в разговор с тях била постигната уговорка проверката да се извърши на дата 08.07.2021 г. от 08.30 часа. На посочената дата проверяващите лица, сред които и свид. М. И., посетили животновъдните обекти в с.Медвен, но подс.Р. и синът й – свид. М. Р., не се явили. При това посещение отново било констатирано, че в обектите няма животни. Опитите на проверяващите лица да се свържат с подс. Р. и със сина й - свид. Р., били безуспешни, тъй като двамата не отговаряли на телефонните повиквания, а домът им бил заключен. Констатациите при проверката били отразени в констативен протокол от 08.07.2021г.

Въз основа на извършваните проверки и направените при тях констатации била издадена Заповед № СН-3 680/09.07.2021 г. на Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните - Сливен, с която било разпоредено заличаване на регистрациите на животновъдни обекти №№ 8987- 0058, 8987-0002, 8987-0062, находящи се в землището на с.Медвен, общ.Котел, стопанисвани от подс.Ж. Р. като физическо лице и управител на дружествата „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД. Заповедта е мотивирана със системни нарушения на Наредба № 44/2006 г. за минималните ветеринарномедицински изисквания към животновъдните обекти, неосигуряване от ползвателя на обектите на достъп до тях за контролните органи на БАБХ, възпрепятстване извършването на проверки, както и с констатираната липса на животни в обектите.

Междувременно, по сигнал на свид. М. К., адресиран до различни държавни и общински органи, включително до ОД МВР-Сливен и Окръжна прокуратура – Сливен, за злоупотреби с европейски средства, свързани с регистриране на негодни и неотговарящи на законовите изисквания животновъдни обекти в рамките на селищата на с.Медвен и с.Градец, Община Котел, е било образувано и досъдебното производство по настоящото дело.

В хода на проведеното разследване, на 30.08.2021 г. е извършен оглед на земя и сграда, находящи се в поземлен имот № 00230 по плана за земеразделяне на с. Медвен, община Котел, при който на място не са открити отглеждани животни, следи от такива или условия за отглеждане. Констатациите при огледа били отразени в протокол от 30.08.2021г., с приложен към него фотоалбум /спр. т.1, л.139-148 от ДП/.

На подс. Ж. Р. била предоставена възможност да представи доказателства за отглеждани животни, съобразно декларирания им пред ДФ „Земеделие”, Областна дирекция - Сливен общ брой. В отговор свид. М. Р. - син на подсъдимата посочил сборно стадо от 32 животни - десет крави и двадесет и две телета, от които с поставени ушни марки са били само девет крави. Стадото било установено в м. „Дяла“, западно от пътя с. Медвен - с. Градец, като същото е било обект на извършен на 30.08.2021г. оглед, констатациите при който са отразени в протокол от същата дата, с приложен към него фотоалбум /спр. т.1, л.149-155 от ДП/.

На 22.10.2021 г. била извършила проверка от комисия, включваща длъжностни лица от различни областни дирекции на БАБХ за установяване достоверността на декларираните от подс. Ж. Р. в подадените заявления за подпомагане за кампания 2021 данни за отглеждани животни. Проверката била извършена въз основа на Заповед № РД 11-2407/18.10.2021 г. на Изпълнителния Директор на БАБХ /спр. т.1, л.115-134 от ДП/.

Преди пристъпване към планираната проверка, на 21.10.2021 г. сутринта около 09.00 часа, председателят на проверяващата комисия – свид. Ц. Л. се свързал с подс. Р., уведомявайки я за предстоящата проверка. На подсъдимата била предоставена възможност да организира представянето на следващия ден на документите, касаещи дейността й на животновъд по заявените схеми и мерки за подпомагане, както и да осигури животните, съобразно заявения им пред Фонда общ брой.

На 22.10.2021 г. около 10.30 часа били представени, съответно преброени и проверени общо 31 животни, от които единствено на 11 били установени официални идентификатори /ушни марки/. Два от тези 11 идентификатора били заведени в системата на БАБХ като такива, отнасящи се за мъртви респ. заклани животни. Останалите 20 животни били без индивидуални средства за идентификация /спр. т.1, л.115-130 от ДП/.

С оглед резултатите от контролните проверки на кандидата Ж. Ч. Р. като физическо лице и като управител на дружествата „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД не били оторизирани и изплатени субсидии /от Европейски фонд за гарантиране в земеделието/ по подадените заявления за подпомагане за кампания 2021 по декларираните схеми: Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави - СМКЮ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район - СМлК пл., поради 100 % несъответствие с броя на декларираните за подпомагане животни /спр. изх. № 02-200- 1400/8889/16.09.2022 г. от Зам. Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, т.1, л.103-106 от ДП/.

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не се различава съществено от очертаната такава в мотивите на атакувания първоинстанционен акт, намира своята категорична подкрепа в доказателствата, приобщени по делото, а именно: частично от обясненията на подсъдимата Ж. Р. /депозирани в хода на съдебното следствие/; показанията на свидетелите К. И., М. И., А. Г., М. К., К. Д., М. Р., Ц. Л., А. А., М. Х., А. Х., С. К. и В. В.; писмените доказателствени материали, приложени в досъдебното производство, както и приобщените такива в хода на съдебното следствие: констативни протоколи за извършени проверки, доклад за извършена проверка на животновъдни обекти в Община Котел, справка за заявени и изплатени суми от ДФ „Земеделие“, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, Заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/210521/37887, форма физически лица, УРН, Заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/250521/37999, форма юридически лица, УРН 575845 „КРАСИ СПОРТ” ЕООД с ЕИК: 200870739, Заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/260521/38526, форма юридически лица, УРН 614248 „5-КОВ-2005” ЕООД с ЕИК 119627815, т.4; актове за установяване на административни нарушения и издадени наказателни постановления, удостоверения за животновъден обект, заповед за заличаване на животновъден обект, справки за търговски дружества, декларация за СМПИС, справка за съдимост; копие на нотариално заверено на 12.05.2014г. пълномощно с упълномощител Ж. Ч. Р. и упълномощено лице М. В. Р., копие от нотариално заверено на 31.10.2016 г. пълномощно с упълномощител Ж. Ч. Р. в качеството й на управител и представляващ „Краси спорт“ ЕООД и упълномощено лице М. В. Р., копие от нотариално заверено на 12.05.2014 г. пълномощно с упълномощител Ж. Ч. Р. в качеството й на управител и представляващ „5-КОВ-2005“ ЕООД и упълномощено лице М. В. Р., депозираните по съдебното дело с протокол вх. № СД-01-01-6384 от 15.11.2023г. оригинали на заявления за подпомагане за 2021 г. от Ж. Ч. Р. с ЕГН •••••••••• като физическо лице и като управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ“ ЕООД с ЕИК 2000870739 и „5-КОВ- 2005“ ЕООД с ЕИК 119627815 - заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/210521/37887, форма физически лица, УРН 502880; заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/250521/37999, форма юридически лица, УРН 575845; заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/260521/38526, форма юридически лица, УРН 614248; писмена справка изх.№ 02-1100/345 от 20.05.2024 г. от Държавен фонд „Земеделие“ – София с приложена към нея информация на електронен носител; заключението по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза.

Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Сливен относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства, съгласно фактическото им описание по-горе, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс. Р.. Извършвайки проверка на процеса на събиране, ан ализ и оценка на доказателствата по делото, въззивният съд не констатира с оглед разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 от НПК този процес да е бил опорочен. Мотивите към присъдата са напълно съобразени с изискванията на закона, като от тях е видно какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на какви доказателства. Съдът е изградил фактическите си изводи на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, които е подложил на изключително прецизен и задълбочен анализ. Ясно и аргументирано е посочил на кои доказателства дава вяра и какви са съображенията му в тази насока. Направеният обстоен анализ на всички гласни, писмени и веществени доказателствени източници в съвкупност и поотделно, отговаря напълно на изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. Всеки довод на защитата и на подсъдимата е анализиран с оглед доказателствената съвкупност и е получил надлежен отговор. Несъгласието на защитата с него не може да обоснове неоправдания упрек към доказателствената дейност на първоинстанционния съд.

Обсъждайки депозираните пред него обяснения на подс. Р., съдът правилно е отчел тяхната двойствена роля - на гласно доказателствено средство, но и на средство за защита, поради което и основателно част от заявеното от последната по фактите на обвинението не е кредитирал в полза на възприетите изводи. Правилно съдът е приел за недостоверни твърденията на подсъдимата, че отглежданите от нея и дружествата, които представлява, животни като порода и брой съответстват на декларираните такива в процесните три заявления за подпомагане кампания 2021г. Подкрепящи тези нейни твърдения са единствено показанията на свид. М. Р. – син на подсъдимата, чиито интерес от изхода на делото съдът е съобразил, във връзка с което и подхождайки критично към оценката им, с основание е отказал да ги кредитира в съответната им част. В случая свид. М. Р. е не само син на подсъдимата, но и своеобразен „участник“ в стопанската й дейност по отглеждане на животни, което е очевиден мотив за стремежа му да избягва уличаване както на своята майка, така и на самия себе си чрез избрания подход на представяне на обстоятелствата, касаещи развиваната от двамата съвместна дейност.

Отхвърляйки като неистинни твърденията на подс.Р. и на свид. Р. относно реалния брой на стопанисваните животни, декларирани в процесните заявления за стопанската 2021г., съдът внимателно е съпоставил същите с констатациите от проверката, извършена на 22.10.2021 г. на място от служители на БАБХ, както и с показанията на свид. Ц. Л. – председател на комисията. Вместо заявените общо по трите декларации 167 броя животни, проверката установила налични само 31 крави и телета, от които единствено 11 броя с поставени официални идентификатори, а два от идентификаторите е установено, че са заведени в системата на БАБХ като отнасящи се за животни, обявени за мъртви от 20.12.20г. и 20.01.21г. /спр. т.1, л.115-130 от ДП/. Сходни данни е видно, че са били установени и при извършения оглед на 30.08.2021г., при който в м. „Дяла“, западно от пътя с. Медвен - с. Градец са били установени 32 животни - десет крави и двадесет и две телета, от които с поставени ушни марки са били само девет крави /спр. т.1, л.149-155 от ДП/. Броят на установените животни, отглеждани от подс. Ж. Р. – във физическото й качество и като управител на дружествата „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5- КОВ-2005” ЕООД, при извършения оглед в хода на разследването и при проверката от БАБХ съвпада и с този, сочен в показанията на свид. М. К. и на свид. К. Д. - кметски наместник на с. Медвен, общ. Котел, което безспорно налага извода, че представените сведения в процесиите заявления за подпомагане за отглеждани животни са неверни.

В случая при извършената от свид. Ц. Л. проверка, последният установил, че животните, посочени в заявлението за подпомагане, пред ДФ „Земеделие“ - Сливен за кампания 2021 г., не съответстват на горните условия за допустимост за подпомагане. Констатациите свидетелят е направил на основата на възприетото от него при осъществената физическа проверка на място. Важно е да се посочи, че по делото не са събрани доказателства, които да дадат повод за извод, че свид. Л. е проявил недобросъвестност при извършване на проверката, както и при възпроизвеждане в свидетелските си показания на констатациите, свързани с нея. Сравнявайки информацията, отразена в писмените и веществени материали с данните, съобщени от св. Л. /спр. л.145-146 от НОХД № 493/22г. на СлОС/, напълно основателно съдът е приел, че в комплексната си насоченост тези доказателствени източници съдържат достоверни сведения за броя на животните, реално стопанисвани от подсъдимата /във физическо качество и като управител на процесните търговски дружества/ в дейността й на земеделски стопанин - животновъд, кандидатствал в кампания 2021 за финансиране от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейски фонд за гарантиране в земеделието, по Схеми за обвързано с производството подпомагане - Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави – СМКЮ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район СМлК пл.

Подробни, последователни и непротиворечиви са показанията и на свидетелите М. К. и К. Д. /спр. л.104-110 от НОХД № 493/22г. на СлОС/, първата жител на с.Медвен, а вторият – жител и кметски наместник на с. Медвен. В оценката си за относимост и достоверност на тези гласни доказателствени източници първата инстанция основателно е приела, че те допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата относно броя стопанисвани от Р. и представляваните от нея дружества животни, условията, при които същите са били отглеждани, надзора, който е осъществяван над тях, и допуснатите нарушения на изискванията към животинските обекти. Показанията на двамата свидетели в споменатото им съдържание, съдът коректно е отчел, че съответства напълно на констатациите при извършваните контролни проверки, а така също и на установеното при осъществените огледи на регистрираните от Р. животновъдни обекти №№ 8987-0058, 8987- 0002, 8987-0062, находящи се в сградата на бившия овцекомплекс в с.Медвен, позволяващо извод за достоверност на изнесените от тях твърдения. В позицията си на жител на с.Медвен, наблюдаващ ежедневно случващото се в населеното място, свид. К. е категорична по отношение на факта, че отглежданите от подс.Р. през стопанската 2021г. животни не надвишават броя от 35-36, както и че обичайно техен пастир е самата подсъдима, като съобщава също, че животните много често са оставяни без надзор, поради което същите навлизат в различни пространства – ниви, гробище и др., създават неудобства за хората от селото, причиняват вреди, включително раждат малките си сами и биват нападани от чакали и вълци. Поддържа, че лично се е ангажирала с преброяване на животните, както и че познава много добре условията в сградата, в която подсъдимата е обявила, че се помещават животните, като твърди, че тази сграда е непригодна за отглеждане на животни, както и че в същата се отглеждат овце от друг човек от селото – А. А.. Свид. Д. от своя страна, съобщавайки, че като кметски наместник на с. Медвен познава много добре подс.Р. и сина й – свид.М. Р., споделя за посещенията си в животновъдните обекти, регистрирани от подс.Р. за стопанската 2021г., съвместно с представители на контролните органи, при инициирани по различни сигнали за нарушения проверки, при които е виждал, че сградата е била без покрив, без врати и непригодна за отглеждане на животни. Присъствайки в качеството на поемно лице при извършване в хода на разследването на огледите на 30.08.2021г. – на земя и сграда, находящи се в поземлен имот № 00230 по плана за земеразделяне на с. Медвен, община Котел, както и на сборно стадо, установено в м. „Дяла“, западно от пътя с. Медвен - с. Градец, свид. Д. възпроизвежда констатираното при тези огледи напълно еднозначно с отразеното като данни в протоколите за извършените следствени действия относно състоянието на животновъдния обект и броя животни в стадото, намерено в м“Дяла“.

Доказателствената информация, която посочените по-горе трима свидетели - Л., Д. и К. съобщават по делото, касаеща непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства относно броя животни, стопанисвани от подс.Р. /в лично качество и като управител на процесните две търговски дружество/ през стопанската 2021г., както и състоянието на регистрираните животновъдни обекти, съдът правилно е приел, че има своята съществена значимост за разкриване на обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК. В случая няма спор, че показанията на обсъжданите свидетели, съставляват пряк източник на доказателства и доколкото не са налице противоречия в съобщените от тях данни, както и предвид кореспонденцията им с останалите доказателствени източници, кредитирането им от първата инстанция в полза на възприетите изводи по фактите, не търпи никаква критика.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата, че резултатите от извършените проверки за наличност на декларирания в заявленията за подпомагане за кампания 2021 от подс.Р. като физическо лице и управител на процесните две търговски дружества брой животни в животновъдните обекти в с.Медвен, не дават обективни сведения за действителното фактическо положение поради краткия срок, с който същата е разполагала, за да осигури животните, намиращи се по същото време на паша. В случая, съдът няма никакво основание да приеме, че констатациите при проверката, извършена на 22.10.2021 г. на място от служители на БАБХ – комисия, председателствана от свид. Ц. Л., не отразяват действителната наличност на животните, отглеждани от подс.Р. /като физическо лице и представляваща юридически лица/, предвид че по данни на самия свид. Л., обективирани в неговите показания, се установява, че на подс.Р. е било предоставено достатъчно време, за да е в състояние същата да обезпечи присъствието на животните на определено място, така че същите да могат да бъдат преброени от проверяващите лица. Според съобщеното от свид.Л., самият той лично се е срещнал с подс.Р. на 21.10.2021г. в 9.00 ч. сутринта, на една от ливадите, на които обичайно пасяла животните, уведомявайки я в нарочен план за издадената заповед за извършване на проверка на стопанисваните животни, за което е бил съставен и констативен протокол. На подсъдимата е било указано също, че на следващия ден – 22.10.2021г. трябва да осигури присъствието на животните в животновъдния обект, както и да представи всички относими към извършваната животновъдна дейност документи, за да бъдат проверени от комисията/ спр. л.145-146 от НОХД № 493/22г. на СлОС/. Горното ясно сочи на това, че подсъдимата не е била ограничена във времето от 45 минути, както се твърди от защитата, да събере животните в животновъдния обект, независимо на коя ливада са се намирали същите, а е имала на разположение едно цяло денонощие /24 часа/, за да ги представи пред проверяващите лица.

Несъстоятелно е и твърдението, поддържано от защитника, че голяма част от животните са били разделени на групи в отдалечени местности, което е съставлявало пречка за своевременното им придвижване до животновъдния обект. Дори да се приеме за вярно това твърдение, то е важно да се отчете, че подсъдимата не е била лишена от възможността лично или със съдействието на сина й – свид. М. Р., да насочи проверяващите към местоположението на животните, за да бъде извършена пълна и точна проверка, но е факт, че подобни действия не са били предприети от нейна страна. Необходимо е да се посочи също, че коментирана проверка, датираща от 22.10.2021г., не е била първата такава, установяваща, че в регистрираните животновъдни обекти, които фактически са се намирали в една сграда /бивш овцекомплекс/ в поземлен имот № 000230 по плана за земеразделяне на с. Медвен, Община Котел, не се помещават животни - крави и телета. От показанията на свид. М. И. - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ – Сливен, община Котел, както и от писмените доказателства по делото /налични в том от ДП, озаглавен „преписка вх.№1189/2021 по описа на ОП- Сливен“, без номерация на съдържимите материали/, е видно, че на 21.05.2021 г. също е извършвана проверка на място в кравефермата, стопанисвана от подс. Р., целяща да установи дали са изпълнени дадени от предходната година предписания за привеждане на регистрираните животински обекти в съответствие с изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за минималните ветеринарномедицински изисквания към животинските обекти. При тази проверка, извършена от свид. И., отново е било констатирано, че в обекта няма никакви животни. На 08.07.2021 г. от 08.30 часа също е била обявена проверка от БАБХ на официалната идентификация на животните, декларирани от подс.Р., за която последната, както и синът й – свид. Р., са били официално уведомени още на 05.07.2021г. сутринта, въпреки което на уговорените дата и час двамата не са се явили, като в при посещението на кравефермата в с.Медвен, проверяващите лица са констатирали, че в обекта няма животни. Декларираният от подс.Р. общ брой отглеждани животни в процесните заявления за подпомагане за кампания 2021г. не е установен и при извършените в хода на ДП два огледа на 30.08.2021г., първият – на сградата /бивш овцекомплекс/ в поземлен имот № 000230 по плана за земеразделяне на с. Медвен, Община Котел, в която е обявено, че се отглеждат животните, вторият – на сборно стадо от крави и телета, установено в м. „Дяла“, западно от пътя с. Медвен - с. Градец, при който са преброени общо 32 животни. Стадото животни е било посочено на разследващите органи от свид. М. Р., който въпреки поддържаното твърдение за наличност на всички декларирани животни, не е указал на полицейските служители местоположението на останалите крави. Изложеното налага единствен извод, възприет и от първата инстанция, а именно, че подс.Р. е стопанисвала животни, чийто общ брой е значително по-малък от декларирания в процесните заявления от 167 животни, което на свой ред води до заключение, че кандидатствайки за подпомагане със средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз /Европейски фонд за гарантиране в земеделието/, по Схеми за обвързано с производството подпомагане, а именно - Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави – СМКЮ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район СМлК пл., подс.Р. – като физическо лице и в качеството си на представляващ и управляващ търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, е представила неверни сведения относно броя отглеждани животни, реализирайки по този начин престъпния състав по чл. 248а ал. 3 вр. ал.2 вр ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, с каквото именно обвинение е предадена на съд.

С основание по - нататък първата инстанция е отказала да се довери на обясненията на подс.Р. в частта им, в която последната отрича авторство на подписите, положени под процесните заявленията за подпомагане и декларациите, включени в съдържанието на същите. В насока горното съдът коректно е отчел, че направените от подсъдимата изявления при разпита й в хода на съдебното следствие се явяват крайно непоследователни, вътрешно противоречиви и нелогични, даващо основание да се приеме, че поддържаната от нея версия е изцяло защитна, мотивирана от желанието й да избегне наказателно преследване за осъществените престъпни деяния, инкриминирани по обвинителния акт. Внимателният прочит на дадените от подсъдимата обяснения разкрива, че макар същата да отрича виновно поведение, по същество признава, че подписите под предявените й заявление за подпомагане 2021 – Форма за физически лица и документ, озаглавен „Данни за актуална банкова сметка“, представен пред ДФ „Земеделие“ ОД-Сливен във връзка с кандидатстването й за подпомагане през стопанската 2021г., са положени от нея. Не отрича авторство на подписите и под предявените и заявления за подпомагане 2021 - Форма за юридически лица, като отбелязва, че печатът, поставен върху подписа, не й позволява да определи дали се касае за подписи, изпълнени от нея /спр. л.152-гръб – л.153 от НОХД № 493/22г. на СлОС/. Поставена в условията на очна ставка със свид. К. И., подсъдимата променя позицията си, поддържайки, че никога не е подавала заявления за подпомагане, нито лично, нито чрез пълномощник /спр. л.158-159 от НОХД № 493/22г. на СлОС/. Сходно изявление подсъдимата прави и при проведената й очна ставка със свид. М. Р., неин син, като поддържа, че през 2021 год. не е подписвала и не е подавала заявления за подпомагане /спр. л.-160-162 от НОХД № 493/22г. на СлОС/. Проследеното в горния аспект процесуално поведение на подс.Р., без съмнение разкрива тенденция към отстъпване от първоначалното й признание относно личното й участие в изготвянето и подаването на процесните заявления за подпомагане, която позиция обаче остава незащитена от данните по делото. В случая, достигайки до извод, че не някой друг, а именно подс.Р. е положила своя подпис под инкриминираните документи, с ясното разбиране за тяхното съдържание и последиците, до които ще доведе подаването на тези документи пред ДФ „Земеделие“ ОД- Сливен, съдът правилно е изходил от множеството гласни и писмени доказателствени източници, които в общата си насоченост убедително подкрепят първоначално заявеното от подсъдимата, че под предявените й документи стои нейният подпис, съответно опровергават последващите й твърдения, че няма никакво отношение към подадените заявления за подпомагане за кампания 2021г. В подкрепа на горното заключение съдът основателно е отчел сведенията, предоставени от ДФ „Земеделие“ – София с писмо изх.№02-1100/345 от 20.05.2024г. и приложения към него електронен носител – компакт диск, съгласно които от 2014г. до 2020г. почти всяка стопанска година /без 2018 и 2019г./ подсъдимата Р. е подавала заявление за подпомагане от свое име и като представител и управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, във връзка с които е получавала финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, с изплатени на Р. суми по посочените от нея банкови сметки. Със заявления от 26.11.2021г. подс.Р. е кандидатствала включително като физическо лице и управител на посочените дружества за помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID -19, за което по декларирани от нея банкови сметки са и били приведени конкретни суми, отразени в справката от ДФ „Земеделие“ – София /спр. л.263-266 от НОХД № 493/22г. на СлОС/.

Опровергаващи твърденията на подс.Р., че не е подписвала каквито и да било документи – заявления и пълномощни, във връзка с извършваната от нея лично и в качеството й на представляващ и управител на „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД стопанска дейност, са и представените по делото пълномощни /спр. л. 124-131 от НОХД № 493/22г. на СлОС/, от които е видно, че последната е упълномощила сина си – свид. М. Р. да я представлява пред множество държавни и общински органи и институции, сред които и ДФ „Земеделие“. Удостоверената нотариална заверка на тези пълномощни е гаранция за това, че подписите върху документите са положени именно от подс.Р.. Следователно, не може да има съмнение, че пълномощните са подписани от подсъдимата Р., което опровергава твърдението й, че никога не е подписвала документи в дейността си на земеделски производител, същевременно е в синхрон с признанието й, че подписите под предявените й в съдебно заседание документи, са положени от нея.

Като източник на доказателства в подкрепа на тезата на обвинението за авторството на инкриминираните деяния в лицето на подс.Р. следва да бъдат посочени и показанията на нейния син – свид.М. Христов, който свидетелствайки по случая в съдебното заседание на 20.04.2023г., излага категорично твърдение, че процесните заявления за подпомагане за кампания 2021 са били подадени именно от подсъдимата, а не от самия него в качеството му на упълномощено лице. В показанията си също така свид.Р. съобщава, че майка му макар и пенсионер, е регистриран земеделски производител - като физическо лице и като управител на дружества /ЕООД/, в която своя дейност основно се занимава с животновъдство, но и със земеделие. Потвърждавайки, че е упълномощаван от майка си да я представлява в качеството й на физическо лице и като управител на търговски дружества пред различни държавни органи /вкл. пред ДФ „Земеделие“, каквито пълномощни са представени по делото – спр. л.124-131 от НОХД № 493/22г. на СлОС/, свид.Р. споделя, че така предоставените му пълномощни е използвал само в някой текущи дейности, но не и за подаване на процесните заявления за кампания 2021г. Не отрича да е подпомагал подсъдимата в техническото оформяне на инкриминираните документи, но твърди, че по принцип тя „си подава заявленията лично“ /спр. л.143 гръб - л.144 от НОХД № 493/22г. на СлОС/. Представените в горното им съдържание сведения от свид.Р., първата инстанция не е анализирала самостоятелно, а единствено в съпоставката им със следващите данни, изнесени от свид.Р. в хода на проведените очни ставки, при което с аргумент, че съдържащите се в показанията на този свидетел твърдения са изключително непоследователни и противоречиви, е прието, че същите не следва да бъдат кредитирани. Въззивната инстанция не може да се съгласи с така приложения оценъчен подход на окръжния съд, като намира, че макар и лишени от последователност, показанията на свид.Р. не следва да бъдат игнорирани напълно, а само в частта им, която остава изолирана от останалите доказателства по делото. В случая действително се установява, че в хода на съдебното следствие свид.Р. представя нееднозначни и колебливи сведения, включително демонстрира липса на спомени относно обстоятелството кой е изготвил, подписал и депозирал физически пред служител в Общинска служба „Земеделие“ – Котел процесните заявления за подпомагане, което обаче е напълно обяснимо, предвид близката му родствена връзка с подс.Р., а също така и с оглед на установеното по несъмнен начин, че като неин син именно той е бил основният помагач на последната в дейността й на земеделски производител. В този смисъл и като се отчете също съвместния на свидетеля и подсъдимата интерес от подаване на процесните заявления и получаване на паричната субсидия, е съвсем логично Р. да е изправен пред дилемата дали да се самоуличи в извършване на престъпление или да посочи майка си като отговорното за деянието лице. Изразявайки обаче желание да свидетелства по делото, включително да бъде поставен в условията на очна ставка с подс.Р. и свид. К. И., свид. Р. съобщава конкретни обстоятелства, които се потвърждават и от други доказателствени източници, позволяващо в съответната им част, показанията му да бъдат оценени като обективни. Именно такива се явяват и данните, изнесени от свид. Р. в първите му показанията от 20.04.2023г. /посочени по-горе/, в подкрепа на които са множеството писмени доказателства, представени от ДФ „Земеделие“, свидетелстващи за инициативите на подс.Р. да кандидатства като физическо лице и управител на процесните търговски дружества по различни програми и схеми за финансиране от фондовете, принадлежащи на ЕС; документите, удостоверяващи конкретно дейността на Р. като животновъд, включително санкционирането й за допуснати конкретни нарушения на установени правила; показанията на свидетелите М. К., К. Д., Ц. Л., М. И. – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ – Сливен, К. И. - служител в Общинска служба „Земеделие“ – Котел, А. Г. - ветеринарен лекар, извършвал ваксинации на животните на подсъдимата, А. А., М. Х. и А. Х.. По нататък, няма основание да бъде игнорирано и последователно поддържаното от свид.Р. твърдение, че процесните заявления за подпомагане не са подавани от него в качеството му на пълномощник на подс.Р., предвид че това обстоятелство се явява несъмнено установено както на база обективираното като съдържание в съответните три заявления за подпомагане, разкриващо, че те изхождат лично от кандидата, а не от негов пълномощник, така и от показанията на свид.К. И. - служител в Общинска служба „Земеделие“ –Котел, която се установява, че лично е приела и обработила заявленията. Според показанията на тази свидетелка, дадени на 22.02.2022 г. в хода на ДП /спр. т.1, л.200 от ДП/, приобщени към материалите по делото по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, и потвърдени от свидетелката пред съда, процесните три заявления за подпомагане кампания 2021, са били представени пред нея от свид.М. Р., който обаче изтъква, че не е действал в качеството си на пълномощник, а само като физически приносител на заявленията, представяйки собствената си лична карта, заверено копие от личната карта на своята майка – подс.Р., както и удостоверение за банкова сметка, изхождащо от подс.Русава. Отново по сведения на свид. И., при представяне от страна на свид.Р. на заявленията за подпомагане същите са били подписани от името на подсъдимата Ж. Р., поради което и документите са били обработени, с финализиране на процедурата по кандидатстване по посочените в заявленията схеми и мерки. Разяснявайки спецификата на процедурата по подаване на заявления за подпомагане и начина на обработване и въвеждане на информацията в системата ИСАК, свид. И. пояснява, че не е налице изискване лицето, от чието име изхождат заявленията /титуляр на заявленията/ да се подписва лично пред служителя в общинската служба. В тази връзка и изразявайки убеждението си, че процесните заявления за подпомагане, изхождащи от подс.Ж. Р. - във физическо качество и като управител на „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, са били подписани именно от Р., счита, че в конкретния случай процедурата е била изпълнена в съответствие с разписаните в закона правила. Така заявеното от свид.И. се потвърждава от последната и в хода на проведената й очна ставка със вид.Р. /спр. л.163-164 от НОХД № 493/22г. на СлОС/, при която същата отново заема категоричната позиция, че явявайки се в ОС „Земеделие –Котел за финализиране на процедурата по подпомагане за стопанската 2021г., Р. се е легитимирал пред нея само като физически приносител на заявленията и приложенията към тях, включително и на приложението „Таблица за отглежданите животни 2021 год.“, като е представил документите с предварително положен подпис върху тях. Впрочем фактът, че заявленията са били физически представени в службата по земеделие именно от свид.Р. като син на подс.Р., не се отрича и от самия него при очната ставка между тях двамата /спр. л.162 от НОХД № 493/22г. на СлОС/, независимо, че същият демонстрира незнание относно това кой е подписал документите. В случая обаче твърдението на свид. Р., че не знае кой е подписал процесните заявления, е лишено от всякаква логика, доколкото е несъмнено установено по делото, че същият е бил ангажиран в дейността на своята майка – подс.Р., развивана от нея като регистриран земеделски производител. В този смисъл и явявайки се в службата по земеделие, за да подаде изготвените от името на неговата майка заявления за подпомагане за кампания 2021г., Р. без съмнение е бил наясно както със собствената си функция на физически приносител на документите, така и с обстоятелството кой е титуляр на заявленията, съответно и чий е положения под тях подпис. В позицията си на син на подсъдимата обаче, свид.Р. съвсем резонно избягва да отговори конкретно на поставените му въпроси или дава уклончиви отговори, което е обяснимо от гледна точка на съществуващия за него интерес от изхода на делото.

Обсъждайки заключението на изготвената по делото почеркова експертиза /спр. л.213-224 от НОХД № 493/22г. на СлОС/, имаща за основна задача да изследва подписите на позиции „Подпис/Печат: “ в инкриминираните три заявления за подпомагане: заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/210521/37887, форма за физически лица, УРН 502880, Заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/260521/38526, форма за юридически лица, УРН 614248, „5-КОВ-2005“ ЕООД с ЕИК 119627815 и Заявление за подпомагане 2021 г., УИН 20/250521/37999, форма за юридически лица, УРН 575845, „КРАСИ СПОРТ“ ЕООД с ЕИK 2000870739 и да отговори дали същите са положени от подсъдимата Ж. Ч. Р. или от сина й М. В. Р., първата инстанция правилно е приела, че същото не може да обслужи тезата на защитата, че подс.Р. не е автор на инкриминираното престъпление. Данните от цитираното заключение сочат, че при извършеното сравнително изследване на подписите, обекти на експертизата, и предоставения сравнителен материал от Ж. Р., вещото лице е констатирало както съвпадения, така и различия в общите и частните признаци, за които обаче е отбелязало, че са изключително малко, предвид опростения строеж на подписите /съставени от малко на брой елементи/. На основата на тези констатации експертът е формулирал заключение, че не е възможно да се даде отговор дали подписите на позиции „Подпис/Печат: “ във всяко от процесните три заявления за подпомагане са положени от подсъдимата Ж. Ч. Р.. Извършвайки по-нататък сравнително изследване на подписите, положени в заявленията, със сравнителните образци от подписи на М. Р., експертът е отбелязал, че се касае за подписи с коренно различен строеж, които не съдържат съпоставими елементи, в каквато връзка и заключил, че не може да се отговори дали подписите на позиции „Подпис/Печат: “ в процесните три заявления за подпомагане са положени от М. Р.. В експертното заключение е изразено също становище на вещото лице, че съществува вероятност подписите на позиции „Подпис/Печат: “ в процесните три заявления за подпомагане да са положени от лицето, което е подписало разписки за връчени на 29.03.2022г. две призовки на името на Ж. Р., с отбелязано върху тях име М. Р., но предвид простия строеж на подписите и недостатъчното количество сравнителен материал от същия вид, категорично заключение в тази насока не е възможно да бъде направено.

Изслушан в съдебно заседание, експертът инж. Стоян Стоянов потвърждава даденото заключение, подчертавайки, че подписите от сравнителните образци на М. Р. са несъпоставими с подписите, положени в процесните заявления, тъй като са с коренно различен строеж. Изтъква също, че подписите от сравнителния материал на Ж. Р. са съпоставими както с подписите в процесните заявления, така и с подписите, положени в разписките за връчени призовки, които е цитирал в заключението си, но тъй като идентификационните признаци, които могат да се установят въз основа на тези подписи, са изключително малко, както и поради изключително опростения строеж на подписите, в т.3 от заключението си е приел, че се касае само за вероятност подписите в цитираните там документи да са положени от едно и също лице /спр. л.228 гръб – 229 от НОХД № № 493/22г. на СлОС/.

Застъпените в горното им съдържание изводи на вещото – инж. Стоянов по въпросите, свързани с автентичността на подписите върху инкриминираните три заявления за подпомагане, изхождащи от подс.Ж. Р. – като физическо лице и в качеството й на управител на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, първата инстанция правилно е отчела, че не са от естество да разколебаят тезата на обвинението относно авторството на престъплението, какъвто довод се навежда от защитата. Невъзможността в случая по експертен път да се установи, че процесните заявления за подпомагане, освен че изхождат от името на подс.Р., са и подписани от нея, с ясното съзнание и представа за тяхното съдържание, не налага непременно противния извод – че тя не е автор на подписите под документите, предвид че доказателства в тази насока не се установява да са налице. Вече бе посочено по-горе, че подадените от подсъдимата заявления за подпомагане за кампания 2021г. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави - СМКЮ и по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район - СМлК пл., не са единствени такива в дейността й на земеделски производител, като е видно от наличните по делото доказателства, че за стопанската 2021г. същата е кандидатствала и по други схеми и мерки /спр. т.1, л.103-106 от ДП/. Факт е също така, че Р. е обявила пред ДФ „Земеделие“ и банковите сметки, които тя /като физическо лице/ и управляваните от нея дружества имат открити в съответните банки. Освен това, касае се за дейност по отглеждане на животни, която подсъдимата, подпомагана от своя син – свид. Р., е развивала и назад в годините – още от 2014г., откогато по данни от представената справка от ДФ „Земеделие“ се установява, че тя /като физическо лице/ и управляваното от нея дружество „5- КОВ-2005” ЕООД са получили първото финансово подпомагане за отглеждане на животни /спр. л.263-266 от НОХД № 493/22г. на СлОС/. Изложените данни, както и останалите доказателства, обсъдени по-горе от съда, убедено сочат на това, че подсъдимата не само е била наясно с условията и реда за подпомагане по схемите за обвързано с производството подпомагане, извършвано по схемата за директни плащания, но и реално е кандидатствала за финансиране по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, сред които и процесните такива, в които е представила неверни сведения относно броя отглеждани животни и съответствието им с условията, на които трябва да отговарят съгласно чл.19б, ал.2 и чл.20, ал.2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Ето защо, възраженията на защитата за липса на надлежна доказателствена основа на формираните от първата инстанция изводи относно авторството на инкриминираната престъпна дейност следва да бъдат преценени като неоснователни.

Правилно в изводите си по фактите на обвинението, първостепенният съд е ценил документите, съдържащи се в делото и приложени като писмени доказателства, които бяха подробно изброени по-горе, отразяващи регистрацията на представляваните от подсъдимата дружества; нотариално заверените пълномощни, които същата е упълномощила свид. Р. да я представлява /в качеството на физическо лице и като управител на процесните две търговски дружества/ пред различни органи в страната, включително ДФ „Земеделие“ – Сливен; преписката, съхранявана в ОД- Сливен, съдържаща заявленията за подпомагане за 2021г. на подсъдимата като земеделски производител и на „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД с приложени към тях удостоверителни документи, документите от извършените проверки от ОДБХ – Сливен, извършена на 21.05.2021г. от свид. М. И. и от БАБХ, извършена на 22.10.2021г. с председател свид. Ц. Л., както и административно наказателните актове, постановени от кмета на населеното място и от началника на ОБДХ Сливен. Цитираните документи са приобщени по делото съобразно изискванията на НПК, като отразената в тях информация не се оспорва от страните. Не са налице и обективни данни по делото, внасящи съмнение в истинността на документите и верността на отразеното в същите съдържание, в каквато насока и констатациите на първата инстанция се явяват правилни.

При очертаната по-горе фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до законосъобразен правен извод относно квалификацията на деянието, приемайки съставомерност на извършено от подс. Р. по чл. 248а ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Обектът на закрила от посочената правна норма са обществените отношения, гарантиращи сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средства от фондовете на ЕС – относно фактите и обстоятелствата от значение за правилното формиране на тяхното решение, а така също и обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение и разходване на средства от тези фондове.

Предмет на престъплението са сведенията, като съвкупност от информация, които следва да бъдат предоставени от лицето, кандидатстващо за финансиране със средства от съответните фондове. Тази информация е правно значима и в конкретния случай относима към преценката за допустимостта на финансирането на Ж. Р. в качеството й на физическо лице и на търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, представлявани от Р., със средства от еврофондовете, по заявените Схеми за обвързано с производството подпомагане - Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави – СМКЮ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави/планински район СМлК (пл.).

Субект на престъплението по чл. 248а, ал. 2 НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, като то може да действа като самостоятелно физическо лице, като представител на друго физическо лице, като представляващ юридическо лице или като лице, включено в структурата на юридическо лице. В настоящия казус подс.Р. е действала освен в лично качество на регистриран земеделски производител, също и в качеството си на управляващ и представляващ „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, поради което деятелността, включена в сложната композиция на продължаваното престъпление, попада в квалификацията по ал. 3 вр. ал. 2 на чл. 248а от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 248а, ал. 2 НК е осъществено в първата от двете му проявни форми. В заявленията, подадени в Общинска служба "Земеделие" – Котел, в приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.“, от свое име и от името на управляваните от нея две търговски дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД, подсъдимата е посочила неверни данни относно броя стопанисвани животни, заявени за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински район /СМлК (пл)/, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - Европейски фонд за гарантиране в земеделието. В частност, в качеството си на физическо лице декларирала в заявлението за подпомагане, в приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.“, че отглежда 84 бр. животни в животновъден обект с № 8987-0058 /кравеферма/ разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, община Котел и 29 бр. говеда в животновъден обект /пасище/ с № 8990-0017 в землището на с. Градец, община Котел, както и в качеството си на управител на дружествата „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД декларирала в заявленията за подпомагане, в приложение „Таблица за отглежданите животни 2021г.“, че първото управлявано от нея дружество отглежда 27 бр. животни в животновъден обект с № 8987-0062, разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, община Котел, а второто управляваното от нея дружество отглежда 27 бр. животни в животновъден обект с № 8987-0002, разположен в ПИ 000-230 в с. Медвен, община Котел, какъвто брой животни е установено при последващата проверка от контролните органи и в хода на образуваното ДП, че подсъдимата и представляваните от нея дружествата реално не стопанисват. Касае се за конкретна информация, която по силата на чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, е следвало да бъде предоставена от подсъдимата във връзка с процедурата по кандидатстване, респективно получаване на средствата на ЕС, поради което и несъответствието й в случая с действителното фактическо положение, обуславя й извода, че представените сведения са неверни.

Според регламента, даден в чл.3, ал.1 от цитираната по-горе Наредба № 5 от 27.02.2009 г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.), заявлението за подпомагане съдържа: данни за идентификацията на кандидата за подпомагане, определени в чл. 3, ал. 2 на Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол; схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане; данни за идентификацията на блоковете на земеделското стопанство и земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане; данни за идентификацията на екологично насочените площи, посочени от кандидата; резултати от автоматични проверки; таблици с данни за идентификацията на животните и пчелните семейства, регистрирани в система за идентификация и регистрация на животните (СИРЖ) по чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП, поддържана от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), по видове, включително: а) брой говеда, регистрирани в СИРЖ в животновъден обект на името на кандидата към референтната дата 28 февруари 2009 г., и/или биволи, регистрирани в СИРЖ в животновъден обект на името на кандидата към референтната дата 28 февруари 2009 г., допустими за подпомагане по схемата за преходна национална помощ, необвързана с производството (ПНДЖ1), б) за кандидатстване по схемите за подпомагане, обвързани с производство – таблица за животните, регистрирани в СИРЖ в животновъден обект, собствен или нает от кандидата, към датата на подаване на заявлението, с посочване на техния вид, категория, порода, предназначение, ушна марка/паспорт/електронен идентификационен (ЕИД) номер за всяко животно; общи и специфични декларации по заявените от кандидата схеми и мерки за подпомагане; декларация за запознаване с определенията за нередност; декларация за администриране на лични данни по Закона за защита на личните данни; адрес на електронна поща на кандидата за кореспонденция, както и други, посочени в същия нормативен текст данни, които нямат отношение към процесния казус, тъй като касаят схеми и мерки за подпомагане, които не са били заявени от подсъдимата. Очертаният по-горе кръг от данни, които се представят пред администриращия процеса на подпомагане орган, има своето съществено значение, доколкото на база именно на тази съвкупност от данни, разпоредителят с европейски средства /разплащателната агенция/ основава решението си за предоставяне на средства от съответните фондове. Ето защо, ако кандидатът за подпомагане представи данни, които са неверни, и естеството на тези данни е такова, че предпоставя вземането на несъответна с реалното състояние на животните административна позиция при подпомагането, то е налице деяние, съставомерно по чл. 248а ал. 2 от НК.

Съгласно изискванията, въведени в чл.19б от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /редакция към датата на инкриминираното деяние - ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г./, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони /СМлК (пл)/ имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си от 5 до 9 (включително) крави с предназначение за производство на мляко и чиито стопанства са в планински район. Заявените за подпомагане по тази схема животни следва да отговорят на посочените в чл. 19б, ал. 2 от наредбата изисквания а именно: да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД; да имат индивидуални паспорти съгласно чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД.

Земеделските стопани, кандидати по схемата СМлК (пл) трябва да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Според ал.4 на чл.19б от цитираната наредба, размерът на помощта по схемата СМлК (пл) се определя въз основа на броя заявени и допустими за подпомагане животни в стопанството.

По силата на чл.20, ал.1 от същата наредба /Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания/, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си пет и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо. Заявените за подпомагане животни по тази схема съгласно ал.2 трябва да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД, както и да имат индивидуални паспорти съгласно чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД.

В ал.3 на чл. 20 от цитираната наредба е въведено задължение към земеделските стопани, кандидати по схемата СМКЮ да продължат да отглеждат заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Кандидатите по тази схема според ал.4 на чл.20 от наредбата (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. и доп., бр. 20 от 2019 г., в сила от 8.03.2019 г.) трябва да са реализирали на пазара животни от същия вид, съответстващи най-малко на 0, 2 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване.

Размерът на помощта по схемата СМКЮ се определя на брой допустими за подпомагане животни, за които е изпълнено условието по ал. 4.

В разглеждания казус, предвид установеното при контролните проверки и извършените огледи фактическо състояние на животновъдните обекти, заявени от Р., както и на броя отглеждани животни, за които е поискано подпомагане по схемите СМлК (пл) и СМКЮ, наличието на несъответствие между идентификационни номера, поставени на част от тях, с отразеното в регистъра на БАБХ, правилно първата инстанция е приела, че в обективен план тези данни са несъответни на декларираните такива от подс.Р. в процесните заявления за подпомагане. Поради това и е налице осъществено от последната от обективна страна изпълнително деяние на престъплението по чл.248а, ал.3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, в първата от двете му проявни форми – „представяне на неверни сведения“. В рамките на инициираната от подс. Р. /във физическото й качество и като управител на процесните две търговски дружества/ процедура по финансиране, тя е представила невярна информация пред длъжностни лица от органа – разпоредител със средствата от еврофондовете, относно правно релевантни обстоятелства, за да създаде невярната представа, че отговаря на нормативните изисквания за подпомагане и по този начин да получи исканите средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. За съставомерността на деянието е без значение дали съответният орган е формирал неправилна преценка в резултат на въвеждането му в заблуждение за значимите обстоятелства - предмет на деклариране, като без значение е и дали средствата (не) са отпуснати в резултат на невярната информация.

При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс. Р., първостепенният съд правилно е приел наличието на пряк умисъл и специална цел - да бъдат получени /от подсъдимата във физическото й качество и от представляваните от нея две търговски дружества/ средства от фондове, принадлежащи на ЕС – от Европейски фонд за гарантиране на земеделието. В разглеждания казус действително се установява, че подаването на процесните три заявления за подпомагане и съпровождащите ги приложения, не е било извършено лично от подс.Р. в Общинска служба „Земеделие“ –Котел, каквото изискване съществува по силата на чл. 15, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Вместо това, заявленията са били представени от сина на подсъдимата – свид. М. Р. пред служителя – свид. К. И., като документите са били надлежно попълнени и с положен върху тях подпис от титуляра им – подс.Р. /като физическо лице и управител на дружествата „КРАСИ СПОРТ” ЕООД и „5-КОВ-2005” ЕООД/. При това положение, независимо че съобразно регламента в чл. 15, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, свид.И. не е имала правно основание да приеме и обработи представените пред нея заявления за подпомагане, то е факт, че последната е пристъпила към тази дейност, и след като е извършила необходимото, за да въведе информацията в електронната система, процедурата по кандидатстване за финансова помощ по съответните схеми е била финализирана. Действията обаче на служителя И., макар и в нарушение на изискването на чл.15, ал.1 Наредба № 5 от 27.02.2009 г., нямат пряко отношение към изводите за отговорността на подсъдимата, тъй като не засягат вида, обема и истинността на информацията, съдържаща се в процесните заявления, съответно стоят извън параметрите на вмененото във вина на подс.Р. престъпно поведение - „представяне на неверни сведения“ в подадените заявления за подпомагане. Важно е да се подчертае на първо място, че явявайки се в Общинска служба „Земеделие“ – Котел, за да представи процесните заявления за подпомагане, свид.Р. не е действал в качеството си на пълномощник на своята майка, съответно и не се е легитимирал като такъв, а ролята на последния е била единствено на физически приносител на въпросните документи. Доказателства в тази насока се извеждат както от отразената във всяко от заявленията информация /липсата на отбелязване в графа „Упълномощено лице за подаване на заявлението“, че заявлението е подадено чрез пълномощник/, така и от показанията на ценените като обективни от съда показания на свид. И. от ДП. В тези свои показания, потвърдени в съдебно заседание след прочитането им по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, свидетелката ясно е посочила, че при явяването на свид.Р. в службата по земеделие същият е представил пред нея освен собствената си лична карта, също и заверено копие от личната карта на подсъдимата, за да удостовери по този начин самоличността си на приносител на заявленията – от една страна, а от друга – самоличността на лицето, посочено в заявленията като кандидат за подпомагане. При така установеното и като се отчете, че по делото не са налице доказателства, които да сочат, че свид.Р. е подал процесните заявления за подпомагане без знанието и съгласието на своята майка – подс.Р., или въпреки нейното съгласие, то е несъмнено, че като титуляр на същите /в различно качество/ именно подс.Р. носи отговорност за отразените в тях данни, както и за подписаните декларации. Още повече, че при подписване на документацията за кандидатстване, подсъдимата е декларирала изрично достоверността на подадените от нея данни, като е била запозната, че носи наказателна отговорност.

В качеството си на титуляр на всяко от трите заявления /в лично качество и като управител на търговските дружества/ подс.Р. е имала знание относно обстоятелството, че отглежданите лично от нея /като регистриран земеделски производител/ и от дружествата, които представлява, животни са значително по-малко от декларираните за подпомагане, както и че по-голямата част от тях не отговарят на условията за финансиране, тъй като нямат надлежна идентификация – ушен маркер, въпреки което е заявила искане за финансиране по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“. Вече се посочи, че подс. Р. не е кандидатствала за първи път по програми за финансиране със средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а напротив – участието й в такива процедури датира от 2014 година, което е индиция за това, че същата познава отлично правилата за кандидатстване за субсидии, включващи и изискването за истинност на всички подадени данни, относими към съответната схема по която кандидатства за подпомагане, съответно и отговорността, която носи за невярно деклариране, включително по чл. 248а от НК. Налице са достатъчно данни, които указват на информираността й за нуждата да представи пред компетентните органи верни данни и сведения за всички обстоятелства, значими за вземането на решение от страна на разпоредителя с европейски средства по заявленията за подпомагане. Категорично се установява също от гласните доказателствени източници, че подс.Р. е бил ангажирана пряко с отглеждането на животните и тяхната паша, указващо на знанието й какъв е техният точен брой, състояние, съответствието на идентификацията им с регистъра на БАБХ, а също и фактическото състояние на животновъдните обекти, за които са и били издадени удостоверения за регистрация. В този смисъл последната при подаване на заявлението е била с ясна представа, че дава неверни сведения и по този начин въвежда в заблуждение компетентния орган в пряка връзка с последващия процес на формиране на решение за предоставяне на субсидиране. Изложеното несъмнено сочи, че подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване, в каквато насока и изводите на първата инстанция се явяват правилни.

Аргументирайки правната рамка на изведената от доказателствата по делото фактология по казуса, първостепенният съд правилно е приел, че отделните деяния /три деяния/ осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление, в различно качество на подсъдимата – като физическо лице и като лице, което представлява търговските дружества „КРАСИ СПОРТ” ЕООД с ЕИК: 200870739 и „5-КОВ-2005” ЕООД с ЕИК: ••••••••••, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предхождащото ги. На тази основа окръжният съд законосъобразно е достигнал до извод, че деятелността на подс.Р. съставлява едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като е възприета квалификация по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Извършената от въззивния съд преценка на обстоятелствата в настоящия казус не даде основание за извод, че деянието е малозначително. Макар и при отсъствие на възражения в тази насока, първостепенният съд се е занимал с въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, очевидно воден от спецификата на деянието и личността на дееца, които в съвкупната си изява насочват към ниска степен на обществена опасност. Коректно в преценката си относно престъпния характер на деянието, съдът е извършил съвкупен анализ на всички елементи на състава на престъплението, характера на обекта на посегателство, степента, в която той е засегнат, характеристиките на конкретното деяние, с оглед създадената възможност за засягане на обекта, особените характеристики на дееца от гледна точка на преценката за степента на обществена опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито е допустимо да бъдат реализирани и при престъпленията на просто извършване /Решение № 271/2015 г. на II н. о. на ВКС/. Престъплението, осъществено от подс. Р. е на формално извършване, като именно на плоскостта на тази негова характеристика следва да се прецени и степента на обществената му опасност. Обстоятелството, че въз основа на заявленията не са изплатени субсидии, не може да защити тезата за малозначителност на деянието, тъй като фактът на получаване на средствата би обосновал друга правна квалификация, а именно по ал. 5 на чл. 248а от НК. Основавайки се по- нататък на формалния характер на престъплението и с оглед на неговия непосредствен обект на посегателство, степента на обществена опасност на деянието закономерно се извежда и от засегнатите обществени отношения, а именно свързаните с правилното информиране на органите по разпределение на средствата от еврофондовете. В аспекта на горното, въззивният съд намира, че ОС-Сливен е достигнал до законосъобразен извод относно неприложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК.

Мотивиран от горното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Изпълнени са предписанията на законовите норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата за коментираното престъпление с цитираната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл. 304 от НПК за оправдаването й.

В рамките на осъществения цялостен служебен контрол на атакуваната присъда, включително в санкционната й част, апелативният съд намери следното:

При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимата следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 248а ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 31.05.2021 г., а именно лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от 2 000 до 10 000 лева. Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби и след оценка на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието, съдът е определил санкция на подс.Р. в минималния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, а именно една година лишаване от свобода и Глоба в размер на 2 000 лева. Мотивирайки справедливост на така отмерената при условията на чл.54 от НК санкция, съдът е приел, че конкретното деяние и неговият автор не разкриват висока степен на обществена опасност, като е констатирал също, че по делото са налице единствено смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и не се извеждат такива, с характер на отегчаващи.

Въззивният съд, макар до голяма степен да се солидаризира с оценката, дадена от ОС-Сливен на релевантните за индивидуализиране отговорността на подсъдимата обстоятелства, намери че част от отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства са подценени, поради което и направеното заключение, че в своя обем и съдържание същите не обуславят приложимост на чл.55 от НК, се явява неправилно.

Обосновано съдът е приел, че степента на обществена опасност на извършеното от подс.Р. деяние не е по-висока от характерната за този вид престъпления, свързани със злоупотреби с представените на Република България средства за земеделските производители от европейските фондове. Извеждайки характеристиките на конкретно осъщественото деяние обаче, съдът не е придал необходимата тежест на обстоятелството, че декларираните от подсъдимата в процесните заявления за подпомагане сведения, характеризиращи се като „неверни“, касаят само две от схемите, по които същата е кандидатствала за обвързано с производството подпомагане в кампания 2021 г., а именно Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински район /СМлК (пл)/, като по отношение на останалите заявени схеми и мерки: ПНДЖ 1; СЕПП; СПП; ЗДП; СПК; ПНДП; Натура; 13.1/НР 1, 13.2 /НР 2, не се установява същата да е представила неверни сведения или да е затаила сведения, които са от значение за отпускане на финансови средства. Следва да се съобрази също, че в инициативата на подс.Р. да упражнява дейност на земеделски производител – лично и като управител на търговски дружества, деятелността реализирана от последната, обект на инкриминация по настоящото дело, се установява като изолирана такава. В случая се установява също, че в резултат на извършената от БАБХ проверка, подсъдимата във физическото й качество, както и представляваните от нея дружества реално не са получили средства от фондовете на Европейския съюз по заявените схеми СМКЮ и СМлК (пл).

По-нататък, изследвайки обстоятелствата по делото, имащи значение за индивидуализацията на наказателната отговорност, първостепенният съд не е отчел в достатъчна степен и съобразно действителната им тежест някой от съществените за решаване на въпроса за наказанието обстоятелства – възрастта на подсъдимата, която към датата на деянието е била на 77 години, въпреки което се установява по данни от свидетелите, че лично е била ангажирана с отглеждането на животните и тяхната паша. Значими се явяват и наличните по делото сведения, че в своята дейност на земеделски производител същата очевидно е разчитала на помощта на своя син, който в случая не е направил необходимото, за да я подпомогне информативно в отстраняването на несъответствието на подадените данни с реалното фактическо положение. Като самостоятелни обстоятелства, благоприятстващи правното положение на подсъдимата следва да бъдат отчетени също данните, свидетелстващи за чистото й съдебно минало, както и частичните й признания, че е подписала процесните документи, независимо от следващото отричане на този факт в проявата й на лична защита по предявеното обвинение.

Съобразявайки по-нататък практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство и постоянната практика на ВКС по чл. 22 от НПК, като смекчаващо вината на подсъдимата обстоятелство, налагащо толеранс при определяне на наказанието й, въззивният съд намери, че следва да се отчете и продължителният период от време, изминал от датата на деянието до постановяване на присъдата. Касае се за близо три годишна продължителност на воденото наказателно производство, който неоправдано дълъг период не стои в причинна връзка с процесуалното поведение на подс.Р.. Действително, разследването по делото е водено ритмично и планирано с оглед очертаните параметри на изследваната деятелност, въпреки което, преценката за фактическата и правната му сложност не обосновават така констатирания дълъг период на разследване. Същевременно тази продължителност не може да се обвърже и с виновно поведение на подсъдимата. Следва да се отбележи също, че изминалия дълъг период от време има своя отрицателен ефект върху превантивния характер на наказанието.

Съобразявайки изложеното, въззивният съд прие, че отмерената от първостепенния съд санкция на Р. от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева, макар и представляваща минималния размер на наказанието, предвидено за съответното престъпление, се явява прекомерно завишена. Съвкупната обективна преценка на очертаните и обсъдени по-горе факти, характеризиращи в позитивен план подс.Р., дават основание на въззивния съд да приеме, че наказанието на последната следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, с отчитането на множество смекчаващи отговорността й обстоятелства. Налице е според съда и втората кумулативна предпоставка, въведена от законодателя в текста на чл.55 от НК – несъразмерна тежест на предвиденото в закона най-леко наказание. Ето защо БАС намира, че за постигане целите на чл.36 от НК, справедливо ще се яви определяне на наказание за подс.Р. - Лишаване от свобода за срок от шест месеца, което в случая се явява достатъчно за постигане най-вече целите на индивидуалната превенция, която е водеща в настоящето производство, като същевременно същото ще изпълни и функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Горното налага изменяване на присъдата в тази й част.

В преценката си относно тежестта на извършеното деяние и обществената опасност на дееца съдът възприе, че налагането на предвидената в чл.248а, ал.3 от НК наред с наказанието лишаване от свобода кумулативна санкция глоба би довело до несъразмерна тежест на общата санкция на дееца. Поради това и счете, че следва да приложи чл.55, ал.3 от НК, като отмени наложеното на Р. наказание глоба в размер на 2 000 лева.

Въззивният съд не намери основание да се дистанцира от аргументацията на първата инстанция, на основата на която последната е възприела, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не е наложително същата да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т. е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост.

Анализирайки всички обстоятелства относно личността на подсъдимата Р., личната й степен на обществена опасност и възможностите за поправянето й, конкретните характеристики на проявената престъпна проява, въззивният съд счита, че в случая за поправянето и превъзпитанието на последната не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. По отношение на генералната превенция, тя също може да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, защото условното осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимата, така и спрямо останалите членове на обществото, тъй като не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и чрез размера на определения от съда изпитателен срок от три години, който съответства на законовия регламент.

Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил разноските по делото, осъждайки подс.Р. да заплати направените такива в хода на воденото наказателно производство – сумата от 356, 24 лева по сметката на ОС-Сливен.

След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.

По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че с оглед предоставените процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба от защитника на подсъдимата, следва на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК да измени атакуваната присъда на Окръжен съд- Сливен в санкционната част, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК намали размера на наложеното на подс.Р. наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца лишаване от свобода и отмени наказанието глоба в размер на 2 000 лева. В останалите й части, присъдата следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 337, ал.1 т.1, вр. чл. 334, т.3 от НПК, съдът