Решение № 444 от 11.11.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 310/2024 г.
Окръжен съд - Хасково11.11.2024 г.докладчик МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/22.12.2023 г., постановено по гражданско дело № 99/2018 г., по описа на Районен съд-Ивайловград. ОСЪЖДА А. Х.Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.•••, да заплати на Ж. М. Д. ЕГН ••••••••••, с адрес гр.•••, сумата от 950лева разноски за въззивното производство. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. С решение № 260001 от 22.12.2023 г., постановено по гр.д. № 99 по описа на съда за 2018 г., Районен съд-Ивайловград е разпределил в дял по реда на чл. 353 от ГПК на E.Г. С. с ЕГН •••, С. Х. М. с ЕГН ••••••••••, Й. Х. Д. с ЕГН ••••••••••, Г.Д. Т. с ЕГН ••••••••••, E.Д.М. с ЕГН ••••••••••, М. М. Д. с ЕГН ••••••••••, Ж. М. Д. с ЕГН ••••••••••, С. М. Ч. с ЕГН ••••••••••, С. Н. Н. с ЕГН ••••••••••, М. Н. Я. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Т. с ЕГН •••••••••• следните недвижими имоти, включени в Дял № 1, от Вариант № 1 от приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор 03695.30.36 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка тридесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 409/13.02.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот- с.•••, общ.•••, обл. Хасково, местност •••, площ на имота 19900 кв. м. /деветнадесет хиляди и деветстотин квадратни метра/, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване- нива, категория на земята при неполивни условия-четвърта, номер по предходен план- ••• /•••/, при съседи: 03695.30.38 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка тридесет и осем/; 03695.30.37 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка тридесет и седем/, 03695.30.29 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка двадесет и девет/, 03695.30.34 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка тридесет и четири/, 03695.30.28 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка двадесет и осем/, 03695.30.21 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка двадесет и едно/, 03695.30.20 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка двадесет/, 03695.30.19 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка деветнадесет/, 03695.30.18 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка осемнадесет/, 03695.30.17 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет точка седемнадесет/, 03695.30.35 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет/, с пазарна стойност 14730 лв.
- HИBA от 14.501 дка /четиринадесет декара петстотин и един квадратни метра/, пета категория, местност •••, ИMOT № ••• /•••/ по плана за земеразделяне в землището на с.•••, ЕКАТТЕ •••, при граници и съседи: имот № 012019- нива на наследниците на М.Г.Т.; № 012013- нива на наследниците на Д.Г.Д.; №012053 - полски път на Община •••; №012037 - нива на наследниците на Д.А.С.; № 012032 - нива на наследниците на Х.И.К.; № 012026- полски път на Община •••; № 012020 - нива на С.Д. Ч.. Имотьт е с нов кадастрален номер 66398.12.21 /шест шест три девет осем точка дванадесет точка двадесет и едно/. Имотът е с пазарна стойност 9706 лв. Общата стойност на този дял е 25063 лв.
Със същото решение е разпределил в дял по реда на чл. 353 от ГПК, на P.Б. М. с ЕГН •••••••••• и Н. В. М. с ЕГН ••••••••••, следният недвижим имот, включен в Дял № 2 на Вариант № 1 от приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, а именно:
НИВА от 3.800 дка /три декара осемстотин квадратни метра/, четвърта категория, местност •••, ИMOT № ••• /•••/ по плана за земеразделяне в землището на с.•••, ЕКАТТЕ •••, при граници и съседи: имот № 013077нива на наследниците на Д.Н.П.; № 0130683- полски път на Община •••; №013069 - нива на Ф.И. Р.; № 013089 - нива на Г. К. Т.; № 013088- нива на Х.Г.П.; № 013087 - нива на наследниците на Х.А.П.. Имотът е с нов кадастрален номер 66398.13.78 /шест шест три девет осем точка тринадесет точка седемдесет и осем/. Имотът е с пазарна стойност 2304 лв.Общата стойност на този дял е 3759 лв.
С решението си съдът е РАЗПРЕДЕЛИЛ В ДЯЛ по реда на чл.353 от ГПК на E.Х. Р. с ЕГН ••••••••••, следният недвижим имот, включен в Дял № 3 на Вариант № 1 от приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, а именно:
ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор 03695.38.553 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет и осем точка петстотин петдесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-409/13.02.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот-с.•••, общ. •••, обл. Хасково, местност •••, площ на имота 1304 кв. м. /хиляда триста и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване- нива, категория на земята при неполивни условия-девета, номер по предходен план- •••/•••/, при съседи: 03695.38.1 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет и осем точка едно/, 03695.37.591 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет и седем точка петстотин деветдесет едно/, 03695.38.374 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет и осем точка триста седемдесет и четири/, 03 695.3 8.3 70 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет и осем точка триста и седемдесет/, 03695.38.675 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка тридесет и осем точка шестстотин седемдесет и пет/, с пазарна стойност 431 лв. Общата стойност на този дял е 418 лв.
С решението си съдът е РАЗПРЕДЕЛИЛ В ДЯЛ по реда на чл.353 от ГПК на М. Х. К. с ЕГН ••••••••••, следният недвижим имот, включен в Дял № 4 на Вариант № 1 от приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, а именно:
ПОЗЕМJIЕН ИМОТ с идентификатор 03695.2.599 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка две точка петстотин деветдесет и девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 409/13.02.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот- с.•••, общ.•••, обл. Хасково, местност •••, площ на имота 2176 кв. м. /две хиляди сто седемдесет и шест квадратни метра/, трайно предназначение на териториятаземеделска, начин на трайно ползване- нива, категория на земята при неполивни условия-девета, номер по предходен план-••• /•••/, при съседи: 03695.2.601 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка две точка шестстотин и едно/, 03695.2.629 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка две точка шестстотин двадесет и девет/, 03695.2.598 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка две точка петстотин деветдесет и осем/, 03695.2.459 /нула три хиляди шестстотин деветдесет и пет точка две точка четиристотин петдесет и девет/, с пазарна стойност 1251 лв. Общата стойност на този дял е 418 лв.
Със същото решение съдът е РАЗПРЕДЕЛИЛ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на А. Х.Ч. с ЕГН ••••••••••, следният недвижим имот, включен в дял № 4 на Вариант № 1 от приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, а именно:
НИВА от 2.800 дка /два декара и осемстотин квадратни метра/, четвърта категория, местност ••• ИМОТ № ••• /•••/ по плана за земеразделяне в землището на с.•••, ЕКАТТЕ •••, при граници и съседи: имот № 014094- нива на наследниците на И.Н.А.; № 014067полски път на Община •••; №014080 - нива на наследниците на А. Г. Р.; № 014105 - нива на наследниците на Т.И.Л.; № 014116- нива на В.Г. Д. Имотът е с нов кадастрален номер 66398.14.95 /шест шест три девет осем точка четиринадесет точка деветдесет и пет/. Имотът е с пазарна стойност 2304 лв. Общата стойност на този дял е 418лв.
С решението си съдът ОСЪЖДА М. Х. К. с ЕГН •••••••••• да заплати на останалите съделители, както следва:
На Е. Г. С. с ЕГН ••• - сумата от 188лв., на С. Х. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 94 лв., на Й. Х. Д. с ЕГН •••••••••• - сумата от 94 лв., на Г. Д. Т. с ЕГН •••••••••• - сумата от 16 лв., на Е. Д. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 16 лв., на М. М. Д. с ЕГН •••••••••• - сумата от 31 лв., на Ж. М. Д. с ЕГН •••••••••• - сумата от 31 лв., на С. М. Ч. с ЕГН •••••••••• - сумата от 31 лв., на С. Н. Н. с ЕГН •••••••••• - сумата от 16 лв., на М. Н. Я. с ЕГН •••••••••• - сумата от 16 лв., на С. Д. Т. с ЕГН •••••••••• - сумата от 94 лв., на Р. Б. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 103 лв. и на Н. В. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 103 лв. или общо 833 лв.- за стойностно уравнение на дяловете.
Със същото решение съдът осъжда Е. Х. Р. с ЕГН •••••••••• да заплати на останалите съделители, както следва: На Р. Б. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 7лв., на Н. В. М. с ЕГН ••••••••••- сумата от 7 лв., или общо 14 лв. - за стойностно уравнение на дяловете.
С решението си съдът осъжда А. Х. Ч. с ЕГН •••••••••• да заплати на останалите съделители, както следва: На Р. Б. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 618 лв., на Н. В. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 618 лв., или общо 1236 лв. - за стойностно уравнение на дяловете.
Със същото решение съдът осъжда М. Х. К. с ЕГН •••••••••• да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН •••••••••• сумата от общо 10.44 лв. - за разноски по делото по повод ликвидиране на съсобствеността.
Със същото решение съдът осъжда А. Х. Ч. с ЕГН •••••••••• да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН •••••••••• сумата от общо 10.44 лв. - за разноски по делото по повод ликвидиране на съсобствеността.
С решението си съдът осъжда Е. Х. Р. с ЕГН •••••••••• да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН •••••••••• сумата от 6.94 лв. - за разноски по делото по повод ликвидиране на съсобствеността.
С решението си съдът осъжда С. Н. Н. с ЕГН •••••••••• да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН •••••••••• сумата от 10.42 лв. - за разноски по делото по повод ликвидиране на съсобствеността.
С решението си съдът осъжда М. Н. Я. с ЕГН •••••••••• да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН •••••••••• сумата от 10.42 лв. - за разноски по делото по повод ликвидиране на съсобствеността.
С решението си съдът осъжда да заплатят държавна такса по сметка на Районен съд - Ивайловград в общ р-р на 1002.50 лв. по съделители, както следва: Е. Г. С. с ЕГН ••• - сумата от 301 лв., С. Х. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 150.50 лв., Й. Х. Д. с ЕГН •••••••••• - сумата от 150.50 лв., Г. Д. Т. с ЕГН •••••••••• - сумата от 25 лв., Е. Д. М. с ЕГН •••••••••• - сумата от 25 лв., М. М. Д. с ЕГН •••••••••• - сумата от 50 лв., Ж. М. Д. с ЕГН •••••••••• - сумата от 50 лв., С. М. Ч. с ЕГН •••••••••• - сумата от 50 лв., С. Н. Н. с ЕГН •••••••••• - сумата от 25 лв., М. Н. Я. с ЕГН •••••••••• - сумата от 25лв. и С. Д. Т. с ЕГН •••••••••• - сумата от 150.50 лв.
С решението си съдът осъжда Р. Б. М. с ЕГН •••••••••• и Н. В. М. с ЕГН •••••••••• да заплатят по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата в общ размер от 150.50 лв., или по 75.25 лв., всеки един от тях - държавна такса по делото.
Със същото решение съдът осъжда Е. Х. Р. с ЕГН •••••••••• да заплати по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата от 16.75 лв. - държавна такса по делото.
Със същото решение съдът осъжда М. Х. К. с ЕГН •••••••••• да заплати по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата от 16.75 лв. - държавна такса по делото.
Със същото решение съдът осъжда А. Х. Ч. с ЕГН •••••••••• да заплати по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата от 16.75 лв. - държавна такса по делото.
Недоволен от извършената делба по начина на извършването на същата е останал въззивникът А. Х. Ч., който в законоустановения срок обжалва решението с оплакване за неправилност и незаконосъобразност.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че първоинстанционният съд неправилно е извършил делба по делото, тъй като в случая била нарушена разпоредбата на чл. 160 ал. 1 и ал.2 от ГПК, тъй като имало данни по делото, че не всички наследници - съделители са внесли депозит своевременно за изготвяне на съдебно-техническа и съдебнооценъчна експертиза, поради което счита, че съдът е следвало да внесе делото в архив, а не да извършва делба на допуснатите до делба недвижими имоти. В тази връзка са изложени съображения, които според въззивника водят до извод, че безспорно по делото е установено наличието на несвоевременно представяне на доказателства за внесен депозит. Счита, че съгласно установената съдебна практика, когато е налице несвоевременно представяне на доказателства за внесен депозит, съдът е следвало да внесе делото в архив, а не да предприема действие по извършване на делба. Излага съображения, че решението е неправилно и моли съда да постанови ново по съществото на спора.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемите по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът А. Х. Ч., редовно призован, явява се лично и с пълномощника си Е. И. Ч., която поддържа подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемите Е. Г. С., С. Х. М., Й. Х. Д., М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч., С. Н. Н., М. Н. Я., Г. Д. Т., Е. Д. М. С. Д. Т., Р. Б. М. и Н. В. М. редовно призовани, отсъстват. За тях се явява пълмонощникът адв.Й. А., който оспорва въззивната жалба. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата М. Х. К., редовно призована, уведомена лично по телефон на 21.08.2024 г., отсъства.
В съдебно заседание въззиваемата Е. Х. Р., редовно призована, отсъства. Постъпило е становище от пълномощника й, който иска въззивният съд да отмени обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция липсват направени доказателствени искания относими към предмета на спора и нови доказателства не са събирани.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 69 от ЗН, като производството се намира във втора фаза.
С Решение № 260004/ 23.02.2021 г. по гр. д. №99/2018 г. на Районен съд – Ивайловград са допуснати до делба между Е. Г. С., С. Х. М., Й. Х. Д., Г. Д. Т., Е. Д. М., М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч., С. Н. Н., М. Н. Я., Е. Х. Р., М. Х. К., А. Х. Ч., Р. Б. М., Н. В. М. и С. Д. Т. следните недвижими земеделски имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 03695.38.553 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 409/13.02.2018г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот - с. •••, общ.•••, местност •••, площ на имота 1304 кв. м.; 2. Поземлен имот с идентификатор 03695.2.599 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 409/13.02.2018 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот - с. •••. общ.•••, местност •••, площ на имота 2176 кв. м.; 3.Поземлен имот с идентификатор 03695.30.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-409/13.02.2018г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот - с. •••. общ. •••, местност •••, площ на имота 19 900 кв. м.; 4. Нива от 14. 501 дка, пета категория, местност •••, имот № ••• по плана за земеразделяне в землището на с. •••, ЕКАТТЕ •••; 5. Нива от 3.800 дка, четвърта категория, местност •••, имот № ••• по плана за земеразделяне в землището на с.•••, ЕКАТТЕ •••; 6.Нива от 2.800 дка, четвърта категория, местност •••, имот № ••• по плана за земеразделяне в землището на с.•••, ЕКАТТЕ •••, при квоти: Е. Г. С. - 36/144 ид. ч.; С. Х. М. - 18/144 ид. ч.; Й. Х. Д. - 18/144 ид. ч.; Г. Д. Т. - 3/144 ид.ч.; Е. Д. М. - 3/144 ид.ч.; М. М. Д. - 6/144 ид. ч.; Ж. М. Д. - 6/144 ид.ч.; С. М. Ч. - 6/144 ид. ч.; С. Н. Н. - 3/144ид. ч.; М. Н. Я. - 3/144 ид. ч.; Е. Х. Р. - 2/144 ид.ч.; М. Х. К. - 2/144 ид. ч.; А. Х. Ч. - 2/144 ид.ч.; Р. Б. М. - 9/144 ид.ч.; Н. В. М. -9/144 ид. ч. и С. Д. Т. - 18/144 ид., и с което А. Ч. е осъден на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща на останалите съделители обезщетение за всяка стопанска година за едноличното ползване на включените в делбената маса недвижими земеделски имоти съобразно техните идеални части, както следва: Е. Г. С. – 200 лв.; С. Х. М. – 100 лв.; Й. Х. Д. – 100 лв.; Г. Д. Т. – 17 лв.; Е. Д. М. - 17 лв.; М. М. Д. – 33 лв.; Ж. М. Д. - 33 лв.; С. М. Ч. - 33 лв.; С. Н. Н. – 17 лв.; М. Н. Я. – 17 лв.; Е. Х. Р. – 11 лв.; М. Х. К. – 11 лв.; Р. Б. М. – 50 лв.; Н. В. М. – 50 лв.; С. Д. Т. – 100 лв., считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.
Решението, с което е допусната съдебна делба е влязло в законна сила на 19.09.2022 г. след инстанционен контрол, така както е постановено. Така първата й фаза е приключила.
Във втората фаза на делбения процес на проведеното на 20.07.2023 г. открито съдебно заседание районният съд е назначил съдебно-техническа и оценъчна експертиза, която да даде заключение относно възможността за поделяемост на допуснатите до делба имоти съобразно квотите на съделителите и изискванията на нормативната уредба, като при наличието на такава - да се изготвят варианти за разделянето им, както и относно действителната им пазарна стойност, съответно на всеки от евентуалните дялове. В същото заседание съдът е определил за вещо лице инж. Д.Е.К., който да работи при възнаграждение от 500 лева, вносими от всеки един от съделителите съобразно своята квота в съсобствеността в 7-дневен срок от съобщението.
До 13.09.2023 г. – датата на следващото открито съдебно заседание, по делото са били представени 2бр. платежни документи, удостоверяващи внасянето на сумата в размер на общо 458, 34 лева (л.400 и л.404). Депозит не е бил внесен от съделителите А. Ч., М. К., Е. Р., С. Н. и М. Я.. На 13.09.2023 г. е постъпила молба от Е. Ч. - пълномощник на съделителя А. Ч. по чл.32 т.2 предл.III от ГПК, с искане гр. дело № 99 / 2018 г. на Районен съд-Ивайловград да бъде внесено в архив на основание чл. 60 ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, тъй като в указания 7- дневен срок не бил внесен пълния размер на определения депозит за експертиза.
На проведеното заседание на 13.09.2023 г. по искане на адв.Й. А. съдът е удължил срока за довнасяне на определения депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-техническа и оценъчна експертиза, като е дал нов 7- дневен срок, считано от датата на заседанието.
В определения срок е постъпила молба с вх. №260105/15.09.2023 г. с приложена към нея разписка за внесена сума от 41, 66лв. – депозит за вещо лице по гр.д. № 99 / 2018 г. на Районен съд-Ивайловград, с която доплатена сума е бил внесен пълния размер на определения депозит от 500 лева. Поради тази причина и във връзка с молбата на Е. Ч. - пълномощник на А. Ч., съдът е постановил определение, с което е приел, че не са налице основанията по чл. 60 ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата.
С оглед горното и в изпълнение на определението на съда вещото лице по назначената съдебно-техническа и оценъчна експертиза - инж.К. е изготвил заключение, с което е предложил 6 дяла за поделяне на имотите, съобразено с изявлението на съделителите в хода на процеса, както следва: Дял № 1 – общ за Е. Г. С., С. Х. М., Й. Х. Д., Е. Д. М., Г. Д. Т., М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч., С. Н. Н., М. Н. Я. и С. Д. Т. - с обща квота 120/144 ид.ч. и обща левова равностойност 25 063лв. Дял № 2 – общ за Р. Б. М. и Н. В. М. – с обща квота 18/144 ид.ч. и обща левова равностойност 3759 лв. Дял № 3 за Е. Х. Р.- с квота 2/144 ид.ч. и левова равностойност 418 лв. Дял № 4 за М. Х. К.. – 2/144 ид.ч. и левова равностойност 418 лв. и Дял № 5 за А. Х. Ч. – 2/144 ид.ч. и левова равностойност 418 лв. Въз основа на тези 5 дяла, вещото лице е предложило два варианта за поделяне на процесните имоти, като първият вариант е без раздробяване на имотите и е съобразен съделителите от всеки един дял да получат реален дял от имотите, със съответното стойностно уравняване на дяловете. При вторият вариант се предлага раздробяване на имот, а именно: НИВА от 14.501 дка, пета категория, местност •••, ИМОТ № ••• по плана за земеразделяне в землището на с. •••, ЕКАТТЕ ••• (нов кадастрален №•••). Вещото лице е предложило и Дял № 6 – общ за съделителите Е. Х. Р., М. Х. К. и А. Х. Ч. с квота 6/144 ид. ч. и обща левова равностойност 1253 лв. Вещото лице е дало и два варианта - съответно Вариант №3 и Вариант № 4 на подялба на процесните имоти, при които варианти подялбата се извършва между обособените Дял № 1, Дял № 2 и общия Дял № 6 вместо дялове 3, 4 и 5. Според експертното заключение четири от шестте имота са неподеляеми.
При делбата и разделянето на земеделските земи са спазени минималните им размери и площи, съгласно чл. 72 от ЗН и чл. 26 и чл. 27 от Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (обн. ДВ бр. 102 от 2004 г., попр. бр.113 от 2004 г.). За земеделските земи съгласно чл. 72 от ЗН, при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части по – малки от 3 дка, на ливадите на части по – малки от 2 дка и трайните насаждение на части по – малки от 1 дка.
Вещото лице е дало заключение за пазарната стойност на имотите, която възлиза на 30 076 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение принципно следва да бъде отречен служебният въззивен контрол, предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, като от това има само две изключения: когато въззивният съд прилага императивна материалноправна норма или когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца (т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 261/28.10.2014 г. на ВКС по гр.д. №2149/2014 г., III г. о.). По общото правило на чл. 269 изр. 2-ро ГПК, за да извърши проверка за правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, в която следва да е указан порокът на обжалваното решение чрез посочване в какво се изразява, а за това, което не е посочено, ефектът на първоинстанционното решение се запазва.
В случая, в подадената въззивна жалба против обжалваното решение са изрично въведени следните оплаквания за незаконосъобразност, а именно за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане и решаване на делото от РС-Ивайловград при наличие на пречки за това по чл. 60, ал. 2 от ПАС, съгласно която делата по делбените производства, по които е допусната делбата се предават в архив, ако съделителите в дадения им срок не са внесли разноски за извършване на експертиза за оценка на имотите и съставяне на дяловете. И второ, според въззивника делбата на процесните имоти следва да се извърши по реда на чл.348 от ГПК чрез изнасяне на публична продан. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция на 9.10.2024 година второто въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение т.е. искането за изнасяне на земеделските земи на публична продан, е оттеглено.
С оглед гореизложеното, по подадената въззивна жалба възникват служебните контролни правомощия, съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК, за валидност и допустимост на решението и за спазване на императивни правни норми, както и подлежи на разглеждане само въведеното в жалбата оплакване за незаконосъобразност на решението.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите изложени от РС-Ивайловград, обосноваващи окончателен извод, че в конкретната хипотеза ликвидирането на съсобствеността между страните по отношение на делбените недвижими имоти следва да се извърши чрез разпределянето им по реда на чл. 353 от ГПК, тъй като в настоящия случай тегленето на жребий е невъзможно, а от друга страна за всеки от различните дялове на съделителите са образувани съответни дялове от съсобствеността. Първостепенният съд е посочил, че разпределянето на дяловете между съделителите следва да се извърши по предложения от вещото лице Вариант № 1 от заключението, отчитайки че в конкретния случай делбените квоти за всеки един от съделителите варират от 36/144 до 2/144 ид. части, като съответно при желанието на част от съделителите да получат общ дял дяловете също не са равни, а варират от 120/144 до 2/144. Съдът подробно е обсъдил и предложените от вещото лице варианти № 2, № 3 и № 4, като обосновано е заключил, че в настоящия случай са неприложими, поради което разпределянето на дяловете между съделителите може и следва да се извърши по предложения от вещото лице Вариант № 1 от заключението, при който вариант съделителите получават реални дялове и е най - малко стойностното уравнение на дяловете. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи.
Съдът намира за неоснователно оплакването за незаконосъобразност на решението, основано на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон. Напълно несъстоятелни са изложените във въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд неправилно е извършил делба по делото, тъй като била нарушена разпоредбата на чл. 160 ал. 1 и ал.2 от ГПК, защото имало данни, че не всички наследници - съделители са внесли депозит своевременно за изготвяне на съдебно-техническа и съдебнооценъчна експертиза, поради което съдът следвало да внесе делото в архив, а не да извършва делба на допуснатите до делба недвижими имоти.
По делото не се установява в хода на делбеното производство, във втората фаза на съдебната делба, да е допуснато неоправдано процесуално бездействие от страна на съделителите, налагащо приложението на чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата. С определение от 20.07.2023г. съдът е назначил съдебно-техническа и оценъчна експертиза и е определил да се изпратят съобщения на страните да внесат определения депозит за възнаграждение, всеки съобразно своя дял, в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Представени са били 2бр. платежни документи, удостоверяващи внасянето на сумата в размер на общо 458, 34 лева (л.400 и л.404). С определение от 13.09.2023г. по искане на адв.А. съдът е удължил срока за довнасяне на определения депозит за вещо лице, като е дал нов 7- дневен срок и е указал на страните по делото, че при неизпълнение на задължението за внасяне да депозит за вещо лице делото ще бъде внесено в архив. В определения срок е постъпила молба с вх. №260105/15.09.2023 г. от адв.А. с приложена към нея разписка за внесена сума от 41, 66лв. – депозит за вещо лице по гр.д. № 99 / 2018 г. на Районен съд-Ивайловград, с която доплатена сума е внесен пълния размер на определения депозит от 500 лева. От същата разписка се установява, че припадащата се на съделителите А.Ч., М.К., Е.Р., М. Я. и С. Н., част от разноските за депозит е заплатена от съделителката Ж. Д.. В производството по съдебна делба всеки от съделителите има едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. Това е така, тъй като решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици. Поради това и доколкото назначената експертиза е за реална поделяемост на допуснатите до делба недвижими имоти и оценката им е от съществено значение за развитието на втората фаза на производството по съдебна делба и без нея ще бъде невъзможно неговото продължаване, то няма пречка, а напротив – адекватно, с оглед ритмичното развитие на делото, дължимата разлика за депозит е била внесена от съделителката Д.. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ПАС предвижда внасянето на делбеното дело в архив като процесуална мярка за стимулиране на страните към осъществяване на определени процесуални действия, осигуряващи изясняването на спорното материално право. В случая с довнасянето на сумата от 41, 66лв. в указания допълнителен срок е отпаднало основанието за прилагане на чл. 60, ал. 2 от ПАС и правилно районният съд е продължил съдопроизводствените действия за разглеждане и решаване на делото, като с акта по същество при разпределяне на отговорността за разноските е осъдил съделителите, невнесли дължимия депозит съобразно своя дял в съсобствеността, да заплатят на Ж. Д. допълнително заплатената от нея сума за депозит 41, 66 лева.
Поради изложеното, при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното първоинстанционното решение, като законосъобразно, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът А. Х. Ч. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Ж. М. Д. сумата от общо 950 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение 750 лева и депозит на особен представител 200 лева, заплатени изцяло от Д., видно от представените по делото разписки на л.54 и л.76.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Цитирани разпоредби
18- чл. 353 ГПК
- чл. 269
- чл. 60, ал. 2
- чл. 258 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 263 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 271, ал. 1 ГПК
- чл. 344, ал. 2 ГПК
- чл. 348 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 69 ЗН
- чл. 72 ЗН
- чл. 60, ал. 2 ПАС
- чл. 160, ал. 1
- чл. 26
- чл. 27
- чл. 32, т. 2