Решение № 2613 от 12.9.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 606/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н. И. Н., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 4 и адрес за призоваване гр. Кубрат, обл. Разград, [улица], ет. 1, стая 4, чрез адвокат М. Н., АК Разград, срещу Заповед № 1266з-1840/ 21.06.2024 г. на директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ за налагане на дисциплинарно наказание. Иска се от съда да отмени заповедта като издадена в противоречие с целта на закона и като материално незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. Н., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът - директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГД БОП) София се представлява в процеса от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Д. Б., който иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок; насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 211 от ЗМВР и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за писмена форма. Същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят Н. И. Н. заема длъжността разузнавач ІІІ степен в Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП.

В административната преписка е наличен График рег. № 336р-8324/ 07.03.2024 г. „ за провеждане на учебни стрелби с боен пистолет през месеците март 2024 г. с държавните служители от ОДМВР - Русе и териториални структури на други институции, на закритото стрелбището в сградата на ОДМВР - Русе - практическо упражнение П № 0, 16., съгласно Методическо указание за планиране, организиране и провеждане през 2024 г.. с per. № 458Ip- 21 805/11.12.2023 г.“. Графикът е утвърден от директора на ОД МВР Русе. Видно от същия, служителите от „ с-р БОП “ следва да проведат обучението си на 19.03.2024 г. (вторник) от 15: 00 часа. Посоченото методическо указание е налично по делото (л. 57 – л. 81). Представена е и Заповед № 1266з-3927/ 11.12.2023 г. на директора на ГД БОП, с която е утвърден списък на главни инструктори и инструктори по физическа, стрелкова подготовка и полицейска лична защита за ГД БОП МВР през 2024 г., издадена на основание чл. 41, ал. 4 от ЗМВР и във връзка с чл. 27, ал. 6, т. 2; чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от МВР. В списъка за инструктори по стрелкова подготовка под № 22 е вписан инструктор К. П. А. с личен № 349 309. Посочено е в заповедта, че служители от горепосочения списък могат да бъдат включени в състава на комисии за организиране и провеждане на учебната дейност по физическа, стрелкова подготовка и полицейска лична защита на служителите на ГДБОП Началникът на Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП е постановил Заповед рег. № 123203-30/15.03.2024 г. относно провеждане на учебни стрелби от служителите в сектора. Заповедта има следното съдържание:

„ За правилното организиране и провеждане на учебните стрелби със служителите от Сектор 03 - Отдел 14 ЗАПОВЯДВАМ:

1.Стрелбата с боен пистолет съгласно Методическо указание рег.№4581р- 21805/2023г. по описа на АМВР - практическо упражнение П №0, 16 да се проведе на закритото стрелбище в сградата на ОДМВР-Русе на 19.03.2024 г. от 15.00 часа, съгласно утвърден график рег.№336р-8324/2024г. по описа на ОДМВР-Русе, .

2. НАЗНАЧАВАМ следния стрелбищен наряд:

• Ръководител на стрелбата - инспектор К. А.

• Инструктор - инспектор К. А.

• Записващ резултати - инспектор П. П.. - Разносвач на боеприпаси - инспектор С. С.

• Медицински персонал - д-р В. Ц.

• Дежурен по стрелбище - инспектор Н. В.

• Дежурен в стая за почистване - инспектор Н. Н.

• Оръжеен техник - 3.Стрелбата да се провежда съгласно Ръководство по стрелкова подготовка № 1з-2311 от 14.12.2006 г. 4.Всички длъжностни лица да изучат задълженията си.

5.Ръководителят на стрелбата да осигури спазването на мерките за безопасност.

Препис от заповедта да се изпрати на Сектор ОЗ-Отдел 14, “Въоръжение” и ръководителя на стрелбата за сведение и изпълнение.“ И. К. А. е сезирал началника на Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП с Докладна записка с рег. № 12320р-367/21.03.2024 г. (с дата на изготвяне 19.03.2024 г.) относно възникнал спор със служител на сектора по време на провеждане на учебни стрелби. Сочи се, че съгласно Заповед 123203-30/15.03.2024 г. е назначен за ръководител и инструктор на учебните стрелби, проведени на 19.03.2024 г. и в това си качество е провел инструктаж на всички служители в сектора като е припомнил основните, специфични и допълнителните мерки за безопасност при стрелба с огнестрелно оръжие. А. е отправил въпрос към присъстващите служители дали някой от тях не се чувства добре здравословно, защото такъв служител не може да вземе участие в практическото упражнение. За проведения инструктаж всеки от служителите се подписал в съответните декларации и протокол за запознаване с мерките за безопасност, проведен инструктаж и получени боеприпаси като към протокола е приложена разпечатка с основните мерки за безопасност, в която в т. 7 изрично е упоменато „ При команда „СТОП!“ „ПРЕКРАТИ СТРЕЛБАТА! “ всички спират стрелбата и чакат следващи разпореждания на ръководителя на стрелбата. Целта на това специално разпореждане според А. е, че „ При обяснението за изпълнение на практическото упражнение по стрелкова подготовка допълнително напомних за тази мярка за безопасност, защото упражнението щеше да се изпълнява по двойки и исках лично да се уверя, че всеки служител е обезопасил правилно оръжието си след индивидуално подадена към него команда „ОБЕЗОПАСИ ОРЪЖИЕТО!“. След това в докладната записка е описано провеждането на стрелбата от инспектор Н. Н. и от главен инспектор И. С.. Независимо от предварителните указания, А. забелязал, че Н. е започнал обезопасяването на употребеното оръжие без да има подадена команда за целта. А. изчакал Савов да приключи със стрелбата; подал за команда „ Обезопаси оръжието! “; уверил се, че Савов е обезопасил оръжието и тогава се обърнал към Н. с въпрос защо не е изчакал команда за обезопасяване, а е предприел самостоятелни действия. Отговорът на Н. бил „ И какво толкова е станало? “. А. обяснил на Н., че с това действие не спазва мерките за безопасност, за които е бил инструктиран, че трябва да изчаква и изпълнява неговите разпореждания като ръководител и инструктор на стрелбата и че може да бъде отстранен от упражнението. Н. заявил „ Ами добре. Даже веднага си тръгвам.“ и напуснал линията за стрелба по посока безопасната зона, където изчаквали други служители от сектора. А. посочва, че през това време не е бил сигурен дали Н. правилно е обезопасил оръжието си и дали не е останал патрон в цевта. В този момент се намесил Савов, който казал на Н., че е длъжен да изпълнява разпорежданията на ръководителя на стрелбата. В отговор на репликата на Савов, Н. посочил с ръка А. и казал „ На тоз ли да му изпълнявам разпорежданията?! Ха.“ Като се изсмял. Савов продължил да обяснява на Н., че трябва да изпълнява командите и разпорежданията на А. и да се върне. Н. се приближи към А. и Савов, като изслушал последния и направил изявление „ На този ли? Той иска да командва парада, ама няма да стане! “. А. го репликирал с думите „ Ти на бабаит ли се правиш или какво? Тук провеждаме стрелби, не сме на пазара.“. Независимо от случилото се, Н. изпълнил втори път практическото упражнение под ръководството на А. без забележки.

До началника на Отдел 14, ГД БОП е изпратена Докладна записка с рег. № 12320р-368/21.03.2024 г. (с дата на изготвяне 20.03.2024 г.) от инспектор Н. Н. относно „ Неетични, некоректни и непрофесионални действия от инспектор К. А. - служител на сектор „03“ в отдел „14“ на ГДБОП- МВР спрямо мен “. Н. информира началника на отдела, че на 19.03.2024 г. в 15: 00 часа заедно с останалите служители на сектора е взел участие в провеждането на стрелкова подготовка в сградата на ОД МВР Русе. Посочва, че след пристигане в помещението за провеждане на стрелби са му предоставени боеприпаси - 16 броя патрони 9x18 мм, които лентовал в предварително разлентован пълнител на служебния му пистолет „Макаров“, след което попълнил данните си и се подписал в протокол за предоставените боеприпаси. Докато изчаквал реда си, наблюдавал изпълнението на упражнението от колегите му преди него. Когато настъпил неговия ред, заедно с главен инспектор И. С. - началник на сектора, заели стрелкова позиция на отбелязаните места на около 5 метра от мишените. Н. заел позиция срещу мишената вляво, а Савов - срещу мишената вдясно. При зададена команда „ Зареди “, вкарал лентования вече пълнител в оръжието, което било в кобура. Последвала команда „ Огън “, при което Н. извадил оръжието от кобура; свалил предпазителя му и насочвайки го в посока на мишената срещу него, вкарал патрон в цевта. След като се уверил, че цевта на оръжието сочи в мишената, произвел два изстрела, след което извадил стрелящия пръст от спусковата скоба на оръжието и го прибрал пред гърдите си, сочещо в мишената. Съгласно указанията в упражнението, произвел още три такива цикъла по 2 изстрела. След последният изстрел, оръжието останало на задръжка с изтеглен назад затворен механизъм. По време на стрелбата Н. бил с антифони на ушите и поради продължаващите изстрели на Савов, останал с впечатлението, че му е разпоредено да приключи стрелбата и да обезопаси оръжието. По така посочената причина, след приключването на стрелбата, Н. незабавно обезопасил оръжието - отстранил празния пълнител, проверил визуално цевта и затворния механизъм за наличието на патрон, след което освободил задръжката на затвора и произвел контролен изстрел в безопасна посока и прибрал оръжието в кобура. Н. посочва, че от описаните действия не са произлезли абсолютно никакви вредоносни последици за никого, като твърди, че с действията си не е създал заплаха за някой от присъстващите. Когато Савов приключил стрелбата си, Н. свалил използваните антифони и чул А. да му крещи, че не изпълнявал командите на последния. О. А. в този момент като агресивен, видимо раздразнен и търсещ явна конфронтация с него, която Н. по никакъв начин не бил провокирал. Н. е посочил следното: „ Неадекватното му поведение, некореспондиращо с безобидната ситуация, от която най-вероятно беше предизвикано, навежда на мисълта, че същият е лабилен, лесно избухлив и с нисък праг на търпимост, което според мен е в противовес с приетите стандарти за поведение на служител на МВР.“. Твърди се още в докладната записка, че А. на висок тон е заявил, че ще отстрани Н. от участие в стрелбите, на което последния отговорил, че прекратява участието си във втория цикъл и напуска стрелбището. Н. се обърнал и тръгнал към вратата, когато видял инспекторите В. Д. и С. С., за присъствието на които твърди, че е в нарушение на всякакви норми за безопасност, допуснато от А. по време на стрелбата. Според Н. именно в присъствието на посочените негови колеги Д. и Стоянов, А. продължил да се държи с него арогантно; агресивно; неетично и непрофесионално, като с поведението си го провокирал към вербална и физическа саморазправа, на която той по никакъв начин не отвърнал. Н. отбелязва, че Савов се намесил с цел потушаване на напрежението и двамата с А. го подканили да се върне, за да продължи стрелбата. Задава в докладната записка риторичен въпрос, а именно „Ако твърдяното от инспектор К. А., че не изпълнявам указанията му е истина, защо не бях отстранен от стрелбите, а напротив бях подканен от него и присъствалия главен инспектор И. С. - Началник на сектора, да продължа с втората част на упражнението.“. В докладната записка Н. посочва факти, свързани не само с проведената стрелба, но и такива, случили се впоследствие. Представя информация за проведен разговор между него и А. в присъствието на комисар П. Б. (т.е. началника на Отдел 14, ГД БОП, до когото е адресирана докладната записка) и релевира оплаквания, че А. твърди неща, които по никакъв начин не отговарят на обективната истина – Н. не се е подписал в протокола за инструктаж; Н. се явил на упражнение по стрелкова подготовка с оръжие без кобур и Н. в миналото също не изпълнявал указанията на ръководителя на стрелбите. Според Н. тези твърдения на А. следва да са доказани надлежно със своевременно съставени от него документи, „ В противен случай оставам с впечатление, че действията и твърденията му са преднамерени и целят уронване на достойнството и авторитета ми пред ръководството с безпочвени твърдения. В случай, че няма изготвени документи от инспектор К. А., в които да документира твърденията си по мой адрес, означава ли, че не е изпълнил задълженията си по служба, в качеството му на инструктор по стрелба и преднамерено не е свел до знанието на ръководството на ГДБОП-МВР факти и обстоятелства, които му се изискват по служба с назначаването му за ръководител на стрелбите.“. В докладната си записка Н. заявява, че не е запознат срещу подпис с нарочна заповед, от която да е видно, че инспектор К. А. е ръководител на упражнението по стрелба. Изразява становище, че провежданите от А. инструктажи са некачествени, непълни, неясни и фиктивни. На Н. не е известно да са изготвяни протоколи за проведения инструктаж, като посочва, че не се е подписвал в такъв и не се е подписвал в инструктажна книга. В заключение твърди, че поведението на А. спрямо него е „ тенденциозно и продиктувано от лична неприязън, която няма връзка с конкретната служебна задача.“ Посочва, че „ с непрофесионалното си и неколегиално поведение, инспектор К. А. дава лош пример на младите колеги и нарушава благоприятния микроклимат за работа в сектора.“.

Във връзка с проведените на 19.03.2024 г. учебни стрелби, инспектор Н. В. е сезирал началника на Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП с Докладна записка рег. № 12320р-369/21.03.2024 г. (с дата на изготвяне 20.03.2024 г.). Посочено е, че в стрелбите са взели участие всички служители на сектора, като е заложено упражнение, при което се поставят 8 патрона в пълнителя и стрелеца заема позиция на 5 метра от мишената. След това, при сигнал от инструктора, водещ учебните стрелби, инспектор К. А. трябва да се постави пълнителя в оръжието и по негова команда „ Огън “ да започне самото упражнение. След приключване на изпълнението на упражнението, трябва да се изчака сигнал от инструктора за да се обезопаси оръжието, поради това че упражнението едновременно се изпълнява от двама служители и те могат да стрелят с различно темпо. След това упражнението се повтаря отново. В. е изпълнявал упражнението едновременно с инспектор Г. П.. След приключване на упражнението, Попов напуснал стрелбището. А. помолил да не си тръгват всички, защото когато има повече хора ще могат да се съберат по-бързо гилзите от стрелбите. След това упражнението е изпълнено от Н. Н. и И. С.. В хода на изпълнението на тяхното упражнение, Н. завършил по-рано стрелбата, обезопасил своето оръжие и го прибрал в кобура без сигнал от А.. Т. А. като инструктор направил забележка на Н., че не е изчакал нужният сигнал за обезопасяване на оръжието при което между двамата възникнал словесен спор на по-висок тон. В. не желаел да присъства на подобни сцени и напуснал стрелбището.

Началникът на Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП главен инспектор И. С. е уведомил началника на Отдел 14, ГД БОП за възникналия спор между Н. и А. с Докладна записка рег. № 12320р-370/21.03.2024 г. (с дата на изготвяне 19.03.2024 г.). Изложени са данни във връзка с проведената учебна стрелба, като изрично е посочено, че А. е провел инструктаж на служителите и им е предоставил определения брой боеприпаси, за което те са се разписали на предоставения от него протокол. Посочено е още, че А. подробно е обяснил схемата за изпълнение на упражнението, мерките за безопасност както и предвид спецификата на изпълнение на упражнението (двама служители застанали един до друг и провеждащи едновременно изстрели по мишените, комбинирани с оценка на околната среда), че ще издава индивидуални разпореждания за обезопасяване на оръжията след като се е убедил, че това е безопасно. Савов посочва, че са пристъпили към изпълнение на упражнението, което е направено от тях два пъти с по осем патрона. Първи са преминали Н. В. и Г. П., както и колегите му от Разград - А. Г. и Г. Ц.. След приключване на двукратните стрелби, Савов е освободил служителите от Разград, за да могат да се върнат на работното си място, а с тях стрелбището е напуснал и Г. П. поради служебни ангажименти. На територията на стрелбището са останали Савов, Н. В., Н. Н., В. Д., С. С. и К. А. за продължаване на учебните стрелби. След като В. Д. и С. С. преминали първото изпълнение на упражнението, към изпълнение пристъпили Савов и Н. Н.. Н. приключил първи със стрелбата и според Савов инстинктивно обезопасил оръжието си и го прибрал в кобура по времето, по което Савов все още стрелял. А. реагирал остро на поведението на Н. и го попитал защо е извършил действия, за които не е получил разпореждания. В този момент Савов осъществил последните два изстрела и изчакал команда от А. с оръжие пред гърдите съобразно проведения инструктаж. След получаване на команда „ Стоп. Прекрати стрелбата. Обезопаси оръжието “ Савов извършил разпоредените действия. Преди това слабо дочул коментар от Н., какво толкова бил направил, нали е обезопасил оръжието и защо трябвало да чака командите на А.. След това възникнал остър спор между двамата като Н. напуснал огневата линия и започнал словесен конфликт с А.. Саво посочва, че до този момент бил с индивидуално предпазно средство (шлемофон) и не чувал добре разменените между тях реплики. Савов пояснил на Н., че предвид спецификата на изпълнението (едновременно изпълнение от двама служители), както и съгласно инструкциите, на терена на стрелбището се изпълняват командите на ръководителя на стрелбите. Н. се възпротивил на думите ми като попитал дали на тоя трябва да изпълнява разпорежданията. Савов отговорил, че А. е определен за ръководител на стрелбите и всички са длъжни да изпълняват неговите разпореждания. Също така, Савов пояснил на А., че Н. инстинктивно е обезопасил оръжието, тъй като знае как се прави това. След това Савов разпоредил на двамата служители да прекратят спора, и специално на Н. (който искал да напусне стрелбището) да се върне и да завърши изпълнението. Савов посочва още, че до известна степен е успял да овладее конфликта, а след това В. Д. и С. С., Савов и Н. изпълнили упражнението без инциденти. Към докладната записка са приложени копия на график за учебни стрелби за март 2024 г., утвърден от директора на ОД МВР Русе и заповед за провеждане на учебни стрелби от служители на Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП.

И. В. Д. информирал началника на сектора за възникналия спор с Докладна записка рег. № 12320р-371/21.03.2024 г. (с дата на изготвяне 19.03.2024 г.). Д. описва подробно упражнението, което е следвало да бъде изпълнено при проведените на 19.03.2024 г. от 15: 00 часа годишни стрелби - служителят поставя 8 патрона в пълнителя и трябва да застане на 5 м от мишената. След сигнал от инструктора К. А., (водещ стрелковите упражнения) трябвало да постави пълнителя в оръжието и по команда „огън“ от инструктора да започне самото упражнение. След приключване на изпълнението на упражнението, служителят следвало да изчака сигнал от инструктора, за да обезопаси оръжието по причина, че до него има друг служител, които изпълнява същото упражнение в същото време. Това упражнение е следвало да бъде повторено. Д. е изпълнявал упражнението заедно със С. С.. След приключване на изпълненото първо упражнение е било необходимо да изчакат изпълнението на другата двойки служители, за да повторят изпълнението. Непосредствено след тях упражнението е било изпълнено от Н. Н. и И. С. като Н. е завършил стрелбата по-рано, обезопасил е оръжието и го е прибрал в кобура без сигнал от инструктора А.. След като Савов изпълнил зададеното упражнение, А. отишъл при Н. и му направил забележка, че е обезопасил оръжието без да му е подаден сигнал затова. В отговор Н. заявил „ Какво толкова стана “ и А. му повторил още веднъж, че не е издал команда за обезопасяване и прибиране на оръжието в кобура. Н. попитал А. „ Какъв е толкова проблема “, на което А. отговорил, че проблема се състои в неизпълнение от страна на Н. на зададените команди. След това спора преминал на по-висок тон, при което Н. казал „ Какъв е тоя, че да ми издава заповеди “, а А. отговорил, че ако Н. продължава с това поведение ще го отстрани от стрелбите. При този отговор Н. се насочил към изхода на стрелбището. След това Савов казал на Н. да се върне и да си довърши цикъла на зададеното упражнение. При връщането на Н. последвала нова размяна на реплики между него и А., като Д. посочва, че не може да възпроизведе същите точно, но А. попитал Н. „ Ти на бабаит ли ми се правиш “, на което Н. му отвърнал „ Защо, проблем ли има “. В този момент Д. се намесил и им казал под формата на шега да спрат с тези глупости, защото не им отива на годините и освен това той и Стоянов трябва да стрелят. Савов събрал Н. и А. и им обяснил, че не е редно да случват такива спорове и следва да продължат с изпълнение на зададените стрелкови упражнения. След гореописаното Д. и Стоянов изпълнили за втори път упражнението, и след това се насочили към изхода, но останали да изчакат и другите служители, които трябвало да стрелят. В това време Н. и Савов започнали да изпълняват втория цикъл на упражнението, като не е имало нови словесни спорове и нападки. След като свършили всички служители от сектора Д., С. С., И. С., Н. Н. и К. А. останали и събрали падналите на пода гилзи от стрелбата.

Идентична по съдържание с докладната записка на В. Д. е Докладна записка рег. № 12320р-372/21.03.2024 г. с дата на изготвяне 19.03.2024 г.) на С. С., по причина, че двамата заедно с Д. са изпълнявали учебната стрелба едновременно.

Началникът на Отдел 14, ГД БОП е изпратил докладна записка до директора на ГД БОП София с рег. № 12320р-373/21.03.2024 г. относно възникналия конфликт между служители Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП. Посочено е, че са проведени учебни стрелби по утвърден график с ръководител инспектор А.. За възникналия конфликт между А. и Н. е уведомен от началника на сектора. Описани са твърденията на Н. за провокативното отношение на А. към него, както и твърденията на А. за причините за възникналия конфликт. Приложени са докладните записки на служителите, участвали в проведените годишни стрелби.

Директорът на ГД БОП, след запознаване с докладната записка на началник Отдел 14 е постановил Заповед № 12666з-982/04.04.2024 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу държавни служители. В мотивната част на заповедта е посочено, че инспектор Н. е проявил неетично отношение спрямо А., което е нарушение на служебната дисциплина. Също така А. като инструктор по стрелкова подготовка е проявил неетично отношение към Н., което е нарушение на служебната дисциплина. На основание чл. 205, ал. 1 и чл. 41, ал. 4 от ЗМВР, директорът на ГД БОП е образувал дисциплинарно производство срещу Н. и срещу А.. Със заповедта е определен състава на дисциплинарно разследващият орган, на който са вменени определени задължения – да събере всички необходими данни и доказателства за изясняване на обективната истина; да следи за спазване на сроковете в дисциплинарното производство; за изготви писмена справка за резултата от проверката. Заповедта е връчена на Н. и отделно на А. срещу подпис на 19.04.2024 г. С писмо с рег. № 1266р-17474/31.05.2024 г. председателят на дисциплинарната комисия е уведомил началника на Сектор 03- Отдел 14, ГД БОП за заповедта за образуваната дисциплинарна проверка и е изискал връчване на следните покани да даване на обяснения:

1. С рег. № 1266р-17469/31.05.2024 г. до инспектор Н. И. Н. – в поканата е посочена издадената заповед за проверка на директора на ГД БОП на база докладната записка на началника на Отдел 14, ГД БОП, като е уточнено, че са налице данни да допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР). На основание чл. 13, ал. 2 от Инструкция № 81213-877/06.07.2021г., в срок до 10, 00 ч. на 05.06.2024 г. се иска Н. да представи писмени обяснения по случая, като по възможност посочи или представи доказателства във връзка с изложените от него факти и обстоятелства. Поставени са конкретни въпроси, на които Н. следва да даде отговори, а именно: „ 1. Проведен ли Ви беше инструктаж преди началото на учебните стрелби на 19.03.2024 г.? 2. Запознат ли сте, че разпорежданията на инструктора по стрелкова подготовка са задължителни за участниците при провеждане на стрелбите? 3. Какви са конкретния повод и причината за възникналия между Вас и инспектор К. А. словесен конфликт?“. В поканата изрично е посочено, че ако Н. не представи писмени обяснения (възражения) в указания срок, това ще се счита за отказ по зависещи от него причини. Поканата е връчена на Н. на 03.06.2024 г. 2. С рег. № 1266р-17472/31.05.2024 г. до инспектор К. П. А. – в поканата е посочена издадената заповед за проверка на директора на ГД БОП на база докладната записка на началника на Отдел 14, ГД БОП, като е уточнено, че са налице данни да допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 59 от ЕКПДСМВР. На основание чл. 13, ал. 2 от Инструкция № 81213-877/06.07.2021г., в срок до 10, 00 ч. на 05.06.2024 г. се иска А. да представи писмени обяснения по случая, като по възможност посочи или представи доказателства във връзка с изложените от него факти и обстоятелства. Поставени са конкретни въпроси, на които Н. следва да даде отговори, а именно: „ 1. Проведохте ли инструктаж преди провеждането на учебните стрелби на 19.03.2024 г.? 2. Какви са конкретния повод и причината за възникналия между Вас и инспектор Н. Н. словесен конфликт?“. В поканата изрично е посочено, че ако Н. не представи писмени обяснения (възражения) в указания срок, това ще се счита за отказ по зависещи от него причини. Поканата е връчена на А. на 03.06.2024 г. Н. е представил писмени обяснения с рег. № 12320р-650/ 04.06.2024 г., в които е отговорил последователно на поставените въпроси. На първия въпрос посочва, че в определеното време е посетил мястото за провеждане на учебни стрелби, където са му предоставени необходимите боеприпаси и след това в тази връзка се подписал в протокола. Описва съдържанието на протокола - таблица, в която всеки служител попълва имената си; колко и какъв вид боеприпаси е получил и колко и какъв вид гилзи е върнал; подпис и номер на изпълняваното упражнение, но без конкретика за естеството и начина на изпълнението му. Посочва, че непосредствено преди започване изпълнението на стрелбите, инспектор К. А. е провел инструктажа проформа и единствено е посочил начина на изпълнение на упражнението - изстрелите да са разпределени на четири цикъла по два изстрела, но без да изпада в конкретика. Също така „ единствено “ обяснил, че трябва да се спазват мерките за безопасност при боравене с оръжие, без да ги конкретизира. Н. излага личното си становище, че провежданите от А. инструктажи са некачествени, непълни, неясни и фиктивни. Във връзка с втория въпрос заявява, че знае, че разпорежданията на инструктора по стрелкова подготовка са задължителни за изпълнение от участниците при провеждане на стрелбите и счита, че винаги ги е изпълнявал дословно. За конкретният случай, по време на стрелбата твърди, че е бил с антифони на ушите и поради продължаващите изстрели на главен инспектор И. С., останал с впечатлението, че му било разпоредено да приключи стрелбата и да обезопаси оръжието. По тази причина, след приключването на стрелбата, незабавно обезопасил оръжието съгласно инструкцията за безопасност (описва подробно извършените от него действия) - и прибрал оръжието в кобура. Счита, че от тези негови действия не са произлезли абсолютно никакви вредоносни последици за никого, нито с действията си е създал заплаха за някой от присъстващите. Добавя, че не си спомня да се е запознал срещу подпис със Заповед № 1266з-3927/11.12.2023 г. на Директора на ГД БОП, според която А. е определен за инструктор по стрелкова подготовка. Във връзка с третия въпрос дава обяснение, че повод за възникналия словесен конфликт било непрофесионалното неколегиално поведение на инспектор К. А. спрямо него, за което Н. счита, че е тенденциозно и продиктувано от лична неприязън, която няма връзка с конкретната служебна задача. Конкретизира обстановката като посочва, че след като главен инспектор И. С. също приключил със стрелбата, свалил антифоните си и чул А. да му крещи, че не изпълнява дадените командите. Н. твърди, че е попитал А. защо му крещи, какво неправилно е направил, да не би да е застрелял някого, при А. започна да му крещи „ Момченце ще те отстраня от стрелбите!“. В тази връзка, с цел да избегне ескалация на напрежението Н. отговорил, че прекратява участието си във втория цикъл и напуска стрелбището. Посочва още, че след като се е обърнал и тръгнал към вратата А. продължил да му крещи „ На голям тарикат ли се правиш? Бабаит ли ми се правиш? “. В заключение, Н. прави извод, че държанието на А. спрямо него било арогантно; агресивно; неетично и непрофесионално, като с поведението си го провокирал към вербална и физическа саморазправа, на която Н. по никакъв начин не отвърнал. Към писмените обяснения не са приложени доказателства.

А. е представил писмени обяснения с рег. № 12320р-651/ 05.06.2024 г. (с дата на изготвяне 04.06.2024 г.), в които е отговорил последователно на поставените въпроси. На първия въпрос посочва, че на 19.03.2024 г., на територията на закритото стрелбище в сградата на ОД МВР Русе непосредствено преди провеждането на учебните стрелби е провел инструктаж на участниците в практическото упражнение. Инструктажът се отнасял до основните, специфичните и допълнителните мерки за безопасност; начина на изпълнение на конкретното практическо упражнение, както и какви команди ще бъдат подавани от А. във връзка с упражнението. За проведения инструктаж и получените боеприпаси всеки от участниците собственоръчно положил подписа си и попълнил необходимите атрибути в съответната разходна ведомост и съответната декларация за запознаване с мерките за безопасност, които се съдържат в един общ протокол. А. посочва, че е получил бланката за този протокол от единия от главните инструктори по стрелба на ОД МВР Русе и прилага копие на същия към обясненията си. На втория въпрос А. дава подробни обяснения, като посочва, че конкретния повод за възникналия конфликт е поведението на Н. във връзка с проведеното упражнение – Н. не е изчакал команда от А. да спре стрелбата и да обезопаси оръжието. Посочва, че след като е запитал Н. защо след прекратяването на стрелбата е преминал към самостоятелно обезопасяване на оръжието, а не е изчакал изрична команда за това от А., Н. не му е отговорил, а се е обърнал с реплика „И какво толкова е станало?“ към главен инспектор Савов, началник на сектора. Според А., по този начин Н. показал, че не осъзнава, че е нарушил една от основните мерки за безопасност, а именно че след командата „ СТОП! ПРЕКРАТИ СТРЕЛБАТА! “ стрелящият спира стрелбата и изчаква следващи разпореждания от ръководителя на стрелбата. А. посочва още, че в отделна докладна записка е описал какви инструкции е дал на участниците в практическото упражнение относно обезопасяването на оръжието. Обяснява още, че необходимостта визуално да се убеди в правилното обезопасяване на оръжието индивидуално за всеки от участниците е обусловена от крайно малкия брой учебни стрелби - една за 2022 г. и една за 2023 г., като провеждането на такива стрелби не се определя от него.

Посочва още, че всеки действащ инструктор по стрелба знае, че трайни навици за правилно боравене с оръжието се създават с регулярни тренировки по стрелба. Също така при провеждането на учебни стрелби от първостепенно значение за ръководителя на стрелбата е безопасността на участниците, включително и на този от тях, който извършва нарушението на мерките за безопасност. Едва след това идва правилното изпълнение на упражнението, броят на зачетените попадения и т.н. А. отбелязва, че е обучаван, че инструктора, респективно ръководителя на стрелбата, трябва да подава командите, указанията и въпросите си високо и ясно, за да бъдат чути както от изпълняващия стрелбата, който в този момент е с антифони, така и от останалите служители, които са в зоната за изчакване. Не разполага с доказателство за репликите и поведението на Н., освен сведенията, които могат да бъдат дадени от колегите му С. С. и В. Д., които са били на около 5-6 метра от тях, както и от Савов, който бил в непосредствена близост. А. изразява съжаление относно липсата на разпоредба ръководителите на стрелби да изпълняват задълженията си с боди-камера, от която ясно в конкретния случай би се видяло провокативното поведение на Н., което той показвал не само на тези учебни стрелби. А. описва предходни лични и служебни отношения с Н., които са причина за поведението на Н. спрямо него, които отношения са известни на всички служители в сектора, както и на ръководството на Отдел 14, ГД БОП.

На 05.06.2024 г. е регистрирана Обобщена справка рег. № 12666р-18078, която дисциплинарната комисия представя на директора на ГД БОП относно извършената проверка по дисциплинарно производство, образувано със Заповед рег. № 1266з-982/04.04.2024 г. на посочения административен орган. В справката са представени предварителните данни, налагащи образуването на дисциплинарно производство; посочена е заповедта, с което е разпоредено образуването на производството и извършването на проверката; описани са събраните доказателства; представена е установената фактическа обстановка на база доказателствата; извършен е анализ и преценка, като комисията е представила своите изводи - Н. не е изпълнил разпореждане на инструктора по стрелба; обсъдени са неговите твърдения и са разгледани противоречията, които възникват при съпоставяне на различни доказателства. Комисията е предложила на дисциплинарно наказващия орган да наложи на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 2 от ЗМВР на Н. дисциплинарно наказание мъмрене, като на основание чл. 198, ал. 3 от ЗМВР го предупреди, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Направено е предложение проверката срещу А. да бъде прекратена поради липса на доказателства за извършено дисциплинарно наказание. На 06.06.2024 г. А. и Н. поотделно са се запознали с обобщената справка и материалите от проверката, като за целта по делото е налична Покана (л. 30) на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР. В поканата е указана възможността за представяне на допълнителни писмени обяснения или възражения. По делото е налично писмо рег. № 1266р-19805/19.06.2024 г., от което се установява, че Н. не е представил допълнителни обяснения, възражения или искане за събиране на други доказателства.

Дисциплинарно наказващият орган се е запознал с Обобщената справка на 05.06.2024 г., като е поставил резолюция „ Съгласен “ и е положил собственоръчен подпис.

Директорът на ГД БОП, в качеството си на дисциплинарно наказващ орган, е постановил Заповед № 1266з-1840/21.06.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Н., като именно тази заповед е предмет на съдебно оспорване в настоящото производство. Със заповедта, на основание чл. 204, т. 3; чл. 197, ал. 1, т. 1; чл. 194, ал. 2, т. 4 (Неспазване на правилата на ЕКПДСМВР) и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР — „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ във връзка с чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, на Н. И. Н. е наложено дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец. Със заповедта, на основание чл. 198, ал. 3, изречение второ от ЗМВР, служителят е предупреден, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Посочена е възможността заповедта да бъде обжалвана. Заповедта е връчена на Н. на 27.06.2024 г. в 09: 16 часа, което е удостоверено от служителя със саморъчно отбелязване и подпис.

Недоволен от така постановената заповед, Н. оспорва същата като материално незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 194, ал. 2 от ЗМВР като според жалбоподателя е налице противоречие между мотивите и правното основание – счита, че съгласно мотивите дисциплинарната му отговорност е ангажирана заради неизпълнение разпореждане на ръководителя на стрелбата, , а наказанието му е наложено за неспазване правилата на ЕКПДСМВР и цитира съдебна практика в тази насока. Твърди още в жалбата, че за Н. остава неясно за какво точно нарушение е наказан – дали неизпълнение на разпореждането на ръководителя на стрелбата или за нарушение на ЕКПДСМВР, което нарушава съществено правото му на защита и отново цитира относима според него практика на ВАС. Релевира възражение за наличието на вътрешно противоречие между словесното формулиране на нарушената разпоредба и нейното цифрово изписване. Базирайки се на чл. 6, ал. 2 от Инструкция № 8121З-877/21 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи относно дефиницията на понятието разпореждане, счита, че неправилно наказващият орган не е кредитирал неговите обяснения защо е предприел действията след приключване на стрелбата. Твърди още, че остава недоказан субективният елемент от състава на дисциплинарното нарушение, за което е наказан, защото изрично посочва в писмените си обяснения, че не е запознат със заповедта, с която е определен ръководителя на учебната стрелба. След като не е знаел, че А. е ръководител на стрелковата подготовка, няма как да е извършил нарушение на ЕКПДСМВР. Посочва още, че съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената инструкция предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания се налагат на служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, които виновно са извършили дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Изложени са разсъждения, че заповедта с която А. е определен за ръководител на учебната стрелба е вътрешно служебен акт, то е следвало задължително да бъде запознат с нея, за да спазва същата, като отново е посочена относима според жалбоподателя съдебна практика. Иска се от съда да отмени заповедта като издадена в противоречие с целта на закона и материално незаконосъобразна.

В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор с вх. № 3654/24.07.2024 г. на жалбата, в който излага подробни разсъждения относно законосъобразността на оспорената от Н. заповед – издадена от компетентен орган след надлежно проведена дисциплинарна проверка; събрани и анализирани доказателства в установените срокове за налагане на дисциплинарно наказание; при дадена възможност на жалбоподателя да упражни правото си на защита в пълен обем. Посочените са факторите, които дисциплинарно наказващият орган е съобразил при налагане на наказанието. Иска се от съда да потвърди заповедта и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Представените писмени бележки в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника са почти идентични по съдържание с отговора на жалбата и не въвеждат нови твърдения, които да подлежат на обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

На първо място съдът е задължен да провери компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. Не се спори между страните, че процесната Заповед № 1266з-1840/21.06.2024 г. е издадена от компетентен орган – главен комисар, директор на ГД БОП, МВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР Наказанията се налагат със заповеди от: ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР основни структури на МВР са главните дирекции; като чл. 38, т. 2 от ЗМВР определя, че главна дирекция в състава на МВР е ГД БОП. Не се спори, че инспектор Н. И. Н. е държавен служител в системата на МВР, разузнавач ІІІ степен в Сектор 03 – Отдел 14, ГД БОП, МВР. При съобразяване на посочените норми обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

ЗМВР въвежда специални изисквания относно съдържанието на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, като е спазен общия принцип на чл. 59, ал. 2 от АПК за писмена форма. Съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се определя от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Обжалваната заповед съдържа посочените реквизити. Съдът счита, че не са налице нарушения във формата на акта, които да обуславят неговата отмяна, а и такива не се сочат в жалбата. Заявената претенция в жалбата относно съдържанието на заповедта се отнася до нейната материална законосъобразност, а не до формата й.

Законодателят е регламентирал специална процедура по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирани в Глава осма Дисциплинарна отговорност от Част ІІІ на ЗМВР.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на същата. Спазени са изискванията на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР за образуване на дисциплинарно производство и за извършване на проверка по смисъла на чл. 205, ал. 2, изречение първо от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, като в случая е изпратил покана до Н. да представи обяснения/възражения/доказателства.

При определяне вида и размера на наказанието директорът на ГД БОП се е съобразил с изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. За разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закона. Наказващият орган е изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства. Н. не е посочил доказателства, които да бъдат събрани по негово искане и не е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР след запознаване с изготвената обобщена справка. Материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган и той се е запознал с тях на 05.06.2024 г., което се установява от поставената резолюция. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Съдът счита, че правилно дисциплинарният орган e установил, че Н. е нарушил правилата на ЕКПДСМВР по следните причини:

Предмет на дисциплинарната проверка са причините, поради които е възникнал конфликт между Н. и ръководителя на учебната стрелба – инспектор А., след провеждане на първия цикъл на упражнението, като съдът подробно описа конфликта – забележка, отправена от А. към Н., че не е спазил дадените указания и самоволното му преустановяване на стрелбата, в отговор на което Н. е отправил различни реплики.

На първо място не могат да бъдат споделени твърденията на Н., че не е знаел, че именно А. е ръководител на стрелбата. Независимо дали е бил запознат със списъка на инструктори по стрелкова подготовка, обективиран в Заповед № 1266з-3927/11.12.22023 г. на директора на ГД БОП, в приложената по делото Заповед № рег. № 123203-30/15.03.2024 г., издадена от началника на Сектор 3 - Отдел 14, ГД БОП ясно е посочен стрелковия наряд, в който А. е ръководител, а Н. е дежурен в стаята за почистване. Следователно, най-късно преди момента на започване на учебната стрелба – 19.03.2024 г., 15: 00 часа Н. вече е знаел кой служител какви задължения има във връзка с провежданата стрелба.

На следващо място, в писмените си обяснения Н. посочва няколко факта, които не могат да се реализират без участието на ръководителя на стрелбата, както следва:

За нито едно от тези действия, описани от самия него, Н. не уточнява под ръководството на кой служител са извършени – дори без специални знания е ясно, че те са дадени от служител, определен за ръководител на упражнението по стрелба. И това е бил именно инспектор А.. Необходимо е да се посочи, че в „ РАЗХОДНА ВЕДОМОСТ ЗА БОЕПРИПАСИТЕ И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ, ПОЛУЧЕНИ, ИЗРАЗХОДВАНИ, ВЪРНАТИ ОТ ОБУЧАЕМИТЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАНЯТИЕ ПО СТРЕЛКОВА, ТАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА И ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ С ПРАВИЛАТА - МЕРКИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ “ (л. 53) т. 7 изрично е посочено как следва да действа служителят при команда „СТОП“, „ПРЕКРАТИ СТРЕЛБАТА“ – трябва да изчака следващи разпореждания на ръководителя на стрелбата. Необяснимо е как от всички служители на сектора, взели участие в учебната стрелба, единствено и само Н. е останал с впечатлението, че му е дадено разпореждане от А. да обезопаси оръжието докато другия служител (началника на сектора) през това време стреля. Всички служители са разбрали, че след приключване на изпълнение на упражнението всеки от тях трябва да изчака разпореждане от ръководителя на стрелбата, особено ако през това време другият служител до тях продължава да стреля – именно на тази специфичност на провежданото обучение е наблегнал при инструктажа А.. Следва да се посочи, че за да се проведе учебната стрелба е необходимо да се проведе инструктаж от лицето, което ще ръководи същата. Неясно защо Н. твърди, че проведения от А. инструктажи са били „ некачествени, неясни и фиктивни “. Възниква въпросът защо Н. не е изяснил кой следва да проведе инструктажа, освен ако при провеждането му вече не е знаел, че А. е определен за ръководител на стрелковото упражнение. Друг въпрос, на който не се установява отговор от събраните доказателства, е защо Н. се е подписал лично, че му е проведен инструктаж, ако е считал, че А. не е ръководител на стрелбата. В писмените си обяснения, изискани от проверяващата комисия, Н. изрично посочва, че А. е провел инструктаж непосредствено преди започване на стрелбите, но той бил „ проформа “ – посочил начина на изпълнение на упражнението без конкретика и необходимостта от спазване на мерките за безопасност също без конкретика. Съдът отбелязва, че ако твърденията на Н. относно начина на провеждане на инструктажа са достоверни, то тогава се налага извод, че А. не е посочил какво трябва да направи служителя след приключване на изпълнението на упражнението, т.е. всеки служител може да извърши произволни действия. В този смисъл у Н. няма как да се създаде впечатление, че А. му е дал разпореждане за прекратяване на стрелбата и обезопасяване на оръжието, защото според Н. ръководителя на стрелбата по време на инструктажа не е дал подобни обяснения. Нито един от останалите служители, които са взели участие в учебната стрелба не поддържа подобно становище – напротив, всички ясно посочват в представените от тях докладни записки, че А. е обяснил специфичността на конкретното упражнение, изпълнявано едновременно от двама служители. В тези свои обяснения Н. е направил изявление, че е запознат със задължителността на разпорежданията, които се дават от инструктора по стрелкова подготовка и винаги ги е изпълнявал. Н. цитира само фрази, произнесени от А. и твърди, че по никакъв начин не е отвърнал на провокациите на последния. Поведението на Н. е описано в докладните записки на служителите И. С.; Н. В., К. А.; В. Д. и С. С. и то значително се различава от собствените му твърдения – всички са посочили произнесените от Н. отговори, които са водели до ескалация на конфликта и са били лично адресирани до А.. Фактът, че А. е ръководител на стрелбата се установява не само от цитираните две заповеди, но и от писмените обяснения на останалите служители в сектора, които сочат ясно, че инструктажа е проведен от А. като ръководител на стрелбата. Така в докладната записка на инспектор Н. В. ясно е описано защо след приключване на изпълнението на упражнението е следвало да изчакат сигнал от инструктора А.. Аналогична информация се съдържа и в докладната записка на главен инспектор И. С., началник на сектора – посочено е изрично, че А. е провел инструктаж и е посочил необходимостта от изчакване на сигнал за обезопасяване на оръжието. За същите обстоятелства дават сведения и инспекторите В. Д., и С. С. в представените от тях докладни записки. Изрично в своята докладна записка Н. посочва „ След като започна изпълнението на упражнението, изчаках реда си, наблюдавайки изпълнението на упражнението от колегите преди мен.“ Дори да не е знаел нищо за провежданата стрелба (а това не е така!) Н. е имал възможност да възприеме поведението на неговите колеги относно начина на приключване на стрелбата и съответно поведението на А. като ръководител на стрелбата.

Съдът намира за необходимо да изясни и въпроса дали Н. се е подписал в протокола за инструктажа. Така в неговата докладна записка с дата на изготвяне 20.03.2024 г. и дата на регистрация 21.03.2024 г. до началника на Отдел 14, ГД БОП, стр. 2 последно изречение и стр. 3 първо изречение се сочи следното: „ По време на последвалия разговор в присъствието на комисар П. Б., инспектор К. А. твърдеше неща, които по никакъв, начин не отговарят на обективната истина, като например, че не съм се подписвал в протокола за инструктаж ….“. На същата стр. 3, абзац пет отгоре надолу Н. е записал следното: „ Не ми е известно да са изготвяни протоколи за проведения инструктаж, тъй като не съм се подписвал в такъв. Не съм се подписвал и в инструктажна книга.“. Безспорно се установява от вече цитираната „ РАЗХОДНА ВЕДОМОСТ ЗА… “, че Н. саморъчно се е подписал под № 9 на 19.03.2024 г. за получаване на боеприпаси (колона 3 и 4 от таблицата- протокол) и за проведен инструктаж (колона 6). Следователно, писменото изявление на инспектор Н. не отговаря на действителността.

При решаване на въпроса за вида и размера на дисциплинарното наказание, което следва да наложи, в изпълнение на задължението си по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е изложил мотиви за всички посочени в правната норма фактори, подлежащи на съобразяване и според съда правилно е достигнал до извод за маловажност на нарушението, поради което е приложил нормата на чл. 198 от ЗМВР.

Обратно на твърденията в жалбата, процесната заповед е съответна на приложимия материален закон. Видно от заповедта на Д. е наложено наказание за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР Дисциплинарните нарушения са: 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за: нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

В жалбата (т. 1) е релевирано възражение, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Както съдът вече посочи, нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е специална и определя императивно съдържанието на заповедите за налагане на дисциплинарни наказани. Сочи се в жалбата, че на стр. 3 (абзац последен) от процесната заповед е записано следното: „ Считам, че дисциплинарната комисия правилно е приела, че с поведението си при проведеното на 19.03.2024г. упражнение, инспектор Н. И. Н., разузнавач III стенен в сектор 03 към отдел 14 при ГДБОП не е изпълнил разпореждане на инструктора по стрелкова подготовка, след което с реакцията си изразена словесно: „Какво толкова е станало“, „Какъв е тоя да ми дава заповеди“, „Ами добре, даже веднага напускам!“ и “На този ли да му изпълнявам разпорежданията?! Ха. Той иска да командва парада, ама няма да стане!“, е демонстрирал явно неуважение към колега, упълномощен за ръководител по време на стрелбите.“. Пак на същата страница (абзац втори отгоре надолу) е посочено, че „ Предвид гореизложеното и от всички събрани в хола на проверката материали е установено, че при провеждане на стрелбите на 19.03.2024г. инспектор Н. Н. не е изпълнил разпореждане на инструктор по стрелкова подготовка - К. А., като без да е получил разпореждане за това, самоволно е прибрал оръжиетo си в кобура.“. Според жалбоподателя неправилно дисциплинарната му отговорност е ангажирана по реда на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – за неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, защото нарушението всъщност е неизпълнение на разпореждане, на което съответства правно основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Това свое твърдение жалбоподателят обосновава по следния начин: „ В практиката на съдилищата е прието, че когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения, /в този дух са ТП № 3/2007 г. по т. д. Л? 4/2007 г. на ОСС на ВАС, Решение № 4293 от. 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 77/2020 г., Vо., докладчик председателят А. Д., Решение № 3 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2017 г., V о., докладчик съдията Е. М., потвърдено с Решение № 10874 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Н. Д./. “ Така въведеното възражение е неоснователно. На първо място следва да се посочи, че дисциплинарно наказващият орган е този, който квалифицира извършеното нарушение. Отговорността на Н. в конкретния случай е ангажирана именно да поведението му спрямо лице, което е надлежно упълномощено да бъде ръководител на проведената учебна стрелба, т.е. само аз провежданото стрелково упражнение заема по-висока позиция в административната йерархия. В нито едно доказателство и в нито един акт, изготвени във връзка с дисциплинарното производство, не се установява търсене на отговорност на Н. за неизпълнение на служебните задължения. Фактът, че жалбоподателят приема поведението си по казуса като неизпълнение на служебните му задължение е негова субективна трактовка на създалата се ситуация и тя не може да бъде обвързваща за дисциплинарно наказващият орган. Цитирането на съдебна практика в подкрепа на така посоченото субективно възприятие от Н. не може да обоснове неговото твърдение за наличие на неправилна квалификация на установеното нарушение.

В т. 2 от жалбата си Н. сочи, че не може да разбере за какво точно нарушение е наказан – „ за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР или за неизпълнение на разпореждане на инструктора по стрелкова подготовка. Не става ясно нарушение по т. 55 или т. 56 от Етичния кодекс съм извършил. Неяснотата относно вмененото ми дисциплинарното нарушение нарушава съществено правото ми на защита, тъй като имам право да знам точно какво нарушение ми се вменява.“ Оплакването на жалбоподателя не се споделя от съда. Ясно и точно е записано, че на Н. се налага дисциплинарно наказание за неспазване правилата на ЕКПДСМВР. Посочената съдебна практика би била относима в случаите, когато се установяват противоречиви данни, като настоящия казус не е от тази категория. Жалбоподателят се е позовал на посочената съдебна практика за да защити становището си, че извършеното от него нарушение е неправилно квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган, твърдение, за което съдът изложи мотиви защо не може да бъде прието.

Действително, установява се разминаване в цифровото посочване и текстовото изписване на нарушената норма от ЕКПДСМВР – възражение посочено както в т. 2, така и в т. 3 от жалбата. В мотивната част на заповедта е посочено, че Н. е нарушил т. 55 от кодекса, която има следното съдържание: Държавният служител в качеството си на ръководител зачита достойнството и правата на подчинените му служители и е отговорен за заповедите, които издава, за тяхното изпълнение и последствията от тях. До така посочената чрез цифрово изражение норма е записано съдържанието на т. 56 от кодекса: Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места. Настоящият съдебен състав счита, че допуснатата техническа грешка при цифровото изписване не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, защото ясно, точно и категорично освен текстовото съдържание на нарушената норма, и от цялата мотивна част на заповедта става ясно какво нарушение е извършил Н.. В т. 3 от жалбата Н. е въвел и следното възражение: „ Константна е практиката, че разгледана на плоскостта на етичните правила, субординацията включва в съдържанието си изискването комуникацията между ръководител и подчинен да е основана на взаимно уважение и зачитане на достойнството на всеки от тях. Посочил съм в обясненията си, че инспектор А. крещеше „Момченце, ще те отстраня от стрелбите'', „На голям тарикат ли се правиш? ", „На бабаит ли ми се правиш? ". Независимо, че сочи наличие на константна практика, за разлика от другите части на жалбата, тук Н. не е посочил нито един съдебен акт като пример в тази връзка. Принципно, подобно „ взаимно уважение и зачитане на достойнството “ е уредено нормативно именно в разпоредбите на т. 55 и т. 56 от ЕКПДСМВР. Дисциплинарно наказващият орган е разпоредил проверка на поведението на двамата служители, участници в учебната стрелба – инспектор К. П. А. като ръководител и инспектор Н. И. Н. като служител, който следва да изпълни зададеното упражнение. Проверката срещу посочените служители е водена едновременно от една и съща комисия, която правилно е достигнала до извода (изложен в обобщената справка), че А. не е извършил дисциплинарно нарушение. Не се потвърждава твърдението на Н., че А. му е крещял.

В т. 4 от жалбата си Н. продължава да развива доводи във връзка със собственото си становище, че не е налице неизпълнение на разпореждане. Посочва, че е бил с антифони и „ поради продължаващите изстрели на главен инспектор И. С., останах с впечатлението, че беше разпоредено да приключа стрелбата и да обезопася оръжието, което и направих. За да се ангажира дисциплинарна отговорност за соченото нарушение е необходимо от фактическа страна да се установи обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение.“ Съдът вече многократно изясни, че дисциплинарното наказание на Н. е наложено за поведението му спрямо А., когато последният е направил забележка на жалбоподателя, а не за неизпълнение на разпореждането. Отделно от това няма Н. няма как да остане с подобно впечатление не само поради вече изложените причини от съда, но и поради факта, че с антифони той не е в състояние да възприеме устните разпореждания на А.. В т. 5 от жалбата са Н. разсъждава относно недоказаността на субективния елемент от състава на дисциплинарното нарушение за което е наказан. Набляга на факта, че не помни да се е запознавал със Заповед № 1266з-3927/11.12.22023 г. на директора на ГД БОП, с която А. е определен като служител, който може да ръководи учебни стрелби. Заявява следното: „ В мотивите на оспорената заповед е посочено, че „Обстоятелството, че формално не е запознат със заповедта, с която А. е определен за ръководител на стрелбите, не изключва виновното му неизпълнение“. Считам, че запознаването със заповедта е от съществено значение в случая, тъй като ми е вменено като нарушение неизпълнение на разпореждане на инструктора по стрелкова подготовка и демонстриране на явно неуважение към колега, упълномощен за ръководител на стрелбите. След като не ми е било известно, че това е ръководителят на стрелбите, няма как да съм нарушил Етичния кодекс в частта „да зачита достойнството и правата на ръководителите си... ". Съдът вече изложи мотиви защо намира за несъстоятелни твърденията на Н., че към момента на провеждането на учебната стрелба не е знаел, че ръководител на същата е именно инспектор А.. Този факт категорично е бил известен на жалбоподателя преди започване на самото упражнение и безспорно се доказва от събраните доказателства в хода на дисциплинарната проверка.

Н. се позовава на нормата на чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., съгласно която Предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания се налагат на служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, които виновно са извършили дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Н. твърди, че след като не е запознат със Заповед № 1266з-3927/11.12.22023 г. на директора на ГД БОП, която е вътрешноведомствен акт, не може да се твърди, че е извършил умишлено нарушение. Като подкрепяща тезата му е посочена практика на Административен съд – Разград по адм. д. № 137/2016 г. При съобразяване на всички изложени дотук мотиви от съда оплакването остава недоказано и следва да бъде отхвърлено.

В жалбата не са изложени доводи защо оспорената заповед противоречи на целта на закона. Такива бяха представени от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, като е направено следното заявление „ Считам, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, тъй като в обстоятелствената част на самата заповед е посочено, че моят доверител не е изпълнил разпореждане, след което с реакцията си, изразена словесно, е демонстрирал явно неуважение към колега, упълномощен за ръководител по време на стрелбите. В правните основания е посочено дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, свързани с нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Неизпълнението на разпореждане обаче е нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от закона, но тези правни основания не са посочени в заповедта. Има редица решения на ВАС в този дух, както и искам да цитирам Решение № 609/15.08.2024 г. на Административен съд - Разград по адм. дело № 55/2024 г., в което е посочено, че несъответствие между обстоятелствената част и посочените правни основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност предпоставя неяснота относно правната квалификация на вмененото дисциплинарно нарушение, което винаги води до нарушаване правото на защита на служителя. По тези съображения аз считам, че заповедта не е съобразена и с целта на закона, тъй като дисциплинарното наказание се налага, тогава когато безспорно е установено извършването на нарушение. Аз считам, че в този случай такова не е безспорно установено.“ Няма спор, че дисциплинарното наказание се налага когато безспорно е установено държавен служител в МВР да е извършил нарушение, което многократно вече беше установено в настоящото производство по отношение поведението на Н.. Но целта на налагането на дисциплинарно наказание не може да бъде определена по начина, по който е посочена в цитираното изявление, тя е нормативно определена в чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., съгласно който Дисциплинарните наказания по ал. 1 се налагат с цел да се въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното нарушение и на останалите служители. По тази начин се постига принципно индивидуалната и генералната превенция. Следователно, напълно недоказано по делото остава твърдението, посочено в жалбата, че оспорената заповед е постановена в противоречие с целта на закона.

Предвид изложените мотиви, обжалваната заповед е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата на Н. като неоснователна и недоказана да се отхвърли.

По делото искане да присъждане на разноски е заявено от жалбоподателя (чрез процесуален представител, в съдебно заседание и съгласно представен списък), а ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ГД БОП София следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл.211 от ЗМВР.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,