РЕШЕНИЕ

№ 2456

гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100106586 по описа за 2022 година Образувано е по предявени от „Н.И.-Д. В.“ ООД срещу Д. Е. Б. искове както следва: 1. иск, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с изходящ №1688/30.09.2020г. на подписа и изходящ номер 1689/30.09.2020г. на съдържанието, удостоверени от Н.З., завеждащ „Консулската служба“ при Тел Авив, гр. Тел Авив, Израел, с което Д. М. В., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Н.И.-Д. В.“ ЕООД упълномощава адвокат М.О.К. от САК да сключи договор за покупко- продажба за поземлен имот, с идентификатор 68134.2047.309 и за намиращата се в него четириетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., поради липса на съгласие, както и в условията на евентуалност, иск с правна квалификация чл. 576 от ГПК, вр.чл.582 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието упълномощителната сделка едновременно поради неспазване на законоустановената форма, доколкото не е назначен преводач на упълномощителя, който не владее български език, не е съставено двуезично пълномощно, не е отбелязано да е извършен превод;

1. иск, с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за прогласяване на недействителността на договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на Н.И. № 155, том I, peг. № 2346 дело № 145/2000г. на нотариус К.К.-нотариус, с район на действие СРС, вписан под №064 в регистъра на НК, сключен между „Н.И.-Д. В.“ООД, действащ чрез пълномощника си адвокат М.О.К., в качеството му на продавач и Д. Е. Б. в качеството на купувач, по силата на който е прехвърлена собствеността върху поземлен имот, с идентификатор 68134.2047.309, заедно с намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор 68134.2047.309.1, поради липса на надлежно учредена представителна власт в полза на представляващото продавача лице, както и в условията на евентуалност иск, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. Трето, вр. чл. 18 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК, за прогласяване на нищожността на договора поради изповядване на сделката въз основа на нищожно пълномощно;

1. иск, с правна квалификация чл. 108 от ЗС, за признаване на собствеността на ищеца върху процесните Н.И., като ответникът бъде осъден да предаде владението върху тях.

Релевират се доводи, че на 28, 10, 2020 г. е сключен договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на Н.И. №155, том I, peг. № 2346 дело №145/2000 г. на нотариус К.К.-нотариус, с район на действие СРС, вписан под № 064 в регистъра на НК, по силата на който „Н.И.-Д. В.“ ООД, действащ чрез пълномощника си М.О.К. е прехвърлил на Д. Е. Б. срещу цената от 325400, 00лв., правото на собственост върху следните Н.И.:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2047.309, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, улица ••••, с площ 1014 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 309, квартал 2, парцел XVI, при съседи: 68134.2047.310, 68134.2047.2179, 68134.2047.306, 68134.2047.305, 68134.2047.2180, който имот по доказателствен акт представлява: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, ул. „••••, съставляващо УПИ XVI- 309 от квартал 2, по плана на вилна зона „Симеоново-Изток“, гр. София, с площ от 910 кв.м., при съседи по нотариален акт: от две страни Т.П., парк „Витоша“ и д-р Х.Р., и при съседи по скица: от две страни дере, улица, парцел XIII-305;

ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 68134, 2047.309.1, находяща се в гр.София, община Столична, област София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на сградата: гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, ул. „••••; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2047.309, застроена площ: 100 кв. метра, брой надземни етажи: 4, брой подземни етажи: няма данни; брой самостоятелни обекти в сграда: няма данни; Предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; Стар идентификатор: няма; Номер по предходен план: няма.

Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на Нотариален акт за собственост № 107, т. I, peг. № 1319, д. № 81/2002 на И.И. - нотариус peг. № 384 на НК. Поддържа се, че считано от 26, 07, 2018г. лицето Д. М. В. не е едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество и е освободен като негов управител с решение на новия едноличен собственик на капитала. Вписването на промените в обстоятелствата на дружеството е било заявено в Търговския регистър на 27, 10, 2020г., поради което е било известно на купувача към момента на сключване на сделката. По тази причина е било предвидено и продажната цена по договора да бъде заплатена по лична сметка на Д. М. В., а не по сметка на дружеството. Веднага след вписването като управител на ищцовото дружество на 26, 05, 2021г. Т.П., с нотариална покана от 15, 06, 2021г., е оспорила изцяло извършените от пълномощника М.О.К. действия по сключване на процесния договор за продажба на недвижим имот като извършени без представителна власт. Поддържа за недействително и обективираното в нотариалния акт съгласие за получаване на продажната цена по сметка на трето лице. Поддържа обективираната в нотариалния акт за покупко-продажба сделка да е нищожна поради нарушение на закона, изискуемата форма и липса на съгласие. Твърди да е нищожно и упълномощаването на М.О.К. поради нарушение на закона и липса на съгласие на упълномощителя Д. В., тъй като той не владее български език. Това се установявало и от предходно подписвани от него документи, изготвяни във връзка с делата му в България, които винаги са изготвяни двуезично. Пълномощното, заверено от консула на Република България в Израел е изготвено единствено на български език. Консулът е следвало да назначи заклет преводач или да се изготви двуезично пълномощно. Тези пороци влекат нищожност на нотариалното удостоверяване и по този начин - нищожност на самото пълномощно. Излагат се съображения, че нищожността на упълномощителната сделка води след себе си и нищожност поради липса на съгласие и на сключения от пълномощника договор. Пороците при нотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка опорочавали и нотариалната форма на самия договор, което се твърди да обосновава извод и за неговата нищожност на основание чл. 576, вр. чл. 582 от ГПК.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират разноски.

Ответникът - Д. Е. Б. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че след като е получил нотариалната покана на ищеца се е свързал с Д. В., който заявил да е разбрал за промяната в собствеността на капитала на ищцовото дружеството. Навежда доводи за образувано гр.д. № 68711/2021 г. на СРС по искова молба на Д. В. срещу Т.П., с предмет обявяване за недействителен на договора за покупко-продажба на дялове от капитала на ищцовото дружество и развалянето му поради неплащане на продажната цена.

Поддържа, че към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба - 28.10.2020 г. като едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество е бил вписан Д. В.. Т.П. е била вписана като едноличен собственик на капитала и управител едва на 26.05.2021г., което не е спорно по делото. Посочва, че вписаните промени имат действие занапред и не засягат правата, придобити от трети добросъвестни лица. Посочва, че законодателят е установил презумпция за истинност на вписаните в регистъра обстоятелства. Оспорва да са му били известни заявените по партидата на дружеството в търговския регистър промени. Релевира доводи за недействителност на сключения между Д. В. и Т.П. договор за продажба на дялове, евентуално развалянето му поради неплащането на цената по него. В случай, че договорът се приеме да е произвел действие до вписването му, той засяга единствено вътрешните отношения на страните по него. Посочва, че към момента на сключване на упълномощителната сделка все още не е било взето решение от едноличния собственик на капитала за смяна на Д. В. като управител на дружеството. Поддържа, че съгласно ТР № 3/2013 г. на ВКС решението на общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала не е елемент от договора за продажба. Твърди, че преди сключване на процесния договор, на Д. В. е бил изпратен текста на документите за продажба на имотите, вкл. пълномощното, на английски език. С постановление от 19.02.2020г. на нотариус К.К., М.О.К. е била опредЕ. за негов преводач на основание чл. 582 от ГПК. Извършените от пълномощника М.О.К. действия са били потвърдени от Д. В.. С оглед изложеното поддържа, че договорът за покупко-продажба от 28.10.2020 г. е произвел правното си действие и се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника -Д. М. В., излага становище, с което оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че е постигнато съгласие негово еднолично търговско дружество – „Н.И. Д. В.“ ЕООД да продаде на ответника Д. Б. процесните Н.И.. Посочва в сделката да е бил подпомогнат от адв. М.К., която е била надлежно упълномощена да сключи договора. На 30, 09, 2020г. заверил подписа си в качеството на управител на дружеството на документите, нужни за осъществяване на продажбата. Документите поддържа да са изготвени от адв. К., която ги изпратила по пощата, придружени с превод на английски език, с указания, че на заверка подлежи единствено български вариант на текста. Твърди, че консулът го е попитал дали разбира значението на документите, които подписва, като в същото време му е разяснил основното им значение. Комуникацията с консула се осъществила на английски език, който последният владеел свободно. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че не разбира български език, като посочва, че дълги години е живял и работил в България. Посочва, че като британски гражданин предпочита да комуникира на английски език, но това не създавало пречка в комуникацията с нотариуси, пред които е заверявал документи. Твърди, че с Т.П. е живял на съпружески начала и имат дете, като отношенията им са влошени, включително водят съдебни дела един срещу друг. Излага твърдения, че на 24, 06, 2017г., е снабдил Педерсен с генерално-пълномощно, включително в качеството му на управител на някои от дружествата му – вкл. и на „Н.И. Д. В.“ ЕООД. С това пълномощно, тя е прехвърлила на себе си дяловете на „Н.И. Д. В.“ ЕООД, като това обстоятелство му станало известно едва след продажбата на процесния недвижим имот на ответника Д. Б., във връзка с което е завел дело за връщане на собствеността върху дружеството.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на Н.И. №155, том I, peг. № 2346 дело № 145/2000г. от 28.10.2020 г, сключен между „Н.И.-Д. В.“ ООД, действащ чрез пълномощника си адвокат М.О.К., в качеството му на продавач и Д. Е. Б. в качеството му на купувач, по силата на който е прехвърлена собствеността върху поземлен имот, с идентификатор 68134.2047.309, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, улица ••••, с площ 1014 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 309, квартал 2, парцел XVI, при съседи: 68134.2047.310, 68134.2047.2179, 68134.2047.306, 68134.2047.305, 68134.2047.2180, който имот по доказателствен акт представлява: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, ул. „••••, съставляващо УПИ XVI-309 от квартал 2, по плана на вилна зона „Симеоново-Изток“, гр. София, с площ от 910 кв.м., при съседи по нотариален акт: от две страни Т.П., парк „Витоша“ и д-р Х.Р., и при съседи по скица: от две страни дере, улица, парцел XIII-305, както и намираща се в него сграда ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 68134, 2047.309.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на сградата: гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, ул. „••••, застроена площ: 100 кв. метра, брой надземни етажи: 4, брой подземни етажи: няма данни; брой самостоятелни обекти в сграда: няма данни; Предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; Стар идентификатор: няма; Номер по предходен план: няма. Предвидено е цената от 325400, 00 лв. да бъде заплатена изцяло по банкова сметка разкрита в „Райфайзенбанк-България“ на името на Д. М. В.. С пълномощно, със заверка на подписа, изходящ №1688/30.09.2020г. и на съдържанието, изходящ номер 1689/30.09.2020г. на Н.З., завеждащ „Консулската служба“ при Тел Авив, гр.Тел Авив, Израел, Д. М. В., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Н.И.-Д. В.“ ЕООД е упълномощил адвокат М.О.К. от САК да сключи договор за покупко-продажба на процесните Н.И.. Пълномощно е изготвено на българския език. Представено е изготвено на български език и заверено решение на Д. М. В., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Н.И.-Д. В.“ ЕООД, за продажба на процесните Н.И., както и упълномощаването на адвокат М.О.К. да представлява дружеството при продажбата, същото със заверка на подпис изх. №1686/30, 09, 2020год. и на съдържание изх.№1687/30, 09, 2020год..

Процесните Н.И. са придобити от ищцовото дружество с Нотариален акт за собственост № 107, т. I, peг. № 1319, д. № 81/2002 на И.И. - нотариус peг. № 384 на НК.

Представен е договор за продажба на дялове от 26, 07, 2018 г. /л. 33/, с който Д. М. В., представляван от Т.И.П., продава на Т.И.П. 50 дружествени дяла, на стойност 100 лева всеки от капитала на „Н.И.-Д. В.“ ЕООД за сумата от 5 000 лв.

С протокол-решение от 26, 07, 2018г. на едноличния собственик на капитала на „Н.И.- Д. В.“ЕООД - Д. М. В., представляван от Т.И.П., е взето решение за приемането на Т.И.П. като съдружник в дружеството, за продаването на 50 дяла от капитала на Т.И.П. и за освобождаването на Д. М. В. като съдружник в дружеството. В този протокол са обективирани и решения на новия собственик на капитала на дружеството - Т.И.П., за прекратяване на договора за управление на Д. М. В. и оттегляне на овластяването му, като е предвидено дружеството да се управлява и представлява от Т.И.П.. Видно от справка от Агенция по вписванията, промяната на едноличния собственик на капитала на дружеството и на управителя му е заявена на 27, 10, 2020г. Тези обстоятелства са вписани на 26, 05, 2021г.

Представено е пълномощно, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег.

№№2191 и 2192, с което Д. М. В. упълномощава Т.И.П. да го представлява пред държавни и общински органи, доставчици на комунално-битови услуги, да продава част или всички дялове от дружествата на когото намери за добре, за цена каквато прецени при условия каквито договори, включително и сама на себе си, както и да ме представлява пред общи събрания, подписва решения като ЕСК за посочените по-горе права свързани с продажбата на част или всички дялове, да открива и закрива банкови сметки на името на упълномощителя и неговите дружествата и да извършва банкови операции с тях.

Приложеното по делото решение от 20, 12, 2019г. по гр.д. № 1522/2019 г. на РС – гр.

Димитровград /л. 46/, образувано по искова молба на Т.И.П. срещу Д. М. В. за предоставяне на родителски права по отношение на дъщеря им, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката Т.И.П., съдът намира за неотносимо към предмета на спора.

Представена е нотариална покана, рег. №22511, том VII, № 133 от 20, 08, 2021г. /л. 239/ адресирана до Т.П., с която Д. М. В. оттегля пълномощно, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег. №№ 2191 и 2192.

Представени са двуезични документи /л.68/, подписани от Д. М. В. – пълномощно, протокол от общо събрание, дружествен договор, договор за продажба на дялове и други.

Представена е разпечатка на електронно съобщение от 28, 09, 2020г. /л. 150/, изпратено от електронна поща ••••.••••@abv.bg до потребител „Ami Varod“, в което е посочено, че са изпратени документи на български и английски език – решение на компанията и пълномощно, като следва да се завери единствено българското копие. Като приложения към съобщението са прикачени файлове – POWER OF ATTORNEY-••••.docx, Company decision 0DAVID VAROD.docx, П Ъ Л Н О М О Щ Н О – продажба – М.К..docx; Р Е Ш Е Н И Е – продажба на къща – М.К..docx. Представени са и английски преводи на процесното пълномощно за разпореждане с имотите, както и на решението на едноличния собственик на капитала на „Н.И.-Д. В.“ ЕООД за разпореждане с имотите.

Представена е двуезично изготвена декларация /л.159/, с която се потвърждават действията на адв. М.К. по извършената продажба на процесните имоти, както и екземпляр от нея със заверка на подписа и съдържанието /л. 244/.

Представени са преписи от документи, находящи се по фирменото и електронно дело на „Н.И.-Д. В.“ ЕООД.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на адв. М.О.К., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетеля се установява да познава Д. В. по повод дело за родителски права, водено между него и Т.П., по което свидетелката е била упълномощен процесуален представител на В.. В края на 2020г. е консултирала сделка за продажба на недвижим имот – къща в кв. Симеоново. Къщата е била собственост на едно от дружествата, които Д. В. е управлявал. По повод сделката се е срещала с бъдещия купувач. Била е ангажирана и да изготви документите за самата сделка. Наложило се също така да бъде пълномощник по сделката, тъй като във връзка с пандемията от Ковид – 19, Д. В. не е могъл да пътува от Израел за България. В края на м. септември 2020г. е изпратила на Д. В. проекти на пълномощно и решение на едноличния собственик на капитала на дружеството както на български, така и на английски език, като не е бил изготвен двуезичен вариант на документите. Проектите били изпратени по електронен път, в word формат, като Д. В. е следвало да завери същите пред българския консул и да ги изпрати обратно на свидетелката по куриер. В пълномощното било изрично вписано каква е цената на сделката, която по настояване на Д. В., следвало да постъпи по негова лична сметка. Посочва, че се е срещала с Д. В., както по повод делото за родителски права, така и по повод продажбата на имотите през 2020 г. Той е бил в България в началото на 2020 г., след което се прибрал в Израел, поради което не можел да участва при сключването на сделката. Относно сделката по продажбата е била във връзка и със сина на Д. В., в качеството му на адвокат, като комуникацията и с двамата се е осъществявала на английски език.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на С.В.Т., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидителя са установява да е придобил впечатления Д. В. да комуникира единствено на английски език, включително с дъщеря му и бившата му съпруга Т.П.. В случаите когато го е виждал винаги с него е присъствало лице, което да превежда – преводач или някой от неговите асистенти. Няма впечатление Д. В. да разбира български език.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на А.В. – син на третото лице помагач Д. В., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията му се установява на 30, 09, 2020г. да е посетил българското консулство в Израел заедно с неговия баща, в качеството на адвокат. Адвокатът на баща му/М./ изпратил документи по електронна поща-четири документа-два на а български език и два на английски. Единият документ е дружествено решение, а другият пълномощно. Посочва, че се е запознал с документите, които били във връзка с продажба на къща – пълномощно и дружествено решение, предвиждащо адв. К. да извърши всички необходими действия по осъществяване на продажбата. Двата документа били изготвени в български и английски вариант, като имало съвпадение в основните им данни – номера, дати на раждане и т.н. Той се е запознал с английската версия на документите, като консултирал неговия баща във връзка с тях. Консулът е разговарял с Д. В. на английски език, тъй като не разбирал много български. Попитал го дали разбира съдържанието на документите, които подписва, като му обяснил, че те касаят продажбата на къща. Консулът е разяснявал българската версия на документите на английски език. Свидетелства, че баща му не е прочел българският вариант на пълномощното пред консула. Свидетелят присъствал лично на подписването на документите от баща му. Според показанията на свидетеля Д. В. е живял 20 години в България, разбирал малко български, но не говори езика. Свидетелят посочва, че преговорите с Д. Б. били водени месеци, като и той е бил в комуникация с купувача. Д. В. страдал от Паркинсон, но това не го възпрепятствало да говори или пише.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.осн. чл. 26, ал. 2, пред. второ от ЗЗД за нищожност на пълномощно с изх.№1688/30, 09, 2020год.на подпис и изх.№1689/30, 09, 2020год. на съдържание при липса на съгласие:

Липсата на съгласие като основание за нищожност е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ – изтръгнато чрез насилие, направено е без намерение за обвързване. В тежест на ищеца е доказването на твърдения порок. Твърди се липса на волеизявление на представляващото дружеството лице, обективирано в официален свидетелстващ документ. Съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

В конкретната хипотеза твърдението на ищеца е обосновано с твърдението към момента на упълномощаването Д. В. да не е бил представител на дружеството „Н.И.-Д. В.“, тъй като считано от 26, 07, 2018год. не е едноличен собственик и управител на дружеството. Действително по делото е представен договор за прехвърляне на дружествен дял от 26, 07, 2018год., по силата на който Д. В. прехвърля на Т.П. 50 дружествени дяла от капитала на „Н.И.-Д. В. ЕООД. Договорът е сключен от името на В., чрез пълномощник Т.П. съгласно пълномощно рег.№2191/24, 06, 2017год. и 2192/24, 06, 2017год. От съдържанието на същите пълномощни с нотариална заверка на подписите е видно пълномощника Т.П. към този момент да е разполагала с подобна разпоредителна власт, тъй като Д. В. е упълномощил лицето и в качеството на представляващ недвижим имоти – Д. В. ЕООД. Ето защо съдът приема да е възникнала представителна власт за волеизявление на В. за прехвърляне на дружествени дялове.

Съгласно чл.129, ал.(2) от ТЗ (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър. Нормата на чл. 140, ал.4, вр.ал.2 от ТЗ предвижда приемане и изключване на съдружник, избор и освобождаване на управител, да има действие от вписването в търговския регистър. От друга страна съгласно чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. В този случай е неприложима ал.2 на същия текст, тъй като възраженията относно подлежащите на вписване обстоятелства не са заявени от трети лица, а и предвид нормата на чл.140, ал.4 от ТЗ. Трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица-чл.10, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. В конкретната хипотеза вписването на нов управител на дружеството-Т.П. е извършено на 26, 05, 2021год., т.е. до този момент включително към упълномощаването- 30, 09, 2020год. и сделката -28, 10, 2020год., за третите лица управител и представляващ дружеството е Д. В.. Спорен е въпроса от кой момент се считат за прекратени правомощията на управителя - от момента на решението на новия едноличен собственик на дружеството поради прехвърляне на всички дялове от капитала или от момента на заличаване на овластяването в регистъра. Настоящият състав намира, че по отношение на дружеството действието на решението за освобождаване на управител, респективно избиране на нов управител настъпва веднага. Вписването на решението за овластяването или заличаване на управител има действие по отношение на третите лица от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър /чл. 141, ал. 6 ТЗ/. Въпросът за оттегляне на пълномощията на досегашния управител от новия едноличен собственик предпоставя отношенията им на плоскостта на мандатното правоотношение, поради което довереникът следва да е уведомен за извършеното оттегляне на пълномощията-чл.287 от ЗЗД като до узнаването на това обстоятелство извършените от последния действия задължават доверителя-чл.290 от ЗЗД. От страна на ищцовата страна не се релевират доводи В. да е уведомен преди оттегляне на пълномощията дадени от него в полза на Т.П. през м. август 2021год.

Ето защо исковата претенция за нищожност на пълномощното поради липса на съгласие като неоснователна подлежи на отхвърляне.

С оглед сбъдване на процесуалното условие по делото подлежи на разглеждане заявената при условията на евентуалност недействителност поради нищожно нотариално удостоверяване на пълномощното от 30, 09, 2020год. с пр.осн.чл.576 ГПК, вр.чл.582 от ГПК. Твърденията на ищеца сочат на нарушение на процедурата по съставяне на пълномощното, доколкото упълномощителят е лице което не владее български език, не е назначен преводач, не е изготвено двуезично пълномощно и липсва отбелязване за извършен от консула превод на текста.

Релевираните от ищеца твърдения са обосновани с допуснати нарушения/неизпълнение на формалните условия за извършване на нотариално удостоверяване. Не се спори извършеното нотариално удостоверяване да е осъществено от компетентно лице съобразно чл.84, ал.1, т.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съгласно който българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на ГПК и ако документът е съставен на български език, могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани; В конкретната хипотеза нотариалното удостоверяване касае документ представен от чужд гражданин с предназначение на документа да произведе действието си на територията на Република България-чл.84, ал.2 от ЗННД и не подлежи на вписване съгласно ПВп.

Спорно между страните е доколко лицето Д. В. владее български език, респективно необходимо ли е в процедурата по нотариално удостоверяване участие на преводач. Съгласно чл. 582 от ГПК когато някое от участващите лица в нотариалното производство не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач. Това изискване е залегнало като необходимо условие, с оглед гаранция на истинността на съдържанието на нотариалното удостоверяване. Нарушението на нормата влече след себе си нищожност на удостоверяването. Съдържанието на нормата предпоставя за приложението й наличие на две кумулативни предпоставки: 1. Участващото в нотариалното производство лице да не знае български език и 2. Езикът с който си служи да е непознат на нотариуса. /в този смисъл и Решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г., г. к., 4 г.о. на ВКС/;

В конкретната хипотеза съдът намира за установено Д. В. да изпълнява изискването за липса на знание на български език. Аргумент за тези изводи са събраните гласни доказателства по делото, от които се установява комуникацията с лицето да е осъществявана на английски език. Обстоятелството, че В. има статут на постоянно пребиваващ в страната не опровергава този факт, вкл. и поради изявления на самия него в хода на ДП №36/2021год. по описа на РУ- Димитровград, както и поради факта относими към представлявани от него дружества, упълномощителни сделки и др. създавани документи да са двуезични. Вероятно лицето владее в известна степен български език, но в хипотезата на нотариално удостоверяване е необходимо изцяло разбиране на съдържанието на извършеното, като комфортен за лицето език на комуникация не е български, а английски език. Въпреки това съдът намира да не е налице втората изискуема кумулативна предпоставка за допуснато процесуално нарушение-езикът ползван от лицето да е непознат на нотариуса/консула в Тел Авив. От ангажираните гласни доказателства на св.А.В.-присъствал при нотариалното удостоверяване от длъжностното лице, се установява комуникацията между Д. В. и консула да е осъществена изцяло на английски език, включително и поради това Д. В. да е с британски паспорт. Подписа на документите от В. е поставен след като консулът е провел разговор с лицето и обяснил съдържанието на документите за „продажба на къща“ и „пълномощно, което позволява да се продаде къщата“. Документите са прочетени от консула и подписани от Д. В.. От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се установи при нотариалното удостоверяване участниците в производството да са осъществили разбираема комуникация за извършеното и правните последици от същото, което налага извод извършените без преводач нотариални действия да не са нищожни. Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност поради това да не е изготвено двуезично пълномощно, тъй като липсват подобни изисквания за съставяне на документа. Липсата на удостоверяване от страна на консула на извършения превод на лицето също не обосновава извод за нищожност, тъй като не от кръга обстоятелства подлежащи на нотариално удостоверяване по смисъла на чл.569 от ГПК. Същевременно компетентността на консула да извърши превод от/на английски не е оспорена от ищеца. Ето защо исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По предявения иск с пр.осн.чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба на недвижими имот поради липса на представителна власт на лицето представляващо продавача.

Съгласно нормата на чл. 37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, които се извършват в нотариална форма следва да е писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, в който случай се учредява представителна власт на пълномощника за извършването на правни действия, чиито последици възникват в сферата на представляваното лице. В хипотезата на упълномощаване за разпореждане с недвижим имот съгласно разясненията дадени с т.1 от ТР №5/2014год. на ОСГТК на ВКС, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена волята на упълномощителя за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В конкретната хипотеза ясно е посочено лицето в полза на което се учредява представителна власт, конкретно е посочен недв. имот и вида разпореждане „да продаде“ имота на лица по негов избор, за цена за каквато се споразумеят. Така изготвеното пълномощно с извършена едновременно нотариална заверка на подпис и съдържание сочи на възникнала за пълномощника представителна власт, което обосновава извод извършената сделка по покупко-продажба да не е извършена от мним представител, поради което не е налице хипотезата на висяща недействителност по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Отделно от изложеното съдът намира, че дори да се обоснове извод да е сключен договор без надлежно учредена представителна власт, то на общо основание следва да намери приложение разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Тежестта да докаже, че противопоставянето по чл.301 от ТЗ ищецът е направил веднага след узнаване за сделката е върху него. От данните по делото е видно ищцовото дружество, да е противопоставило възражение в горния смисъл извънсъдебно на 15, 06, 2021год., когато е отправена НП до ответника за оспорване действителността на разпоредителната сделка от 28, 10, 2020год. Преценката относно обстоятелство, доколко противопоставянето е извършено веднага след узнаването, е конкретна за всеки отделен случай. В конкретната хипотеза настоящият състав намира узнаването да е считано от вписване на Т.П. като управител на дружеството на 26, 05, 2021год. към който момент оспорената сделка като вписана в публичен регистър на АВп. е оповестена. Няма данни за обективна пречка узнаването към този момент да е осуетено, поради което противопоставянето извършено след около 20 дни не е извършено веднага по смисъла на чл.301 от ТЗ. Предвид изложеното, искът по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Заявената при условията на евентуалност искова претенция с пр.осн.чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр.чл.582 от ГПК за нищожност на сделката поради това да е изповядана въз основа на нищожно пълномощно, поради допуснати процесуални нарушения при съставянето му, с оглед горните мотиви за действителност на нотариалното удостоверяване е неоснователна. В хипотезата на съставен нотариален акт за прехвърляне на вещни права по смисъла на чл.569, т.1 от ГПК нотариалния акт е форма за действителност на сделката, в което производство се удостоверяват волеизявленията на страните по договора, насочени към съгласуване прехвърлянето на права. Съгласно чл.179 от ГПК нотариалния акт има материална доказателствена стойност относно извършените от и пред нотариуса действия.

П о исковата претенция с пр.осн.чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на имота:

Искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да бъде уважен е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание.

По делото се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том I, рег. № 2346, дело № 145/2000г. от 28, 10, 2020 г. на К.К. – нотариус, с район на действие СРС, рег. № 064 в НК, ищецът се е разпоредил с процесния недвижим имот. С оглед неоснователност на исковата претенция за недействителност на договор за покупко- продажба, съдът намира сделката да е породила транслативен ефект като купувачът е приобретател на вещното право на собственост върху имота. Ето защо исковата претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Предвид изхода от спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Д. Е. Б. се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 10200, 00лв.-адвокатско възнаграждение с ДДС. /Възражението на ищеца по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като договореното и платено в размер на 10200лв. е в по-нисък размер от адв. възнаграждение по смисъла на чл.7, ал.2 от НМРАВ / в ред. към сключване на договор за правна защита и съдействие/, което само по иска за ревандикация е в размер на 11065, 00лв. с ДДС./ На ТЛП –Д. В. на осн.чл.78, ал.10 от ГПК разноски не се дължат. В същото време на осн.чл.77 от ГПК същото следва да заплати по сметка на СГС разноските за извършен по негово искане разпит на свидетел с участие на преводач.

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд