Решение № 5895 от 30.6.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 674/2025 г.

Производството е образувано е по касационна жалба от С. И. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против решение № 4 от 06.03.2025 г., постановено по АНД № 303/2024 г. на Районен съд – Средец, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 462/23.10.2024 г., издадено от директор на РДГ Бургас, както и в частта, в която е намален размерът на наложената на касатора глоба. В жалбата се сочи, че в обжалваната част решението е неправилно и немотивирано. Изложени са възражения, според които районният съд не е коментирал изложените в жалбата аргументи за липса на посочване на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Оспорва се извършването на нарушението. Сочи се, че определеното обезщетение не се дължи на Югоизточно държавно предприятие Сливен (ЮИДП), а на съответното ловно сдружение, което стопанисва дивеча. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа касационната жалба. Ответникът Директор на РДГ Бургас, редовно уведомен, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е допустима. С решение № 4 от 06.03.2025 г., постановено по АНД № 303/2024 г. на Районен съд Средец, наказателно постановление № 462/23.10.2024 г., издадено от директор на РДГ Бургас е изменено в частта, с която на Я., за нарушение по чл.85, предл. 3 във вр. с чл.43, ал.2, предл. 10 и на основание чл.85 от ЗЛОД е наложеното административно наказание „глоба”, като глобата е намалена от 300 лв. на 200 лв. НП е отменено в частта, с която на основание чл.95, ал.2 от ЗЛОД в полза на държавата е отнето средство на нарушението – лек автомобил Нисан Х Трейл с рег.№ [рег. номер]. В останалата част наказателно постановление № 462/23.10.2024 г. е потвърдено. За да постанови този съдебен акт районният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи, в обхвата на техните правомощия. Не е установено наличие на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, нито нарушения на материалния закон или на неговата цел. Изложени са мотиви, според които нарушението е доказано. Съдът е приел, че жалбоподателят е управлявал автомобил, в който е превозвал труп на сърна, едър дивеч по смисъла на чл.5, ал.1 във връзка с чл.5, ал.2, т.1 и Приложение № 1 към чл.5, ал.2, т.1 и ал.5, т.1, А. 3 от ЗЛОД, което безспорно доказва, че същият е ловувал, като е осъществил изпълнителното деяние на нарушението под формата на превоз. Според съда неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя, подари което е намалил същата до минималния размер установен в закона. НП е отменено в частта относно отнемането в полза на държавата на автомобил – Нисан Х Трейл, тъй като стойността на вещта явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. На основание чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Касационната жалба е частично основателна. Установено е, че на 04.10.2024 г. в района на [населено място], е спрян за проверка автомобил Нисан Х Трейл, с рег. № [рег. номер], управляван от С. И. Я.. Проверяващите установили, че отпред, пред дясната седалка в автомобила, има черен чувал, като в него е поставен 1 бр.труп на отстреляна сърна. На Я. е съставен АУАН и въз основа на него издадено НП, за нарушение на разпоредбата на чл.85, предл. 3 от ЗЛОД, поради което и на основание е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., а на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „лишаване от право да ловува” за срок от 3 години. Със същото НП Я. бил задължен да заплати на ЮИДП – Сливен обезщетение в размер [рег. номер]., на основание чл.2, раздел 1А, т.3, вр. чл.3, т.2 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча (НРОЩНД) в полза на държавата били отнети вещите предмет на нарушението – 1бр.труп на женска сърна, както и лек автомобил Нисан Х Трейл с рег.№ [рег. номер]. Съгласно чл.85 от ЗЛОД, който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 [рег. номер]. Според нормата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл.84, ал.1 и 2, чл.85 и чл.86, ал.1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години. В разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД е посочено, че при нарушенията по чл.84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на касатора, че същият е притежавал разрешително за отстрелване на сръндак, което включвало и намерената в автомобила му сърна. В Приложение 4 към чл.54, ал.1 от ЗЛОД са определени сроковете за ловуване на дивеч „сърна – мъжки – селекционно и трофейно – от 1 май до 30 октомври и женски и приплоди от 1 септември до 30 октомври”. Т.е. освен, че законодателят е разграничил полово този дивеч, е определил периоди (според пола) за ловуването му. В конкретния случай, нарушението е извършено на 04.10.2024 г., който ден е в периода за ловуване и на двата пола, но в приложеното по делото разрешително за индивидуален лов, издадено на 01.10.2024 г., изрично е посочено, че на Я. се разрешава да отстреля 1 бр. млад сръндак. Женски индивид от този дивеч не е включен в това разрешително. На следващо място неоснователни са възраженията за липса на посочване на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства (идентични с възраженията от жалбата пред РС Средец). Районният съд е обсъдил липсата на мотиви относно определянето на размера на административното наказание „глоба“ и го е изменил към неговия минимум. Неоснователни са всички възражения, които мотивират теза, че жалбоподателят не е убил животното. Това е така, тъй като Я. е наказан в хипотезата на чл.85 от ЗЛОД за превозване на убит дивеч без писмено разрешително за лов. По отношение в чия полза следва да се плати обезщетението. В чл.3 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча е предвидено, че обезщетение по чл.2 се дължи във всички случаи на убиване, улавяне и нараняване на дивеча. Спорът е на кого се дължи обезщетението. В чл.7 от Наредбата е предвидено, че обезщетението за щетите нанесени на дивеча, се заплащат на лицата стопанисващи дивеча, в чийто ловностопански райони е причинена вредата. В чл.34, ал.1 от ЗЛОД са определени лицата, които стопанисват дивеча, като в т.2 са посочени държавните горски стопанства. С НП е определено Я. да плати в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен обезщетение в размер [рег. номер]. Видно от интернет страницата на Югоизточно държавно предприятие Сливен [интернет адрес] същото стопанисва държавните горски територии в пет административни области – Бургас, Сливен, Стара Загора, Хасково и Ямбол. В състава влизат 32 териториални поделения, в т.ч. 26 Държавни горски стопанства и 5 Държавни ловни стопанства. Сред другите субекти, стопанисващи дивеча са посочените в чл.34, т.4 ловни сдружения по чл.30, ал.1 и чл.31, ал.1. Както пред районния съд, така и в касационното производство, касаторът твърди, че между Югоизточно държавно предприятие Сливен и Ловно-рибарско дружество Средец има сключен договор, въз основа на който стопанисването на дивеча в района на нарушението е възложено на дружеството. Въпреки изрично направеното от жалбоподателя доказателствено искане, районният съд не е изискал този договор, поради което в тази част фактите са неизяснени и не може да се прецени в чия полза следва да се плати обезщетението. Поради изложеното, съдът счита, че решението, в частта, в която е потвърдено НП, в частта, в която на касатора е определено да заплати 1000 лева обезщетение на Югоизточно държавно предприятие Сливен, следва да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд - Средец за ново разглеждане от друг състав, който да установи дали с НП правилно е определено С. И. Я. да заплати обезщетение в размер [рег. номер]. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,