Решение № 3821 от 9.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 942/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на В. Г. К. срещу Решение № 69/26.06.2024 г., постановено по анд № 20245210200136 по описа за 2024 г. на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2024-367-04-65/12.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с което на В. Г. К. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Иска се обезсилването му поради твърдения, че процесното наказателно постановление (НП) било издадено на основание чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, но съдът се бил произнесъл само по отношение на нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. В условията на алтернативност се иска отмяната на решението като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че районният съд неправилно отхвърлил инвокираните оплаквания, че била нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не ставала ясна волята на наказващия орган. Твърди се като нарушение на съдопроизводствените правила от районния съд и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, отново поради вменените нарушения на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа с подадено писмено становище с вх. № 7617/10.09.2024 г., от адв. М.. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира жалбата за неоснователна, а решението на районен съд за правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че вмененото административно нарушение е безспорно установено. Излага становище, че основните оплаквания в касационната жалба са били на вниманието на районния съд и споделя приетото от същия, че няма нарушения при приложението на материалния закон. Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът намира, че въпреки че в касационната жалба са формулирани искания от една страна за обезсилване на решението като недопустимо и от друга за отмяната му като незаконосъобразно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, то по съществото си наведените оплаквания в касационната жалба реално са такива за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 2024-367-04-65/12.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с което на В. Г. К. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, изложени в хода на съдебното производство. Съставът на Районен съд – Велинград, постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано. Решението е правилно. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба, като и е потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са и въведените с касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, формулирани като оплаквания за недопустимост на съдебното решение и като такива за нарушение на съдопроизводствените правила. Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 01.10.2023., около 02: 40 часа бил подаден сигнал на спешен телефон 112 за пострадало непълнолетно лице на обществено място, а именно в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград. Била извършена проверка на място от полицейски служители, които установили Г. В. К., роден на [дата]. - непълнолетен, който не е бил придружен от никой от родителите си, нито от друго пълнолетно дееспособно лице, посочено от тях. На място били установени и други непълнолетни лица, които също не били придружени от родител или друго пълнолетно лице и всички били откарани при инспектор от „Детска педагогическа стая“, където посочили като свой придружител лицето Г. В.. Установява се, че касационният жалбоподател В. К. е баща на установеното на място непълнолетно лице Г. К.. Бащата се явил лично в РУ Велинград, където заявил, че е разрешил на сина си да отиде на дискотека с приятели, но не го е придружил там, нито е посочил пълнолетно лице, което е осигурил да стори това. На жалбоподателя на 28.12.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение пред свидетелите Г. и З., служители на МВР. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 03.01.2024 г., без възражения. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че жалбоподателят в качеството му на родител на непълнолетния Г. К., роден на [дата]., на 01.10.2023., около 02: 40 часа, не е придружил сина си и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград. За описаното в АУАН нарушение на жалбоподателят е издадено обжалваното Наказателно постановление № 2024-367-04-65/12.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР. С НП на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, за виновно нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗД на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Като обстоятелства във връзка с нарушението е посочено, че жалбоподателят в качеството му на родител на Г. К. - непълнолетен, не го е придружил или не е осигурил пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20: 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22: 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съответно чл. 8 ал. 4 от ЗЗД предвижда, че ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22: 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. В случая безспорно е установено, че непълнолетното лице Г. К. е било в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград на 01.10.2023 г., около 2: 40 сутринта, което не се оспорва от касационния жалбоподател. Към този момент непълнолетното лице е било на възраст 15 години, като видно от датата на раждане е щяло да навърши 16 г. в края на същия месец. Предвид това, лицето е следвало да бъде придружавано от свой родител/настойник по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. Не се оспорва от касационния жалбоподател, че той не е придружавал детето към процесния момент. Съответно по силата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗД е следвало да осигури пълнолетен, дееспособен придружител. Тоест законодателят е предвидил две хипотези – или родителят/настойникът/попечителят/лицето което полага грижи лично да придружи непълнолетното дете, или да му осигури пълнолетен придружител, по своя преценка на личността на придружителя. Пред районния съд са събрани гласни доказателства – разпитан е свидетелят Г. В., който посочва, че е бил единственият пълнолетен с цялата група непълнолетни на процесната дата в клуб „Боа“, Велинград. Посочва, че е имал две декларации за придружител на непълнолетните, като изтъква: „декларациите бяха две, понеже първо влязох с четирима и после другата декларация я попълних за останалите“. Тоест лицето посочва, че само е попълнило декларации за придружител на множество непълнолетни. Свидетелят посочва, също, че: „родителите на непълнолетните знаеха, че ще идват с мен, обаче не помня с кои съм говорил, не съм говорил с всички родители. Не помня някой родител да ме е упълномощавал да отговарям за детето му.“. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява родителят на непълнолетния К. да е осигурил друго пълнолетно, дееспособно лице за негов придружител. Попълването на декларации от някое пълнолетно лице за придружител на дете не дерогира задължението на родителите и настойниците именно те да се погрижат за безопасността на децата, като ги придружат лично или им осигурят отговорен пълнолетен, дееспособен за придружител. Точно обратното – родителите/настойниците/попечителите и лицата, които се грижат за децата са длъжни или те лично да придружават децата, в указаните от закона случаи или да осигурят пълнолетен, дееспособен придружител, който познават, на който имат доверие и който може да се погрижи за безопасността на детето. Противното – някой пълнолетен сам, по свое желание, да попълни декларация, че е придружител на непълнолетен и така да отговаря за него, би могло да доведе до тежки злоупотреби и накърняване здравето и безопасността на дете. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че непълнолетния Г. К., на процесната дата и час нито е придружен от родител/настойник/попечител, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, нито от родител му е осигурено друго пълнолетно лице, което да го придружава в нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Съответно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение-с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв. С оглед горните, правилно в НП е прието, че е извършено виновно нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е ангажирана административнонаказателна отговорност на родителя съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, като е наложена глоба в минималния предвиден от закона размер. Съответно не се констатира и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, който предвижда, че в НП следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая в НП е ясно разписана дата, час и място, на които е установен непълнолетния без същият да е придружен от родител или друго пълнолетно, дееспособно лице. В случая районният съд правилно е потвърдил процесното НП, като в мотивите на съдебния акт е направено тълкуване на нормите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и са обсъдени възраженията на жалбоподателя. С оглед изложените, настоящи съдебен състав намира, че районния съд правилно е приложил материалния закон. Оплакванията на касационния жалбоподател се свеждат до това, че в диспозитива на решението е посочено, че се потвърждава НП, което е индивидуализирано като номер, издател, адресат и вид, и размер на наложеното наказание, като е посочено, че е за нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. Съответно според касатора оставал висящ и неразрешен спорът дали на касационния жалбоподател е ангажирана отговорността и по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД, което счита за нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая безспорно се установява нарушение както на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД – родителят не е придружил лично детето, но съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗЗД – родителят не е осигурил и пълнолетно дееспособно лице като придружител. Нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда ангажиране на аналогична отговорност в случаите както на чл. 8, ал. 3, така и на чл. 8, ал. 4 от ЗЗД, като в НП ясно е посочено, че отговорността е за виновно нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4. Това следва от изискването или непълнолетният да се придружи лично, или да му се осигури придружител. Нарушението е, че нито е придружен лично, нито му е осигурен придружител, тоест едното нарушение следва другото. Невъзможно е да бъде носена отговорност само за едното или само за другото нарушение поотделно, защото ако непълнолетният е придружен лично от родител– липсва нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. Съответно ако пък не е придружен лично (съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗД), но е придружен от упълномощено дееспособно, пълнолетно лице – то няма нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Тоест пак няма да има основание за понасяне на отговорност. В случая обаче лицето не е било придружено от никой. Съответно жалбата пред районния съд е насочена срещу НП в неговата цялост и същото е потвърдено изцяло. Липсва отхвърлителна част, липсват и мотиви за отхвърляне на жалбата като неоснователна в някоя част. Тоест няма и противоречие между мотиви и диспозитив. От горните следва, че правилно отговорността е ангажирана по повод нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, съответно липсват основания за ангажиране на отделна отговорност и липсва висящ въпрос, по който съдът да не се е произнесъл. Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХI-ти касационен състав