Решение № 852 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 952/2024 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 443 от 02.10.2024 г., постановено по АНД № 1259/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р005956/14.06.2024 г., издадено от директор на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, Община Столична, Област София (Столица), Район „Възраждане“, [жк], [улица], ЕИК 175070632, представлявано от И. Р. Г., [ЕГН] на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляда) лева за нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 21, във вр. с чл. 27, ал. 4 ЗПК. Със съшия съдебен акт е осъдил жалбоподателя „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, Община Столична, Област София (Столица), Район „Възраждане“, [жк], [улица], ЕИК 175070632, да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, гр.София, чрез адв. С. К. от САК, в която се излагат съображения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото – касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В заключение е направено искане да се отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. Г., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Представя представени писмени бележки с подробно развити съображения. Ответникът е депозирал писмено становище по касационната жалба, в което е изложил съображения, че решението Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН №005956 е съставен на 21.05.2024г. от длъжностно лице в КЗП за това, че при направена проверка на 19.04.2024 г. в офис на Комисия за защита на потребителите е установени нарушения със Становище вх.№ Р-03-473/19.04.24г. с приложен Договор № 6062417 от 27.02.24г., както следва: Проверката е извършена на 12.04.2024 г. с Констативен протокол № К12739071 във връзка с постъпила жалба с вх.№ Р-03-473/25.03.24г. по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ в офис на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, находящ се в магазин „Зора“ в гр. Плевен, пл. „Ив. Миндиликов“ № 1. По време на проверката са изискани сключени договори с потребители в този офис в гр. Плевен за предоставени от кредитора стокови кредити, както и придружаващите ги документи, включително Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити. На 19.04.2024 г. на електронната поща на КЗП Плевен [електронна поща] с писмо вх. № Р- 03-473 е получен Договор за стоков кредит № 6062417 от 27.02.24г., който е сключен с жалбоподателя в гр. Плевен, в магазин „Адапт“ на [улица], с приложени към него Общи условия и Стандартен европейски формуляр от същата дата - 27.02.2024 г. От съдържанието на същия е констатирано, че не съдържа следната задължителна информация: - по чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК в Общите условия в чл.4 „Права на потребителя”, ал.1 е записано: „Потребителят има право при погасяване на главницата по Договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на Договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстояпщте плащания”, а в ал.2 е записано: „Потребителят има право на извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато ге трябва да се заплатят, без погасяване на главницата. В договора и Общите условия /ОУ/ не е налична информация, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК в ОУ в чл.3 „Задължения на Потребителя”, ал.3 е записано: „При кредит предоставен за закупуване на стока, избрана от потребителя /стоков кредит/, Потребителят може да избере една от следните възможности: т.1. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗПК да получи избраната стока от Търговеца след изтичането на 14-дневния срок, в който Потребителят може да се откаже от Кредита; в този случай, ако Потребителят реши да се възползва от правото си на отказ, е достатъчно той само да уведоми за отказа си Кредитора в срока и по реда на чл.29 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК, без да дължи на Кредитора каквито и да е било суми или разноски; или т.2. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗПК да получи избраната стока от Търговеца в деня на сключване на този Договор /или в друг момент преди изтичането на 14- дневния срок, в който Потребителят може да се откаже от Кредита/; в този случай, ако Потребителят реши да се възползва от правото си на отказ след като е получил стоката от Продавача, той трябва да уведоми за отказа си Кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.З от ЗПК, както и да му възстанови пълния размер на главницата и да му заплати начислената към момента лихва, в срока, по реда и при условията на чл.29, ал.4 от ЗПК. В договора и ОУ не е налична информация, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК, продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. От събраните по преписката доказателства е видно, че договорът и Общите условия не съдържат задължителна информация, а именно: пълната информация по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, а именно: че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погясяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; пълната информация по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл.27 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права, а именно, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК „Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчикана услугата”. Дата на извършване на нарушението: 27.02.2024 г. и място на извършване на нарушението: гр. Плевен. С това си деяние търговецът е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.1, т.12 и т.21 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във връзка с чл.27, ал.4 от ЗПК. Дружеството се е възползвало от законното си право и е депозирало писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което е изложено, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила довели до ограничаване правото му на защита. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление (НП) № Р-005956/14.06.2024 г. на директор на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляда) лева за нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 21, във вр. с чл. 27, ал. 4 ЗПК Въззивният съд приел, че описаните в АУАН обстоятелства се доказват от показанията на разпитаните длъжностни лица от КЗП, чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователност и взаимна кореспондентност с приложените по делото писмени доказателства. Съдът изложил съображения, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, който е съставен от служител в Област Плевен – Комисия за защита на потребителите, оправомощен по надлежния ред да съставя актове за констатиране на нарушения по ЗПК. Изложил е и доводи, че при издаване на оспореното наказателно постановление също не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна, тъй като издател на същото е директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 402/04.06.2024г. на председателя на КЗП, тоест от оправомощено лице, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което е приел, че при издаване на АУАН и процесното НП са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН Съдът направил извод, че нарушението е безспорно установено. Посочени са доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. В НП са описани подробно всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, вписани са номерата и датите на съставените констативен протокол и протокол за проверка на документи, становищата на търговеца. Съдът изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 и т.21 от Закона за потребителския кредит - Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.12. - информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; т.21. - информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права; Съдът цитирал и разпоредбата на чл.27, ал.4 от Закона за потребителския кредит - Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. Въззивният съд направил извод, че изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, отразени в АУАН, се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по акта и установяване на нарушението, както и от писмените доказателства по делото, приети и вложени по реда на чл.283 от НПК. Съдът посочил в мотивите си, че възприема, като обективно верни свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, присъствал на установяване на нарушението, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Районен съд - Плевен е изложил съображения, че в посочената за нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана информацията, която потребителят във всеки един момент от погасяването на главницата по срочен договор следва да получи, като законодателят е използвал термина "при поискване", тоест тази информация при това в пълен обем, следва да бъде представена на потребителя само при поискване от негова страна и то безвъзмездно. Оспорващото дружество е наказано за това, че в "Предмет на договора" не е посочена именно информацията, която при поискване потребителя има право да получи, като извлечение по сметка под формата на погасителен план, съдържанието на погасителния план с направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. На това основание въззивният съд направил извод, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило задълженията си в обема, визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.21 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган. Приел, че в типовите документи не са ясно и недвусмислено посочени правата на потребителите, произтичащи от чл. 27 и чл.28 от ЗПК, както и условията за тяхното упражняване. Независимо, че част от посочената информация се съдържа в Общите условия към договора, същото е без значение, тъй като законът изисква процесните реквизити да бъдат изрично съдържащи се в самия договор, което в случая не е налице. Съдът изложил мотиви, че наказанието е правилно индивидуализирано, както и че не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, съдът съобразил обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, свързани с безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. На тези основания въззивният съд потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Настоящият състав напълно споделя извършения доказателствен анализ в мотивите на обжалваното решение, поради което на основание на чл.221, ал.2 от АПК препраща към него. Действително при извършване на този анализ не са обсъдени показанията на свидетеля А. П., както се сочи в касационната жалба. Това представлява процесуално нарушение, което обаче не е съществено. В съдебната практика е възприето становището, че съществено е онова нарушение, неосъществяването на което би могло да доведе до промяна на приетата за установена фактическа обстановка и/или правните изводи на административния орган или съда. В конкретния случай показанията на посочения свидетел не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с останалите събрани гласни такива, поради което се явяват изолирани от цялата доказателствена съвкупност, съобразена в обжалваното решение, поради което същите не водят до промяна на изложените от първостепенния съд правни изводи. Въззивният съд е отговорил на всички съществени оплаквания, направени в жалбата, с която е сезиран и които в голяма степен се повтарят в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че касаторът има качеството на "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, санкциониран е за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12, и т.21 от ЗПК във връзка със сключване на договор за потребителски кредит, за който от събраните по делото доказателства се установява, че не са вписани всички необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит – планът не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; пълната информация по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл.27 и чл.28 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права. Съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. Действително тази разпоредба урежда отношенията между продавача на стоката и потребителя, като по договора между тях кредиторът не е страна. Тази норма обаче предоставя на продавача възможност да действа в зависимост от действията на кредитора – "не е длъжен да достави стоката на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит". Ето защо неслучайно в чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК се предвижда, че в договора трябва да се съдържа и информация за правата на потребителя по чл. 27 ЗПК. Тя обаче също липсва, поради което правилно АНО и въззивният съд са приели, че дружеството е допуснало нарушение и на тази разпоредба. В хода на съдебното дирене пред въззивния съд, от събраните пред него доказателства се установяват достатъчно данни за извършването на нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 1 2 и т. 21 от ЗПК, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, касаторът, при сключване на договор за потребителски паричен кредит, не е вписал всички необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит. Неоснователни са наведените оплаквания, че в погасителния план не следва да се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Съдържанието на договора за потребителския кредит е уредено в чл. 11, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, където в двадесет и седем точки изчерпателно е посочено какво следва да съдържа. В нито една от тези разпоредби не е поставено изискване в срочния договор за кредит погасяването на главницата чрез последователни вноски да е уточнено под формата на погасителен план. В посочената за нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана информацията, която потребителят във всеки един момент от погасяването на главницата по срочен договор следва да получи, като законодателят е използвал термина "при поискване", т.е. тази информация при това в пълен обем, следва да бъде представена на потребителя само при поискване от негова страна и то безвъзмездно. Касаторът е наказан за това, че в договора не е посочено, че в съдържанието на погасителния план следва да бъде направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение дружеството не е изпълнило задълженията си в обема, визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган и съответно приел сезираният състав на РС. В този смисъл показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка А. П., че при поискване от потребителя в хода на изпълнение на договора се предоставя в пълнота информация, не изпълнява изискването на закона за пълнота, достатъчност и изчерпателност на информацията, която следва да е налична в самия договор за кредит, който се сключва. Предоставяна устно информация не е достатъчна, за да се приеме, че е налице онагледяване хронологията на усвоените суми, в т. ч. дати на усвояване дължими плащания, тоест не представлява предоставяне на информация в пълен обем, каквито са изискванията на закона. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че посоченото в в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение се явява съставомерно и доказано. За същото законосъобразно е наложена имуществена санкция, която е минималния размер, предвиден от закона за извършеното нарушение. Правилни са изводите на въззивния съд, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяна на обжалваното НП. Актът за установяване на административно нарушение и оспореното НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Дружеството е реализирало правата си, като е подало възражение в писмена форма срещу АУАН. Наказателното постановление е издадено в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Освен това съобразно в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави и в отсъствие на каквито и да е свидетели. Оспореното НП е издадено и в съответствие с чл. 57 ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на процесуалните и материалноправни норми. Налице е словесно описание на нарушението, което описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация. Налице са задължителните реквизити относно време и място на извършване на нарушението. По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна и безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Санкцията, наложена на касатора, е съобразена с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, определена е в минимален размер. С оглед гореизложеното, съдът счита релевираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни, а изводите на въззивния съд в оспореното решение за съставомерност и доказаност на нарушението за правилни и обосновани. Правилен е и изводът на решаващия състава на РС - Плевен, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Касае се за нарушение на формално извършване, за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици. Същото е довело до засягане правата на потребителя и по-конкретно правото му на информация за предлагания продукт. От съществено значение е и обстоятелството, че субектът на нарушението е дружество, осъществяващо кредитна дейност по занятие. По тези съображения оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните с отговора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът