Решение № 37 от 7.2.2025 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 718/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 980/11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 3235/2024 г. на Пернишки районен съд е отхвърлен предявеният иск от „Агритоп“ ЕООД с ЕИК 131206095, с който се моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че „Дива“ ООД с ЕИК 113564614, дължи на „Агритоп“ ЕООД, сумата в размер на 23 072.00 лева, представляваща парично вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 30.12.2020г. от „Дива“ ООД, с падеж 31.03.2021г., без протест и без разноски, като неоснователен и недоказан. В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК с въззивна жалба от „Агритоп“ ЕООД, чрез адв. Н., се излагат съображения, че ответникът не е доказал връзка между записа на заповед и констативния приемо-предевателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене, поради което първоинстанционният съд изобщо не е дължал произнасяне по възражението на ответника. Твърди се, че РС не се е съобразил нито с ТР № 4/18.06.2014 г., нито с правните доводи на ищеца, като се цитира съдебна практика. С въззивнта жалба се сочи, че РС изобщо не е съобразил и изричното признаване на ответника, че е подписал Запис на заповед за сумата от 23 072 лева, представляваща цена на оборудването. В продължение се излага, че противоречивите твърдения на „Дива“ ООД напълно изключват възможността някое от тях да бъде възприето като истинно и да представлява годно фактическо основание за произнасяне по основателността на предявения „Агритоп“ ЕООД иск. Въз основа на изложените доводи за неправилност на постановеното от първата инстанция решение, се моли съда същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъде признато за установено, че „Дива“ ООД дължи заплащане на „Агритоп“ ЕООД за сумата от 23 072, представляваща парично вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 30.12.2020 г. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК с отговор от „Дива“ ООД, чрез адв. М., жалбата се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Постановеното от РС решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Доводите на жалбоподателя са напълно необосновани и същите са в противоречие с наличния по делото доказателствен материал. В подкрепа на твърдението си, че процесния Запис на заповед обезпечава вземането на ищеца за неустойка, по делото е представен и приет като писмено доказателство подписания от двете страни Констативен приемо– предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020 г., като се допълва, че същият не е оспорен в нито един момент от проведеното съдебно дирене, а дори напротив – в първото заседание по делото процесуалният представител на ищеца е изразил изрично съгласие този документ да бъде приобщен като писмено доказателство по делото. Доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че ищецът не е предприел действия за прибиране на имуществото си съобразно договореното, поради което е недопустимо от ответника да се търси неустоечна отговорност за неизпълнение на задължение за връщане на това имущество. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, като въззивният съд възприема изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд за правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното: Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено на дължима от ответника „Дива“ ООД на ищеца „Агритоп“ ЕООД сума от 23 072.00 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 30.12.2020г. от „Дива“ ООД с ЕИК 113564614 с поемател „Агритоп“ ЕООД с ЕИК 131206095, с падеж 31.03.2021 г., за сумата от 23 072 лева, с място на плащане гр. София, без протест и без разноски. В исковата молба ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл. 417, т. 10 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение и не е въвел твърдения за съществуващо между страните каузално правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед. В отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил автентичността и валидността на записа на заповед, а е въвел относително възражение за недължимост на вземането по процесния запис на заповед за сумата от 23 072 лева. Поддържа, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за конкретно каузално правоотношение, а именно по договор за влог обективиран в Констативен приемо- предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г. и то само за вземанията произтичащи от т.14 на посочения констативен протокол от евентуално неизпълнение на задължението на „ДИВА” ЕООД за връщане на описаното оборудване на датата 31.03.2021 г., при което ще дължи неустойка в размер на 23072 лева - размер съответстващ на цената на оборудването. Ищецът-влогодател обаче не е предприел никакви действия да си вземе вещите от ответника-влогоприемател дори и до настоящия момент. Ето защо, именно ищецът-влогодател е неизправна страна по договореното, тъй като не е предприел действия по вземане на имуществото си, поради което и няма как от ответника- влогоприемател да се търси неустоечна отговорност за неизпълнение на задължение за връщане на имуществото. До приключване на първото по делото съдебно заседание пред РС-Перник ищецът не е оспорил направеното от ответника възражение за наличие на твърдяното каузално правоотношение и от своя страна не е посочил друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед. С оглед въведеното от ищеца основание на вземането - абстрактна правна сделка, разясненията дадени в т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответникът сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо конкретно каузално правоотношение, следва да докаже релативните си възражения за несъществуване или погасяване на вземането. В подкрепа на възраженията на ответника, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на поети задължения по конкретна каузална сделка, в производството пред районния съд е приет като доказателство сключения и подписан между страните по делото Констативен приемо- предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г., с който „Агритоп“ ЕООД в качеството му на възложител предава на„Дива“ ЕООД като изпълнител подробно описаните в т.1 вещи, ведно с посоченото оборудване за безвъзмездно отговорно пазене, като вещите са предадени на изпълнителя в ••• Уговорено е, че изпълнителят се задължава да върне на възложителя описаните в т.1 вещи и оборудване на 31.03.2021 г., в състоянието, в което ги е приел. В т. 14 от същия констативен протокол е уговорено, че в случай, че изпълнителят не изпълни изцяло, точно и в договорения срок задължението си по т.9 за връщане на възложителя на предадените за отговорно пазене вещи и оборудване, то изпълнителят дължи заплащане на възложителя на неустойка в размер на 23 072.00 лева. А в т. 17 е записано, че: За обезпечаване на изпълнението на паричното задължение на изпълнителя по т.14 от настоящия протокол, изпълнителят издава в полза на възложителя запис на заповед за сумата от 23 072.00 лева, с падеж 31.03.2021 г., дата на издаване 30.12.2020г., място на издаване и плащане гр. София, без протест и без разноски, като поръчител/авал по записа на заповед е Д.Й.Д. с ЕГН ••••••••••. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и тълкувайки волята на страните, изразена в съдържанието на Констативен приемо- предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г., както и в частност клаузите на т.9, т. 14 и т. 17 на същия, обуславя извода на въззивния съд, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение между издателя-ответник „Дива” ЕООД и поемателя- ищец „Агритоп”ЕООД по договор за влог обективиран в Констативен приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г., но само и единствено за обезпечаване на вземанията на „Агритоп”ЕООД по същия договор за влог по т.14 – изпълнителят „Дива” ЕООД дължи заплащане на възложителя „Агритоп”ЕООД неустойка в размер на 23 072.00 лева- размер съотвестващ на цената на оборудването в случай, че изпълнителят не изпълни задължението си за връщане на описаното оборудване на датата 31.03.2021 г. Това е така, дококото записът на заповед е издаден на същата дата, на която е сключен Констативен приемо- предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г.- 30.12.2020г., посочената в него сума от 23 072.00 лева, напълно съответства на размера на неустойката в размер на 23 072.00 лв. по т. 14 от протокола, а падежът по записа на заповед – 31.03.2021 г., съвпада със срока, когато е уговорено изпълнителят да върне на възложителя вещите и оборудването, а именно - на 31.03.2021 г. В т. 17 на подписания между страните Констативен приемо- предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г. е уговорено, че за обезпечаване на изпълнението на паричното задължение на изпълнителя по т.14 от настоящия протокол, изпълнителят издава в полза на възложителя запис на заповед за сумата от 23 072.00 лева, с падеж 31.03.2021 г., дата на издаване 30.12.2020г., място на издаване и плащане гр. София, без протест и без разноски, което също е индиция, че по сключения между страните договор за влог е издаден запис на заповед, който обезпечава неустойката по същия. Тоест, по категоричен начин и единственият извод, който може да се направи е, че процесният запис на заповед е подписан единствено и само като обезпечение на договореното по т.14 от протокола, като именно така описаното каузално правоотношение е единственото основание за издаването му. Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение, че сключената между страните сделка по конкретното каузално правоотношение е такава по договор за влог. Срокът на договора за влог между ищеца и ответника е изтекъл на 31.03.2021 г., когато е уговорено влогоприемателят да върне на влогодателя вещите и оборудването и същият не е продължен. Макар че при договора за влог, срокът за пазене и връщане на вещите по принцип се уговаря в полза само на влогодателя (чл. 252, ал. 1, изр. първо от ЗЗД), задължението на влогоприемателя да върне вложените вещи е търсимо, а не носимо, тъй като влогоприемателят е длъжен да върне движимата вещ, там, където е трябвало да я пази - местоизпълнението е определено по силата на закона - чл. 252, ал. 2 от ЗЗД, и невземането на вложените вещи от страна на влогодателя с изтичането на срока на договора, поставя влогодателя в забава на кредитора, с всички произтичащи от това последици – чл. 95 и сл. от ЗЗД. По тълкуване по аргумент от противното на разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от ЗЗД налага се категоричен извод, че когато изрично е уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят не е длъжен да дава каквото и да било предизвестие на влогодателя да вдигне вещите, нито да го кани, или да му определя какъвто и да било допълнителен срок за вземането им – изрично уговореният в договора срок в случая кани вместо влогоприемателя. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че задължението на ответника– влогоприемател за пазене на вещта се явява изпълнено, както и че на 31.03.2021 г., когато е уговорено ответникът– влогоприемател да върне на ищеца- влогодател вещите и оборудването, той добросъвестно /без да има такова задължение/ е уведомил влогодателя да си вземе вещите на уговорения срок - 31.01.2021г., за което е назначил комисия в състав от служители на ответника, които да участват в предаването на вещите, които да бъдат описани в двустранен приемо-предавателен протокол, в който изрично да бъде описано и състоянието, в което се предават на ищеца. Основателно ответникът– влогоприемател е очаквал към изтичане срока на 31.01.2021г. вещите и оборудването да бъдат взети от влогодателя. Същевременно при док.тежест на ищеца- влогодател липсват доказателства, че на 31.03.2021г. е имал готовност и изпратил негов представител, да вземе оставените за пазене движими вещи от склада на ответника, не е отправял и никакви покани и предложения до ответника относно време и начин на вземане на вещите си. По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че не е налице неизпълнение на договора за влог от ответника– влогоприемател да върне на ищеца- влогодател вещите и оборудването на 31.01.2021г., поради което за влогоприемателя няма основание и не може да отговаря за обезщетяване на вреди от неизпълнението на това задължение. Последният не отговаря и поради безспорната забава на влогодателя да вземе вложените вещи и оборудване на 31.03.2021г. Следователно влогоприемателят не дължи неустойка за неизпълнение на договора за влог да върне на ищеца-влогодател вещите и оборудването на 31.01.2021г., по повод и за обезпечение на която неустойка, е бил издаден и процесният запис на заповед. В обобщение - вземането на ищеца по записа на заповед е несъществуващо, поради несъществуване на твърдяното вземане за неустойка за неизпълнение на договора за влог по каузално правоотношение, във връзка и за обезпечение на което е издаден записът на заповед. Ето защо, предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата по записа на заповед, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението. Както се посочи по-горе в преклузивния срок до приключване на първото по делото съдебно заседание пред РС-Перник ищецътне е оспорил направеното от ответника възражение за наличие на твърдяното каузално правоотношение и от своя страна не е посочил друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед, поради което заявените след това твърдения и доводи, включително и в жалбата, са преклудирани, а освен това са и недоказани. С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна. По разноските С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство. Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да понесе претендираните и доказани от въззиваемата страна разноски по делото от 1300 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в които е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 1300 лв. е платено изцяло в брой, и списък по чл. 80 ГПК). По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд