Решение № 584 от 20.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 293/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 23971/26.02.2025 г., на „НСК СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 831838874, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Т. Александров“, № 133, ет. 8, ап. 26 срещу Решение № 146/28.01.2025 г., по т.д. № 901/2023 г., на СГС, VI-11 с., в частта с която е осъдено да заплати на ОБЩИНА ЕЛХОВО, със седалище гр. Елхово, ул. „Търговска“, № 13, сумата 22626.73 лв., обезщетение за неизпълнено гаранционно задължение, съизмеряващо се със стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строително-монтажни работи на обект административна сграда ГПУ, идентификатор 27382.500.9902.1 по КККР на гр. Елхово, представляваща публична държавна собственост, които СМР са били възложени по договор № BG16RFOP001-2.002-0010-CO1-S- 03/22.08.2019 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ. Въззивникът атакува решението с твърдения за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Счита, че неправилно е бил осъден да заплати сумата, съизмерима със стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнени СМР, тъй като съдът не е съобразил, че договорната гаранционна отговорност се отнася само спрямо видове СМР, които са били предмет на възлагане за изпълнение от страна на въззивника. Конкретизира, че не е имал задължение да извършва СМР по покрива на сградата, отнасящи се до повдигане на метален канал, през който преминават комуникационни кабели. Счита, че съдът е смесил отговорността по чл. 160, ал. 3 ЗУТ и тази по чл. 260 ЗЗД, с какъвто иск не е бил сезиран. Твърди, че при анализ на събраните доказателства съдът е достигнал до неправилни изводи и не е изследвал възраженията на въззивника за пълно освобождаване от отговорност. Сочи, че проектно решение относно металния канал е съществувало и е било изготвено още през 2013 г., за което възложителят е бил длъжен да знае и да го предостави, както на проектантите, така и на изпълнителя – въззивник. Последиците от незнанието на въззиваемия за проекта и непредоставянето му своевременно на проектантите при изготвяне на изпълнявания от въззивника проект, следва да бъдат поети от възложителя-ищец, а не да бъдат възлагани на изпълнителя по пътя на гаранционната отговорност. Събраните доказателства сочели, че причината за компрометиране на покривната хидроизолация е задържането на вода от кабелния канал, през който преминават кабели и, за който възложителят и проектантите не са предвидили никакви СМР по преместване или повдигане и такива СМР съответно не са били предмет на възлагане съгл. сключения договор. Съдът не е отчел недобросъвестността на ищеца, изразяваща се в несъобщаването за съществуващия, изготвен още през 2013 г. проект за кабелния канал. Това обстоятелство е станало известно едва в хода на настоящият процес. От посочените обстоятелства извежда, че неизпълнението му в случая се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, което е основание за освобождаването му от отговорност или за намаляване на обезщетението. Още излага, че възражения във връзка с кабелния канал не са били направени и при приемането на работата, а същите били установими при обикновен оглед, от който се виждало, че хидроизолацията е положена върху металния канал, поради което възложителят не можел да се позовава нито на скрити недостатъци, нито да претендира вреди по пътя на гаранционната отговорност. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният иск, евентуално за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира разноски. В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ОБЩИНА ЕЛХОВО депозира отговор вх. № 44439/09.04.2025 г., в който излага становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено след внимателен и в съответствие със закона анализ на обстоятелствата и събраните доказателства. Репликира всяко от оплакванията във въззивната жалба, като излага собствени доводи в подкрепа на изложените в атакуваното решение мотиви. Акцентира, че проектът от 2013 г. е бил изпълнен като кабелния канал е бил монтиран на покрива върху бетонни блокчета и това е било съществуващото положение към момента на открИ.е на обществената поръчка, в който момент е направен и оглед от страна на въззивника. Сочи, че при подаване на предложението за участие дружеството е било наясно с начина на закрепване на кабелния канал и преди извършването на ремонт на покрива проблеми с оттичането на водата не са били налице. По същество моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи. Съставът на САС по предмета на спора съобрази следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 44094/10.05.2023 г., уточнена с молба вх. № 14035/27.05.2025 г., в която Община Елхово твърди, че в рамките на процедура BG16RFO001-2.002 „Енергийна ефективност в периферните райони – 2“ от ОП „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ и след проведена обществена поръчка, между него като възложител и ответника „НСК София“ ЕООД като изпълнител, е сключен Договор № BG16RFOP001-2.002-0010-CO1-S-03 98-01/22.08.2019 г. Съобразно договора изпълнителят пристъпил към изпълнение на възложените му СМР на обекта, попадащ в Обособена позиция № 1 – Сграда административна ГПУ с идентификатор 27382.500.34.1 – публична държавна собственост, съгл. Акт на МВР. Сключен бил и договор за строителния надзор на обекта № 110-01/07.08.2018 г. Сочи, че в хода на изпълнение на възложената работа били съставени и подписани изискуемите актове и протоколи по Наредба № 3/31.07.2003 г. като с Удостоверение № 7/28.04.2020 г. строежът бил въведен в експлоатация. Излага, че няколко месеца след въвеждане на строежа в експлоатация – на 09.02.2021 г. бил уведомен за установен масивен теч от покривната конструкция на сградата, за който от своя страна уведомил на 11.02.2021 г. ответника. Сочи, че последния предприел действия и на 16.02.2021 г. уведомил ищеца, че течът е отстранен. От последното извежда, че ответникът е приел, че възникналите дефекти попадат в обхвата на гаранционната му отговорност като изпълнител по договора. В периода м. април 2021 г. – м. септември 2021 г. изпълнителя неколкократно бил уведомяван и предприемал действия по отстраняване на теч от покривната конструкция. С поредно писмо от 01.11.2021 г. ищецът отново бил уведомен, че от средата на м. октомври 2021 г. покривът отново тече и наводнява помещенията на трети и втори етаж в сградата, което наложило ново уведомяване на ответника с писмо от 03.11.2021 г. От своя страна ответникът с писмо от 22.12.2021 г. отказал да понесе гаранционната отговорност за отстраняване на щетите от появилите се течове като посочил, че същите се дължат на запушени отводнители на покрива, при което събраното количество вода прелива през канал, през който преминават кабели на антена. С ново писмо от 23.12.2021 г. ответникът отново бил уведомен за увеличаването на щетите в сградата. Счита, че съобразно договора ответникът е имал задължение да изпълни СМР, които да препятстват проникване на вода в сградата и в случай, че в хода на изпълнението са възникнали проблеми е следвало да уведоми за тях възложителя, в т.ч. и за необходимостта да бъдат извършени промени в проектната документация, което не е сторил. Уточнява, че неотстранените недостатъци са възникнали в периода 15.10.2021 г. – 16.11.2022 г., че същите са по покрива, южната фасада, първи, втори и трети етаж на сградата. Предвид изложеното, поддържа, че ответникът по силата на поетата гаранционна отговорност, е бил задължен да поправи теча от покрива на сградата и нанесените от него щети по фасадата и в помещенията и като не е сторил това – дължи обезщетение в размер на исковата сума, представляваща разходите за отстраняване на щетите. Претендира разноски. В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът „НСК София“ ЕООД депозира отговор вх. № 58461/19.06.2023 г., в който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че не са налице СМР със скрити дефекти или некачествено извършени, не е налице причинна връзка между появилите се „течове в сградата“ и изпълнените СМР, както и виновно поведение, по арг. чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Сочи, че причините са непочистване на отводнителите на покрива, които се задръстват от листа от дървета. Като причина се изтъква и неправилно или непълно проектно решение, в което не се е съдържало изискване за повдигане на кабелния канал, преместването му или др. От посоченото извежда, че неоснователно се изисква по пътя на гаранционната отговорност да се извършват СМР, каквито не е имало включени първоначално – повдигане или преместване на канала и ново изпълнение на хидроизолация. Счита, че предмет на гаранционна отговорност са само СМР, които са били предвидени в КСС, реално са изпълнени и са приети без забележки, видно от КП от 19.01.2020 г. Акцентира, че авторския надзор на обекта не е указвал да се извършва повдигане, преместване или др. действия по отношение на металния канал с кабелите за антена. Такива записи липсвали в заповедната книга на обекта. Забележки не са били налице и от строителния надзор. В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба вх. № 80266/04.09.2023 г., в която оспорва всяко от възраженията на ответника и от своя страна поддържа твърдения в исковата молба. Акцентира, че приемането на работата без забележки, не освобождава изпълнителя от поетата гаранционна отговорност. В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен отговор вх. № 112816/01.12.2023 г., в който твърди, че след завършване на ремонта на покрива са монтирани кабели, антени за комуникация и др. съоръжения, без да са искани указания как да бъде предпазвана хидроизолацията. Сочи, че закрепването на съоръженията е извършено чрез пробИ.е на изолацията, без да бъдат извършени последващи действия по уплътняване на отворите. Посоченото представлявало неправилна експлоатация, което водело до отпадане на гаранционната отговорност. Наличният канал за кабели бил подвижен и от въздействието на вятъра се местел, което водело до протрИ.е и разкъсване на хидроизолационния слой. Поддържа и останалите си възражения, обективирани в депозирания отговор. Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази представените доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Установява се от представеният договор № BG16RFOP001-2.002-0010- CO1-S-03 98-01/22.08.2019 г., че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка. По силата на сключения договор Община Елхово е възложила, а „НСК София“ ЕООД е поело задължение да изпълни срещу уговореното възнаграждение обществена поръчка за строителство с предмет: „Извършване на СМР по обособена позиция 1 – Сграда административна (ГПУ) с идентификатор 27382.500.34.1, публична държавна собственост съгласно Акт на МВР, съгласно ценово и техническо предложение – неразделна част от договора. Поръчката е възложена в изпълнение на ОП „Региони в растеж 2014-2020 г.“, процедура „Енергийна ефективност в периферните райони – 2“. За изпълнение на възложените СМР страните уговорили да се дължи възнаграждение в размер на 511242.00 лв., с ДДС и с включени непредвидени разходи. В чл. 13 от договора страните постигнали съгласие гаранционния срок за извършените СМР да бъде определен съобразно сроковете в Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ. Изпълнителят се задължил да отстранява за своя сметка скритите недостатъци и дефекти от изпълнените СМР, появили се в границите на срока. Страните още уговорили, че гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждане на обекта в експлоатация. Още било постигнато съгласие за проявилите се в гаранционните срокове дефекти възложителят да уведоми писмено изпълнителя, а последния следвало да организира отстраняването в срок от 5 календарни дни. В чл. 17 от договора изпълнителят поел отговорност за изпълнение на строеж в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи. Представено по делото е Техническо предложение за участие в обществена поръчка от 03.04.2019 г., изходящо от ответника, в което същият декларирал, че ще изпълни предмета на договора в съответствие с изискванията на възложителя, посочени в техническата спецификация. Представена по делото е и Техническа спецификация, представляваща Приложение № 1.1, в която е след описанието на сградата е посочено, че проекта третира привеждане на обекта в съответствие с изискванията на ЗЕЕ и привеждане в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ. Представена по делото е и КСС, от която е видно, че в част „Архитектурна“ са предвидени СМР по покрив на сградата, касаещи хидроизолиране и топлоизолиране. Представен е инвестиционен проект за сградата, Разрешение за строеж № 31/23.08.2018 г. и извадка от заповедната книга за обекта. От последната се установява, че няма вписани забележки към изпълнителя, нито предписания за промяна, която да касае ремонта на покрива. Установява се от представените актове – обр. 12, съставени в периода 24.10.2019 г. – 19.01.2020 г. (стр. 81-109), че СМР на обекта са извършени и приети без възражения. Актовете са двустранно подписани. Представен по делото е и Констативен акт за установяване годността за приемане на стрежа от 19.01.2020 г., от който се установява, че строежът: „Повишаване на енергийната ефективност на административна сграда на ГПУ – гр. Елхово, с идентификатор 27382.500.34.1., находяща се на административен адрес гр. Елхово, ул. "Морава", № 1 е изпълнен съгласно одобрените проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ, условията на договора и, че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. С акта се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя. От представеното Удостоверение № 7/28.04.2020 г. се установява, че строежът е въведен в експлоатация и, че гаранционните срокове започват да текат от деня на издаването му. Представено по делото е писмо от 09.02.2021 г., изходящо от Директора на РД „Гранична Полиция“ – Елхово, с което ищецът, в качеството на възложител по Договор от 22.08.2019 г. е уведомен за констатиран масивен теч в сградата на 27.01.2021 г. С писмо от 11.02.2021 г. ищецът е уведомил ответника за установения теч в сградата и го е приканил към предприемане на действия за отстраняването му. С писмо от 15.02.2021 г., достигнало до ищеца на 16.02.2021 г., ответникът уведомил ищеца, че възникналия теч е своевременно отстранен. С ново писмо от 15.04.2021 г., след ново уведомяване от Директора на РД „Гранична Полиция“ – Елхово, ищецът отново уведомил ищеца за възникнал теч от покрива, както и за следи от теч по мазилката на южната фасада на сградата. Писмото е достигнало до ответника на 19.04.2021 г. С ново писмо от 26.10.2021 г., получено при ищеца на 01.11.2021 г., Директорът на РД „Гранична Полиция“ – Елхово отново уведомил ищеца за нов теч от средата на м. октомври 2021 г. и наводняване на помещения на трети и втори етажи от сградата. Представено е писмо от 03.11.2021 г. отправено от ищеца до ответника, с което последния е уведомен за сигнала на Директора на РД „Гранична Полиция“ – Елхово и е поканен да отстрани възникналите в гаранционния срок дефекти. В отговор на горното писмо с писмо от 20.12.2021 г., получено от ищеца на 22.12.2021 г., ответникът е изразил несъгласие с твърдението, че възникналия теч е в резултат на дефект в периода на гаранционния срок по договора и е отказал да поеме отговорност. Посочил е, че причината за поява на течове са запушени отводнители на покрива, причиняващи събиране на голямо количество вода, която прелива през метален канал, през който преминават комуникационни кабели на антена. Посочил е, че каналът е добре хидроизолиран, но при събирането на голямо количество вода, същата прелива през горния му край. С ново писмо от 23.12.2021 г. ищецът отново уведомил ответника, че извършените от него ремонтни дейности не са подобрили състоянието на покрива на сградата, а проблемът се е задълбочил. Отново е поканен ответника да предприеме действия по отстраняване на проблема. Писмото е достигнало до ответника на 07.01.2022 г. В отговор на посоченото писмо ответникът с писмо от 10.01.2022 г., достигнало до ищеца на 13.01.2022 г. е поддържал становището си, изложено в отговора си от 20.12.2021 г. Посочил е, че реконструирането на кабелния канал е извън изпълняваните от него дейности. Посочил е, че постоянно събиращата се вода на покрива е довела до компрометирането му по независещи от ответника причини, поради което вече не носи гаранционна отговорност за него. Представен по делото е Констативен протокол от 06.01.2022 г., съставен от комисия на ищеца, който е изпратен на ответника с представеното писмо от 13.01.2022 г. В отговор на така посоченото писмо ответникът от своя страна с писмо от 17.01.2022 г., достигнало до ищеца на 25.01.2022 г. е посочил, че изместването на съществуващите канали за комуникация, възпрепятстващи оттичането на водата, не е било предмет на документацията по обществената поръчка и не е било коментирано от участниците по време на строителството, поради което не е ангажимент на ответника. Представено е писмо от 03.11.2022 г., изходящо от ищеца и достигнало до ответника на 07.11.2022 г., с което последният е поканен на съвместна работна среда на 15.11.2022 г. Не са налице данни за провеждане на посочената работна среща. Приобщено към доказателствата по делото е и Разрешение за строеж № 958/28.08.2023 г. за извършване от МВР на предвидените в съгласуваните и одобрени проектни разработки на СМР за подобект 2: „Разширяване на система за ранно предупреждение и оповестяване на населението в областите Бургас, Варна, Ямбол“ като в Етап 3: Област Ямбол, община Елхово е посочен гр. Елхово, Гранична полиция, ул. „Морава“, № 1. Видно от представения Работен проект и обяснителна записка към него е, че по проект: Интегрирана система за наблюдение на Българо-Турската граница е предвидено изграждане на Локален комуникационен център, който следва да се разположи в съществуващата сграда на ГПУ – Елхово. Във връзка с изграждането и ситуирането на центъра е необходимо монтиране на кула за антени на покрива на сградата. Представено по делото е писмо от 01.04.2024 г. от Директора на РД „ГП“ – Елхово, от което се установява, че през периода 28.04.2020 г. – 09.02.2021 г. върху покрива на сградата не са поставяни съоръжения и не са извършвани СМР. В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел за всяка от страните. За ищеца – св. Ж. Т. К., Зам. Кмет на Община Елхово и Д. П. Щ.. Показанията на свидетелите се кредитират в частите, в който са резултат от непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите възприети за установени обстоятелства. Показанията на св. К. се ценят и при отчитане на възможната й заинтересованост, съобр. чл. 172 ГПК. Св. К. заявява, че сградата не е собственост на Общината, а на МВР и е публична държавна собственост, но Община Елхово е бенефициент по договор. Потвърждава, че са неколкократно били уведомявани от Директора на Гранична полиция за наличие на теч в сградата през 2021 г. и съответно уведомили изпълнителя. Последния първоначално ги уведомил, че теча и причините за него са отстранени. Така през 2021 г. имало пет подадени сигнала до изпълнителя като на последния отказали да отстраняват течовете. Заявява, че сградата е в много лошо състояние – мухъл, течове, стигнали до долните етажи. Разказва, че течовете не били преустановени дори и след правените от ответника допълнителни ремонти. Сочи, че била свикана среща на всички участници в строителния процес през м. ноември 2022 г., за която бил поканен и ответника, но негов представител не се явил. По отношение състоянието на сградата заявява, че течовете продължават, има влага, започва да се рони мазилката, целогодишно са отворени прозорците като информацията й е от Директора на Гранична полиция, тъй като сградата е секретна и е с ограничен достъп. Св. Щ. заявява, че е посещавал обекта, но тогава работел при друг работодател. След извършване на ремонта през 2020 г. ходил на място и установил проблема с теча, което станало през 2021 г. установил, че има запушване на барбаканите и нямало как да се отича водата, имало клони, листа, боклуци. Обяснявал, че трябва да се почистват барбаканите като след това не се е качвал на покрива и няма информация дали е имало теч след почистване. По делото са събрани и специални знания посредством съдебно- техническа експертиза. От изслушаното заключение вх. № 60554/28.05.2024 г., се установява, че експертът след запознаване с материалите по делото и оглед на място констатира, че сградата е с идентификатор 27382.500.9902.1 по КККР на гр. Елхово, а не както е посочена в документите. Сградата е идентифицирана по кадастър и на място, и се касае за процесната. След извършен оглед и констатации експертът извежда, че местата, където се появяват течовете и влагата в долните етажи не са там, където няма необходимия наклон за оттичане на водата или където са налице отлепени участъци хидроизолационна мушама по бордовете, а се получават при оттичането на водата чрез барбаканите и водосточните казанчета. От посоченото извежда, че връзката между покривната хидроизолационна мушама и барбаканите (а също и преминаването им през борда) не е изпълнена добре и трябва да се преработи, а също и да се залепят и разлепените ивици хидроизолация по бордовете, които са около 100 линейни метра. Още експертът дава заключение, че обществената поръчка, в резултат на която е бил подписан процесния договор, не е била за инженеринг, т.е. изпълнението било възложено по по-рано одобрен от възложителя проект. Пояснява, че КСС не включва дейности по повдигане на металния комуникационен канал, както и не включва мерки за отстраняване на течове. Всички невключени в съществуващата КСС дейности представляват нов вид СМР. Сочи, че металния кабелен канал е съществувал преди ремонта на покрива през 2019 г., тъй като е покрит частично с хидроизолационен слой като останалата част от покрива. Начинът на закрепване на кабелите не би могъл да доведе до разрушаване на хидроизолацията на мястото на закрепване, тъй като там не е пробИ.а тя. Непочистването поне два пъти годишно и запълването на барбаканите и водосборните казанчета би довело до прелИ.е на водата от покрива и облИ.е на фасадата, но не и до течове в помещенията на сградата. Във връзка с оспорване заключението на СТЕ по делото е изслушано заключение на тройна СТЕ вх. № 136690/09.12.2024 г. След извършен оглед на място, в т.ч. и след обилен валеж, експертите са извели, че не е добро залепването на изолацията по вертикалните бордове на покрива, с последващо проникване на дъждовни води между изолацията и борда. Причината за течовете е покрИ.е на металния канал за кабели към антена с хидроизолация, след което същата е пробита на две места с преминаване на две стоманени тръби за оттичане на вода. В резултат на това се събира вода, която не може да се оттече към барбаканите и прониква през покривната плоча към подпокривното пространство и етажите под него като са нанесени щети в отделни стаи, посочени в Таблица № 1, стр. 6 от заключението. Към момента на огледа са установени множество разлепвания на изолацията, по всички бордове е отлепена хидроизолацията и са отворени фугите между отделните листове. Налице са прокъсвания и изтрИ.ия в посипката и изолацията под нея. Отделните листове не са положени с еднакво застъпване на фугите като се получават фуги допълнително обработени с битум. Използвани са множество парчета изолация. В Таблица № 2, стр. 8, експертите са определили количествата и видовете СМР, които е необходимо да бъдат извършени за спиране на течовете от покрива и за отстраняване на щетите по стаите в сградата като общата им стойност възлиза на сумата 22626.73 лв. Още експертите са установили, че хидроизолацията не е захваната под новите шапките по борда, в резултат от което се е получило отлепяне от основата. На експертите е бил представен проект от 2013 г., изготвен по задание на Дирекция „Международни проекти“ – МВР, в който за кабелния канал на покрива е предвидено да се монтира върху бетонови блокчета по покрива, но такова изпълнение на място не е било направено и не е било заложено в новата проектна документация преди извършване на ремонта на покрива. Вещите лица сочат, че в заповедната книга за обекта няма записи отнасящи се до извършване на СМР за повдигане на кабелните канали на покрива. От заключението още се установява, че наличието на метален канал и начина на изолирането му с пластове хидроизолация, води до събиране на вода върху покрива. Каналът е метален във вид на решетка с разположени по височина два реда елипсовидни отвори. При тази структура водата не се задържа и преминава през кабел канала. След монтажа на хидроизолация върху металния канал водата не може да се оттича и се получава задържане. На базата на записите в проекта, количествената сметка към него и в КСС към договора се предполага, че предвидената хидроизолация е за свободно оттичане на водата, но полагането й върху покрива е предизвикало събирането на вода и образуването на воден басейн. По отношение на свободно стоящите върху изолацията кабели от мълниезащитната инсталация и комуникационни такива, вещите лица сочат, че не са налице такива, които да са разрушили хидроизолацията при закрепването им. Експертите сочат, че е налице причинна връзка между течовете в помещенията и положената хидроизолация. Течовете в помещенията са под зоната на кабелния канал, в която се събира и задържа вода. В зоните около барбаканите не са установени течове, както и не са установени запушени барбакани. Експертите не са установили следи, които да се дължат на обувки с грайфери или такива от поставяне на тежки предмети върху покрива, които биха могли да доведат до нарушаване на изолацията. Установява се обаче компрометиране на горния слой с изхабявания, разкъсвания и протрИ.ия с образуване на дупки по него, недостатъчна обработка по бордовете и криво полагане на отделните листове, при което са образувани различни фуги и участъци, в които изолационния слой е нагънат и неплътно залепен. Още конкретизират, че след такъв основен ремонт на покрива не би следвало въобще да има течове. Изслушани в с.з. на 18.12.2024 г., вещите лица поясняват, че описаните течове са резултат от пробив в зоната на кабелния канал, а не по причина на компрометирането на изолацията на места. При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи: Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 63/04.02.2025 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество. Предмет на въззивна проверка е Решение № 146/28.01.2025 г. в частта, с която предявеният иск е уважен до размера на сумата 22626.73 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази, че атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявеният иск е квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав намира, че съобразно твърденията в исковата молба и уточняваща молба вх. № 14035/27.05.2025 г. искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Ищецът последователно е твърдял, че претендира сума за отстраняване на щети, причинени от виновното бездействие на строителя в границите на гаранционните срокове да отстрани възникнали недостатъци в изпълнените СМР. Тъй като първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест и е разгледал предпоставките за уважаване на иск на посоченото основание, то даването на друга цифрова квалификация не влияе на допустимостта на постановеното решение, поради което същото се преценява като допустимо. Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби. С Определение № 869/26.11.2012 г., по т.д. № 1075/2011 г., на ВКС, II ТО, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 по въпроса за фактическия състав на гаранционната отговорност и за разграничаването й от законовата отговорност за скрити недостатъци по чл. 193 ЗЗД, респ. по чл. 265 ЗЗД. В отговора на въпроса, даден с Решение № 114/16.09.2013 г., върховните съдии са посочили, че в съответствие с ТР № 88/84 г., на ОСГК на ВС, гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически състав като гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната й употреба. Посоченото разрешение намира приложение и при договора за изработка. Предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя (изпълнителя) за проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството са уредени в чл. 163, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 2/2003 г. Съгласно чл. 163, ал. 3 ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл. 21 от посочената Наредба постановява, че когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти в изпълненото, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. (така Решение № 69/22.06.2022 г., по т.д. № 878/2021 г. и цитираното в него Решение по т.д. № 176/2020 г., II т.о.). При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци, чието неизпълнение е основание за търсене на обезщетение (така Решение № 140/08.03.2021 г., по т.д. № 2601/2019 г., на ВКС, І ТО). Размерът на обезщетението се определя във всеки конкретен случай в зависимост от вида на констатирания скрит дефект като остойностяването на дефекта и на разходите за неговото отстраняване, респ. на пропусната по причина на него полза, обичайно се извършва с помощта на вещо лице, а искането следва да е направено в рамките на установения в чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн. ДВ, бр. 72/15.08.2003 г.), 5-годишен гаранционен срок. Следователно за уважаването на иск на посоченото основание - чл. 163, ал. 3 ЗУТ, следва да са налице следните предпоставки: между страните да е налице валидно облигационно правоотношение по договор за изработка; обектът да е въведен в експлоатация; след въвеждането в експлоатация на строителния обект да са се проявили скрити дефекти; проявяването да е в границите на предвидения гаранционен срок; строителят да е уведомен за тези дефекти и да не е постигнато съгласие. Не е бил повдиган спор между страните, а и безспорно се установява въз основа на обсъдените във фактическата обстановка доказателства, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по който възложената работа е била надлежно извършена от изпълнителя-ответник и приета от възложителя-ищец, както и, че уговореното между страните възнаграждение е било заплатено. Не е било спорно и, че измежду възложените за изпълнение СМР са били и такива по извършване на ремонт на покрива на сградата, находяща се в гр. Елхово и полагане на хидроизолация. Както бе посочено страните са уговорили приложими между тях да са предвидените в Наредба № 2/31.07.2003 г. минимални гаранционни срокове за изпълнените видове СМР. Така съобразно чл. 20, ал. 4, т. 3 от посочената Наредба за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда, предвидения минимален гаранционен срок е 7 години. Съобразно ал. 3 от чл. 20 възпроизведен и в договора между страните този срок започва да тече от деня на въвеждането на обекта в експлоатация, което в случая е извършено с коментираното Удостоверение № 7/28.04.2020 г. Следователно към момента на предявяване на иска минималния гаранционен срок не е бил изтекъл. Срокът не е бил изтекъл и към момента на всяко едно от посочените във фактическата обстановка уведомявания на ответника от ищеца, извършени през 2021 г. Съдът намира, че при произнасянето си следва да кредитира заключението на тройната СТЕ. Същото е компетентно, безпристрастно дадено от трима специалисти, след извършени няколко огледа, в т.ч. в присъствие на страните и след обилен дъжд. Тези специални знания безспорно установяват наличието на дефекти в положената от ответника хидроизолация - компрометиране на горния слой с изхабявания, разкъсвания и протрИ.ия с образуване на дупки по него, недостатъчна обработка по бордовете и криво полагане на отделните листове, образувани различни фуги и участъци, в които изолационния слой е нагънат и неплътно залепен, събиране и задържане на вода в областта под наличния кабелен канал. Последния констатиран дефект се сочи от експертите като основна причина за нанесените щети по помещенията в сградата. Наличието на щети също безспорно е установено като са описани детайлно в Таблица № 1 от коментираното заключение на тройната СТЕ и се изразяват в петна от течове, мухъл, напукан латекс и шпакловка, разрушена шпакловка и латекс, констатирани в помещения на трети, втори и първи етажи от сградата. За безспорно установена следва да бъде приета и причинната връзка между дефектите и щетите. Отново експертите сочат, че течовете в помещенията са под зоната на кабелния канал, в която зона се събира и задържа вода. Възраженията на ответника за неправилна експлоатация на покрива от страна на възложителя не намериха опора в събраните доказателства, поради което се преценяват като неоснователни. Експертите са категорични, че дефектите не са в резултат на непочистване на съоръженията за оттичане на водата или да са налице следи от обувки с грайфери или такива от поставяне на тежки предмети върху покрива, които биха могли да доведат до нарушаване на изолацията. В тази насока показанията на св. Щ. останаха изолирани от останалите доказателства. Отделно от това същите касаят еднократно посещение на обекта, поради което и не следва да бъдат кредитирани. На следващо място не е било спорно между страните и обстоятелството, че на ответника не е било възлагано извършването на СМР по повдигането на наличния кабелен канал, минаващ през площта на покрива. Подобно обстоятелство не се и установява от представените писмени доказателства – договор, количествени сметки към него, количествено стойностна сметка, проекти. Въпреки това обаче, тази липса на възлагане не е годна да освободи ответника от гаранционната му отговорност и становището му в тази посока не може да бъде споделено. Това е така, защото от събраните в хода на производството доказателства безпротиворечиво се установява, че кабелния канал е съществувал към момента на възлагане на работата на ответника, без да създава проблеми при отводняването, предвид установената негова решетъчна структура. Установява се и, че начало на проблемите е частичното покрИ.е на канала от страна на ответника с пласт хидроизолация, което е довело до задържане на вода и невъзможност същата да се оттича като решението е каналът да бъде реконструиран. Обстоятелството, че проникването на вода в сградата се осъществява през кабелния канал и, че същият следва да бъде реконструиран, е било известно на ответника, както става ясно от водената между страните и коментирана във фактическата установеност кореспонденция. Погрешно е схващането на ответника, че след като извършването на СМР свързани с кабелния канал не е било заложено при изготвяне на проекта от страна на възложителя и не му е било изрично възложено при сключване на договора, то същият не дължи извършването на такива. Всъщност след като на ответника е възложено извършване на ремонт на покрива и неговото хидроизолиране се налага извод, че след завършването на работата му в сградата не би следвало да прониква вода през покрива. Това е бил и очаквания от възложителя резултат. Ответникът е бил запознат с документацията преди сключването на договора и в качеството си на строител е следвало да положи грижата на добрия търговец, каквото императивно изискване е закрепено в разпоредбата на чл. 302 ТЗ (така Решение № 167/16.02.2010 г. по т.д. № 409/2009 г., на ВКС, I ТО). Ответникът е следвало да установи, че качественото изпълнение на възложената му работа, каквото се очаква от него, е невъзможно без повдигане или реконструкция на съществуващия кабелен канал. След като такива мероприятия не са били предвидени в изготвения проект, то е следвало да изпълни задължението си по чл. 260, ал. 1 ЗЗД и да уведоми възложителя, че проекта е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Съгласно разпоредбата на чл. 260 ЗЗД изпълнителят по договор за изработка има задължение за незабавно предупреждение на възложителя, ако даденият му проект или доставеният му материал е "неподходящ за правилното изпълнение на работата". Липсата на такова предупреждение има за последица ангажиране отговорността на изпълнителя за причинени вреди на възложителя. Възникващото в тежест на изпълнителя по договор за изработка задължение за "изработване на нещо, съгласно поръчката на другата страна", е да стори това "на свой риск" - чл. 258 ЗЗД. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 63 ЗЗД, която императивно изисква длъжникът по сделката да полага грижата на "добър стопанин". И още - в тежест на изпълнителя е да уведоми поръчващия за негодността на проекта, при констатирано несъответствие между даденото задание и очаквания от последния резултат от изработеното, поради което само простото констатиране на дефект във възложеното задание е правно ирелевантно и не обуславя освобождаване на длъжника от отговорност (така Решение № 222/18.07.2012 г. по гр.д. № 1186/2011 г., на ВКС, III ГО). Касателно оплакването на ответника, че съдът не е отчел недобросъвестността на ищеца, изразяваща се в знание за съществуващ от 2013 г. проект за повдигане на кабелния канал и несъобщаването му на ответника, следва да бъде посочено, че подобно възражение за недобросъвестност ответникът не е въвел в границите на процесуалните срокове. Дори и посоченото да не бъде споделено, знанието у ищеца за наличието на подобен проект не се презюмира, а подлежи на доказване от страна на ответника. Посочения проект е бил представен на вещите лица в хода на производството и то не от ищеца. Не по възлагане на ищеца същият е бил и изготвен, видно от него. Не може да бъде споделено и оплакването, че е допуснато смесване на отговорността по чл. 163 ЗУТ и отговорността по чл. 260 ЗЗД. Всъщност твърденията за липса на залагане в проекта на СМР по отношение на кабелния канал е въведено от самия ответник като основание за отпадане на гаранционната му отговорност. Поради което и на това оплакване следва да бъде даден отговор от съда, но отговорността на ответника не е ангажирана по реда на чл. 260, ал. 2 ЗЗД. Изложеното налага извода, че предпоставките за уважаване на иска са налице. По отношение на неговия размер следва да бъде съобразено заключението на тройната СТЕ, което в Таблица № 2, стр. 8, съдържа необходимите СМР, които следва да бъдат извършени, възлизащи общо на сумата 22626.73 лв. До посочения размер искът подлежи на уважаване. На осн. чл. 272 ГПК въззивния съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което препраща към тях. Като е достигнал до идентичен краен правен извод съставът на СГС е постановил правилен и законосъобразен акт, който ще следва да бъде потвърден в атакуваната му част. Тъй като изложените от СГС мотиви се споделят и от въззивния съд, то на осн. чл. 272 ГПК съставът на САС препраща към тях. В останалата му - необжалвана част, решението е влязло в сила. По разноските. Предвид изхода от спора разноските за първоинстанционното производство не подлежат на ревизиране. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивна инстанция се следват на въззиваемия. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства претендираното възлиза на сумата 2856.00 лв., с ДДС. В тази насока е релевирано възражение за прекомерност от страна на въззивника, което подлежи на разглеждане. Обжалваемия интерес по въззивната жалба възлиза на сумата 22626.73 лв. като пред въззивния съд е проведено едно съдебно заседание, в което се е явил представител на въззиваемия, депозиран е отговор на въззивната жалба. При произнасянето по възражението следва да бъде съобразено и, че въззивния съд като втора по ред първа инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на доказателствата. Като ориентир съдът ползва и минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за ВАР, възлизащ на сумата 2436.41 лв., без ДДС или 2923.69 лв., с ДДС. При това положение претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 2856.00 лв., с ДДС се преценява да не е прекомерно, поради което не следва да бъде редуцирано. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд