Решение № 192 от 7.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 220/2025 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 3 ЗОЗ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК. Образувано е по жалба от 11.03.2025 г. на заявителя „Търговска банка Д“ АД срещу решението от 24.02.2025 г. по т.д. № 2331/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав, с което е потвърден отказ № 20241101170931/7.11.2024 г. на длъжностно лице по вписванията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20241101170931. В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че неправилно е прието, че исканото вписване на особения залог по партидата на приобретателя „Градина 2024“ ЕООД не можело да се извърши поради последващото прехвърляне на заложеното имущество на „Руен 1“ ЕООД, поради което банката нямала интерес от вписване на залога на междинния приобретател. Сочи се, че това обстоятелство било извън кръга на проверка по чл. 28, ал. 3 ЗОЗ. Твърди се, че последващото разпореждане на „Градина 2024“ ЕООД в полза на „Руен 1“ ЕООД не лишава „Градина 2024“ ЕООД от качеството на приобретател по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ. Сочи се, че разпореждането в полза на „Руен 1“ ЕООД увреждало заложния кредитор, като при евентуално успешно оспорване на тази сделка по съдебен ред ще бъде върнато титулярството на заложеното имущество на „Градина 2024“ ЕООД, което обосновавало интереса на кредитора да иска вписване на залога по партидата на „Градина 2024“ ЕООД, за да препятства последващи недобросъвестни действия. Твърди се и, че интересът от вписването произтичал от това, че при откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Градина 2024“ ЕООД /производството за което било висящо/ банката щяла да има качеството на заложен кредитор. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по вписванията. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Търговска банка Д“ АД с жалба от 14.11.2024 г. срещу отказ № 20241101170931/7.11.2024 г. на длъжностно лице по вписванията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20241101170931, с което е поискано вписване в ЦРОЗ по партидата на „Градина 2024“ ЕООД на особен залог върху движими вещи – съвкупност от машини и съоръжения, учреден първоначално от „Лазов 15“ ЕООД. Според заявлението и приложените към него документи залогът е учреден с договор № 5213.1121-А2/2.12.2021 г. за особен залог, сключен между „Търговска банка Д“ АД и „Лазов 15“ ЕООД, сключен с цел обезпечаване на вземанията на банката по договор за кредит № 5213.1121/2.12.2021 г. и евентуални последващи анекси, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя „Лазов 15“ ЕООД кредит в размер на 1 482 320 лв., при краен срок за издължаване – 5.12.2027 г., възнаградителна лихва в размер на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 2, 85 % годишно, и наказателна лихва за забава в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта годишно. Солидарни съдлъжници по договора, встъпили в задълженията на кредитополучателя, са и „Хаджиев 87“ ЕООД, „Хаджиев – 2005“ ЕООД, „Елия Консулт 2013“ ЕООД, „Вики Агро Груп“ ЕООД, „Биоградина България“ ЕООД, „Джи Фрукт“ ЕООД, „Александров 74“ ЕООД, И. Е. Х., Н. Е. Х. и Д. К. С.. Видно от приложеното заявление № 2021121601382 първоначалното вписване на особения залог в ЦРОЗ е извършено по партидата на залогодателя „Лазов 15“ ЕООД. Към заявлението е приложен договор от 2.05.2024 г. с нотариална заверка на датата, с който „Лазов 15“ ЕООД е продал на „Градина 2024“ ЕООД срещу цена от 982 000 лв. движимо имущество – машини, съоръжения и оборудване, описани в приложение № 1, измежду които: съоръжение опорна конструкция с площ 71, 235 дка, съоръжение опорна конструкция с площ 161, 435 дка, телена ограда, капково напояване, помпена станция, филтърна група и автоматизация, които вещи са заложени от продавача с договора за особен залог от 2.12.2021 г. С указания от 4.11.2024 г. на ДЛВ е указано на заявителя да уточни подлежащите на вписване обстоятелства по поле 101 /от представените документи не се установяват посочените солидарни длъжници/, по поле 107 – видно от представения договор за продажба сумата на имуществото е различна от посоченото, по поле 111 – да се индивидуализира заложеното имущество така както е индивидуализирано по представения договор за продажба. Във връзка с тези указания заявителят е депозирал обяснителна записка от 7.11.2024 г., в която е посочил, че солидарните длъжници по поле 101 са подписали договора за кредит от 2.12.2021 г., който е представен. Уточнил е, че посочената в поле 107 сума е размерът на обезпеченото вземане, посочена в договора за особен залог от 2.12.2021 г. Посочено е, че в поле 111 са описани тези от заложените движими вещи, които са предмет на последващия договор за продажба от 2.05.2024 г., а останалите продадени вещи не са предмет на залога. Заявено е, че на осн. чл. 8, ал. 4 ЗОЗ по отношение на тези вещи „Градина 2024“ ЕООД има качеството залогодател, което обосновавало вписването на залога по неговата партида. За да постанови атакувания отказ от 7.11.2024 г. длъжностното лице по вписванията е приело, че „Градина 2024“ ЕООД няма качеството на приобретател по смисъла на чл. 10, ал. 5 ЗОЗ и на залогодател по чл. 8, ал. 4 ЗОЗ, тъй като преди подаване на заявлението дружеството е прехвърлило търговското си предприятие на „Руен 1“ ЕООД. В обжалваното решение от 24.02.2025 г. първоинстанционният съд е споделил тези доводи. Посочил е, че продажбата на търговското предприятие на „Градина 2024“ ЕООД по договор с „Руен 1“ ЕООД от 28.05.2024 г. е била вписана на 5.06.2024 г., като към договора по чл. 15 ТЗ е изготвен опис на активите на прехвърлителя, между които и процесните заложени вещи. Прието е, че независимо от установяване на предпоставките по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ не съществувал правен интерес от вписване на залога по партидата на „Градина 2024“ ЕООД, а такъв съществува само по отношение на последващия приобретател „Руен 1“ ЕООД. Прието е, че законът не предвижда последователно вписване на залога по партидите на приобретателите по всички последващи сделки и това следва от целта на вписването – да даде възможност на заложния кредитор да пристъпи към изпълнение, която цел не би могла да се постигне с вписване на залога по партидата на „Градина 2024“ ЕООД. Посочено е, че евентуален правен интерес, изведен от оспоримостта на договора по чл. 15 ТЗ, не следва да се обсъжда, тъй като данни за такова производство не са представени. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срока по чл. 29, ал. 3 от ЗОЗ и е допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да бъдат вписани или обявени в ЦРОЗ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по вписванията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 28, ал. 3 ЗОЗ, част от които са дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване или представеният акт на обявяване /т. 2/ и дали съществуването на обстоятелството и съответствието му със закона се установява от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря ли по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. В конкретния случай е поискано вписване на особен залог по партидата на „Градина 2024“ ЕООД в хипотезата на чл. 10, ал. 5 ЗОЗ – като нов залогодател в качеството му на приобретател на заложеното имущество от първоначалния залогодател „Лазов 15“ ЕООД. Изложените в отказа на ДЛВ мотиви са, че посоченото дружеството нямало подобно качество, което е в рамките на проверката по чл. 28, ал. 3, т. 5 ЗОЗ. Изложените от първоинстанционния съд съображения /за липсата на правен интерес от исканото вписване/ обаче нямат връзка с обхвата на проверката по чл. 28, ал. 3 ЗОЗ. В регистърни производства въпрос за правен интерес от заявеното вписване или обявяване въобще не може да се постави, тъй като законът императивно определя кои обстоятелства се вписват и кои актове се обявяват и при какви ред и условия, които ако са налице, то вписването или обявяването е задължение за регистърния орган без право на друга преценка, вкл. за интереса на заявителя. Независимо от това и в отказа на ДЛВ и в обжалваното решение се извежда основния спорен правен въпрос – дали при последователно прехвърляне на заложеното имущество вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ може да се извърши по партида на предходен приобретател при наличие на следващо прехвърляне към момента на подаване на заявлението за вписване. По този въпрос апелативният съд намира следното: Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/10.07.2018 г. на ВКС – ОСГТК, според редакцията на ЗОЗ от преди изменението от ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г., трето лице, придобило движима вещ, предмет на особен залог, след вписване на залога в ЦРОЗ, има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, ако е придобило вещта от вписан залогодател или ако към момента на придобиването на вещта е знаело за учредения върху нея особен залог /при тежест за доказване на кредитора/, независимо от липсата на вписване на залога по партида на праводателя му в ЦРОЗ, но насочването на изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложената движима вещ срещу такъв приобретател не е допустимо, ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида в ЦРОЗ. Тези постановки важат само ако разпореждането със заложеното имущество от залогодателя е извън кръга на обикновената му дейност по занятие, доколкото в обратния случай залогът се погасява /чл. 7 ЗОЗ/, но заложният кредитор придобива правото да се удовлетвори от полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество или неговата равностойност – чл. 10, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОЗ. С изменението на ЗОЗ от ДВ, бр. 105/2016 г. част от горните положения се промениха в следния смисъл: 1) приобретателят на заложеното имущество от вписан залогодател придобива качеството на залогодател само ако за сделката извън кръга на чл. 7 липсва съгласие на заложния кредитор, вписано в ЦРОЗ – чл. 8, ал. 3 ЗОЗ; 2) това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател, освен ако той установи, че е бил добросъвестен /т.е. тежестта е негова/ – чл. 8, ал. 4 ЗОЗ; 3) заложният кредитор може да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество, освен когато залогът е погасен по реда на чл. 7 – чл. 10, ал. 5 ЗОЗ. При тази уредба несъмнено е, че интересът от вписването в хипотезата на чл. 10, ал. 5 ЗОЗ се свързва с възможността да се пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ срещу приобретателя, тъй като такова може да се извърши само срещу вписан залогодател. Вписването обаче е само една от предпоставките /формална/ за пристъпване към изпълнение и то не гарантира право на пристъпване към изпълнение, ако липсват материалните предпоставки за това. Тези материални предпоставки не подлежат на изследване в рамките на едностранното регистърно производство за вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ, а и това не е възможно. Не е възможна и преценката дали при подобно искане сделката е извън или в кръга по чл. 7 ЗОЗ, нито дали е валидна, нито дали представеният документ за нея е истински, нито дали след нея няма друго последващо разпореждане и дали то е валидно, нито дали последващият приобретател е добросъвестен или не. Тези обстоятелства подлежат на установяване или оспорване в етапа на принудителното изпълнение, вкл. при защитата срещу същото. По тази причина в рамките на проверката по чл. 28, ал. 3 ЗОЗ при искане за вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ трябва да се следи само дали според представените документи се установява разпоредителен акт със заложеното имущество. Ако такъв акт е налице вписване по партидата на приобретателя следва да се извърши. Ирелевантно е дали този приобретател е актуалният притежател на имуществото, тъй като интересът да докаже, че не е такъв, е негов, доколкото ако не докаже последващо разпореждане в полза на трето лице рискува кредиторът да събере от него равностойността на имуществото по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК. От кредитора обаче не може да се иска да знае кой е актуалният притежател на заложеното имуществото, което не е в негова фактическа власт, нито дали сделката е от кръга по чл. 7 ЗОЗ, ако залогодателят не е изпълнил задължението си за уведомяване по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 5 ЗОЗ. Поради това кредиторът е в правото си да впише залога по партидата на всеки приобретател по веригата, независимо дали е актуалният притежател на имуществото към момента на подаване на заявлението, стига да докаже правоприемството. Ще има ли и какви правни последици от това вписване ще се установи в последващ етап. В настоящия случай от представените към процесното заявление документи се установява извършването на разпоредителна сделка със заложените движими вещи от първоначалния залогодател „Лазов 15“ ЕООД в полза на „Градина 2024“ ЕООД – видно от приложения договор за продажба от 2.05.2024 г. с нотариална заверка на датата. Това е достатъчно за извършване на исканото вписване по чл. 10, ал. 5 ЗОЗ. Без значение е дали е извършено последващо разпореждане с това имущество в полза на третото лице „Руен 1“ ЕООД, нито дали пък последното се е разпоредило със същото имущество и колко такива последващи разпореждания има. Кредиторът има право да впише залога и по партидата на всеки друг последващ приобретател, тъй като всеки от тях попада в обхвата на чл. 10, ал. 5 ЗОЗ. Не се налице и други причини за отказ за вписване, поради което обжалваният отказ се явява незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се отмени и обжалваният отказ на АВ с указания да бъде извършено вписване на процесното заявление. Така мотивиран, Софийският апелативен съд,