Решение № 296 от 19.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 384/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 1715 от 17.06.2024 г. на П. С. Т. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Ю. Г., [адрес], адрес за призоваване: [населено място], ул. П., № 74, срещу МБАЛ „••“ АД – [населено място], ул. Брезник, № 2, допълнена с Молба вх. № 1849 от 26.06.2024 г. С нея ищцата е предявила два иска с правно основание чл.1, ал.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ, а именно:

1. за осъждането на ответника да й заплати сумата от 2520, 00 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ за периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и 2. за осъждането на ответника й заплати сумата от 1500, 00 лв. /хиляда и петстотин лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., изразяващи се в притеснения, очакване, душевни страдания и нестабилност, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

П. Т. обосновава исковите си претенции с твърдения, че е подала Заявление № 1577 от 13.06.2016 г. до РКМЕ към РЗИ – Перник за освидетелстване на здравословното й състояние. Същото не било разгледано в срока по чл.32, ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, според който ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в тримесечен срок от постъпване на документите при тях. Експертното решение - Експертно решение № •• от 04.07.2022 г. на ТЕЛК Втори състав при МБАЛ „••“, получила едва на 05.07.2022 г., а същото влязло в сила на 21.07.2022 г. С него й били определени вид и степен на увреждане 76 %, със срок – пожизнен, и временна диагноза: болест на ••. С оглед на тези обстоятелства, ищцата твърди, че от забавените действия на ТЕЛК, Втори състав за нея са произлезли имуществени и неимуществени вреди. Първите се изразявали в пропуснати ползи вследствие неполучаване на финансова подкрепа за периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г. в размер на 2520, 00 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/, които тя имала право да получи на основание чл.70, т.2 от ЗХУ. Вторите /т.е. неимуществените вреди/ се изразявали в притеснения, очакване, душевни страдания и нестабилност, в периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., вследствие забавянето на ответника, поради което претендира обезщетение от 1500, 00 лв. /хиляда и петстотин лева/. Иска се и присъждане на законната лихва за забава върху двете обезщетения, считано от 13.06.2016 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С. С. с пълномощно по делото /л.8/, която поддържа предявените искови претенции и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Претендира направените по делото съдебни разноски в размер на 300, 00 лв., уговорени с Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2024 г. /л.113/, които видно от същия са платени в брой.

Ответникът – МБАЛ „••“ АД – [населено място], ул. Брезник, № 2, представлявано от изпълнителния директор, е изразил становището си в Отговор на исковата молба вх. № 2191 от 02.08.2024 г. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от юрисконсулт П. П., която оспорва исковата молба по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа възражението за изтекла погасителна давност на предявените искове.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за недоказаност на исковете по основание и размер и счита, че не следва да бъдат уважавани.

Административен съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

По повод влошеното здравословно състояние на ищцата П. С. Т., личният й лекар д-р А. Б. издала Медицинско направление за ТЕЛК № 3 от 19.04.2016 г. /л.107/, с което я изпраща на ТЕЛК по повод група инвалидност. В него е отразено, че освидетелстваното лице е с диагнози: хипертонично сърце, болест на Паркинсон, гоноартрозис билатералис, статус пост операционен етероцеле на вагината, метаболитен синдром.

С. З.-декларация вх. № 1577 от 13.06.2016 г. /л.93/ П. Т. направила искане за първично освидетелстване от Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/. То е подадено чрез Регионална картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - [населено място]. Посочила, че не работи, а получава пенсия.

На 04.01.20022 г. ТЕЛК III-ти състав общи заболявания към МБАЛ „••“ – АД – [населено място] издал ЕР на ТЕЛК № •• от 001 от 04.01.2022 г. /л.80/ и определил на Т. трайно намалена работоспособност 50 % - пожизнено. Недоволна от решението, Т. го обжалвала пред НЕЛК /л.47/.

С Експертно решение № •• от 062 от 04.04.2022 г. /л.64/ НЕЛК – специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, експертното решение на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване при съобразяване с констатираните пропуски.

С Експертно решение № •• от 118 от 04.07.2022 г. /л.42/ ТЕЛК II-ри състав общи заболявания към МБАЛ „••“ – АД – [населено място], след преглед, определил на ищцата П. С. Т. трайно намалена работоспособност 76 % - пожизнено. Посочена е дата на инвалидизиране /ДИ/ 19.04.2016 г. ЕР на ТЕЛК № •• от ••от 04.07.2022 г. е получено от ищцата лично, срещу подпис, на 05.07.2022 г. Влязло е в сила на 19.07.2022 г., което е видно от положения печат.

Гореизложеното се установява от преписката, образувана по Заявление-декларация вх. № 1577 от 13.06.2016 г. на П. С. Т., и предоставена от РЗИ – П.•, към която за удостоверяване на здравословното състояние на Т. са налични множество документи.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети: копие от лична карта на П. С. Т. с [ЕГН], в която е вписан постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.••, ••, съвпадащ с адреса, който е вписала при подаването на заявлението за освидетелстване; Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по Заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РК/3120/21.07.2022 г. /л.32/, изготвено от Дирекция „Социално подпомагане“ – П. въз основа на ЕР на ТЕЛК № •• от 04.07.2022 г., както и издадената въз основа на нея Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/3120/ФП/25.07.2022 г. /л.33/ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П.•, с която на П. С. Т. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 61, 95 лв., считано от 01.07.2022 г. до 31.07.2027 г. В съдебно заседание на 27.11.2024 г. са изслушани свидетелските показания на В. И. Б. – дъщеря на ищцата, на които съдът дава вяра, тъй като ги намира за последователни и обективни, а освен това отчита и факта, че са дадени под страх от наказателна отговорност.

Свидетелката сочи, че нейната майка е трудно подвижна и има нужда от помощ. След като подала заявление за освидетелстване тя и свидетелката Б. многократно посещавали ТЕЛК, за да проверят дали комисията се е произнесла с решение, но отговорът бил отрицателен. Служителите се отнасяли с неприязън. Лошото им отношение разстройвало Т. и тя се чувствала обидена, унизена и отритната от обществото. Нервите й се разстроили и започнала да изпада в депресии. Изпитвала безпокойство, притеснения и стрес, емоционална мъка и страдания. След всяко посещение плачела по няколко дни. В дългия период от подаването на заявлението за освидетелстване до издаването на решението на ТЕЛК четири пъти се наложило да проведе консултации с психиатър заради депресивните състояния заради липсата на действия от страна на ТЕЛК.

От правна страна:

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявените осъдителни искове са процесуално допустими – подадени са от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла както имуществени, така и неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на държавен орган при изпълнение на административна дейност.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Съгласно чл.110 от Закона за задълженията и договорите, вр. §1 от ЗР на ЗОДОВ, давността за предявяване на иск, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е пет години. В т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност за предявяване на искове за причинени вреди от незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им.

В случая, незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „••“ АД – [населено място] е преустановено с първото произнасяне по заявлението на ищцата с ЕР на ТЕЛК № •• от 001 от 04.01.2022 г. Следователно, петгодишният давностен срок изтича на 04.01.2027 г., а Т. е подала исковата молба на 17.06.2024 г. При предявяване на исковете е спазена разпоредбата на чл.205 от АПК, тъй като същите са насочени срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая ищецът претендира вреди, настъпили от бездействие на ТЕЛК като орган при МБАЛ „••“ АД – [населено място], което е юридическо лице, съгласно чл.3, вр. чл.37 от Закона за лечебните заведения. В тази връзка се отбелязва, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от АПК. Съгласно §1, т.1 от ДР на АПК „Административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Несъмнено, като издател на административни актове, ТЕЛК е носител на административни правомощия. В качеството му на работодател на членовете на ТЕЛК II-ри състав общи заболявания /видно и от представена от ищеца справка на л.108/ и поради това, че се твърди незаконосъобразно бездействие на същата, то МБАЛ „••“ АД - П.• има качеството на носител на административни правомощия по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

В случая и двата иска се основават на твърдяно бездействие от страна на ответника във връзка с освидетелстването на ищцата и настъпили вследствие на това имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Според чл.105 от Закона за здравето и чл.10 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ, съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. Те са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл.3, вр. чл.37 от Закона за лечебните заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо, страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната метериалноправна легитимация е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект.

В конкретния случай се твърди бездействие на ТЕЛК II-ри състав общи заболявания при МБАЛ „••“ АД – [населено място]. Съгласно чл.82, ал.1, т.7 и ал.5 от ЗЗ, дейността по извършване на експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност се финансира от републиканския бюджет. На основание о чл.107 от ЗЗ, за осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването. С оглед на това съдебният състав намира, че именно МБАЛ „••“ АД – [населено място] притежава пасивна процесуална легитимация по делото.

Според чл.3, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/.

В чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, за освидетелстване и преосвидетелстване на лицата от детските експертни лекарски комисии и ТЕЛК е определен 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е подала искането за първично освидетелстване със Заявление-декларация вх. № 1577 от 13.06.2016 г. Следователно, срокът по чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 13.09.2016 г., което не се оспорва и от самия ответник и е заявено от него в отговора на исковата молба /л.14/. Първото действие по освидетелстването на Т. е направено едва с издаването на ЕР № •••от 04.07.2022 г. на ТЕЛК II-ри състав общи заболявания към МБАЛ „••“ – АД – [населено място], т.е. почти шест години по-късно.

По делото не се твърди, нито са представени доказателства, че след като Т. е подала заявлението-декларация за освидетелстване, от нея, на основание чл.32, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, са изисквани непредставени документи или изследвания, за да се приеме, че срокът по ал.3 е започнал да тече от тяхното представяне. В преписката не се съдържат и доказателства заявлението на Т. да е съдържало медицински документи по чл.40, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, а именно: медицински документи, получени от държава, с която се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, в който случай те да е следвало да се изпратят на съответната ТЕЛК на територията на [населено място] чрез РКМЕ към СРЗИ. Не се твърди от ответника, нито са представени доказателства, че за освидетелстването на ищцата са били необходими допълнителни медицински документи или медицински прегледи, които да са довели до удължаване на срока по посочената по-горе разпоредба.

От горното следва, че ТЕЛК при МБАЛ „••“ АД – [населено място] не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, да извърши освидетелстване на П. С. Т. в срока, предвиден в чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Налице е незаконосъобразно бездействие при и по повод осъществяване на административна дейност по смисъла на чл.257, ал.1 от АПК, от което следва че е налице и първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ и за двата иска.

По отношение на първия иск:

Искът е за осъждането на ответника да заплати на П. С. Т. сумата от 2520, 00 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ - обезщетение за причинени имуществени вреди, поради неполучена финансова подкрепа по чл.70, т.2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ за периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Искът е основателен.

Съображенията са следните:

В ЗХУ, за разлика от КСО, не е предвидена възможност за отпускане на месечна финансова подкрепа със задна дата, каквото е първоначалната дата на инвалидизацията. Налице са твърдените пропуснати ползи от по-късното отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ.

Съгласно чл.70 от ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 /месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането/ имат хората с трайни увреждания над [възраст] възраст, като размерът й се определя от степента на увреждането. Т.е. отпускането на месечната финансова подкрепа е възможно единствено и само след издаването на ЕР на ТЕЛК, с което лицето е освидетелствано за първи път и независимо от началната дата на инвалидизиране.

С оглед на горното, ако ответникът беше спазил срока за произнасяне, ищцата П. С. Т., като лице с трайни увреждания, навършило [възраст] възраст, би имала възможност още на 13.09.2016 г. да кандидатства за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

Следователно, искът се явява доказан по основание.

Относно размера съдът съобрази следното:

На основание чл.25, ал.1 от ЗХУ, във връзка с чл.65, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗХУ /ППЗХУ/, месечната финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ се отпуска със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице, в 10-дневен срок от изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, съгласно заключението в нея.

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Същевременно, ал.3 предписва, че лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване /както е в случая с П. Т./, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК /НЕЛК/, ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.

Съгласно чл.66, ал.3 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

От гореизложеното следва, че ако административният орган беше изпълнил задължението си да освидетелства Т. в законоустановения срок, то за нея би възникнало право на месечна финансова подкрепа, отпускането на която е обусловено единствено от това да й е издадено ЕР на ТЕЛК. При спазване на срока по чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ и при съблюдаване правилата на чл.26, ал.2 от ЗХУ и чл.66, ал.3 от ППЗХУ финансовата подкрепа би следвало да й се отпусне от 01.09.2016 г. С ЕР на ТЕЛК на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 76 %, а съгласно чл.70, т.2 от ЗХУ, за увреждане от 71 до 90 на сто месечната финансова подкрепа е в размер на 15 на сто от линията на бедност.

Линията на бедност се определя на основание чл.1, ал.3 от Методиката за определяне на линията на бедност за страната, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2019 г. /ДВ, бр. 76 от 2019 г./.

Размерът на линията на бедност за процесния период е, както следва:

• за 2016 г. - 300, 00 лв. /определен с ПМС № 296 от 30.10.2015 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2016 г., обн., ДВ, бр. 86 от 6.11.2015 г./;

• за 2017 г. – 314, 00 лв. /определен е с ПМС № 23 от 26.01.2017 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2017 г., обн., ДВ, бр.11 от 31.01.2017 г./;

• за 2018 г. – 321, 00 лв. /ПМС № 280 от 08.12.2017 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2018 г., Обн., ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г./;

• за 2019 г. – 348, 00 лв. /определен с ПМС № 170 от 17.08.2018 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2019 г., Обн., ДВ, бр.70 от 24.08.2018 г./;

• за 2020 г. – 363, 00 лв. /ПМС № 275 от 01.11.2019 г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за 2020 г., Обн., ДВ, бр.87 от 05.11.2019 г./;

• за 2021 г. – 369, 00 лв. /определен с ПМС № 265 от 24.09.2020 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2021 г., Обн., ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г./;

• за 2022 г. – 413, 00 лв. /определен с ПМС № 286 от 19.08.2021 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2022 г., обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2020 г. и бр. 68 от 2021 г./.

При така посочените данни, размерът на месечната финансова подкрепа, изчислена по правилото на чл.70, т.2 от ЗХУ, а именно 15 на сто от линията на бедност, а оттам и за съответните години би била следната:

№ по ред година Размер на линията на бедност месечна финансова подкрепа /15 % от линията на бедност/ месеци в годината, за които се полага финансова подкрепа годишен размер на полагаемата се финансова подкрепа /лв./ /лв./ /бр./ /лв./ 1. 2016 300 45, 00 4 180, 00 2. 2017 314 47, 10 12 565, 20 3. 2018 321 48, 15 12 577, 80 4. 2019 348 52, 20 12 626, 40 5. 2020 363 54, 45 12 653, 40 6. 2021 369 55, 35 12 664, 20 7. 2022 413 61, 95 6 371, 70 № по ред година Размер на линията на бедност месечна финансова подкрепа /15 % от линията на бедност/ месеци в годината, за които се полага финансова подкрепа годишен размер на полагаемата се финансова подкрепа /лв./ /бр./ 2016 300 45, 00 180, 00 2017 314 47, 10 565, 20 2018 321 48, 15 577, 80 2019 348 52, 20 626, 40 2020 363 54, 45 653, 40 2021 369 55, 35 664, 20 2022 413 61, 95 371, 70 ОБЩО: 3638, 70 лв.

Полагаемата се финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ за целия процесен период е в общ размер на 3638, 70 лв., поради което искът на П. С. Т. иск се явява доказан не само по основание, но и по размер.

Налице са твърдените пропуснати ползи от по-късното отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

Налице са и кумулативно изискуемите предпоставки, за да се ангажира отговорността на МБАЛ „••“ АД – [населено място] за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие.

Сумата, която е поискала ищцата е 2520, 00 лв. и поради това, че съдът не може да се произнесе свръхпетитум, ответникът следва да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 2520, 00 лв. Тя е дължима от датата на исковата молба, а именно: 17.06.2021 г., като от същата дата се дължи и лихвата за забава.

По отношение на втория иск:

Искът е за осъждането на ответника да заплати на ищцата П. С. Т. сумата от 1500, 00 лв. /хиляда и петстотин лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., изразяващи се в притеснения, очакване, душевни страдания и нестабилност, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство, съдът приема, че в периода на незаконосъобразното бездействие /почти шест години/ ищцата е била подложен на силен стрес, психично напрежение и чувство на несигурност. С право е изпитвала притеснение и силно обезпокоение, което е довело до душевни страдания и нестабилност. То е причинило и влошаване на психичното й здраве като дори се наложило да се консултира с психиатър и да провежда лечение. Лошото отношение и неприязънта на служителите на ТЕЛК я карали да се чувства обидена, унизена и отритната от обществото.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните от ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „•••“ АД – [населено място].

При преценка на интензивността на въздействие на незаконосъобразното бездействие следва да бъде отчетен периодът на неизпълнение на задължението – почти шестгодишен, който е значителен, през което време ищцата е била поставена в невъзможност да разбере причините за забавянето, чувствала се е обидена и унизена, а това е довело до безпокойство, несигурност, изпадане в депресивни състояния и влошаване на здравето й.

Посочените негативни емоции са в резултат на неизпълнение на задължението за освидетелстване. Налице е причинно-следствена връзка между установеното незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди.

С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, респ. за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение за причинените й имуществени вреди.

Относно размера на вредите следва да намери приложение разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, настоящия съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен изцяло като на П. С. Т. бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500, 00 лв. /хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

О тносно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ искането за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 310, 00 лв. /триста и десет лева/, от които: 300, 00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение, и 10, 00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, Административен съд – Перник