Решение № 71 от 20.11.2020 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 271/2020 г.

Производството е по Глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – гр. Разград (постъпил с вх. №4888/25.06.2020 г. на РС Разград) против присъда № 219 от 25.06.2020 г., постановена по НОХД № 326/2020 г. на Разградски районен съд. Оплакванията в протеста са, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като безспорно е установено, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 355, ал. 2 НК. Искането е да се отмени присъдата и постанови нова, с която К. да бъде признат за виновен и осъден. В допълнително изложение от 05.08.2020 г. прокурорът излага доводи, че К. е съзнава всички обективни признаци на състава – обявено извънредно положение, въведени противоепидемични мерки, че е поставен под карантина, както и че нарушава задължението да не напуска посочения от него адрес. Според прокурора доводите на съда, че Румъния не е посочена в заповедта на министъра, че предписанието не е издадено от директора на РЗИ са несъстоятелни и не може на тяхна основа да се гради извод за невиновността на подсъдимия. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Излага доводи, че са налице процесуални нарушения, основание за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като е налице липса на мотиви или неяснота, която може да бъде приравнена на липса и че разсъжденията на съда, че не осъществен от обективна страна съставът на престъплението са неверни. Прокурорът намира, че е налице въвеждане на мерки и поставяне под карантина на определени лица, влизащи на територията на РБългария и пункт 2, подточка 3, във връзка с пункт 3 от заповедта касае поведението на подсъдимия. Моли съда поради липса на мотиви да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да приеме, че е налице осъществен състав на престъпление по чл. 355, ал. 2 и да признае подсъдимия за виновен. Препис от протеста е връчен на подс. К. и защитника адв. Ц. и не постъпили възражения по чл. 322 НПК. В съдебно заседание адв. Д. – защитник на подсъдимия К. заявява, че протестът е неоснователен. Не споделя твърденията, че липсват мотиви, тъй като съдът е изложил съображения от правна страна. Изтъква, че всички заповеди, които са посочени в обвинителния акт, освен №РД 01- 183/06.04.2020 г. действала към деянието, са изцяло отменени и не действат, с оглед на което не може да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия. В тази заповед, според защитата, в т.I.2 са лимитативно изброени страни, от които идващите в Р България следва да бъдат поставени в изолация и Румъния липсва. Освен това тази заповед е била отменена с друга заповед №РД 01-265/14.05.2020 г. защитникът посочва, че всички заповеди са издадени на база разпоредбата на чл. 63 ЗЗ и в този нормативен акт, въз основа на който са издадени заповедите, се говори за задължителна изолация, а не за карантина. Според защитника приложеното предписание касае хигиенни, санитарни мерки и хранителен режими няма забрана да напуска жилището. Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи: С атакуваната присъда № 219/25.06.2020 г. по НОХД № 326/2020 г., на Разградски районен съд, подсъдимият К. е признат за невиновен в това, че на 16.04.2020 г., в гр. Цар Калоян, по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. №10815/14.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция Русе, издадено в изпълнение на въведените на територията на страната противоепидмични мерки против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповеди с номера: РД-01- 140/19.03.2020 г., РД-01-158/26.03.2020 г. и РД-01-183/06.04.2020 г. всички на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като след пристигане на 14.04.2020 г. от рискова страна - Румъния, не спазил срока на 14-дневната карантина - да пребивава на адрес: ••• и след като напуснал адреса, на който се изпълнява карантината пребивавал на обществено място по § 1а от ДР от Закона за здравето - излязъл да пие кафе пред смесен магазин „Ками - К. Б.“ ЕООД, находящ се в град Цар Калоян на пл. „Демокрация“ - престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение. Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което имат право да атакуват постановената присъда. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава 27 НПК в условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В съдебно заседание на 25.06.2020 г. подс. К. се е явил пред първоинстанционния съд и е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Фактическата обстановка, с оглед реда по който е протекло съдебното следствие и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, е следната: Подсъдимия Ц. Г. К. е български гражданин, •••. Живее в гр. Цар Калоян. Има основно образование, разведен е, работи като шофьор на товарен автомобил във фирма „РУСТРАНС“ ЕООД - гр. Русе, извършваща международен превоз на товари. К. не e осъждан. Ц. К. бил командирован от работодателя си за времето от 13.04.2020 г. до 14.04.2020 г., за да извърши превоз на стоки от Република Румъния. Същият се прибрал в Република България на 14.04.2020 г. в 10: 49 часа, през ГКПП Русе Дунав мост. Към този момент - 14.04.2020 г., на територията на Република България с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.), поради разрастващата се пандемия от COVID-19, било въведено извънредно положение, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., впоследствие удължено отново с решение на НС до 13.05.2020 г. В тази връзка, по повод на усложняващата се епидемиологична обстановка, на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. изменена и допълнена със Заповеди с номера: РД-01-140/19.03.2020 г., РД-01-158/26.03.2020 г., всичките на министъра на здравеопазването била въведена като част от противоепидемичните мерки задължителна карантина за срок от 14 дни за всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, влизащи на територията на Република България от т. нар. „рискови“ държави, а след изменението на заповедта от 26.03.2020 г. - „с регистрирани случаи на Ковид-19“, сред които била и Република Румъния. Българските граждани - водачи на тежкотоварни автомобили, пристигащи от тези държави, за периода на престой на територията на страната, се поставяли под карантина, със задължение да не напускат домовете си или мястото за настаняване, където са посочили, че ще пребивават, като имали по изключение право да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товаро- разтоварни дейности. Със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването били отменени Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. изменена и допълнена със Заповеди с номера: РД-01-140/19.03.2020 г., РД-01- 158/26.03.2020 г. и се въвели същите мерки за поставяне на задължителна карантина за срок от 14 дни при влизане на територията на Р. България. На 14.04.2020 г. в 10, 49 часа, когато подс. К. влязъл в Република България от Република Румъния, през ГКПП Русе Дунав мост, той попълнил във Формуляр за събиране на данни (л. 36 от ДП) своите лични данни, информация, че пристига от гр. Букурещ, Р. Румъния, постоянния си адрес и адреса, на който ще пребивава в следващите 14 дни - •••. Подсъдимият (за втори път, видно от Предписание за поставяне под карантина изх. № 9241/09.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция – Русе на л. 30 от ДП) бил запознат с разпоредените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки и декларирал, че е информиран да спазва задължителната 14-дневна карантина, за което се подписал във формуляра. От служителя на Регионална здравна инспекция -Русе му било издадено Предписание с изх. № 10815/14.04.2020 г. (л. 4 от ДП), с което бил поставен под карантина на посочения от него адрес: •••. Предписанието било връчено срещу подпис, като изрично бил запознат, че при неизпълнение на предписанието носи наказателната отговорност по чл. 355 от НК. На 16.04.2020 г. подс. К. напуснал адреса, на който посочил, че ще пребивава за времето на карантината, като отишъл в центъра на гр. Цар Калоян, пл. „Демокрация“ в смесения магазин на „Ками - К. Б.“ ЕООД. Там си поръчал кафе, като бил обслужен от св. К. С. Х., след което седнал на една от касите /амбалаж/ пред магазина, за да го изпие. В този момент той бил забелязан от минаващият наблизо св. Й. Д. - полицай при РУ на МВР - Разград. Последният се познавал с подсъдимия К. и знаел, че работи като шофьор на товарни автомобили в „РУСТРАНС“ ЕООД - Русе и че във връзка с работата си често пътува извън страната и че е поставен под карантина, защото същия ден - 16.04.2020 г., по утвърден план, следвало да извърши проверка дали спазва наложената мярка. Св. Д. отишъл при подс. К. и му поискал документите за самоличност. След това уведомил за случая дежурен ОДЧ при РУ на МВР – Разград и след направена справка било установено, че К. е поставен под карантина за периода от 14.04.2020 г. до 27.04.2020 г. Изложената фактическа обстановка е установена, в съответствие с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК, въз основа на самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: показанията на свидетелите Д. (л. 2 от ДП), Х. (л. 22) и С. (л. 24), писмените доказателства - предписание изх. № 9241/09.04.2020 г., предписание изх. № 10815/14.04.2020 г.; Трудов договор № 014/24.09.2014 г. (л. 40), Заповед за командироване от 13.04.2020 г. (л. 42), справка за пътуване на лице български гражданин (л. 43), справка за нарушител/водач (л. 44), справка за съдимост (л. 15), декларация за семейно и материално състояние (л. 20), характеристична справка (л. 19). Безспорно се установява, че на 16.04.2020 г. (след като на влизане в България, връщайки се от Румъния, К. е попълнил и подписал Формуляр за събиране на данни и било издадено предписание с изх. № 10815/14.04.2020 г. от служител на Регионална здравна инспекция – Русе) подсъдимият е излязъл от дома си и отишъл в смесения магазин на „Ками - К. Б.“ ЕООД, който се намирал в центъра на гр. Цар Калоян, на пл. „Демокрация“. Съгласно чл. 355 НК се наказва този, който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората. В приложеното по делото предписание, издадено от старши инспектор, дирекция „Обществено здраве“, ДЗК, на основание Заповед № РД - 01- 183/06.04.2020г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63 от ЗЗ липсва забрана за лицето по т. 1 да напуска жилището си, а се съдържат (в т. 2) предписания за спазване на дистанция, проветряване, почистване, миене на ръце и др. хигиенни изисквания, както и какви действия да предприеме при поява на грипоподобни симптоми. Съгласно чл. 61 от ЗЗ задължителна изолация и лечението на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави се извършват със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Съгласно чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, при възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания и конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация. Със заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването се забранява влизането в България на граждани на трети страни (по т. 1) и на лица, независимо от тяхното гражданство от изброени страни, сред които не е Румъния (т. 2). С т. 3 от заповедта са изключени от забраната български граждани и транспортен персонал. С раздел II, т. 1 от заповедта се предвижда карантина за срок от 14 дни за влизащите в България и се предвижда изключение за транспортния персонал. В т. 8 е предвидено изключение от предвидената карантина за водачите на тежкотоварни автомобили български граждани. Съдът не споделя приетото от първоинстанционният съд, че обстоятелството, че подсъдимият е влязъл в страната от Румъния и тази държава не е включена в списъка по т. 1 от заповедта на министъра е основание да се приеме, че е изключена наказателна отговорност на това основание. Към момента на издаване на заповедта на МЗ и извършване на деянието от К., което прокуратурата квалифицира като престъпление по чл. 355, ал. 2 НК, не е въведено в законодателството понятието „карантина“ и липсва регламент за поставяне под карантина от старши инспектор, дирекция „Обществено здраве“, ДЗК. В заповедта в т. 8 се формулира задължение на лицата поставени под карантина да не напускат домовете си и се посочва, че от това правило са изключени водачите на тежкотоварни автомобили – български граждани. В утвърдения със заповедта на министъра формуляр на предписание и съответно връчения на К. липсва вписано задължение да не напуска дома си. Според действащата, към момента на деянието, разпоредба на чл. 61 от ЗЗ задължителна изолация се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Съставът на ОС Разград намира, че липсва указание във формуляра за лицето, на което е връчено предписание за поставяне под карантия, да не напуска дома си, липсва регламент за поставяне в задължителна изолация от длъжностно лице, издало предписанието на К.. Това и обстоятелството, че за водачите на автомобили е предвиден в заповедта на МЗ специфичен режим – позволява се придвижване, товаро-разтоварни дейност, управление на автомобила, води до извод, че подсъдимият К. не е осъществил състава на престъпление по чл. 355, ал. 2 НК – не е нарушил умишлено правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората. Съдът не приема, че е налице незнание на закона и това е основание да не се носи наказателна отговорност, а незнание на факти – налична забрана да напуска дома си. Протестът е неоснователен. Съставът на въззивния съд при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения, предполагащи отмяната или изменението й. Поради това, на основание чл. 338 НПК,