Решение № 99 от 29.3.2022 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 128/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва Решение № 260066 от 29.11.2021г., постановено по гр.д.№ 429/2020г. по описа на РС-Бяла, с което е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от 301, 82лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за виновно причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Дачия“ с рег. № •••••••• при ПТП на 08.03.2019г. по време на движението си по Републикански път III-202, преминаващ през село Кацелово, ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се доводи, че шахтата се намира в границите на ул. „Ропотамо“, която не се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което същата не отговаря и за вредите от настъпилото на мястото ПТП. Прави се възражение за съпричиняване във връзка с неспазване на пътен знак „Стоп“ и движение с несъобразена скорост. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. В молба вх. № 2781/25.03.2022г. въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД чрез адв. К.Х. АК-Русе, взема становище по жалбата. Навежда доводи за правилност на първоинстанционното решение. Смята, че от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е доказано, че шахтата се намира в границите на Републикански път III-202, стопанисван от АПИ. Също така сочи разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ППЗП, която тълкува в смисъл, че независимо от местонахождението на шахтата, отговорна за поддръжката е собственика на основното направление - Агенция „Пътна инфраструктура“. След анализ на доказателствата намира възражението за съпричиняване за недоказано. Иска от въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото. Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: На 08.03.2019г. в 12: 45 ч. в с. Кацелово на кръстовището между ул. „Ропотамо“ и ул. „Трети март“ - Републикански път III-202, настъпило ПТП с участник Д.Р., управляващ автомобил „Дачия“ с рег. № ••••••••. Участникът премилал през отводнителна шахта с размери 2м. на 1м., намираща се в кръстовището, като решетката пропаднала, в следствие на това се образували побитости по джантата и гумата на автомобила. Автомобил „Дачия“ с рег. № •••••••• принадлежи на „АЛД Аутомотив“ ЕООД. Между „АЛД Аутомотив“ ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско“ за срок от 10.01.2019г. до 10.01.2020г., с № 5С0820120098 на застрахователна полица, за същия автомобил. На 11.03.2019г. към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е предявена претенция № 50-07010-00082, по която на 12.04.2019г. е изплатена сумата от 301, 82лв., за ремонт на щетата. Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при така установената фактическа обстановка и направените от него правни изводи, за правилно. Безспорно е, че ул. „Ропотамо“ е общински път и се поддържа от Община Две могили, както и че ул. „Трети март“ е Републикански път III-202 и съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, буква б) ППЗП се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. Спорно по делото е дали въпросното съоръжение „шахта“ се намира в границите на ул. „Ропотамо“ или на Републикански път III-202. В съдебно-технически експертиза се установява, че шахтата се намира в оста на ул. Ропотамо и по периферията на РП III-202. Вещото лице при изслушването му в съдебно заседание посочва, че не може да определи със сигурност в платното на кой от двата пътя се намира съоръжението. Въпреки това експерта прави вероятностен извод, че шахтата се намира на Републикански път III-202. Достига до това заключение въз основа на представеният му паспорт на пътя, според който водостокът се води част от републиканската пътна мрежа. Смята, че тъй като водостока и дъждоприемната шахта работят заедно, следва и двете съоръжения да са част от републиканската пътна мрежа. Съдът приема за доказан факта, че необезопасената шахта се намира в границите на РП III-202 на основание чл. 161 ГПК, поради създадени от АПИ пречки за събиране на допуснати доказателства. От обстоятелствената част на експертизата е видно, че при проверка в ОПУ- Русе, част от структурата на АПИ, на вещото лице не му е била представена проектна документация за РП III-202, от която да се установят характеристиките на пътя, като ширина, радиуси на кривите, уширения и др. По този начин са били създадени пречки да се определят точните граници на пътищата при изготвяне на експертизата. Последица от това е да се приеме от съда за доказан неизгодният за страната факт, че шахтата се намира в границите на РП III-202. Още повече, независимо в границите на кой от двата пътя се намира съоръжението, то подлежи на поддръжка от АПИ на основание чл. 49, ал. 2 ППЗП, както е приел и първоинстанционният съд. Констатира се, че шахтата се намира на кръстовище между РП III-202 и ул.“Ропотамо“, която е общински път. Съгласно чл. 49, ал. 2 ППЗП поддържането на пътните връзки по ал. 1 (пътни кръстовища и възли) е задължение на собственика на основното направление. Основното направление в случая е Републикански път III-202, т. е. съоръженията, намиращи се в кръстовището, се поддържат и обезопасяват от Агенция „Пътна инфраструктура“ Неоснователни са и въведените възражения за съпричиняване, доколкото не са били доказани от страна на ответника. При изготвяне на Протокол за ПТП № 1690363 от 08.03.2019г. не е било установено нарушение на правилата за движение от Д.Р., който към онзи момента е управлявал л.а. „Дачия“ с рег. № ••••••••. В последствие не му е бил съставен акт за установяване на нарушение и наказателно постановление. От т. 4.2 на изготвена авто-техническа експертиза се установява, че щетите на автомобила съответстват на описаното в Протокол за ПТП № 1690363 от 08.03.2019г. за начина на настъпването им. Същото се потвърждава и от показанията на св. Георги Колев, съставил Протокол за ПТП № 1690363, според който водача не е имал вина за случилото се. Пропадналата решетка на шахтата, която отдавна е била крива, е предизвикала ПТП-то. Съдът приема, че посоченото в жалбата изявление на св. Д.Р., е неправилно анализирано от въззивника. Никъде не се споменава той да не е спазил, намиращия се на кръстовището преди дупката знак „Стоп“, като този факт не е установен и от никое друго доказателство по делото. Също така свидетеля е посочил, че е „тръгнал полека“ на кръстовището, не „много силно“ с „максимум 40 км/ч.“. Тоест по негова преценка се е движел със скорост между 0 и 40 км/ч., а не с точно или около 40 км/ч., която би била несъобразена скорост. Следва да се изтъкне, обаче, че свидетеля не е посочил конкретно скоростта, с която се е придвижвал. Съдът намира, че не може да кредитира като изцяло достоверни показанията му относно максималната скорост на движение, поради изминалия продължителен период от време след инцидента, както и поради невъзможността на лице непрофесионалист да определи скоростта на движение на автомобила с точност, без преди това да е проверило уредите за измерване/скоростомер/. С оглед горното не може да се приеме за доказано наличието на съпричиняване, поради неспазване правилата за движение по пътищата. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е осъществен състава на чл. 410 КЗ, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение. След плащане на обезщетението от страна на застрахователя, той встъпва в правото на пострадалия да търси обезщетение по чл. 49 ЗЗД. С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено. По разноските във въззивната инстанция: С оглед изхода на делото разноски се дължат само на въззиваемия в размер от 300лв., представляващ минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 МРАВ, за плащането на което са представени доказателства на л. 25 от делото.