Решение № 260406 от 19.3.2021 г. на Районен съд - Варна по дело № 4879/2020 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Л.И.Н. срещу Наказателно постановление № 436а-227/06.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР - Варна, с което на въззивника на основание 209а, ал. 1 ЗЗдр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснато нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Е.К. изразява становище, че наказаното лице е наказателнонеотговорно поради това, че към датата на нарушението не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи. Поддържа искането си за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР – Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.Л.- А.излага доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: На 13.04.2020 г. св. Й.С.Й. (мл. инспектор в Общинска полиция) извършил проверка на въззивника Л.Н., който се намирал на пейка в Морската градина на гр. Варна. Св. Й. приел, че поведението на проверяваното лице е в нарушение на Заповед № РД – 01-143 от 20.03.2020 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България, издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. За нарушението бил съставен АУАН, който бил връчен на въззивника, който отказал да го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел. Поради това, че Н. бил неадекватен, била потърсена медицинска помощ. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 06.10.2020 г. директорът на ОДМВР – Варна издал обжалваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза, като видно от заключението на вещото лице д-р К. К. жалбоподателят страда от Шизофрения – Параноидна форма, параноиден синдром, промяна на личността и от Психично и поведенческо разстройство, дължащо се на комбинирана употреба на ПАВ, синдром на зависимост. Съгласно заключението по време на деянието – около 09, 35 часа на 13.04.2020 г., поведението на жалбоподателя е било болестно мотивирано (императивни псевдохалюцинаторни изживявания). От заключението се установява, че жалбоподателят няма психична годност да разбира и ръководи постъпките си и няма базисни годности да взема решения. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към датата на деянието жалбоподателят не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, тъй като е бил с психоза. По доказателствата: Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Л.И.Н.; заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза и писмени доказателства – заповед на директора на ОДМВР – Варна, експертно решение № 3008/11. 11.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, епикриза от 11. 11.2020 г. от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, лист за преглед на пациент от 13.04.2020 г., допълнителен лист за преглед на пациент, епикриза, издадена от ДПБ „Карвуна“, епикриза от 16.08.2020 г. от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Съдът кредитира свидетелските показания на св. Л.И.Н. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на вещото лице д-р К.Д.К. по изготвената съдебно-психиатрична експертиза следва да бъде кредитирано като пълно, ясно и обосновано. Посочените по-горе писмени доказателства следва да бъдат оценени като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, експертното заключение и свидетелските показания изгради своите фактически изводи. От правна страна: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Въпреки това наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. От представеното по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че към момента на деянието въззивникът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. По арг. от чл. 31, ал. 1 НК наказателноотговорно лице е това, което извърши деянието в състояние на вменяемост. Съгласно чл. 33, ал. 1 НК не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. В конкретния случай жалбоподателят страда от продължително разстройство на съзнанието и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което не е извършил деянието в състояние на вменяемост и не е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 11 от ЗАНН вр. чл.31, ал.1 от НК, поради което и извършеното не представлява административно нарушение поради липса на годен субект ( в този смисъл Решение № 393 от 1.10.2008 г. на ВКС по к. д. № 334/2008 г., I н. о., НК). Следователно наказателното постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие с материалния закон. По разноските: На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането на които е представено писмено доказателство (договор за правна защита и съдействие). Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ