Решение № 33 от 30.3.2023 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 54/2023 г.

производство доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват извършеното нарушение и неговото авторство.Не на последно място, съдът държи да отбележи, че никъде в нормативната уредба не е въведено изискване превозните средства да са снабдени с такова устройство, само и единствено когато транспортират дървесина в горски територии.В този смисъл, съдът напълно споделя доводите, изложени от процесуалния представител на АНО в хода по съществото на делото. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Безспорно е, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е за това, че на процесната дата, посочена в акта и НП е транспортирал дървесина с превозно средство, което не е отговаряло на изискванията на чл.14б, ал.1 от Наредбата, тъй като не е било снабдено с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му, каквато забрана е въведена с разпоредбата на чл.14б, ал.8 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят А. А., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл.14б, ал.8 във вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, за което правилно с обжалваното наказателно постановление е санкциониран на основание чл.270 от ЗГ с глоба в размер на 150.00лв.Размерът на наложеното наказание е в границите на предвиденото в чл.270 и чл.272 от ЗГ, минималния, предвиден в закона, като при определянето му е било съобразено обстоятелството, че жалбоподателят е извършил нарушението в едногодишния срок от влизането в сила на НП, с което вече е бил наказан за нарушение на чл.270 от ЗГ – НП № 2110500027 от 13.07.2021 г. на Директор на РДГ В.Търново. Не са налице и обстоятелства за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения с тази правна квалификация. По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото жалбоподателят дължи на наказващия огран разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 120, 00 лева. Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът