Решение № 130 от 9.10.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 80/2021 г.

Производството е по делото е образувано е по молба от В. С. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., п.к. •, пл. „М." •, ет. •, в качеството си на акционер и член на Съвета на директорите в „Х..." А., чрез пълномощника му адв. Р. В., срещу „Х..." А., ЕИК •, със седалище и адрес на управление: община Б., с. П. •, И...-• № •, представлявано от изпълнителния директор - И. Ч.. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

Иска се от съда да постанови решение, с което след като установи качеството на ищеца В. С. Т.- на акционер в „Х..." А., ЕИК • („Дружеството") и след като се убедите в допустимостта на предявените искове, на основание чл. 74 от Търговския закон (ТЗ) да отмени решенията на Общото събрание на акционерите на Дружеството, по т. 4, 5, 6, 1, 7 и 9, взети на извънредно заседание, проведено на 18.05.2021г.

От дружеството ищец се сочи с исковата молба, че В. С. Т. е собственик на 40 000 поименни винкулирани акции с номинална стойност от по 100 лева всяка, представляващи 20 % от регистрирания капитал на Дружеството, както е видно от приложен към ИМ списък на акционерите. Твърди се, че в качеството си на акционер, шщецът, представляван от пълномощник, е взел участие в работата на Общо събрание на акционерите на Дружеството, проведено на 18.05.2021г. В рамките на 14-дневния преклузивен срок от датата на провеждане на посоченото събрание, в съответствие с чл. 74 ал. 2 от ТЗ, предявени са настоящите искове за отмяна на решенията на Общото събрание на Дружеството.

Твърди се в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че както е видно от Протокол от заседание на Съвета на директорите от 07.04.2021г. и Покана за свикване на Общо събрание на акционерите за 07.04, 2021г., Съветът на директорите е взел решение за провеждане на Общо събрание на акционерите на „Х..." А., насрочено за 18.05.2021г. В поканата, Съветът на директорите предлага в точка № 7 от дневния ред- отпадане на чл. 16 т. 1 б. „б" и „д" от Устава на Дружеството, действащ до 18.05.2021г., които разпоредби от Устава уреждат правото на акционерите да контролират управлението на Дружеството, както и правото на акционерите да получават информация за състоянието на Дружеството. Сочи се в ИМ, че на 18.05.2021г. Общото събрание на акционерите е взело посочените решения за изменение на Устава на Дружеството с мнозинство от 80 %, формирани от мажоритарните акционери. Поддържа се от ищеца, чрез пълномощника му адв. В., че с отмяната на чл. 16 ал. 1 б. „б" от Устава, правото на акционерите да контролират управлението на Дружеството, както и да бъдат избирани в ръководните органи на Дружеството, е било отстранено. Посочената отмяна не елиминира императивно заложените в българското законодателство права на акционерите. Обстоятелството, че именно мажоритарните акционери в Дружеството, които в случая са и членове на Съвета на директорите, са взели посоченото отменително решение, е индикация за целенасочено и последователно нарушаване членствените права на миноритарен акционер.

Сочи се в ИМ, че в качеството си на акционер, В. С. Т. нееднократно е поискал да му бъде предоставена конкретно посочена информация относно хода на дружествените работи. Същият има това право съгласно чл. 224 и чл. 232, ал. 5 от ТЗ, във връзка с чл. 16, ал. 1, б. „б" и „д" от Устава на Дружеството, което право не е абстрактно, а има конкретно съдържание. На основание чл. 224 от Търговския закон е поискан и достъп до книгите, водени от „Х..." А. по чл. 39 т. 1, 2 и 3 от Устава. Поискани са и определени счетоводни документи и справка за фискалните задължения на Дружеството по конкретни периоди от време. В посочените искания са указани и срокове за предоставяне на поисканата информация- до 26.03.2021г. твърди се в ИМ, че до датата на предявяване на настоящия иск, исканата информация не е предоставена на ищеца като акционер в „Х..." А.. Изразява се становище с исковата молба, че лишаването на акционер от право на информация относно дружествените работи и достъп до книгите на дружеството, накърнява и правото му на участие в работата на общото събрание на акционерите, тъй като активното информирано участие в общото събрание предполага акционерите да бъдат осведомени за дружествените работи.

Поддържа се с ИМ от ищеца чрез неговия пълномощник, че до провеждане на ОС на акционерите на 18.05.2021г. е било налице нарушение на членственото право на В. С. Т., извършено от орган на Дружеството, различен от общото събрание на акционерите. С вземане на решението за отпадане правото на информация чрез промяна на Устава на Дружеството, посочените увреждащи намерения са придобили реален израз и в действията на Общото събрание на акционерите, чиято воля е тази на мажоритарните акционери в Дружеството.

Излагат се съображения, че неимуществено право на информация и осигуряването на реален достъп до дружествените книги на Дружеството са едни от основните права в състава на членственото правоотношение между акционерите и Дружеството, които са свързани с възможността акционерът пълноценно да упражнява правото си на глас в провежданите ОС на Дружеството. Тези права рефлектират пряко върху възможността на акционера да прецени дали и доколко съществуването на членственото правоотношение с това Дружество е изгодно за акционера, като без достъп до документацията за дружествените работи, акционерът не е в състояние да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на правото си на глас. Ето защо излагат се правни съображения, че приетото решение по т. 7 от дневния ред, създава „легитимно" основание за бъдещо нарушаване членствените права на ищеца като акционер в „Х..." А., поради което същото подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

В исковата молба се сочи, че чрез взетите решения за изменение в Устава, отпаднало е правото на акционерите на участие в управлението на Дружеството. Съгласно решението по т. 7 от дневния ред, чл. 16 ал. 1, б. „б от Устава на Дружеството се отменя. Посочената уставна разпоредба е предвиждала правото на всеки акционер „да контролира управлението на Дружеството и да бъде избиран в ръководните органи на Дружеството“. Излагат се съображения от ищеца, чрез неговия пълномощник по делото, че правото на акционера на глас в двете си прояви и форми- да избира и да бъде избиран в органите на управление на Дружеството, представлява основна гаранция за другите членствени права на акционера. Ако се допусне такава автономна преценка на волеобразуващия орган на Дружеството в лицето на неговото Общо събрание да дерогира основни законови гарантирани права на акционерите, то така взетото решение следва да бъде приложимо по общ начин по отношение на всички лица, притежаващи качеството „акционер" в Дружеството. В тази връзка, решението на Общото събрание по т. 5 от дневния ред за освобождаване на акционера В. Т. като член на Съвета на директорите е незаконосъобразно, тъй като забраната за участие на акционери в ръководните органи на Дружеството не е приложена и по отношение на останалите акционери. Доколкото г-н И. Ч. и г-н К. Ч. са акционери в Дружеството, съгласно т. 4 от дневния ред, са преизбрани за членове на Съвета на директорите, то посоченото решение за преизбиране на двамата акционери следва да бъде отменено поради противоречие с актуалния Устав на Дружеството, в съответствие с чл. 74, ал. 1, изр. първо, предл. трето от ТЗ. В противен случай, ако съдът счете, че посоченото решение за преизбиране на двамата акционери за членове на Съвета на директорите не подлежи на отмяна, то решението по точка 5 от дневния ред за освобождаване на акционера г-н Т. като член на Съвета на директорите следва да бъде отменено.

Сочи се с ИМ, че сред взетите от ОС решения по т. 7 от дневния ред, взето е и решение за изменение на чл. 23 т. 1 от Устава на Дружеството, с което се увеличава мнозинството от акционери, необходимо за свикване на Общо събрание. Съгласно чл. 223 ал. 1, изр. II, предл. II от ТЗ, Общото събрание може да бъде свикано по искане на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала. В противоречие с така установеното императивно законово правило, с мнозинство от мажоритарните акционери в Дружеството, Общото събрание е взело решение свикването на Общо събрание да бъде възможно единствено по инициатива на Съвета на директорите или „по искане на притежателите най-малко на 25 % от акционерния капитал на Дружеството. Поддържа се че разпоредбите, свързани със свикването и провеждането на общо събрание на акционерите, имат императивен характер и са гаранция за реалното упражняване на предоставената на акционерите възможност да вземат участие в управлението на дружеството и да контролират извършваните от него дейности. Законът провежда баланс между интересите на дружеството и правата на отделните акционери и гарантира възможността на всеки от тях реално да упражни правата си без с това да затруднява формирането на решаващата воля от страна на този колективен орган/общото събрание/. По този начин, ОС на акционерите на „Х..." А. е взело решение, в нарушение на императивна законова разпоредба, целяща постигането именно на баланс между интересите на акционерите и тези на Дружеството. Лишаването на миноритарните участници от правото на инициатива за свикване на Общо събрание на практика накърнява членствените права на всички акционери в Дружеството, в частност - правото им на участие в управлението. Излагат се съображения, че съдебната практика на ВКС константно приема, че законовата уредба, касаеща правилата за свикване и провеждане на общо събрание е императивна, като дерогация се допуска единствено, когато уставът предвижда по-облекчен режим за свикване на общо събрание от законовия. Доколкото в настоящия случай c премахването на чл. 16 ал. 1 б. „б" и б. „д" от Устава с правомерни действия на практика се постига забранен от закона резултат, а именно- ограничаване на основни императивно заложени в закона членствени права на акционера, поддържа се от ищцовата страна че посочените решения на Общото събрание следва да бъдат отменени като противоречащи на повелителни разпоредби на закона по смисъла на чл. 74 ал. 1 предл. 1 от ТЗ.

Сочи се с ИМ от ищеца чрез неговия пълномощник по делото, че с едно от атакуваните решения е изменен чл. 22 т. 2 от Устава на Дружеството в смисъл, че за всяко Общо събрание Председателят, Секретарят и преброителят/ите на гласовете, ще бъдат определяни от Съвета на директорите, което решение създава правно положение на несигурност. С въвеждането на посоченото изменение се допуска намеса в правомощията на Общото събрание от страна на Съвета на директорите, с която намеса косвено се накърнява и правото на глас на отделните акционери. Обстоятелството, че взетото решение нарушава определената в закона компетентност на органите на търговското дружество, като същевременно въвежда и изключена от закона възможност за намеса на управляващия орган на Дружеството в дейността и правомощията на Общото събрание на акционерите, е достатъчно, за да бъде възприето за незаконосъобразно.

Сочи се с ИМ, че в съответствие с чл. 221 т. 5 от ТЗ, с решението по т. 2 от дневния ред Общото събрание на „Х..." А., е определено възнаграждението на членовете на Съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението. Правото на такова възнаграждение произтича пряко от решението на Общото събрание, с което съответните лица са избрани за членове на Съвета на директорите. В настоящия случай, вследствие преобразуване на „Х..." О. чрез промяна на правната форма, съгласно т. 6 от Протокол от Общо събрание на съдружниците от 10.01.2014г., В. С. Т. е избран за член на Съвета на директорите. Същата т. 6 от посочения протокол урежда и че управлението на Дружеството се възлага на Изпълнителния директор - г- н И. Ч.. На основание посоченото решение, във връзка с чл. 221 т. 4 от ТЗ, в полза на ищеца е възникнало право да получава възнаграждение. Това право е елемент от правото на акционера по чл. 16 ал. 1 б. „б" от Устава на Дружеството, да бъде избиран в ръководните органи на Дружеството. Такова възнаграждение в полза на В. С. Т. е определено по размер едва на 18.05.2021г., както е видно от т. 2 от Протокола от заседанието на Общото събрание на акционерите от същата дата. Сочи се с ИМ, че решението за заплащане на така определеното възнаграждение има действие занапред, а за дейността на ищеца като член на Съвета на директорите за периода преди да бъде освободен от тази длъжност на 18.05.2021г. възнаграждение не е заплащано. Поддържа се от ищцовата страна, че с оглед избягване заплащането на посоченото възнаграждение, ОС на акционерите в лицето на мажоритарните акционери е взело решението по т. 5 от дневния ред за освобождаване на г- н Т. като член на Съвета на директорите. По този начин на практика ищеца е лишен от ефективната реализация на правото си на възнаграждение по чл. 221 т. 5 от ТЗ. Посоченото увреждащо намерение ясно проличава и от обстоятелството, че съгласно т. 6 от Протокола, за нов член на Съвета на директорите е избрано дружеството „Х..." Е., ЕИК •, чийто едноличен собственик на капитала и управител е акционерът с най-голямо капиталово участие в капитала на Дружеството- г-н И. Ч.. По този начин, макар и правомерно, се постига избягване заплащането на споменатото възнаграждение, тоест- неоснователно обогатяване, но и практически се постига пълен контрол върху управлението на Дружеството от страна на мажоритарния акционер.

Изложени са още съображения, че с взетото от ОС решение за отмяна на чл. 31 ал. 13 от Устава, отпада задължението на членовете на съвета на директорите да представят гаранция за своето управление „в размер на брутното им тримесечно възнаграждение". Посоченото е опит да се централизира управлението на Дружеството, концентирайки контрола на мажоритарните акционери и в управителния орган на Дружеството, като се предотврати възможността за обезщетяване на вредите, които биха възникнали за Дружеството от действия против неговите интереси, извършени от управителните органи. Така взетото решение е в ущърб на интересите на Дружеството. С оглед изложеното, оспорва се решението на Общото събрание по т. 5 от дневния ред, като се иска същото да бъде отменено като противоречащо на повелителни норми на закона.

Сочи се в ИМ по делото, че съгласно чл. 231 ал. 4 от ТЗ, решението на Общото събрание за избор и освобождаване на членове на съветите, „имат действие от вписването им в търговския регистър". Така взетото решение по точка 6.1 от дневния ред за предоставяне на изрично съгласие по чл. 237 ал. 4 от ТЗ, следва да бъде обявено за нищожно, тъй като посоченото съгласие се предоставя на лице, което все още няма качеството член на Съвета на директорите, а именно- „Х..." Е.. Следователно, така формираната воля на ОС се явява опорочена, а нейното обективиране в така взетото решение- нищожно.

Правото на проверка и назначаване на контрольор е за защита на малцинствените акционери, каквото качество има ищецът по делото на база притежаваните от него акции и уреждането на правата на акциите и гласуването. Това е едно от правата за защита на малцинството, уредени в ТЗ. Чрез него се контролира дейността на акционерното дружество и е във връзка с отговорността на органите на управление на дружеството. Институтът за назначаване на контрольор по искане на миноритарните акционери включва правото на миноритарните акционери да искат назначаване на контрольор от общото събрание (чл. 251а ал. 1 от ТЗ). Корелативното на това право задължение е дружеството да постави предложението на обсъждане и гласуване от общото събрание, като ОС няма задължение да назначи предложеното лице за контрольор. Въпреки това, обстоятелството, че на заседанието на ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., мажоритарните акционери формират мнозинство за избор за контрольор на лице, чиято независимост от акционерите/членовете на Съвета на директорите не е еднозначно доказана, индикира вероятност предстоящият одит да бъде извършен изключително с оглед интересите на мажоритарните акционери.

Поддържа се с ИМ, че избраният от ОС контрольор не е регистриран одитор, въпреки че поначало той следва да има квалификация поне равна на квалификацията на регистрирания одитор, извършил независим финансов одит на Дружеството. В теорията и в практиката по тълкувателен път се извеждат следните изисквания, на които трябва да отговаря контрольорът- да е лице, различно от регистрирания одитор, който е извършил независим финансов одит на годишния финансов отчет, да е независим от проверяваното дружество. Изискването контрольорът да бъде регистриран одитор произтича от факта, че услугата, която извършва контрольорът, е от типа „свързани с одита" и за нея се прилагат правилата на Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, прегледа, други ангажименти за изразяване на сигурност и свързаните по съдържание услуги.

Поддържа се с ИМ че взетото решение по т. 1 за избор на контрольор е в разрез с изискването на чл. 224 ал. 1, във вр. с ал. 2 от ТЗ и като такова е незаконосъобразно поради нарушено право на сведение по чл. 224 от ТЗ. На процесното заседание не са представени изискуемите по закон писмени материали, съдържащи изискумия по закон минимум информация за лицето, предложено за контрольор. Целта на законовата норма на чл. 224 ал. 1 от ТЗ е предоставяне на информация за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно решение по предложения дневен ред. Императивната разпоредба на чл. 224 ал. 1 от ТЗ предвижда задължение за изготвяне и поставяне на разположение на акционерите на писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Задължението за предоставянето на материали е свързано с необходимостта на акционера да бъде дадена информация, за да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на правото си на глас, като гласува за или против приемане на предложените решения по въпросите от дневния ред. Трайната съдебна практика приема, че когато задължението по чл. 224 от ТЗ не бъде изпълнено, се нарушават правата на информираност на акционерите и решенията на общото събрание могат да бъдат оспорени като незаконосъобразни.

Поддържа се с исковата молба, че поради нарушеното право на сведения на акционера В. Т., решението за назначаване на В. Р. И. за контрольор на Дружеството следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Изложени са от ищцовата страна правни съображения, че последователно в практиката си по приложението на чл. 74 ал. 1 от ТЗ ВКС приема, че при предявен от съдружник конститутивен иск за отмяна на решения на Общото събрание, вложеното от законодателя съдържание в понятието „закон" включва не само процесуалните норми, касаещи неговото свикване и провеждане, спазването на които гарантира участие на акционера в работата на този орган на управление, но и нормативните разпоредби относно материалните права на акционера, осигуряващи реалното осъществяване на членствените му права. Следователно в производството по чл. 74 ал. 1 от ТЗ проверката на решаващия съд обхваща както процедурата, при която атакуваното решение на Общото събрание на акционерите е прието, така и законосъобразността на конкретните взети решения - каквато проверка се иска и с настоящата искова молба.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от съда да се произнесете с решение, с което на основание чл. 74 от ТЗ да отмените решенията на Общото събрание на акционерите на „Х..." А., ЕИК •, взети на 18.05.2021г., по т. 4, 5, 6.1, 7 и 9 от дневния ред.

Претендират се на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца В. С. Т., сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника „Х..." А., представлявана от Изпълнителния директор И. К. Ч., чрез пълномощника му адв. М. М., с който се оспорва предявения иск като неоснователен и се иска от съда същият да бъде отхвърлен.

С писмения отговор на ИМ са изложени твърдения от фактическа страна.

По отношение на изменение на устава на дружеството /т. 7 от дневния ред на ОСА/:

С писмения отговор на ИМ, наведени са доводи от ответната страна, че от приложените към исковата молба доказателства, както и към отговора на исковата молба, по никакъв начин не се установява, че е налице ограничаване възможността В. С. Т. да упражнява имуществените или неимуществените си права като акционер в „Х...” А., още повече изразяващи се в ограничаване възможността на същия да контролира управлението на Дружеството, както и да бъде избиран в ръководните органи на дружеството съгласно чл. 16, ал. 1 буква „б“ от Устава на дружеството. Точно обратното- от представените с ИМ доказателства- протокол от общо събрание на акционерите на „Х...“ А., проведено на 18.05.2021г. и Устава на дружеството, приет на ОС на акционерите от 18.05.2021г. се установява, че чл. 16 ал. 1, буква „б“ не е отменена от ОС. В тази част твърденията, изложени в исковата молба от страна на ищеца се оспорват от ответната страна като неверни и некореспондиращи, нито с фактическата обстановка, нито с представените от самите тях писмени доказателства към исковата молба.

Поддържа се с писмения отговор от дружеството ответник, чрез неговия пълномощник, че отмяната на чл. 16 ал. 1 б. „д“ от Устава на дружеството по никакъв начин не може да се счита за индикация за целенасочено и последователно нарушаване на членствените права на миноритарния акционер В. Т.. Развити са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 221 т. 1 от ТЗ, компетентността на Общото събрание се изразява в правото да изменя и допълва устава на дружеството. В опровержение на твърдението на ищеца, че отмяната на чл. 16 ал. 1 б.“д“ от Устава е предпоставка за нарушаване на членствените права на акционерите в „Х..." А., е обявените в срок по партидата на дружеството в ТР- Годишен финансов отчет, ведно с одитен доклад; годишен доклад за дейността на „Х...“ А.; годишен консолидиран доклад за дейността, консолидиран финансов отчет на икономическата група на „Х...“ А., ведно с приложение към него, както и доклад на контрольора, избран на ОСА на 18.05.2021г, по искане на акционера Т.. Отделно развити са с писмения отговор на ИМ съображения от правна страна, че съгласно визираните от ищеца разпоредби - чл. 224 и чл. 232, ал. 5 от ТЗ, правото на информация е сведена само до:

-предоставяне на писмените материали, свързани с дневния ред на съответното общото събрание на акционерите, поставени на разположение на акционерите най- късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание;

-когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а;

-при поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно;

-По искане на акционер или член на съвет на заседанието на общото събрание може да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 593 от Гражданския процесуален кодекс. Препис от констативния протокол се прилага към протокола от общото събрание. Протоколите и приложенията към тях се пазят най-малко 5 години. При поискване те се предоставят на всеки акционер - чл. 232, ал. 5 от ТЗ.

Поддържа се от ответната страна, че семантично смислово съдържание на визираните по- горе разпоредби, по никакъв начин не се установява, наличието на права на акционера, задължаващи дружеството ответник да предостави инкорпорираното в поканата от 10.03.2021г. искане за предоставяне на описаните в нея документи.

Оспорва се с отговора на ИМ, че е налице нарушаване на членствените права на ищеца В. С. Т. от страна на орган на дружеството, различен от общото събрание на акционерите. Видно от стр. 3 и 4 на публикуваната покана в ТР по партидата на дружеството се установява, че в същата изрично е посочено, че: „Писмените материали, свързани с дневния ред на Общото събрание, се намират на адреса на управление на дружеството в общ. Б., с. П. п.к. •, И... - • №•. Сочи се с писмения отговор, че при поискване, материалите се предоставят на акционерите безплатно, зато за целта те само се легетимират чрез представяне на документи за самоличност, а пълномощниците на акционерите представят писмено пълномощно. В този смисъл поддържа се с писмения отговор от ответната страна, че в разрез с твърдения на ищеца Т., изложени в исковата молба е нежеланието от негова страна да получи документите, свързани е ОСА, проведено на 18.05.2021г., както преди самото събрание, така и по време на същото, на което същия не е присъствал, а е бил представляваше от адв. В.. Оспорва се от ответната страна, твърдението на ищцовата страна за лишаване на акционера Т. от правото на сведения, като се възразява че такова не е отказано на същия в рамките на предвидените му от закона права. Акцентира се че от съдържанието на поканата от 10.03.2021г. се установява, че акционера Т. иска от ответното дружество да изготви списъци и справки, съдържащи различна по вид обобщена информация /виж. т. 2, т. 6, т. 10, т.11, т.13, 14, 15, т. 22, 23, 24, 25, 26, 29, 30 и т. 31/, т.е. поддържа се от ответника, че така формулирано искането от страна на ищеца е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Излагат се съображения, че задължението за предоставяне на информация, не би могло да се разглежда като задължение за изготвяне и предоставяне на подробни писмени отчети за текущата дейност на дружеството, каквото разбиране се съдържа в доводите на ищеца. Оспорва се като неправилно е разбирането на ищеца и относно задълженията, свързани с дружествената документация. Определя се от ответника като недопустимо да бъде вменено като задължение на дружеството, създаване на пълна паралелна документация, която да бъде предоставяна на акционер в дружеството ответник. Удовлетворяване на едно такова искане от страна на съда би поставило в риск всяко едно акционерно дружество. Поради факта, че ако всеки един акционер направи такова искане към дружеството, в което има акции, като в много от случаите акционерите са стотици или хиляди на брой и дружеството е задължено да го удовлетвори, това би генерирало огромен разход за дружеството, тъй като същото ще е принудено да създава и поддържа паралелна счетоводна, финансова и търговска документация за всеки един акционер, който направи такова искане.

Отделно възразява се че ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не ангажира доказателства, в насока, че същият е поискал достъп до информация, свързана с дружествена документация, и е получил отказ за това. Видно от формулировката на приложените към исковата молба покани се установява, че със същите се изисква от дружеството ответник да предостави информация, която следва да бъде извлечена, анализирана и подредена от цялостната търговска и счетоводна документация на дружеството. Нещо повече част от исканите документи следва да бъдат специално изискани и изготвени от съответните институции с цел предоставяне на акционера Т.. Друга част от документите, изискват задължаване на представителя на дружеството да декларира определени факти и обстоятелства, които по никакъв начин не са свързани с дейността на дружеството или изисквания към същото от счетоводна гледна точка /виж. 5, 6, 15 и 16 на стр. 6 от исковата молба/. Така формулираното искане на ищеца по своята същност представлява синтезирана и обработена информация по месеци и години. Поддържа се че дружеството не следва да бъде ангажирано да изразходва средства и човешки ресурс за уважаване на тези искания на ищеца.

По отношение ограничаване правото на акционера да участва в управлението на Дружеството:

Оспорват се с отговора на ИМ като неверни твърденията за огричаване правото на акционерите да участва в управлението на дружеството ответник. Видно е от представения по делото протокол от заседание на общо събрание на акционерите на „Х..." А., че чл. 16, т, 1 буква „б“ от устава на дружеството не е отменена, поради факта, че всички акционери са гласували против отмяна на същата. Определя се с писмения отговор на ИМ като погрешно и неправилно твърдението на акционера В. Т., че след като притежава акции от капитала на „Х...“ А. следва да бъде част от управленския екип на дружеството. Развити са съображения, че дори и да е била отменена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 буква „б“ от Устава на дружеството, по никакъв начин не е задължено общото събрание на акционерите да избере лицето В. Т. за член на съвета на директорите на „Х...“ А., респективно не е ограничено правото на акционера Т. да предлага своя кандидатура, в това число и себе си за член на съвета на директорите, стига реализирането на процедурата по това предложение да е съобразена с всички законови изисквания за това. В този смисъл неоснователни са доводите на ищеца в посока незаконосъобразността на точка 5 от дневния ред за освобождаване на акционера В. Т. като член на СД на дружеството ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 221 т. 4 от ТЗ, в компетентността на ОСА е да избира и освобождава членовете на съвета на директорите, въз основа на така предоставената възможност от закона. ОСА е упражнило това свое право като е решило лицето В. Т. да бъде освободен от този своя длъжност.

По отношение на ограничени възможности за свикване на общо събрание на акционерите:

С писмения отговор така наведените доводи от ищцовата страна се определят като неверни, тъй като в компетентността на общото събрание е да определя реда и начина, по който ще се формира и организира дейността в едно дружеството, в това число провеждането и свикването на общо събрание на акционерите. Изменението на чл. 23 т. 1 от Устава на дружеството е израз на най- висшия орган на дружеството да определя начина, по-който ще се регулират взаимоотношенията между акционери. Поддържа се от ответника чрез неговия пълномощник, че правилата, инкорпорирани в устава на дружеството са създадени с цел обезпечаване нуждите на дружеството, които йерархически седят над нуждите и интересите на даден акционер. Точно поради тази причина е изменена и нормата на чл. 23, т. 1 от Устава на дружеството.

По отношение избор на председател, секретар и преброител на Общото събрание:

Оспорват се твърденията на ищеца за допуснати нарушения като неверни. Оспорва се твърдението на ищеца че с изменение на чл. 22, т. 2 от Устава на дружеството се създава „правно положение на несигурност“, тъй като същото не е подкрепено с никакви доказателства. Оспорва се и срещу твърдението изведено с ИМ- за намеса на Съвета на директорите в общото събрание на акционерите и изземване на техни правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 4 от ТЗ /Общото събрание избира председател и секретар на заседанието, ако в устава не е предвидено друго/, като разпоредбата, формулирана по този начин, предвижда възможност общото събрание на акционерите да делегира тези свои правомощия, каквато е и настоящата хипотеза, а именно ОСА на „Х..“А. е взело решение председателят, секретарят и преброителите да се определят от Съвета на директорите, с цел по-висока оперативност, при провеждане на ОС на акционерите. Несъстоятелни са твърденията на ищеца, че правата на акционерите са нарушени, като самият орган в лицето на ОСА е избрало тези техни правомощия да бъда делегирани на членовете на Съвета на директорите.

По отношение нарушено управително право на акционера:

С отговора на ИМ се възразява, че твърдения на ищеца в исковата молба не кореспондират, както с фактическата обстановка, така и с документите, приложени като доказателства към същата. Съгласно т. 2 от протокол от заседание на общото събрание на акционерите на „Х...“ А. се установява, че общото събрание не е определило възнаграждение на членовете на Съвета на директорите. Видно от протокола се установява, че за предложение по т. 2 са гласували за 40 000 гласа „За“, „Против“ 160 000 гласа, респективно предложението не е прието. Тоест твърдението на ищеца, че такова възнаграждение е определено на 18.05.2021г. е неправилно поради факта, че предложение на г-н Т. за възнаграждение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, не е прието от ОСА, проведено на 18.05.2021г. На следващо място, неоснователни се явяват доводите на ищеца, че е налице неоснователно обогатяване на г-н И. Ч., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на новоизбрания член на съвета на директорите „Х...“ Е.. Видно от съдържанието на протокола, респективно дневния ред на ОС на акционерите/от 18.05.2021г./, по никакъв начин не може да бъде направен извод за определяне на каквото и да било възнаграждение на членовете на СД, на които не е възложено управление на дружеството ответник. Отделно излагат се съображения за това че правно обосновано и логично е задължението на членовете на СД на дружеството ответник съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 13 от Устава на дружеството да отпадне, т.е. същата да бъде отменена поради факта, че към настоящия момент членовете на съвета на директорите, на които не е възложено управление на дружеството, не получават възнаграждение. Оспорват се твърденията на ищеца, че горепосочените решения са в ущърб на дружеството. Ответника намира за изключително икономически и финансово необосновано в условията на икономическа криза, в следствие на COVID- 19, акционер, твърдящ, че е загрижен за имуществото на дружеството да прави предложение за определяне на месечно възнаграждение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на членовете на Съвета на директорите.

По отношение съгласието по чл. 237 ал. 4 от ТЗ:

Оспорват се от ответната страна изложените доводи в исковата молба по отношение на съгласието по чл. 237 ал. 4 от ТЗ, като несъстоятелни. Видно от приложения протокол от заседание на общо събрание на акционерите на „Х...“ А., проведено на 18.05.2021 г. се установява, че последователността на решенията на ОСА по дневния ред са:

-т. № 4 преизбиране на членовете на Съвета на директорите на „Х...“ А., И. К. Ч. и К. И. Ч.;

-т. № 6 Избор на нов член на Съвета на директорите на „Х...“ А., дружеството „Х...“ Е. и -т. № 6.1. Предоставяне на изрично съгласие за неприлагане на ограничението по чл. 237, ал. 4 от ТЗ на всички членове на Съвета на директорите.

Така взетото решение във връзка с предоставяне на съгласие по чл. 237 ал. 4 от ТЗ по своята същност ще произведе правно действие от датата на вписване на решенията на ОСА в ТР по партидата на дружеството. Излагат се доводи с отговора на ИМ, че въведената забрана в чл. 237 ал. 4 ТЗ обхваща няколко форми на конкурентна дейност. Ограничението за извършване на конкурентна дейност се регулира от императивно правило, израз е на проявлението на задължението за лоялност. От значение е преди всичко фактически осъществяваната дейност, като органът, който избира членовете може да даде изрично съгласие за извършване на конкурентна дейност, като разрешението може да обхваща както упражнявана вече дейност, така и бъдещи действия, но няма пречка съгласие да бъде дадено предварително, като същото ще произведе правно действие от момента на началото на мандата на съответния член на СД или на всички членове. Фактът на участие в органа на конкретното дружество само по себе си реализира предоставеното му съгласие от ОС на акционерите на 18.05.2021г.

По отношение назначаване контрольор на Дружеството:

Оспорват се от отвтеника твърденията на ищеца с исковата молба във връзка с избора и назначаването на контрольор на „Х..." А., като се твърди че те не кореспондират с фактическата обстановка и писмените материали, свързани със свиканто и проведено ОС на акционерите на 18.05.2021г. С покана от 09.04.2021г., адресирана до „Х..." А., акционерът В. Т., чрез адв. В. прави искане на основание чл. 223а, ал. 1 от ТЗ за включване на допълнителни въпроси в дневния ред на предстоящото към онзи момент ОС на акционерите, а именно избиране за контрольор на „Х...“ А., на лицето А. О. Ф. с ЕГН ••••••••••. Сочи се с писмения отговор от ответника по делото, че с уведомление от 16.04.2021г., „Х...“ А., чрез изпълнителния си директор И. Ч., е уведомила акционера Т., че за да бъдат включени допълнителни въпроси в дневния ред на ОСА, насрочено за 18.05.2021г. следва същото да бъде направено по предвидения в закона ред и при спазване на изискванията на чл. 223а, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Във връзка с горното акционерът Т. публикува по партидата на дружеството искане по чл. 223а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Твърди се с отговора на ИМ от ответната страна, че на 29.04.2021г., по партидата на дружеството в ТР е публикувано друго искане по чл. 223а ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с което е направено искане за включване на допълнителни въпроси в дневния ред на предстоящото ОС на акционерите, като един от поставените допълнителни въпроси е избиране на контрольор В. Р. И., ЕГН ••••••••••.

Сочи се от ответника, че от протокола от заседание на ОС на акционерите, проведено на 18.05.2021г. се установява, че предложението на В. Т., инкорпорирано в т. 8 от протокола е прието от ОСА. Причините, поради които ОСА не е приело предложението на акционера Т. за назначаване на А. Ф. за контрольор на „Х...“ А. е фактът, че същият е бивш служител на дружеството ответник и настоящ в дружеството „Х...“ Е., ЕИК •, собственост на г-н Т. и което упражнява конкурентна търговска дейност спрямо дейността на „Х...“ А.. ОСА е преценило, че не е в интерес на „Х...“ А. да бъде допускано лице, работещо в конкурентна на дружеството компания до цялата му счетоводна, финансова и търговската документация, в която се съдържа както информация по отношение на контрагенти, с които работи дружеството, така и информация свързана с ценовите параметри, въз основа на които дружеството ответник предоставя своите услуги.

Оспорва се с писмения отговор на ИМ, твърдението на ищеца в исковата молба, че определения от ОС на акционерите контрольор не е компетентен и не би могъл да изпълни задълженията, които му се вменяват по силата на чл. 251а ал. 3 от ТЗ, като се излагат доводи, че същият не е регистриран одитор. Сочи се с писмения отговор, че в контрапункт на това твърдение е фактът, че предложеното от ищеца лице за контрольор - А. Ф. е с правно образование и няма опит и познания в областта на счетоводството и финансите. Не на последно място е и фактът, че акционерът Т. не е предоставил каквато и да било информация за професионалния опит и умения на лицето А. Ф. в областта на счетоводството и финансите.

Поддържа се с писмения отговор на ИМ от ответника, че видно от материалите, представени на акционерите на проведеното ОС на 18.05.2021г. се установява, че лицето В. И. е с образование магистър по специалност Счетоводство и контрол, с професионална квалификация Магистър по икономика и е работил дълги години в счетоводни и одиторски компании.

Отделно излагат се съображения от дружеството ответник, чрез неговия пълномощник, че членствените права в закона са предмет на изрична регламентация. ТЗ не ограничава възможността контролните права по чл. 251а от ТЗ да се упражняват от акционер, който същевременно е и член на управителен орган. Следва да се има предвид и че посочването на конкретен контрольор не е задължителна част от фактическия състав на контролното право по чл. 251а ТЗ. Това право на акционерите включва искане за назначаване на контрольор и вземане на решение за това от ОС на акционерите. Сочи се още от ответника, че няма изискване в закона контрольорът да е регистриран одитор. ОС на акционерите преценява дали предложените му кандидатури са подходящи и притежават необходимия образователен и професионален ценз за осъществяване на поставени му задачи. Събранието не е обвързано от формулираното предложение досежно фигурата на контрольора, а решението му изисква преценка за професионален опит и независимост. Изборът на конкретно лице е въпрос на целесъобразност и суверенна преценка на върховния колективен орган, който в конкретното ОС е бил сезиран с две кандидатури за контрольор /по т. 8 и по т. 9/ от дневния ред на събранието. Причината за избор на лицето, посочено в т. 9 е, че същият притежава по- голям опит в областта на счетоводството и финансите и по никакъв начин не е свързан с член на Съвета на директорите, акционер в дружеството, както и не работи в конкурентна на дружеството компания.

Оспорват се с писмения отговор на ИМ твърденията на ищеца, че не са предоставени материали на ОС на акционерите, свързани е професионалните качества и образователен ценз на избрания от ОСА контрольор. В материалите за ОС на акционерите се съдържа диплома за завършено образование на лицето В. И., както и кратка автобиография, свърза с професионалния му опит. Видно от съдържанието на Протокола от заседание на ОСА, проведено на 18.05.2021г. /третия абзац на т. 9/, предоставена е възможност на лицето В. И. да се представи пред ОСА, както и да му бъдат зададени въпроси от присъстващите акционери или техните пълномощници. Видно от протокола адв. В. в качеството си на пълномощник на акционера Т. е задала своите въпроси, като същата по никакъв начин не е ограничавана по отношение на броя и вид на задаваните въпроси и така е получила необходимата и информация.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, излагат се от ответника правни доводи че не са налице основания за уважаване на исковата претенция, респективно не са налице доказателства в подкрепа на изложените от ищеца твърдения, поради което се иска от съда:

Да отхвърли предявената искова претенция.

Да присъдите направените по делото разноски, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.

С писмения отговор са представени писмени доказателства. Представена е изисканата по искане на ищеца и на осн. чл. 190 от ГПК- заверено копие от книгата на акционерите на „Х..." А.. За насроченото от съда открито съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява, като не се явява и неговият пълномощник по делото- адв. В.. Процесуалният пълномощник на дружеството ответник- адв. Атанасов поддържа доводите наведени с отговора на ИМ, като моли съда да отхвърли предявения иск по чл. 74 от ТЗ като недоказан и неоснователен. Претендират се разноските направени пред настоящата съдебна инстанция.

Въз основа на твърденията на страните и събраните доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Ищецът В. С. Т., е собственик на 40 000 поименни винкулирани акци, с номинална стойност от по 100лв. всяка, представляващи 20 % от регистрирания капитал на „Х..." А./списък на акционерите на „Х..." А./Не е спорно по делото, че към момента на депозиране на исковете по настоящото дело, същият е акционер в ответното дружество.

Ответното дружество- „Х..." А. е акционерно дружество, с предмет на дейност- „проучване, проектиране, строителство и експлоатация на фотоволтаични централи и хидроенергийни съоражения и строителство на сгради и съоражения, инжинерингова дейност, инвестиционна дейност, консултантски услуги и др.“, като се представлява от И. К. Ч.. Видно е от приобщената към доказателствата по делото- книга на акционерите на „Х..." А., по чл. 39 т. 1 от Устава, че заедно с ищеца В. С. Т., акционери в ответното дружество са и И. К. Ч. и К. И. Ч., първият собственик на 120 000 поименни винкулирани акци, с номинална стойност от по 100лв. всяка, а вторият от тях на 40 000 поименни винкулирани акци, с номинална стойност от по 100лв. всяка.

Видно е от писмените доказателства по делото, че с писмена покана от 10.03.2021г. акционерът В. Т. е отпръвил искане за свикване на общо събрание на акционерите на „Х...“ А., което да бъде със следния дневен ред:

1.Определяне размера на възнаграждение на членовете на СД, на които не е възложено управлението.“ Проект за решение: общото събрание на основание чл. 221 ал. 5 от ТЗ, определя месечно възнаграждение в размер на 10 000, 00лева на всеки от членовете на Съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението К. И. Ч. и В. С. Т.." 2.Възлагания. „Проект за решение: В изпълнение на решението по точка 1 от дневния ред, Общото събрание възлага на Изпълнителния директор да сключи писмен договор по чл. 244 ал. 7 изр. 2 от ТЗ с членовете на Съвета на директорите - К. И. Ч. и В. С. Т.." С писмената покана от 10.03.2021г., акционерът В. С. Т. е поискал да му бъде предоставена информация, на осн. чл. 224 от ТЗ, във вр. с чл. 16 ал.1 б.“д“ от Устава, за посочените в молбата дружества, както и относно подробно изброени въпроси по т. 1 до т. 33, както и да получи достъп до книгите на акционерите на „Х..." А., по чл. 39 т. 1, 2 и 3 от Устава.

Във връзка с получаната писмена покана от В. С. Т. от 12.03.2021г., свикано е заседание на Съвета на директорите на „Х...“ А., което е проведено на 07.04.2021г., на което са присъствали членовете на СД- И. К. Ч. и К. И. Ч., на което е взето решение на осн. чл. 223 ал.1 от ТЗ за свикване на извънредно ОС на акционерите на „Х..." А., като в него са включени всички искания на акционера В. С. Т.. По решение на членовете на СД на „Х..." А. на проведеното заседание от 07.04.2021г., включени са в дневния ред на насроченото извънредно ОС на акционерите на „Х..." А. и други точки: т.4- Преизбиране на членовете на СД но „Х..." А.- И. К. Ч. и К. И. Ч., в съотвествие с нормите на чл. 221 т. 4 от ТЗ и чл. 31 т. 3 от Устава на дружеството; т.5- Освобождаване на В. С. Т., като член на СД на „Х..." А., на основание чл. 221 т. 4 от ТЗ и Устава на дружеството; т.6- Избор на нов член на СД на „Х..." А., както и т.7- Приемане на изменения в Устава на „Х..." А., за което в Протокола от заседание на Съвета на директорите от 07.04.2021г., са приети проекти за решение по всяка една точка от приетия дневен ред.

Във връзка с горното е публикувана и покана в ТР по партидата на дружеството за свикване на извънредно общо събрание на акционерите, с дата на провеждане 18.05.2021г.

Видно от писмените доказателства по делото, с писмена покана от 09.04.2021г., адресирана до „Х..." А., акционера В. С. Т., чрез адв. В. е направил искане на основание чл. 223а ал. 1 от ТЗ за включване на допълнителни въпроси в дневния ред на насроченото към онзи момент ОС на акционерите на „Х..." А., а именно:

1.Освобождаване от отговорност на член на СД- В. С. Т., за времето през което е изпълнявал длъжността;

2.Назначаване за контрольор на „Х...“ А., за което решени е предложен проект за решение- избиране за контрольор- А. О. Ф. с ЕГН: ••••••••••.

С уведомление от 16.04.2021г., изпратено от „Х...“ А., чрез изпълнителния директор И. Ч., до акционера В. С. Т., същият е уведемон че за да бъдат включени допълнителни въпроси в дневния ред на ОСА, насрочено за 18.05.2021г. следва същото да бъде направено по предвидения в закона ред и при спазване на изискванията на чл. 223а ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Във връзка с горното акционера Т. е публикувал по партидата на дружеството в ТР- искане по чл. 223а ал.1 и ал. 2 от ТЗ.

Видно е от писмените доказателства, събрани по делото, че е изготвено писмено предложение от минотарния акционер В. С. Т., повече от 3/три/ месеца, притежаващ акции, представляващи поне 5 % от капитала на „Х..." А., на осн. чл. 223а ал.1 и 2 от ТЗ, в което са посочени въпросите които се иска да бъдат включени в насроченото ОСА за 18.05.2021г., като същото е изпратено до СД на „Х..." А.. На 29.04.2021г. искането В. Т. на основание чл. 223а, ал. 1 и 2 от ТЗ е публикувано по партидата на дружеството в ТР, като въз основа на него са включени следните допълнителни въпроси в дневния ред на общо събрание на акционерите, насрочено за 18.05.2021г.:

1.Точка № 5.1. Освобождаване от отговорност на член на съвета на директорите - В. Т., за времето, през което е изпълнявал тази длъжност. „Проект за решение: Общото събрание освобождава от отговорност В. Т., за времето, в което е изпълнявал длъжността член на Съвета на директорите па „Х...“ А., ЕИК•.“;

2. Точка № 8. Назначаване на контрольор на Дружеството" „Проект за решение: общото събрание избира за контрольор на „Х...“ А., ЕИК•, А. О. Ф., ЕГН ••••••••••. Контрольорът има всички права и задължения по българското законодателство.“ На същата дата акционерът И. К. Ч. на основание чл. 223а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ прави изявление за включване също на допълнителни въпроси, респективно проекторешения за тях в дневния ред на насроченото за 18.05.2021г., от 11.15 часа, ОС на акционерите на „Х...“ А., ЕИК•, а именно:

„Точка № 6.1. Предоставяне на изрично съгласие за неприлагане на ограничението по чл. 237, ал. 4 от ТЗ на всички членове на Съвета на директорите, а именно: И. К. Ч., ЕГН: ••••••••••, К. И. Ч., ЕГН: •••••••••• и „Х...” Е., ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: общ. Б., с. П., п.к. •, И...-• •, представлявано от управителя му И. К. Ч.. Предоставеното съгласие да включва и физическите лица, които представляват юридическо лице - член на Съвета на директорите.".

„Проект за решение по т. № 6.1. Общото събрание на акционерите дава изрично съгласие за непричагане на ограничението по чл. 237 ал. 4 от ТЗ на всички членове на Съвета на директорите, а именно: И. К. Ч., ЕГН: ••••••••••, К. И. Ч., ЕГН: •••••••••• и „Х...” Е. ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: общ. Б., с. П., п.к. •, И.-• №•, представлявано от управителя му И. К. Ч.. Съгласието включва и физическите лица, които представляват юридическо лице - член на Съвета на директорите.

„Точка № 9- Назначаване на контрольор на „Х..." А. ЕИК: •“ „Проект за решение по точка № 9- Общото събрание избира за контрольор на „Х...” А., ЕИК •, В. Р. И. с ЕГН ••••••••••. Контрольорът има всички права и задължения по българското законодателство.“ Не е спорно по делото, а установява се и от приетите писмени доказателства, че свиканото извънредно ОС на акционерите на „Х..." А., е проведено на 18.05.2021г., от 11.15 часа, като на събранието са присъствали акционерите на дружеството И. К. Ч., ЕГН: ••••••••••, К. И. Ч.. ЕГН: •••••••••• и пълномощник на акционера В. С. Т., ЕГН: ••••••••••- адв. Р. В., като са представени 200 000 броя акции от общо 200 000 акции на дружеството или 100% /сто процента/ от капитала на „Х..." А.. В протокола от проведеното ОС на акционерите на „Х..." А. от 18.05.2021г. е посочено, че на акционерите се предоставиха всички документи във връзка със свикване на събранието, дневния ред на събранието и изискванията по чл. 237 ал. 3 от ТЗ.

На проведеното ОС на акционерите на „Х..." А. на 18.05.2021г. са взети следните решения:

По т.1- за Председател на събранието е избран М. П. М., за Секретар А. Р. А., за Преброител З. З. Т.. По т. № 2: Определяне размера па възнаграждение на членовете на СД, на които не е възложено управлението, е имало направено едно предложение от акционера В. С. Т., а именно: „Общото събрание, на основание чл. 221, т.5 от ТЗ определя месечно възнаграждение в размер на BGN 10 000, 00 лева на всеки от членовете на Съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, а именно- К. И. Ч. и В. С. Т..“ Други предложения не са направени. Предложенето не е прието.

По т. 3 Възлагания. Направеното предложение от акционера В. С. Т., а именно: „В изпълнение на решението по точка 2 от дневния ред, Общото събрание възлага на Изпълнителния директор да сключи писмен договор по чл. 244 ал. 7 изр. 2 от ТЗ с членовете на Съвета на директорите - К. И. Ч. и В. С. Т..”- Предложението не е прието.

По т. № 4: Преизбрани за членове на Съвета на директорите на „Х...” А.- И. К. Ч., ЕГН •••••••••• и К. И. Ч., ЕГН ••••••••••.

По т. № 5: Освобождава В. С. Т., ЕГН ••••••••••, като член на Съвета на директорите на „Х...” А., ЕИК: •.

По т. № 5.1.: Предложението за- „Освобождаване от отговорност на член на съвета на директорите- В. Т., за времето, през което е изпълнявал тази длъжност.“, направено от акционера В. С. Т., не се приема.

По т. № 6: Избира се нов член на Съвета на директорите на „Х...” А., ЕИК: •, дружеството „Х...” Е., ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: общ. Б., с. П., п.к. •, И.-• №•, представлявано от управителя му И. К. Ч.. По точка № 6.1.: Предоставяне па изрично съгласие за неприлагане на ограничението по чл. 237 ал. 4 от ТЗ на всички членове на Съвета на директорите, е прието направеното предложение от акционера И. К. Ч., а именно: „Общото събрание на акционерите дава изрично съгласие за неприлагане на ограничението по чл. 237, ал. 4 от ТЗ на всички членове на Съвета на директорите, а именно: И. К. Ч., ЕГН: ••••••••••, К. И. Ч., ЕГН: •••••••••• и „Х...” Е., ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: общ. Б., с. П. п.к. •, И...-• •, представлявано от управителя му И. К. Ч., Съгласието включва и физическите лица, които представляват юридическо лице - член на Съвета на директорите - предложение от акционер на основание чл. 223а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, като е взето решение:

Дава изрично съгласие за неприлагане на ограничението по чл. 237 ал. 4 от ТЗ на всички членове на Съвета на директорите, а именно; И. К. Ч., ЕГН: ••••••••••, К. И. Ч., ЕГН: •••••••••• и „Х...” Е., ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: общ. Б., с. П.. п.к. •, И...-• № •, представлявано от управителя му И. К. Ч.. Съгласието включва и физическите лица, които представляват юридическо лице - член на Съвета на директорите.

По т. № 7: Приети са изменения на Устава па „Х..." А., ЕИК •:

-Не се отменя чл. 16 т. 1 буква „б“ от устава на дружеството.

-Оменя се чл. 16. т. 1 буква „д“ от Устава;

-Изменя се чл. 22 т. 2 от Устава както следва: “За всяко ОС на акционерите Съвета на директорите определя Председателя, Секретаря и преброителя/ите. Председателят ръководи заседанието.” -Изменя се чл. 23 т. 1 както следва: „Общото събрание на акционерите се свиква от Съвета на директорите или по искане на притежателите на най-малко 25% от акционерния капитал на Дружеството.

-Отменя се чл. 31 т. 8 от Устава на дружеството;

-Отменя се чл. 31 т. 13 от Устава на дружеството;

По т. № 8: Назначаване на контрольор на Дружеството, предложението от акционера В. С. Т., а именно: Общото събрание избира за контрольор на „Х...“ А., ЕИК: • А. О. Ф., ЕГН••••••••••. Контрольорът има всички права и задължения по българското законодателство - предложение от акционер на основание чл. 223а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.“ Не се приема.

По т. № 9: Назначаване на контрольор на „Х... А., ЕИК: •, прието е решение: Избира за контрольор на „Х...“ А., ЕИК •, В. Р. И. с ЕГН: ••••••••••. Контрольорът има всички права и задължения по българското законодателство.

Всички решения взети на Общо събрание на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., са обявени за вписване по партидата на дружеството в ТР със заявление А5 вх. peг. № 20210526164934 и вписани под номер 20210601162248 по партидата на „Х..." А. в ТРРЮЛНЦ.

Фактическите констатации, изведени въз основа на неоспорените от страните събрани по реда на ГПК писмени доказателства, мотивират настоящия състав на ОС Благоевград, за следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

По смисъла на ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС решенията на ОС могат да бъдат атакувани с иск по чл. 74 ТЗ, ако са незаконосъобразни, а ако се касае за решение на съвет на директорите или надзорен съвет- с иск по чл. 71 ТЗ. Искът по чл. 71 ТЗ е за защита правото на членство и отделните членствени права на член на дружеството, когато те са нарушени, който иск с оглед вида на търсената защита, може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени от органи на дружеството, не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. Искът по чл. 74 ТЗ е за отмяна на решение на ОС, когато противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт, има конститутивен характер и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството.

Активно легитимирано по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ е единствено лицето, имащо качеството на съдружник, респ. акционер в дружеството ответник и то както към момента на вземане на съответното решение, така и към момента на предявяване конститутивния иск за защита на нарушеното му от акта на върховния орган на ЮЛ, членствено право. Налице е съвпадение между изискуемата се от закона материалноправна и процесуалноправна легитимация, поради което качеството на съдружник или акционер на ищеца в търговското дружество, решенията на ОС на което са предмет на исканата отмяна, се явява абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните за допустимостта на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. За съществуването й, съдът е длъжен да следи служебно. /Решение № 656 от 2.10.2008г. на ВКС по т. д. № 304/2008г., II о., ТК/ В настоящия казус ищецът В. С. Т. установява по делото качеството си на акционер в „Х..." А., с вписани 40 000 поименни винкулирани акции, с номинална стойност от по 100лв. всяка, представляващи 20 % от регистрирания капитал на дружеството ответник, с което обосновава материално правната си легитимация за предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 74 ТЗ, с който се релевират доводи за незаконосъобразност на приетите решения на ОС на акционерите на „Х..." А. от 18.05.2021г., с която обосновава правния си интерес от предявяването пред съда на иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Активната процесуална легитимация на страната е измежду абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск за която съдът следи и служебно, като качеството на ищеца на акционер в „Х..." А., не се и оспорва от ответната страна.

Като ответник по предявения иск е привлечено дружеството „Х..." А., тъй като са атакувани решения взети от Общо събрание на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., като не е налице нередовност във връзка с пасивната легитимация по предявения иск.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че иска с правно основание чл. 74 ал.1 от ТЗ е процесуално допустим. Същият е предявен от един от акционер в дружеството, на който е предоставено потестативното право да иска отмяна на определени решения на ОС на акционерите на материално правни или процесуално правни основания, като същият е предявен в срока по чл. 74 ал. 2 от ТЗ. Ответник по делото е акционерното дружество и е налице надлежна легитимация на страните.

По делото чрез събиране на представените от ищцовата страна доказателства следва да бъде доказван основния доказателствен факт във връзка с предмета на делото– налице ли е нарушение на материалните или процесуално правните норми във връзка с решението на общото събрание на акционерите, чиято отмяна се иска в рамките на настоящото съдебно производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, всяка страна доказва правнорелевантние факти на които се позовава. Разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от ТЗ създава правна възможност на всеки съдружник или акционер, да иска отмяната на ОС на дружеството, когато то противоречи на повелителни разпоредби на закона или на устава на дружеството. Процесуалната тежест между страните в производството, образувано въз основа на предявен иск по чл. 74 от ТЗ се определя не от процесуалното качество на страната в процеса/ищец или ответник/, а от това дали твърди съществуването или отрича правнорелевантните факти, на които основава твърденията си за незаконосъобразност на атакуваните решения. Общият принцип при разпределение на доказателствената тежест по дело образувано въз основа на предявен иск по чл. 74 от ТЗ, е че не ищецът, а ответника по иска следва при пълно и главно доказване да установи че онези юридически факти, от осъществяването на които следва за коносъобразността на взетите решения на ОС на акционерите. Доколкото в настоящия казус наведени са от ищцовата страна доводи за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС, основани на доводи за нарушаване или ограничаване на правата на акционерите/най- вече на тези с минотарен брой акции/, то безспорно в процесуална тежест на ищцовата страна ще бъде доказването на обстоятлествата обусляващи наличието на такова ограничаване или нарушаване на правата на акционерите. Това е така тъй като процесуалното поведение на ищеца не може да се огриничи само до посочване на допуснатите нарушения на закона или устава на дружеството при вземането на атакуваните решения на ОС на акционерите. За да се домогне до отменително решение на съда при евентуалното уважаване на конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ, ищецът който твърди нарушението следва да се стреми в процеса да докаже наличието му и да обоснове правните си доводи. Ищецът не дължи доказване на твърдените от него с ИМ отрицателни факти във връзка с наведените доводи за незаконосъобразност.

В процесуална тежест на дружеството ответник е доказването правнорелевантните факти, обуславящи доказване на възражението, че не са взети незаконосъобразни решения, поради липса на съгласие по чл. 237 ал.4 от ТЗ и при избора и назначаването на контрольор на дружеството ответник. В процесуална тежест на дружеството ответник е и доказването на всички правнорелевантни факти, които обуславят извода за законосъобразност на взетите решения от ОС на акционерите на „Х..." А., които се атакуват от ищеца с исковата претенция по делото.

По основателността на предявения иск:

Несъмнено установено е със съдебната практика на ВКС, че при предявен от акционер конститутивен иск за отмяна на решения на Общото събрание, вложеното от законодателя съдържание в понятието "закон" включва не само процесуалните норми, касаещи неговото свикване и провеждане, спазването на които гарантира участие на акционера в работата на този върховен орган на управление на дружеството, но и нормативните разпоредби относно нематериалните права на акционера, осигуряващи реалното осъществяване на членствените му права.

Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца с ИМ за незаконосъобразност на взетото решение под т. 7 от Общо събрание на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., поради това че с отмяната на чл. 16 т. 1 буква „б“ от Устава на дружеството, е ограничаване възможността на В. С. Т. като акционер в „Х..." А.- да контролира управлението на Дружеството, както и да бъде избиран в ръководните органи на дружеството, съгласно чл. 16, ал. 1 буква „б“ от Устава на ответното дружество. Така наведеното основание за незаконосъобразност е неоснователно, тъй като видно от приетия като писмено доказателство Протокол от Общо събрание на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., при вземане на решение по т. 7- отмяната на чл. 16 ал. 1, буква „б“ от Устава на дружеството, не е отменена от ОС. Така по никакъв начин не са ограничени правата дори на минотарния акционер- да контролира управлението на Дружеството, както и да бъде избиран в ръководните органи на дружеството./ чл. 16 ал. 1, буква „б“ от Устава/.

С атакуваното решение по т. 7 от Общота събрание на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., отменена е разпоредбата на чл. 16 ал. 1, буква „д“ от Устава, с която е регламентирана възможността на всеки акционер да получава информация за състоянието на дружеството.

Както е посочено в решение № 107 от 13.10.2010г. по т.д. № 1123/2009г. на 1, т. о. на ВКС правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента - от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно, обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване, или, тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им.

Константна е практиката на касационната инстанция относно разпределянето на доказателствената тежест за изготвянето на писмените материали по чл. 224 ТЗ. В доказателствена тежест на ищеца е да обоснове и установи, че ответното акционерно дружество е било длъжно по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви писмени материали. Доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството-ответник по иска по чл. 74 от ТЗ. Недопустимо е позоваването на презумптивност на изпълнението на задължението по чл. 224, ал. 1 ТЗ, тъй като води до разместване на доказателствената тежест /Решение № 528 от 20.10.2008г. по т. д. № 271/2008г. на I, т. о. и Решение № 216 от 20.01.2014г. по т.д. № 45/2013г. на I г.о. на ВКС/ Правото на информираност при упражняване на правото на глас на акционерите в общото събрание на акционерното дружество се гарантира от закона посредством задължението на дружеството да изготви и предостави възможност да се запознаят с писмени материали от значение за формиране на становището им по конкретните точки от заявения с поканата дневния ред. Естеството на решението по чл. 221 т. 10 ТЗ и упражняването на право на глас от акционера по този въпрос предпоставя предварително запознаване и анализиране на информация за финансовото състояние на дружеството. Ако акционерът не разполага с надлежна информация за текущото финансово състояние на дружеството, той не би могъл да формира становище и адекватно да реализира своето главно неимуществено управително акционерно право по този въпрос, да се запознае с релевантните факти и да участва пълноценно в работата на общото събрание. Ето защо правото на сведения по чл. 224 от ТЗ е установено от закона с императивна правна норма, а нарушението на същата е винаги съществено.

В настоящия казус и доколкото е отменена нормата на чл. 16 ал.1 б.“б“ от Устава на „Х..." А., то това право на акционерите не може да бъде ефективно гарантирано и занапред, а отмяната на цитираната норма е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 224 от ТЗ, поради което настоящият състав на съда намира, че решението на Общо събрание на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г. по т. 7, в частта му с което е отменена разпоредбата на чл. 16 ал.1 б.“б“ от Устава на дружеството ответник е незаконосъобразно и следва да бъде отменено от съда.

В настоящия казус следва ясно да бъде разграничено изобщо гарантирането на правото на информирането на акционерите на „Х..." А. по смисъла на чл. 224 от ТЗ за дружествените работи занапред, от преценката на съда дали реално и конкретно в настоящия казус акционерите са били надлежно информирани, съгласно чл. 224 от ТЗ и чл. 16 ал. 1, буква „б“ от Устава, с изискуемата се от закона и изисканата от акционера В. С. Т. информация, във връзка с обявения дневен ред за провеждане на Общото събрание на акционерите на „Х..." А., на 18.05.2021г., като гаранция за законосъобразност за взетите решения от акционерите на проведеното ОС.

Ако акционерът не разполага с надлежната информация за текущото финансово състояние на дружеството, той не би могъл да формира становище и адекватно да реализира своето неимуществено управително акционерно право, да се запознае с релевантните факти и да участва пълноценно в работата на общото събрание. Ето защо самият закон установява императивното задължение за минимален обем на изискуемите се документи, които следва да са наразположение на акционерите към датата на връчване на поканата за свиканото общо събрание на акционерите. Това са документи по годишното приключване (чл. 245 ТЗ) - годишен доклад за дейността на дружеството (чл. 247 ТЗ) и годишен финансов отчет, които се проверяват и одобряват от органа по чл. 219 ал. 1, т. 2 ТЗ, които след свикване на редовно общо събрание (чл. 251 ТЗ), ги приема. Съдържанието на ГФО и годишния доклад за дейността, по смисъла на чл. 224 ал.1 от ТЗ, чието представяне на акционерите произтича директно от разпоредбите на закона, обосновава извода, че те се явяват минимално необходимите писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание, в което е включена и точка от дневния ред по чл. 221 т. 10 от ТЗ. Анализа на събраните доказателства по делото, дава основания на настоящия състав на съда да приеме, че към момента на връчването на поканите за свикването на извънредното ОС на акционерите на „Х..." А., насрочено за 18.05.2021г., минимално необходимите документи във връзка с финансовото състояние на дружеството ответник, са били обявени и са били на разположение на акционерите за запознаване с тях. Видно е, че към този момент са били обявени по партидата на дружеството в ТР- Годишен финансов отчет, ведно с одитен доклад; годишен доклад за дейността на „Х...“ А.; годишен консолидиран доклад за дейността, консолидиран финансов отчет на икономическата група на „Х...“ А., ведно с приложение към него. В този смисъл съдът намира за доказано по делото, че е било изпълнено задължението за предоставяне на акционерите на минимилно изискуемата се от закона информация за икономическото състояние на „Х..." А.. Видно е от писмените доказателства по делото, че с писмо покана от 10.03.2021г., отправено е искане до Изпълнителния директор и Съвета на директорите/СД/ на ответното дружество- за предоставяне на описаните в молбата документи, но също така информация за дейността на посочените в същата дружества, както и изготвянето и представянето в тази връзка справки, договори и отчети за определени периоди от време и др. Твърди се от ищеца по настоящото дело че и до предявяване на настоящия иск пред съда, тази документи справки, отчети и писмени договори не са представени на акционера В. С. Т., като на това твърдение се основава частично и наведеното основание за отмяна на атакуваните решения на ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г.- определено като непредоставяне на информация на акционера по смисъла на чл. 224 от ТЗ.

Съдът счита че непредставянето на цялата икономическа информация, изискана с писмото покана от 10.03.2021г. не може да обоснове извода за нарушаване на правото на информация на акционера В. С. Т. по смисъла на чл. 224 от ТЗ във връзка с проведеното ОС на акционерите на „Х..." А. на 18.05.2021г. В този смисъл съдът намира за основателно възражението на ответната страна по делото, че задължението на предоставяне на информация на всеки един от акционерите по смисъла на закона, означава предоставяне на документи удостоверяващи икономическото положение на дружеството, но не може да бъде изисквано от дружеството ответник извършване на синтезирана и обработена информация по месеци и години, изготвянето на списъци и справки, съдържащи различна по вид обобщена информация. Задължението за предостяване на информация на акционерите съгласно императивната разпоредба на чл. 224 от ТЗ, не би могло да се разглежда като задължение за изготвяне и предоставяне на подробни писмени отчети за текущата дейност на дружеството, на аналитични справки и таблици въз основа на извлечената и анализирана икономическа информация за състоянието на дружеството. Да се приеме противното би означавало наистина да бъде поставено в риск всяко едно акционерно дружество.

Визираното в чл. 224 ТЗ право на информация логически предопставя изготвяне и наличие на предоставена икономическа информация (писмени материали), за финансовото състояние на дружеството, която след това да се предостави на носителите на така дефинираното право- акционерите в дружеството. Връзката в този случай между правата на акционерите и задълженията на дружеството е корелативна. От възведената в закона формулировка на текста на чл. 224 от ТЗ и от отменения чл. 16 ал.1 б.“б“ от Устава на „Х..." А., не би могло да се приеме, че правото на информация задължава дружеството ответник по настоящото дело- да изготвя задължително писмени материали по всяка една от точките по проекта за дневен ред. Съдебната практика приема че правото на информация следва да се осигурява от Съвета на директорите, като въпрос на изрични разпоредби на съответното дружество е въвеждането на допълнитело задължение за СД да бъдат изготвени и предоставени на разположение на акционерите- доклади за икономическото състояние, отчети, счетоводна документация, планове за преобразуване и др. извличане, анализиране и обобщаване на съответната икономическа информация за състоянието на дружеството.

Следва да се акцентира че съгласно дадените задължителния указания с Решение № 50025 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 29/2022 г., I т. о., ТК, че при направено оплакване за нарушено право на информация по смисъла на чл. 224 от ТЗ, ищецът не дължи доказване на активно поведение от страна на акционера както и изпълнено от него задължение да поиска/потърси необходимата му за взимане на информирано решение материали от дружеството, нито да провежда доказване че достъпа до същите е бил осуетен. При предявен иск по чл. 74 от ТЗ или във връзка с нарушения членствени права по чл. 71 от ТЗ, върху дружеството ответник е тежестта на доказване, че икономическата информация за състоянието на дружеството е била изготвена и обявена на разположение на акционерите, като същите са могли да се запознаят с нея, като недопустимо е навеждането на възражение от ответната страна, че такава информация не е била налична, тъй като не е била изискана или потърсена от акционера, който е искал да се запознае с нея.

Установява се от събраните доказателства по настоящото дело, че в конкретния случай, във връзка с изпълнение на задължението за информираност на акционерите по смисъла на чл. 224 ал.1 от ТЗ, към момента на отправяне на поканата за свиканото извънредно Общо събрание на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., били са изготвени от СД на „Х..." А. и публикувени в ТР по партидата на дружеството ответник- ГФО за съответната финансова година и други други доклади за дейността на дружеството, които са били на разположение на акционерите, включително и на В. С. Т. и същият е могъл да се запознае с тях. Въз основа на събраните по настоящото дело писмени доказателства, съдът намира че че с обявяването на поканата, съдържаща предложение за решения и придружена от материали, СД на „Х..." А. е изпълнил задължението си и е предприел необходимите действия за гарантиране правото на информация на акционерите /чл. 224 от ТЗ/. Въз основа на представените доказателства следва да се приеме за доказано по делото, че писмени материали за финансовото състояние са били публикувани в ТР и предоставени на разположение на акционерите, а запознаването със същите е зависело от личната преценка на акционерите по упражняването на правото им на осведоменост и на глас. Поради това намира за неоснователен наведение с ИМ довод от ищцовата страна- че правото на информираност на акционерите е нарушено и в този смисъл не е била ограничена възможността В. С. Т. да упражнява имуществените или неимуществените си права като акционер в „Х...” А., както и да формира информирано решение във връзка с правото си на глас, поради което не са налице основания за отмяна на решенията на ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г. само на това основание.

Поради изложените вече по- горе съображения, съдът намира за неоснователно наваденото от ищеца основание- за огричаване правото на акционерите да участват в управлението на дружеството ответник. Видно е от представения по делото Протокол от заседание на общо събрание на акционерите на „Х..." А., че чл. 16, т. 1, б. „б“ от устава на дружеството не е отменен, поради факта, че всички акционери са гласували против отмяна на цитирания текст. В този смисъл не е ограничено правото на акционера В. С. Т. да предлага своя кандидатура, в това число и себе си за член на съвета на директорите, стига реализирането на процедурата по това предложение да е съобразена с всички законови изисквания за това и да бъде проведен избор при спазване на материалните правила за вземане на решение съобразно предвиденото в устава. Неоснователни са доводите на ищцовата за незаконосъобразност на решението по точка 5 от дневния ред- за освобождаване на акционера В. С. Т. като член на СД на дружеството ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 221 т. 4 от ТЗ, в компетентността на ОС на акционерите е да избира и освобождава членовете на съвета на директорите, като в същата насока е и разпоредбата на чл. 20 т. 4 от Устава на дружеството. Въз основа на така предоставената възможност от закона, проведен е редовен избор, въз основа на гласовете на акционерите за мажоритарен дял от капитала на дружеството. ОС на акционерите е упражнило това свое право като е взето решение акционера В. С. Т. да бъде освободен от своята длъжност като член на СД. Не са налице основания за незаконосъобразност, поради което искането за отмяна на решението по т. 5 от дневния ред е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С исковата молба оспорено е решението на ОС на акционерите на „Х..." А., взето на 18.05.2021г. по т. 7, в частта в която е изменена разпоредбата на чл. 23 т. 1 от Устава на дружеството и е увеличено мнозиноството от акционерите, необходимо за свикване на ОС на акционерите на дружеството, като е прието че свикването на ОС може да бъде поискано от- „притежателите на май- малко 25 % от акционерния капитал на Дружеството.“ Оспорването е основано на доводи, че е нарушена императивна правна норма/чл. 223 ал.1 от ТЗ/, както и че се ограничава правото на минотарния акционер да поиска свикване на ОС на дружеството и така се нарушава баланса между интересите на акционерите, като недопустимо се ограничава правото на акционера с минотарен дял от акциите да участва в управлението на дружеството.

В съдебната практика безспорно се приема, че искът по чл. 74 от ТЗ е допустим, когато се основава на твърдения за нарушения на закона и/или устава, относно процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, засегнати материалните и нематериални права на акционера, свързани с правото на информираност, участие в управлението. В Търговският закон с императивни норми се урежда процедурата по свикване и провеждане на ОСА, която е строго формална. Правото да се свика ОС на акционерите - чл. 223 ал.1 ТЗ, имат СД, УС, НЗ, акционери, притежаващи 5 % от капитала повече от 3 месеца /т.нар. малцинствено право/. С оспореното решение на ОС на акционерите на „Х..." А., прието по т. 7 на 18.05.2021г., с изменението на нормата на чл. 23 т. 1 от Устава на дружеството, прието е с решението на мажоритарните акционери на дружеството, увеличаване на мнозинството от акционерите, имащи правото да поискат свикване на ОС, като е прието че това може да стане- „по искане на притежателите най- малко на 25 % от акционерния капитал на Дружеството.“ Възможността да се свика събрание по искане на някой от акционерите, гарантира в пълна степен правата на акционерите в случаите, когато органите на управление не желаят да свикат ОС. За осигуряване на баланса на правата и гарантиране участието в управлението на дружеството и на акционерите с минотарен дял от акциите на дружеството, предвидена е изрично от законодателят в чл. 223 ал.1 от ТЗ, че свикването на ОС може да се иницира „по искане на акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството“. Цитираната разпоредба на ТЗ е императивна и съдебната практика се е обединила около становището, че изменението и може да бъде извършвано само в посока на предвиждане в Устава на съответното дружество на по- облекчен режим за свикване на ОС на акционерите, но не и чрез увеличаване на процента от капитала на дружеството, за акционера с правото да поиска свикване на ОС.

Поради изложените съображения, съдът намира че изменението на чл. 23 т. 1 от Устава на „Х..." А., въз основа на решението по т. 7, взето от ОС на акционерите на „Х..." А. на 18.05.2021г. в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. От една страна същото е в противоречие с императивна правна норма/чл. 223 ал.1 от ТЗ/, а от друга страна извършено е изменение което по недопустим начин ограничава и дори напълно лишава акционери притежаващи минотарен дял от акциите на дружеството, от правото им да поискат насрочване на ОС на акционерите на „Х..." А., когато органите на дружеството бездействат. Респ. недопустимо се ограничава правото на всички акционери да участват в управлението на дружеството, т.е. касае се до разпоредба която е приета в нарушение на членствените права на акционерите, водеща до дисбаланс между интересите на мажоритарните и минотарните акционери в „Х..." А.. Ето защо изменението на чл. 23 т. 1 от Устава на ответното дружество следва да бъде отменено като извършено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 223 ал.1 от ТЗ.

Съдът намира за неоснователно оспорването на решението по т. 7 на ОС на акционерите на „Х..." А., прието на 18.05.2021г., в частта му в която е изменена разпоредбата на чл. 22, т. 2 от Устава, като е предоставено на СД правото за всяко ОС на акционерите да определя- Председателят, Секретарят и Преброителите, основано на доводи за „създаване на правно положение на несигурност“. Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 4 от ТЗ- Общото събрание избира председател и секретар на заседанието, ако в устава не е предвидено друго. Следователно на отделните дружества е предоставена от закона възможността по целесъобразност да възлагат това задължение на друг от органите на акционерното дружество. С атакуваното решение на ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., взето е решение с което правомощието да се определя Председателят, Секретарят и Преброителите при провеждането на ОС, е делегирано от ОС на СД. Съдът намира за неоснователни възраженията, че с въвеждането на посоченото изменение се допуска намеса в правомощията на ОС от страна на СД, с която намеса косвено се накърнява правото на глас на акционерите. Взетото решение е в съответствие със закона, доколкото чл. 222 ал. 4 от ТЗ, изрично предвижда възможността за делегирането на това право на друг от органите на акционерното дружество, а същото е и законосъобразно, доколкото е обявено в поканата при насрочването на ОС, решението е взето при спазване на правилата за неговото приемане. Исковата претенция в тази и част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Видно е от събраните доказателства по делото, че по т. 6 от Протокол от ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 10.01.2014г., ищецът В. С. Т. като акционер е бил избран за член на Съвета на директорите, като управлението на дружеството е възложено на акционера И. Ч.. В полза на акционера В. С. Т. е възникнало на осн. чл. 221 т. 5 от ТЗ, правото да получава възнаграждение. Видно е от приетите писмени доказателства, че с приетите решения на ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 10.01.2014г., не е определено по размер дължимото възнаграждение на членовете на СД, на които не е възложено управление.

Напълно се опровергава от събраните писмени доказателства по делото- твърдението на ищцовата страна, че такова възнаграждение е било определено за пръв път с решенията на ОС на акционерите на „Х..." А., приети на 18.05.2021г. Видно е от приетия като писмено доказателство- Протокол от ОС на акционерите на „Х..." А. от 18.05.2021г., че съгласно т. 2 от протокола, предложението на акционера В. С. Т., да се определи възнаграждение по чл. 221 т. 5 от ТЗ, не е прието. Следователно определяне на размера на възраграждение на членовете на СД, включително за избрания нов член- „Х...“ Е. занапред, също не е предвидено, тъй като не е определено по размер. Ето защо неоснователни са доводите за предпоставки за неоснователно обогатяване на Управителят на „Х...“ Е.- г-н И. Ч., тъй като възнаграждение за членовете на СД, на които не е възложено управление, изобщо не е било определено.

Поради изложените съображения, съдът намира за неоснователно твърдението за нарушено управително право на акционера В. С. Т., основано на доводите че същият е лишен от право да получи възнаграждение за времето през което е бил член на СД, на който не е възлагано управлението на дружеството. В закона/чл. 221 т. 5 от ТЗ/ изрично е предвидено получаването на възнаграждение от членовете на СД, през времето през което същите упражняват тази длъжност, след като не им е възлагано управлението на дружеството. За да се осъществи предвидената в закона възможност, следва да е налице решение на ОС на акционерите, с които освен да е прието получаването на такова възнаграждение, но същото да е и определено по размер. В настоящия случай възнаграждение на членовете на СД, на които не е възлагано управление на дружеството, не е определено и не е прието да бъде изплащано на членовете на СД/нито с решенията взети от ОС на акционерите на 10.01.2014г., нито с решенията приети от ОС на акционерите на „Х..." А., приети на 18.05.2021г./ Не може да се приеме в случая че е нарушено правото на възнаграждение на акционера В. С. Т., тъй като такова възнаграждение не е определето и по отношение на останалите членове на СД, които не са участвали в управлението на дружеството. Прието е по целесъобразност възнаграждение за тази дейност изобщо да не се изплаща. Не са налице основания да се приеме че са нарушени членствени или управителни права на акционера В. С. Т., с оглед нормата на чл. 221 т. 5 от ТЗ. Решението по т. 2, прието от ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., не противоречи на закона и не нарушава материални или нематериални права на акционера ищец- В. С. Т.. Във връзка с така наведените основания за незокосъобразност от ищцовата страна, съдът намира че не се нарушават косвено управителните права на акционера В. С. Т. във връзка с приемането на оспореното решение по т. 5 от ОС на акционерите на „Х..." А., прието на 18.05.2021г., коагато същият е освободен от длъжността му като член на СД. Това решение е прието в съответствие с предвидените в закона процесуални правила и въз основа на мнозинството от гласовете на мажоритарните акционери в „Х..." А., като липсват основания за неговота материална или процесуална незаконосъобразност.

Видно е от приетия като писмено доказателство Протокол от заседание на общо събрание на акционерите на „Х...“ А., проведено на 18.05.2021г., че последователността на решенията на ОС на акционерите по дневния ред са приети в следната поредност:

-т. № 4 преизбиране на членовете на Съвета на директорите на „Х...“ А., И. К. Ч. и К. И. Ч.;

-т. № 6 Избор на нов член на Съвета на директорите на „Х...“ А., дружеството „Х...“ Е. и -т. № 6.1. Предоставяне на изрично съгласие за неприлагане на ограничението по чл. 237, ал. 4 от ТЗ на всички членове на Съвета на директорите.

С предявения иск по делото, оспорено е решението по т. 6.1 прието от ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г., за даване на изрично съгласие за неприлагане на ограничението по чл. 237 ал. 4 от ТЗ за всички членове на Съвета на директорите, включително и за новоизбарния член- „Х...“ Е. и неговия управител. Навадени са доводи, че това решение следва да бъде прогласено за нищожно, тъй като посоченото съгласие е предоставено и от лице, което все още няма качеството на член на Съвета на директорите, доколкото в разпоредбата на чл. 231 ал.4 от ТЗ изрично е предвидено, че решението на ОС на акционерите за избор и освобождаване на членовете на СД, има действие от вписването му в ТР. В този смисъл поддържа се от ищцовата страна, че едно от лицата участвало при вземането на това решение/ „Х...“ Е./, към момента на приемане на оспореното решение няма това качество, т.е. решенито за даване на съгласие по чл. 237 ал. 4 от ТЗ е взето от нелегитимен в целия си състав управителен орган, поради което същото е нищожно.

Настоящият състав на ОС Благоевград приема, че така наведеното от ищцовата страна оспорване е относимо по-скоро към твърдение за нищожност на взетото решение/ по арг. от т. 1 на ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/, но не е основание за отмяната на същото поради противоречие със закона или устава./в тази насока следва да бъдат споделени доводите изложени в Определение № 120 от 13.03.2017г. на ВКС по ч.т.д. № 402/2017г., I т. о., ТК/.

Настоящият състав намира че не са налице основания нито за отмяната по реда на чл. 74 от ТЗ, нито за прогласяване нищожността на приетото решение по т. 6.1, прието от ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г. Съгласно чл. 231 ал. 2 от ТЗ решенията на общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им бъде отложено. Изборът и освобождаването на членове на съвета на директорите е сред решенията, посочени в нормата на чл. 231 ал. 4 от ТЗ, за които изрично е прието от законодателят че същите „имат действие от вписването в търговския регистър“. Съдът споделя становището на по-голямата част от съдилищата в страната, че последната алинея на чл. 231 от ТЗ се отнася за третите лица и е предвидена с оглед сигурността в търговския оборот. Във вътрешните отношения между акционерите, както по отношение на ищеца В. С. Т., който е освободен като член на СД, така и по отношение на „Х...“ Е., който е приет за член на СД, приетите решения на 18.05.2021г. имат незабавно действие. Освобождаването на ищеца като член на СД и прекратяването на мандатното му правоотношение следва да се считат настъпили, считано от 18.05.2021г. Избирането на нов член на СД, следва да се счита за влязло в сила веднага след приемането на решението в отношенията между акционерите, участващи в ОС на „Х..." А.. Съдът черпи аргументи в тази посока от смисловото и граматическо тълкуване на нормата на чл. 231 от ТЗ. Така във връзка с решенията за изменение и допълнение на устава на дружеството, както и относно решението за прекратяване на дружеството в чл. 231 ал. 3 от ТЗ, законодателят е използвал израза- „влизат в сила“ след вписването им в ТР. А за решенията посочени в чл. 231 ал. 4 от ТЗ/сред които и избора и освобождаването на членовете на СД/, използван е друг израз- „имат действие“ от вписването им в ТР. По аргумент на изложеното, следва да се приеме че решенията по чл. 231 ал. 4 от ТЗ са влезли в законна сила от момента на приемането им от ОС/чл. 231 ал. 2 от ТЗ/, а съобразно разпоредбата на чл. 231 ал. 4 от ТЗ, същите ще произведат своето действие по отношение на третите лица- след вписването им в ТР.

По изложените съображения след приемането на новия член на СД- „Х...“ Е., решението от 18.05.2021г. е произвело своето правно действие между акционерите на „Х..." А. незабавно, а същото ще има действието си по отношение на третите лица след вписването му в ТР. Следователно към момента на приемането на решението по чл. 6.1- за даване на съгласие по чл. 237 ал.4 от ТЗ- за неприлагане на ограниченията за всички членове на СД на „Х..." А., „Х...“ Е., вече е бил пълноправен член на СД и неговият управител е можел да изрази такова съгласие, като неговото волеизявление е валидно дадено. По аргумен на изложеното решението по чл. 6.1 не е нищожно, като не са налице и основанията за неговата отмяна въз основа на предявения по настоящото дело иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. Предявеният конститутивен иск в тази му част е неоснавателен и искането да бъде отменено решението по т. 6.1, прието от ОС на акционерите на „Х..." А. на 18.05.2021г., следва да бъде оставено от съда без уважение.

Оспорено е от ищеца с предявения иск по чл. 74 от ТЗ решението по т. 9, прието от ОС на акционерите на „Х..." А. на 18.05.2021г. за назначаване на контрольор на „Х..." А.. Поддържа се от ищеца чрез неговия пълномощник по делото, че правото на проверка и назначаване на контрольор е израз и защита на правата на миноритарните акционери в дружеството, т.е. на малцинствените права на акционерите в ответното дружество, кото същото е гарантирано с разпоредбата на чл. 251а ал.1 от ТЗ. С исковата молба не са наведени доводи, че в настоящия случай това право е нарушено, тъй като контрольор с оспорваното решение е бил назначен. Оспорва се избора за контрольор на лицето предложено от СД на „Х..." А., като се възразява че същият не е регистриран одитор, като не е спазено изискването същият да не е зависим от проверяваното дружество. Не на последно място оспорва се законосъобразността на приетото решение по т. 9 от протокола за проведеното ОС на акционерите на „Х..." А. на 18.05.2021г., поради наведени доводи за нарушено право на сведение по чл. 224 ал.2 от ТЗ, тъй като на акционерите не е била своевременно предоставена информация за обстоятелствата по избора на контрольор, които да дават възможност на акционерите да вземат адекватно решение въз основа на предоставените им писмени доказателства и информация за предложения кандидат. На така изложените основания иска се от съда да бъде отменено решението по т. 9, с което е избран за контрольор лицето В. Р. И.. Установява се по делото, че ищецът В. С. Т., като акционер претежаващ поне 10% от капитала на дружеството, се е възползвал от правото си по чл. 251а от ТЗ- да поиска от ОС на акционерите на „Х..." А.- назначаването на контрольор, който да провери ГФО. С покана от 09.04.2021г., адресирана до „Х..." А., акционерът В. Т., чрез адв. В. прави искане на основание чл. 223а, ал. 1 от ТЗ за включване на допълнителни въпроси в дневния ред на предстоящото към онзи момент ОС на акционерите, а именно избиране за контрольор на „Х...“ А., на лицето А. О. Ф. с ЕГН ••••••••••. Сочи се че по- късно акционерът В. С. Т. е публикувал по партидата на дружеството искане по чл. 223а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Същевременно на 29.04.2021г., по партидата на дружеството в ТР е публикувано друго искане по чл. 223а ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, което е направено от СД и е за включване на допълнителни въпроси в дневния ред на предстоящото ОС на акционерите, като един от поставените допълнителни въпроси е избиране на контрольор В. Р. И., ЕГН ••••••••••. На проведеното на 18.05.2021г. ОС на акционерите, при обсъждане на направените предложения по т. 9 от дневния ред, като в резултат на гласуването, назначен е предложения кандидат от СД- В. Р. И.. На практика съдът по настоящото дело приема за установено по несъмнен начин, че по реда на чл. 223а, ал. 1 и на осн. чл. 251а от ТЗ по предложение на акционера В. С. Т., който е бил компетентен съобразно изискванията на чл. 251а ал.1 от ТЗ да направи такова искане, в дневния ред е включена точка за избор на контрольор, който да провери ГФО на дружеството, като за избора са били предложени две лица- едното от акционера В. С. Т., а другото от СД.

В чл. 251а от ТЗ е уредена т. нар. проверка по искане на акционери. Съгласно разпоредбата, акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, могат да поискат от общото събрание назначаване на контрольор, който да провери ГФО. Несъмнено това право е контролно по своя характер, тъй като е свързано с отговорността на органите на управление на дружеството, наред с правото на иск на акционерите по чл. 240а от ТЗ. То се различава от правата на малцинствените акционери относно свикване на общо събрание и включване на въпроси в дневния ред, които са управителни по своя характер. Включва искане за назначаване на контрольор и вземане на решение за това от общото събрание, което е задължително съгласно чл. 251а ал. 2 от ТЗ.

Правото на проверка и назначаване на контрольор е за защита на малцинствените акционери, каквото качество има ищецът по настоящото дело на база притежаваните от него акции и уреждането на правата на акциите и гласуването в чл. 12 и чл. 23 от устава на дружеството. Това е едно от правата за защита на малцинството, уредени в ТЗ. Чрез него се контролира дейността на акционерното дружество и е във връзка с отговорността на органите на управление на дружеството.

Малцинствените права в закона са предмет на изрична регламентация. ТЗ не ограничава възможността контролните права по чл. 251а ТЗ да се упражняват и от акционер, който същевременно е и член на управителен орган. Следва да се има предвид и че посочването на конкретен контрольор не е задължителна част от фактическия състав на контролното право по чл. 251а ТЗ. Това право на малцинствените акционери включва искане за назначаване на контрольор и вземане на решение за това от ОСА. Събранието не е обвързано от формулираното предложение досежно фигурата на контрольора, а решението му изисква преценка за професионален опит и независимост. Изборът на конкретно лице е въпрос на целесъобразност и суверенна преценка на върховния колективен орган, който в конкретния казус е бил сезиран от акционерите с предложения за две кандидатури за контрольор. Целесъобразността на приетото решение не подлежи на съдебен контрол.

Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира че не е нарушено правото на акционера В. С. Т. от което същият се е възползвал съобразно разпоредбата на чл. 251а от ТЗ, тъй като направеното от него искане за назначаване на контрольор за проверка на ГФО е било разгледано от ОС на акционерите на „Х..." А. и е било взето решение, поради което не се е наложило искане до Агенцията по вписване за назначаването на такъв/чл. 251а ал.2 от ТЗ/. След като е разгледано искането на минотиратер акционер по реда на чл. 251а ал.1 от ТЗ, то необоснован е извода че е нарушено изрично предвиденото в закона право, предоставено на миноритарните акционери за поискан назначаването на контрольор. ОС на акционерите е приело решение за назначаване на контрольор и това е достатъчно за да се приеме че е изпълнено законовото изискване, тъй като назначаването на предложения от ищеца контрольор не е задължителен елемент от фактическия състав на реализирането на гарантираното от закона право.

Преценката за това кое от двете предложени лица да бъде назначено за контрольор е преценка по целесъобразност, която не е предмет на съдебен контрол във връзка с оспорването на законосъобразността на взетото решение, чрез предявения иск по чл. 74 от ТЗ. Следва да бъдат изложени доводи, че съдът приема за основателни възраженията на ответната страна, че няма изискване в закона контрольорът да е регистриран одитор. ОС на акционерите преценява дали предложените му кандидатури са подходящи и притежават необходимия образователен и професионален ценз за осъществяване на поставени задачи. Събранието не е обвързано от формулираното предложение досежно фигурата на контрольора, а решението му изисква преценка за професионален опит и независимост. Няма и законово ограничение възможността контролните права по чл. 251а ТЗ да се упражняват и от акционер, който същевременно е и член на управителен орган.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни доводите на ищцовата страна- за нарушаване правата на акционерите за информираност относно личността, квалификацията и професионалния опит на избрания контрольор- В. Р. И.. Съобразно разпоредбата на чл. 224 от ТЗ, за него са били предоставени на разположение на акционерите писмени материали, представени на акционерите на проведеното ОС на 18.05.2021г. от които е било видно че същият е с образование магистър по специалност Счетоводство и контрол, с професионална квалификация Магистър по икономика и е работил дълги години в счетоводни и одиторски компании. Видно е от съдържанието на Протокола от заседание на ОСА, проведено на 18.05.2021г./от обсъжданията по т. 9/, че е била предоставена възможност на лицето В. И. да се представи пред ОСА, както и да му бъдат зададени въпроси от присъстващите акционери или техните пълномощници, но пълномощникът на В. С. Т.- адв. В. не се е възползвала от така предоставеното и право. Поради изложените съображения, настоящият състав на ОС Благоевград намира за неоснователни доводите, за нарушения на правото на информация на акционерите във връзка с получаването на необходимата информация за формиране на решение и упражняването на правото на глас съгласно чл. 224 от ТЗ, пради липса на сведения за предложения кандидат- В. Р. И., които да обуславят извода за незаконосъобразност на приетото решение по т. 9 от ОС на акционерите на „Х..." А., проведено на 18.05.2021г.

С оглед гореизложеното, спрямо правото по чл. 251а от ТЗ, не са налице посочените нарушения от ищеца в исковата молба. Затова и предявеният иск по чл. 74 от ТЗ се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли в тази му част.

Предявеният иск по чл. 74 от ТЗ съдът е уважил частично, като с оглед на резултата от делото, следва да бъдат разпределине между страните претендираните разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Ищецът претендира разноски на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК за пред настоящата съдебна инстанция, но не представя договор за правна помощ и защита, нито доказателства че реално е заплатено адвокатско пълномощно на адв. В., като не се представя и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Поради изложеното съдът намира че разноски на ищеца съобразно уважената част от предявения иск не следва да бъдат заплащани.

Следва да бъде осъден ищеца да заплати на дружеството ответник, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, разноските пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно на неуважената част от предявения иск, като следва да бъде осъден В. С. Т., да заплати на „Х..." А., сумата 6000лв., съразмерно на отхвърлената част от предявения иск.

Водим от горното и на основание чл. 74 от ТЗ, съдът