Решение № 85 от 22.1.2019 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1762/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл. 268, ал.1, във връзка с чл. 267, ал.2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на "Св.Влад" ЕООД, ЕИК 148098642, със седалище и адрес на управление с.Баня, м."Кашер", вилно селище "Св.Влад", представлявано от управителя Д.Д.И. против решение № 6Г/29.05.2018 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството. С жалбата се прави искане да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отменят действията на публичния изпълнител по изп.дело № 8306/2015 г. по описа на ТД на НАП гр.Бургас, обективирани с оценителски доклад за изготвена контролна оценка с вх.№ 0582/2013/000117/05.06.2015 г., изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 8306-000144/02.12.2015 г., разпореждане за разпределение № 8306/000145/02.12.2015 г. и разпореждане за разпределение № 8306-000150/04.12.2015 г., като незаконосъобразни, постановени в нарушение на разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 от ДОПК, чл. 258 от ДОПК и чл. 28 - 32 от ДОПК. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв.В. поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена. Ответникът – Директора на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, представя изисканата административна преписка. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Заинтересуваната страна И.С.Н., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител –адв.С.К. оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена по съображения, подробно изложени в писмения отговор. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в съвкупност и поотделно, ведно с доводите и изразените становища от страните, приема за установено следното: Жалбоподателят „Св.Влад“ ЕООД е длъжник по изпълнително дело № 8306/2015 г. по описа на ТД на НАП гр.Бургас, като с жалба вх.№ ИТ-00-479/15.01.2016 г. дружеството е оспорило пред директора на ТД на НАП гр.Бургас всички действия на публичен изпълнител, извършени по цитираното изпълнително дело. С решение № 6/21.01.2016 г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, жалбата е оставена без разглеждане, като просрочена. Решението е обжалвано по съдебен ред и с решение № 1260/30.06.2016 г., постановено по адм.д. № 278/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас е отменено, а преписката е изпратена на директора на ТД на НАП гр.Бургас за разглеждане и произнасяне по същество. С решение № 6А/06.07.2016 г. на директорът на ТД на НАП гр.Бургас, жалбата е приета за допустима, но неоснователна и е оставена без уважение. Решението е обжалвано по съдебен ред и с решение № 1754/01.11.2016 г. по адм.д. № 1459/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас е отменено и преписката изпратена на директора на ТД на НАП гр.Бургас за разглеждане и ново произнасяне по жалбата на дружеството, съгласно указанията дадени в мотивите на съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на съдебното решение дружеството е подало допълнителна жалба – уточнение с вх.№ ИТ-00-479#9/18.11.2016 г., която е разгледана от решаващия орган и оставена без уважение с решение № 6Б/25.11.2016 г. на директора на ТД на НАП град Бургас. Решението е обжалвано по съдебен ред и с решение № 770/27.04.2017 г., постановено по адм.д.№33/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас е отменено и преписката е изпратена на административния орган за разглеждане и ново произнасяне, съгласно указанията дадени в мотивите на съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното решение е прието, че решаващият орган не се е произнесъл конкретно по допустимостта и основателността на всяко едно от изброените в жалбата на дружеството действия на публичния изпълнител. В акта не са изложени в пълен обем основания за издаването му, тоест той е постановен при липсата и непълнота на мотивите, поради което е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т.2 и т.3 от АПК. Посочено е още, че при провеждане на административното производство във връзка с разглеждане на жалбата на дружеството е следвало да конституира като заинтересована страна и лицето И.Н., който е пряк адресат на оспореното с жалбата постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 8306-000144/02.12.2015 г. на публичния изпълнител. С решение № 6В/16.08.2017 г. на директорът на ТД на НАП гр.Бургас, жалбата на дружеството е оставане без уважение. В мотивите на решението е прието, че от нея не става ясно кога и как длъжника е узнал за извършената продажба, за да се прецени дали действията на публичния изпълнител са атакувани в срок. С последващо Решение №6Г/29.05.2018г. на директорът на ТД на НАП гр.Бургас, жалбата на дружеството е оставане без уважение, като е прието, че не са налице сочените в жалбата нарушения. Съобразно предходните съдебни решения и указанията, дадени в тях, в решението, предмет на обжалване в настоящото производство, са изложени съображения относно всяко едно от изброените в жалбата действия. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Решението, предмет на обжалване, е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения: Съдът не споделя възраженията, изложени в жалбата, че липсата на реквизити в цитираните протоколи води до незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител. Цитираните в жалбата протоколи, а именно протокол № РД-14-697/09.09.2015г. и протокол №РД-14-731/17.09.2015г. са съставени от публичния изпълнител в предвидената в закона форма, като в тях са посочени изпълнителното основание, мястото, където се извършва, както и подписи на публичния изпълнител. От цитираните протоколи става ясно вида на извършените действия, мястото и авторството, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.32 от ДОПК. Разпоредбата на чл.32 от ДОПК предвижда връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. В тази връзка съдът споделя мотивите на органа, изложени в обжалваното решение. Приложените по делото протоколи съдържат необходимите реквизити, удостоверяват съответно извършените действия и не противоречат на изискванията на закона. Към тази процедура ответникът е пристъпил, след като жалбоподателят не е открит на посочения от него адрес, както и след положени многократни усилия за неговото установяване. Настоящият съдебен състав намира, че е спазена и разпоредбата на чл.258 от ДОПК. Видно от представения констативен нотариален акт №133, том ІІ, дело №267/2013г. за И.Н. и Запрянка Никова съществува съсобственост по отношение на поземления имот със съответни квоти, посочени в нотариалния акт, като И.Н. и Запрянка Никова заедно с жалбоподателя са съсобственици на терена. В случая правилно е приложена разпоредбата на чл.258 от ДОПК, тъй като става въпрос за съсобственост между посочените по-горе лица и жалбоподателя. От представения констативен нотариален акт не става ясно, че се касае за разделна собственост, тъй като терена и сградите са описани след квотите. Ако има такава разделна собственост, то това изрично следва да бъде упоменато в нотариалния акт, поради което възражението в тази връзка е неоснователно. Цитираната в жалбата практика на ВАС касае казуси, които са различни от настоящия. С оглед изложеното, жалбата против решение на директора на ТД - Бургас на НАП е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът намира искането на процесуалния представител на заинтересовата страна за присъждане на възнаграждение за основателно, като жалбоподателят следва да заплати на заинтересованата страна разноски в размер на 500, 00 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, дванадесети състав,