РЕШЕНИЕ

№ 133

гр. Ловеч, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200298 по описа за 2023 година С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8504742625, е наложена на Х. П. К., ЕГН •••••••••• от гр. •••••••• за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата глоба в размер на 2500.00 лева, за това, че на 31.07.2021 г., в 13.29 часа е установено нарушение№ C94284D1D2D42E7CE053011F160A8E59. С ППС товарен "АВТОМОБИЛ •5, регистрационен номер •••••, с технически допустима максимална маса 27500. брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна топ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Х. П. К., който го обжалва в срок и излага, че същия е издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Излага, че видно от детайлна разпечатка от „ТОЛЛ ПАСС", която прилага към жалбата) на 31.07.2021 г. товарен автомобил „•5" с peг. № •••• е имал налично бордово устройство по см. на Параграф 1, т. 7 от ДР на Наредбата за условията и реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което бордово устройство е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на таксуването. Излага, че от разпечатката и детайлна справка, по несъмнен начин се установява, че от това бордово устройство, непосредствено преди ( в 13, 23, 33 часа и в 13, 27, 03 часа) и съответно след момента на твърдяното нарушение в 13.29 часа (в 13, 30, 23 часа; в 13, 32, 22 часа и в 13, 38, 12 часа), в ППС е имало налично бордово устройство по смисъла на Параграф 1, т. 7 от ДР на Наредбата за условията и реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Излага, че било установено, че от това устройство, непосредствено преди и съответно след часа, в който е било извършено твърдяното нарушение, са били подавани данни и са генерирани данни за таксуване с тол такса, което изключва знанието и умисъла, че е допуснато навлизането на превозното средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнено задължението по установяване размера и заплащане на съответната такса по см. на чл. 10, ал. 1 от ЗДВП. Счита, че данните в посочената разпечатка, показващи регулярното генериране от бордовото устройство в ППС на данни за таксуване на 31.07.2021г., по време на движението на автомобила през целия ден, са индикация, че неотчитането на тол данни, включително транзакция на съответно дължимата се тол такса, на 31.07.2021 г. в 13, 29 часа, във връзка с движението на товарен автомобил „•5u с peг. № •••• по път 1-4, км. 40+670, обл. Ловеч, общ. Угърчин, се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси. С оглед на гореизложеното счита, че не е доказано по безспорен начин, вмененото му нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и липсва основание за налагане на административна санкция. Моли съда, в случай, че прецени, че е налице извършено административно нарушение от негова страна, да приеме, че са налице обстоятелства, обуславящи определянето на извършеното деяние като такова с по - ниска обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид и съответно, че са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл излага, че обстоятелството, че в конкретния случай се касае за еднократно и инцидентно неподаване от наличното в ППС бордово устройство на тол данни и съответно за еднократно негенериране на данни за таксуване на тол такса / при това в незначителен размер/, при извършено движение на товарен автомобил „•5" с peг. № ••••/ през целия ден и по целия му маршрут/, следва да се прецени, като смекчаващо вината обстоятелство, обуславящо определянето на деянието, с оглед на конкретните обективни и субективни условия, като такова с по - ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Излага, че в конкретния случай наказващият орган не е отчел степента на засягане на обществените отношения и факта, че причинените с извършеното деяние вреди са в минимален размер, а е определил глоба в размер на 2500, 00 лв., многократно надвишаваща размера на дължимата тол такса за така вмененото му нарушение, което обстоятелство твърди, че е в разрез с основен принцип на правото, а именно, че тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерна спрямо извършеното деяние.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал молба с вх. №4322/15.05.2023 г., с която е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. В молбата е доразвил аргументите, които е изложил в жалбата за отмяна на обжалвания ЕФ и е направил искане съдът да го отмени като незаконосъобразен.

Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се представлява от юриск. П., която моли съда да потвърди обжалвания ЕФ като законосъобразен. Счита, че същия е издаден при спазване на материалния и процесуалния закон, че е издаден по образец, утвърден от управителя на УС на АПИ. Излага, че направените в жалбата твърдения, че е необходимо да е посочено компетентното лице изключва приложението именно в посочената по-горе разпоредба. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършеното нарушение, а именно, че на 31.07.2021 год. в 13: 29 часа процесното ППС е било управлявано в обхвата на платена пътна мрежа, без да е изпълнено задължението за заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата. Излага, че процесното ППС попада в категорията на ППС- тата по чл. 10б, ал.3 от ЗДвП, тъй като е с обща техническа допустима максимална маса на 3.5 т. за които се дължи заплащане на тол такса по чл. 10, ал.1 т.2 от ЗДвП. Излага, че съгласно чл. 102, ал.2 от ЗДвП собственика е длъжен да не допуска движение на ППС по път включен в обхвата на платена пътна мрежа ако за същото не е изпълнено задължението във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата. Излага, че просецното ППС е било оборудвано с бордово устройство, както и че е установено, че към момента на нарушението за конкретния сегмент участък от платената пътна мрежа няма подадени тол декларации и не е заплатена дължимата пътна такса за съответния участък. Излага, че факта, че просеното ППС е разполагало с бордово устройство не доказва по никакъв начин, че същото е подавало тол декларация и че е изпълнило задълженията произтичащи от закона. Излага, че нарушението е установено от електронна система за събиране на пътни такси, че е приложен и доклад от системата, както и статични изображения съгласно чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, които представляват доказателства за отразените обстоятелства, а именно ППС, регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение, както и местонахождението на техническото средство. Сочи за неоснователни изложените доводи в жалбата за маловажен случай. В този смисъл излага, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи за нарушения от същия вид, от една страна, а от друга, че разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушение по същия закон изключва приложението на чл. 28 и чл.58г от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата и потвърди обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Моли съда, в случай, че отсъди в полза на отсрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до предвидения в закона минимум. Моли съда, в случай, че отсъди в полза на доверителят и да и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срок / към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ от които е видно, че ЕФ е получен от жалбоподателят на 16.03.2023 г., а жалбата е подадена на 28.03-2023 г./ От доказателствата по делото се установява, че на 31.07.2021 г., в 13.29 часа било установено нарушение № C94284D1D2D42E7CE053011F160A8E59, извършено от ПМС товарен автомобил „•5“, с регистрационен номер ОВ 4726 ВМ, с технически допустима максимална маса 27500, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке. Нарушението било установено с устройство 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се в община Угърчин на път I-4 км 40+670, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че собственикът, на когото е било регистрирано процесното ППС е жалбоподателят К. на когото, с оглед горецитираните констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 850472625 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна инфраструктура" за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за пътищата и на основание чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата му била наложена глоба в размер на 2500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина по делото.

При така установената по делото фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено вмененото на жалбоподателят нарушение, а всички направени от него възражения приема за неоснователни при следните съображения:

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Съдът намира, че в случая правилно и законосъобразно за установеното нарушение е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като обжалваният електронен фиш е съставен на името на собственика на конкретното ППС, който факт, дори не се оспорва от наказаното лице. Именно към собственика на ППС е адресирана материалната норма по чл. 102, ал. 2 ат Закона за движението по пътищата, а така също и основанието по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /собственика на ППС/.

В случая с оглед разпоредбата на чл.189ж, ал. 7 от ЗДвП правилно е бил издаден електронен фиш, тъй като същата предвижда издаване на електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е настоящото.

Обжалвания ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Съответно разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП предоставя правомощието на Агенция "Пътна инфраструктура" при осъществяване на контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Съгласно чл. 189ж от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа предвидените в цитираната разпоредба реквизити, в съответствие с издадения образец.

Обжалваният електронен фиш е пределно ясен, както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на изпълнителното деяние, с описание – точно, пълно и ясно, от което наказаното лице да разбере за какво е ангажирана отговорността му.

В ЕФ са описани всички данни за ППС, с оглед целите на настоящото производство и охраняване правото на защита на жалбоподателя – рег. номер на товарния автомобил, марка и модел, неговият собственик, общият брой на осите и общата технически допустима максимална маса. Представено е в преписката и статично изображение във вид на снимков материал на ППС. Доказано е и че процесното ППС попада в категорията пътни превозни средства, за чието движение по платената пътна мрежа се заплаща тол такса. Създаденият доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП със статично изображение към него, има доказателствена сила, която не беше оборена в хода на производството. Видно от представените по делото писмени доказателства, в процесния случай не е получена валидна маршрутна такса или валидна тол декларация при преминаване през контролна точка №40251 за процесното ППС. От представените от жалбоподателят доказателства се установява, че за деня действително има подавани тол декларации, но за процесния сегмент няма подадена тол декларация, от което следва, че е обоснован извода на АНО, че за посоченото ППС не е била изцяло заплатена дължимата пътна така по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Съдът намира, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН в настоящото производство са неприложими, тъй като административно-наказателната отговорност е ангажирана със съставянето на електронен фиш, а не чрез съставянето на акт и въз основа на него Наказателно постановление. В този смисъл е и ТР № 1/2014 г. на ВКС. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая не е изтекъл.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за наличие на техническа неизправност на устройство с № 40251, представляващо елемент от системата за събиране на пътни такси. В процесния случай, видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция "Пътна инфраструктура".

Стационарните контролни точки, чрез които се установяват нарушенията /в случая устройство с № 40251/ заснемат номера на ППС, който се сравнява със списъците за ППС, заплатили пътна такса, респ. декларира използван маршрут. В случай, когато не се установи заплащане на дължима такса, системата генерира доказателствен запис по смисъла на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай, видно от доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в и приложения по делото снимков материал на 31.07.2021 г., в 13.29 часа път жалбоподателят се е движил по път I-4 км 40+670, с посока нарастващ километър /включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, което обстоятелство се установява и от представената със жалбата детайлна справка от "ТОЛЛ ПАСС" от която е видно, че бордовото устройство асоциирано в процесното ППС не е подало данни на доставчика на услуга, съответно от него няма подадена тол декларация за процесния сегмент.

Съдът намира, че в хода на проведеното административно наказателно производство и при издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати съществени нарушения на правилата за установяване и санкциониране на нарушението, които да ограничават или препятстват възможността на нарушителя да разбере за какво е санкциониран, респективно да осъществи ефективно правото си на защита. Съкратеното производство за ангажиране на административно-наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството със съставянето на АУАН и завършването му с издаването на НП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Доколкото в настоящото производство се установи, че оспорваният акт – електронният фиш, отговаря на изискванията, възведени с чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че процедурата относно ангажиране на административно-наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш не е опорочена, а издаденият в хода й електронен фиш е съобразен с процесуалните правила и същият е законосъобразен.

Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Охраняваните обществени отношения касаят управлението и в частност поддръжката на републиканската пътна мрежа, като част от необходимите финансови средства за нея се генерират именно чрез заплащането на пътни такси за движението по платената пътна мрежа. Не плащането на дължимата пътна такса ощетява държавния фиск, от който се разходват средства и за републиканските пътища. Безспорно е установено по делото, че процесното ППС собственост на жалбоподателят е било оборудвано с бордово устройство /GNSS устройство/ за дистанционно предаване на данни, както и че в случая при преминаване на процесното ППС на посочената дата и час в ЕФ през контролното устройство № 40251 е било регистрирано извършено нарушение, като за това ППС няма получена тол декларация или маршрутна карта.

Съдът не споделя становището на жалбоподателят за непропорционалност на предвидената имуществена санкция спрямо извършеното нарушение. Законодателят е създал законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата /чл. 10, ал. 2 от ЗП/ лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за жалбоподателят е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в резултат на което фишът би бил анулиран. Условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на система за таксуване на пътните превозни средства са регламентирани в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г. Съобразно чл. 13, ал. 2 от Наредбата, данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция "Пътна инфраструктура" в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание.

В случая жалбоподателят твърди, че въпросното подаване на данни е било преустановено по независещи от него причини, като превозното средство е било с изрядно монтирано и активно бордово устройство, което обаче не е било отчетено от електронната система за събиране на пътни такси поради технически проблем в устройството от тол секция № 40251, което не се споделя от настоящата инстанция. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е избрал вида таксуване, при което посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на АПИ. От друга страна по делото е приложен Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка от 07.02.2020 г., поради което възражението на жалбоподателят касаещо техническата изправност на устройство №40251 е неоснователно.

По делото не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите, направени в автоматично генерирания доклад по 167а, ал. 3 ЗДвП. Режима на работа на бордовото устройство – поддържането на последното в режим на работа по време на пътуване с проследяване излъчваната светлина на индикаторите му е задължение на клиента – в случая на жалбоподателят като същия е следвало да обезпечи работата на устройството чрез включването му в електрическото захранване на превозното средство и съблюдаване на режима му на работа през цялото времетраене на пътуването.

В чл. 13, ал. 6 и 7 от Наредбата са регламентирани дължимите фактически действия, които следва да бъдат предприети от водача при констатирано прекъсване в подаването на данни от бордовото устройство - незабавно се уведомява доставчикът на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, който в срок от един час от получаване на уведомлението включва съответното бордово устройство в списъка на невалидните бордови устройства и осигурява отразяването на тази промяна в Електронната система за събиране на тол такси. По делото не са налице данни подобни действия да са били осъществявани, поради което съдът приема, че отговорността на жалбоподателя за незаплащане на дължимата тол такса за преминаване през съответния участък от платената пътна мрежа на Република България, е била правилно ангажирана, тъй като с изключването на употребяваното бордово устройство или с неправилното му експлоатиране в работен режим е постигнато осуетяване отчитането на изминатото разстояние, което от своя страна е довело до незаплащане на дължимата пътна такса.

Релевантно за спора се явява обстоятелството, че таксата не е заплатена само за конкретния пътен участък. Заплащането на таксата за останалите отсечки от маршрута не изключва отговорността за извършеното нарушение. Подобно обстоятелство може да се цени единствено при определяне размера на предвидената от закона санкция, но в случая според нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП същата е с фиксирана стойност, която не подлежи на прецизиране.

Съдът намира, че законосъобразно контролният орган не се е съобразил с разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7 от Регламента той се прилага от 19.10.2021 г., т. е. три месеца след извършване на нарушението.

Не са налице твърдения от страна на жалбоподателят, че за процесното ППС е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП или компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Няма и представени доказателства за това.

Ето защо, по изложените съображения съдът счита, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден, като законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и осъществената защита, разноски се дължат в полза на административно - наказващия орган, чийто представител своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ, в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева. Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност, на основание чл. 37 от ЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът