Решение № 1443 от 20.6.2018 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 166/2018 г.

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 ЗОС. Жалбоподателите - С.Ц.Г., Ч.Ц.Г., А.П.Ч., А.Т.Ч., В.К.С. и П.К.К., всички със съдебен адрес •••, чрез адв. Г. обжалват заповед № 17-ОА-3140 от 19.12.2017 г. на кмета на община Пловдив с която е отчужден ПИ с идентификатор 56784.532.116 по КК и КР на гр.Пловдив, в частта, с която за горния поземлен имот, целият с площ 535 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която част се отчуждава поради попадането й в уличната регулация на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87, е определено равностойно парично обезщетение съобразно чл.22 ЗОС и § 1 ДР ЗОС в размер на 23 782, 02 лв. без ДДС, разпределено между съсобствениците В.К.С., П.К.К., Ч.Ц.Г., С.Ц.Г., А.П.Ч. и А.Т.Ч. в съответствие с притежаваната от всеки от тях по 1/6 ид.част по 3963.67лв. за всеки. В жалбата, както и в приложената писмена защита на адв. Г. се оспорва заповедта само в частта й относно размера на обезщетението. Твърди се, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна в тази й част, тъй като размерът на обезщетението не е съобразен с индивидуалните характеристики на имота и при определянето му са нарушени правилата на чл.22 ЗОС. От съда се иска отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В представената писмена защита / л. 217/ се излагат доводи за правилност на оспорената заповед, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и съответствието на заповедта с тях определя нейната законосъобразност. Съдът намира, че жалбата е подадена от лица, адресати на оспорената заповед, които са пряко засегнати от действието на заповедта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на техен имот и изплащане на обезщетение. Жалбата е подадена преди изтичането на 14-дневния срок от съобщаването на заповедта на който и да е от жалбоподателите, по реда на АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна предвид следното: Съдът въз основа на приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна на следното: С процесната Заповед № 17-ОА-3140/19.12.2017 г. на Кмета на Община Пловдив е отчужден ПИ с идентификатор 56784.532.116 по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Пловдив, Софийска ЖП линия, целият с площ от 535 кв.м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 116/532/, при граници по КК: 56784.532.149. 56784.532.51, 56784.532.9503, който съгласно действащия регулационен план на кв.”Модър” – гр.Пловдив, попада в улична регулация на ул. “Модър” от № 72 до № 87. Посочено е, че гореописаният имот се отчуждава от В.К.С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, П.К.К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, Ч.Ц.Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, С.Ц.Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, А.П.Ч., ЕГН ••••••••••, •••, А.Т.Ч., ЕГН ••••••••••, •••, в режим на СИО. В т.2 органът е определил е равностойно парично обезщетение за поземления имот с площ 535 кв.м., описан в т.1 на процесната заповед, съобразно разпоредбите на чл.22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, в размер на 23 782.02 лв. /двадесет и три хиляди седемстотин осемдесет и два лева и две стотинки/ без ДДС, което да се разпредели между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост, както следва: 2.1. За В.К.С., ЕГН ••••••••••, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв. 2.2. За П.К.К., собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв. 2.3. За Ч.Ц.Г., ЕГН ••••••••••, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв. 2.4. За С. Петков Г., ЕГН ••••••••••, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв. 2.5. За А.П.Ч., ЕГН ••••••••••, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв. 2.6. За А.Т.Ч., ЕГН ••••••••••, в режим на СИО, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв. В заповедта по т.З е посочено, че обезщетението определено в т.2 се внася в “Инвестбанк” АД, по сметка на правоимащите собственици или в посочена от тях банкова сметка, •••е се изплаща, след влизане в сила на настоящата заповед или съдебно решение. По делото няма спор, а и от събраните в хода на процеса доказателства се установява, че жалбоподателите са съсобственици в равни права на поземлен имот с идентификатор 56784.532.116 по наследство от Петър А.И. /решение № П941 от 25.08.1999 г. на ПК Пловдив/ и въз основа на покупко-продажба по нот.акт вх.рег.№ 32481 от 28.11.2005 г., акт № 49, том 111, дело № 25252/2005 г. на СВ-Пловдив. Придобитите със сделката права се съпритежават в режим на СИО между жалбоподателите А. и А. Чакалови. Безспорно е, че за територията, в която се намира отчуждавания имот 56784.532.53, има влязъл в сила ПУП-ПРЗ на кв. Модър, одобрен с решение № 292, взето с протокол № 14 от 02.08.2012 г. на Общински съвет Пловдив. Този план предвижда разширение на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87. Отчуждителното производство по чл.21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за отчуждаване имот с идентификатор 56784.532.116 по реда на чл.22, ал.3 ЗОС на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от декларацията по чл.21 ЗНО. Определеното от последния равностойно парично обезщетение е в размер на 23782 лева. При определяне на обезщетението е ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки, сключени за периода 12 месеца преди възлагането на оценката, като оценителят е открил 1 бр. нот.акт, отговарящ на изискванията за сравнимост на чл.22 ЗОС /л.8 от Доклад за оценка, л.37 от делото/. На база данните по този нот.акт оценителят е определил равностойно парично обезщетение по реда на чл.22, във връзка с пар.1 от ДР на ЗОС в размер на 23782 лв. Въз основа на тази оценка Кметът на община Пловдив е издал заповед № 17-ОА-3140 от 19.12.2017 г., която се оспорва по настоящото дело. В съдебното производство по искане на страните съдът е приел заключение / л. 128/ на комплексна съдебно-оценителна експертиза, в което подробно е изследван кадастрално-регулационният статут на имота и въз основа на информация от СВ-Пловдив за сключени и вписани 4 сделки и от частни съдебни изпълнители за извършени и вписани в СВ-Пловдив 2 публични продажби е определен размерът на равностойното парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор 56784.532.116 в размер на 76355 лв. В това заключение е предоставен втори вариант за размера на обезщетението /81695 лв./, който съдът не разглежда, доколкото изследваният период от време излиза извън законоустановения 12-месечен период преди датата на възлагане на оценката. Даден е и трети вариант относно средно-пазарна оценка на процесния имот /85000 лв./, който съдът не кредитира, както поради обстоятелството, че се основава само на една посочена във заключението оферта, така и поради принципната му неотносимост към спора. По делото е прието / л. 183/ и допълнително заключение на комплексната съдебно-оценителна експертиза. В него вещите лица са извършили нова справка в СВ-Пловдив за сключени и вписани сделки за периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2017 г. /12-месеца преди възлагането на оценката по оспорената заповед 17-ОА-3140/ и са установили значително повече – 10 продажби, които могат да служат за съпоставка при определяне на размера на обезщетението. При разпита в о.з. на вещите лица, те изразяват разбирането си, че използваните от тях сделки и имоти са такива със сходни на процесния имот характеристики. Съдът кредитира обясненията на вещите лица за местоположението на тези имоти /в близост до отчуждавания имот; принадлежността на имотите към един и същ адм.район на града не е определяща/, застроителния им режим, фактическото им ползване. Заключението на вещите лица е подкрепено и от информацията, съдържаща се в изследваните нот.актове /преписи от тях са представени от вещите лица/. Въз основа на извършения анализ на сделките вещите лица депозират заключение, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот от 535 кв.м. е в размер на 82230 лв. /при изследвани 10 вписани сделки/ или 75103 лв. /при изскледвани само 2 сделки/. Изхождайки от гореизложеното съдът намира за незаконосъобразна заповед 17-ОА-3140 в оспорената й част. Размерът на обезщетението за отчуждавания имот е определен само въз основа данните по 1 сделка, което по дефиниция означава, че пазарът не е изследван. Това се установява и от всички приети от съда заключения, които са констатирали наличието на значително повече вписани в СВ-Пловдив сделки, чийто предмет са съпоставими с процесния имоти /преписи от тези сделки вещите лица са представили по делото/. Съдът приема, че в случая е нарушена нормата на чл.22, ал.5 ЗОС, като е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, т.е. независимият оценител не е взел предвид данните по сделки /посочените в таблица 1 от допълнителното заключение/, отговарящи на критериите на чл.22, ал.5 ЗОС и на § 1, т.2 ДР ЗОС, което е довело до определянето на незаконосъобразно обезщетение за собствениците на отчуждавания имот. Според съда размерът на обезщетението следва да се определи съобразно вариант първи от допълнителното заключение на комплексната съдебно-оценъчна експертиза. Този вариант е изготвен въз основа на всестранен анализ на информацията, добита от СВ-Пловдив, и след преценка на конкретните характеристики на процесния имот и имотите, предмет на посочените от вещите лица сделки. Вариант втори от същото заключение не може да бъде възприет, тъй като е изготвен след анализ само на две сделки, а данните по тях съществено се различават и очевидно не следват някаква логична пазарна тенденция. Допълнителното заключение на комплексната съдебно-оценъчна експертиза съответства на изискванията по чл.22, ал.5 ЗОС. Съдът не споделя виждането на жалбоподателите за неприложимост на този законов текст, защото каквото и да е възможно негово противоречие с Конституцията на РБ трябва да бъде прогласено от КС, за да бъде зачетено. Жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде изменена съобразно първия вариант от допълнителното заключение на комплексната съдебно-оценителна експертиза, като обезщетението по заповедта следва да бъде увеличено до размер от 82230 лв., респ. за всеки от жалбоподателите, притежаващи по 1/6 ид.част, обезщетението следва да бъде в размер на 13705 лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите общо сумата от 2563.50 лв., представляващи съдебни разноски, съобразно приложените по делото доказателства / л.5, 7-11, 52, 54, 92, 179, 209-213/ е доказано да са направени в хода на процеса, а възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, доколкото хонорарът (по всички представени договори за правна помощ) е съобразен с разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения и чл. 36 от ЗА. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,