Решение № 313 от 20.2.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 319/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на Л. П. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, подадена чрез пълномощника му адв. Р. Н. Г., вписан в АК– Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 28, ет. 3, офис 13, в качеството си на управител на Е. А. Д. Р. Г., Булстат: 177504149, срещу мълчалив Отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, формиран по искане от 15.05.2024г. По изложените в жалбата подробни доводи, че обжалваният акт е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, вкл. в несъответствие с целта на закона и с прокламираните принципи в Регламент (ЕС) 2016/679, се иска Съдът да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и да задължи дружеството да предостави на Л. П. М., информация относно обработваните от същото негови лични данни, целите за тяхното обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, да представи копия на обработваните личните данни, включително носителите на тази данни като договори за заем, искания за кредит и други, както и да задължите дружеството да предостави информация за извършените плащания по така сключените между страните договори. В жалбата се твърди, че на 15.05.2024 г. от името на Л. П. М., в качеството му на субект, на когото биват обработвани лични данни, е изпратено по електронен път искане към „Вивус.БГ“ ЕООД, по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Е. П. и на Съвета. Излага се, че в законовия едномесечен срок от направеното искане, съгласно нормата на чл. 12, § 3, изр. 1 от Регламента /извън автоматичния системен отговор, с който е съобщено, че е получено запитването/, от страна на дружеството не е изпратен и отговор, съгласно който дружеството съобщава, че ще има нужда от по-дълъг срок за обработване на искането, каквото право гарантира изр. 2 на горепосочената разпоредба. При тези обстоятелства счита, че е формиран мълчалив отказ на „ВИВУС.БГ“ ЕООД да предостави изисканата информация и данни. Твърди, че са нарушени правата му, установени с разпоредбите на чл.15 и чл.20 от Регламента, както и правото на информация за потребителя, установено с Директива 2008/48 на Европейския парламент и Съвета и чл.11, ал. 1, т.12 от приетия при транспониране на Директивата ЗПК. Излага, че с непредоставянето на изисканите носители на лични данни, въз основа на които дружеството обработва личните данни на М., се нарушават заложените в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета принципи на прозрачност и отчетност при обработката на лични данни, пряко относими към правото за предоставяне на всякаква информация от страна на администратора на личните данни, която от своя страна да послужи за извършването на ефективна проверка от страна на субекта за наличието на легитимно обработване на личните му данни. Сочи, че в ситуации идентични с процесната е формирана трайна и актуална практика на ВАС и административните съдилища, като посочва такава. Ответникът – „Вивус.БГ“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Г., упълномощена от управителя на Д. З. Р., оспорва жалбата като недопустима и моли производството да бъде прекратено. В постъпили по делото молби с вх. № 3352/05.11.2024 г. и с вх. № 3463/14.11.2024 г. на АдмС-Ловеч заявява, че след извършената детайлна проверка на системите за откриване и установяване на цитираното Искане от 15.05.2024 г., такова не е открито, не са открити и други жалби и/или искания от жалбоподателя и в този смисъл счита, че Дружеството не е било сезирано с искане от жалбоподателя, респективно нито е издавало нарочен индивидуален административен акт, нито е бездействало по неговото издаване, за да бъде реализирана хипотезата на мълчалив отказ, твърдяна от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е мълчалив отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД по подадено от Л. П. М. на 15.05.2024 г. чрез електронна поща искане, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета, чрез адв. Р. Г., дружеството в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави информация относно това дали личните данни на неговият доверител са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни /договори за заем, искания за кредит и други/. В искането е посочено също, че М. моли на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ дружеството да му предостави информация за всички извършени плащания по сключените между дружеството и М. договори за потребителски кредит. Поискано е въпросните документи да бъдат предоставени на М., за да бъде извършена проверка на обработваните лични данни, като бъдат изпратени на имейл: [електронна поща] в срок не по-късно от един месец от изпращането на искането. Към искането е приложено пълномощно, с което Л. П. М. упълномощава адвокат Р. Г. да го представлява пред „Вивус.БГ“ ЕООД. По искането дружество е изпратило обратно автоматичния системен отговор, с който е съобщено, че е получено запитването и след това не е отговорило по същество на искането. От така изпратеният отговор на л.8 от делото не се установява ответното дружество да оспорва обстоятелството, че има отношение с М., нито, че е позвател на домейна „[интернет адрес]“, не е изразено становище по същество дали възнамерява да предостави поисканата информация и нейните носители. В законоустановения срок не е предприето от дружеството исканото предоставяне на копия от документи, поради което М. е оспорил формирания според него мълчалив отказ от предоставяне на исканите данни. Жалбата е подадена на 20.06.2024г. чрез фирма за куриерски услуги, видно от приложената по делото товарителница, на лист 27 от делото. По делото не се представиха доказателства, а и не се твърди да е изпратен отговор по същество във връзка с постъпилото искане. От жалбоподателя са приложени доказателства 24 броя платежни нареждания, установяващи, че между страните по делото съществува облигационно отношение. Видно е от същите, че на различни дати и по различни договори през 2022 година и 2023 година, жалбоподателят е внасял суми за погасяване на кредити, сключени с ответното дружество. Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо вх.№ 2437/29.07.2024 г. на П. на КЗЛД, в което е удостоверено, че към 22.07.2024г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от Л. П. М. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД. Във връзка с наведените от ответника доводи за недопустимост на жалбата с аргументи, че не е постъпвало по ел. поща на дружеството Искане, както е посочено от жалбоподателя по искане на оспорващият, за установяване че приложената към жалбата кореспонденция действително съществува по делото е изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза с вещо лице - компютърен специалист. От експертното заключение и направените в съдебно заседание уточнения се установява на 15.05.2024г. в 17: 07часа на електронната поща ползвана от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД е изпратено електронно писмо от електронен адрес: [електронна поща] до [електронна поща]. Писмото съдържа два прикачени файла: Искане и Пълномощно. Искането е подписано с валиден електронен подпис на адвокат Р. Г.. Пълномощното с което Л. П. М. е упълномощил адвокат Р. Г. е подписано ръчно от него. На същата дата в 17: 08 часа на електронен адрес: [електронна поща] е получено електронно писмо с изпращач: [електронна поща], като същото не съдържа прикачени файлове, като заглавието на писмото е “Получихме запитването Ви (33803)“. На 17.05.2024г. в 13: 01часа е изпратено ново писмо от електронен адрес: [електронна поща] до [електронна поща] като същото отново не съдържа прикачени файлове, като заглавието на писмото е “Запитване ##33803: Как бихте оценили обслужването което получихте“. От разпечатаните от вещото лице на хартиен носител ел. писмо с два броя прикачени файла, е видно съдържанието на прикачения файл към писмото от 15.05.2024г. в 17: 07часа – „Искане Вивус.PDF“. Същото е адресирано до „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1421, р-н Лозенец, [улица], качеството си на администратор на лични данни. С искането, подадено от Л. П. М. чрез адвокат Р. Г., е отправена молба на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Е. П. и на Съвета, „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 в качеството си на администратор на лични данни, да предостави на М., информация относно обработваните от дружеството негови лични данни, целите за тяхното обработван, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, да бъдат представени копия на обработваните личните данни, включително носителите на тази данни като договори за заем, искания за кредит и други, както да предостави информация за извършените плащания по така сключените между страните договори за потребителски кредит. С искането е отправена също и молба отговора и документите да бъдат изпратени на имейл: [електронна поща] в срок не по-късно от един месец от изпращането на настоящото искане. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно, безпристрастно дадено и съответстващо на събраните по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи: По отношение допустимостта на оспорването съобрази, че Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни /чл.38, ал.1 от ЗЗЛД/ и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК /чл.39, ал.1 от ЗЗЛД/. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал.4 на чл.39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. По делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично по предмет и страни, с настоящото съдебно административно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. В конкретния случай жалбоподателят е отправил искане по чл.37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто „Вивус.БГ“ ЕООД не оспорва че е, а и същият безспорно попада в хипотезата на определението по чл.4, т.7 от Регламент 2016/679, предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На основание факта, че между Л. П. М. и „Вивус.БГ“ ЕООД е налице облигационно отношение с оглед на приложените платежни документи, съдът приема за безспорно установено, че оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, и респективно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл.15 Регламент 2016/679. При това за ответника „Вивус.БГ“ ЕООД като администратор на лични данни е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от Л. М. искане и съгласно разпоредбата на чл.12, § 3 от Регламент 2016/679 това е следвало да стане без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. По делото няма данни за изрично произнасяне по постъпилото от М. искане. Няма и данни срокът за произнасяне да е бил удължен на два месеца, каквато възможност е допустима съгласно §3 на чл.12 от Регламент 2016/679, но при въведено задължение да бъде информиран субектът на данните за удължаването на срока. Въз основа на това се налага извод, че непроизнасянето на ответника в срок до 15.06.2024г. по подаденото от жалбоподателя искане по чл.37б от ЗЗЛД, формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Жалбата до съда е подадена на 20.06.2024г., поради което е спазен установения в чл.149, ал.2 от АПК едномесечен срок за съдебно оспорване. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По определението на чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Съобразно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, за „обработване“ се приема всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Съобразно чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция. Съгласно чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В чл. 15 от Регламент 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... „. Съгласно чл.15, параграф 3 от Регламент 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. „ В конкретния случай отправеното от жалбоподателя чрез адвокат Р. Г. искане от 15.05.2024г. до администратора на лични данни - „Вивус.БГ“ ЕООД, несъмнено има характер на заявления по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържат реквизитите по чл. 37в, ал.1 от ЗЗЛД. Същото е подадено от представител на жалбоподателя, който е лице с надлежна представителна власт. Видно от представените по делото доказателства и СТЕ, към подаденото по електронен път искане, подписано от адвокат Р. Г. с валиден електронен подпис, е било приложено пълномощно от 02.04.2024г. /в съответствие с изискването по чл.37в, ал.2 ЗЗЛД/, с което Л. П. М. изрично го е упълномощил да го представлява пред „Вивус.БГ“ ЕООД, като упражнява всички негови законоустановени права и в тази връзка да извършва всякакви волеизявления, изисква и получава документи /т.1 и 2 от пълномощното – стр.5 по делото/. Горното води до извода, че същото съответства на изискванията на чл.37в от ЗЗЛД и представлява надлежно основание за предоставяне на исканите лични данни. Съгласно чл.12, §4 от Регламент 2016/679, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, го уведомява без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Следователно, в едномесечен срок от заявлението администраторът на лични данни е длъжен да се произнесе по заявлението изрично /дори когато не предприема действия по него/, което в случая не е сторено от дружеството – ответник. Относно наличието на материалноправно основание за отказ на ответника да предостави на жалбоподателя достъп до заявените лични данни, съдът съобрази следното: Подаденото от Л. М. искане от 15.05.2024г. е във връзка с упражняване на правата по ОРОЗД и както вече се посочи, съгласно §3 на чл.15 ОРОЗД, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Действително копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателя до ответника искане за предоставяне включително носителите на тези лични данни /договори за заем, искания за кредит и други/. Необходимо е обаче да се отчете, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за кредит, и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл.15, §1 ОРОЗД. Не се установява по делото личните данни на Л. М. да не са в процес на обработка към датата на иницииране на производството пред администратора на лични данни „Вивус.БГ“ ЕООД. Не са налице също така и ограничения по смисъла на чл.23, §1 и §2 от ОРОЗД по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл.12-22 ОРОЗД на администратора на лични данни /чл.37а ЗЗЛД/. Това обосновава извод, че „Вивус.БГ“ ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл.15, §3 ОРОЗД като предостави на субекта на данните - Л. П. М., поисканите лични данни, съдържащи се в носителите на тези лични данни-договори за заем, искания за кредит, в заявената форма за получаване на информацията - по електронен път на посочен имейл адрес. Както и по чл.15, §1 от ОРОЗД информация относно обработваните от дружеството негови лични данни, целите за тяхното обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и предоставяне на информация за извършените плащания по така сключените между страните договори за потребителски кредит на основание правото установено за жалбоподателя с разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Е. П. и на Съвета. Отказът на заявителя М. да получи достъп до данни по реда на чл. 15, § 1 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, § 1, б. „а“ от ОРЗД (Регламент (ЕС) 2016/687). С чл. 12, § 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД. В аналогичен смисъл е решение № 14729 от 27.11.2020 г. по адм. д. № 9910/2020 г., пето отделение на ВАС. На следващо място приложение намира и чл. 5 на ОРЗД „Принципи, свързани с обработването на лични данни“ и по-конкретно отговорността за отчетност, която носи администратора на лични данни и свързаното с нея задължение да докаже, че спазва принципите за обработване на лични данни. Задължението за отчетност кореспондира с правото по чл. 15 от ОРЗД, предоставено на субекта на личните данни. Внимание в настоящия случай следва да се обърне на чл. 5 § 1 буква б от ОРЗД, според който личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели – ограничение на целите, който принцип, както и всички останали се гарантира от основния за прозрачност. Мълчаливият отказ е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, който гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, свеждане до минимум, точност, цялостност и поверителност при обработване на личните данни. Съгласно чл. 6 от ОРЗД целта на обработването е функция на основанието, поради което правото на субекта на лични данни да получи копие на договорите е вън от съмнение. В потвърждение на подхода, че правните норми разкриват своето съдържание като се вземат предвид на първо място общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне, е самото заглавие на Глава трета, Раздел 1 от ОРЗД, озаглавен „Прозрачност и условия“ при упражняване на правата на субекта на данните. Следователно принципа на прозрачност е основната гаранция за правата на субекта на данните и ОРЗД в своите разпоредби, поместени в Глава трета не оставя място за разумно съмнение, че правото на информация включва и целите на обработване на личните данни, а те са функция на основанието или винаги администратора при поискване дължи да предостави и копие на това основание, защото правото на достъп на субекта на данните е изяснено в чл. 15 от ОРЗД и на първо място в неговото съдържание са целите на обработването. С отказа /в случая мълчалив/ на администратора на лични данни, на практика физическото лице е било възпрепятствано да упражни правата, които му предоставя чл. 14 от Регламент 2016/679, и по-конкретно това по параграф 1, буква „в“ - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Така, субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и ОРОЗД. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл.5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По изложените съображения жалбата се явява основателна, мълчаливият отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подаденото от Л. М. заявление от 15.05.2024г. /наименовано „искане“/, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл.174 от АПК следва да се определи четиринадесет дневен срок за издаване на административния акт. В настоящето производство от страна на пълномощника на жалбоподателя е направено искане за заплащане на разноски, а именно 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото, внесен депозит за вещо лице в размер на 300 лева и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно. Разходът от 10 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ на л. 40 от делото и следва да бъде присъден на жалбоподателя, както е доказана и сумата в размер на 300лева, представляваща внесен депозит за вещо лице по назначената СТЕ /л.70 от делото/. В самия приложен на л. 101 от делото договор за правни услуги е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е роднина, близък или на друг юрист. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2. т.10 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение второ от АПК във вр. чл.173 ал.2 и чл.174 АПК, Ловешки административен съд, първи състав