Решение № 186 от 19.4.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 593/2023 г.

Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба от С. Г. П. от с.•••, Пл.обл. чрез пълномощника му адвокат М. М. от ПАК срещу Прокуратурата на РБ. В ИМ се твърди, че с присъда на ОС-Плевен по НОХД №10/2022г.ищецът е признат за виновен в извършено престъпление по чл.277а, ал.3 пр.1 вр.ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок.Същият е обжалвал присъдата на ОС-Плевен и по ВНОХД №307/2022 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново е бил оправдан.По протест на Апелативна Прокуратура В.Търново срещу оправдателната присъда, ВКС по КНОХД №171/23 г., 2-ро н.о.е постановил решение, с което присъдата на Апелативен съд Велико Търново е потвърдена като правилна и законосъобразна.Твърди се, че по време на цялото наказателно производство, продължило две години, ищецът е изживял огромно унижение и страдание, здравето му се е влошило, без да има никаква вина, действията на държавните органи спрямо него се определят, като че ли е най-опасният престъпник.Посочено е, че е бил задържан в ареста, в домът му е извършен обиск, всичко е било разхвърляно, цялата общественост на с.••• е коментирала ищеца, като той е чувал по свой адрес различни слухове, че ще влезе в затвора, че е пропаднал, че държавата ще му отнеме всичко. Твърди се, че когато е излизал да пазарува до магазина, хората са се побутвали и са го обсъждали, странили са от него, което за ищеца е било огромно унижение, тъй като той е бивш полицай и години наред е следял за спазване на реда и законите, в семейството и сред приятелите му също е имало недоверие към него, като притеснението и стресът са били огромни, ищецът не е могъл да спи и се е разболял.Когато делото пред ОС-Плевен е започнало, ищецът и другият подсъдим Д. К. са имали усещането, че ще бъдат осъдени, те са били изключително активни да събират и представят доказателства, че са невинни, за което твърдение и двете по-горни инстанции са изложили доводи в съдебните си актове с упрек към ОС-Плевен, че е нарушил прогласения принцип в чл.103 ал.2 от НПК, като е изместил тежестта на доказване, възлагайки я на тях като подсъдими.Въпреки многобройните представени от тях доказателства, двамата са били осъдени.Навеждат се доводи, че след присъдата, недоверието към ищеца от страна на близки и приятели се е задълбочило, в семейството му също се е усещало напрежение, като близките му са започнали да се съмняват дали той им казва всичко, дали прикрива нещо и защо след като не е виновен е осъден. Твърди се, че за период от две години, за ищеца не е имало празници, не е могъл да се отдаде на семейството си, чувствал се е ненужен и неполезен, бил е съсипан от мисълта, че поставя петно на цялото му семейство, без реално да има вина, че е накарал близките си да страдат заради него.Изложени са доводи, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1т.3 ЗОДОВ, ищецът е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, досъдебното производство спрямо него е продължило с внесен обвинителен акт, той е осъден от ОС Плевен, а впоследствие оправдан, като е налице хипотезата на незаконно повдигнато обвинение, осъществено с действията на органите на Прокуратурата, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите от предприетите от Прокуратурата незаконосъобразни действия. На това основание ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на иска, като моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на привличането му в качеството на обвиняем по ДП 1590/2021г.по описа на ОП Плевен, проведените спрямо него оглед, претърсване и задържането му в ареста, както и в качеството му на подсъдим по НОХД №10/2022 г.по описа на ОС Плевен, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан- 12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.Претендират се и направените разноски. Относно размера на предявения иск за неимуществени вреди е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В съдебното заседание на 19.03.2024г., на което бе даден ход по същество ищецът С. П. лично и чрез своя пълномощник адвокат М. М. от ПАК поддържа предявения иск, като навежда доводи, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди и същите са доказани по основание размер, поради което моли съда да уважи изцяло предявения иск.Претендират се и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ, чрез Н.Р., прокурор в ОП Плевен.С отговора предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва по основание, тъй като не са ангажирани доказателства за постановените съдебни и прокурорски актове по отношение на ищеца, както и относно датата, на която същият е привлечен като обвиняем и твърдяната мярка за неотклонение“Задържане под стража“. Становището в отговора е, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в рамките на досъдебно производство №1590/2021г.по описа на Окръжна прокуратура Плевен.Изложени са доводи, че не са ангажирани доказателства за влошено здравословно състояние и причинно-следствената му връзка с повдигнатото срещу ищеца обвинение, че няма доказателства и относно твърденията за коментари от страна на съселяни на ищеца, както и за влошеното им отношение към него.Не става ясно и вследствие на какви действия, извършени от Прокуратурата на Република България обществеността в с.••• е узнала за повдигнатото срещу ищеца обвинение.Посочено е, че в исковата молба не е посочен периода, през който ищеца е търпял твърдените от него неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му обвинение, което не позволява на прокуратурата да ангажира адекватни доказателства по иска.В исковата молба като начална дата на търпените вреди е посочена датата на влизане в сила на присъдата - 12.04.2023 г., а за претендираните лихви не е посочена начална дата, т.е. от същата не става ясно периода на търпените вреди и периода на претендираната лихва. Неоснователно се претендира от Прокуратурата на Република България обезщетение за неимуществени вреди за извършеното претърсване в дома на ищеца, тъй като същото е извършено от разследващ орган от МВР при условията на чл.212, ал.2 от НПК, в условия на неотложност и едва след извършването им е уведомен прокурор от Окръжна прокуратура Плевен. Неоснователно се претендира обезщетение за неимуществени вреди за целия период на воденото наказателно производство, тъй като е била постановена осъдителна присъда на първа инстанция.Оспорва се иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди и по размер, тъй като същият не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Справедливостта е критерий за определяне на неимуществените вреди, който не следва да се прилага абстрактно, а само въз основа на конкретни обстоятелства.Изложени са доводи, че обезщетение в размер на 35 000 лв.за неимуществени вреди е крайно завишено и явно несправедливо, като ответникът се позовава на т.2 от ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика, съгласно които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства.В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как воденото наказателно производство се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, личността.Паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и да съответства на стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване.В отговора е взето становище, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е изключително завишена и не е съответна на икономическия стандарт на живот в страната през периода на водене на наказателното производство, както и на съдебната практика по аналогични случаи, вкл.и тази на ЕСПЧ.Размерът на исковата претенция не е съобразен с периода на водене на наказателното производство, което на фаза досъдебно производство и съдебно производство на три инстанции е протекло в рамките на разумни срокове. В съдебното заседание на 19.03. 2024г.ответникът чрез прокурор Н.Р. от ОП Плевен поддържа доводите изложени в писмения отговор, като моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявеният иск се оспорва по размер, като са изложени доводи, че размерът на претенцията е прекалено завишен и не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от С. Г. П. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв.на основание обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда на ВТАС №11/19.12. 2022г.по ВНОХД №307/2022г., оставена в сила с решение на ВКС №131 от 12.04. 2023г.по н.д.№171/2023г., влязла в сила на 12.04.2023г.Върху сумата се претендира и законна лихва до окончателното й изплащане.В този смисъл е изготвения проекто-доклад, съгласно определение на ПОС №1753 от 06.12.2023г., приет за окончателен в съд.заседание на 06.02.2024г., по който страните не са направили възражения. Съдът е изискал НОХД №10/2022г.по описа на ПОС, но от постъпилото писмо на зам.председателя на наказателна колегия се установява, че посоченото НОХД не може да бъде приложено към настоящото гр.дело, тъй като е приложено по гр.д.№592/2023г.по описа на ПОС.При служебна проверка се установи, че гр.д.№592/2023г.по описа на ПОС е образувано по ИМ на другия обвиняем Д. В. К., който е предявил иск на същото основание – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. От представените от ищеца заверени преписи от материали, съдържащи се в ДП се установява, че на 15.04.2021г.в землището на с.•••, Мл.ПИ при РУ гр.Н. е извършил оглед на местопроизшествие при условията на чл.212 ал.2 от НПК.На същата дата 15.04.2021г., съгласно протокол за личен обиск на лице, на основание чл.80 ал.1 ЗМВР е извършен личен обиск на С. Г. П., като в протокола подробно са описани намерените вещи.На същата дата 15.04.2021г.разследващият полицай при РУ Гулянци е съставил протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение в имот, собственост на С. П..От представената заповед за задържане на лице/л.70/ издадена от органите на МВР-мл.ПИ при РУ Н. безспорно се установява, че ищецът С. Г. П. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1т.2 от ЗМВР.С постановление на разследващ полицай по ДП пр.пр.№ №1590/2021г.по описа на ОП Плевен и ЗМ №37/2021г. по описа на РУ гр.Н. ищецът С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.277а, ал.3, предл.първо вр.с ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, затова, че на 15.04.2021.в землището на с.•••, обл.Плевен, в м.“•••“ в съучастие като съизвършител с Д. В. К., чрез използване на технически средства-два металодетектора с посочени марки, както и два броя прави лопати, търсили археологически обекти.Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 06.01.2022г.Окръжна прокуратура Плевен е внесла обвинителен акт срещу Д. В. К. и С. Г. П., въз основа на който пред Плевенски Окръжен съд е образувано НОХД №10/2022г. Безспорно от приложения заверен препис от присъда на ПОС №31/20. 10.2022г.по НОХД №10/2022г.по описа на ПОС се установява, че със същата С. Г. П. е признат за виновен за извършване на горепосоченото престъпление по чл.277а, ал.3, предл.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, в съучастие и като съизвършител с Д. К., като е осъден на три месеца „Лишаване от свобода“.На основание чл.66 НК изтърпяването на така определеното наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок.С присъдата съдът е постановил, че на основание чл.55 ал.3 НК не налата кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, а на основание чл.277а, ал.8 НК не постановява конфискация на имуществото на подсъдимия. С присъда №11/19.12.2022г.по ВНОХД №307/2022г.на ВТАС, присъдата на ПОС е отменена изцяло, като ВТАС е постановил нова присъда, с която С. Г. П. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.277а, ал.3, предл.1, вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК. С решение на ВКС №131/12.04.2023г.постановено по н.д.№171/2023г. е оставена в сила присъдата на ВТАС-І наказателен състав. Оправдателната присъда е влязла в сила на датата на 12.04.2023г. Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитни органи- Прокуратурата на РБ, дължи ли се на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди и в какъв размер. За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Д. В. К. се установява, че той и и С. са били обвиняеми по делото, което е приключило, като на 15.04. 2021г. двамата са били задържани от полицията, а на 08.12.2021г.им е повдигнато обвинение от РПУ Гулянци.Същият посочва, че той и С. живеят в центъра на с.•••, че им е правен обиск вкъщи, като на място са дошли 3-4 полицейски коли, че и двамата със С. са били стресирани от обвинението, което е било за незаконно забогатяване с металодетектори в неисторическо селище.Свидетелят твърди, че той й С. с металодетектори търсят метеорити и самородно злато, че членуват в Асоциация, регистрирана в търговския регистър и не са извършили нищо незаконно.Същият посочва, че след внасяне на обвинителния акт в съда е имало 9 или 10 предварителни изслушвания, че е следвало да доказват, че не са били на въпросното място и не са тръгнали да търсят археологически ценности, че по време на делото е имало около 8-9 заседания и накрая двамата са получили осъдителна присъда, която са преживели много тежко, тъй като са на възраст и до момента не са имали никакви престъпления. Свидетелят К. посочва, че С. в момента е пенсионер, но 25 години е работил като полицай, бил е квартален на три села и цялата околия го познава, че живее в центъра на с.•••, като хората от селото са разбрали за извършения обиск в дома, когато са пристигнали 3-4 полицейски коли. Ищецът е споделил пред свидетеля, че е много притеснен, че не знае как да гледа бившите си колеги от полицията и хората от селото, които са му казвали, че до вчера е гонил престъпниците, а сега самият той е станал престъпник, че е започнал да вдига кръвно на 55-56 години.От показанията на свидетеля се установява, че той и С. са задържани от полицията в Н., на 15.04.2021г.са хванати на място, тогава е извършено претърсването, конфискувани са металодетекторите, като полицията е действала при неотложност, тъй като е имало съмнения, че двамата търсят археологически ценности.Същият посочва, че всички призовки и съобщения пристигат в общината, има служителка, която ги раздава и така всички хора в селото са разбрали за воденото срещу него и С. дело, като С. е изпитвал срам от колегите си и от хората в селото. От показанията на свидетеля М. Ш. се установява, че той както и С. П. са търсачи на метеорити, че двамата много пъти са ходили заедно и е убеден, че С. няма да влезе в регистриран обект.Същият посочва, че живее в с.•••, един ден полицията е дошла, като Д. К. и С. са били задържани в •••, а после с патрулки от Н. доведени в с.•••, след което са им правили обиск и претърсване, но не са намерили нищо забранено от закона.Свидетелят посочва, че той има обвинение за същото престъпление, по неговото дело е оправдан, като делото му в момента е във ВКС. / С писмения отговор на ответника е представен обвинителен акт за същото престъпление по чл.277а НК, внесен срещу свидетеля М. П. Ш. и В. М.ев Ш. като съизвършители/. От показанията на свидетеля Ш. се установява, че познава С. П. като точен човек, че двамата се занимават с търсене на метеорити от 2011г., С. се е пенсионирал като полицай, след обвинението той много се е променил, започнал е да вдига кръвно, не е можел да спи.Според свидетеля хората в селото са разбрали за воденото дело, тъй като са пристигнали няколко полицейски коли, като относно С. посочва, че не е бил очевидец, разбрал е от съпругата си, но същият ден вечерта С. му е разказал за случилото се. При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Окръжният съд приема, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и искът е доказан по основание.Показанията на двамата свидетели съдът кредитира с доверие като обективни и непротиворечиви, доколкото се основават на непосредствените им впечатления за състоянието на ищеца и начина по който му се е отразило воденото срещу него наказателно производство. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретния случай.Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът С. Г. П. е уличен в извършване на престъпление по чл.277а, ал.3, предл.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, привлечен е като обвиняем за това престъпление, извършено в съучастие със свидетеля Д. К. като съизвършители, с присъда на ПОС по НОХД №10/2022г.първоначално е признат за виновен и осъден, а впоследствие с присъда на ВТАС №11/19.12.2022г. по ВНОХД №307/2022г., оставена в сила с решение на ВКС №131/12.04.2023г.по н.д.№171/2023г., влязла в сила на 12.04.2023г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за горепосоченото престъпление.При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Действията или бездействията на държавните органи по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно правилни, поради което, за разлика от деликта, вината не се предполага. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на незаконното обвинение, за което е оправдан с влязла в сила присъда, като са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ на основание чл.2, ал.1т.3 ЗОДОВ. Незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, свързани с унижение, срам и безпокойство, негативни изживявания, стрес и притеснения. Същият се е чувствал несправедливо обвинен, изпитвал е срам и неудобство от бившите си колеги полицаи, поради факта, че дълги години самият той е бил полицай, пенсионирал се е като такъв, ползвал се е с добро име сред хората в с.•••.Обвинението в тежко умишлено престъпление, само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек, още повече – у този, който не е осъждан.В случая ищецът е започнал да вдига кръвно, да не може да спи нощем, срамувал се е от бившите си колеги полицаи и от хората от селото, с оглед това, че хората са говорили, че до вчера самият той е залавял престъпници, а сега също се е превърнал в такъв.Тези негативни изживявания, психически стрес и безпокойство са се засилили, когато е бил осъден на първа инстанция от ПОС до отмяната на осъдителната присъда от ВТАС и са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него и приключило с оправдателна присъда наказателно производство. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, като следва да се преценят всички конкретни обстоятелства- продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и много др. Наказателното производство срещу ищеца е продължило две години в досъдебната и съдебната фаза, съответно от 15.04.2021г.когато С. П. е задържан за 24 часа, извършен му е обиск и претърсване на дома му до 12.04.2023г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.Този срок може да се приеме за разумен срок за приключване на наказателното производство общо в досъдебната фаза и в съдебната фаза, където делото е разгледано на три инстанции. На ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.277а, ал.3, предл.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000лв.до 50 000лв., като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на виновния.По смисъла на чл.93т.7 НК се касае за тежко престъпление. През целия период ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.Ищецът е преживял негативни емоции, свързани с притеснения, стрес и безпокойство от начина по който ще приключи делото.Уронено е доброто му като дългогодишен полицай, накърнен е авторитета му, доколкото с.••• е малко населено място, където всички хора се познават, а обвинението за незаконно търсене на археологически обекти, както и извършеното претърсване и обиск са станали достояние на много хора от селото, които са били убедени, че ищецът е извършил престъпление. Не се твърди и не са събрани доказателства как обвинението се е отразило на социалните ангажименти на ищеца, нито за сериозна промяна в начина му на живот.Не са представени доказателства ищецът С. П. да е търпял за горепосочения период от две години по-интензивни негативни емоционални изживявания, извън обичайните, нито има данни за настъпили съществени промени в личния и в професионалния му живот, които съдът да съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Основателно е направеното от ответника възражение, че задържането за 24 часа на ищеца е осъществено от органите на МВР и от разследващите полицаи, при условията на чл.212 ал.2 НПК, в условията на неотложност, които действия не са под надзора на Прокуратурата.Задържането на ищеца С. П. за 24 часа е извършено със заповед 15.04.2021г.на Мл.Пи пру РУ гр.Н., т.е от органите на МВР на основание чл.72 от ЗМВР.Задържането на лице по чл.72 от ЗМВР от полицейските органи представлява административна дейност по налагане на принудителна административна мярка, а не дейност на правозащитни органи и правосъдна дейност.Независимо, че това задържане за 24 часа е свързано с проведеното разследване и впоследствие с повдигнатото срещу ищеца обвинение за престъпление, същото не представлява взета спрямо ищеца мярка за неотклонение, наложена по реда на НПК, доколкото спрямо ищеца е наложена мярка за неотклонение“Подписка с постановлението за привличането му като обвиняем. В случай, че се претендират вреди от това полицейско задържане, искът следва да се предяви срещу ОД на МВР, пред компетентния административен съд, като искът ще е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, а не по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата като правозащитен орган.В този смисъл е и съдебната практика -решение на ВКС № 79/ 31.03.2016 г. по гр. д. № 4867/2015 г. ІV г. о. ГК. Съгласно задължителните разяснения в т.13 от ТР№3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС по тълк.д. №3/2004г, ако лицето е оправдано обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража".В конкретната хипотеза полицейското задържане за 24 часа няма характера на мярка за неотклонение, наложена по реда на НПК, поради което не следва да се съобразява при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. При преценка на всички горепосочени обстоятелства съдът приема, че с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 6 000лв. е достатъчно да компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди.До този размер искът с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-12.04.2023г.до окончателното й изплащане.От този момент Прокуратурата като държавен орган е в забава/т.4 от ТР на ОСГК на ВКС №3/22.04.2004г.по тълк.д. №3/2004г./.В частта относно претендираната законна лихва претенцията не е уточнена, въпреки дадените в тази насока указания в проектодоклада, но съдът приема, че с оглед петитума на исковата молба законната лихва се претендира от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-12.04.2023г.За разликата над 6000лв. до 35 000лв.искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото не са доказани неимуществени вреди с такъв интензитет и размер и претендираното обезщетение е прекомерно завишено. При този изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца внесената ДТ в размер на 10лв. и адвокатско възнаграждение за неговия пълномощник в размер на 1002, 86лв., съобразно уважената част от иска или общо деловодни разноски в размер на 1012, 86лв. Водим от горното, Окръжният съд