Решение № 73 от 28.2.2025 г. на Районен съд - Лом по дело № 78/2023 г.

Производство с правно основА.е чл. 248 и чл. 250 от ГПК.

С Решение № 4 от 06.01.2025 год., постановено по гр.д. № 78/2023 год. на ЛРС, съдът е признал за относително недействителен, на основА.е чл. 76 от ЗН, по отношение на П. Й. И., от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 14, том 16, дело № 2176, вх.рег.№ 6315 от 09.09.2022г. по описа на Cлужба по вписвА.я – гр. •••, с който К. Р. И. от гр.•••••, ЕГН ••••••••••, и М. Р. И. от гр. •••••, ЕГН ••••••••••, са дарили на С. Ф. Х. от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, 1/20 идеална част от правото си на собственост върху следните имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.113.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18- 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, 2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.185.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.242.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.239.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18- 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, и 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.125.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, Допуснато е с решението, на основА.е чл. 33, ал.2 от ЗС, по иска, предявен от П. Й. И., от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, срещу К. Р. И. от гр.•••••, ЕГН ••••••••••, М. Р. И. от гр. •••••, ЕГН ••••••••••, и С. Ф. Х. от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, ИЗКУПУВАНЕ от страна на П. Й. И., от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, на идеални части от недвижими имоти, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба акт № 36, том 16, дело № 2185, вх.рег. № 6343 от 12.09.2022г. по описа на Cлужба по вписвА.я – гр. •••, както следва:

• на 9/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.113.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК;

• на 9/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.185.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК;

• на 4/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.242.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК;

• на 4/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.239.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК;

• на 4/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47593.125.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ••••, община ••••, одобрени със Заповед № РД-18-1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК; при условията, уговорени в Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.05.2022 г., сключен между К. Р. И. от гр.•••••, ЕГН ••••••••••, и М. Р. И. от гр. •••••, ЕГН ••••••••••, двамата като продавачи, и С. Ф. Х. от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, като купувач, а именно продажна цена за петте имота с идентификатори: 47593.113.23, 47593.185.27, 47593.242.6, 47593.239.13, 47593.125.16 - общо 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение П. Й. И., от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, заплати на С. Ф. Х. от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, сумата от общо 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, като е указано на П. Й. И., от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, че ако не плати пълния размер на дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Осъдени с решението са, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Р. И. от гр.•••••, ЕГН ••••••••••, М. Р. И. от гр. •••••, ЕГН ••••••••••, и С. Ф. Х. от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, да заплатят на П. Й. И., от гр. ••••, ЕГН ••••••••••, общо деловодни разноски в размер на 3467, 00 лева /три хиляди четиристотин шестдесет и седем лева/.

Решението е връчено на ответника С. Ф. Х. на 13.01.2025 год. и с молба с вх. № 535/20.01.2025 г. отв. С. Х., чрез адв. Г. К., е поискал допълване на решението по смисъла на чл. 250 ГПК и изменение на решението в частта за разноските на основА.е чл. 248 от ГПК, като е поискал присъждане на разноски. Поддържа, че оспорването по чл.193 от ГПК на истинността на предварителния договор, сключен между ответниците М. Д. и К.а Д.а, от една страна, и С. Ф. Х., от друга, както и разписките за платените суми от С. Ф. Х., е равнозначно на предявен инцидентен установителен иск, по който се формира сила на пресъдено нещо, поради което съдът следва да се произнесе с изричен диспозитив. Поддържа, че съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив относно оспорването по чл.193 от ГПК. Твърди също, че след като ищецът не е успял да докаже оспорването на документите в производството по чл.193 от ГПК, то разноските по това производството, изразяващи се в платения депозит в размер на 1040 лева за съдебно-графологична експертиза, следва да се възложат на ищеца.

Ищецът П. И. е получил молбата по чл. 248 и чл. 250 от ГПК на 11.02.2025 г., като в едноседмичния срок за отговор /видно от пощенско клеймо/ е подал такъв с вх. № 1561/19.02.2025 г., като оспорва молбата и излага подробни съображения.

Ответниците К. И. и М. И. са получили молбата на 18.02.2025 г., като в едноседмичния срок за отговор не са подали такъв.

Съдът намира следното:

По молбата с правно основА.е чл. 250, ал. 1 от ГПК:

Доколкото е направено в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, настоящото искане е процесуално допустимо.

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

В мотивите на горецитираното решение, постановено по настоящото дело, е прието, че в открито съдебно заседА.е от 14.09.2023 г. /л.126/ ищецът е оспорил автентичността на подписите върху предварителния договор и разписките, представени с отговора на исковата молба, като съгласно съдебно - почеркова експертиза, изготвена от вещото лице П. М., неоспорена от стрА.те, която съдът кредитира с доверие, се установява, че подписите и ръкописните текстове досежно изписА.те имена на продавачите М. Р. И. и К. Р. И., както и на пълномощникът на купувача - Д.Е.Р., са изпълнени от самите лица, които се сочат в договора и разписките. Т.е. оспорването на тяхната автентичност остана недоказано, в смисъл, че самото оспорване по реда на чл. 193 ГПК е недоказано.

Действително в ТР N 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Тълкуването, обаче описва правната природа, а не слага знак на равенство. Именно за това е прието, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен. Следователно е допустим иск по чл.124 ГПК относно този документ, ако той би имал значение в спор за друго правоотношение, между същите стрА., което не е предмет на делото, в хода на който документа не е бил оспорен. Това налага извода, че оспорването по чл.193 ГПК не се явява предявяване на инцидентен установителен иск, тъй като силата на присъдено нещо изобщо би изключила друг спор между стрА.те. Горното мотивира настоящата инстанция да приеме, че оспорването по чл.193 ГПК не съставлява предявяване на ИУИ. По него съдът не дължи произнасяне в диспозитива на съдебния акт, съответно той не подлежи на инстанционен контрол. При оспорване не се дължи държавна такса. Оспорването може да се заяви и във въззивната инстанция, ако са налице основА.ята за това. Не се формира СПН между стрА.те, а приетата недопустимост на иска по чл.124 ГПК е само в тясната хипотеза, предмет на тълкуване, и е свързана с процесуалните преклузии, а не с обективните предели на СПН. В този смисъл е Определение № 115 от 17.03.2020г. по гр.д.№ 3425/2019г. на ВКС, II ГО, в което се приема, че оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, an. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция. Определението по чл. 194, ал. 2 ГГ1К е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В този смисъл са Решение от 07.04.2021 г. по гр.д.№ 2742 по описа за 2019 г. на СГС, Решение № 29.03.2019 г. по гр. дело № 2194 по описа за 2008г. на СГС и др. Според съдебната практика на ВКС в решението си съдът може да се произнесе по истинността на представен частен документ и това произнасяне е допустимо, по силата на изрично разпореденото от чл. 156, ал. 2 от ГПК (отм.), респ. чл. 194, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е определение № 325 от 28.05.2018 г. по т. д. № 2946/2017 г. на ВКС, II т. о., ТК. В цитираното определение ВКС е приел, което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, че: „По своя правен характер актът е определение и е от значение за доказването, тъй като целта на производството по чл. 154 от ГПК (отм.), респ. чл. 193 от ГПК е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на съответното представено писмено доказателство при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Затова ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението. Липсата или наличието на отделен диспозитив в решението в този смисъл не представлява допуснато процесуално нарушение“. В случая се установи, че макар с диспозитива на решението си съдът да не се е произнесъл по установяване истинността на оспорените документи, то се е произнесъл в мотивите на решението си, излагайки съображения, което е в пълно съответствие с практика на ВКС.

В такъв смисъл съдът намира, че цитираното от ответника Решение N° 66/25.04.13 г. на ВКС по гр.д. № 807/12 г, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че щом оспорването на документ представлява предявяване на инцидентен установителен иск, то по същия следва да има изричен диспозитив, противоречи на посочената тълкувателна практика и не следва да се прилага.

С оглед изложеното молбата за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК:

Доколкото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, настоящото искане е процесуално допустимо.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на стрА.те може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че искането за изменение на съдебното решение по чл. 248 от ГПК в частта му за разноските е неоснователно. Както се обоснова по-горе, оспорването на писмен документ по чл.193 от ГПК не представлява самостоятелна искова претенция и не се дължи изричен диспозитив в решението. Целта на това производство е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представеното писмено доказателство, за да може да се определи дали този документ може да бъде обсъждан или не при изграждането на фактическите и правни изводи на съда по съществото на делото. След като исковете са уважени в цялост и липсва отхвърлителна част досежно претенцията, то и от аргумент на чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в полза на ответниците не се следват. Разноски не се присъждат за самото производството по чл. 193 от ГПК отделно, а такива следва да се присъдят в зависимост от изхода на спора по същество.

На последно място ищецът няма как изначално да е запознат дали предварителният договор и разписките са автентични документи, за да избегне оспорването и да не навежда такова, и в този смисъл самото оспорване по реда на чл. 193 ГПК е част от средствата му за защита, предоставени му от процесуалния закон, като по този ред се проверяват представени от насрещната страна писмени доказателства. Ето защо процесът по проверка на доказателствата не е самостоятелен „вътрешен“ в производството процес, за който да се следва самостоятелно разноски, без да се отчита крайният изход на спора по същество.

В резултат на изложеното молбата на ответника С. Х. за изменение на решението в частта за разноските, с която се иска разноските за експертно заключение да бъдат възложени в тежест на ищеца, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основА.е чл. 248, ал. 3 и чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът