Решение № 156 от 3.12.2019 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 106/2019 г.

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на ОД „Земеделие“-Хасково за проверка на Решение № 49/30.05.2019 г. постановено по анд № 32 по описа на Районен съд-Тополовград за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 65 от 04. 04.2019 год. на Министъра на Земеделието Храните и Горите, с което на Е.А. ••• е наложена „глоба“ в размер на 500, 00 лева на основание чл.49а във връзка с чл.50, ал.2 от ЗПЗП. В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на закона и необосновано, като се претендира за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание за касатора се явява главен юрисконсулт Ж., който подържа жалбата и направените искания. Ответника по касация се явява лично и оспорва жалбата. Участващият в процеса прокурор изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението на съда следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 49/30.05.2019 г. по анд № 32/2019 г. Районен съд-Тополовград е отменил Наказателно постановление № 65 от 04. 04.2019 год. на Министъра на Земеделието Храните и Горите, с което на Е.А. ••• е наложена „глоба“ в размер на 500, 00 лева на основание чл.49а във връзка с чл.50, ал.2 от ЗПЗП. За да постанови акт си първата съдебна инстанция се мотивира, че: от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и категоричен начин, че административното нарушение е извършено от жалбоподателя; не се доказва субекта на извършеното нарушение; не е уточнено и по никакъв начин не може да се идентифицира мястото на извършване на нарушението, респективно площта, която е засегната и за която е ангажирана отговорността на жалбоподателя; не е уточнено времето на извършване на нарушението. Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните, като в допълнение и с оглед изложеното в касационната жалба може да се отбележи следното. В настоящия случай наказанието е наложено за извършено нарушение на нормата на чл.33б, ал.1 ЗПЗП, според която се забраняват преобразуването и разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи", от техните собственици и ползватели. Въпросния текст визира две изпълнителни деяния - преобразуване и разораване, което се подкрепя и от заложеното в чл.33б, ал.4 ЗПЗП, че когато земеделски стопанин е преобразувал или разорал постоянно затревена площ, включена в слой "Постоянно затревени площи", без разрешение, министърът на земеделието, храните и горите издава заповед, с която разпорежда възстановяване на постоянно затревената площ в 6-месечен срок. Поради това след като в АУАН са посочени двете изпълнителни деяния – преобразувал/разорал земеделска земя, а в НП е отразено само едно-разорал, то не само е налице противоречие между двата документа, но е и неясно срещу какви твърдения да бъде проведена защитата, което е съществено процесуално нарушение. Такова съставлява и не може да се приеме за фактическа грешка разликата в номерацията на имота, още повече, че в АУАН погрешно е посочено местонахождението на имота в землището на с.Капитан Петко войвода, докато в НП землище изобщо не е посочено. На следващо място липсват каквито и да е годни доказателства, установяващи извършителя на нарушението, като в тази насока са налице само предположения, неподкрепени нито от данни, нито от логически разсъждения. Не може да се приеме и довода в касационната жалба, че момента на извършване на нарушението не е елемент от фактическия състав, т.к. дори и да са необходими няколко продължаващи във времето действия, то меродавен е момента, в който площта е била окончателно разорана или преобразувана, а такъв не е посочен, като няма пречка това да бъде индивидуализирано и с времеви период, а не с конкретна дата. С оглед на допуснатите в хода на административно-наказателното производство нарушения правилно Районен съд-Тополовград е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалния и в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът