Решение № 11387 от 2.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба, подадена от А. К., [ЛНЧ], [държава] чрез адв. Я. К., срещу Заповед № ЗСПД/Д-С-М/6922/01.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост - отказ за отпускане на еднократна помощ при бременност. В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че чужденците имат право на социално подпомагане съгласно Конституцията на [държава], чл.3, ал.5 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Изложени са доводи, че разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД противоречи на международни договори, които [държава] е ратифицирала, както и на правото на ЕС. Моли се за отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.К., която поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, представлява се от юрк. Тушков, който оспорва жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното: Жалбоподателката А. К. е [държава] с [ЛНЧ], на която е предоставена временна закрила. На 7.10.2024г. тя е родила в [държава] детето Е. В. К., съгласно удостоверение за раждане № 1898 от 09.10.2024г., издадено от Столична община, район Триадица. На 12.09.2024 г. жалбоподателката е подала Заявление – декларация /л.16/ за отпускане на еднократна помощ по чл. 5а, ал. от ЗСПД за еднократна помощ при бременност. По подаденото заявление директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост е издал процесната Заповед ЗСПД/Д-С-М/6922/01.10.2024 г., с която е отказано на А. К. отпускането на исканата помощ за бременност. Мотивите за отказа са, че лицето не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, тъй като е чужд гражданин, който не е постоянно пребиваващ в [държава], и няма подписан договор между [държава] и [държава], който да дава право на такива помощи. Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му правомощия, в изискуемата форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Същата обаче е материално незаконосъобразна по следните съображения: Спорният по делото въпрос е за правото на лица, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от социално подпомагане в държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи, сред които е и еднократната помощ за бременност. Съгласно чл.5а, ал. 1 ЗСПД, бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на [държава] за съответната година, но не по-малък от предходната година, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната. Според разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, право на помощи за бременност имат жени – чужди граждани, които постоянно пребивават в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна. Разпоредбата на цитираната от административния орган чл. 3, т. 5 от ЗСПД, предвиждаща право на помощ за бременност да се предоставя на чужденци, които не са със статут на бежанец, а заявителката е била предоставена Временна закрила в [държава], поради което се ползва с всички права на български гражданин, а именно тези по чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД. Изричната препратка по чл. 32, ал. 1 от ЗУБ разширява обхвата на хипотезите по чл. 3, ал. 1 от ЗСПД и придават на заявителката качеството на правоимащ като бременна жена-българска гражданка. От текста на разпоредбата е видно, че ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за бременност на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Разпоредбата е обща и не съдържа конкретизация, но и ограничения относно вида на социалните помощи, на които имат право посочените лица. При съпоставка между разпоредбата на чл.3 от ЗСПД и на чл.39 от ЗУБ следва да се отчете, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ е въведено законодателно през 2007 г., т.е. ЗУБ се явява по-нов закон и в съответствие с правилото Lex posterior derogat legi priori (по - новият закон отменя по-стария), следва да се приложи по-новият закон. Следователно, с оглед предвиденото в чл. 39, ал. 1, т.4 от ЗУБ право на социално подпомагане на чужденците с временна закрила, следва да се приеме, че като такова лице жалбоподателката има право и на еднократна помощ по чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД. Нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно §2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за бременност следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не могат да се ограничават. С оглед изложеното дотук, оспореният отказ за предоставяне на помощта по чл. 5а от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Процесната заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона. При този изход на спора, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.9/, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. Я. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд София – град, IIІ отделение, 66 състав