Решение № 1926 от 23.10.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 421/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл. 92, ал. 13 от Закона за гражданската регистрация / ЗГР /. Образувано е жалба на М. И. Б. от гр.Сливен срещу Заповед № РД15-1498/31.07.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която е отказано извършване на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на М. И. Б., по подадено заявление за постоянен адрес от 26.07.2024 г., с вх. № 94Е1-843 за адрес [населено място], [улица], ет.0, а. ••. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Оспорващата счита, че при издаване на заповедта административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР, които не съдържат императивни изисквания - постоянният и настоящият адрес на гражданите да съвпадат с адреса на жилището по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. Изтъква, че съгласно § 5, т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ, при определяне предназначението на сградата, ателиетата също се считат за жилища. Прави се искане за отмяната му. Ответникът – Кмета на община Сливен, чрез пълномощника ст. юрк. Н. Ц. оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: Оспорващата М. И. Б. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор •••••••• по КККР, одобрени със заповед № Р-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ обект с идентификатор ••••••••.1.15 с адрес гр. С., [улица], ет. 0, а. •• с площ от 34 кв. м., представляващо ателие, както и 4, 74% ид. части от общите части на сградата, чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, рег. № 565, н. д. № 44/2024 г./л.16/, както и видно от схема № 15-345094-04.04.2024г. на СГКК. /л.15/. На 26.07.2024 г. оспорващата М. Б. е подала заявление за постоянен адрес на имота, заведено под вх. № 94Е1-843/26.07.2024 г. до кмета на община Сливен./л.13/, ведно с адресна карта вх.№ 94Е2-1506/26.07.2024г. /л.14/ Към заявлението е било приложено разрешение за промяна на предназначението на офис в ателие – самостоятелен обект с идентификатор ••••••••.1.15 с адрес [населено място], [улица], ет. 0, а. •• с площ от 34 кв. м. от Гл.архитект на Община Сливен, издадено на основание чл.147а от ЗУТ вр. с§5 т.29 и 29а от ДР на ЗУТ, ведно с обяснителна записка. /л.19 и сл/. С оспорената в настоящото производство Заповед № РД15-1498/31.07.2024г. на Кмета на Община Сливен е отказано извършване на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на М. И. Б., по подадено заявление за постоянен адрес от 26.07.2024 г., с вх. № 94Е1-843 за адрес [населено място], [улица], ет.0, а. ••./л.7/. В заповедта е посочено, че след извършена справка в Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Сливен е установено, че оспорващата М. И. Б. притежава недвижим имот с предназначение - ателие за творческа дейност с адрес [населено място], [улица], ет. 0, а. ••, на което не е променено предназначението в жилище. Кметът се мотивирал, че ателието няма предназначение за жилищни нужди, не е елемент от състава на адреса, регламентиран в нормата на чл.89 ал.2 и ал.3 от ЗГР и не може да бъде определено като жилище. По делото са приобщени констативен протокол от 26.04.2024г. на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД за обект с адрес [населено място], [улица], а. ••, в който е отразено, че обектът е включен към канализационната мрежа /л.9/; квитанция за заплатена ел.енергия за обект с адрес [населено място], [улица], а. ••, в която е отразено, че е заплатена ел. енергия за битови нужди/л.10/, както и протокол от 05.06.2024г. за проверка от служители на „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, в който са обективирани констатации, че имотът се ползва за живеене /л.44/ При така установените факти, Административен съд Сливен, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗГР, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. следователно оспорената заповед, обективираща отказ за извършване на регистрация по постоянен и настоящ адрес е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съдът приема, че обжалваният административен акт представлява отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, буква "а" от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 от АПК. Обществените отношения, свързани с адресната регистрация на лицата, пребиваващи на територията на Република България са уредени в ЗГР и Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР "адресът" е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където получава кореспонденцията си, като постоянен е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението ( чл. 93, ал. 1 от ЗГР ). Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление ( чл. 93, ал. 1 от ЗГР ) и служи на гражданите за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Според чл. 92, ал. 1 от ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. В съответствие с изискванията на ал. 2, т. 1 от същия законов текст за извършване на адресна регистрация лицата представят документ за собственост. В настоящият случай оспорващата М. Б. е представила документ за собственост относно имота, който е избрала за постоянен към заявлението за промяна на постоянен и настоящ адрес. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите се установяват да живеят, където да получават съответната кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т. е. да е определен от кмета като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в Националния класификатор на настоящите и постоянни адреси. В чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 изрично е посочено, че кметът на общината определя адреси за включване в НКНПА, когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Съгласно данните, отразени в КККР на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК / и вписани в съставения нотариален акт/ сградата с идентификатор ••••••••, в която се намира процесното ателие, с адрес: гр. Сливен, [улица], е с предназначение "Жилищна сграда – многофамилна", т. е строежът представлява "жилищна сграда" по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ - сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, като при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Доколкото в Наредба № РД-02-20-9 няма легално определение на понятието "жилищна сграда", съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА съдържанието на това понятие следва да се установи чрез тълкуване, като се съобразят разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Настоящият съдебен състав приема, че за нуждите на цитираната наредба понятието "жилищна сграда" следва да се прилага в смисъла, даден от § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ, като процесната сграда следва да се приеме за жилищна, попадаща в категорията обекти, посочени в чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9. В посочената норма липсва изчерпателно изброяване на обектите и не е въведено императивно изискване това да са само жилищни имоти, а е достатъчно посоченият имот да е годен за обитаване и да задоволява жилищните нужди на лицето, като от значение е как фактически се ползва, а не неговото предназначение според устройствените планове и кадастралната карта. Този извод се подкрепя и от разпоредбите на чл. 92, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗГР, които предвиждат, че освен документ за собственост заявителят може да приложи и други документи, които установяват, че имотът се ползва за жилищни нужди. Според легалното определение на § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ "основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Следователно определящо е дали имотът фактически служи за задоволяване на жилищните нужди на лицето. В случая оспорващата М. Б. е подала заявление и карта за постоянен адрес, в която изрично е отразила желанието си да бъде регистрирана на горепосочения адрес, който се намира в жилищна сграда. Разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР не съдържат императивно изискване постоянният и настоящ адрес да съвпада единствено и само с адреса на жилищата по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Законодателят не въвежда и изискването чрез понятието "адрес" задължение за лицето да посочи за такъв само "жилище" по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, което тълкуване се извежда от употребата на съюза "или" в разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗГР, стига той да е разположен в жилищна сграда и да се разглежда като място, в което оспорващата може да получава кореспонденцията си по смисъла на чл. 89, ал. 1, предл. последно от ЗГР. Освен изложеното, в конкретната хипотеза, оспорващата е ангажирала достатъчно доказателства, които да установяват, че процесният имот се ползва като жилище и по своята площ той отговаря на изискванията за жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на представените по делото документ за собственост, протокол за проверка от 05.06.2024г., констативен протокол от 26.04.2024г. притежаваното от нея ателие, освен че отговаря на изискванията за ателие, отговаря и на изискванията за жилище по см. на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, тъй като е обявено от Б., че ще се ползва за жилищни нужди, а и притежава архитектурно всички изисквания, за да се ползва фактически за жилище, тъй като притежава отделен санитарен възел. Отделно от изложеното съдът намира, че ако кметът на община Сливен не приема за достатъчни приложените към заявлението доказателства, същият е следвало да процедира по реда на ал. 9 вр. ал. 8 от чл. 92 на ЗГР, да сезира незабавно комисия, която да направи проверка на място и даде становище в определен срок/. Несъмнено при една проверка на място, комисията би установила дали ателието се ползва за жилищни нужди. Предвид изложеното, оспорената заповед, обективираща отказ за регистрация на настоящ и постоянен адрес, е незаконосъобразна, поради противоречието с материалния закон, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменена, а преписката бъде върната на органа, с указания за ново произнасяне, въз основа мотивите на настоящия съдебен акт. Разноски от оспорващата не се претендират, поради което не се присъждат. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен