Решение № 3043 от 10.8.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 16331/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявени от „•” ЕАД, ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. • срещу „• •“ АД, ЕИК • със седалище и адрес на управление: гр. • обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5719, 95 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата от 4565, 33 лв. изплатено застрахователно обезщетение по полица № •/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса" за претърпени щети от „• 2" ЕООД в резултат на застрахователно събитие настъпило по вина на ответника на 20.11.2020 г. в застрахования обект - магазин "• находящ се в гр. • сумата от 402, 01 лв. платена законна лихва върху главницата за периода 22.11.2021 г. - 04.10.2022 г., сумата от 737, 61 лв. платени съдебно-деловодни разноски, като всички суми са присъдени с влязло в законна сила Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № •/2021 г. на PC - Варна, както и сумата от 15, 00 лв. разноски по ликвидация на щета № •, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 607, 88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.02.2023 г. - 14.12.2023 г. В исковата молба ищецът "•" ЕАД чрез адв. П. • излага, че за периода 16.06.2020 г. на 15.06.2021 г. е обезпечавал застрахователното покритие по полица № •/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса" сключена с „• 2" ЕООД с предмет застраховане на машини, съоръжения, оборудване, стоково-материални запаси, движимо и недвижимо имущество, пари в наличност, застраховани по риска „кражба", находящи се в застрахован търговски обект - магазин „• в гр. Варна, ул. „Цар Борис III" № 1 А. Сочи, че на 26.11.2020 г. застрахованото дружество подало уведомление, за това че на 20.11.2020 г., в търговския обект настъпило застрахователно събитие - „токов удар“, вследствие на което били увредени два климатика и хладилна витрина. Излага, че по образуваната преписка по щета № • постъпило писмо от ответника „• •“ ЕАД, че на 20.11.2020 г. няма регистрирани аварии, нито оперативни превключвания по извод средно напрежение и мрежа ниско напрежение за застрахованият обект, вследствие на което бил постановен отказ за заплащане на обезщетение. Впоследствие с Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № •/2021 г. на ВРС ищцовото дружество било осъдено на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на „• 2“ ЕООД сумата от 4565, 33 лв. застрахователно обезщетение за увредени вследствие на „токов удар“ на 20.11.2020 г. две климатични инсталации марка Kobe, модел KFR - 120 LW/KFR - 120 W, марка Kobe, модел СН - 48 - MRG и на климатична инсталация Kobe, модел KFR - 56 А6А, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 737, 61 лв., които суми в общ размер 5704, 95 лв. били преведени на 04.10.2022 г. Твърди се, че щетите са следствие на виновно неизпълнение на следните основни задължения на ответното дружество: по чл. 89, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; по чл. 14, т. 1 и т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „•“ АД да пренася ел. енергия при условията на равнопоставеност на всеки ползвател, който има ел. уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна среда и да обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия; по чл. 18 от ОУ да пренася към ползвателите електрическа енергия с номинално напрежение и с показатели за качество, прието от ДКЕВР и при договорените мощности и категория по осигуреност на електроснабдяването при настоящите ОУ и спазване на действащото законодателство. Поради това и доколкото е платил застрахователно обезщетение за щетите по климатичните системи - икономически неоправдано възстановяване на климатични системи - Kobe, модел KFR - 120 LW/KFR - 120 W и Kobe, модел СН - 48 - MRG, както и подмяна на увреден електромотор с нов на климатична система Kobe, модел KFR - 56А6А, е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ. Сочи, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лв. Излага, че на 09.02.2023 г. ответникът е изпратил на ищеца отговор на регресната покана, като на тази дата е изпаднал в забава. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „• •“ АД чрез юрк. И. В. Стефанова е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни. Оспорва твърдените щети по климатичните системи да са следствие на виновно неизпълнение на визираните законови и договорни задължения на ответника. Сочи, че липсва и непозволено увреждане, както и че не е бил страна по гр.д. № •/2021 г. на ВРС, поради което не е могъл да оспори експертизата по делото. Излага, че с молби от 24.11.2020 г. и 27.11.2020 г. „• 2“ ЕООД уведомило ответника за три щети вследствие на прекъсвания на електрозахранването в обекти на дружеството, а именно два повредени климатика и повредена климатична колона. Излага се, че дружеството било ползвател на мрежата с абонатни № • и № • за обект в кв. „Виница“ като с ответника са страни по договор при общи условия. Поддържа, че след справка в информационната система и оперативния дневник за аварии е установено, че на 20.11.2020 г. няма регистрирани аварии и оперативни превключвания по извод средно напрежение и мрежа ниско напрежение. Твърди се, че за този адрес няма сигнали от други клиенти в района. Сочи, че няма регистрирани жалби за щети или сигнали. Излага се, че в технологична карта от извършена инспекция на ТП 1923 г. в началото на 2020 г. няма проблеми в ел. частта на трафопостта захранващ процесния обект. Излага се, че застрахованият не е спазил изискването на чл. 56, ал.1 от ОУДПЕЕЕМ да уведоми ответника за вреди в тридневен срок. Твърди се, че в констативния протокол съставен от негов служители свидетелства само за наличието на повредени уреди, но не доказва причината за повредата. На следващо място сочи, че одобрените от ДКЕВР през 2004 г. Показатели за качеството на електроснабдяването допускат отклонения на напрежението, както и планирани и случайни прекъсвания, при които не е налице несъответствие на показателите за качество на подаваната ел. енергия. Ответникът сочи, че ищецът не е представил доказателства за отклонения в подадената ел. енергия извън допустимите, както и че застрахованото дружество е било собственик на увредените уреди, а приложените към исковата молба фактури касаят други климатични системи. Излага, че липсват доказателства, че уредите са били изправни към момента на настъпване на твърдяната авария или изобщо включени към електрическата мрежа. Сочи, че собствено застрахованото дружество е заявило пред ответника, че климатичната колона на входа на магазина не е включвана поради топлото време. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение. В дадения от съда срок третото лице – помагач ЗК „•” АД депозира писмено становище, в което сочи, че действително между него и ответника е била сключена застрахователна полица 22005F21090, със срок на покритие 04.12.2022 г. – 03.12.2023 г., с ретроактивна дата 01.01.2016 г., но доколкото застрахованият е знаел за съществуването на процесното застрахователно събитие към момента на сключване на полицата, то по отношение на него не е възникнало уговореното ретроактивно действие. На следващо място оспорва ищцовата претенция като недоказана както по основание, така и по размер. В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора чрез процесуалните си представители. Ответникът доразвива подробно доводите си в писмена защита. В о.с.з. третото лице - помагач изразява становище по същество с писмена молба докладвана от съда. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна: Видно от представените по делото застрахователна полица № •/15.06.2020 г., ведно с общи условия към нея, ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“ със срок на действие от 16.06.2020 г. до 15.06.2021 г. в полза на “Мартилекс 2” ЕООД, включително за магазин “•, находящ се в гр. •, ведно с машините, съоръженията и оборудването в тях. Ответникът е представил фактури № № •/15.08.2017г., № •/15.08.2017 г., № •/10.07.2017 г., съгласно които дружеството „• 2“ ЕООД е закупило от „К•“ ЕООД три климатични инсталации през 2017 г., както и фактури № № •/11.12.2020 г., № •/04.12.2020 г., от които се установява, че същото дружество е закупило две климатични системи и една резервна част от „К•“ ЕООД. Видно от представеното уведомление за щета № •, на 24.11.2020 г. управителят на “Мартилекс 2” ЕООД, е уведомил застрахователя за настъпило на 20.11.2020 г. застрахвателно събитие – токов удар в горния обект, вследствие на което са увредени два климатика и охладителна витрина за безалкохолни напитки. Съгласно констативен протокол от 25.11.2020 г. служители на ответника са удостоверили повредата на 2 броя климатици - марка „Кобе“, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W и CH – 48 – MRG на клиент „• 2“ ЕООД, на адрес гр. •. Като доказателства са приети искания от „• 2“ ЕООД № •/24.11.2020 г. и № •/27.11.2020 г. до ответника, съгласно които дружеството е декларирало общо три повредени климатика – тип колона в магазин „•“ в кв. Виница, вследствие на токови удари от 20.11.2020 г., като е поискало издаването на удостоверение за установяване на това обстоятелство. Представените по делото 3 бр. констативни протокола с изх. № № •/02.12.2020г., •/02.12.2020г. и •/02.12.2020 г. удостоверяват диагностицирането на 3 броя климатици от сервизен техник от „•“ ЕООД, съгласно което на 02.12.2020 г. нито една от системите не е работила, като при 2 броя климатици - марка „Кобе“, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W и CH – 48 – MRG е установено, че компресорите дават късо съединение към корпусите, а при третият модел KFR – 56 А6А, че е увреден външния електромотор. С писмо изх. № •/10.12.2020 г. от ответника до дружеството „• 2“ ЕООД се сочи, че първият не носи отговорност за нанесените щети декларирани вследствие на твърдяното прекъсване на ел. захранването от 20.11.2020 г., порад което и с писмо изх. № О-92- 1242/26.01.2021 г. ищецът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на търговеца. Съгласно представеното вялзо в сила Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № •/2021 г. на ВРС, ищецът е осъден да заплати на „• 2“ ЕООД сумата от 4565, 33 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Комфорт за бизнеса”, обективирана в застрахователна полица № •/15.06.2020 г., в резултат на настъпило на 20.11.2020 г. в застрахования обект, представляващ магазин “•, находящ се в гр. •, застрахователно събитие – “токов удар”, при което са уредени собствени на застрахования три броя климатични инсталации – марка Kobe, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W, марка Kobe, модел CH – 48 – MRG и марка Kobe, модел KFR – 56 А6А, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, както и 737, 61 лв. сторени по делото съдебно – деловодни разноски. Ищецът е представил платежно нареждане от 04.10.2022 г. в полза на „• 2“ ЕООД за сумата 5704, 95 лв., с вписано основание „гр.д. № •/2021 г. на РС Варна 24 Щ111221“. С регресна покана изх. № О-92- 17674/29.12.2022 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 5704, 95 лв., изплатено обезщетение по причинено от последния застрахователно събитие, както и 15, 00 лв. ликвидационни разходи, на което ответникът е отказал с писмо изх. № •/09.02.2023 г. Като доказателство по делото е приета представена от ответника застрахователна полица № •/01.12.2022 г., ведно с потвърждение за приемане и съгласие по застрахователен договор № •, както и относимите общи условия, съгласно които третото лице - помагач е обезпечавал покритието по застраховкa “Отговорност към трети лица включително отговорност за продукта”, в полза на ответника. Срокът на полицата е 04.12.2022 г. – 03.12.2023 г., с уговорена ретроактивна дата 01.01.2016 г. Ответникът е представил по делото показатели за качество на електроснабдяването от м. юни 2004 г., приети от ДКЕВР; 3 стр. ръчно написан текст от оперативен дневник на дежурен служител при ответника с описание за извършени операции на 20.10.2020 г. и 21.10.2020 г.; бюлетин за смущения и нарушения в нормалната работа на мрежи ВН и СН от 18.11.2020 г.; технологична карта за инспекция на трафопост № 1923 от 13.03.2020 г. Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетеля Н. Я. Н.. Свидетелят Н. сочи, че към 2020 г. е работил като сервизен техник в „•“ ООД и си спомня оглед на обект във „Виница“, магазин „•“ във връзка с увредени климатични системи и инсталации. След предяваване на свидетеля на констативни протоколи находящи се на л. 36, 37 и 38 от делото, той сочи, че ги е съставил и визират различни климатици, за които обаче не помни много. Поддържа, че имало изгорели части вследствие на токов удар, може би компресор, платка. По делото е прието заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Н. В., според което Констативните протоколи № •, № • и № • от 02.12.2020 г. установяват, че компресорите и на двете климатични инсталации Kobe, модел KFR-120 LW/KFR-120 W и CH-48-MRG, дават късо съединение към корпуса, а при третия климатик Kobe, модел KFR-56A6A е дефектирал външен ел. мотор, като и трите не работят видно от извършена пълна диагностика на системите. Експертът сочи, че причината за уврежданията е най-вероятно токов удар доколкото това е посочено в констативните протоколи, а именно внезапно високо/ниско напрежение - токов удар, наред с което само четири месеца преди това 23.07.2020 г. дружеството „Кони - Петър Петров" ЕООД е замерило ел. съоръженията в магазина и е констатирало тяхната изправност и съответствие на изискванията. Съгласно заключението ремонтът на климатиците модели KFR-120 LW/KER-120 W и модел CH-48-MRG е бил неизгоден и са били подменени, а третият модел KFR-56A6A е възстановен, като дефектиралият външен ел. мотор е подменен с нов на стойност 432, 00 лв. Експертът сочи, че претендираните ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лв. съответстват на обичайните такива. Заключава, че повредите и по трите климатични инсталации не са били причинени вследствие на дефекти или неизправност не само поради отразеното в протоколите, но и доколкото е невъзможно трите климатика да се повредят едновременно и то с почти идентични увреждания. Съгласно заключението вероятността уврежданията да са в следствие на техническа неизправност в ел. мрежата на обекта е нищожна. Остатъчната пазарна стойност на климатиците, които са закупени през 2017 г. е определена на 2239, 41 лв. за климатиците KFR-120 LW/KFR-120 W и CH-48-MRG и на 2255, 05 лв. за KFR-56A6A, към датата на събитието. При изслушването си вещото лице сочи, че токовите удари са често срещани събития в практиката, като представляват мигновено повишение за по-малко от секунда на напрежението, вследствие на което изгаря всякаква техника, която е включена в контакта и работи. Поддържа, че е невъзможно повредите да са настъпили случайно. Сочи, че няма данни дали напрежението подавано към процесния обект в деня на събитието е съответствало на нормативните изисквания, нито документ който да показва, че са били налице аномалии в стойностите в захранващото напрежение. Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: По предявените искове са с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже следните релевантни за делото факти: 1) наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ по застрахователна полица № •/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса"; 2 ) заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3) застрахованият да се явява “ползвател на мрежата”, по отношение на който се разпростира действието на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „• •“ АД и собственик на процесните климатични системи; 4 ) че в деня на твърдяното настъпване на застрахователното събитие, трите климатичните системи са монтирани на адреса: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 1А; 5) поето от ответника задължение при пренос на електрическа енергия в мястото на присъединяване да се достави ел. енергия с показатели за качество, съответстващи на действащата нормативна уредба; 6) наличие на претърпени реални вреди, в резултат на неизпълнение на договорно задължение, което е в причинна връзка с вредите и техния размер, 7) изпадането в забава на ответника за плащане на регресното задължение и размера на обезщетението за забава. По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и доказателствената съвкупност установява по безспорен начин наличието към датата на настъпване на застрахователното събитие – 20.11.2020 г., на валиден договор за имуществено застраховане при Общи условия между увреденото лице „• 2" ЕООД и застрахователното дружество – ищец, по застрахователна полица № •/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса", за търговски обект - магазин „• в гр. Варна, ул. „Цар Борис III" № 1 А, с предмет находящите се в него машини, съоръжения, оборудване, стоково-материални запаси, движимо и недвижимо имущество, пари в наличност. Видно от текста на клаузата на чл. 2.2.10. от Раздел I I „Застрахователни покрития“ от Част Б на относимите Общи условия, страните са се договорили застрахователят да оебзпечава и вреди по застрахованото имущество произтекли от късо съединение и/или токов удар. На следващо място приетите като доказателство по делото фактури № № •/15.08.2017г., № •/15.08.2017 г., № •/ 10.07.2017 г от „К•“ ЕООД за закупуване на три броя климатични инсталации, преценени в съвкупност с представените 3 бр. констативни протоколи с изх. № № •/02.12.2020 г., •/ 02.12.2020 г. и •/02.12.2020 г. удостоверяващи диагностицирането на 3 броя климатици от „•“ ЕООД, както и съставения от служителите на самия ответник констативен протокол от 25.11.2020 г., съвкупно установяват по безпротиворечив начин, че в застрахования търговски обект са били разположени три броя климатични инсталации – марка Kobe, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W, марка Kobe, модел CH – 48 – MRG и марка Kobe, модел KFR – 56 А6А към твърдяната дата на застрахователното събитие – 20.11.2020 г. Също безпротиворечиво се установява от писмените доказателства, че след като на 24.11.2020 г. и 27.11.2020 г. застрахованият е декларирал пред ответника, че трите климатични инсталаци са повредени и не работят вследствие на токови удари от 20.11.2020 г., първите две са били подменени, а третата ремонтирана, съгласно представените фактури № № •/11.12.2020 г., № •/04.12.2020 г., издадени също от „К•“ ЕООД. Безспорно е също, а и представеният препис от влязло в сила решение и платежно нареждане от 04.10.2020 г. установяват, че по силата на влязлото в законна сила решение по гр.д. № •/2021 г. на ВРС ищецът е заплатил на застрахования „• 2“ ЕООД сумата от 4565, 33 лв., застрахователно обезщетение за увредени три броя климатични инсталации марка Kobe, модели KFR – 120 LW/KFR – 120 W, CH – 48 – MRG и KFR – 56 А6А в резултат на “токов удар” на 20.11.2020 г. в магазин “•, в гр. •, сумата от 402, 01 лв. законна лихва върху обезщетението за периода 22.11.2021 г. - 04.10.2022 г., както и 737, 61 лв. съдебно – деловодни разноски По делото не е било спорно и и че застрахованият търговец е “ползвател на мрежата” по смисъла на § 1, т.41а, б. „а“ от ДР на Закона за енергетиката за горния търговски обект и на основание чл.104а, ал.1 и ал.3 от ЗЕ спрямо него се разпростира действието на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „• •“ АД. Че процесният търговски обект е бил присъединен към електроразпределителните мрежи на „• •“ АД се установява и от съставения от служители на самия ответник протокол от 25.11.2024 г. и писмо от № •/10.12.2020 г., в които се съдържа извънсъдебно признание на ответника на правнорелевантния факт, че със застрахованото лице са били в договорни правоотношения по пренос и достъп на ел. енергия. Спорът по делото се концентрира около въпроса дали е налице неизпълнение на договорните задължения на електроразпределителното дружество-ответник, което да се намира в причинноследствена връзка с настъпилите увреждания по застрахованото имущество – три броя климатични инсталации марка Kobe, модели KFR – 120 LW/KFR – 120 W, CH – 48 – MRG и KFR – 56 А6А. В тази връзка разпоредбата на чл. 89 от ЗЕ предвижда, че операторът на електроразпределителната мрежа следва да осигурява разпределение на електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа, а така също непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. Съгласно чл. 1 от ОУ със същите се уреждат условията, при които потребителите на крайният снабдител използват електроразпределителната мрежа и допълнително предоставените услуги, като в чл. 14, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за „• •“ АД да осигурява на ползвателите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР. В чл. 18 от ОУ пък е предвидено, че „• •“ АД пренася към ползвателите електрическа енергия с номинално напрежение и с показатели за качество, приети от ДКЕВР, и при договорените мощност и категория по осигуреност на електроснабдяването при настоящите ОУ и спазване на действащото законодателство. За установяване на настъпването на застрахователното събитие, механизма на причиняване на щетите и дали те са следствие от неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл. 14, т. 2 от ОУ са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключение по съдебно техническа експертиза. Съдът намира за установено именно от последното, че най-вероятната причината за повредите по собствените на застрахованото лице три броя климатични инсталации е токов удар, представляващ внезапно подаване по мрежата на високо/ниско напрежение. Вярно е, че заключението на вещото лице е обосновано и с частни свидетелстващи документи – фактурите за закупуване на трите климатика през 2017 г., констативните протоколи от 02.12.2020 г. за извършената им диагностика и сертификати от 07.2020 г. за съответствие на контролираните параметри на ел. съоръженията и системите в процесния магазин с нормативните изисквания. От друга страна естеството на процесното застрахователно събитие – токов удар по ел. мрежата и последващо увреждане на битови ел. уреди в малък търговски обект, както и изтеклият дълъг период от неговото настъпване до завеждане на настоящото дело, не предполагат нито наличие на повредените уреди за непосредствен оглед от вещото лице, нито съществуването на официални писмени документи, които изрично да установяват именно токов удар от 20.11.2020 г. като конкретната причина за настъпването на щети върху застрахованото имущество. Наред с това заключението на вещото лице си кореспондира и се допълва взаимно и с останалите доказателства по делото, включително с показанията на разпитания по делото свидетел, който сочи, че в качеството си на ел. техник е диагностицирал процесните климатични инсталации и е констатирал, че не работят, както и с писмените документи – фактури от 04.12.2020 г., установяващи замяната с нови на два от тях и отремонтирането на третата, в период непосредствено следващ датата на застрахователното събитие. На следващо място, изводът на вещото лице, че в случая повредите по трите климатика не са били причинени вследствие на дефекти по тях или неизправност, а именно на токов удар, не се базира единствено на приложените от ищеца констативни протоколи от 02.12.2020 г., но и въз основа на опита му в неговата сфера на специфични познания, а именно от областта на електротехниката и съгласно който опит именно сочи, че е фактически невъзможно трите климатика да се повредят едновременно и то с почти идентични увреждания, освен вследствие на токов удар. Поради това съдът кредитира заключението на СТЕ като пълно, обективно и компетентно. Същевременно то не е оспорено от ответника, а в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала и нова тройна експертиза, с която да опровергае евентуално изводите на експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда. Изводите на експерта не се оборват и от представените от ответника писмени документи, а именно - оперативен дневник на дежурен служител при ответника от 20.10.2020 г. и 21.10.2020 г.; бюлетин за смущения и нарушения в нормалната работа на мрежи ВН и СН от 18.11.2020 г. и технологична карта за инспекция на трафопост № 1923 от 13.03.2020 г. Визираните документи не просто изхождат от служители на самия ответник, но доказателствената им стойност девалвира допълнително най-вече доколото са съставени в период предхождащ застрахователното събитие, съответно по правилата на формалната логика не могат да съвкупно или поединично да изключат по несъмнен начин логически възможността в последващ изготвянето им момент по ел. мрежа на електроразпределитеното дружество да са настъпили твърдяните от ищеца токови удари, които се установяват от подавляващата доказателствена съвкупност. В обобщение съдът приема за установено, че в срока на застрахователния договор е настъпил покрит застрахователен риск „токов удар“ довел до повреда на застрахованото от ищеца имущество – три броя климатици в търговски обект, вследствие договорно неизпълнение на ответника да осигурява поддръжката на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи, в съответствие с техническите изисквания така, както е предвидено с разпоредбата на чл. 89, т. 4 от ЗЕ. След като увреждането на процесното имущество се намира в причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответното дружество, които следва да поддържат електроразпределителната мрежа в изправност, то налице е основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на „• •“ АД по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, предвид установяване на всички елементи от фактическия състав на твърдяния деликт. Респективно на основание чл. 410, ал. 1, т. 1, предл. две от КЗ предявеният регресен иск на застрахователя срещу причинителя ня вредата се явява доказан по основание. Досежно размерът на претенцията, съдът на първо място съобрази, че ищецът е доказал плащането на обезщетение на застрахованото лице от 4565, 33 лв. на дата 04.10.2022 г., което обстоятелство преценено в съвкупност със заключението на СТЕ, съгласно което към датата на събитието действителната стойност на двата подменени климатика и на закупената резервна част за третия, възлиза дори на по-висока стойност от 4910, 82 лв., сочи, че този компонент от предявеното регресно право следва да се уважи изцяло именно в предявения размер от 4565, 33 лв. Последното важи и за претенцията за разноски за ликвидиране на щетата, чиито действителен размер от 15, 00 лв. съответства на предявения като част от общото регресено вземане, съгласно заключението на СТЕ. Неоснователно обаче ищецът претендира да му бъдат репарирани от деликвента и платените на застрахования законна лихва в размер на 402, 01 лв. върху главницата от 4565, 33 лв. за периода 22.11.2021 г. - 04.10.2022 г. и 737, 61 лв. съдебно-деловодни разноски, присъдени на застрахования с влязлото в сила решение по гр.д. № •/2021 г. на ВРС. В тази връзка в КЗ изрично са посочени случаите, когато затрахователят се суброгира спрямо деликвента не само за платеното на застрахования застрахователно обезщетение, но и за платените лихви и разноски, както например в хипотезата на чл. 500, ал.1 от КЗ. По аргумент за обратното, след като нормата на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ изрично сочи, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата единствено до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, то и регресното право уредено в цитираната норма не следва да се тълкува разширително в смисъл, че предвижда възможност застрахователя да претендира по регреса и заплатените лихви и разноски. Това е така доколкото последните суми се явяват пасив на застрахователя, произтичащ от собственото му договорно неизпълнение спрямо застрахования да му заплати доброволно и извънсъдебно дължимото обезщетение по полицата, а не са следствие от поведението на деликвента. В обобщение предявеният регресен иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и следва да се уважи до сумата от 4580, 33 лв., като сбор от платеното обезщетение от 4565, 33 лв. и обичайните разноски за ликвидация от 15, 00 лв. и да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от 5719, 95 лв., която разлика представлява сбор на платената законна лихва и съдебно-деловодни разноски, присъдени с решението по гр.д. № •/2021 г. на ВРС. Поради частичната основателност на главната претенция основателна се явява и акцесорната за законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до нейното окончателно изплащане. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху уважения размер на главното вземане от 4580, 33 лв., съдът съобрази, че според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице - 04.10.2022 г., но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. В случая не се установява точната дата, на която ответникът е получил регресната покана, но не е спорно, че той не е извършил плащане по нея респективно е изпаднал в забава най-късно на датата, на която е съставен отговора, с който е отказал плащане по регреса - 09.02.2023 г. Респективно претенцията на ищеца за обезщетение за забава за се явява основателна именно за заявения период 09.02.2023 г. - 14.12.2023 г. Досежно нейният размер съдът с помощта на публично достъпен онлайн калкулатор на законна лихва (https: //www.calculator.bg/), изчисли, че същият възлиза на 485, 09 лв., до който размер претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 607, 88 лв., като неоснователна. При този изход на делото право на разноски имат и двете страни в процеса. Ищецът е доказал в настоящото производство сторени разноски възлизащи на общо 1758, 80 лв., от които 278, 80 лв. платена държавна такса, 50, 00 лв. депозит за свидетел, 520, 00 лв. депозит за СТЕ и 910, 00 лв. платено в брой адв. възнаграждение. Съобразно постигнатия от ищеца правен резултат, от посочената сума на ищеца следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се присъди сумата от 1407, 91 лв. Досежно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение от ищеца, съдът намира, че същото е неоснователно доколкото то е дори под минимума от 932, 78 лв., изчислен по реда на чл. 7, ал.7 вр. ал.2, т.2 вр. § 2а на ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ответникът е доказал заплащането на депозит за СТЕ от 280, 00 лв., като е поискал присъждането и на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи по реда на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП в размер на 100, 00 лв. Съответно ответникът е доказал сторени разноски в процеса от общо 300, 00 лв., от която сума съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъди сумата от 75, 81 лв., на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК. Воден от горното, съдът