Решение № 179 от 30.6.2025 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 229/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 6736/21.03.2025 г., подадена от А. М. Р. от •••, с ЕГН: •••••••••• срещу решение № 217/10.03.2025 г., постановено по гр. дело № 5142/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с ЕИК: 113012360 сума, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ••• в размер на 643, 22 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 106, 09 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3592/2024 по описа на ПРС; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация – Перник“ сумата от 75 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство и сумата от 675 лв., представляваща направени разноски в исковото производство. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и недопустимо по съображения, че същото било изготвено на основания недействителен акт „общи условия за продажба на ТЕ“, съдържащ фиктивната норма „доставка“, която не съществувала в чл. 1 ЗЕ, като дейност с осъществяване на която се уреждали обществени отношения, приложени като безспорни нормативни разпоредби чрез лобисткия текст на чл. 150 ЗЕ, получен след манипулиране от енергийното лоби на чл. 106, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЕЕЕ (Д.В. 64/1999 г.) приет от НС. Прави искания съдът да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – образувано било на основание недействителния акт „общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди“, чрез който „Топлофикация Перник“ заменяла урежданата от ЗЕ материя „топлоснабдяване“, с „доставка“, прилагана като материя и като правна норма и на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, да сезира Конституционния съд, за несъответствие между § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ и чл. 5, ал. 3 от Конституцията - „доставка“ без да била обявена за престъпление, се прилагала масово като основание за образуване на производства срещу собственици в сгради етажна собственост. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация – Перник“ АД не е подало отговор. В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят А. М. Р. поддържа въззивната си жалба по изложение в нея съображения, в хода на устните състезания и в представена писмена защита. „Топлофикация – Перник“ АД редовно призовано не е изпратило представител. Депозирало е писмена молба, с която оспорва въззивната жалба, за което излага съображения за нейната неоснователност. Моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения: Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 19229/28.08.2024 г., подадена от „Топлофикация – Перник“ АД срещу А. М. Р., с която се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ••• в размер на 643.22 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 106.09 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3592/2024 г. по описа на РС-Перник. В исковата молба се твърди, че в полза на ищцовото дружество срещу ответника била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 3592/2024 г. по описа на РС-Перник за сума, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ••• в размер на 643, 22 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 106, 09 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г. Между топлофикационното дружество от една страна и ответника била налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Ищцовото дружество изпълнило своето задължение, като доставило на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 139в ЗЕ, както и на чл. 42, ал. 1 от ОУ. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими с аргумент, че не бил сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия по чл. 38а ЗЕ и чл. 123, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/21.03.2013 г., както и че между страните не била налице твърдяната облигационна връзка. Счита, че ищцовото дружество било нелегитимен и криминален субект. Не били представени доказателства за пренос на топлинна енергия по см. на чл. 130 ЗЕ. Не били представени първични счетоводни документи по см. на чл. 37 ЗЕ. Намира исковете и за неоснователни, като акцентира върху понятието „доставка“, оспорвайки същата. Намира, че законовите норми, уреждащи доставката на топлинна енергия били „престъпни обстоятелства“, както и че ищецът не спазвал своите нормативни задължения. С оглед множеството „престъпни обстоятелства“, които подробно посочва в исковата молба, моли съдът да спре настоящото производство. Счита, че ОУ на ищцовото дружество са правно нищо, тъй като не били предложени от легитимен субект, одобрени били по криминален начин от Комисията и не били публикувани в Държавен вестник. Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в каквато връзка следва да бъде отбелязано следното: От писмените доказателства по приложеното ч. гр. дело № 3592/2024 г. по описа на РС-Перник се установява, че заповедното производство е образувано по заявление от 01.07.2024 г. та „Топлофикация – Перник“ АД срещу А. М. Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е било уважено като е издадена заповед № 2170/02.07.2024 г., съгласно която длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумите, предмет и на настоящото исково производство, а именно: сумата от 643, 22 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, за топлофициран имот, находящ се в •••; сумата от 106, 09 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г.; ведно със законната лихва за забава върху размера на главницата от 643, 22 лева, считано от датата на депозиране на заявлението – 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 50 – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.07.2024 г., който е подал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу нея и в изпълнение указанията на съда по чл. 415 ГПК в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е подал настоящата искова молба. Така установеното налага извод за допустимост на предявените от „Топлофикация – Перник“ АД искове. Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: От събраните по делото писмени доказателства се установява, че са налице Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г. (приложени в заверен препис към заповедното производство), а с определение № 3955/18.11.2024 г., постановено в исковото производство, първоинстанционният съд съобразно чл. 155 ГПК е обявил на страните, че на съда е служебно известно, че Общите условия са влезли в сила, одобрени с решение № ОУ- 011/14.04.2008 г. Не е спорно между страните обстоятелството, че ответникът е единствен собственик на процесния недвижим имот, с административен адрес: •••. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.Й., съгласно която „Топлофикация - Перник” АД е подавала ежемесечно за разпределение на ФДР нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи на абонатната станция, която общо за отчетния (процесния) период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. е идентична с отразената в индивидуалната изравнителна сметка. Изчислените от „Топлофикация - Перник" ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период в отделна колона на предоставената ми справка и са за сметка на топлофикационното дружество. Технологичните разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - Перник" ЕАД съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба МЕ-РД-04-1 / 12.03.2020г. за тотоснабдяването. Констатираната разлика между изчислените от вещото лице и „ Топлофикация - Перник" ЕАД технологични разходи за м. април 2023г. считам, че е минимална и не оказва съществено влияние на топлоенергията за разпределение на потребителите в СЕС, както и на задължението на ответника. Размерът на задължението (главница) на ответника за процесния период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно за отопление и БГВ, начислената изравнителна сума за отчетен период 01.05.2022г. - 30.04.2023г. съгласно изравнителната сметка и справки от „Топлофикация – Перник“ АД, както и вноските за дялово разпределете е отразено в Таблица № 1. Общо за процесния период начислените като задължение суми (главница) са: Сума за отопление ( прогноза) - 300.04 лв. за 01.10.2022г. - 30.04.2023г.; Сума за БГВ (прогноза) – 261.33 лв. за 01.10.2022г. - 30.04.2023г.; Изравнителна сума - 62.36 лв. за 01.05.2022г. - 30.04.2023г.; Вноски за ДР - 21.12 лв. за 01.05.2022г. - 30.04.2023г.; Отстъпка - 1.63 лв. за м. юни 2022г. Задължение към 30.04.2023г. (вкл. изравняване за 2022/2023г.) 643.22 лв. Начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. Перник. По информация от ФДР, .Директ“ ЕООД и проверка в електронния й регистър за жалби и възражения вещото лице констатира, че за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. няма подадени възражения от страна на ответника срещу изравнителната сметка. От ФДР му е предоставено „Известие“ за връчени на представител на СЕС индивидуални изравнителни сметки на 05.07.2023 г. Общият топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2022 г. и това е документирано със Свидетелство за метрологична проверка, описано в констативната част. Системата за дялово разпределение е въведена в Сградата етажна собственост съгласно сключен договор с "Техем Сървисис" ЕООД на 04.04.2001 г. От „Топлофикация – Перник“ АД са представени на вещото лице договори, сключени между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис” ЕООД с подизпълнител „Директ“ ЕООД - офис гр. Перник, обслужваща сградата-етажна собственост, където се намира имотът на ответника, описани в констативната част. Настоящият съдебен състав кредитира заключението като достоверно, компетентно и обективно. Вещото лице – топлотехник е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. Последователно е анализирало и преценило всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи – отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други. Съдът не споделя възраженията на ответника, изложени в писмен вид и докладвани в съдебно заседание, относно становището на вещото лице, доколкото в тях не са наведени обосновани твърдения за непълнота, неяснота, необоснованост или некомпетентност на представеното заключение. Цитирани са правни норми от ЗЕ и е изразено виждането на ответника относно значението им. По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.В., която също напълно се кредитира от настоящия съдебен състав. От заключението се установява, че за периода 01.05.2022г до 30.04.2023г. за адрес •••, с абонатен №••• стойността на доставена и ползвана, топлинна енергия е в размер на 643, 22 лева и лихва за забава за периода от 08.07.2022г. до 28.05.2024г. в размер на 106, 09 лева или общо 749, 31 лева. По месечно задължението за главница и лихва, както и падежа на всяко месечно задължение за топлинна енергия за посочения имот с абонатен №••• е отразено в приложената таблица №1 за изчисляване на задължението, която е неразделна част от настоящето заключение. Размерът на законната лихва за забава на месечните плащания начислена върху главница 643, 22 лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г. е 106, 09 лева. Главницата за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 643, 22 лева. Обезщетението за забава за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г., начислено върху главницата в размер на 643, 22 лева за посочения период е в размер на 106, 09 лева, съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания- отразено в Таблица 1. Ответникът не е извършил плащания за топлинна енергия за процесния период. В информационната система на Топлофикация-Перник АД са отразени изравнителни сметки в размер на 62, 36 лева за период от 05.2022 г.-04.2023 г. С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира така предявените искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното: Основното оплакване по въззивната жалба се изразява в това, че решението на първоинстанционния съд било изготвено на основания недействителен акт „общи условия за продажба на ТЕ“, съдържащ фиктивната норма „доставка“, която не съществувала в чл. 1 ЗЕ, като дейност с осъществяване на която се уреждали обществени отношения, приложени като безспорни нормативни разпоредби чрез лобисткия текст на чл. 150 ЗЕ, получен след манипулиране от енергийното лоби на чл. 106, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЕЕЕ (Д.В. 64/1999 г.) приет от НС. Това становище на жалбоподателя е неоснователно, тъй като същото категорично се опровергава от разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ според която „доставка“ е продажбата, включително препродажбата на енергия или природен газ на клиенти. Следователно законът счита за идентични употребените в него, респективно одобрените въз основа на него общи условия, съществителни имена – „доставка“ и „продажба“. Отделно от това, при решаване на настоящия правен спор това не е и от съществено значение, доколкото, както съгласно ЗЕ, така и ОУ топлопреносното предприятие (продавач) е длъжно да достави топлинна енергия за отопление и битово горещо водоподаване, а купувачът/клиент, ползвал тази топлинна енергия в собствения си недвижим имот, е длъжен да заплати стойността и. А в случая, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й. се установи, че през спорния период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. начислената за топлоснабдения имот на ответника топлинна енергия съответства на реално потребената такава. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесет-дневен срок. Стойността на ползваната в процесния недвижим имот топлинна енергия в случая е изчислена и от вещото лице В.В. - 643, 22 лв. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 643, 22 лв. се дължи обезщетение за забава за периода 08.07.2022 г. -28.05.2024 г. и е в общ размер от 106, 09 лв. Последният е изчислен от вещото лице В.В. в приетото по делото заключение на СИЕ. В заключение следва да се отбележи, че ирелевантни за правния спор са разсъжденията на жалбоподателя-ответник за същността на „доставката“, респективно на „задължението за снабдяване с топлинна енергия на потребителите“, както и че законовата регламентация относно топлоснодабдяването било престъпно обстоятелство. Предмет на настоящия правен спор е ползвана ли е в имота на жалбоподателя топлинна енергия, доставена от топлопреносното дружество, каква е цената и заплатена ли е тя, които въпроси са изяснени по категоричен начин и в съответствие с установените обстоятелства е изводът на първоинстанционния, а и на въззивния съдебен състав, за основателност на предявените искове. Други относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени във въззивната жалба, поради което с оглед правомощията по чл. 269, изр. последно ГПК въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на обжалваното решение, нито да се произнася по въпроси, които не са заявени в първоинстанционното производство. По така изложените съображения и при съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за основателност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, жалбоподателят А. М. Р. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал. 1 НЗПП следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно производство. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник