Решение № 1759 от 20.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2887/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.645, ал.4 от ТЗ. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с молба на кредитор вх. № 37770 от 21.04.2020 г., спрямо Н.Г.“ АД, е било инициирано производство по т. д. № 699/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ. В производството е допусната предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а от ТЗ назначаване на временен синдик, обявено по партидата на търговеца в търговския регистър под № 20200625162953. На 06.01.2021 г. по т. д. № 699/2020г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, е било постановено решение № 260017 за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на Н.Г.“ АД в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 714 от ТЗ решението подлежи на незабавно изпълнение, независимо че съдебният акт е бил обжалван (единствено в частта на началната дата с оплакване, че тя е трябвало да бъде в края на месец януари 2020 г.). На 10.08.2020 г., т. е. след началната дата на неплатежоспособността и при наличие на допуснатата предварителна обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност (без съгласуване с временния синдик), от страна на несъстоятелното дружество е било изготвено едностранно изявление до ответника „СИС Г. Ц.“ ЕООД по реда на чл. 104 от ЗЗД – за погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по - малкото, възлизащо на 5 860 лева, приемайки, че „СИС Г. Ц.“ ЕООД има вземане от Н.Г.“ АД в размер на общо 5 860 лева, а Н.Г.“ АД към това дружество общо 14 500 лева. В резултат на извършеното прихващане дължимият от „СИС Г. Ц.“ ЕООД остатък от общия размер на задължението е бил намален на 8 640 лева. Синдикът излага съображения за същността на прихващането и неговия преферентен ефект (длъжникът предпочита един измежду кредиторите си, с което го облагодетелства, позволявайки му да заобиколи реда по чл. 722 от ТЗ), поради което е предвиден отменителен иск. При тези твърдения иска прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като са налице всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ – прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Претендира разноски. С отговор на исковата молба „СИС Г. Ц.“ ЕООД оспорва иска с твърдения, че извършеното прихващане е в резултат на нормалната стопанска дейност, което би могло да се установи от поисканата в исковата молба съдебна експертиза. С допълнителната искова молба ищецът поддържа иска като допустим и основателен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск е изведен при твърдения за извършено от длъжника прихващане след началната дата на неплатежоспособността, поради което като преферентно е недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. По делото е общоизвестен фактът, че по отношение на Н.Г.“ АД, с решение № 260017/06.01.2021 г., постановено по т. д. № 699/2020 г. по описа на СГС, ТО е открито производство по несъстоятелност и е определена начална дата на неплатежоспособността - 27.02.2020 г., с влязло в сила решение на 13.05.2024 г. С изявление от 10.08.2020 г. на Н.Г.“ АД до „СИС Г. Ц.“ ЕООД на основание чл.104, ал.1 от ЗЗД е извършено прихващане на вземане на Н.Г.“ АД в размер 14 500 лв. по посочени в изявлението протоколи в периода м.12.2019 г. – м.01.2020 г., с вземане на „СИС Г. Ц.“ ЕООД, в размер 5860 лв., по посочени в изявлението протоколи в периода м.12.2019 г. – м.02.2020 г. Изявлението е изпратено на „СИС Г. Ц.“ ЕООД по електронна поща на 14.08.2020 г. и не се оспорва да е получено. За настъпване на погасителния ефект на извънсъдебното прихващане активното вземане ( на прихващащия ) следва да бъде изискуемо и ликвидно / безспорно /, пасивното е ликвидно всякога, доколкото изявлението за прихващане съдържа имплицитно признание за съществуването на дълга. По делото не е спорно възникването и съществуването на активното вземане, а и се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че към 14.01.2020 г. Н.Г.“ АД е имало изискуемо вземане към „СИС Г. Ц.“ ЕООД в размер 14 500 лв. по протоколи за предадени лотарийни билети, идентични с посочените в изявлението за прихващане, което вземане е осчетоводено от „СИС Г. Ц.“ ЕООД. След тази дата, от заключението се установява, че в счетоводството на дружеството „СИС Г. Ц.“ ЕООД са отразени няколко извършени прихващания с различни вземания на това дружество към Н.Г.“ АД, включително и активното вземане по процесното прихващане, като към 28.02.2020 г. задълженията на дружеството са заведени в размер 1567.32 лв. В счетоводството на Н.Г.“ АД вземанията, с които са извършени прихващанията, освен процесното вземане, в размер 5860 лв., както и самите прихващания не са осчетоводени. По правило ефектът на извънсъдебното прихващане с едностранно изявление настъпва с достигане на изявлението до насрещната страна в правоотношението. По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че посочените в заключението изявления за прихващане, извършени по – рано от процесното, от страна на „СИС Г. Ц.“ ЕООД, са достигнали до Н.Г.“ АД, поради което и не се установява да е настъпил целеният с тях погасителен ефект. Следователно, към 10.08.2020 г., когато от това дружество е получено процесното изявление за прихващане, между двете дружества са съществували вземания в посочените в изявлението размери. Предвид това и извода за осъществяване на останалите предпоставки на чл.104 ЗЗД процесното изявление за прихващане от 10.08.2020 г. е породило ефект, поради което двете насрещни вземания са погасени, с обратно действие, до размера на по-малкото от тях, съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Изявлението е извършено едностранно от длъжника, след определената начална дата на неплатежоспособността ( 27.02.2020 г. ) и в срока по чл.645, ал.4 ТЗ ( не по-рано от една година преди подаването на молбата за откриване, която е от дата 21.04.2020 г. ), поради което попада в обхвата на разпоредбата като преферентно, и като такова е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Н.Г.“ АД. Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен като прихващането се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Н.Г.“ АД. Относно разноските в производството: Предвид изхода на спора и на основание чл.649, ал.6 ТЗ в тежест на ответника „СИС Г. Ц.“ ЕООД следва да бъде възложена дължимата за производството държавна такса в размер на 58, 60 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1123 лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. При тези мотиви Софийски градски съд,