Решение № 14 от 18.3.2025 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 8/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК. Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от Е. В. Г., чрез адв. К. Ч. и въззивна жалба и допълнение към нея от М. В. А., чрез адв. И. М., против присъда № 260042 от 30.07.2019 г., постановена по НЧХД № 1837/2019 г. по описа на Районен съд – Перник. С посочената присъда подсъдимата Е. В. Г. е призната за невиновна в това, че на 19.10.2019 г., около 20: 30 часа, в •••, в района на площад „•••” е причинила на М. В. А. лека телесна повреда, изразяваща се в пет кръвонасядания в областта на дясната ръка /дясна мишница/, които са й причинили болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдава изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Със същата присъда подсъдимата Е. В. Г. е призната за виновна в това, че на 19.10.2019 г., около 20: 30 часа, в •••, в района на площад „•••” е казала нещо унизително за честта и достойнството на М. В. А. в нейно присъствие, като я напсувала на майка и я нарекла „••• мръсна” и „боклук мръсен”, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск срещу подсъдимата Е. В. Г., за сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от М. В. А., неимуществени вреди /болки и страдания/ от непозволено увреждане в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно с претендираната законна лихва, считано от датата на увреждането – 19.10.2019г., до окончателното изплащане, като недоказан. Подсъдимата е осъдена да заплати на пострадалата сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждане – 19.10.2019г. до окончателното изпращане на задължението, като предявеният граждански иск е отхвърлен като недоказан в частта над уважената до пълния претендиран размер от 1000 /хиляда/ лева. В тежест на страните и съобразно изхода на спора са възложени разноските по делото. Във въззивната жалба и допълнението към нея, депозирани от Е. В. Г., чрез адв. К. Ч. се развиват оплаквания срещу присъдата в частта й, с която Г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 НК, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложена „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Изразява се несъгласие с присъдата и в частта й, с която подсъдимата е осъдена да заплати на М. А. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждане – 19.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 200 лева - представляваща разноски за адвокат. Твърди се, че решаващият съд е достигнал до неправилен извод, че твърдените обидни думи „••• мръсна” и „боклук мръсен” са използвани от подсъдимата като е кредитирал единствено показанията на заинтересованите свидетели от страна на тъжителката, а същевременно е дискредитирал свидетелските показания от страна на защитата с аргумент, че същите са заинтересована страна предвид роднинската връзка с Г.. Допълва, че самият съдебен състав в оправдателната част на присъдата посочва, че в показанията на свидетелите на тъжителката съществуват сериозни противоречия. На следващо място се изразява несъгласие с извода на съда, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства. В заключение се навежда твърдение, че към настоящия момент е изтекла абсолютната давност, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено. Не е постъпило възражение от М. В. А. срещу депозираната въззивна жалба. С въззивната жалба и допълнението към нея, депозирани от М. В. А., чрез адв. И. М. се атакува постановената от районния съд присъда в частта, с която подсъдимата Е. Г. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнато й обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК, както и в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск за сумата от 500 /петстотин/ лева. Твърди се, че в тази й част присъдата е неправилна и необоснована. Излага се, че съдът не е констатирал правно значими факти, за които са събрани безспорни доказателства. Сочи се, че по делото е налице категорично доказателство, че подсъдимата на процесната дата и час е причинила на М. А. лека телесна повреда, като се сочат свидетелските показания на свидетелите Р. А., В.А. и Ж.. Допълва, че за да достигне до този неправилен извод първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания от страна на подсъдимата, като не е отчел от една страна, че лицата са заинтересовани от изхода на спора, а от друга, че дадените показания са в противоречие с останалия доказателствен материал. В продължение се излагат подробни съображения, че направения от решаващия съд анализ е едностранчив и необоснован, което е довело до неправилни изводи за невиновност на подсъдимата по отношение на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Моли се съда въззивната жалба да бъде уважена, като бъде отменена присъдата в атакуваната й част и се постанови нова, с която подсъдимата Е. Г. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК, както и да бъде уважен предявения граждански иск. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба от Е. В. Г., чрез адв. К. Ч., с който се прави твърдение, че същата е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли се атакуваната присъда в тази й част да бъде потвърдена. Постъпил е и отговор към допълнението на въззивната жалба от Е. В. Г., чрез адв. К. Ч., с който се твърди, че изложените в нея оплаквания са неоснователни, поради което следва да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена в обжалваните й части. Жалбоподателката намира, че първоинстнационният съд е постановил мотивиран акт, като е констатирал и оценил всички правно значими факти и е достигнал до правилни и законосъобразни изводи. За необосновани се сочат твърденията на частния тъжител, че анализът, направен от съда е едностранчив и необоснован. Счита за правилен извода на съда, че липсва вина у подсъдимата по отношение на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Въз основа на изложените съображения се моли съда да бъде потвърдена присъдата на районния съд в атакуваните й части. Прави се и искане наказателното производство да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитникът на подсъдимата заявява, че поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и направеното искане делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност, като развива доводи в тази насока. Прави алтернативно искане – в случай, че съдът приеме, че не са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство, атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатите й обвинения. Счита, че обвинението по чл. 130, ал. 2 от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин. Направено е искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски, като представя и списък на разноските. Подсъдимата в последната си дума моли производството да бъде прекратено или алтернативно да бъде оправдана. Процесуалният представител на частния тъжител, адв. М., заявява в съдебно заседание пред настоящия състав на съда, че поддържа изложеното във въззивната жалба, като оспорва отговора. Моли съда постановената от районния съд присъда да бъде потвърдена в нейната осъдителна част и отменена в оправдателната й част. Счита, че престъплението за лека телесна повреда е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Пернишкият окръжен съд, като обсъди направените с жалбите оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери, че наказателното производството следва да бъде прекратено, по следните съображения: Производството пред Районен съд - Перник е образувано по частна тъжба от М. В. А. чрез адв. И. М. - ПАК, против Е. В. Г. за това, че на 19.10.2019 г., около 20: 30 часа, в •••, на пл.“•••”, чрез стискане на дясната мишница й е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето — престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, а именно: пет кръвонасядания в областта на дясна мишница, и затова, че на 19.10.2019г., около 20: 30 часа, в •••, на пл.“•••, Г. е употребила унизителни за честта и достойнството на тъжителката думи, а именно: „••• мръсна, сега ще •••“ и „махай се боклук мръсен, ще •••”, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр.с чл. 146, ал. 1 НК. По делото са приети за съвместно разглеждане и предявените от частната тъжителка М. В. А. граждански искове против подсъдимата Е. В. Г. за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал. 2 НК в размер на 500 лв. и от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК в размер на 1000 лв. След извършен подробен анализ както поотделно, така и в съвкупност на наличния доказателствен материал първоинстанционният съд е достигнал до извод, че повдигнатото обвинение срещу подсъдимата за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК е несъставомерно, доколкото същото не се доказа по безспорен и категоричен начин, поради което решаващият съд е признал подсъдимата за невиновна в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК на 19.10.2019 г. и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение. Като е признал подсъдимата за невиновна, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения граждански иск в размер на 500 лева за причинени неимуществени вреди. Въз основа на извършения анализ на доказателствения материал, Районен съд – Перник е достигнал до извода, че от обективна и субективна страна е изпълнен състава на престъплението обида по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, като е приел, че на 19.10.2019 г., около 20: 30 ч. в ••• на публично място пл. „•••“ пред множество хора, включително и в присъствие на тъжителката и спрямо нея, подсъдимата отправила следните думи: „••• мръсна, сега ще •••“ и „махай се боклук мръсен, ще •••”. По този начин чрез действие е осъществила от обективна страна състава на престъпление обида по смисъла на наказателния кодекс. Съдът е приел, че по отношение на подсъдимата са налице предпоставките на чл.78а НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба, като е намерил за справедливо същата да е в минималния размер от 1000 лв. За престъплението по чл. 130, ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба от 100 до 300 лева. За престъплението по 148, ал.1, т.1 от НК се предвижда наказание "глоба от 500 до 10 000 лв." и "обществено порицание". Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, когато е изтекла предвидената от закона давност. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване за този вид престъпления се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, по отношение на което преследването е насочено. В настоящия случай, с подаването на тъжбата и започване на производството по делото давността е прекъсната. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5, а именно - 4 години и 6 месеца. С неговото изтичане наказателното производство се прекратява. Спирането или прекъсването на давността с извършване на действия по реализирането наказателната отговорност, включително и постановяване на съдебен акт, който не е влязъл в сила преди изтичане на абсолютната давност, не може да удължава срока по чл. 81, ал. 3 от НК. Към момента на произнасяне на първоинстанционната присъда условията за прилагане на абсолютния давностен срок все още не са били налице. По време на разглеждането на делото пред настоящата инстанция обаче, въззивният състав констатира, че от извършването на деянието до разглеждане на делото пред него са настъпили нови обстоятелства които изключват наказателното преследване. Безспорно такива са налице. Като се има предвид кога е извършено престъплението – 19.10.2019 г., този срок е изтекъл на 19.04.2024 г., като на 20.04.2024 г. е настъпила абсолютната давност за наказателно преследване спрямо подсъдимата за престъпленията, за които са й повдигнати обвинения. Следователно, в конкретния случай действително е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. В разпоредбата на чл. 79 от НК са предвидени предпоставките при които наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, една от които е поради изтичане на предвидените от закона срокове, т.е. по давност. Законодателят е предвидил погасително действие при условие, че по време на нейното протичане не е била спирана или прекъсвана, но в чл. 81 ал. 3 от НК е установена т.нар. "абсолютна давност". Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК, от което следва, че спирането и прекъсването на давността имат само относително значение - в рамките на увеличения с една втора обикновен давностен срок. Спирането или прекъсването на давността не може да удължава срока по чл. 81 ал. 3 от НК и след изтичането му наказателното преследване се изключва независимо от стадия, в който се е намирало наказателното производство. Абсолютната погасителна давност по чл. 81 ал. 3 от НК е безусловна, тя изключва възможността за наказване на дееца винаги и независимо от настъпването на каквито и да е други обстоятелства и до погасяване на наказателната отговорност на дееца. Въззивната инстанция, освен специфичните правомощия за разглеждане на въззивното производство, притежава и правомощия, включително и това да прекрати наказателното производство поради изтекла давност. Съдът констатира, че от извършването на деянието до разглеждането на делото пред него са настъпили нови обстоятелства, които изключват наказателното преследване, поради което е длъжен да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство. В противен случай, с потвърждаването или евентуалното постановяване на нова осъдителна присъда, при наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, съдът би ограничил правата на подсъдимата и би постановил решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че когато условията за прилагането на давността се разкрият в съдебната фаза на наказателния процес, в това число и пред въззивния съд, действието на прекратителното основание по чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК е обусловено от волята на подсъдимия. Последната разпоредба не се прилага, когато подсъдимият направи искане производството да продължи - аргумент от чл. 24, ал. 2, изр. 1, вр. с чл. 289, ал. 2 от НПК. В процесния случай подсъдимата Е. В. Г. в съдебно заседание на 18.02.2025 г. пред въззивния съд изрично е заявила искането си наказателното производство, водено срещу нея, да не продължава и да бъде прекратено. Следователно прекратителното основание по чл. 289, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК е налице и въззивният съд следва да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство на основание чл. 334 т. 4 от НПК. По отношение на разноските: В разпоредбата на чл. 190 от НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в чия тежест остават разноските, по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по делата от частен характер - на частния тъжител. Частният тъжител при оправдаване на подсъдимия дължи заплащане на направените от последния разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора, настоящият състав на съда намира, че следва да възложи разноските по делото в тежест на частния тъжител М. В. А.. По делото е представен списък с разноски, от който става ясно, че подсъдимата Е. В. Г. е сторила такива, а именно: 600 лева – представляващи разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, 1800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция и сумата от 6 лева, представляваща държавна такса по сметка на Окръжен съд Перник, или общо разноски в размер на 2 406 лв. Съдебният състав, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от адв. М., в качеството й на процесуален представител на частния тъжител М. А., намери за необходимо и справедливо да намали размера на претендираното възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, като намали същия с 1/2 и постанови заплащане на сума от 900 лева вместо 1800 /представляваща разноски за адвокатски хонорар пред ПОС/ С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че следва да отмени обжалваната присъда като постанови прекратяване на наказателното производство. Без съмнение за съда е, че този процесуален развой на настоящото производство е в разрез с интересите на частния тъжител, чийто доводи обаче не биха могли да променят направените изводи относно приложимия закон. Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, съдът