Решение № 419 от 4.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 969/2024 г.

С Присъда № 15/19.04.2024 г., по нохд № 344/21 г. на Окръжен съд – София, подсъдимият С. К. Л. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 20.02.2020 г., в гр. Самоков, в недвижим имот - жилище, находящо се на ул. „•••“ № •, ет. • и в себе си - в десен джоб на панталоните си, без надлежно разрешително, което се изисква съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 3 от Наредба за условията и реда за разрешение на дейностите по този член, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп, включен в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - Приложение 1 към чл. 3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, както следва:

• коноп с нето тегло 0, 60 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 10, 68 % и на стойност 3, 60 лв.;

• коноп с нето тегло 0, 61 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 12, 93 % и на стойност 3, 66 лв.;

• коноп с нето тегло 29, 30 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 15, 24 % и на стойност 175, 80 лв.;

• коноп с нето тегло 20, 01 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 17, 46 % и на стойност 120, 06 лв.;

• коноп с нето тегло 230, 67 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 16, 04 % и на стойност 1 384, 02 лв.;

• коноп с нето тегло 134, 25 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 17, 81 % и на стойност 805, 50 лв.;

• коноп с нето тегло 380, 50 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 13, 86 % и на стойност 2 283, 00 лв.;

• коноп с нето тегло 1 023, 27 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 18, 47 % и на стойност 6 139, 62 лв.;

• коноп с нето тегло 54, 25 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 19, 04 % и на стойност 325, 50 лв. и на същата дата - 20.02.2020 г., в гр. Самоков, на ул. „Търговска“ № 33, пред букмейкърски пункт „Еврофутбол“, е разпространил високорисково наркотично вещество, включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - Приложение 1 към чл. 3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно коноп с нето тегло 1, 09 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 16, 69 % и на стойност 6, 54 лв., като го продал за сумата в размер на 15, 00 лева на К. Б. Ч., с ЕГН: ••••••••••, от гр. Самоков, като всички наркотични вещества са с общо нето тегло 1 874, 55 грама и на обща стойност 11 247, 30 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева;

Със същата присъда подсъдимият Л. е признат за ВИНОВЕН за това, че на 20.02.2020 г., в гр. Самоков, в недвижим имот - жилище, находящо се на ул. „•••“ № •, ет. •, е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия - полуавтоматичен пистолет марка „CZ“, модел „Vzor 50“, калибър 7, 65 х 17 мм, със сериен номер „В36513“ и боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия - 89 /осемдесет и девет/ бр. патрони, калибър 7, 65 х 17 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета и средствата на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК - коноп с общо нето тегло 1 874, 55 грама и на обща стойност 11 247, 30 лв. и 2 бр. везни.

На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на държавата полуавтоматичен пистолет марка „CZ“, модел „Vzor 50“, калибър 7, 65 х 17 мм, със сериен номер „В36513“ и 89 /осемдесет и девет/ бр. патрони, калибър 7, 65 х 17 мм.

На основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК съдът е отнел в полза на държавата пряката облага, придобита от престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, а именно пари в размер на 15 (петнадесет) лева - 1 бр. банкнота с номинал 10 лева с № БХ 9352024 и 1 бр. банкнота с номинал 5 лева с № БП8786473.

Съдът е постановил веществените доказателства: 1 бр. банкнота с номинал 20 лева с № ВА1741245 и 1 бр. банкнота с номинал 2 лева с № БФ7381037 да се върнат на подсъдимия С. К. Л.; 1 бр. частично разкъсан найлонов плик, 3 бр. пластмасови кутии, 2 бр. стъклени буркани, опаковки от обекти, предмет на ФХЕ, да се унищожат след приключване на наказателното производство.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК Л. е бил осъден да заплати по сметка на ОД МВР - София област, сумата в размер на 883, 27 /осемстотин и осемдесет и три лева и 27 ст./ лева за направените разноски в досъдебната фаза на производството и да заплати в полза на Софийския окръжен съд сумата в размер на 140, 00 /сто и четиридесет/ лева за направените разноски в съдебната фаза на производството.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от защитниците на подсъдимия и допълнително депозирани изложения към тях. В депозираните жалби защитниците считат постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон и за явно несправедлива.

В жалбата си адвокат М. моли съдът да отмени изцяло постановената присъда, с която подсъдимият Л. е бил признат за виновен и вместо нея да постанови нова, с която същият да бъде оправдан. Ако съдът не сподели това искане, защитата моли да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК делото да се върне за ново разглеждане на Софийския окръжен съд. Ако съдът не се съгласи и с това искане, защитата моли да се приеме, че наказанието, наложено на подсъдимия, е явно несправедливо и същото да бъде заменено с по-леко, включително и размера на наложената глоба.

В жалбата са направени и доказателствени искания, изразяващи се в следното:

• Да бъде изискана справка от Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ към МВР за времето от 13: 15 часа до 16: 23 часа дали Д. Г. и В. З. са ползвали системата на МВР, като това доказателствено искане било свързано с обстоятелството дали въпросните лица въобще са присъствали при изземването на представителните проби, на което действие се твърди да са присъствали;

• Да бъде изискана справка от ОД на МВР - град София, отдел „Човешки ресурси“ - бил ли е на работа на 20.02.2020 г. свидетелят Т. Т.в, който също бил поемно лице при извършване на претърсването в жилището на подсъдимия;

• Да бъде изискана справка от РУ - Самоков има ли образувано досъдебно производство срещу К. Б. Ч. за държане на наркотични вещества на 20.02.2020 г.;

• Да бъде допусната дактилоскопна експертиза на иззетите от жилището, което подсъдимият обитавал, вещи - пистолет, боеприпаси и опаковки, както и на опаковките на предметите, в които са се намирали наркотичните вещества - найлонови пликове, кутии, буркани и други.

Така посочените доказателствени искания, които са били оставени без уважение с определението за насрочване на делото, са били направени и с допълнението към въззивната жалба на адвокат М., които съдът с протоколно определение от 02.10.2024 г., препращайки към горепосоченото, също е оставил без уважение.

Във въпросното допълнение адвокат М. прави също така възражения, че присъдата била неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, при противоречива фактическа обстановка, недоказаност на авторството на деянието, в противоречие със събраните доказателства и въз основа на негодни такива, а наложеното наказание намирала за твърде завишено. Неправилно, според защитата, при липсата на всякакви доказателства съдът бил приел от фактическа страна, че на свидетелите Д. М., В. Ч. и И. И. - полицейски служители в група „Криминална полиция” - РУ-Самоков, било служебно известно, че забелязаният от тях автомобил обичайно се управлява от подсъдимия Л. и че той се занимава с наркотични вещества. При липса на доказателства съдът бил приел още, че подсъдимият и свидетелят Ч. се били уговорили още от предишния ден да се видят, тъй като свидетелят Ч. искал да си закупи марихуана. Съдът не бил изложил мотиви защо възприема само част от показанията на свидетеля Ч., дадени в хода на съдебното следствие. Направеното от защитата възражение и липсата на изложени аргументи за преодоляването му, правели установяването по неубедителен и съмнителен начин извода на съда, че в обитаваното от подсъдимия жилище на ул. „•••“ № •, гр. •••, описано в протокола, той държал в своя фактическа власт високорискови наркотични вещества и огнестрелно оръжие с боеприпаси.

Съставените протоколи според защитата не били съставени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, предвидени в НПК. Съдът бил посочил, че не били налице данни, които да внасят съмнения в тяхната годност като доказателствени източници. Чрез ограничаване от страна на съда на възможността за събиране на доказателства за разкриване на обективната истина се нарушавало по недопустим начин правото на защита на подсъдимото лице, още повече че чрез ползването на лица, служебно ангажирани в наказателното производство на страната на разследващите органи, вече било налице съмнение в тяхната безпристрастност. Съдът бил направил извод за изготвяне на протоколите в съответствие с разпоредбите на НПК, въпреки че от разпита на поемните лица се установявало точно противното. Ето защо въпросните протоколи следвало да бъдат изключени от доказателствената маса.

Мотивите, поради които съдът не бил кредитирал показанията на свидетелите В. М. и А. Б., посочени като присъствали на извършения оглед в частта им, в която твърдят, че не са възприели откриването и изземването на предмети, тъй като противоречали на показанията на свидетелите Ч., Г. и Ч., според защитата били неубедителни. Защитата не твърдяла, че подписите върху протоколите не принадлежали на посочените свидетели, а че отразеното в протоколите не отговаряло на обективната действителност, тъй като свидетелите Ч., Г. и Ч. не били посочени в протокола за оглед на местопроизшествие да са присъствали при извършването му.

По отношение на извършеното претърсване и изземване в жилището на Л. и участвалите в него поемни лица важели според защитата същите възражения относно поставеното от страна на съда препятствие за събиране на доказателства, удостоверяващи негодността му. Противно на доказателствата, съдът бил приел, че „по несъмнен начин е установено, че претърсеното жилище, в което са открити наркотични вещества и огнестрелно оръжие с боеприпаси, е обитавано от подсъдимия Л., който се е грижел за този имот, извършвал е подобрения в него, като там периодично са живеели неговата приятелка и малолетното му дете и само те са имали достъп до имота“. Този извод съдът основавал на показанията на свидетелката Л. /баба на подсъдимия/ и свидетеля Л. /баща на подсъдимия/. Съдът обаче бил разгледал показанията на тези свидетели едностранно и игнорирайки изложеното от свидетеля Л., обясненията на подсъдимия и разпита на свидетелите, участващи при извършеното претърсване за това, че жилището било в ремонт и достъпът до него е бил безпрепятствен и от други лица. След като съдът не намирал никаква причина да постави под съмнение показанията на поемното лице - свидетеля Т. И. като служител на ОД МВР - София, той можел да убеди и защитата в това, като удовлетвори доказателственото й искане за проверка на неговите показания.

Защитата изразява и несъгласието си с извода на съда, че протоколът за доброволно предаване /л. 27 от дп/, чрез който към доказателствената съвкупност било приобщено 1 бр. топче с неправилна форма, увито в найлон със синьо-бял цвят, съдържащо зелена тревиста маса, представляваща коноп, бил годно доказателствено средство. За да го кредитира, съдът посочил, че „от съдържанието на протокола за доброволно предаване напълно може да се установи от кое лице, на кое място и по какъв начин е предаден описаният в него обект 1 бр. найлоново топче, съдържащо суха зелена тревиста маса, както и къде е било открито този предмет - а именно при извършен личен обиск на подсъдимия.“ Наказателно-правната теория и практика били категорични, че дадено веществено доказателство би могло да бъде законосъбразно ползвано единствено, само когато за него не можело да съществува и най-малкото съмнение за обстоятелствата, при които същото е било приобщено към делото. В конкретния случай, в протокола за доброволно предаване и в коментирания от съда протокол за личен обиск на подсъдимия Л. липсвала идентичност на описаната вещ, нямало данни за големина, маса, начин на изземване, запечатване и въобще не можело да бъде проследен пътят от намирането й до прилагането й. Поради неизпълнение на горепосочените условия протоколът за оглед на местопроизшествие не бил доказателствено средство за извършено процесуално - следствено действие и следвало да бъде изключен от доказателствената маса.

Същата критика към съда защитата отправя и относно процесуалния ред при извършения оглед на веществени доказателства и вземане на представителните проби, послужили за извършване на експертно изследване по изготвената ФХЕ, извършено при твърдяното участие на свидетелите В. З. и Д. Г. - системни администратори в РУ - Самоков, където се е водило досъдебното производство. Служебното положение на тези две свидетелки и разпитът им пред съда били дали достатъчно основание на защитата да се съмнява в предубедеността и заинтересоваността им от изхода на наказателното производство. И най- лесно да разсее възникналото обосновано съмнение за фиктивно участие в огледа на веществени доказателства на тези поемни лица за съда било да уважи доказателственото искане на защитата в тази насока.

Съдът бил дал вяра и на показанията на многократно осъждано лице, при това на такива, дадени пред разследващ орган в хода на проведено досъдебно производство под страх от наказателно преследване, каквото в действителност не било проведено срещу Ч. и каквото е следвало да бъде задължително проведено при наличието на данни за извършено от него престъпление. Защитата изразява съгласие, че прокурорът е този, който може да прецени, дали и какво обвинение да повдигне срещу едно лице, но за всички, участващи в това производство, било повече от ясно, че именно прокуратурата била подминала един извършител на престъпление без каквито и да било последици. Липсата на производство по реализиране на наказателна отговорност срещу лицето Ч. и различните му показания в хода на досъдебното и съдебното производство намирали единствено логично обяснение в даване на подходащи показания в хода на досъдебното производство, обслужващи обвинителната теза под заплаха от наказателна отговорност, каквато и не била реализирана към него.

Обясненията на подсъдимия, които съдът не кредитирал поради обстоятелството, че не се подкрепяли от останалите доказателства по делото, също следвало да бъдат разгледани през призмата на отказ от допускане на събиране на доказателства. Съдът ползвал и намерени в автомобила на подсъдимия две банкноти, съответстващи на описаните по делото, но не ги отнасял по никакъв начин към тези, сред които са се намирали, а именно - 2 бр. банкноти с номинал съответно 20 лева и 2 лева. Свидетелят Ч. не сочел дадените от него банкноти по серия и номер, както и да е видял други банкноти, сред които да е поставил и тези, с които твърди да е платил. Според защитата, единствените доказателства, на които се крепяло обвинението, били показания, дадени в досъдебното производство от лице с обременено съдебно минало и наркозивисимо от ранна детска възраст, което било освободено от наказателно преследване в замяна на обвинителни спрямо Л. показания, както и на обстоятелството, че инкриминираните вещи са се намирали в жилището на подсъдимия, което по това време той не е обитавал и което е било в ремонт, даващо достъп и на други лица. Било отхвърлено и възражението на защитата за проявено бездействие в хода на производството, при което бил останал напълно неизяснен източникът на първоначално постъпилата оперативна информация, че подсъдимият разпространява наркотици. Защитата изразява съгласие, че това няма отношение към предмета на доказване, но твърди, че има отношение към „подредеността“ на обвинението наред с всички останали пороци на това производство. Дори и анонимна, информацията следвало да бъде документирана. Отхвърлянето на възражението за несъответствие в изследваните обекти, подробно изложени в пледоарията на защитата, също било неубедително и несъответно на обективно установеното и следвало собствена на съда логика, несъответна на действителността.

Поради недоказаност на обвиненията, повдигнати на Л., защитата счита и наложеното му наказание за явява несъразмерно.

В резултат на гореизложеното при условията на алтернативност защитата прави искане да бъде отменена атакуваната присъда и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан или съдът да приеме, че е налице съществено процесуално нарушение и да върне делото за ново разглеждане на СОС на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК или съдът да приеме, че наказанието, наложено на подсъдимия, е явно несправедливо и да бъде заменено с по-леко, включително и размера на наложената глоба.

В жалбата си адвокат Б. счита, че при постановяване на присъдата от първоинстанционния съд не били обсъдени изложените от защитата доводи, касаещи наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и в тази връзка моли делото да се върне за ново разглеждане на Софийския окръжен съд на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК. Защита счита, че било нарушено правото на защита на подсъдимия Л., като не били събрани поисканите от защитата доказателства в хода на съдебното следствие на 19.04.2023 г., които били ограничили по недопустим начин обективното и всестранно изясняване обстоятелствата по делото. Избирателно били кредитирани показанията от досъдебното производство на основния свидетел на обвинението - К. Ч., подкрепящи обвинителната теза, а дадените непосредствено пред съдебния състав съдът приел като непълни, недостоверни в частта си относно разпространение на наркотични вещества от страна на Л., тъй като не кореспондирали с останалите събрани доказателства. Били ползвани от съда само тези показания на свидетеля Ч., които се припокривали с показанията на полицейските служители - свидетелите М., Ч. и И.. Според защитата показанията на свидетеля Ч., че се познавали с подсъдимия и били в „приятелски" отношения от 10-тина години, били нелепи и абсурдни, тъй като до 2018 г. Л. живял предимно в чужбина - Израел и САЩ и контактите му в България били основно семейни. В подкрепа на обвинителната теза според защитата било и липсата на изисканата справка от РУ - Самоков, дали има образувано досъдебно производство срещу К. Ч. за държане на наркотични вещества на 20.02.2020 г., тъй като прилагането й би показало по неопровержим начин, че последният е бил използван само за „примамка" на Л., което касаело реализиране на „активно полицейско мероприятие" по линия разпространението на наркотици.

Не били убедителни мотивите на съдията-докладчик, че поемните лица В. З. и Д. Г. (служителки на МВР) добросъвестно излагали възприетите от тях обстоятелства при извършения оглед на веществени доказателства/ВД/ и вземане на представителни проби, послужили за извършеното изследване по изготвената физикохимическа експертшица/ФХЕ/, като липсвали основания за предубеденост или заинтересуваност от изхода на наказателното производство.

Ноторно било, че поемните лица следвало да са непредубедени и в същото време на две от проведените процесуално следствени действия протоколите били подписани от лица от състава на МВР, които имали трудово-правни отношения с разследващите органи. Видно от протоколите на съдебните заседания, едното поемно лице Д. Н. бил на място, когато са започнали процесуално следствените действия, но другото - Т. И. (служител при ОДП - София област) се появил едва преди приключването им, само да удостовери с подписа си „законността" на полицейските действия, извършени в условието на неотложност. Защитата счита, че само формално бил спазен изискуемият процесуален ред по НПК, включително последващата съдебна санкция на одобряването му в установения законов срок.

Липсата на извършена своевременна дактилоскопна експертиза на иззетите от жилището на подсъдимия инкриминирани вещи - наркотични вещества и опаковки на предметите, в които са се намирали - найлонови пликове, кутии, буркани и други, оръжията и боеприпасите, не би могла по несъмнен и категоричен начин да свърже държането им от страна на подсъдимия постоянно и с необезпокояван достъп на „очевидни" или „труднодостижими" места с упражняване на фактическа власт върху тях. В тежест на обвинението било да докаже по несъмнен начин тезата си досежно обвинението срещу подсъдимия, а неизвършването на определени действия в законоустановения срок и използването на служители на МВР за „поемни лица", не можело да валидира „полицейските разследвания" по линия наркотици и разпространението им, като същите не можело да почиват на предположения относно държането им.

Поради изложеното защитата моли да бъде отменена присъдата на низовия съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг негов състав предвид множеството съществени нарушения на процесуални правила или подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения по чл. 339, ал. 1 и по чл. 354а, ал. 1 от НК. Алтернативно се прави и искане да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се определи такова при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания и искания.

Прокурорът счита въззивните жалби за неоснователни. Присъдата се атакувала с посочване на всички възможни нарушения, които не били налице в случая. Доводите на защитата, пресъздадени и в жалбата били получили аргументиран отговор в мотивите, като липсвали основания да се приеме, че избирателно били кредитирани показанията на основния свидетел, че формално бил спазен процесуалният ред по НПК и поемните лица можело да се считат за предубедени. Оплакванията за нарушено право на защита, като не били събрани поисканите от защитата доказателства за обстоятелства, включени в предмета на доказване, също се явявали неоснователни. По делото били събрани всички необходими за всестранното му изясняване доказателства с годни доказателствени средства, които били ценени вярно и обективно от първоинстанционния съд. Иска се присъдата да бъде потвърдена Настоящият състав, като прецени изложените в жалбите и допълнението към тях доводи, направените в съдебно заседание пред настоящата инстанция от страните такива и като взе предвид събраните по делото доказателства по време на досъдебното производство и от първата инстанция, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която изцяло се възприема и от настоящия състав:

На 20.02.2020 г. свидетелите Д. М., В. Ч. и И. И. - полицейски служители в група „Криминална полиция” - РУ- Самоков изпълнявали служебните си задължения на територията на град Самоков. Около 15: 30 часа извършвали обход със служебен автомобил в централната част на гр. Самоков. Движейки се по ул. „България”, в посока кв. Възраждане, свидетелите забелязали лек автомобил марка „Тойота”, с рег. № ••••••••, който се насочил към центъра на града по ул. „Търговска”. На тримата полицейски служители било служебно известно, че автомобилът обичайно се управлява от подсъдимия С. Л. от гр. Самоков, за когото имали неуточнена по своя източник информация, че се занимава с наркотични вещества. Забелязали, че и в този момент подсъдимият управлява автомобила и поради това предприели проследяването му. Подсъдимият се придвижил по улица „Търговска”, като спрял автомобила пред пункт на „Еврофутбол”, намиращ се в близост до кръстовището с ул. „Отец Паисий”.

Свидетелят И., който управлявал служебния автомобил, спрял на паркинг до читалището, намиращо се в близост до посочения търговски обект. Тримата свидетели имали пряка видимост към подсъдимия Л. и неговия автомобил. Тогава забелязали, че от заведението излиза свидетелят К. Ч. /по прякор „•••“/, когото познавали. Същият бил криминално проявен - осъждан няколко пъти /справка за съдимост - л.л. 147-149 от с.д./. Свидетелят Ч. се качил в автомобила на подсъдимия и престоял в него около две минути.

Още предишния ден двамата се били уговорили да се видят, тъй като свидетелят Ч. искал да си закупи марихуана. Свързал се с подсъдимия, защото знаел, че същият се занимава с продажба на наркотични вещества. Няколко минути преди да пристигне на уговореното място /пред пункта на „Еврофутбол”/, подсъдимият се обадил на свидетеля Ч., за да уточнят мястото на срещата. В автомобила на подсъдимия двамата провели разговор, като свидетелят Ч. дал на подсъдимия сумата от 15 лева - една банкнота с номинал десет лева и една банкнота с номинал пет лева, които поставил до ръчната спирачка на автомобила. Подсъдимият подал на свидетеля топче марихуана, увито в жълто-син найлон, което свидетелят прибрал в десния джоб на панталона си, и се върнал обратно в заведението.

През цялото време полицейските служители наблюдавали действията на свидетеля Ч.. В този момент те решили да се разделят, за да извършат едновременно проверка на подсъдимия Л. и на свидетеля Ч.. За целта свидетелят Ч. слязъл от автомобила и се обадил на свои колеги за съдействие - свид. М. Б. и свид. Д. Г., също служители на РУ-Самоков, които веднага се отправили към мястото. Тримата полицейски служители заедно влезли в обекта на „Еврофутбол” и се отправили към свидетеля Ч., който стоял на маса в близост до бара. Обяснили му, че следва да излезе от заведението, за да му бъде извършена проверка. Когато всички се намирали на тротоара, свидетелят Ч. бръкнал с дясната си ръка в десния джоб на панталона си и извадил жълто- синьото топче, като го пуснал на тротоара пред стълбите на заведението. Тримата свидетели забелязали това, като изискали обяснение от свидетеля, който им съобщил, че топчето представлява марихуана, която току-що бил закупил от подсъдимия Л.. На място бил извършен оглед от дежурен разследващ полицай /протокол за оглед на местопроизшествие - л. 29-30 от ДП/. При извършеното действие по разследването било иззето един брой найлоново топче, съдържащо суха тревиста маса.

От заключението на приетата от първостепенния съд съдебна физикохимична експертиза /л. 7687 от ДП/ се установявало, че иззетото при огледа пред вход на „Еврофутбол“ на ул. „Търговска“ вещество - растителната маса /посочена като обект № 2 в експертизата; обект № 1 в протокола за оглед на л. 29-30 от ДП/ представлява коноп с тегло 1, 09 грама, съдържащо 16, 69% активен компонент тетрахидроканабинол, на стойност 6, 54 лева.

Междувременно свидетелите М. и И. проследили автомобила на подсъдимия, който се движел в посока към сградата на пощата, където спрял. Подсъдимият влязъл в пощенската станция и след около десет минути се качил отново в автомобила. Тогава полицейските служители пристъпили към проверка - свидетелят И. поканил подсъдимия да слезе от автомобила, което той сторил. Свидетелят И. го попитал дали притежава забранени от закона вещи, при което подсъдимият извадил от джоба си едно топче, което след това прибрал. Полицейските служители пристъпили към обиск на подсъдимия по реда на чл. 80 ЗМВР /протокол за личен обиск - л. 111 от ДП/, при което било иззето топче с неправилна форма, увито в найлон със синьо-бял цвят, което съдържало суха тревиста маса. Иззетият предмет бил предаден на водещия разследването полицай с протокол за доброволно предаване /л. 27 от ДП/.

От заключението на приетата съдебна физикохимична експертиза /л. 86 от ДП/ се установявало, че иззетата при обиска растителна маса представлявала коноп с тегло 0, 60 грама, съдържаща 10, 68% активен компонент тетрахидроканабинол /обект 1 от ФХЕ - л. 86 от ДП/, на стойност 3, 60 лева.

Тъй като полицейските служители подозирали, че е възможно подсъдимият Л. да държи наркотични вещества в дома си, незабавно пристъпили към претърсване и изземване на обитаваното от него жилище - таванско помещение /етаж 4/ от къща, находяща се на ул. „•••” № • в гр. •••. Претърсването в хипотезата на неотложен случай било извършено от разследващ полицай Т. Б. в присъствието на подсъдимия и две поемни лица - свидетелите Д. Н. и Т. И., за което бил съставен протокол /л.л. 34-37 от ДП/, придружен с фотоалбум /л.л. 38-44 от ДП/. Протоколът бил одобрен от съдия от Районен съд - Самоков в срока и при условията на чл. 161, ал. 2 НПК /л. 45 от ДП/.

При извършеното претърсване на обитаваното от подсъдимия жилище били открити и иззети следните предмети: пластмасова кутия, съдържаща суха тревиста маса - съцветие /обект № 1/; прозрачен найлонов плик, съдържащ зелена тревиста маса - съцветия /обект N° 2/; найлоново топче, съдържащо суха тревиста маса /обект № 3/; електронна везна /обект № 4/; найлонов плик, частично разкъсан, с надпис „LIDL” /обект № 5/; черна пластмасова кутия с изписани цифри 8800 и ИМЕЙ 868891020000470, съдържаща 50 бр. патрони, еднакви по вид, жълти на цвят, с щампован надпис на дъното на гилзата J.F.L.7.65mm., 31 бр. патрони, еднакви по вид, жълти на цвят, с щампован надпис на дъното на гилзата 32AUTOCBC, 1 бр. лазерен прицел с надпис LAZER SIGH MODULE /обект № 6/; 1 бр. пистолет с марка „ VZOR 50", със сериен N° В36513 /обект № 7/; сива на цвят електронна везна /обект № 8/; пластмасова кутия, съдържаща суха тревиста маса - съцветия /обект N° 9/; стъклен буркан, съдържащ суха зелена тревиста маса - съцветия /обект № 10/; синя найлонова торбичка, съдържаща суха зелена тревиста маса - съцветия /обект № 11/; завита топка от стреч фолио, съдържаща суха зелена тревиста маса /обект № 12/; стъклен буркан, съдържащ суха зелена тревиста маса - съцветия /обект № 13/. Извършеният на място наркотест отчел положителен резултат за канабис спрямо изследвани обекти с номера 1, 2, 9, 10, 11, 12 и 13.

За времето от 20: 00 до 20: 34 часа на 20.02.2020 г. било извършено претърсване и изземване и на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № ••••••••, като били намерени и иззети: банкнота с номинал от 10 лева, със сериен № ВА 1741245; банкнота с номинал от 10 лева със сериен № БХ 9352024; банкнота с номинал от 5 лева със сериен № БП 8786473; банкнота с номинал от 2 лева със сериен № БФ 7381037. Претърсването в хипотезата на неотложен случай било извършено от разследващ полицай Т. Б. в присъствието на подсъдимия и две поемни лица - свидетелите В. Г. и Б. Н., за което бил съставен протокол /л.л. 46-49 от ДП/, придружен с фотоалбум /л.л. 50-51 от ДП/. Протоколът бил одобрен от съдия от Районен съд - Самоков в срока и при условията на чл. 161, ал. 2 НПК /л. 52 от ДП/.

Назначената в хода на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие съдебна физикохимична експертиза /протокол № 242/13.07.2020 г. на БНТЛ при ОД МВР - София - л. 76-87 от ДП/ изследвала представителни проби от иззетите вещества при извършеното претърсване на обитаваното от подсъдимия жилище/протокол за претърсване и изземване - л.л. 3437 от ДП, придружен с фотоалбум -л.л. 38-44 от ДП/. От заключението на вещото лице се установявало, че всяко от иззетите вещества - тревиста маса, представлява коноп, с различно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, както следва:

Представената за изследване растителна маса - представителна проба обект № 1А, взета от обект № 1 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-37 от ДП/ имала нето тегло 5, 28 гр. и представлявала коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15, 24 %.

Представената за изследване растителна маса - представителна проба обект № 2А, взета от обект № 2 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-37 от ДП/ имала нето тегло 4, 63 гр. и представлява коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 17, 46 %.

Представената за изследване растителна маса - обект № 3 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-38 от ДП/ имала нето тегло 0, 61 гр. и представлявала коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12, 93 %.

Представената за изследване растителна маса - представителна проба обект № 9А, взета от обект № 9 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-37 от ДП/ имала нето тегло 4, 67 гр. и представлявала коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 16, 04 %.

Представената за изследване растителна маса - представителна проба обект № 10А, взета от обект № 10 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-37 от ДП/ имала нето тегло 4, 74 гр. и представлявала коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 17, 81 %.

Представената за изследване растителна маса - представителна проба обект № 11А, взета от обект № 11 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-37 от ДП/ имала нето тегло 4, 40 гр. и представлявала коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13, 86 %.

Представената за изследване растителна маса - представителна проба обект № 12А, взета от обект № 12 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-37 от ДП/ имала нето тегло 4, 72 гр. И представлявала коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 18, 47 %.

Представената за изследване растителна маса - представителна проба обект № 13А, взета от обект № 13 съгласно протокол за претърсване и изземване от 20.02.2020 г. /л.л. 34-37 от ДП/ имала нето тегло 5, 00 гр. и представлявала коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19, 04 %.

В експертизата било уточнено, че изследваните обекти под номера 1А, 2А, 9А, 10А, 11А, 12А и 13А съставляват представителни проби от иззетите вещества /обозначени съответно като обекти 1, 2, 9, 10, 11, 12 и 13 в протокола за претърсване и изземване - л.л. 34-37 от ДП, придружен с фотоалбум - л.л. 38-44 от ДП/, поради което получените резултати от изследването им следвало да се отнесат за цялото количество вещество от отделните обекти, подробно описани и в протокола за вземане на представителни проби /л.л. 106-108 от ДП/.

Представителните проби били взети от специалист технически помощник в присъствието на поемни лица, за което разследващият полицай бил съставил протокол за вземане на представителни проби от 23.03.2020 г. /л.л. 106-108 от ДП/.

Конопът имал наркотично действие и нямал легална употреба, пазар и производство, поставен бил под международен и национален контрол, съгласно разпоредбите на Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г., ратифицирана от Република България и съгласно разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Конопът бил наркотично вещество от категорията на високорисковите и като такова бил определено и посочено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.

Разпоредбата на чл. 30 ЗКНВП установявала забрана за производството, преработването, търговията, съхраняването, вноса, износа, реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на наркотичните вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона, каквото бил конопът. Посочените дейности с предмет растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗКНВП и техни препарати и прекурсори можели да се осъществяват от физически и юридически лица само в предвидените в разпоредбата на чл. 73 от същия закон случаи /чл. 73: „За медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества...“/ и то след издаване на разрешение по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

От заключението на приетата оценителна експертиза /л. 90-91 от ДП/ се установявало, че стойността на всички иззети наркотични вещества /общо 1874, 55 грама/ била 11 247, 30 лева, определена по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, установени с ПМС № 23/98 г., Приложение 1.

Подсъдимият нямал надлежно разрешително по смисъла на чл. 73 ЗКНВП за държане на наркотично вещество.

От заключението на приетата балистична експертиза № 212 от 17.07.2020 г. /л. 98-102 от ДП/ се установявало, че иззетият при извършеното претърсване и изземване на жилището на подсъдимия обект /под №7 в протокола - л. 36 от ДП/ представлявал полуавтоматичен пистолет марка „CZ”, модел „VZOR 50”, калибър 7, 65x17 мм, със сериен № B36513, който бил технически изправен и годен да произвежда изстрели с боеприпаси 7, 65x17 мм „Browning, като след последното му почистване били произвеждани изстрели. Не били установени следи от интервенция върху цифровите и буквените символи на серийните номера. Представените за изследване 89 броя патрони представлявали боеприпаси калибър 7, 65х17 мм „Browning”, годни да произвеждат изстрели с оръжейни системи /автоматични и полуавтоматични/ от съответния калибър.

Подсъдимият С. Л. нямал надлежно разрешително за носене, съхранение и ползване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както изисква чл. 50, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Подсъдимият С. К. Л. бил управител и едноличен собственик на капитала на „САМ СТРОЙ 1“ ЕООД, имал едно дете /р. на 22.10.2018 г./, за което се грижил съвместно със своята приятелка.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият Л. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 339, ал. 1 НК.

Първостепенният съд е направил необходимата проверка на доказателствената съвкупност и е извършил съответния анализ на доказателствената стойност на отделните факти. Съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, основният съд е изложил в мотивите си изводите за фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, които настоящият състав споделя като правилни. Приетите за установени фактически положения, свързани с времето, мястото, начина и авторството на извършване на деянията от подсъдимия, очертаващи фактическия състав на вменените му престъпления и тяхната правна квалификация, са в съответствие с доказателствата по делото и се подкрепят от тях. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК и изследвайки същите обективно, всестранно и пълно, настоящият състав намира, че първостепенният съд е дал адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание и е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен.

За да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията, предявени му по обвинителния акт, решаващият съд е приел, че по делото са налице основни доказателствени източници, събрани в подкрепа на обвинителната теза, съставляващи протокол за оглед на местопроизшествие на ул. „Търговска“ № 33 - пред пункт на „Еврофутбол“, гр. Самоков /л.л. 29-30 от ДП/, придружен с фотоалбум /л.л. 31-32 от ДП/; протокол за извършено претърсване и изземване от дома на подсъдимия на ул. „•••“ № •, гр. ••• /л.л. 34-37 от ДП/, придружен с фотоалбум /л.л. 38-44 от ДП/ и протокол за доброволно предаване на 1 бр. найлоново топче, съдържащо суха, зелена, тревиста маса, открита при извършен обиск на подсъдимия /л. 27 от ДП/. Правилно съдът е приел, че обвинителната теза се допълвала и от данните, събрани при извършеното претърсване и изземване от лек автомобил марка „Тойота“ /л.л. 46-51 от ДП/.

За да обоснове извода си, че в обитаваното от подсъдимия жилище на ул. „•••“ № •, гр. •••, той е държал в своя фактическа власт високорискови наркотични вещества и огнестрелно оръжие с боеприпаси, както и че е разпространил високорисково наркотично вещество, съдът на първо място е съобразил данните от горепосочените писмени доказателствени средства, като основателно е приел, че същите обосновават по един убедителен и несъмнен начин авторството на деянията.

Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че с така посочените действия по разследването са били събрани ключовите и значими за решаването на делото данни, които са залегнали в основата на фактическите констатации и изводи на първата съдебна инстанция. Неоснователни се явяват възраженията на защитата на подсъдимия, че процесуалната годност на въпросните писмени доказателствени средства била опорочена. Въззивната инстанция се присъединява към изводите на първостепенния съд, че тези действия по разследването, свързани със събиране на доказателства, документирани в посочените протоколи, са били извършени в съответствие с предвидените в НПК процесуални правила, поради което възраженията на защитата в този смисъл следва да бъдат оставени без уважение. Липсват по делото доказателства, които да внасят съмнение в тяхната годност като доказателствени източници.

Изводите на първостепенния съд, че не са били допуснати нарушения при посочените по- горе процесуално следствени действия, са обосновани и законосъобразни. Съставените при условията и по реда на НПК във връзка с тяхното извършване протоколи представляват доказателствено средство за съответните действия, за реда по който те са извършени и за събраните доказателства. При техния внимателен прочит е видно, че същите са съставени от компетентен орган - разследващ полицай при РУ-Самоков, на мястото, където е извършено съответното действие по разследването, в присъствието на поемни лица, а там където е било необходимо и в присъствието на подсъдимия, като са били спазени изискванията на чл. 156 и чл. 162 НПК. В тях са описани както извършените действия в посочената последователност, така и събраните доказателства. Протоколите са подписани от органа, извършил действието и от другите участници в него. Лицата, участвали в съответните действия по разследването, не са вписали в протокола бележки и възражения, включително съответните поемни лица и подсъдимия. Не на последно място съставените протоколи са били одобрени и от съда в предвидения за това срок.

От съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие на ул. „Търговска“ № 33 - пред пункт на „Еврофутбол“, гр. Самоков /л.л. 29-30 от ДП/е видно, че са били отразени всички обективни данни, свързани с откритото топче растителна маса с нето тегло 1, 09 грама, съдържаща наркотично вещество коноп. Съдът изцяло е кредитирал в тази връзка показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Г. и Ч., приемайки, че същите са в подкрепа на отразените в този протокол данни. При предявяване на протокола за оглед в съдебно заседание пред първоинстанционния съд свидетелите В. М. и А. Б., присъствали на извършения оглед, са потвърдили своите подписи, положени в качеството им на поемни лица. Същите са заявили, че в следобедните часове на 20.02.2020 г. са били поканени от полицейските служители да наблюдават извършените действия и че са подписали изготвения протокол от огледа. Основателно съдът не е кредитирал твърденията им, че не са възприели откриването и изземването на отразеното в протокола топче с растителна маса с нето тегло 1, 09 грама, съдържаща наркотично вещество коноп, тъй като в тази им част показанията им противоречат както на заявеното от свидетелите Ч., Г. и Ч., така и на отразеното съдържание в подписания от тях в качеството им на поемни лица протокол за оглед на местопроизшествие. Обстоятелството, че посочените трима свидетели не били посочени в протокола за оглед да са присъствали на местопроизшествието, както твърди защитата на подсъдимия, не означава, че те не са присъствали и станали свидетели на извършените действия от водещия разследването по повод намирането и изземването на откритото топче растителна маса. Свидетелят Ч. също не отрича присъствието на двете поемни лица по време на огледа, като в показанията си пред първостепенния съд е заявил: “…полицаите…извикаха двама души от ромски произход за вещи лица ли, не знам за какво…“.

Противно на възраженията на защитата, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила и при извършеното претърсване в жилището, обитавано от подсъдимия, намиращо се на ул. „Хаджи Д.“ № 8 в гр. Самоков /протокол от 20.02.2020 г. - л.л. 34-37 от ДП, придружен с фотоалбум - л.л. 38-44 от ДП/, съчетано с последвалото изземване на описаните в протокола вещи. Правилно решаващият съд е приел, че съставеният протокол съдържа изчерпателни и безпротиворечиви данни за датата и мястото на действията по разследването, за времето, когато същите са започнали и завършили, за лицата, които са участвали - поемни лица свидетелите Д. Н. и Т. И., специалист технически помощник и лицето, обитаващо жилището - подсъдимия Л.. Видно е също така, че в протокола са били описани извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства. Видно от съдържанието на съставения протокол, именно подсъдимият доброволно е осигурил достъп на разследващия орган до имота с цел да бъде извършено претърсване и е присъствал от самото начало на претърсването. Доброволното участие на подсъдимия в извършеното действие по разследването напълно е било потвърдено и от показанията на свидетелите Б. и М.. Освен това в хода на претърсването подсъдимият по собствена инициатива е посочил шкаф в кухнята, в който е открита кутия, съдържаща наркотично вещество /обект №1/, като липсват данни за принудително отваряне на помещения в случай на отказ. От показанията на свидетелите Л. /баба на подсъдимия/ и Л. /баща на подсъдимия/, по несъмнен начин се установява, че основно подсъдимият е обитавал претърсеното жилище, в което са открити наркотични вещества и огнестрелно оръжие с боеприпаси, че главно той се е грижел за този имот, като включително е извършвал и подобрения в него, както и че там периодично са живеели неговата приятелка и малолетното му дете. Въпреки родствената връзка с подсъдимия, те не са отказали да свидетелстват, като правилно съдът е приел, че това не е повлияло и на тяхната безпристрастност и обективност. Относно мястото на осъществяване на държането твърденията на защитата за осъществяван ремонт и безпрепятствен достъп до процесното жилище се явяват голословни и включително опровергани от показанията на така разпитаните свидетели, имащи непосредствени впечатления относно достъпа и ползването на въпросното жилище от подсъдимия.

И настоящия състав намира, че в подкрепа на изложените данни са и показанията на свидетелите Д. Н. и Т. И., участвали като поемни лица, които няма основание да бъдат игнорирани, тъй като те достатъчно точно и в съответствие с установените обективни данни са посочили, че претърсването е извършено в тяхно присъствие, че не са напускали мястото преди приключване на въпросните действия по разследването, че са могли да наблюдават пряко действията на разследващия орган и че в тяхно присъствие са били открити и иззети инкриминираните предмети. При предявяване на протокола и фотоалбума свидетелят И. категорично е потвърдил, че по време на въпросното претърсване е бил в този имот, в който на различни места и в различни помещения от етажа са били намерени и иззети зелена тревиста маса, представляваща коноп и огнестрелно оръжие. Противно на възраженията на защитата, че поемното лице И. бил служител на ОД МВР - София и по негови думи често участва в огледи, съдът правилно е приел, че това обстоятелство не води до опорочаване на извършените действия, тъй като от една страна само по себе си то не може да обоснове предубеденост от негова страна, а от друга - по делото липсват обективни данни това лице да се счита заинтересовано от неговия изход. Не на последно място съдът е съобразил, че и законът не съдържа подобна забрана, поради което при проведеното претърсване и изземване не са налице нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 137 и чл. 160 и следващите от НПК. В подкрепа на становището си съдът е посочил и Решение № 247 от 04.08.2015 г. по н.д. № 542/2015 г., НК, III НО на ВКС, което е в същия смисъл. Със същото значение и тежест гореизложените обстоятелства се отнасят и за разпитаните поемни лица В. З. и Д. Г., участвали при извършения оглед на веществени доказателства и вземане на представителните проби /протокол за вземане на представителни проби - л.л. 106- 108 от ДП/, което съдът ще обсъди по-долу в мотивите си.

Ето защо следва да се остави без уважение възражението на защитата, че използването на служители на МВР като „поемни лица“ не можело да валидира полицейското разследване по линия на наркотиците и тяхното разпространение.

Съобразно гореизложените обстоятелства правилно съдът е приел, че ролята на тези свидетели като поемни лица е ясно установена от надлежно изготвените протоколи и че участието им в проведените процесуално-следствени действия по никакъв начин не ги компрометира. Не на последно място, липсата на каквито и да било възражения по повод осъществените процесуално-следствени действия от страна на присъстващите лица, вкл. и от подсъдимия, също е в подкрепа на този извод.

Обосновано и законосъобразно основният съд е приел, че по несъмнен начин по делото е установено, че в жилището, обитавано от подсъдимия и обект на извършеното претърсване и изземване, са били укрити наркотични вещества, както и огнестрелно оръжие и боеприпаси, държани именно от подсъдимия Л., без да има необходимото разрешение за това. По повод оплакването на защитата следва да се отбележи, че липсата на установени дактилоскопни следи от подсъдимия върху откритите предмети, иззети от дома му, по основание и тежест не е обстоятелство, разколебаващо авторството на деянието и опровергаващо извода относно осъщественото от него държане на инкриминираните наркотични вещества, оръжие и боеприпаси.

На следващо място - претърсването на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. табели •••••••• /протокол от 20.02.2020 г. - л.л. 46-49, придружен с фотоалбум - л.л. 50-51/, при което са били открити и иззети общо 4 бр. банкноти, е било извършено от разследващ полицай при РУ-Самоков, също в присъствието на две поемни лица, с участието на специалист-технически помощник и на подсъдимия, в условията на неотложност, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства. Протоколът също е бил надлежно одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 НПК от съдия /разпореждане № 37 по ч.н.д. №110/2020 г. на РС-Самоков - л. 52 от ДП/. Ето защо, съобразявайки гореизложените обстоятелства, законосъобразно и основателно първостепенният съд е стигнал до извода, че и при това процесуално следствено действие са били спазени всички процесуални правила и изисквания.

Противно на възраженията от страна на защитата, съдът правилно е кредитирал и изготвения протокол за доброволно предаване /л. 27 от ДП/, чрез който към доказателствената съвкупност е било приобщено 1 бр. топче, с неправилна форма, увито в найлон, със синьо-бял цвят, съдържащо зелена тревиста маса, представляваща коноп, приемайки, че и този протокол представлява годно доказателствено средство. В конкретния случай на подсъдимия е бил извършен обиск по реда на ЗМВР/протокол от 20.02.2020 г. за личен обиск по реда на чл. 80, ал. 1 ЗМВР /л. 111 от ДП/ и в него е било открито държаното от него наркотично вещество. Правилно първостепенният съд е съобразил, че доколкото обискът по реда на ЗМВР не е способ на доказване и чрез него не могат директно да се приобщават вещи и предмети към доказателствената съвкупност, органите на досъдебното производство са приобщили иззетите при извършването на обиска вещи към доказателствения материал по делото чрез протокола за доброволно предаване. Действително правилата на НПК не сочат изземването на вещи като единствен способ за приобщаване на веществени доказателства. Ако това е сторено чрез доброволното им предаване, документирано по съответния процесуален ред и осъществено в рамките на образувано наказателно производство, съдебната практика е категорична, че принадлежността на това действие по разследването не може да бъде отречена. В този смисъл са и съображенията на първостепенния съд, който правилно е приел, че съответните протоколи представляват писмени доказателствени средства от рода на „други процесуални действия“ по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК и тяхната доказателствена годност подлежи на проверка за чрез всички допустими доказателствени способи. В случая следва да се приеме, че въпросният протокол за доброволно предаване представлява годен процесуален документ, от чието съдържание напълно се установява от кое лице, на кое място и по какъв начин е предаден описаният в него обект /1 бр. найлоново топче, съдържащо суха зелена тревиста маса/, както и къде и при какви обстоятелства е бил открит този предмет - а именно при извършен личен обиск на подсъдимия. Неоснователни са възраженията на защитата, че в протокола за доброволно предаване и в протокола за личен обиск на Л. липсвала идентичност на описаната вещ. При внимателен прочит на двата протокола е видно, че и в двата случая иззетата вещ е описана като найлоново топче, съдържащо суха зелена тревиста маса, като нейният вид и количество е бил предмет на извършената физикохимична експертиза /протокол № 242/13.07.2020 г. на БНТЛ при ОД МВР - София - л. 76-87 от ДП/.

В своята доказателствена дейност във връзка с установяване авторството на деянието и начина на неговото извършване, съдът е съобразил и извършения оглед на веществени доказателства и вземане на представителните проби /протокол за вземане на представителни проби - л.л. 106-108 от ДП/, послужили за извършване на експертно изследване по изготвената ФХЕ /л.л.76-88 от ДП/. И при това процесуално следствено действие не са били установени допуснати нарушения на процесуалния ред, тъй като същото е било извършено отново в съответствие на процесуалните изисквания - от разследващия полицай, с участието на вещо лице /специалист технически помощник/ и две поемни лица, като съставеният протокол е отразил в необходимата пълнота релевантните за делото обстоятелства. Както беше вече посочено, обстоятелството, че участвалите в това действие поемни лица са били служители на МВР, по никакъв начин не внася порок в неговото извършване и осъществяване, още повече липсват и данни, създаващи основания за съмнение в тяхната добросъвестност и безпристрастност. Разпитани в хода на съдебното следствие, поемните лица - свидетелите В. З. и Д. Г. са потвърдили участието си при извършването на това действие и добросъвестно са изложили обстоятелствата, при които е било извършено то. Не на последно място, съдът не е констатирал и наличието на каквито и да било основания за предубеденост или заинтересованост на тези лица от изхода на наказателното производство. Такъв един извод не би могъл да бъде изведен единствено и само от обстоятелството, че същите са били служители на МВР. Както беше отбелязано и по-горе в мотивите законът не налага такава забрана.

За да приеме за доказани обстоятелствата, включени в обвинителната теза, съдът се е позовал и на събрани по делото гласни доказателствени средства – основно съдът е спрял вниманието си на показанията на свидетеля Ч.. Съдът не е намерил основание да не се довери на депозираните в хода на съдебното следствие показания на този свидетел и на надлежно приобщените му показания от ДП в посочените в мотивите части, приемайки че същите са последователни, достатъчно детайлни и кореспондиращи напълно с останалите кредитирани доказателства. Същите съдържат подробно описание на начина, по който подсъдимият се е уговорил със свидетеля да му предаде съответното количество коноп, с което реално е осъществил и неговото разпространение. Показанията на свидетеля в тази насока са достатъчно категорични, за да бъдат отхвърлени като неоснователни възраженията на защитата, че първостепенният съд бил приел при липса на доказателства такова уговаряне между Ч. и Л.. Показанията на Ч. от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, поддържани от него и пред съда, за предадените от него, в замяна на получената от подсъдимия доза наркотично вещество, две банкноти с номинал 10 лв. и 5 лв. при срещата им в лекия автомобил, не са изолирани, а се подкрепят от данните, отразени в протокола за извършеното претърсване и изземване на лекия автомобил и фотоалбума към него /л.л. 46-51 от ДП/. При внимателен прочит на въпросния протокол се установява, че при това действие по разследването са били открити общо 4 бр. банкноти, две от които съвпадали по описание с предадените от Ч. и са били намерени точно под таблото на автомобила, където са били и оставени от Ч.. Гореизложеното недвусмислено потвърждава тезата, както и първостепенният съд е приел, че иззетото и приобщено при извършения оглед пред вход на „Еврофутбол“ на ул. „Търговска“ наркотично вещество /растителна маса с нето тегло 1, 09 грама, представляваща коноп, на стойност 6, 54 лева - обект №2 по ФХЕ/, е било предмет на разпространение от страна на подсъдимия. Мястото на намиране на въпросното вещество съвпада с мястото на срещата му със свидетеля Ч.. Всички тези данни се потвърждават и от показанията на свидетелите Б., Ч. и Г., съпроводили свидетелят Ч. до изхода на заведението, където същият е изпуснал наркотичното вещество, иззето впоследствие. В останалата част показанията на свидетеля Ч., депозирани в хода на съдебното следствие, се потвърждават и от показанията на полицейските служители М., Ч. и И., кредитирани в частта им, в която те пряко са наблюдавали влизането на свидетеля в автомобила на подсъдимия пред пункта на „Еврофутбол“ и връщането на свидетеля Ч. обратно в заведението, у когото и където впоследствие е било намерено въпросното наркотично вещество. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Ч., депозирани пред съда, в частта им, в която същият е отрекъл, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества /“не е вярно, че Сами е дилър на наркотици“ - л. 114/, приемайки, че в тази им част същите не кореспондират с данните за намерените електронни везни и за голямото количество наркотично вещество, открити в жилището на подсъдимия, като голямото количество не дава основание да се приеме, че то е било предназначено за лична употреба от него. Напротив, установените обстоятелства в обратния смисъл кореспондират по-скоро на данните по този въпрос, съдържащи се в показанията на свид. Ч., дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 61 от ДП - „бях чувал от познати, че С. продава марихуана“/, поради което правилно съдът е кредитирал именно тези показания. Ето защо неоснователни са и възраженията на защитата, че съдът избирателно бил кредитирал показанията от досъдебното производство на Ч. и че не бил изложил мотиви, защо възприема само част от показанията на свидетеля Ч., дадени в хода на съдебното следствие.

За решаващия съд е останала неизяснена причината, поради която водещите разследването са игнорирали факта, че и свидетелят Ч. е държал наркотично вещество, но от вниманието му не е убягнало обстоятелството, че няма отношение към доказаността и съставомерността на извършените от подсъдимия деяния развитата от защитата му теза, че Ч. бил депозирал показанията в подкрепа на обвинителната теза, тъй като бил мотивиран от това, че нямало да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност. Дори и да се допусне това, въпреки че самият Ч. категорично го е отрекъл в показанията си пред съда и няма данни по делото, които да подкрепят едно такова твърдение от защитата, това обстоятелство по никакъв начин не променя фактите, изложени по-горе, че подсъдимият е държал наркотично вещество с нето тегло 1, 09 грама, представляващо коноп, което на 20.02.2020 г. е разпространил, като е предал същото на свидетеля Ч.. Тези обстоятелства не се променят и от липсата на производство по реализиране на наказателна отговорност и по отношение на Ч., въпреки че е необходимо в случая да се отбележи, че и защитата на подсъдимия в жалбата си изразява съгласие, че прокурорът е този, който преценява дали и какво обвинение да повдигне срещу едно лице.

При осъществяване на доказателствената си дейност съдът е отделил необходимото внимание и на обясненията на подсъдимия, проявявайки необходимото усърдие при тяхното обсъждане и оценка съобразно останалите писмени и гласни доказателства по делото. Основателно съдът е приел, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, тъй като са изолирани и неподкрепени от други доказателства, поради което очевидно изграждат защитна теза. Съдът е отклонил твърденията на подсъдимия, че свидетелят Ч. му бил подхвърлил наркотично вещество с цел да го злепостави, че Л. нямал представа как са попаднали в дома му откритите там вещества и че той нямал нищо общо с тях. Съдът правилно е приел, че депозираните в този смисъл обяснения не намират потвърждение в нито едно от събраните доказателства. Първата инстанция е приела за доказан факта на разпространение от страна на подсъдимия, изхождайки от извършения му личен обиск, при който в него е било открито едно топче, съдържащо тревиста маса, представляваща коноп, съобразявайки, че в автомобила му са били намерени 1 бр. банкнота с номинал от 10 лева, серия № БХ9352024 и 1 бр. банкнота с номинал от 5 лева, серия № БП8786473, които напълно съвпадат с описанието, дадено от свидетеля Ч. /в приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания от досъдебното производство - л. 60 от ДП/ и отчитайки, че Ч. е предал на подсъдимият Л. тези парични знаци именно за да получи от подсъдимия наркотичното вещество, впоследствие изпуснато от Ч. и иззето от органите на досъдебното производство при извършения пред пункта на „Еврофутбол“ оглед. Обосновано основният съд е извел и извода, че наркотичните вещества са били държани от подсъдимия с цел да бъдат разпространени и че именно подсъдимият Л. е упражнявал фактическа власт върху тях, изхождайки от голямото количество наркотични вещества, намерени в дома на подсъдимия, съобразявайки, че същите са били разпределени в различни по вид опаковки и с различно количество, отчитайки, че въпросните вещества са надхвърляли в пъти количеството, което би могло да бъде употребено от едно лице дори в дългосрочен план и не на последно място - вземайки предвид и откритите и иззети от дома му и два броя електронни везни. Съдът е приел за противоречаща на всякаква логика изразената от подсъдимия теза, че наркотичните вещества са били държани в жилището му от други лица. Изхождайки от значителната стойност на намерените в жилището му наркотични вещества, от липсата на каквито и да било данни за предполагаемите лица, имали необезпокоявано достъп до жилището на подсъдимия и от укритите на различни места, дори някои труднодостъпни, наркотични вещества и то без негово знание, съдът е приел за несъстоятелна така поддържаната теза от подсъдимия за авторство, различно от неговото. Поради гореизложените обстоятелства правилно първостепенния съд е счел, че обясненията на подсъдимия подлежат на отхвърляне, поради липсата на каквато и да е доказателствена подкрепа.

Въззивната инстанция, подобно на основния съд, намира за неоснователно възражението на защитника адвокат М., че в хода на производството бил останал напълно неизяснен източникът на първоначално постъпилата оперативна информация, че подсъдимият разпространява наркотици. В жалбата си пред въззивната инстанция защитата също е изразила съгласие, че това няма отношение към предмета на доказване, но е счела, че това има отношение към „подредеността“ на обвинението. Въззивната инстанция също споделя становището на първостепенния съд, че липсата на свидетелства относно източника на информация не води до съществена непълнота в доказателствената съвкупност, каквато позиция е застъпена от защитата. Това обстоятелство стои извън предмета на доказване, очертан с обвинителния акт и по никакъв начин не би могло да промени приетите за доказани фактически изводи, че на инкриминираната дата и място подсъдимият Л. е държал високорискови наркотични вещества, разпределени под различно количество на отделни места в обитаваното от него жилище. Съдът правилно е приел, че без значение за разкриване на престъпната дейност на подсъдимия е обстоятелството, дали това е станало случайно или по повод постъпил служебно анонимен сигнал.

Следва да се приеме за неоснователно и възражението на защитата, че било нарушено правото на защита на подсъдимия Л., като не били събрани поисканите от защитата доказателства в хода на съдебното следствие на 19.04.2023 г., което ограничило по недопустим начин обективното и всестранно изясняване обстоятелствата по делото. При внимателен прочит на съдебния протокол от посочената дата е видно, че решаващият съд с подробно мотивирано протоколно определение се е произнесъл и е оставил без уважение направените от защитника адвокат М. доказателствени искания. Суверено право на съдебния орган е да прецени дали исканите от страните допълнителни доказателства имат значение за правилното решаване на делото, налага ли се тяхното събиране или по делото има установени данни или са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, позволяващи разрешаването на въпросите, във връзка с които се иска събирането на въпросните допълнителни доказателства. Именно това е сторил решаващия съд с цитираното протоколно определение, като конкретно и ясно е посочил, защо не следва да се уважава направените от адвокат М. доказателствени искания.

Несъстоятелно е и възражението на защитата, че показанията на свидетеля Ч., че се познавали с подсъдимия и били в приятелски отношения от 10-тина години, били нелепи и абсурдни, тъй като до 2018 г. Л. живял предимно в чужбина - Израел и САЩ и контактите му в България били основно семейни. В показанията си, депозирани в съдебно заседание пред първостепенния съд на 25.03.2022 г., /л.11 от нд/ свидетелят Ч., категорично е посочил, че се познават с Л. от детските им години, като свидетелят е заявил още, че му е известно, че след това подсъдимият доста време е отсъствал от страната, преди да се завърне отново.

Съдът се е доверил и на извършените по делото експертизи, чийто заключения е кредитирал изцяло, което се споделя и от въззивната инстанция. Извършената физикохимична експертиза е установила както количеството и вида на иззетите високорискови наркотични вещества, така и съдържанието на активния компонент. Стойността им е била предмет на приетата по делото оценителна експертиза, която е направил необходимите изчисления, съобразявайки правилата за определяне на цените на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството, регламентирани с ПМС № 23/98 г., Приложение 1. Настоящият състав възприема съображенията на първостепенния съд, че не е налице каквато и да е неяснота в заключението на ФХЕ, за каквото е загатнала адвокат М. отново и във въззивната си жалба. Вещото лице е било разпитано в съдебно заседание и е дало достатъчно ясно разяснение на причината, поради която обектите са посочени с различни номера /л. 87 от ДП/. Съдът не е констатирал наличие на дублиране на изследвани обекти, което да е довело до противоречия в доказателствата и неизясняване на значими по делото факти, което се споделя и от настоящата инстанция.

Годността на иззетите 89 броя патрони, представляващи боеприпаси, калибър 7, 65х17 мм „Browning” и на полуавтоматичния пистолет марка „CZ”, модел „VZOR 50”, калибър 7, 65x17 мм, със сериен № B36513 да произвеждат изстрели и техническата изправност на пистолета са били обект на изследване на приетата балистична експертиза № 212 от 17.07.2020 г. /л. 98-102 от ДП/, която е дала положителен отговор на поставените й въпроси досежно горепосочените обстоятелства и чието заключение е било напълно кредитирано от първостепенния съд. Настоящият състав споделя становището на първостепенния съд, че вещите лица по посочените експертизи са дали пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, като тяхната компетентност и безпристрастност не са били обект на съмнение.

Не на последно място съдът е изследвал и приел за установено и обстоятелството, че подсъдимият Л. не е имал надлежно разрешително по смисъла на чл. 73 ЗКНВП за държане на наркотично вещество и за носене, съхранение и ползване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както изисква чл. 50, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ.

От всички изложени по-горе доводи и съображения настоящият състав намира, че депозираните искания в жалбите на двамата защитници, а именно - подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.

Неоснователни се явяват и исканията на двамата защитници да бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода и наложената глоба по отношение и на двете приети за доказани престъпления.

По отношение на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК.

Въз основа на правилно установените и приети за доказани фактически обстоятелства обосновано и законосъобразно основният съд е приел, че подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 НК.

И настоящият състав споделя правния извод на първостепенния съд, че от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на посоченото престъпление, като на 20.02.2020 г., в гр. Самоков, в недвижим имот - жилище, находящо се на ул. „•••“ № •, ет. • - и в себе си - в десен джоб на панталоните си, без надлежно разрешително, което се изисква съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 3 от Наредба за условията и реда за разрешение на дейностите по този член, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп, включен в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - Приложение 1 към чл. 3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /подробно описани по-горе/, и на същата дата 20.02.2020 г. - в гр. Самоков, на ул. „Търговска“ № 33, пред букмейкърски пункт „Еврофутбол“, е разпространил високорисково наркотично вещество, включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - Приложение 1 към чл. 3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно коноп с нето тегло 1, 09 грама, с активен компонент тетрахидроканабинол 16, 69 % и на стойност 6, 54 лв., като го продал за сумата в размер на 15, 00 лева на К. Б. Ч., с ЕГН: ••••••••••, от гр. Самоков, като всички наркотични вещества са с общо нето тегло 1 874, 55 грама и на обща стойност 11 247, 30 лв.

Правилно съдът е приел, че изпълнителното деяние на престъплението е било осъществено в две от формите му - държане и разпространяване на високорисково наркотично вещество, като подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително за това.

Настоящият състав споделя и становището на първостепенния съд, че от субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл - съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждайки и обществено опасните му последици, като е искал и тяхното настъпване.

Въззивната инстанция се солидаризира със становището на първата инстанция, че количеството, различният вид на държаните от подсъдимия наркотични вещества - суха растителна маса и съцветия, разпределението на наркотичните вещества в различни опаковки и наличието на две електронни везни, намерени на едно и също място, по несъмнен и категоричен начин доказват, че подсъдимият е държал наркотичните вещества с цел разпространението им, а не за лична употреба. Съобразно установените и приети за доказани обстоятелства по делото решаващият съд е стигнал и до извода, че наркотичното вещество, което подсъдимият е държал в джоба си, също е било предназначено да бъде разпространено.

Така посочените обстоятелства обективират именно държане с цел разпространение, каквото и действително е било извършено.

При индивидуализацията на предвидените за това престъпление наказания съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство осъществяването на две от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, немалкото количество наркотични вещества и значителната им стойност/последното най-вече при определяне размера на наложената глоба/.

Като смекчаващи обстоятелства съдът е взел предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение - баща на малко дете, трудовата му ангажираност като ски инструктор и управител на притежаваното от него търговско дружество, оказаното от него съдействие на разследващите органи за откриването на наркотичните вещества и доброто му процесуално поведение.

Съобразявайки съотношението на така приетите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК, съдът е наложил наказание за това престъпление при условията на чл. 54 НК в долните граници на предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от три години, налагайги и кумулативно предвиденото наказание глоба, определяйки го в размер на 8000 лева.

Така определените наказания по тежест и размер са достатъчни, за да окажат поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, предвид целите по чл. 36 от НК, като по-голяма снизходителност би била прекомерна. Ето защо направеното в този смисъл от защитата искане във въззивната жалба за намаляване размера на наказанието за това престъпление се явява неоснователно.

По отношение на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.

Въз основа на приетите за установени и посочени по-горе в мотивите фактически обстоятелства, обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че от обективна страна подсъдимият Л. е осъществил и състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, като на 20.02.2020 г., в гр. Самоков, в недвижим имот - жилище, находящо се на ул. „•••“ № •, ет. •, е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия - полуавтоматичен пистолет марка „CZ“, модел „Vzor 50“, калибър 7, 65 х 17 мм, със сериен номер „В36513“ и боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия - 89 /осемдесет и девет/ бр. патрони, калибър 7, 65 х 17 мм, без да има за това надлежно разрешение.

Тази правна квалификация съдът е приел за установена от конкретиката на проследените събития и при отчитане проявената престъпна деятелност на подсъдимия, който е упражнявал фактическа власт върху откритите в обитавания от него недвижим имот огнестрелно оръжие и боеприпаси, които са били напълно годни да произвеждат изстрели, съгласно заключението на балистичната експертиза. В настоящия случай от обективна страна е установено, че подсъдимият С. Л. не е разполагал с надлежно разрешение за придобиване и държане на огнестрелни оръжия, поради което същият незаконно е придобил и държал инкриминирания пистолет и боеприпаси.

По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че и това престъпно деяние на подсъдимия е безспорно установено с оглед събраните по делото доказателства, анализирани по-горе, които не се налага да бъдат преповтаряни.

Правилно първостепенният съд е счел, че подсъдимият Л. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съобразявайки дефинираните в закона рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на единственото справедливо наказание, съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и за това престъпление.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение, трудовата му ангажираност и доброто му процесуално поведение.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е взел предвид значителния брой на държаните от подсъдимия боеприпаси.

По изложените съображения, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и след съвкупна преценка на смекчаващите и отгчаващите обстоятелства съдът е счел, че следва да определи наказанието за това престъпление към предвидения минимум и в съгласие с чл. 54 от НК е определил едно справедливо наказание "лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години, като настоящият състав и за това престъпление счита, че проявата на по-голяма снизходителност би била прекомерна. В този смисъл направеното от защитата искане във въззивната жалба за намаляване размера на наказанието за това престъпление се явява неоснователно.

И настоящият състав намира, че съвкупната преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия и за двете престъпления факти не дава основание да се приеме наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, което от своя страна изключва приложението и на разпоредбата на чл. 55 НК.

Съобразно размера на наложеното при условията на чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание от 3 /три/ години "лишаване от свобода", правилно и законосъобразно е и решението на първостепенния съд да отложи на основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието за срок от пет години, считайки, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е наложително общо определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Настоящият състав споделя този извод на първостепенния съд, който в тази връзка е отчел сравнително по-ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало, неговото семейно положение и трудова ангажираност. Въззивната инстанция намира, че в тази насока следва да бъде отчетена и младата възраст на подсъдимия.

Обосновано и законосъобразно решаващият съд е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание наложеното наказание глоба в размер на 8 000 лева.

Обосновано и законосъобразно съдът - на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел в полза на държавата предмета и средствата на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК - коноп с общо нето тегло 1 874, 55 грама и на обща стойност 11 247, 30 лв. и 2 бр. везни.

• на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК е отнел в полза на държавата полуавтоматичен пистолет марка „CZ“, модел „Vzor 50“, калибър 7, 65 х 17 мм, със сериен номер „В36513“ и 89 /осемдесет и девет/ бр. патрони, калибър 7, 65 х 17 мм.

• на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК е отнел в полза на държавата пряката облага, придобита от престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, а именно - пари в размер на 15 (петнадесет) лева - 1 бр. банкнота с номинал 10 лева с № БХ 9352024 и 1 бр. банкнота с номинал 5 лева с № БП8786473.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, като правилно е разпоредил 1 бр. банкнота с номинал 20 лева с № ВА1741245 и 1 бр. банкнота с номинал 2 лева с № БФ7381037, които нямат отношение към извършеното деяние, да бъдат върнати на техния собственик - подсъдимия Л., а 1 бр. частично разкъсан найлонов плик, 3 бр. пластмасови кутии, 2 бр. стъклени буркани, опаковки от обекти, предмет на ФХЕ, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съобразно изхода на делото съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР - София сумата в размер на 883, 27 /осемстотин и осемдесет и три лева и 27 ст./ лева за разноски в досъдебната фаза на производството и по сметка на Софийски окръжен съд - сумата в размер на 140, 00 /сто и четиридесет/ лева, за направените разноски в съдебната фаза на производството.

При разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативният съд