Решение № 106 от 1.8.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 165/2025 г.

Производството е с правно основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Жалбоподателят „М.К.” ООД с ЕИК •••••••••, със седалище гр.Б. ул. „Ц.С.“ №15 чрез адв.Д. А. обжалва отказ с рег. №20250630130450/02.07.2025г. на Агенцията по вписванията за вписване на регистрацията на промени по партидата на „М.К.” ООД.

В жалбата се излагат съображения, че изводите на длъжностното лице по регистрацията са необосновани и незаконосъобразни.

В конкретния случай е поискано вписването изключване на съдружника Н.М.К. и поемане на неговите дялове от П.П. П., който става и едноличен собственик на капитала. Към заявлението са представени всички необходими документи, установяващи изключването на съдружника Н.М.К.. На 26.04.2024 г. в ТРРЮЛНЦ, въз основа на заявление образец „Б5“, депозирано от ЧСИ С.Я. е вписан запор върху притежаваните от Н.М.К. 100 дружествени дяла всеки с номинална стойност от 1 /един/ лев от капитала на “М.К. ” ООД, с ЕИК •••••••••.

На 20.03.2025 г., управителят на дружеството “М.К. ” ООД, с ЕИК ••••••••• - П.П., е връчил на съдружника Н.М.К. писмено предупреждение за изключване с подробно изложени в него съображения. Предупреждението е изготвено след проведено общо събрание, на което са присъствали и двамата съдружници.

На 26.06.2025 г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците в дружеството „М.К.“ ООД, за което е съставен надлежен протокол. На общото събрание е взето валидно решение за изключването на Н.М.К. като съдружник в “М.К. ” ООД, с ЕИК •••••••••, което обстоятелство е потвърдено и от длъжностното лице по регистрацията, доколкото липсват мотиви в обратна насока.

Взето е решение свободният капитал да бъде поет от оставащия съдружник П.П., като изрично е предвидено на изключеният съдружник да не се изплаща дела от капитала, а да бъде изготвен счетоводен баланс именно предвид наличието на вписан запор върху дружествените му дялове.

С оглед настъпилите промени, управителят на дружеството е подал чрез адв. Д. С. А. заявление с вх. № 20250630130450 / 30.06.2025г. по образец „А4“ за вписване на промени по обстоятелствата по партидата на дружеството и за обявяване на актуален учредителен акт. С мотивиран отказ № 20250630130450/02.07.2025г., ДЛР е отказала вписване на заявените за вписване обстоятелства, посочени по-горе.

По същество атакуваният отказ е неправилен и незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна. Единственият мотив на длъжностното лице по регистрацията е този, съгласно който при наличието на вписан запор върху дружествените дялове в капитала на ООД на съдружник, то това обстоятелство препятствало изключването му. От фактическа страна не е спорно, че върху дружествените дялове на изключения съдружник е вписан запор от частен съдебен изпълнител. Изводите на длъжностното лице обаче, че това обуславя невъзможност един съдружник да бъде изключен са неправилни. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта, като в случай на налагане на запор съдружникът - длъжник не може да променя членственото си правоотношение така както то съществува като съвкупност от права и задължения, включително да го прекратява. Това правило обаче е приложимо само по отношение на съдружника длъжник, а не и по отношение на останалите съдружници в дружеството. Няма нормативна забрана членственото правоотношение да бъде променяно /прекратяване/ от самото дружество на основание чл. 126 от ТЗ. /така: Решение 1075 от 30.05.2018 г. на СГС по т.д. 686/2018 г.; Решение № 1868/19.09.2018 г. по т.д. 1817/2018 г. на СГС; Решение № 595 от 30.09.2021 г. по в.т.д. № 831/2021 г. на Апелативен съд - София - приложени към настоящата жалба./ Да се приеме, че съдружник с вписан запор върху дружествен дял не може да бъде изключен от Общото събрание би означавало, че членовете на Дружеството ще са принудени да имат за съдружник едно лице, което по никакъв начин не оказва съдействие за дейността на дружеството /какъвто и настоящият случай/ или дори съдружник, който действа против интересите на дружеството, защото е длъжник на трето лице. Безспорно е че интересите на кредитора на съдружника следва да бъдат защитени, но охраняването на правата на кредитора не може да е за сметка на правата на дружеството и на останалите съдружници, които нямат качеството „длъжник“ на същия този кредитор, и по отношение на които не важи забраната да прекратяват членственото правоотношение между длъжника и дружеството, предвидена в чл.451 ГПК, която има действие за длъжника, но не и за трети лица. Още повече, че прекратяването на членственото правоотношение поражда правото на съдружника да получи плащане от дружеството — приспадащата се част от имуществото на дружеството, остойностена към момента на прекратяването /ч 125, ал. 3, вр. чл. 125, ал. 1, т. 3 от ТЗ/. Затова и вземането на ликвидационен дял следва да се счете, че е предмет на запор и че плащането при извършено вписване /налагане/ на запора към датата на прекратяване може да бъде извършено единствено на кредитора на изключения съдружник - длъжник. /Решение 1075 от 30.05.2018 г. на СГС по т.д. 686/2018 г.; Решение 1868/19.09.2018 г. по т.д. 1817/2018 г. на СГС/. Описаното в настоящата жалба правно тълкуване защитава както интересите на кредиторите на съдружника, така и на самото дружество, а и на останалия съдружник, който не е и не би могъл да бъде задължен да участва в общо дружество с лице, което не оказва необходимото съдействие само защото е длъжник на трето лице. Фактът, че върху дружествените дялове е наложен запор съгласно чл. 517 от ГПК не е и не може да бъде пречка за осъществяване на фактическия състав на изключване, уреден в чл. 126 от ТЗ, КОЙТО В НАСТОЯЩИЯ СЛУЧАЙ НЕ Е СПОРНО ДА СЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛ, ЕТО ЗАЩО СЛЕДВА Н.К. ДА БЪДЕ ЗАЛИЧЕН КАТО СЪДРУЖНИК И ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО ДА Е ВИДНО ПО ПАРТИДАТА НА ДРУЖЕСТВОТО. Без значение за изключването на съдружника - длъжник е обстоятелството дали само е наложен запор съгласно чл. 517, ал. 1 от ГПК или дори е започнала процедура по чл. 517, ал. 3 ГПК. Не може да се приеме, че процедурата по изключване е неприложима при започнало принудително изпълнение, изпълнение по отношение на дружествените дялове на съдружника, основаващо се на нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК и това е така, тъй като обект на това изпълнение са дружествените дялове, респективно вземането, което съдружникът има към Дружеството, в размер на приспадащата се част от активите, съобразно участието му в капитала на дружеството. Т.е. не е налице колизия на интереси и права, поради което изключването е възможно. Само се променя титуляра на вземането / така: Решение № 92/16.01.2017 г. по т.д. 9447/2016 г. на СГС, Решение 1368/19.09.2018 г. по т.д. 1817/2018 г. на СГС./ В случая, с изключването на Н.К., наложеният запор върху дружествените му дялове би имал действие по отношение на вземането му по чл. 125, ал. 3 ТЗ и дружеството е задължено да престара на кредитора на съдружника, под страх от това да плати два пъти вземането. Несъстоятелни са съжденията, че изключването било незаконосъобразно, защото изключеният съдружник имал запор върху дела. Това би довело до абсурдния правен извод, че всяко лице може да блокира изключването си чрез вписване на запор върху дружествените си дялове от мним кредитор, което би поставило съдружниците длъжници в по-благоприятно положение от тези, които съвестно съдействат за дейността на дружеството.

Длъжностното лице неправилно е приело, че наложеният запор върху дружествените дялове на съдружника Н.К. е пречка за вписване на исканите промени. Съобразно разпоредбата на чл.125, ал.З от ТЗ, дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването и въз основа на баланса се определя размера на дружествения дял. Съгласно чл.127 от ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Тази равностойност е облигационна последица от прекратяване на членството и вписването в регистъра. Без значение е дали е наложен запор върху дружествения дял или не, тъй като уреждането на имуществените отношения на напускащия съдружник с дружеството ще се реализира при защитата на интересите на неговия кредитор по реда на чл. 73в от ТЗ, съгласно която плащания на съдружник, произтичащи от дялове в търговско дружество, които са запорирани, се извършват само ако кредиторът със запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. Последиците на запора преминават върху ликвидационния дял, каквато е и целта на запора - да обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното си вземане при изпълнение върху дял на съдружника от търговското дружество по реда на чл. 517 от ГПК като получи припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Предвид изложеното, наличието на запор върху дяловете на Н.К. не е пречка за вземане на решение за изключването му като съдружник. Касае се са различни, самостоятелни фактически състави, като е недопустимо наличието на запор да се явява пречка за дружеството да предприема съответните действия, свързани с членствените правоотношения, права и задължения на отделните съдружници.

На последно място, не е основателно твърдението на длъжностното лице, че върху дяловете на Н.К. имало наложен запор от негови кредитори, което приравнявало изключването му на разпореждане с дяловете му. На първо място, в конкретния случай се касае за изключване на Н.К. като съдружник, а не за разпореждане с дяловете му по смисъла на чл.451, ал.1 от ГПК. Наложеният запор върху дружествен дял обуславя забрана към съдружника за прехвърляне на дружествения му дял, но не и забрана за изключване на съдружника и поемане на дела му от другия съдружник.

Ето защо жалбоподателят „М.К.” ООД моли съда да отмени обжалвания отказ.

Агенцията по вписванията, за да постанови обжалвания отказ намира, че с посоченото заявление не установява съществуването на заявените за вписване обстоятелства, длъжникът не би могъл валидно да бъде изключен от дружеството и другият съдружник да поеме дружествения му дял, а именно той ще престане да бъде собственик на дяловете в нарушение на чл.451 ал.1 ГПК.

Агенцията по вписванията е подала отговор на жалбата, като намира отказа за законосъобразен.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като е подадена от процесуално легитимирано лице и в срок. Жалбата е подадена на 08.07.2025г., като отказът е постановен на 02.07.2025г. Внесена е дължимата държавна такса, представено е пълномощно за процесуално представителство.

Със заявление с вх. №20250630130450/30.06.2025г. по образец „А4“ за вписване на промени по обстоятелствата по партидата на „М.К.” ООД и за обявяване на актуален учредителен акт е поискано вписването на заличаването на Н.М.К., като съдружник и вписването на П.П. П. като едноличен собственик на капитала, обявяването на учредителен акт на „М.К.” ООД.

Жалбата е неоснователна.

С покана от 10.03.2025г. управителят П.П. П. е свикал Общо събрание на съдружниците на „М.К.” ООД на 20.03.2025г. Поканата е получена от съдружниците на 10.03.2025г.

На 20.03.2025г. Общото събрание на съдружниците на „М.К.” ООД са обсъждали дейността на съдружницика Н.М.К. и дружеството.

С предупреждение от 20.03.2025г. управителят П.П. П. предупреждава съдружника Н.М.К., че ще бъде изключен като съдружник, поради системно неизпълнение на задълженията си за оказване на съдействие и извършване на дейността на дружеството и системно неизпълнение на решенията на общото събрание. Предупреждението е получено от съдружника Н.М.К. на 20.03.2025г.

С покана от 19.06.2025г. управителят П.П. П. на „М.К.” ООД е свикал Общо събрание на съдружниците на 26.06.2025г. с посочен дневен ред. Видно от поканите на 19.06.2025г. съдружниците Н.М.К. и П.П. П. са уведомени за свиканото на 26.06.2025г. ОСС на „М.К.” ООД.

На Общо събрание на съдружниците на 26.06.2025г. на „М.К.” ООД са взети решения на основание чл.126 ал.3 т.1 ТЗ да се изключи Н.М.К. като съдружник от „М.К.” ООД, а дела на изключения съдружник Н.М.К. да се поеме от съдружника П.П. П.. Капиталът представен на Общото събрание е 100 дяла, на стойност по 1 лев, гласували за 100 дяла.

Съгласно чл.126 ал.3 ТЗ „Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:

1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; “.

Видно от горното на изключвания съдружник Н.М.К. е отправено предупреждение от 20.03.2025г., съгласно чл.126 ал.3 ТЗ.

Видно от представения протокол от Общото събрание на съдружниците на „М.К.” ООД на 26.06.2025г. е участвал съдружника П.П. П.. Съгласно чл.137 ал.3 ТЗ решението по ал.1, т.2 за изключване на съдружник се взема с мнозинство повече от три четвърти от капитала, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството, като е налице необходимото по чл.137 ал.3 ТЗ мнозинство.

Върху дружественият дял на Н.М.К. е вписан запор с рег.№ 20240426110542 в полза на „Ю.Б.“ АД по изп. Дело №20248440400599. Действието на запора препятства поемането на дела на Н.М.К. от съдружника П.П. П., както чрез прехвърлянето му по реда на чл.129 ТЗ, така и при изключването му, чл.451 ГПК.

Дружеството може да изплати на взискателя припадащия се дял, чл.517 ал.3 изр.2 ГПК, което да доведе до снемане на запора, което нито се твърди, нито се доказва. (В този смисъл Тълк. Решение №1 от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС по тълк.д. №1/2020. “Дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК, не следва да предприема действията, които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове. Ако стори това, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл.206, ал.3 ДОПК, според която Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след налагането на запора.“) Ето защо атакуваният отказ на АВ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД