Решение № 1564 от 17.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на "ЗАРА-Е“ ООД, ЕИК 833093660, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Ж. С. Т., чрез адв. Н. против Решение № РТД3000-84/ 20.01.2025/ 32-20037, издадено от Директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 7/32-1127785/ 27.12.2024г., издадено от главен юрисконсулт П. Г., в качеството на публичен изпълнител, определен съгласно Заповед № З ЗТД-3000-159/32-876430/ 03.06.2024г. на директора на ТД Митница Пловдив /л.69/. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД Митница Пловдив и на потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/. Поддържа се довод за нищожност на ППОМ, тъй като искането за налагането на такива предварителни обезпечителни мерки е направено на 18.12.2024г., към която дата е влязло в сила Определение № 3537/18.11.2024г., постановено по ад № 944/2024г. по описа на този съд, отменящо Решение № BG -009999-РК7-6 от 05.11.2024г. на Директор дир. „Последващ контрол“ при ЦМУ София, с което е отказано спиране на образувано против дружеството ревизионно производство. Тъй като съдебният акт е окончателен, същият от датата на постановяването му е породил свързаните с него правни последици – спиране на ревизионното производство и именно с тях е била издадена Заповед за спиране на производството за периода 18.11.2024г. до 18.02.2025г. Фактът на спиране на производството според жалбоподателя е пречка през органите да извършват процесуални действия през този период. На второ място се навеждат доводи за незаконосъобразността на актовете на органите на ТД Митница Пловдив, като се твърди, че мерките са наложени в нарушение на правилото по чл.121, ал.3 от ДОПК. Навеждат се доводи и че с процесното ППОМ претендираният от ответника публичен дълг е преобезпечен, тъй като на 06.01.2025г. именно във връзка с конкретното ревизионно производство по сметки на Агенция Митници са постъпили суми в общия размер на 3 531 585, 05 лева и са били заплатени напълно задълженията за акциз за всички налични стоки в двата данъчни склада на дружеството. Предвид факта на предходни ПОМ /от 20.11.2024г./ на същите основания в общия размер от 3 437 011, 21 лв. повече от ясни е, че налагането на обезпечителни мерки с процесното ППОМ в общ размер на 3 005 222лв. е незаконно преобезпечен. По така изложените в жалбата и поддържани в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения, се иска отмяна на Решение № РТД3000-84/ 20.01.2025/ 32-20037 на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив и на потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 7/32-1127785/ 27.12.2024г., издадено от главен юрисконсулт П. Г., в качеството на публичен изпълнител Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Поддържа, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са валидни актове, постановени в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения. Отрича се, че с процесното ППОМ е нарушена разпоредбата на чл.120, ал.3 от ДОПК, както и се отрича като неоснователно твърдението за преобезпеченост на задължението, за което се налагат мерките с процесното постановление, като това се аргументира правно с разпоредбата на чл.121 от ДОПК. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, Съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № BG009999-РК7-Р1/ 07.08.2024г., издадена от Директор дир. „Последващ контрол“ в ЦМУ на Агенция Митници е образувано по отношение на „ЗАРА– Е“ ООД ревизионно производство. Със заповед за спиране на производство № BG009999-РК7-15/ 27.11.2024г. на органа възложил ревизията, ревизионното производство е спряно за срок от три месеца, считано от 18.11.2024г. до 18.02.2025г. /л.11 и л.79/, като заповедта е връчена на 29.11.2024г. /л.333/. До Директора на ТД Митница Пловдив е отправено искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПОМ/ на осн. чл.121 от ДОПК с № BG009999-РК7-ИОМ8/ 08.11.2024г. /л.66-68/ от главен експерт в Агенция Митници и ръководител на екип, съгласно Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № BG009999-РК7-Р1/ 07.08.2024г., издадена от Директор дир. „Последващ контрол“ в Агенция Митници /АМ/ и на основание докладна записка рег. № 32-1045250/17.10.2024г., по отношение ревизираното лице „ЗАРА-Е“ ООД за обезпечаване на бъдещи задължения за акциз в очакван размер от 5 327 581, 38лв. главница и лихви в размер на 866 418, 33лв. или общо 6 193 999, 71лв. Посочено е в искането, че въпросните бъдещи задължения, относими за периода 01.06.2022г. – 31.07.2024г. касаят два данъчни склада, както и че дружеството е предоставило обезпечения за режим отложено плащане, като за единия склад е в размер на 600 000лв., а за втория в размер на 12 000 000 лв. Посочено е, че обезпечението за първия склад е драстично по-малко от очаквания размер на задълженията, което предпоставя необходимост от налагане на ПОМ по реда на чл.121 от ДОПК. За втория склад не е направено такова предложение. На 12.11.2024г. от ревизиращия екип е съставен РД №BG009999-PK7-РД5. Във връзка с направеното искане от 08.11.2024г., от гл. юрк. в АМ – С. Д., в качеството й на публичен изпълнител, е издадено ППОМ № 6/32-1087128 от 20.11.2024г. /л.29-30 и л. 63-65/, с което е разпоредено налагане на запор върху вземания и движими вещи-МПС за сумата от 7 809 137, 00 лева, като МПС са индивидуализирани с техен регистрационен номер, модел и марка, и номер на рама, общо 93 бр. МПС, както и е наложен запор до размера от 7 809 137, 00 лв. върху всички банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление на длъжника „ЗАРА-Е“ ООД, както и е забранено извършване на всякакви разпоредителни действия с движимите вещи и наличните парични средства на дружеството, в това число и депозити по банкови сметки и върху тези, върху които е наложена обезпечителна мярка. Постановлението е обжалвано от „ЗАРА-Е“ ООД по административен ред пред Директора на ТД Митница Пловдив с жалба вх.№ 32-1096529/ 29.11.2024г., като горестоящият орган с Решение № РТД3000-1573/05.12.2024г./32-1105017 е отхвърлил подадената жалба и потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 6/32-1087128/ 20.11.2024г. По жалба против решението на Директор на ТД Митница Пловдив пред АССЗ е образувано ад № 1081/2024г., като с Решение №849/26.03.2025г. е постановена отмяна на решението и потвърденото с него ПНОМ. На 18.12.2024г. в ТД Митница Пловдив е постъпило ново искане за налагане на ПОМ № BG009999-РК7-ИОМ16 /л.60-62/, издадено от органа, възложил ревизията, с предмет изменение /увеличение/ на размера на наложените ПОМ по искането от 08.11.2024г. Искането е мотивирано с твърдение, че на 12.11.2024г. е издаден ревизионен доклад, с който са предложени за установяване задължения за заплащане на акциз в размер на 5 441 551, 94лв. главница и лихви за просрочие в размер на 933 161, 41 лв., изчислени към 12.11.2024г. Посочено е също, че ревизионното производство е спряно за срок от 3 месеца, считано от 18.11.2024г., че от дружеството са информирали АМ за промяна на обстоятелствата, при които са издадени лицензиите за управление на два данъчни склада, като е поискано намаление на обема на гаранцията на двата склада до размера от 300 000 лева и е входирано искане за прекратяване действие на лиценз за управление на данъчен склад с ИН BGNCA00145001. В резултат на това искане и събраните доказателства за установени факти от Публичен изпълнител в ТД Митница Пловдив е прието, че е налице риск установените задължения да не бъдат събрани и налагането на ПОМ е необходимо, за да се предотврати извършването на сделки и действия от ревизираното лице, в следствие на които ще е невъзможно събирането на задълженията на дружеството за акциз. Мотивирано е от органа, възложил ревизията, че е налице необходимост да се изменят наложените с предходно постановление за налагане ОМ /вж. № BG009999-РК7-ИОМ16 от 20.11.2024г./, като бъде определен пълният размер на очакваните задължения от 5 441 551, 94лв. главница и лихви в размер на 1 006 681, 27лв., и се наложат допълнителни обезпечителни мерки за задълженията в размер на 2 591 779, 79лв. главница и 413 442, 21лв. лихви, изчислени към 18.12.2024г. или за общо още 3 005 222, 00 лв. На 27.12.2024г. от публичен изпълнител в ТД Митница Пловдив- П. Г., определен със Заповед № ЗТД-3000-159/32-876430 от 30.06.2024г. на Директор на ТД Митница Пловдив е издадено ППОМ № 7/32-1127785, с което на осн. чл.104, ал.1 от ЗАДС, вр. с чл.121, ал.2, вр. с чл.112, ал.1 от ДОПК и чл. 195 от ДОПК, е наложен запор до размера от 3 005 222, 00 лева върху вземания и движими вещи –МПС, собственост на дружеството жалбоподател, подробно описани с регистрационен номер, модел и марка, номер на рама, общо 93 броя и идентични с тези, върху които са били наложени обезпечителни мерки с МНПОМ от 20.11.2024г. Разпоредено е за наложения върху МПС запор да се изпрати съобщение до МВР, както и е наложен запор до размера от 3 005 222, 00 лв. върху всички банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление на длъжника „ЗАРА-Е“ ООД, както и е забранено извършване на всякакви разпоредителни действия с движимите вещи и наличните парични средства на дружеството, в това число и депозити по банкови сметки и върху тези, върху които е наложена обезпечителна мярка. Постановлението е обжалвано от дружеството пред Директор на ТД Митница Пловдив с жалба Вх. рег. № 32-11736 от 13.01.2025г. /л.55-56/, с наведени доводи за нищожност и за незаконосъобразност /идентични с тези изложени в жалбата до съда/. С Решение № РТД 3000-84/20.01.2025/32-20037 /л.51-54/ горестоящият орган е отхвърлил жалбата на дружеството и е потвърдил изцяло ППОМ № 7/32-1127785 от 27.11.2024г., като отрекъл като неоснователни твърденията, наведени в жалбата против постановлението за нищожност и незаконосъобразност. Решението е съобщено по пощата, като видно от приложената на л. 50 разписка, е получено на 22.01.2025г. Жалбата против него е подадена до съда, чрез органа, където е заведена под вх. № 32-29317 на 28.01.2025г. /л. 70-72/. По делото са представени и приети като доказателства банкова гаранция с реф. № 10/6372 от 13.01.2010г. за сумата от 600 000лв. и Анекс № 18 към нея, определящ срок на действие до 31.12.2024г. /л.23-24/; банкова гаранция 961DGI116315ISHT /л.26/ и Анекс № 11 към нея от 10.11.2016г. /л.27/ за сумата от 12 000 000лв., издадени в полза на Централно митническо управление на Агенция митници и със срок до 31.12.2024г.; писмо до АМ от 07.01.2025г. /л.28/; договор от 29.05.2024г. /л.32-35/; тристранен договор от 20.02.2020г. и приложения /л.36-43/; четири броя удостоверения по чл.86, ал.7 от ДОПК, от 27.12.24 – 05.03.2025г. /л.132-135/, 16.бр. СРМПС /л.136-152/; Ревизионен доклад от 12.11.2024г. /л. 159-246/; съобщения до ТД Митница Пловдив от началник сектор ПП /л.247-250, л. 255/; докладна записка рег. № 32-1045250/17.10.2024г. /л. 257-270/; писмо от Уни Кредит Булбанк /л.334/; писмо от ОББ /л.335/; писмо от Алианц Банк България /л.336/; извлечение от ЦРОЗ /л. 337-339/; При така установената фактическа обстановка, от правна Съдът приема следните изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.197, ал. 2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество, се явява основателна. По валидността на акта - оспореното решение е издадено от Директор на ТД Митница Пловдив, който е материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 197, ал. 1, вр. чл.121, ал.1, вр. чл.112, ал.1 от ДОПК, вр. чл.104, ал.1 и ал.2 от ЗАДС. Ето защо не е налице основание за обявяване на акта за нищожен по съобръжение, че е издадено от некомпетентен орган. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки също е издадено от компетентния съгласно чл. 121, ал. 2, във вр. с чл.195, ал. 3, във вр. с чл. 167 от ДОПК орган – публичен изпълнител по см. на чл.12, ал.4 от ДОПК, вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС, който е определен за такъв със Заповед № ЗТД-3000-159/32-876430/ 03.06.2024г. /приложена по делото/. Решението /както и потвърденото с него ПНПОМ/ са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържат установените реквизити. Не се споделя за основателен доводът на жалбоподателя, че ПНПОМ от 27.12.2024г. е нищожен, тъй като е издаден в период, в който образуваното против жалбоподателя ревизионно е спряно за срок от три месеца. Безспорно е установено по делото, че за периода 18.11.2024г. – 18.02.2025г. образуваното със заповедта на Директор на АМ ревизионно производство по отношение на жалбоподателя е спряно, както и е безспорно, че процесното ПНПОМ е издадено в този период, а именно на 27.12.2024г. Също не е спорно, че това второ по ред ПНПОМ е издадено по повод на искане от 18.12.2024г., което също е направено в периода на спряно ревизионно производство. Спирането на ревизионното производство обаче не предпоставя невъзможност да се извършва предварителното обезпечение. Липсва изрична законова разпоредба в този смисъл. Недопустимо е единствено извършване на онези процесуални действия, които са в насока събиране на доказателствата в това производство, поради което и по арг. от противното, съдът приема, че не е невалиден акт за налагане на ПОМ, ако той е издаден при спряно ревизионно производство, тъй като съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК тези мерки могат да се налагат в хода на образуваното ревизионно производство, каквото е налице към 27.12.2024г. Независимо от този извод, Съдът приема, че неправилно ответникът с обжалваното решение е потвърдил ПНПОМ от 27.12.2024г. Не е спорно, че към датата 27.12.2024г. по искане на ръководителя на екипа на ревизията било издадено ПНПОМ от 20.11.2024г., с което е разпоредено налагане на запори върху 93 бр. МПС, банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, което постановление е издадено на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК, съотв. тези мерки не са отменени и така е налице валидно действащ акт по чл.121, ал.1 от ДОПК към дата 18.12.2024г., вкл. и към дата 27.12.2027г., който е пораждал свързаните с него правни последици. По аргумент на чл.121, ал.4 от ДОПК неговото действие е за срок от 4 месеца. Нещо повече, соченият факт на издаден РД и твърдението, че с него са установени предполагаеми други размери на задълженията, не променя нещата, тъй като видно от доказателството на л.15, докладът е съставен още на 12.11.2024г., т.е. преди датата на ПНОМ от 20.11.2024г. и съотв. е следвало да бъде съобразен при издаването на първото постановление и обезпечителните мерки да са до размера на бъдещите задължения, които въпросният РД сочи за установени. Т.е., именно, защото още към 20.11.2024г. органът е наясно с това обстоятелство и е следвало в подаденото първо искане за НПОМ, а и при издаване на ПНПОМ да бъде съобразено още към дата 18.11, съотв. 20.11.2024г. Постановлението от 20.11.2024г., към дата 27.12.2024г. е валидно действащ акт за срок от 4 месеца, по арг. от ч.121, ал.4 от ДОПК и по делото не е доказано наличие на обоснована фактическа нужда от издаване на второ ПНОП /процесното/ с идентично съдържание на това от 20.11.2024г. и отново основано на чл.121, ал.1 от ДОПК. При положение, че нито към 18.12.2024г. /дата на искането/, нито към 27.12.2024г. /датата на издаване на процесното постановление/ не е изтекъл 4 месечния срок на действие на първите наложени ПОМ /с постановлението от 20.11.2024г./, нито е отменено действието на тези обезпечителни мерки, то само твърдението за промяна в размера на предполагаемите публични задължения /който дори следва да е ясен още преди 20.11.2024г./, не обосновава фактически нуждата от издаване на процесното второ ПНОМ със същото съдържание, единствено, за да се уточни размерът на задълженията, който ще се обезпечават от имуществото на длъжника. Следвало е органът да предприеме и спази установения процесуален ред на чл.121, ал.4 от ДОПК, а в случая липсват доказателства за такова поведение. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав приема извод, че в случая ПНПОМ от 27.12.2024г., като издадено преди изтичане на срока на действие на първото ПНПОМ от 20.11.2024г. и без да е налице отмяна на тези предходни мерки, е издадено при допуснато нарушение на процесуален закон и при неправилно приложение на закона, поради което е незаконосъобразно. Тъй като с обжалваното тук решение това постановление е потвърдено, то следва да се постанови от съда отмяна на процесния в съдебното производство акт на Директор на ТД Митница Пловдив. При този изход на спора, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него деловодни разноски, които се доказват на сумата от 1050 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, заплатено в брой /л. 326/. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Договореното и заплатено от оспорващата страна е в предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от тези мотиви и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК Съдът