Решение № 63 от 5.6.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 33/2025 г.

Производството пред въззивния съд е образувано след постановяване на Решение № 41/29.01.2025г. на ВКС на РБ, Второ н.о., с което на основание чл. 354 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК била отменена присъда № 3/20.06.2024г. по ВНОХД № 154/2024г. на ВАпС в частта относно обвинението на подс. Т. Т. в периода 04.05.2020 г. — 05.05.2020 г. в гр. Дулово, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение е превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С.Ф. и М.М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина - предмет на административни нарушения по ЗГ и не изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор да управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушение, с цел да набави за нарушителите Ю.Х., С. А., Д.М. и Д.Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - имуществени вреди в размер на 1795, 20 лв. за бюджета на Северноцентрално държавно предприятие - Габрово, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България, както и в частта за приложението на чл. 37, ал. 1, т. 6 НК и делото било върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Със същото решение подсъдимият Т. бил признат за невинен по обвинението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в това на 18.09.2020 г. в гр. Дулово в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение да е нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 17 от Договор за управление, като в нарушение на принципите на законност, честност и безпристрастност е издал заповеди с №№ 299 и 300 от 18.09.2020 г., с които е наложил наказание дисциплинарно уволнение на С.Ф. и М.М. и прекратяване на трудовите им правоотношения с ДЛС „Каракуз“ с цел да им причини вреда в размер на 12026, 01 лв., и от това са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени вреди в размер на 20130, 73 лв. за ТП „Каракуз“, както и накърняване доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България, както и деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление.

Присъдата на предходния състав на апелативен съд Варна, в частта на потвърждаването на присъда № 21 от 01.11.2023 г., постановена по НОХД № 210/2023 г., Силистренски окръжен съд, по отношение осъждането на Т. Т. А. и Д. Ш. А., не е обжалвана пред ВКС на РБ. Защитникът на подс. А. и А. е заявил в проведеното пред касационната инстанция заседание, че присъдата спрямо тях е влязла в сила. В отменителното решение на ВКС е изрично определен обхвата на предстоящото производство, обосноваващо извод за окончателното влизане на присъдата на ОС Силистра в сила по отношение на подс. А. и А., поради което и наказателното производство бе изпратено на първоинстанционния съд за предприемане на действия по чл. 416 от НПК спрямо осъдените лица. След връщането на делото в апелативен съд Варна продължи съдебното производство по отношение на подс. Т.. Предмет на въззивната проверка в настоящото производство е частта от присъда № 21/01.11.2023г., постановена по НОХД № 210/2023 г. на Окръжен съд Силистра, очертана от решението на ВКС на РБ, с която подс. Т. е бил оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 от НК в периода 04.05.2020 г. — 05.05.2020 г. в гр. Дулово. Производството е инициирано по протест на прокурор при ОП Силистра с искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъждане по обвинението, като му бъде наложено наказание над минималния под средния размер на предвиденото в закона, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

В хода на съдебното заседание пред Апелативен съд – Варна представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста в подлежащата на разглеждане част на присъдата. С оглед дадените от ВКС указания счита, че съгласно постановление № 2 от 1980 г. на Пленума на ВС при престъплението по чл.283 от НК е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, като под използване на служебното положение съдебната практика приема дейност, която не е свързана непосредствено с изпълнение на служебни задължения. Престъплението по чл.283 от НК се състои само в използване, без обаче да се стига до нарушаване на задълженията в рамките на самата служба. С оглед на това съставът на чл.283 от НК се явява субсидиарен спрямо този на чл.282 от НК и се прилага само когато няма нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебни задължения или превишаване на правомощия, а са налице извънслужебни взаимоотношения при които се намесва служебното положение на дееца, което му осигурява предимство по отношение на други лица. В конкретния казус прокурорът не установява подс. Т. да е експлоатирал служебно положение с цел упражняване на извънслужебни въздействия, а и на следващия ден двамата служители Ф. и М. съставили съответните актове за установяване на административни нарушения като тази неправомерна заповед останала без последствия. Счита, че в тази правна конструкция в обвинителния акт деянието се явява несъставомерно и по чл.283 от НК. Изразява се становище, че наблюдаващият прокурор е избрал несъответна форма на изпълнителното деяние, като е посочил, че в периода 04-05.05.2020 г. подс. Т. освен, че е превишил властта си, е и нарушил служебните си задължения по чл.12, ал.1, т.1, 2 и 17 от договора за управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по указване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на незаконно придобитата дървесина с цел обезпечаването за отнемане в полза на държавата. В случая е описано неизпълнение на служебни задължения, а не нарушаване. Според прокурора е налице противоречие между фактическите обстоятелства в обвинителния акт и фактическото обвинение в диспозитива, като въззивният съд има процесуална възможност да го отстрани, като приеме при идентичност на фактите, че деянието се изразява в неизпълнение на служебни задължения, а не в тяхното нарушаване. Предлага на въззивния съд да приложи закон за същото наказуемо престъпление и да приеме от обективна страна, че подс. Т. с бездействието си не е изпълнил служебните си задължения по чл.12, ал.1, т.1, 2 и 17 от Договора за управление. Счита, че правата на подсъдимия не биха се нарушили при преминаване към друга алтернатива на изпълнителното деяние на същото престъпление, без промяна във фактическите данни, а на подсъдимия е предявено неизпълнение на чл.12, ал.1, т.1, 2 и 17 от Договора за управление. С липсата на предприети действия от негова страна на 04.05., както и на следващия ден, когато са били съставяни актовете за установяване на административни нарушения, подс.Т. не е изпълнил служебните си задължения като не е организирал транспортирането на незаконно установената дървесина, не е стопанисал имуществото на ТД и не е спазил принципите в т.17 от Договора. Тези задължения са нормативно разписани в чл.173, ал.3 от Закона за горите, както и в чл.10 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрол и опазването на горските територии, с които да бъде запълнен бланкетният състав, съобразявайки принципните положения в ТР№2 от 2016г. на ОСНК на ВКС. Обобщава, че с бездействието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 282, ал.2 от НК, като при индивидуализация на наказанието, следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдими, добрите му характеристични данни и ниската лична обществена опасност, изтеклият период от деянието, както и възрастта на подсъдимия, без да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер, отложено с подходящ изпитателен срок, без да бъде лишен от права по смисъла на чл.37, ал.1, т.6 от НК.

Защитникът на подсъдимия излага становището по доказателствата по делото. Посочва, че във връзка с ограничителните срещу ковид мерки, на посочената дата подсъдимият се е намирал в дома си, а на четири места в село Ножарево са установени струпани дърва, за които собствениците не са имали документи за техния произход. Разглежда показанията на Ю.С.Х., С. Р. А., Д.Х.М. и Д.Ш.Р., според които някои дърва са имали печати, а свид. М. твърди, че дошлите по-късно проверяващи от Русе казали, че ги глобяват защото нямат фактури. Защитникът намира, че не могат да бъдат кредитирани показанията на свид. М. и С.Ф., които твърдят, че нито едно от дърветата намерени в четирите жилища не е имало марка, че са установили 100-120 пространствени кубика дърва в селото, обвинението е за 22 кубика. Коментира разговорите на свид. Ф. с директора - подс. Т. за установеното нарушение, както и позицията на подс. Т. да изчака дознателя и тогава ще се реши какво ще се случи. Подсъдимият не е бездействал, за да облагодетелства неизвестни нему лица от село Ножарево, тъй като след като е узнал, че дознател няма да отиде, не е съществувала обективна възможност да организира транспортирането на дърветата което от с.Ножарево до гр.Дулово, където трябва да се съхраняват, в края на работното време и при условие, че в този ден единствените две транспортни средства - два трактора са били заети с обработка на земи в рамките на ловното стопанство. Не е било възможно да се организира транспорт в един такъв кратък срок с ресурс на дружеството, а за натоварване на външна фирма трябва да се издаде превозен билет, който се издава въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), но в съставените АУАН не е посочено, че се изземва дървения материал или че се оставя на отговорно пазене. За защитника не е логично, ако свид. Ф. и М. са се страхували от Т. или от А.А., то как на 05-ти съставили всички актове и решили, че могат да пренебрегнат тази негова заповед, но без да е налице пречка не са иззели дървата от нарушителите. Т. не е могъл с някаква последваща санкция да попречи на изземването, тъй като бил само администратор по отношение на препращането на съставените актове в Русе по повод довършване на административно наказателната процедура и издаване на наказателното постановление. Защитникът не намира основание да се търси неизпълнение на служебните задължения и бездействие от страна на Т. по повод на вмененото му престъпление, поради което моли да бъде оправдан по обвинението. Алтернативно, при преценка, че следва да носи отговорност по повдигнатото обвинение, моли да бъде определено наказание в минимален размер.

Подсъдимият Т. в личната си защита посочва, че обвиненията се крепят на свидетели, които имали интерес и мотив той да бъде обвинен и с опетнено име, поради това, че били дисциплинарно наказани. Свидетелите оправдали неизпълнение на служебните си задължения с разпореждане на подсъдимия, което си измислили. В последната си дума иска да бъде оправдан.

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на влязлата в сила и подлежащата на разглеждане част на присъдата, указанията на ВКС на РБ и възраженията на страните, счита следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

По силата на Договор за управление № ДУ-03/08.10.2018г., сключен между подс. Т. Т. и Директора на „Северноцентрално държавно предприятие“ гр.Габрово, последният възложил, а подсъдимият Т. приел да ръководи и представлява ДЛС «Каракуз» в качеството си на Директор на териториалното поделение. Като директор подс. Т. е имал широк кръг от права и задължения, които произтичат директно от Закона за горите (ЗГ), Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и подзаконови нормативни актове. Тези задължения са допълнени и конкретизирани в сключения Договор за управление, а именно: да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на поделението; да стопанисва имуществото на поделението с грижата на добър стопанин; да отчита дейността си пред Директора на централното управление, да представлява поделението; да сключва и прекратява договори, свързани с дейността на поделението; да сключва и прекратява трудови договори с работниците и служителите на поделението; да спазва принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, компетентност, политическа неутралност, отговорност, отчетност и зачитане на личността и да не създава предпоставки за корупция, измами и нередности и други.

В инкриминирания период Т. Т. А. и Д. Ш. А. (по отношение на които присъдата е влязла в сила), изпълнявали длъжността на горски стражари в ТП ДЛС „Каракуз“. На същата длъжност били назначени и свидетелите М.М. и С.Ф.. Съгласно длъжностните им характеристики, те били задължени да охраняват и опазват горите и дивеча; да залавят нарушители; да следят и изискват спазването на правилата за сеч и другите ползвания на горите; да проверяват всички документи за сеч, паша, лов, риболов и за другите ползвания на горите, да спират превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти за проверка на техния произход; да съставят актове за констатирани нарушения по ЗГ, ЗЛОД, ЗРА, ЗЛР, ЗЗТ по реда на ЗАНН; да задържат вещите предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване; да изпълняват текущи разпореждания, както и допълнителни функции, които са им възложени от Директора на ДЛС.

Към края на м. април 2020г., Т. А. заедно с негов колега А. А. разговаряли със свид. П. П., като поискали от него да осигури транспорт за «тяхна дървесина, която им се полага за огрев». Свид. П. бил собственик на т.а. марка „Ифа“, модел „В50“ с pen № СС 72 70 СС и се съгласил да им предостави автомобила. За водач на товарния автомобил бил определен Б.С. (осъден по силата на определение за одобряване на споразумение по НОХД № 154/2023 г. след приключване на досъдебната фаза на настоящото наказателно производство), а за товарачи: свид. Р. Д. Т. от гр. Главиница, свид. А. Г. К. от с. Сокол и свид. Т.С.С. от с. Ножарево. В периода 01-03 май 2020г. било осъществено натоварването от участък „Зли дол“ и транспортирането на дървесината до с. Ножарево.

Горският служител, отговарящ за този участък, Д. А. присъствал на натоварването на дървения материал от горския участък. Показвал на шофьора и товарачите местата, от където да се вземе дървесина, немаркирана с контролна горска марка /КГМ/. Последвало транспортирането й без редовно издаден превозен билет до домовете на купувачите от с. Ножарево.

Т. А. присъствал при разтоварването на дървесината и посочвал на шофьора Б.С. адресите на купувачите: Ю.Х., С. А., Д.М., Д.Х. и др. След разтоварването на дървата, част от хората платили лично на Т. за доставената дървесина, а в негово отсъствие - на шофьора на т.а. Ифа – Б. С., който впоследствие ги предал на Т.. В началото на м. май 2020г. свид. С.Ф. получил сигнал от служителите на РУ в гр. Главиница за наличието на незаконно придобита дървесина в различни домове в с. Ножарево и с. Падина, обл. Силистра. На 04.05.2020г. свид. Ф. заедно с колегите си свид. Х.А. и С. А. предприел действия да извършат проверка по повод получения сигнал. Тримата отпътували за с. Ножарево, като използвали служебния автомобил на свид. С. А., тъй като колата, която била зачислена на свид. Ф. била в ремонт. След като пристигнали в с.

Ножарево, свид. Ф. слязъл в с. Ножарево, а другите продължили към с. Падина.

Свид. Ф. посетил няколко адреса и установил, че в дворовете на къщите имало дърва без документи. В 15.02ч. свид. С.Ф. подал сигнал на телефон 112, за да поиска съдействие от органите на МВР за изпращане на дежурен дознател. В хода на разговора с оператора обяснил, че в дворовете намерил 30 кубика дърва без документи на 4-5 места в селото. Когато го свързали с дежурния на ОДМВР Силистра, свид. Ф. обяснил, че дървата са 40 кубика, в две къщи по 10 и в две по пет кубика, в една от къщите с 10 кубика дървата били нарязани и на едно от тях видял КГМ обозначена с Б 3392, но другите нямали КГМ. Съобщил, че има дърва и в други къщи, но не са ги проверили. Поискал съдействие от полицията, като казал, че ако 2-3 кубика знаят какво да правят, но в случая са 40 и искат дежурен дознател. В хода на разговора на свид. Ф. с дежурния, пристигнали и служители на ПУ Главиница свид. И. И. и Г.Н.. Дежурният казал, че те ще го уведомят от какво имат нужда. Сигналът бил предаден и приет и от служител на ИАГ. След това свид. Ф. се обадил на колегата си свид. М., за да го помоли за съдействие, и уведомил прекия си ръководител свид. К.К. за установеното, както и че изчаква да пристигне разследващ полицай от РУ-Тутракан. Обадил се и на подс. Т. за ситуацията, който казал да изчакат „дознателя“ и тогава да преценят «какво ще се прави».

В с. Ножарево пристигнал и свид. М. с личния си л.а. Свидетелите Ф. и М. разбрали от гражданите, в чиито домове констатирани немаркирана дървесина, че същата е доставена и платена на Т. А.. Междувременно, свид. Х.А. и С. А. отишли да извършат проверка в с. Падина. Същите констатирали стоварена на поляна пред една къща дървесина, без съответна марка. По пътя се засекли с Т. и той им обяснил, че дървата били „служебни“. Помолил да не извършват проверки в с. Падина и да не съставят актове. Свидетелите се върнали в с. Ножарево, без да извършат проверка и да упражнят своите правомощия по съставяне на АУАН, за което споделили с колегите си.

Към 16ч. на 04.05.2024 г. свид. Ф. разбрал от полицейските служители, че разследващите полицаи били заети и няма да дойдат на място, а работното време на служителите на ПУ Главиница свършвало. Свид. Ф. предприел съставяне на АУАН на нарушителя свид. Ю. Х. на адрес в с. Ножарево, ул. „Десета“ №2, където били открити 7 пространствени кубика (пр.м3) от дървесен вид „цер“. Заедно със свид. М. били в дома на свид. Х., когато по време на съставяне на АУАН серия СЦДП с бланков номер 002572, свид. Ф. получил позвъняване от непознат номер. Когато приел повикването разпознал гласа на народния представител (към онзи момент) А.А., който му заявил: „Ще ви разкатая фамилиите! Спирайте всякакви проверки! Не разбрахте ли, че наши хора са продали дървесината... Ще ви разкатая фамилиите, ако не прекратите проверката, днеска ще бъдете уволнени». Казал на свид. Ф. да се срещнат веднага на бензиностанция „Ромпетрол“. Този разговор бил възприет и от свид. М., който се намирал в близост. За този разговор бил уведомен и подс. Т.. Последният заявил: “щом депутатът така ви е казал, слушайте него... спирайте всичко… остави проверката и се прибирай…местното население са си платили и не са виновни хората“.

За разговора с депутата и създалата се ситуация свид. Ф. уведомил директора на СЦДП Габрово - свид. Цв. М., който от своя страна разговарял с подс.Т.. Свид. Ф. и свид. М. преустановили съставянето на акта. Свид. Ф. съобщил на свид. И. И., че са уведомили директора си и ще се направи нужното, за да се приключи случая от тяхна страна, както и, че ще оставят съставянето на актовете за следващия ден. В 16.30ч. полицейските служители си тръгнали от селото, отразено по инфограмата на НС 112.

Свид. Ф. се качил в автомобила на свид. С. Али и заедно със свид. Х. А. се насочили към бензиностанцията. Свид. М. се върнал в сградата на ДЛС „Каруз“ с личния си автомобил. По време на срещата на бензиностанцията с А. разговарял само свид. Ф.. При разговора депутатът му казал „Не разбрахте ли, че колегите са изпратили дървесината. Аз определям, аз казвам какво ще стане, утре мога да ви уволня, както си искам. Защо не ме слушате, аз както казвам, тъй трябва да се работи“. При възражение от страна на свид. Ф. че негов директор е подс. Т. и получава нареждания само от него, А. заявил „недейте бърза, аз ще оправя нещата“, говорил, че актовете трябва да се съставят на някаква фирма.

След като се прибрали в предприятието свид. Ф. провел разговор със свид. И. за действията им на следващия ден. Свид И. разговарял с подс. Т., който му казал, че работата ще бъде свършена.

На 05.05.2020г. сутринта, горските служители свид. Ф., М. и А. отново отишли в с. Ножарево. Всички хора, в чиито домове била открита незаконна дървесина предходния ден били повикани в кметството. Довършени били АУАН за нарушенията на свид. Ю. Х. и на останалите нарушители били съставени АУАН, както следва:

• АУАН №0002572 от 04.05.2020г. съставен от С.Ф. на свид. Ю.Х., на основание чл.274, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че съхранява в двора си в с.Ножарево, ул. „Десета“ № 2, седем пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, непридружени с превозен билет;

• АУАН №0002571 от 04.05.2020г. съставен от С.Ф. на свид. Ю. Х., на основание чл.274, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че съхранява в двора си в с.Ножарево, ул.„Десета“ №2, седем пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена.

• АУАН №0002779 от 05.05.2020г. съставен от М.М. на свид. С. Р. А. на основание чл. 274, ал.1, т.2 от Закона за горите, за това, че съхранява в двора в с.Ножарево, ул. Четвърта №13, четири пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, непридружени с превозен билет;

• АУАН №0002778 от 05.05.2020г. съставен от М.М. на свид. С. Р. А. на основание чл. 274, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че съхранява в двора си в с.Ножарево, ул.Четвърта №13 четири пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена;

• АУАН №0002781 от 05.05.2020г. съставен от М.М. на свид. Д.Х.М. на основание чл. 274, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че съхранява в двора си в с. Ножарево, ул.„Осма“ №4, седем пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, непридружени с превозен билет;

• АУАН №0002780 от 05.05, 2020г. съставен от М.М. на свид. Д.Х.М. на основание чл. 274, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че съхранява в двора си в с.Ножарево, ул.„Осма“ 4, седем пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена;

• АУАН №0002573 от 05.05.2020г. съставен от С.Ф. на свид. Д.Р. Х. на основание чл. 274, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че съхранява в двора си в с.Ножарево, ул.„Пета“ 14, четири пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, непридружени с превозен билет;

• АУАН №0002561 от 05.05.2020г. съставен от С.Ф. на свид. Д.Р. Х. на основание чл.274, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че съхранява в двора си в с.Ножарево, ул. Пета“ 14, четири пространствени кубика дърва от дървесен вид цер, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена.

Във всички АУАН било посочено, че нарушителят дава обяснения. Съставени на компютър били еднотипни, кратки обяснения, датирани от 05.05.2020г., в които свид. Д.Р. и С. А. посочили, че по предложение на П. от гр. Главиница на 03.05. всеки от тях купил 4 кубика дърва за огрев за сума от 400лв. Свид. С. А. посочил, че парите дал на шофьора Б.С. от гр. Главиница, свид. Р. не обяснил дали и на кого е платил дървата. Свид. Ю.Х. и Д.М. дали идентични обяснения, че по предложение на Б.С. от гр. Главиница на 01.05. всеки от тях купил 7 кубика дърва за огрев за сума от 800лв. Парите дал на шофьора Б.С. от гр. Главиница. И в четирите обяснения като последно изречение било записано, че при проверка на подвижна охрана към ДЛС Каракус гр. Дулово се оказа, че дървата за огрев са незаконни. Обясненията били разпечатани, подписани от нарушителите и приложени към съответните АУАН.

Установената незаконна дървесина била 22 пространствени кубични метра, от дървесен вид „цер“, на стойност 1795, 20лв., съгласно Ценоразпис на облите дървени материали по асортименти от временен склад на територията на СЦДП - ДП - ТП ДЛС „Каракуз“, считано от 01.03.2018г. утвърден от директора на СЦДП- Габрово. Дървесината не била иззета или оставена на отговорно пазене. След приключване работата по съставянето на актовете, горските служители отишли в ДЛС“Каракуз“, изготвили съответните рапорти по случая и предоставили за входиране съставените актове. Рапортите и съставените АУАН били препратени от подсъдимия на административно наказващият орган-директора на РДГ-Русе.

По случая протекла проверка на РУ Тутракан, която приключила на 03.08.2020г. и била изпратена с мнение за прекратяване до РП. В справката по проверката свид. И. И. посочил, че на 04.05.20год. около 15.30 часа в Участък Главиница при РУ Тутракан, е получен сигнал от служители на ДЛС „Каракуз”, горски стражари С.Ф. и Х.А., които установили, че в с. Ножарево неправомерно се съхраняват дърва за огрев, за оказване на съдействие, за установяване самоличността на лицата сдобили се с нерегламентираната дървесина, сигналът бил посетен на място и от служители на Участък Главиница, РУ Тутракан. Посочено било, че горските стражари ТП ДЛС "Каракуз" Дулово са съставили 8 бр. АУАН срещу установените нарушители - С. Р. А., Д.Х.М., Ю.С.Х., Д.Ш.Р.. Общо установеното нерегламентирано количество дървесина е 22 пр. куб.м. Коментирани били обясненията на нарушителите, че тези дърва са им доставени от лице на име П. от гр. Главиница и от негов работник, дървата са му заплатени, но нямат издаден документ, които да докаже тяхната законност. В хода на полицейската проверка бил установен П. В. П., който в писмено сведение заявява, че действително с МПС негова собственост са транспортирани дърва за огрев в с. Ножарево, но превозът е извършен със знание на горски служители от ДЛС „Каракуз”. За нуждите на проверката бил изискан и получен отговор от Директор на ДЛС ’’Каракуз” гр. Дулово, че служители на ТП ДЛС "Каракуз" - Дулово са установили съхранение на дървесина немаркирана с КГМ и непридружена с превозен билет в дворовете на лицата от с. Ножарево, за което са съставили горепосочените 8 бр. АУАН по Закона за горите, като съставените АУАН са изпратени в РДГ - Русе по компетентност и за издаване на наказателни постановления. В деловодството на ТП ДЛС "Каракуз" - Дулово не е постъпвала друга писмена информация за установено количество дървесина без поставена КГМ и без превозен билет, освен количеството в горепосочените съставени актове. Свид. И. посочил, че дървесината по горепосочените съставени актове общо в размер на 22 пр.м3., не е задържана от служителите установили нарушенията и се намира в дворовете на нарушителите. Същата е с незаконен произход, тъй като е немаркирана с КГМ и е без документи /превозен билет, фактура/ доказващ законния й произход. Поради това, че няма документи доказващи законния и произход не може да се установи от къде е добита т.е. от държавна, общинска или друг вид собственост на горите. Спрямо лицето П. В. П., не било взето отношение и няма наложени административни санкции по ЗГ, тъй като същият не бил „заловен” от служители на ТП ДЛС "Каракуз" да транспортира дървесина немаркирана с КГМ и без превозен билет. Служителите на ТП ДЛС "Каракуз" Дулово, Г.М., А. А. и Т. А. са се възползвали от привилегията по чл.193 ал.3 от Закона за горите, видно от приложените по преписката: Заявления № ВК 15025 - 1/28.04.2020г., № ВК 15025 - 2/28.04.2020г., № ВК 15025 - 3/28.04.2020г., Разрешения № 6, 7 и 8 от 28.04.2020г. за ползване на дърва за огрев на основание чл.193 ал. 3 от ЗГ. Фактури № 0048522716, № 0048522717 и № 0048522718 от 29.04.2020г. за платена дървесина по чл.193 ал.3 от ЗГ от отдел 32 подотдел „П". В хода на проверката в ТП ДЛС от горските служители Г.М., А. А. и Т. А. били поискани писмени обяснения, № ВК 15095-1, № ВК 15095-2 и № ВК 15095-3 / 26.05.2020г и чрез Заповеди № 188, №189 и 190/04.06.2020г. им били наложени дисциплинарни наказания „Забележка”, за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 ал.1 т.8 от КТ. Свид. И. отразил, че видно от писмо с рег.№ 11-2735/27.07.20год„ по описа на РДГ Русе горепосочените АУАН са им докладвани, но все още няма издадени наказателни постановления. В заключение свид. И. приел, че от така установената фактическа обстановка компетентният орган по стопанисване и контрол по горите в лицето на ДЛС и РДГ са запознати изцяло и обстойно със възникналата ситуация, в конкретният случай явно са налице данни за извършени административни нарушения по ЗГ, като установените лица нарушители са санкционирани по надлежният ред от компетентният орган и че за допуснати служебни нарушения на трудовата дисциплина по кодекса на труда, има наложени наказания. Предвид изложеното свид. И. предложил материалите по преписката да бъдат изпратени в Районна прокуратура Силистра, с мнение за прекратяване, на основание чл. 24 ал.1 от НПК.

В Постановление за отказ от 12.08.2020 г., прокурор от РП Силистра приел изцяло същата фактическа обстановка, включително и, че дървесината не е задържана от служителите установили нарушенията и се намира в дворовете на лицата С., Даил, Юсуф и Дурсун от село Ножарево, на които са съставени АУАН. Счел, че работата па преписката следва да бъде прекратена предвид обстоятелството, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, и разпоредил препис от постановлението да се изпрати на Директора на РДГ- Русе за продължаване на административно-наказателните производства срещу установените нарушители с издаването на наказателни постановления. Предвид изложеното и на основание чл.199 от НПК отказал да образува ДП.

Въз основа на постановлението за отказ на РП Силистра, по изпратените АУАН-и били образувани актови преписки. Директорът на РДГ Русе, свид. С., издал на 31.08.2020г. в гр. Русе, като разгледал Постановление на Районна прокуратура - Силистра, териториално отделение - Тутракан № 2627/20 от 12.08.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство, и всяка от актовите преписки от 20.08.2020 год., по съответните АУАН, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от 3Г и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН издал 8 наказателни постановления – № № 320, 321, 322, 323, 324, 325, 326 и 327. Констатирани били по четири нарушения по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ – за съхраняване на съответното количество дърва за огрев, немаркирани с КГМ, и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ – за съхраняване на дърва за огрев, непридружени с превозен билет. За всяко от посочените нарушения с наказателно постановление била определена глоба от по сто лв. по чл.266, ал.1 от 3Г в приход на Изпълнителна агенция по горите, чрез Регионална дирекция по горите - Русе, които били наложени като административно наказание. Не било постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушенията. Всеки от нарушителите свид. Д.Р., Д.Х. М., С. Р. А. и Ю.С.Х. получил по две наказателни постановления и дължал общо по 200 лв. глоби. С НП било разяснено, че съгласно чл. 272а от Закона за горите при плащане на наложената глоба или на имуществената санкция в 30-дневен срок от издаването на наказателното постановление лицето дължи 70 на сто от размера на глобата, съответно на имуществената санкция. Срокът бил спазен и по-ниският размер на всички глоби бил заплатен от Т. А.. Със Заповед № 299/18.09.2020 г. за налагане на наказание: „Дисциплинарно уволнение“ на С.Ф. и Заповед № 300/18.09.2020г. за налагане на наказание: „Дисциплинарно уволнение“ на М.М. подс. Т. прекратил трудовите правоотношения на двамата свидетели. Последвали редица граждански дела, след които свидетелите били възстановени на работа и обезщетени.

На 15.09. и 18.09.2020г., свид. С.Х. Ф. и М. В. М. подали сигнали до ОП Силистра срещу подс. Т., които станали и законен повод за образуването на настоящото наказателно производство. По отношение изясняване съставомерността на действията на депутата А. бил подаден и сигнал до СГП. Наблюдаващият делото прокурор се е произнесъл с Постановление от 18.10.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 301/21г. по описа на СО-СГП, поради недоказаност на престъпление по чл.143, ал.1 от НК. Прокурорът от СГП приел, че не е установено с действията и думите си А.А. да е принудил свид. С.Ф. да не изпълни служебните си задължения, да е употребил сила или злоупотреба с власт. Казаното от А. били пряко възприето само от свид. Ф., а свид. М. възприел проведения от него телефонен разговор и чул мъжки глас, който казал на висок тон „Ще ви разкатая фамилиите, ще ви изгоня всичките! Какво правите там?“ – думи и изрази, които според прокурора по съдържанието си не представляват заплаха. Разговорите между Ф. и А., проведени на бензиностанцията, възприети от Х. А. и С. А., също не били „от естество на заплашване“. Безспорно се приема, че са съставени АУАН и дървесината не била иззета, но не са налице доказателства по ДП, които да сочат, че това е станало поради упражнена от А. по отношение на Ф. принуда по смисъла на закона в нито една от формите, като и от показанията на свид. К.К. и Т. Т. също не може да се установи това. По сигнал на зам. Окръжния прокурор на Силистра бил иницииран служебен инстанционен контрол на посоченото постановление, доколкото се счита, че депутатът е извършил престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК. С постановление от 25.02.2022г. прокурор в Апелативна прокуратура София е било прието, че изводите на СГП са правилни и законосъобразни, а воденото ДП е прекратено поради недоказаност по чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК.

С постановление на зам. Окръжен прокурор при ОП Силистра от 26.01.2021г. при служебен инстанционен контрол постановлението на РП Силистра ТО Тутракан от 12.08.2020г. по пр. 2627/2020г. било отменено като незаконосъобразно. При справка в платформата на МЗХ прокурорът установил, че представените в хода на полицейската проверка превозни билети са за други населени места и количества дървесина. Счел, че са налице достатъчно данни, за да започне разследване за престъпление по чл. 235 ал. 1 от НК и по чл. 235 ал. 3 вр. ал. 2 от НК. Поради обективна връзка между тези деяния и последващите действия на длъжностни лица, предмет на разследване по ДП № 6518ЗМ-166/2020г. на ОД МВР Силистра, прокурорът постановил преписката да бъде присъединена към образуваното на 20.01.21г. ДП затова, че през периода май-септември 2020г. в гр. Дулово, длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение в ТП ДЛС „Каракуз“ гр. Дулово е превишило властта си, с цел да набави за другиго облага и от това са настъпили немаловажни вредни последици, престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По посочените материали било проведено настоящото наказателно производство.

С определение от 19.04.2023 г. на Силистренският окръжен съд, постановено по НОХД № 154/2023 г. било одобрено постигнато споразумение по въпросите, визирани в чл. 381, ал.5 НПК и спрямо Б.С. С. наказателното производство приключило. С. бил признат за виновен в това, че в периода 01- 03 май 2020 г. от горскостопански участък „Зли дол“ към ТП ДЛС „Каракуз“ до четири адреса в с. Ножарево, общ. Главиница, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на извършител, в съучастие със служители по горите, а именно Т. Т. А. и Д. Ш. А. - горски стражари в ДЛС „Каракуз“ - гр. Дулово, които се възползвали от служебното си положение, в качеството им на помагачи, чрез товарен автомобил „Ифа“, модел „В50“ с peг. № СС 7270 СС, собственост на П. П., е транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал, а именно 22 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид цер, които не са били придружени с превозен билет и не са били маркирани с контролна горска, общинска или производствена марка, на обща стойност 1795, 20 лв. - престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2, пр. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26 от НК. В хода на НОХД №154/2023г. по описа на Окръжен съд – Силистра, имуществените щети в размер на 1795, 20лв. са били платени от подсъдимото лице Б.С.. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, относими към подлежащата на изследване в настоящото производство част от внесеното обвинение срещу подс. Т.. При анализа на доказателствата по делото, съставът на въззивния съд обсъди всяко поотделно и в съотношение спрямо останалите, и прецени, че показанията на свидетелите Ю.Х., С. А., Д.М. и Д.Р., Д. М., Х. А., К. К., О. С., Г. Н., частично показанията на свид. Ф., М. и И. И. от с.з., както и приобщените показания от ДП, депозирани от свид. С. А., М., обясненията на подс. Т., писмените доказателства, вкл. документи от ТП ДЛС „Каракуз“, материали по проведените административно-наказателни производства и полицейската проверка, преписка 2627/2020г. на РП Силистра ТО Тутракан, и вещественото доказателство диск от НС 112 и неговото съдържание, са взаимодопълващи се и изграждат непротиворечива съвкупност от факти и обстоятелства, значими за предмета на доказване.

Независимо от различния ъгъл на изследване на фактологията по делото, предвид разглежданото от първоинстанционния съд обвинение по чл. 282 от НК спрямо подс. Т., и конкретното указаното от ВКС възможно преквалифициране на деянието по чл. 283 от НК, с което е натоварен настоящият състав на въззивната инстанция, следва да се подчертае, че СОС е забелязал и логично интерпретирал част от противоречията между показанията на основния свидетел по делото – свид. Ф., с всички останали гласни доказателствени средства. Разгледал някои противоречия и между показанията на свид. Ф. и М., и А. и А.. Установил е неясноти в показанията на свид. А. и И.. Тези констатации са обективни при запознаване с казаното от всеки от свидетелите пред съда и провеждане на съпоставка между твърденията им.

Според състава на въззивния съд, действията на всеки от участниците в разглежданите събития следва да бъдат преценени в контекста на осъществяването им, през призмата на заеманата позиция в структурата на ТП и влиянието на създадената предубеденост след проведеното дисциплинарно производство от страна на подс. Т. срещу свид. Ф. и М., респективно, подадените от тях сигнали срещу подсъдимия. На следващо място, се съобрази последователността на процедурите, приложими от ТП ДЛС и РПУ, като нива в административно-наказателно производство и извън наказателно- процесуална полицейска проверка с цел събиране на данни за престъпление. В тази насока, с цел максимално ограничаване на субективизма и заинтересоваността на гласните доказателствени средства, съставът изследва с приоритет писмените източници и съдържанието на вещественото доказателство диск от НС 112 за разговора между свид. Ф. и оператора на системата и дежурния на ОДМВР Силистра. С оглед на изложеното съдът установи:

За началото на проверката в с. Ножарево свид. Ф., М., И., не съхраняват трайни и конкретни спомени, разкрито чрез показанията им пред съда. Съставът намери, че от значение за попълване на тези фактически пропуски е съдържанието на разговора, който е бил непосредствено проведен между свид. Ф. и оператора на НС 112, и последвалият разговор между свид. Ф. и дежурния на ОДМВР Силистра. В 15.02ч. на 04.05.2020г. свид. Ф. обяснява, че става дума за 40 кубика незаконни дърва, в две къщи по 10 и в две по 5 кубика, и че има и на други места в селото. На конкретния въпрос на дежурния дали дървата имат марка, той потвърждава, че едно от дървата е имало и я конкретизира – Б 3392. В съответствие с такова обстоятелство са и показанията на свид. Х., А., М. и Р., които твърдят пред първоинстанционния съд, че част от установените дърва са имали КГМ. В разговора с дежурния на ОДМВР Силистра, свид. Ф. сочи, че като горски с 2-3 кубика могат да се справят, но с 40 – не, поради което и иска съдействие от разследващ. В хода на разговора пристига екипът на свид. И., очевидно неосигурен с помощта на НС 112, а по друг комуникационен канал. В този разговор свид. Ф. пряко и непосредствено разкрива личните си възприятия и възможности за справяне със ситуацията. Този източник е напълно обективен, за разлика от показанията, които свидетелят дава в последващите фази на наказателното производство, повлияни от личното му негативно отношение спрямо подс. Т.. Задълбоченият преглед на материалите по делото установи, че независимо от стажа си в ТП ДЛС и твърденията за установена рутина да се изземват или оставят на отговорно пазене незаконно съхранявани, транспортирани и т.н. дърва, показанията на свид. Ф. и М. в тази част не могат да бъдат кредитирани. Свид. Ф. и М. не са имали последователна практика по отношение на изземването на вещи с подобен статут - дърва без горска марка и превозен билет, видно от актовете, съставени от тях преди м.05.2020г.: от свид. Ф.: актове за установени нарушения №№ 2190 и 2191 от 05.04.2019г., 2193 и 2194 от 15.04.2019г., 2195 и 2196 от 16.05.2019г. за 3, 20 пр.м3, 2553, 2554, 2555, 2556 от 18.02.2020г., 2559 и 2560 от 04.03.2020г., 2563 и 2564 от 06.04.2020г. (за незаконно съхранявани 5.00 пр. м3), 2565, 2566, 2567 и 2568 от 17.04.2020г., и от свид. М. - актове №№ 2402 от 14.01.2019, 2403 от 23.01.2019, 2405 и 2406/29.01.2019г. за 3, 02 пр.м3, 2411 от 05.04.2019г., 2412 и 2413 от 24.06.2019 за 4, 50 пр.м3, 2414, 2415, 2416 и 2417 от 27.08.2019г., 2418 и 2419 от 05.09.2019г., 2420 и 2421 от 24.09.2019г., 2422 от 15.10.2019г., 2423 и 2424 от 20.01.2020г. за 2 пр.м3 дърва, по които не са били иззети установените дърва, предмет на нарушенията. Разписки за отговорно пазене у нарушителите също не са били съставяни, например при съставяне на АУАН 2551 от 03.01.2020г., 2569/20.04.2020г. – от свид. Ф. за 1 пр.м3 дърва и лек автомобил Форд Фиеста, № 2197 и 2198 за 8, 56 пр.м3, и от свид. М. при съставяне на АУАН № № 2407, 2408, 2409, 2410 от 12.02.2019г., 2776 и 2777 от 29.04.2020г., отговорност за дървесината е била поемана от пазачи, охрана и т.н. към различни поделения на дружеството. Изготвянето на такива разписки било изключение от принципа на свидетелите да не обезпечават бъдещото отнемане в полза на държавата на предмета и средствата на нарушенията.

Писмените доказателства, разкриващи изложеното, са в папките в т. 3, червен класьор. Следователно, трайна практика на двамата актосъставители е била да не се изземват дървата, незаконно транспортирани и съхранявани, в единици случаи било предаването й на отговорно пазене на лица, натоварени с подобни функции в структурата на предприятието.

В писмото на директора на СЦДП ДЛС „Каракуз“, т. 1, п. 2 от ДП, е посочено, че нормативното основание, даващо право на служителите на ТП ДЛС „Каракуз“-Дулово да задържат вещи предмет на нарушението, както и вещи, послужили за тяхното извършване, е чл. 190 ал. 1 т. 10 от ЗГ. Но не е налице изрично разписано специално или общо правило, съгласно което, актосъставителите да са длъжни да изземват или оставят на отговорно пазене предмета на нарушение по ЗГ. Доколкото е приложим чл. 41 от ЗАНН – „При констатиране на административни нарушения, актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и 21.“, в обема на оперативна самостоятелност на актосъставителя е да вземе решение кое от трите правомощия да упражни – да изземе, да остави за пазене или да не предприеме обезпечаване на бъдещото отнемане.

Сред обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на първоинстанционната присъда е прието, че към 16ч. на 04.05.2024 г., когато разбрали, че разследващ няма да дойде, свидетелите Ф. и М. започнали да съставят АУАН на свид. Ю. Х. - акт с бланков номер 002572. Този факт има особено съществено значение, тъй като при попълване на бланката по АУАН свид. Ф. неминуемо е щял да достигне до полето, в което да напише дали предприема изземване или отговорно пазене по отношение на предмета на нарушението, или не. За да започне съставянето на АУАН, явно свид. Ф. е взел своето решение по отношение на дървесината, установена в дома на свид. Х.. Това решение не е било за изземване, тъй като такава организация не е била проведена. Съгласно показанията на свид. С. А., след разговор с подс. Т. свид. Ф. е взел в себе си бланките за разписки за отговорно пазене, но за този разговор сочи само свид. А., като показанията му са изолирани и нестабилни като цяло. В съответствие с практиката си, коментирана по-горе, свид. Ф. е могъл да се въздържи и от съставянето на разписка, като просто не изземе и не остави на отговорно пазене предмета на нарушението. До този момент е бил проведен първият разговор с подс. Т. по повод обаждането на свид. Ф. до 112, при който подсъдимият му казал да изчакат идването на разследващия, но не е „давал разпореждания“ относно дървесината. Писането на АУАН било прекъснато от обаждането на депутата А. А.. Фактът, че е имало такова обаждане е установен и чрез данните от мобилния оператор на свид. Ф. и за ползвания от А. телефонен номер, но не е налице конкретика относно часа на разговора, по делото не е приложена пълна разпечатка на разговорите на свид. Ф. за този ден. Съставянето на АУАН е било предприето от свид. Ф. и според свид. М., поради което се приема от състава на съда. Не са така последователни, обаче, показанията на свидетелите относно къде е бил проведен прекъсналият този процес разговор с А.. Според свид. М., когато непознат номер позвънил на свид. Ф., той казал, че ще излезе навън да проведе този разговор, и колегата му М. също излязъл от дома на свид. Х.. Според свид. Ф. – разговорът бил проведен на масата в дома на свид. Х., където домакинът им дал възможност да седнат и да пишат. Твърди се от двамата свидетели, че след разговора, АУАН-ът бил дописан и едва след това свидетелите тръгнали към бензиностанцията. Това обстоятелство не може да бъде кредитирано не само поради създаденото напрежение и бързане от страна на горските да се видят с депутата. Видно и от съдържанието на самия АУАН, в него свид. Х. е посочил „Дадох обяснения“ – факт, който е бил реализиран на 05.05.2020г. – тъй като самите обяснения на свид. Х. към акта са датирани от 05.05.2020г. и са оформени на компютър както обясненията на останалите нарушители, и напълно идентични с тези на свид. М.. Съставът прие, че свид. Ф. и М. са започнали изготвянето на АУАН № 2572/04.05.2020г., но поради притесненията си от разговора с депутата, не са го довършили. Вторият акт № 2571, макар, че носи предходен номер и дата 04.05.2020г., също е бил съставен на свид. Х. на 05.05.2020г., когато заедно с останалите нарушители са били в кметството. Макар, че свид. И. И. твърди пред съда, че полицейските служители са останали до късно – след 17.30ч., в селото, видно от обективната инфограма на НС 112 те са напуснали по времето, когато и горските са тръгнали към бензиностанция „Ромпетрол“, в 16.30ч., предадено на дежурния на ОДМВР Силистра и надлежно отразено в паметта на системата.

По отношение на комуникацията на свид. Ф. с подс. Т. по повод установените в с. Ножарево нарушения, доказателствата по делото сочат на два разговора – първи, след обаждането на свид. Ф. до НС 112, след 15.02ч., и втори, след обаждането на депутата А. след 16ч.

Не следва да се кредитират показанията на свид. Ф., съгласно които „От 10: 30- 10: 40 часа до 16 ч. следобед сигурно 50 разговора до тогава, искаме съдействие от началниците от горското, от директора на горското“. Видно е от съвкупността, че горските са тръгнали по сигнала около обед, разговорът с НС 112 е бил в 15.02ч. В докладната си записка до началника на РУ Тутракан, т. 2, п. 2, л. 57, свид. И. съобщава, че на 04.05.2020г. към 15.30ч. в участък Главиница е получен сигнал от служители на ДЛС „Каракуз“ за установените в с. Ножарево неправомерно съхранявани дърва. Свид. Ф. твърди, че една минута след като пристигнали в с. Ножарево са дошли и полицаите. Стабилен ориентир в тази посока е разговорът между него и НС 112, в който свид. Ф. предава конкретни факти за установеното от него, съобщава и за идването на полицията, формулира и искането си за дознател, който да дойде на място. След това свид. Ф. е потърсил своя директор подс. Т., който му казал да изчакат да пристигне разследващ полицай от РУ-Тутракан. Не се приема като достоверно и логично в този разговор свид. Ф. да е искал съдействие за транспорт и товарачи, тъй като са чакали разследващ, който би взел тези решения. Подс. Т. казал да изчакат „дознателя“ и тогава да преценят „какво ще се прави“.

От отговора на ТП ДЛС „Каракуз“ – Дулово до разследващите се установява, че притежават два трактора, които се използват за превоз на иззетата дървесина, както и назначени на трудов договор работници, които извършват дейност по товарене и разтоварване. Описана била процедурата по изземване на установена незаконна дървесина, като е посочено, че при невъзможност да се транспортира дървесината, тогава се оставя на отговорно пазене. От писмените доказателства, писмо на директора на СЦДП ДЛС „Каракуз“ в т. 1, п. 2 от ДП, е видно, че към 04-05.04.2020г. техниката е била налице, но двамата водачи били в платен годишен отпуск. Възможно било наемането и на външна фирма, но за да се извърши този транспорт от с. Ножарево бил необходим превозен билет, който се издава въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение. И когато в акта не е посочено, че се изземват дървения материал или че са оставени на отговорно пазене, то няма как да се издаде превозен билет. Видно от писмото на директора на СЦДП ДЛС „Каракуз“, т. 1, п. 2, л. 187 от ДП, за периода 01.01.-31.12.2020г. не са сключвани договори с лица, имащи техника. При упражняване на правото на служителите на ТП ДЛС „Каракуз“-Дулово да задържат вещи предмет на нарушението, както и вещи, послужили за тяхното извършване по чл. 190 ал. 1 т. 10 от ЗГ, транспортирането им се извършва на основание чл. 15 а ал. 1 от наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии. При невъзможност дървесината да се транспортира практиката е задържаната дървесина да се оставя временно на отговорно пазене на адреса, където е открита, което също се отразява в АУАН, предвидено по чл. 10 ал. 2 от наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Следователно, самият АУАН трябва да включва решение по отношение на предмета на нарушението, което се взема едновременно с решението за съставяне на АУАН и става част от съдържанието му преди да се поставят подписите. Съгласно изложеното, ако ще бъде иззета дървесина тракторите и товарачите трябва да са на място към момента на започване изписването на акта. Доказателствата не установяват към този начален момент подс. Т. да е имал каквото и да е целенасочено въздействие в полза на нарушителите, с което да е повлиял на свид. Ф.. Подобно въздействие би трябвало да предхожда момента на писане на АУАН № 2572, съставянето на който свид. Ф. е предприел напълно самостоятелно. От значение на повлияващ фактор, обаче, е информацията, с която тогава е разполагали всички горски - свид. А., А., М. и Ф., че с наличието на дървата е свързан техният колега Т. А., който и лично е помолил свид. А. и А. да не предприемат нищо в с. Падина. Към 16ч. свид. А. и А. вече са били в с. Ножарево и са предали тази информация на колегите си. Неслучайно в с. Падина не е било предприето нищо – не само на 04.05.2020г., но и в следващите дни, и по този начин останалите количества дърва не са били дори проверени. Съзнавайки това, свид. Ф. е започнал да съставя АУАН на свид. Х.. На тази основа съставът прие, че в хода на първия разговор между свид. Ф. и подс. Т. единственото общо взето решение е било да се изчака разследващия. Безспорно е, че ако след идване на място, разследващият полицай установи, че нарушението съставлява престъпление, сам би изготвил протоколи за оглед, изземване и др., и би поел отговорността за разпореждане с незаконната дървесина, респективно разходите за това.

По отношение на втория разговор, съгласно показанията на свид. Ф. и М., проведен след разговора на свид. Ф. с депутата А., респективно след 16ч. Според свид. Ф., А.А., му заявил: „Ще ви разкатая фамилиите! Спирайте всякакви проверки! Не разбрахте ли, че наши хора са продали дървесината... Ще ви разкатая фамилиите, ако не прекратите проверката, днеска ще бъдете уволнени“. Казал на свид. Ф. да се срещнат веднага на бензиностанция „Ромпетрол“. Този разговор бил възприет и от свид. М., който се намирал в близост, прието въпреки разминаването в показанията им по контролния факт – вътре или извън дома на свид. Х.. За този разговор бил уведомен и подс. Т.. Последният заявил: “щом депутатът така ви е казал, слушайте него... спирайте всичко… остави проверката и се прибирай… местното население са си платили и не са виновни хората“. Свид. Ф. твърди, че подс. Т. „разпоредил“ да не се изземва дървесината. От изложените по-горе съображения бе установено, че предприемайки съставяне на АУАН свид. Ф. вече е имал решение как да постъпи с незаконните дърва в дома на свид. Х.. Лишено от смисъл е било търсенето и даването на разпореждане от страна на подс. Т. само по отношение на дървесината. Повод за този разговор са били поведението и възприетите като заплахи реплики на депутата, а не търсене на съдействие от Т. по отношение на организация за изземването на дървесината. От друга страна, реакцията на подс. Т. да каже на служителя си да направи каквото А. е поискал и да спре с проверката и да се прибере, е също израз на притеснение от възможните негативни последици от намесата на тази известна фигура, както и от факта, че депутатът е казал: „наши хора са продали дървесината“. Всъщност, „разпореждане“ за спиране на действията на горските е дошло пряко от депутата, а останалите, потърсени от свид. Ф. – подс. Т. и свид. М., просто не са искали да му противоречат. Свид. Ф. е искал да уведоми своите началници, воден не толкова от засегнатото му професионално достойнство, а да ги информира какво се случва и за да не бъде уволнен, прозиращо зад показанията му пред първоинстанционния съд. Затова и незабавно е организирал колегите си и са отишли на срещата на бензиностанцията, където депутатът е дал съответни разяснения и указания на свид. Ф.. Позицията на подс. Т. – да приеме като окончателно разпореденото от депутата, вероятно се корени в трайно създаден корупционен климат в отрасъла, позиция на зависимост и подчинение не само в служебната йерархия, желание да предпази своите служители и т.н., в сферата на недопустимите предположения. Свид. Ф. е потърсил и по-висшестоящия и негов личен познат – свид. М., за разговора с когото подробности не съобщава. Свид. М. не си спомня точно, но допуска, че е говорил с подс. Т., без да е в състояние да каже подробности. Но от положението на по- висшестоящ, обективно, свид. М. не е казал на свид. Ф. да не се съобразява с исканото от депутата, да не отива на срещата, не му е обещал каквото и да е подкрепа в служебен план. Приел е информацията, по начина, по който и подс. Т. - без да се противопостави.

Каквото и да беше казал подс. Т. в този разговор със свид. Ф. -то не би имало различни последици, тъй като свид. Ф. вече е бил взел решение да не изземва дървата, обективирано в действията му по съставяне на АУАН на свид. Х.. На следващо място, водачите на тракторите са били в отпуск и подс. Т. не е разполагал с техника, която да изпрати. Намесата на депутата е открила друга житейска и професионална истина, която свид. Ф., както и двамата му началници, не са били в състояние да оспорят или пренебрегнат.

Всички твърдения за дадени от подс. Т. разпореждания да не се иззема дървесината, препредадени от свид. Ф. към свид. М. и И., отразяват опосредена информация в търсене на обяснение за неизвършеното от свид. Ф.. В показанията си свид. И. И. съобщава, че е разговарял с подс. Т., който му е казал, че работата ще бъде свършена. На практика актовете за нарушенията са били съставени на следващия ден, когато също не са били съставени разписки за отговорно пазене от страна на актосъставителите. Вдействителност, свид. Ф. не може да даде логично обяснение, защо след като му е било казано да спре проверката, на другия ден действията са продължили, но отново не са били взети мерки по обезпечаване на отнемането на незаконната дървесина. Както бе посочено, не за първи път свидетелите Ф. и М. са оставили в разпореждане на нарушителите предмета на техните нарушения, но никой не е възпрепятствал отпочването на административно-наказателното производство по осемте отделни нарушения.

Във втория разговор с подс. Т. според свид. Ф. той е казал да не се изземва дървесината, защото „местното население са си платили и не са виновни хората“. Действително дървесината е била закупена от нарушителите и в хода на наказателното производство е било окончателно доказано, че за това са виновни именно служители на ТП ДЛС. Въпреки този начален етап на действията, за свид. Ф. е било ясно, че Т. А. има нещо общо, а А. свързва „наши хора“ с докарването на дървата. Свид. Х., А., М. и Р. са дали обяснения пред горските, надлежно записани на компютър, еднотипни, знаейки, че глобите им ще бъдат платени именно от горския Т. А.. В хода на полицейската проверка е било коментирано, че дървата са служебни, подс. Т. е предприел проверки и по КТ, с налагане на санкции. Но никой не е оспорил, че хората – нарушители са се сдобили с дървата, заплащайки ги на много по-висока от реалната им цена. И тези хора са съхранявали дървата до завършване на проверката на полицията и прокуратурата, дървесината е била в дворовете им, факт, който е бил доведен до знанието на АНО - свид. С.. Свид. С., директор на РДГ-Русе, неточно пред съда е заявил, че „докато стигне до нас, то беше тръгнало ДП в случая и аз не съм се намесвал. Когато се образува наказателно преследване ние не предприемаме действия“. Всъщност, към 31.08.2020г. не е протичало наказателно производство, напротив – с постановлението на РП Силистра ТО Тутракан, той е бил уведомен, че не са налице данни за престъпление, проверката е била прекратена. Ако страните или съдът бяха приобщили показанията на свид. С. от ДП, то щяха сред доказателствата по делото да попаднат неговите думи – „ В случая на четирите лица съм определил глоба от по 100лв. на всеки акт. Тази санкция, според мен е била справедливи с оглед на това, че видно от обясненията на нарушителите дървата са им билидоставени от частно лице и те са ги платили на него. Видно от самите актове при констатиране на нарушенията незаконната дървесина не е била иззета по съответния ред и аз затова не съм постановявал да се наложи санкция, с оглед на това, че веднъж хората са си ги платили на лице, което им ги е доставило. Като административно наказващ орган трябва да се съобразя с обясненията и на нарушителите и поради факта, че веднъж те са си ги платили в тях лисва съзнание, че тези дърва са незаконни. … Защото съм преценил, че това наказание е справедливо спрямо нарушителите, с оглед на това, че самия прокурор е отказал да образува срещу тях наказателно преследване, като не е доказан умисъл в това, че са закупили незаконна дървесина, която е заплатена на доставчика.“. Съпоставката на тези показания на АНО с думите, за които се твърди, че са произнесени във втория разговор с подс. Т. - „местното население са си платили и не са виновни хората“, установява пълно сходство по отношение на изводите. Доколкото тези разяснения от ДП не са били приобщени в съдебната фаза, те не могат да се ценят като доказателства, факт е, обаче, че в качеството си на АНО действително не е отнел предмета на нарушенията с НП. Следователно, дори да се приеме, че на 04.05.2020г. подс. Т. е казал, изрично, да не се иззема дървесината от хората, които не са виновни, то същият извод е направил АНО към 31.08.2020г. неотнемайки с НП предмета на съответните нарушения, въпреки че дървесината е била в дворовете на хората и е могъл да изпълни задължението си по чл. 57. ал. 1 т. 8 от ЗАНН - наказателното постановление трябва да съдържа: … вещите, които се отнемат в полза на държавата. В съдебната практика са разгледани редица случаи, в които АНО отнема в полза на държавата предмет и средства на нарушенията, които не са били иззети от актосъставителите. От друга страна, ако в хода на проверката на 04-05.05.2020г. дървесината е била иззета или оставена на отговорно пазене – то с последващите НП от 31.08.2020г. тя не би била отнета в полза на държавата, поради виждането на АНО свид. С. за обема на санкции, които трябва да наложи на хората, които са закупили дървата.

Не на последно по значение място, следва да постави и проблемът за конкуренцията на изземването и отнемането на вещи – предмет на нарушението и престъплението, в хода на наказателно и административно- наказателно производство. По настоящото наказателно производство обвиненията срещу осъдените лица Б.С., Т. А. и Д. А., съучастници по чл. 235 НК са свързани с отнемане или присъждане равностойността на предмета на престъплението по чл. 235 ал. 7 от НК. При сключване на споразумението на С. е възстановил на дружеството сумата от 1795, 20лв. От подс. Т. А., Д. А. и Т. с молба от 03.07.2023г. „Северноцентрално държавно предприятие ДП – Габрово“ е продължило да иска пред съда да бъдат осъдени солидарно за сумата от 1795, 20лв. Предметът на нарушението на приключилите АНП също подлежи на отнемане по чл. 273 ал. 1 от ЗГ. Така би се достигнало до трикратното отнемане на 22 пр.м3 и/или възстановяване на паричната им равностойност, което не е справедливо прилагане на закона. Воден от различни съображения, АНО свид. С. не е постановил отнемане на закупените от свид. Х., А., М. и Р., но не е обвинен с действията си да ги е облагодетелствал противозаконно.

С оглед на изложените съображения по фактическите положения, анализа на доказателствата и след обсъждане на възраженията на страните, съставът на въззивния съд счете, че предметът на доказване по делото е изяснен и категорично позволява формирането на изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА.

С присъдата на СОС подс. Т. Т. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение изцяло. С Решение № 41 от 29.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 855/2024 г., II н. о., е отменена присъдата на предходен състав на ВАпС и предметът на настоящото производство е ограничен до частта относно обвинението срещу подс. Т. за това, че в периода 04.05.2020 г. — 05.05.2020 г. в гр. Дулово, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение е превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С.Ф. и М.М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина - предмет на административни нарушения по ЗГ и не изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор за управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушение, с цел да набави за нарушителите Ю.Х., С. А., Д.М. и Д.Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - имуществени вреди в размер на 1795, 20 лв. за бюджета на Северноцентрално държавно предприятие - Габрово, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България. Този дял от обвинението първоначално е бил квалифициран по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда, и с протеста, поддържан от прокурора от ВАпП, се иска осъждане на подс. Т.. С Решение № 41 от 29.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 855/2024 г., II н. о., са решени окончателно редица правни положения, относими към обвинението. При анализ на разпоредбите на ЗГ, ТЗ и ЗЛОД, касационната инстанция приема, че подс. Т. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК, което има и публични функции, независимо, че качеството му на длъжностно лице е възникнало със сключване на договор за управление и, че работната заплата в териториалното поделение на държавното предприятие се определя на база финансовите резултати. Нормите на чл. 163 и следващите от ЗГ и чл. 9 ЗЛОД регламентират статута и функциите на ДГС и ДЛС, като териториални поделения на съответните държавни предприятия по ЗГ, а в определените им райони ДЛС извършват дейността и изпълняват функциите, възложени на ДГС със ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и са натоварени да изпълняват и публични функции – реализиране на политиките в областта на опазване, стопанисване и ползване на горските територии и дивеча. Поради това на директорите на териториалните поделения на държавните предприятия с разписаните им в ЗГ и ЗЛОД правомощия са им възложени и публични функции. Директорите на ДЛС и ДГС в изпълнение на правомощията си са овластени да издават индивидуални административни актове задължителни за гражданите разпореждания по чл. 253, ал. 4 и ал. 5 ЗГ, чл. 23а, ал. 3 ЗЛОД, поради което по силата на закона притежават властнически правомощия, независимо от развиваната от ТП търговска дейност. „В случая ДЛС „Каракуз“ не е обикновено търговско дружество, развиващо само търговска дейност, а особено такова. То е териториално поделение на СЦДП, което е държавно предприятие по смисъла на чл. 163 ЗГ. Касае се за юридическо лице, чийто директор притежава властнически правомощия в публичния сектор, а служителите му са снабдени с правомощието да съставят актове за нарушения. Като директор на ДЛС „Каракуз“, подс. Т. разполага с административни правомощия - да издава властнически актове - да спира дейности и строителство на територията на ДЛС „Каракуз“; да дава задължителни предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения и да отнема билет за лов. Затова подс. Т. се явява длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, защото със закон е натоварен с административни правомощия.“. На следващо място, подсъдимият, като директор на ДЛС, разполага с правомощието по чл. 274, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 96 ЗЛОД да съставя актове за нарушения и тъкмо затова не той като директор, а други нарочно оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица са компетентни да издават наказателните постановления за нарушения по ЗГ. Според касационната инстанция, нареждането да не се изземва и задържа незаконната дървесина не може да се третира като превишаване на власт, защото подс. Т. притежава идентични правомощия като свид. Ф. и М. по съставяне на актове за нарушения, в който смисъл подсъдимият и свидетелите са равнопоставени поради качеството им на служители на ДЛС, съответно и обвинението е несъставомерно от обективна страна, поради липсата на един от елементите на състава на престъплението по чл. 282 НК. Подс. Т. не може да бъде признат за виновен и за бездействието по служба, тъй като съответният служител при съставянето на актовете за нарушение не е посочил че изземва установената незаконна дървесина, не е съставил констативен протокол или разписка за отговорно пазене на същата по чл. 273, ал. 1 ЗГ, чл. 8 и чл. 10 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, и подс. Т. не е имал какво да организира.

В разглежданото решение ВКС е указал, настоящият състав да прецени, дали съдържанието на проведения втори разговор между подс. Т. и свид. Ф., който е негов подчинен, да не изземват незаконната дървесина, констатирана във владение на нарушителите при извършената проверка в с. Ножарево, и факта, че свид. Ф. и М. не са изпълнили служебните си задължения по чл. 273, ал. 1 ЗГ, са относими към престъпление по чл. 283 НК. По отношение наличието на облага, обсъден от ВКС и отхвърлен е бил доводът на подсъдимия, че в случая няма облагодетелствани лица. Нарушителите са били санкционирани с издадените от РДГ - Русе наказателни постановления, но чл. 273 ЗГ предвижда изрично, че вещите, предмет на нарушение се отнемат в полза на държавата с цел тяхната продажба. „Чрез необезпечаване изземването на незаконната дървесина от лицата, в чието държане е била установена тя, те без съмнение са били облагодетелствани, защото не са били лишени от нея и не са били поставени в ситуация да се снабдят наново с легална такава. Не е спорно по делото, че незаконната дървесина, установена в с. Ножарево, не е била иззета от горските стражари и продадена, както повелява законът, поради което лицата, които са я закупили не само не са били ощетени, а на практика са били облагодетелствани.“. На базата на съдържанието на проведения втори разговор между подс. Т. и свид. Ф., и действията на свид. Ф. и свид. М. само по съставяне на актове за нарушения без изземване на намерената незаконна дървесина, на настоящия състав е указано да прецени дали не се касае до използване на служебно положение от подс. Т. при допълнителния субективен признак на деянието по чл. 283 от НК - специалната цел - набавяне на противозаконна облага за Ю.Х., С. А., Д.М. и Д.Р.. С оглед изложеното в Решение № 41 от 29.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 855/2024 г., II н. о., не са налице задължителни указания по прилагане на закона по смисъла на чл. 355 ал. 1 т. 2 от НПК, а такива за анализ и преценка на доказателствата и съотнасянето им към съставомерните признаци на престъпление по чл. 283 от НК. Проверката на настоящия състав на въззивния състав и собственият анализ на доказателствените източници установиха нови фактически положения по хронологията на събитията на 04.-05.05.2020г. и взаимовръзките между действията на административните и полицейски органи, РП Силистра и АНО Директор на РДГ-Русе и техните правни последици.

Доказателствените източници по настоящото дело, разгледани в тяхната последователност, логическа обвързаност и разнородна правна природа, обосновават извод, че действията на свид. Ф. и свид. М. по съставяне на актове за нарушения без изземване на намерената незаконна дървесина са в съответствие с установената от тях трайна практика. В първия ден на проверката горските стражари свид. А. и А. са били пряко възпрени от осъдения Т. А., който ги помолил да не проверяват в с. Падина – и те са се съобразили с това, проверка там не е била извършена, актове не са били съставени, доведено до знанието на свид. Ф. и М.. Вторият, който пряко е повлиял в процеса на проверката е депутатът А., разпореждайки да се преустанови дейността. Веднага след това, във втория си разговор със свид. Ф., разбирайки за намесата на депутата, подс. Т. е реагирал съответно на установени в района отношения на влияние и зависимост от фигурата на А.. Думите на подс. Т. към свид. Ф., които настоящият състав прие за доказани от фактическа страна, са: “щом депутатът така ви е казал, слушайте него... спирайте всичко… остави проверката и се прибирай…местното население са си платили и не са виновни хората“. Имплицитно е изразено съзнанието на подсъдимия, че ако служителите му действат срещу изискваното от този властимащ човек, биха последвали проблеми за всички. Но от тези думи на подсъдимия не е могъл и не е последвал пряк резултат, облагодетелстващ нарушителите. Свид. Ф. не е имал намерение да изземва дървесината, тъй като е започнал да пише АУАН № 2572, не е използвал възможността да я остави на отговорно пазене в дома на свид. Х., коментирано и в Решение № 420 от 13.07.2022 г. на РС - Силистра по гр. д. № 1669/2021 г., протекло по иск от свид. Ф. срещу подс. Т. с правно основание чл. 45 от ЗЗД. На следващия ден, при съставяне на всички останали актове нарушенията са били констатирани, но действия по изземване или оставяне за пазене отново не са били предприети. Доколкото паралелно са протичали административно-наказателна и полицейска проверка, дървесината е била съхранена до постигане на окончателен отговор за разпореждане с нея.

Действително, чл. 273 ЗГ предвижда изрично, че вещите, предмет на нарушение се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Но, отнемането на вещите – предмет на нарушението може и трябва (чл. 57 ал. 1 т. 8 от ЗАНН) да бъде постановено само с окончателния за административно-наказателното производство акт – наказателно постановление, след което би била извършена продажба (факултативно преди приключване на АНП по чл. 273 ал. 4 отЗГ), сумите от която биха постъпили в имуществената сфера на дружеството. Изземването на незаконната дървесина не е задължително при съобразяване на всички специални (чл. 273 от ЗГ, чл. 2, 8, 10, 15а от Наредба 1/2012г.) и общи (чл. 41. „При констатиране на административни нарушения, актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и 21.“; чл. 42. „Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: … 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.“) административни и административно-процесуални правила, действащи по чл. 277 от ЗГ, в този правен отрасъл. В случая не са били предприети действия по обезпечаване на отнемането (а не на изземването) на незаконната дървесина от лицата, в чието държане е била установена, което обаче не осуетява самото отнемане с окончателния за производството акт – НП. Видно от материалите на преписките, водени в полицията и прокуратурата, дървесината е била в дворовете на нарушителите и към момента на постановлението за отказ на прокурора от РП Дулово – 12.08.2020г. Това обстоятелство е било доведено до знанието на административно-наказващия орган, който се обосновава с постановлението на прокурора за отказ. Именно АНО следва да постанови отнемането на вещите, предмет на нарушението. Съгласно чл. 57. (1) от ЗАНН „Наказателното постановление трябва да съдържа: … 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата“, каквито са по смисъла на чл. 21 от ЗАНН – „Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност.“. В този смисъл е и чл. 273 от ЗГ, постановяващ отнемане и на вещите - предмет на нарушението. По правило, едва след влизане в сила на НП, по силата на нормата на чл. 273, ал. 9 ЗГ, средствата от продажбата на вещите, добити от горски територии – държавна собственост, предмет на нарушение, получени след приспадане на всички разходи по тяхното задържане и продажба, е следвало да се депозират в банковата сметка на съответното държавно предприятие по чл. 163 за дървесината и недървесни горски продукти от горските територии – държавна собственост, предоставени му за управление. При изготвянето на осемте НП от 31.08.2020г., обаче, АНО – свид. О. С., не е изпълнил тези свои правомощия, поради което нарушителите не са били лишени от незаконната дървесина и не са били поставени в ситуация да се снабдят наново с легална такава, от което в решението на ВКС се извежда облагата за нарушителите.

В качеството си на директор на ТП на ДЛС „Каракуз“ подсъдимият не е притежавал компетентност, чрез която да задължи актосъставителите да изземат вещите, непосредствено след установяване на нарушенията. Такова изискване няма и в правилата на нормативната уредба. Подс. Т. е придвижил по установения ред рапортите на актосъставителите, като не е имал възможност и да повлияе в процеса на издаване на НП, още по-малко да издаде такива. По делото не са налице никакви доказателства относно каквито и да е действия на подс. Т. по оказване на въздействие спрямо АНО с цел да облагодетелства четиримата нарушители от с. Ножарево.

Съгласно задължителните указания на Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. по н. д. № 2/80 г., Пленум на ВС, т.6.: „За състава по чл. 283 НК е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение, и то с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. Касае се за използване от длъжностното лице на съответно длъжностно качество за реализацията на една извънслужебна дейност. При тази именно дейност длъжностното лице набавя за себе си или за другиго противозаконна облага, т. е. стига се до благоприятно изменение на имотното състояние или всяка друга полза, което противоречи на конкретна разпоредба, на закон или на друг нормативен акт. За разлика от престъплението по чл. 282 НК, при използване на служебното положение по чл. 283 НК длъжностното лице не нарушава служебните си задължения, нито превишава властта или правата си, а само използва (експлоатира) служебното си положение за набавяне на противозаконна облага. Тук от значение е само обстоятелството, че службата, която заема, му дава възможност да си набави облага, че длъжностното му качество улеснява мотивировката на други лица.“.

Съобразявайки изложеното, съставът прецени становището на прокурора от ВАпП за липса на съставомерни признаци по чл. 283 от НК, като основателно. Длъжностното качество на подс. Т. и службата, която е заемал, не са позволявали да ги експлоатира, за да набави облага за нарушителите, тъй като той не е могъл да задължи свид. Ф. и М. да изземат или да не изземат предмета на установените от тях нарушения. Започвайки да съставя АУАН № 2572, свид. Ф. е обективирал самостоятелно взето от него решение да не изземва незаконните дърва. Не се твърди на 05.05.2020г. подс. Т. да е имал дори комуникация с актосъставителите. Подсъдимият не е познавал самите нарушители и казвайки на свид. Ф. да направят както е казал депутатът, е действал не с цел да набави противозаконна облага за хората, а в израз на притеснение от последиците, които биха настъпили при евентуално противодействие на интересите на А.. Такава е била позицията и по- горестоящия свид. М.. Безспорно в този момент подс. Т. е съзнавал и, че отнемането на незаконната дървесина, предмет на нарушенията, е последващ правен факт, който е встрани от компетентността на актосъставителите, и би настъпил значително по-късно. Имал е достатъчен поглед и върху установената от служителите на дружеството практика да съставят актове без да изземват предмета и средствата на нарушението, което от своя страна е спестявало и средства за охрана и съхранение на иззетото имущество, дължими от страна на дружеството, съгласно чл. 10 ал. 8 от Наредба № 1/2012 г., без така да осуетят последващо отнемане на предмета на нарушението. Подс. Т. не е имал комуникация по този повод с АНО, който е дължал окончателно произнасяне по отнемането на дървесината. Решенията по същество – единствено значими за оставяне на дървесината у нарушителите, с което са им били спестени средства за закупуване на други, са били самостоятелно взети от свид. С.. С оглед на изложеното и поради липса на обективни и субективни съставомерни признаци на престъпление по чл. 283 от НК, въззивната инстанция не упражни правомощията си да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК да приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 а от НК. Макар и по различни фактически и правни аргументи, въззивната инстанция достигна до решението на първоинстанционния съд за оправдаване на подс. Т. по обстоятелствата, включени в рамката на внесеното обвинение относно негови действия на 04-05.05.2020г. в гр. Дулово, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, по повод установените в с. Ножарево 22 пр. м3 незаконна дървесина.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата и чл. 338 от НПК, въззивният съд