Решение № 3057 от 8.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 509/2024 г.

Производството е образувано по жалба на „...“ ЕООД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Й. Е. – управител, срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 24022137/29.03.2024 г. между „...“ ЕООД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] М. Б. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] против Предписание към него с изх. № 24022137/29.03.2024 г., с което е предписано предлагането на работника сключването на трудов договор, считано от 25.03.2024 г., двете издадени от Г. Т., инспектор при Дирекция „Инспекция по труда, и е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 405 и чл. 405а, ал.7 от Кодекса на труда (КТ). В жалбата се поддържа, че постановлението и предписанието са незаконосъобразни, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и наличие на необоснованост на актовете. Сочи се, че актовете са и неправилни, тъй като в рамките на административното производство не са събрани доказателства в подкрепа на извода на административния орган за характера на отношенията между оспорващия и М. Д.. Поддържат се твърдения за наличието на сключен трудов договор между друго дружество – „...“ ЕООД и лицето М. Д., който изключва наличието на трудово правоотношение между „...“ ЕООД и М. Д., както и твърдения, че между „...“ ЕООД и „...“ ЕООД на 15.03.2024 г. е сключен договор за строителство. Релевират се доводи и че попълнената декларация-образец от трето лице, различно от М. Д. представлява по своя характер частен свидетелстващ документ, поради което макар и да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл. 43 АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, то тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване на и при условията на пълно доказване характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Иска се отмяна на оспорените административни актове. В съдебно заседание и приложени писмени бележки жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендират се и сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК (л.103). Ответникът по жалбата – ДИТ – [област], редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по същата. Заинтересованата страна М. Б. Д., редовно призован се явява в с.з., но не ангажира становище по жалбата. По делото са събрани писмени доказателства. Съдът, въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Е. А. Г. е управител на фирма „...“ ЕООД, която имала Разрешение за строеж № 23/15.02.2023 г., влязло в сила на 08.03.2023 г., за извършване на жилищни сгради с гаражи в [населено място]. М. Й. Е. е управител на фирма „...“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала А. Ч., с която извършвал строителни услуги на клиенти от различно естество. М. М. Ч. е собственик на фирма „...“ ЕООД, с която извършвала строителни услуги на клиенти от различно естество. Към фирмата на М. Ч. към м. 03.2024 г. като строителни работници работили различни лица, измежду които и М. Б. Д. – общ работник, който имал трудов договор с дружеството – трудов договор № 6/26.03.2024 г. Между „...“ ЕООД и „...“ ЕООД през месец март 2024 г. бил сключен договор за строителство. „...“ ЕООД, въз основа на издаденото му разрешение за строеж, през месец март 2024 г. предприел действия за изграждането на сграда от две части и гаражи в [населено място], намиращи се на [улица]. Дейността по изграждането на сградата „...“ ЕООД предоставило на „...“ ЕООД, а последното дружество сключило договор със „...“ ЕООД, което било подизпълнител в обекта. Като технически ръководител на обекта работел К. Г. Г. – работник в „...“ ЕООД, която фирма правела зидарията в обекта, а поставянето на кофража било възложено на „...“ ЕООД, като на обекта работели и лицата М. Б. Д. и Н. Д. М. като кофражисти. На 25.03.2024 г. „...“ ЕООД, чрез своите работници М. Б. Д. и Н. Д. М. - кофражисти, започнали работа на строителния обект в [населено място]. На обекта работели и пет лица, наети от „...“ ЕООД като зидари. На обекта имало табела на строителя, а именно „...“ ЕООД. На същата дата длъжностни лица при ДИТ – [област] извършили проверка на строежа относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство. Контролните органи заварили работещите строители и поискали от тях попълване на декларации, в които да посочат за кого осъществяват трудова дейност. На обекта се намирал и Я. Й. И., който от името на М. Б. Д. попълнил декларация, че последният осъществява трудова дейност при работодател „...“ ЕООД, както и че работи от 25.03.2024 г. като общ работник, с работно време от 08.00 ч. до 16.30 ч., с 1 час обедна почивка и с възнаграждение от 933 лв. на месец (л. 29 – л. 30). На декларацията са налични подписи в графите – „Декларатор“ и „Декларацията е попълнена“, а в приложението към нея и в „Написаното е от мен – Я. Й. И. и „Казаното е от М. Б. Д.“, но при отговорите по чл. 176 ГПК в с.з. заинтересованата страна М. Б. Д. отрича да е заявявал подобни обстоятелства, както и да е подписвал декларацията. Въз основа на данните от извършената проверка и най-вече от попълнената от друго лице декларация, проверяващите направили извод, че спрямо М. Б. Д. е налице уговорено работно място, работно време, почивки и трудът се полага на място, осигурено от „...“ ЕООД в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол, с негови средства и материали, като рискът от извършваната работа е за негова сметка. Прието е за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. На основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ са издадени оспорените Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 24022137/29.03.2024 г. за изпълнение на длъжността „Общ работник“ в „...“ ЕООД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Й. Е. – управител, считано от 25.03.2024 г. и Предписание с изх. № 24022137/29.03.2024 г., с което е предписано предлагането на работника сключването на трудов договор, считано от 25.03.2024 г. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К. Г. Г. и Н. Д. М.. По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК заинтересованата страна М. Б. Д. е отговорил на поставени въпроси. В показанията си Н. М. посочва, че лично той е работел на обекта на 25.03.2024 г. като кофражист, а заинтересованата страна М. Д. е работел при тях кофражистите, а отсреща е имало и други лица, които се занимавали със зидария, когато са дошли служители на ДИТ – [област] на проверка. Сочи, че не е работил във фирма „Б.“, а мисли, че фирмата се казва „Х.“. Посочва, че по време на проверката проверяващите им дали документи и им диктували какво да пишат, като им показали табелата на обекта, а те попълвали и това се отнасяло за всички работници. (с.з. на 18.09.2024 г., л. 105 - 106). Тези показания кореспондират на разказаното от св. К. Г., който посочва, че към месец март 2024 г. той е работел към „...“ ЕООД като групов технически ръководител на обекта на [улица]в [населено място] и че на обекта са работели работници на две фирми, а именно на „...“ ЕООД, които били зидари и на „...“ ЕООД, които били кофражисти. Посочва, че между „...“ ЕООД и „...“ ЕООД през месец март 2024 г. е сключен договор за строителство. Показанията на тези свидетели кореспондират със заявеното от заинтересованата страна, че не е работил към фирма „...“ ЕООД на 25.03.2024 г. и най-вече с трудов договор № 6/26.03.2024 г. (л. 7) и с регистъра на уведомления за трудови договори (л. 75), ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и М., намирайки ги за достоверни и логични и кореспондиращи помежду си. Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на приетите писмени доказателства и от кредитираните показания на свидетелите К. Г. и Н. М.. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК, съдът прави следните изводи: Оспорените Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и Предписание са издадени от компетентен по смисъла на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ, във връзка чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на ИА “Главна инспекция по труда“ орган – инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” – [населено място]. Предписанието и Постановлението са мотивирани, съдържат както фактически, така и правни основания за издаването им. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното издаване. В този ред на мисли, неоснователни се явяват възраженията, обективирани в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорващият не е бил информиран за започването и че не му е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката или да сочи факти и обстоятелства, да представи доказателства, да изрази становище и твърдения, което се явявало нарушение на чл. 26, 28, 34, 36 и 37 АПК. Видно от призовка на осн. чл. 45, ал. 1 АПК изх. № 2411807/28.03.2024 г. (л. 31), „...“ ЕООД, чрез Й. А. Ч., упълномощен надлежно от управляващия и представляващ дружеството М. Й. Е. да го представлява, е получил призовката на 28.03.2024 г. и е надлежно призован на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ да даде обяснения, сведения и представи всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях, във връзка с упражняването на контрола по извършената на 25.03.2024 г. проверка на място в обекта, включително са изискани трудовите досиета на определени лица, измежду които и на М. Б. Д., поради което съдът, намира че правата на жалбоподателя не са били съществено нарушени, още повече пред настоящата съдебна инстанция на дружеството-жалбоподател също беше предоставено право да представя доказателства и да изрази становище. При изследване на материалната законосъобразност на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и Предписание следва да се съобрази нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, съгласно която, ако работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, а съгласно ал. 4 въз основа на постановлението контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението, както се посочи, се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, т.е. цитираната императивна норма на КТ не позволява отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат по друг начин, освен като трудови. Ако отношенията между двете страни имат характер на трудови, те задължително следва да бъдат скрепени с трудов договор. Не е предоставено в правомощията на страните по договора да избират дали да сключат трудов или друг вид договор, когато предметът му е престиране на работна сила. Страните са свободни да решат дали въобще да сключат договора, както и дали да го сключат при конкретни условия, но когато се предоставя работна сила, а не резултат, видът на договора може да бъде само трудов. Доколкото в българското право липсва легална дефиниция на понятията „трудов договор” и „граждански договор”, разграничителният критерий между тях следва да се изведе от правните им характеристики. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, т.е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира “изработването на нещо”, без да е ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ задължава правоотношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с писмен трудов договор (чл. 62, ал. 1 КТ). Ако между съответната организация и физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ОСГК). От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, не се установява между „...“ ЕООД и М. Д. да е съществувало трудово или друго правоотношение, съответно същият да е предоставял на оспорващото лице работна сила срещу заплащане, без да има сключен трудов договор между него и работодателя. В съдебното производство, въз основа на кредитираните доказателства, се установява, че „...“ ЕООД, въз основа на издаденото му разрешение за строеж, през месец март 2024 г. е предприел действия за изграждането на сградата и гаражите в [населено място], намиращи се на [улица]. Дейността по изграждането на сградата „...“ ЕООД е предоставило на „...“ ЕООД, а последното дружество е сключило договор със „...“ ЕООД, като подизпълнител в обекта. Като технически ръководител на обекта работел К. Г. Г. – работник в „...“ ЕООД, която фирма правела зидарията в обекта, а поставянето на кофража било възложено на „...“ ЕООД, като на обекта работели и лицата М. Б. Д. и Н. Д. М. като кофражисти. Декларацията, на която се базира оспореното постановление и то попълнена от друго лице, не отговаря на действителните отношения между „...“ ЕООД и Димитров. Следва да се има предвид, че по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което макар и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл.43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. От приетите по делото гласни доказателства и най-вече от приетите по делото писмени доказателства не следва извод, че към 25.03.2024 г. са съществували отношения между оспорващия и М. Д., които да се определят като такива между лице, наемащо работник и лице, предоставящо работна сила. Няма данни, че лицето е приело да осъществява определена работа срещу уговорено трудово възнаграждение. И това е така, тъй като в случая липсват доказателства за съществуването на правна връзка между „...“ ЕООД и М. Д., извън физическото присъствие на последния на 25.03.2024 г. в строителния му обект в [населено място], където обаче работели и работници, като кофражисти, измежду които и М. Д. на „...“ ЕООД, като подизпълнител в обекта. В нарушение на материалния закон административният орган е приел това за достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение между тях, както и да издаде предписание за сключване на трудов договор, считано от 25.03.2024 г. Ответникът не е установил изпълнение на трудови функции от М. Д. на определено работно място, с определено работно време, с йерархична подчиненост на „...“ ЕООД и с дисциплинарна власт, с трудово възнаграждение, с предмет на договора и др. Единствено при кумулативното установяване на елементите на трудовото правоотношение, страните са длъжни, съгласно чл.1, ал. 2 КТ да оформят правоотношението като трудово, чрез сключване на писмен трудов договор. Напротив, от приетия по делото като писмено доказателство трудов договор № 6/26.03.2024 г., който макар и сключен ден по-късно и от свидетелските показания се установява фирмата, за която е престирал труд М. Д. на 25.03.2024 г. В тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесните предписание и постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат оспорващия за работодател, а в случая такива констатации липсват. Контролният орган не доказа наличието на уговорка между „...“ ЕООД и М. Д., вторият да предоставя работна сила за първия. С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорените предписание и ПОСТП са издадени при неправилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъдат отменени. При този изход на делото и според правилата на чл. 143 АПК, сторените от оспорващия разноски по списък по чл. 80 ГПК (л. 103), в размер на 850 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение, ще следва да се възложат на ответника, но само в частта за държавната такса. По делото има представено пълномощно, видно от което жалбоподателят е упълномощил адв. А. Б. да го представлява в настоящото производство (л. 94), но по делото няма представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно дали има уговорено между страните възнаграждение и дали същото е заплатено от жалбоподателя. Последното, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК, се явява пречка за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като процесуалният закон е уредил единствено случаите, при които разноските са договорени и заплатени. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът