Мотиви към Решение № 1110 от 24.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 2028/2025 г.

Мотиви към Решение рег.№1110 от 24.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 2028/2025 г., по описа на СРС- НО, 129-ти състав Софийска районна прокуратура е внесла мотивирано постановление по реда на чл. 375 НПК против Н. Г. М., с ЕГН ••••••••••, с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, фактически изразило се в това, че на 18.09.2022г., около 18: 40 часа, в гр. София, на ул. „Иван Асен II“ № 86, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на ••••••••••••• му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с оток и кръвонасядане в тилната област, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване в областта на лявата подбедрица, контузия на гръдния кош и на корема, с които травматични увреждания е реализиран медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, в присъствието на странични лица, при липса на личен мотив, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на св.•••••••••••••, без причина и непредизвикан от пострадалия. Делото е насрочено и разгледано по реда на гл.XXVIII от НПК. В откритото съдебно заседание, проведено по делото, след редовно изпълнена процедура по призоваване на СРП, като страна, прокурор не се явява. Защитникът на обв. М. – адв. Д. К. моли за постановяване на съдебен акт, с който подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба“ около минимума. Като смекчаващи отговорността обстоятелства моли да се има предвид, че същият е баща на две деца, че заедно със съпругата му работят, като единият е на минимална работна заплата, а другият – малко над минималната, както и това, че искрено съжалява и се разкайва за стореното. Обвиняемият М. не се възползва от правото на лична защита, като заявява, че поддържа казаното от адвоката си. В последната си дума моли да му бъде наложена минимална по размер глоба. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира, че от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, преценени на осн. чл.378, ал.2 НПК, несъмнено се установява фактическата обстановка, описана в предложението на СРП по чл.375 от НПК, без да са налице основания за приложение на разпоредбата чл.378, ал.3 НПК, а именно: На 18.09.2022г., около 18: 00 часа, обв. М. бил заедно със съпругата си - св. ••••••••••••• М.а и двете им деца, като се придвижвали по ул. „Иван Асен II“ в посока „Посолство на Румъния“. Тъй като едното от децата им било на около 2-3 месеца, същото било в бебешка количка, която била направлявана от обв. М.. По същото време и място пострадалият Ф.Н управлявал своя велосипед. На посочената улица, пред № 86, пострадалият се намирал непосредствено зад обв. М. и семейството му, поради което ги заобиколил, излизайки вдясно от тротоара, като минал през тревната площ. В този момент обв. М. се обърнал към пострадалия с думите „Ще ме блъснеш, бе“. Пострадалият попитал обвиняемия какво иска, а последният оставил бебешката количка, която бутал и се приближил към него. Първоначално обв. М. блъснал с ръце пострадалия, вследствие на което велосипедът на последния паднал. След което обвиняемият избутал с ръце пострадалия върху предния капак на паркиран тъмен автомобил и му нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото. Намесата на случайно преминаващи граждани преустановила конфликтната ситуация. Обв. М. казал на пострадалия да се маха, като той продължил по пътя си заедно със семейството си. Непосредствено след това, пострадалият се обадил на майка си - св. Ива Николова, на която съобщил за случилото се. Полицейските служители - свидетелите ••••••••••••• били назначени по охрана на обществения ред във връзка с обществено масово мероприятие на стадион Васил Левски. Докато разговарял със св. Николова, пострадалият забелязал полицейските служители, на които направил знак да спрат. След което пострадалият разказал на полицейските служители - •••••••••••••, че е бил бит от мъж с детска количка, като им посочил обв. М., който се виждал в далечината. Полицейските служители установили обв. М., като по нареждане на ОДЧ-01 РУ СДВР снели сведения от участниците в инцидента. Видно от изготвената по делото СМЕ на пострадалия Ф.Н се установява, че същият е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с оток и кръвонасядане в тилната област, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване в областта на лявата подбедрица, контузия на гръдния кош и на корема. Според вещото лице тези травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой, каквито данни се съдържат в материалите по образуваното по случая ДП. Травматичните увреждания са причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. По делото е изготвена и ВТЕ на приобщения по ДП 1 бр. оптичен носител, съдържащ видеозапис на процесния инцидент, като в заключението на експертизата подробно и хронологично са описани извършените действия от участниците в него, което описание изцяло съответства на приетата за установена по-горе фактическа обстановка, въз основа на показанията на постр. Ф.Н. На пострадалия Ф.Н е изготвена и КСППЕ, от заключението на която се установява, че той е психично здрав и при същия, въпреки непълнолетната му възраст към момента на деянието и към момента на даване на показания в хода на ДП, е налице психическа годност да дава свидетелски показания. Видно от приложената по делото справка за съдимост, обвиняемият към датата на извършване на инкриминираното деяние е неосъждан. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка се установява по ясен и категоричен начин от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК, като в хода на съдебното следствие не бяха събрани нови доказателства, а обвиняемият се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението, което му е повдигнато. В хода на съдебното следствие не бяха установени нови фактически положения, оказващи влияние върху съставомерността на деянието и отговорността на дееца, по смисъла на чл. 378, ал.3 НПК, които да не са били известни на органите на досъдебното производство в хода на същото. Доказателствата и доказателствените средства, от които се установява горепосочената фактическа обстановка са: показанията на пострадалия •••••••••••••л. 52-л.53/, св. ••••••••••••• /л.54/, ••••••••••••• М.а / л.58/ - частично, св. ••••••••••••• /л.59/, св. ••••••••••••• /л.60/; СППЕ на Ф.Н /л.61 - л.68/, ВТЕ /л.69 - л.73/; СМЕ /л. 76-Л.80/, СМУ и медицински документи за извършени прегледи на Ф.Н /л.81-85/; СМУ на Н. Г. М. /л.49/, справка за съдимост на обв. М. и всички останали доказателства и доказателствени средства. Горепосочените доказателствени източници са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и в съвкупност дават възможност да се приеме за несъмнено установена гореописаната фактическа обстановка. Изолирани от тази доказателствена съвкупност, досежно възпроизведените в тях факти остават показанията на св. ••••••••••••• М.а /съпруга на обв. М./ в частта, в която поддържа, че не е възприела осъществен физически контакт между съпруга й и велосипедиста. Описаната от тази свидетелка фактическа обстановка съществено се различава от онагледената в изготвената ВТЕ, с оглед на което съдът не кредитира с доверие нейните показания, като оценява същите като дадени в подкрепа на евентуална защитна теза на лицето, привлечено към наказателна отговорност, като при това взе предвид и отношенията между нея и обвиняемия, които са съпрузи. С оглед на това, след внимателна оценка на същите, съдът даде вяра на показанията на св. М.а само в частите, в които същите се подкрепят и от останалите доказателства, събрани по делото, а именно само досежно време и място на реализиране на процесния случай и участниците в него, но не и по отношение на извършените действия от обвиняемия и св. Ф.Н. Показанията на последния /постр. Николов/ съдът кредитира с доверие, доколкото същите се подкрепят и потвърждават от всички останали, събрани по делото доказателства. Съдът кредитира с доверие и експертизите делото /СМЕ, СППЕ и ВТЕ/, като изготвени от компетентни вещи лица в съответните области, които пълно, ясно и обосновано са отговорили на поставените им въпроси, като не възникват каквито и да е съмнения по отношение на обективността на дадените експертни заключения. От правна страна: Съдът намира от правна страна, че при така приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмненият извод за това, че обвиняемият Н. Г. М. е извършил престъплението, в което е обвинен. Безспорно се установи от обективна страна, че той е осъществил престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като на 18.09.2022г., около 18: 40 часа, в гр. София, на ул. „Иван Асен II“ № 86, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на ••••••••••••• му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с оток и кръвонасядане в тилната област, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване в областта на лявата подбедрица, контузия на гръдния кош и на корема, с които травматични увреждания е реализиран медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, в присъствието на странични лица, при липса на личен мотив, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на св.•••••••••••••, без причина и непредизвикан от пострадалия. Причинените увреждания на пострадалия, описани в изготвената СМЕ са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. Обвиняемият М. разбирал и съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Както е известно, в съдебната практика, при причиняване на телесна повреда се приема, че умисълът на дееца относно конкретната телесна повреда е неопределен и е достатъчно наличието на обективни признаци за причиняване на някаква по вид телесна повреда, без да е необходимо да се доказва решение за каква точно по вид телесна повреда е формирано в съзнанието на дееца. Именно поради това, независимо от факта какво решение е взел деецът относно вида на телесната повреда, която иска да причини на пострадалия, той носи отговорност за реално причинената телесна повреда, а не за тази, която е възнамерявал да причини. Налице е и квалифициращият признак по чл. 131, ал.1, т. 12 НК, тъй като деянието е извършено по хулигански подбуди. Обвиняемият е действал със стремеж да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на поведение, незачитайки правото на телесна неприкосновеност на останалите лица – в случая на пострадалия Ф.Н. Телесната повреда на пострадалия е причинена по хулигански подбуди, тъй като с действията си обвиняемият е демонстрирал както явно неуважение към обществото, така и висока степен на неуважение към личността на пострадалия. Деянието е извършено около 18.40 часа през деня, на обществено място – улица и при наличие на други граждани наоколо и възможност да бъде възприето от множество хора. С извършените престъпни действия, деецът е демонстрирал, че не се смята за обвързан от съществуващите норми на поведение и се отнесъл пренебрежително към тях, демонстрирайки, че не е обвързан от действащите правнорегламентирани начини и способи за уреждане на отношенията между гражданите при наличие на словесен конфликт, какъвто се установи, че е възникнал между него и пострадалия. До този момент той не е познавал и не е контактувал с пострадалия Николов, поради което не е имал личен мотив да засегне телесната му неприкосновеност. Словесната провокация спрямо него на улицата, не е ескалирала извън рамките на размяната на думи и реплики между двамата, преди той да предприеме действия по накърняване и на телесната неприкосновеност на пострадалия. Тази ситуация онагледява демонстрация на много нисък праг на търпимост на словесна провокация и съответно на поставяне на собственото его и желание за раздаване на собствено правосъдие, така както той го разбира, над общоприетите правила, гарантиращи неприкосновеността на личността и неговата телесна цялост. С оглед на това за съда се налага несъмненият извод, че в конкретния случай хулиганският мотив, или хулиганските действия, са били определящи за вземане на решение от обвиняемия за извършване на деянието и неговото реализиране, като същият е пристъпил към извършването му с убеждението, че такъв род поведение му е "позволено", като индиция, за това е демонстративното напускане на мястото на престъплението, без дори да се интересува от състоянието на пострадалия, който по видими външни белези е дете, като вкл. и собствената му съпруга /св. ••••••••••••• Маолова/ го идентифицира като момче на около 16 години. С причиняване на телесната повреда на пострадалия, съобразно начина и мястото на извършване на деянието, обвиняемият е целял да изрази явното си неуважение към общоприетите правила за поведение, чрез накърняване на телесната неприкосновеност на св. Николов. С извършването на самото деяние, пряката цел на дееца е била грубо да наруши обществения ред и да изрази явно неуважение към правилата в обществото, чрез грубо посегателство над телесната неприкосновеност на пострадалия. Няма съществени противоречия в анализираната доказателствена съвкупност, които да поставят под съмнение извода, че е налице общественоопасно деяние, което покрива признаците на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК и именно обвиняемият е негов извършител. Относно наказанието: Обществената опасност на деянието съдът прецени като надвишаваща минималната, предвид това, че е извършено посред бял ден на улицата, като на пострадалия са нанесени не един, а множество удари, и деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и е предизвикало възмущението на случайно преминаващи граждани, чиято намеса е преустановила конфликтната ситуация. Личната обществена опасност на обвиняемия М., изведена въз основа на съдебното му минало /видно от справката му за съдимост той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност/, съдът прецени като невисока на тази плоскост, но с оглед на констатирания в хода на настоящето производство много нисък праг на търпимост към словесна провокация и липсата на достатъчно изградени механизми за самоконтрол при банални конфликтни ситуации, го характеризира като личност с нисък праг на фрустрация. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени добрите му характеристични данни, изводими от трудова му ангажираност, факта, че е баща на две деца и липсата на други висящи наказателни производства срещу него. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете нанесените не един, а множеството удари по тялото на пострадалия с ръце и крака, с които е реализирано деянието. Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на извършителя обстоятелство това, че не е осъждан и не е освобождаван до сега от наказателна отговорност, доколкото това е изискуема предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, поради което не следва да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Предвид на това, че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; няма причинени от престъплението съставомерни имуществени вреди; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, настоящата инстанция констатира, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в рамките, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК /от 1000 до 5000 лева/ за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Размерът на предвиденото административно наказание „глоба“, следва да бъде съобразен с причините за извършване на престъплението, обществената му опасност и тази на дееца, както и с имотното състояние на извършителя. С оглед на това, съдът счете, че имайки предвид и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, размерът на административното наказание глоба, за да бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН, следва да се индивидуализира под средния, но и над минималния, за да допринесе за превъзпитание на дееца към спазване на законите и съобразяване на поведението си с тях, както и за постигане на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото. Поради това, съдът счете, че административно наказание глоба в размер на 1200, 00 лева, носейки характеристиките на пропорционалност и достатъчност, ще способства в максимална степен за постигане на тези цели, а същевременно е съобразено с имущественото състояние на обвиняемия, за който защитникът му заяви, че е трудово ангажиран и реализира месечни доходи около минималната работна заплата. Относно разноските: На основание чл. 189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото – признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение, в тежест на същия бяха възложени направените в хода на производството разноски, като съдът го осъди да заплати сумата от 574.69 /петстотин седемдесет и четири лева и 69 ст./ лева, представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР. Веществените доказателства по делото, а именно 1 бр. компакт диск, беше разпоредено да остане на съхранение по делото. Водим от изложените фактически и правни съображения, съдът постанови решението си. Настоящите мотиви към него са обявени на 07.05.2025 г. Районен съдия: ………………………. / Г. Кокоева /