Решение № 3650 от 11.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13884/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 11563/03.07.2023 г. по гр.д. № 61003/2022 г. по описа на СРС, 69 състав е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 535 ТЗ от „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД срещу К. Г. Г., че ответникът дължи на ищеца сумата от 2572, 43 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 23.12.2020 г., правата по който са прехвърлени чрез джиро на 28.10.2021 г. в полза на ищеца, заедно със законна лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7604/2022 г. на СРС, 69 състав. С решението ответницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 435, 45 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 551, 45 лева – разноски в исковото производство. Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 218194/01.08.2023 г. (пощенско клеймо 28.07.2023 г.), подадена от К. Г. Г., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като претенцията е неоснователна. Поддържа, че записът на заповед сам по себе си не може да е основание за плащане, ако е направено възражение или ако не се обследва от съда претенцията за какво е била, независимо от чисто формалното значение на записа на заповед. В тази насока съществувала трайна съдебна практика и нейното прилагане към казуса била съотносима. Следвало да се проведе доказване за вземането, при положение, че е направено възражение, а не ставало ясно за какво са средствата, за които е издаден записът на заповед. Поддържа оспорването на джирото по отношение на вземането, тъй като същото било проведено в противоречие със закона. Липсвал правен интерес от страна на ищеца да води делото с този предмет и това било основание делото да бъде прекратено, алтернативно да бъде отхвърлена исковата претенция. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, както и в хода на въззивното производство не е заявено становище по нея. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 61003/2022 г. по описа на СРС, 69 състав е образувано по искова молба, подадена от „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД против К. Г. Г., с която е предявен иск по реда на чл. 422 с правно основание чл. 537 във връзка с чл. 491 и сл. от Търговския закон. Ищецът твърди, че на 23.12.2020 г. К. Г. Г. е издала в полза на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООС запис на заповед за сумата от 2858, 43 лева. Посочва, че документът е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити съгласно разпоредбите на чл. 455 от ТЗ. По силата на този запис на заповед ответницата се задължила безусловно и неотменяемо да плати на дружеството или на негова заповед на предявяване посочената в документа в сума. Записът на заповед бил предявен за плащане на 16.08.2021 г., което било удостоверено с подписа и собственоръчно изписване на имената от страна на длъжника. Твърди, че на 28.10.2021 г. „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД е прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД. Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК дължима била сумата от 2572, 43 лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението. Моли да бъде признато за установено, че вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 7604/2022 г. съществува. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. Г. Г., с който оспорва предявения иск. Поддържа, че претенцията е неоснователна, тъй като записът на заповед сам по себе си не може да е основание за плащане, ако е направено възражение, независимо от чисто формалното му значение. Заявява, че оспорва процедурата по издаване на джиро по отношение на вземането, като твърди, че е неправилно проведена, в противоречие със закона. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 7604/2022 г. на СРС, 69 състав. По заявление от 15.02.2022 г., подадено от „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.03.2022 г., с която е разпоредено на К. Г. Г. да заплати на заявителя сумата от 2572, 43 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 23.12.2020 г. в гр. София, в полза на „Мъни Плюс Мениджмънт"“ООД с падеж на предявяване и предявен за плащане на 16.08.2021 г., като записът на заповед е прехвърлен с джиро на 28.10.2021 г. в полза на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, ведно със законна лихва за период от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 51, 45 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Прието е, че по делото не са въведени твърдения за съществуването на каузално правоотношение, поради което и не е дължимо изследване на този въпрос. Във връзка с направеното оспорване на джирото е посочено, че същото е направено съобразно изискванията на чл. 468, ал. 1 от ТЗ, чл. 469, ал. 1 и чл. 471, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК. По наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното: Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 7604/2022 г. на СРС, 69 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това издаденият запис на заповед да отговаря на предвидените в чл. 535 от Търговския закон. Представеният по делото запис на заповед съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от Търговския закон и инкорпорира задължението на К. Г. Г. да заплати посочената в него сума. С оглед разпоредбата на чл. 537 във връзка с чл. 486, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, в конкретния случай падежът е на предявяване. С подписа си ответникът е удостоверил, че записът на заповед му е бил предявен на 16.08.2021 г. Посоченото обстоятелство не е и спорно в настоящото производство. С отговора на исковата молба и с въззивната жалба ответникът е заявил, че не дължи сумите, тъй като следвало по делото да се установи основанието, на което е поела задължение за плащане на сумата по него. В т. 17 от Тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед.“ Формираната след постановяване на тълкувателното решение съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК е насочена към това, че предмет на делото по предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издаден запис на заповед, представляващ документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, може да бъде установяване на каузалното правоотношение, чието изпълнение е обезпечено със запис на заповед, но само при въведени от която и да е от страните конкретни твърдения. Правилно районният съд въз основа на възраженията, направени с отговора на исковата молба, е приел, че не са въведени такива конкретни твърдения, поради което и не е съществувало задължение за ищеца да установява съществуването на каузално правоотношение, а единствената проверка, която е била дължима е дали записът на заповед отговаря на изискванията за форма, както и дали съдържа задължение за плащане на исковата сума. Неоснователно е и второто възражение, направено с отговора на исковата молба и с въззивната жалба – че джирото от 28.10.2021 г., по силата на което „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД се легитимира като титуляр на вземането, не отговаря на изискванията на закона и не е спазена процедурата по издаването му. Джирото е абстрактна формална сделка, с която поемателят по записът на заповед прехвърля правата си по него на трето лице, което съгласно чл. 468, ал. 1 от ТЗ джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж) и трябва да се подпише от джиранта. Видно от приетия по делото запис на заповед „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД безусловно и неотменяемо е прехвърлил всички права по записа на заповед на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, като това изявление е подписано от законните представител на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД. Следователно и не са допуснати нарушения на закона при прехвърляне на вземането. При прехвърляне на правата по менителници не се прилагат правилата, предвидени в чл. 99, ал. 3 и 4 от Закона за задълженията и договорите. Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи с тези на Софийски районен съд, 69 състав, решението следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът