Решение № 162 от 7.2.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 454/2024 г.

Производството е по чл. 40 ЗДОИ. Съдът е сезиран с жалба от В. С. Д., [ЕГН] [населено място] [община] [област] срещу Решение № 14/ 4.12.2024г. на кмета на [община], в частта му в която не е даден отговор на въпроси по т.1.1 въпрос втори, т.1.3 въпрос втори и т.2.2 от заявлението. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противорение с материално-правни норми; липса на мотиви; липса на изричен диспозитив за отказ да се предостави информация; липса на отговор по някои въпроси; противоречие в съдържанието на решението, тъй като от една страна се сочи, че се предоставя достъп, а от друга такъв не е предоставен. Иска се отмяна на решението в частта, в която няма произнасяне и връщане на преписката за ново произнасяне по въпросите по точки 1.1 въпрос втори, т.1.3 въпрос втори и т.2.2 от заявлението, тъй като по тези въпроси не е даден отговор. В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмена молба вх.№ 278/06.02.2025г. /л.41, л.42/ жалбоподателят иска отмяна на решението в частта, в която няма произнасяне и връщане на преписката за ново произнасяне по т. 1.1 въпрос втори, т.1.3. въпрос втори, т. 2.2. от заявлението. Твърди се, че липсата на произнасяне по тези въпроси оформя отказ, който не е мотивиран и следва да се отмени; също, че в това производство не е допустим мълчалив отказ; също, че е налице порок във формата на атакувания акт. Ответникът – кмет на [община], в с.з. не изпраща представител. Депозира писмен отговор вх.№ 272/5.02.25г. /л.3336/, с който оспорва жалбата с доводи, че същата е неоснователна. Твърди се, че на всички поставени въпроси са дадени отговори, а по въпроси 1.1 и 2.2 не може да се предостави информация, тъй като тя засяга имена на физически и юридически лица, и размер на задълженията, което е лична информация; по въпрос 1.3 се иска да се предостави прогноза, каквато не може да бъде предоставена, тъй като следва да се предоставят само факти и обстоятелства; по въпрос 3.2 е дадена пълна информация. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства: Производството пред административния орган започва по заявление за достъп до обществена информация с вх.№ АПИО 1289/20.11.24Г. от В. Д. /л.25/ до кмета на [община], с което се моли за следната информация по реда на ЗДОИ: 1.Информация относно просрочени задължения на общината: 1.1. какъв е общия размер на просрочени задължения на община Д. към момента. Конкретно към кои физически лица и/или юридически лица са задълженията. 1.2. Каква част от общия размер на тези задължения се отнася до главница и каква до лихва. 1.3. Какъв е размера на задълженията на община Д. за съдебни разноски. Какви действия са предприети от страна на общината за уреждане на тези задължения и какви са прогнозите за тяхното изплащане. 2. Разходи за адвокатски услуги. 2.1. Размер на разходите, направени от общината за адвокатски услуги за януари 2022г. до момента на подаване на заявлението и какъв е размера на изплатените до момента хонорари. 2.2. Кои адвокати или адвокатски кантори са били ангажирани и по какви конкретни казуси или дела са били предоставени тези услуги. 3. Договори за медийно отразяване. 3.1. Дали общината е сключвала договори с медии или други комуникационни платформи за осигуряване на медийно отразяване. 3.2. Ако такива договори съществуват, да се предостави информация за имената на медиите, обхвата на сключените споразумения, конкретните цели, които тези договори са предназначени да обслужват. Поискано е информацията да се предостави на посочения в заявлението електронен адрес. На 04.12.2024г. е издадено решение, връчено на 4.12.2024г. /л.21/. Решението е издадено на осн.чл. 8 ЗА, вр. утвърдени Правила за предоставяне на достъп до обществена информация в [община], чл. 3 ал.1, чл. 24, чл. 28 ал.2 и чл. 34 ал.1 ЗДОИ, Протокол 14/4.12.2024г. на комисията за достъп до обществена информация във връзка със заявление АПИО-1289/20.11.24Г. на В. Д.. С решението се дават следните отговори: по точка 1.1 – Общият размер на просрочените задължения на общината към момента е 6531493, 78 лв., като 6188589, 27лв. са направени в периода до 2015г. /до встъпването в длъжност на настоящия кмет/. По т.1.2 – Общият размер на задълженият се отнася до главница в размер на 5181711, 14лв. и лихви в размер на 1349782, 64лв. По т.1.3 - Размерът на задълженията, свързан с присъдени съдебни разноски е 324 419, 11лв., като 312 299, 11лв. са съдебни разноски за периода преди 2016г. По точки 2.1 и 2.2 е отговорено, че размерът на всички разходи, направени от община Д. за адвокатски услуги за периода от м. януари 2022г. до момента е 23 850лв. /общо за три години/. По т.3.1 и 3.2 е отговорено, че община Д. има сключени договори и/или взаимоотношения, свързани с медийното отразяване на събитията в общината, както следва: с вестник „[община] [област]“ - тук се публикуват задълженията при търгове обяви /трябва да са в регионален вестник/ като по един брой се предоставят от общината на кметствата; с вестник „[община]“ /по един брой се предоставят на кметствата/, със сайтовете Т., С. и С.. В решението е посочено заявителят да получи информацията чрез платформата на ДОИ, като информацията се предостави в сканирана форма, както и че не се дължат разходи. Решението е получено на 4.12.2024г., а жалбата е от 09.12.2024г., поради което е подадена в законоустановения срок. Същата отговаря на чл.150 и чл. 151 АПК, подадена е пред родово и местно компетентния съд по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ във вр. с чл. 133, ал. 1 от АПК и е допустима. Правни изводи. Предмет на настоящия съдебен контрол е решение № 14 от 04.12.2024г. в частта му, в която не е даден отговор на въпроси по точки 1.1 въпрос втори, т.1.3 въпрос втори и т.2.2 от заявлението. Задължените субекти за предоставяне на обществена информация са посочени в нормата на чл. 3 от ЗДОИ. Кметът е орган на местно самоуправление и е задължен субект по чл. 3 ал.1 ЗДОИ, поради което решението изхожда от компетентен орган. Произнасянето на органа е извън срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, но този срок не е преклузивен. В константната съдебна практика на Върховен административен съд е прието, че сроковете по чл. 57 от АПК са инструктивни, а не преклузивни, поради което пропускането им не преклудира правомощието на административния орган да издаде съответния административен акт. В случая при наличие на изричен административен акт, постановен по същото искане, дори и извън срока, няма мълчалив отказ на органа, както се сочи в жалбата /в този смисъл Определение № 845 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14858/2014 г./. Поради това съдът счита, че при наличие на изрично произнасяне от страна административния орган, няма формиран мълчалив отказ на органа, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност като мълчалив отказ. Налице е издаден акт, който се оспорва частично, а именно в частите в които няма произнасяне и е налице правен интерес от оспорването в тези части. В пределите на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна. Не е налице противоречие в самото решение, относно това, че административният орган посочва, че дава пълен достъп, а в същото време не отговаря на някои въпроси, както се сочи в жалбата. В решението не се съдържа диспозитив за даване на пълен достъп, а е посочено, че се предоставя достъп и след всеки въпрос се дава отговор, макар непълен. Основателно е обаче оплакването в жалбата относно липса на произнасяне по реда на чл. 34, чл. 37 вр.чл.38 от закона по следните три въпроса: т.1.1 въпрос втори: „В допълнение, моля да уточните конкретно към кои физически лица и/или юридически лица са насочени тези задължения“ /става дума за просрочените задължения на общината/; т. 1.3 въпрос втори: „Какви действия са предприети от страна на общината за уреждане на тези задължения и какви са прогнозите за тяхното изплащане?“ /става дума за задълженията за съдебни разноски/; т.2.2: „Кои адвокати или адвокатски кантори са били ангажирани и по какви конкретни казуси или дела са били предоставени тези услуги?“. Административният орган е следвало за исканата по тези въпроси от заявлението информация, да се произнесе или с предоставяне на достъп или с отказ да бъде предоставен такъв. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета на ЗДОИ, като чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица, да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. В разпоредбите на чл. 34 от ЗДОИ са разписани изискванията към съдържанието на решението за достъп до обществена информация, а в чл. 37 – чл. 39 от ЗДОИ са регламентирани основанията, поради които органът може да откаже предоставянето на достъп до обществена информация, съдържанието на решението за отказ, като във всички случаи е посочен и начинът на съобщаване на решението на заявителя. Анализът на посочените норми налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране е субектът, задължен за предоставяне на обществена информация да постанови изричен акт /решение/ за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поисканата информация, за което писмено да бъде уведомен заявителят. Съобразно горното, ответникът е имал задължението да се произнесе с изричен акт в определения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок, по изпратеното му заявление за достъп до обществена информация, независимо дали резултатът е предоставяне или отказ да бъде предоставена исканата информация. Въпросите дали исканата информация е лична и засяга интересите на трети лица, както се сочи в писменото становище на ответника, е следвало да бъдат обсъдени и преценени при издаването на изричния акт, с който ответникът е бил задължен да се произнесе, независимо дали ще постанови предоставяне или отказ за предоставяне на исканата информация. В разглеждания казус коментираните нормативно установени задължения на ответника не са изпълнени, при което решението в атакуваната част следва да се отмени. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото до него заявление в частите, в които няма произнасяне. Поради изложеното жалбата се явява основателна. Разноски от страна на жалбоподателя не се претендират и такива не следва да се присъждат. По изложените съображения съдът