Решение № 5930 от 1.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по подадена от М. П. Х.- М.А въззивна жалба срещу решение № 20059450/27.09.2022 г. постановено по гр. д. № 52639/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, СРС, 52 в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК, както следва: по иска правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД – за сумата над 458, 32 лв. до присъдения размер от 572, 88 лв. – цена на потребена топлинна енергия за периода 12.01.2015 г. – 31.01.2017 г., по иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 71, 96 лв. до присъдения размер от 89, 95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 15.10.2015г.- 15.01.2018 г. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, а именно определяне на частта, за която отговаря въззивницата, предвид наличието на съсобственост на процесния имот, както и конкретните суми, съставляващи цена на действително потребена топлинна енергия. Посочва, че неправилно районният съд е включил в дължимата сума и цена на услуга дялово разпределение и лихва за забава върху нея. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД. Отделно ответниците в първинстанционното производство – П. Т. М. и М. П. Х. са подали частна жалба срещу определение №20081258/28.02.2023 г. по гр. д. № 52639/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, СРС, 52 състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което се оставя без уважение подадената от тях молба за изменение на горецитираното съдебно решение в частта за разноските. В същата се твърди, че поради неправилно приложение на материалния закон, а именно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК относно определяне на държавната такса по исковете, респективно – разпределяне на отговорността за разноски спрямо уважената част от исковете. Оспорва се определеното възнаграждение за вещите лица и размера на юрисконсултското възнаграждение. В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност на обжалваното определение. Излага съображения за несъстоятелност на наведените доводи за незаконосъобразност на определението и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Предявени са искове от „Топлофикация София" ЕАД срещу П. Т. М. /1/6 част/ с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, за установяване съществуване на вземане за сумата от 135.75 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 31.01.2017 г. и за сумата от 7.23 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2014 г. до 31.01.2017 г., или общо сумата от 142.98 лева и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 20.10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 05.01.2018 г. и за сумата от 1.48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.10.2015 г. до 05.01.2018 г., или общо сумата от 21.58 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-12.01.2018 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски. Предявени са искове от „Топлофикация София" ЕАД срещу М. П. Х. /4/6 части/ с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, за установяване съществуване на вземане за сумата от 546.11 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 31.01.2017 г. и за сумата от 28.94 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2014 г. до 31.01.2017 г., или общо сумата от 575.05 лева и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 80.41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 05.01.2018 г. и за сумата от 5.95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.10.2015 г. до 05.01.2018 г., или общо сумата от 86.36 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-12.01.2018 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски. Ответниците П. Т. М. и М. П. Х. са получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ТПК са е подали писмен отговор, чрез пълномощника се адв. Р.Р.. Твърдят, че не е налице облигационно правоотношение между страните по делото, респ. не са потребители на топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски. По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД. С обжалваното решение от 27.09.2022 г., постановено по гр. д. № 52639/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, СРС, 52 исковете са частично уважени, като именно срещу уважителната му спрямо М. М.а част е постъпила въззивнита жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. Срещу така постановеното решение е постъпила и молба от ответниците П. М. и М. М.а за изменение на същото в частта за разноките. С определение №20081258/28.02.2023 г. по гр. д. № 52639/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, СРС, 52 състав, искането е оставено без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- частично неправилно, поради следното: За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила по отношение предявените спрямо П. М. искове, а по отношение на М. М.а в частта, в която са уважени предявените искове до размера от 458, 32 лв. цена на потребена топлинна енергия за периода 12.01.2015 г. – 31.01.2017 г., а по иска с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата 71, 96 лв. т. е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на претенцията с изключения размера на претенциите спрямо жалбоподателката М.а. Следователно не подлежат на обсъждане в настоящото производство: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило за периода 12.01.2015 г. до 01.2017 г., по месеци, и по пера, след взимане предвид на изравнителните сметки, на сумата от 760.44 лв., които не са заплатени, видно от счетоводната експертиза. С оглед квотите в съсобствеността и предвид се оказва, че жалбоподателката дължи сумата от 253.48 лв., но с оглед диспозитивното начало и предвид заявеното във въззивната претенцията на ищеца следва да се уважи за сумата от 458.32 лв. Същото се отнася и до предявения акцесорен иск. Първоинстанционното решение подлежи на частична отмяна. По частната жалба. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“ Предвид изложеното ответникът о този иск следва да репарира направените от ищеца в това производство разноски за адвокатско възнаграждение, осъществявал процесуалното представителство. Адвокатско възнаграждение се дължи и за заповедното производство съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и материалния интерес, съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение следва да се намали до 100 лв. Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК „За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците“. Предвид тази разпоредба настоящият съдебен състав намира, че съдът е бил сезиран с два кумулативно съединени иска, по всеки от които се дължи държавна такса от по 50 лв /или 75 лв за исковото производство след приспадане на заплатената в заповедното производство държавна такса от 25 лв./. А що се отнася до определените възнаграждения за вещите лица във връзка с изготвенитеот тях експертизи, същите отговарят на заложените в НАРЕДБА №Н-1 от 14.02.2023 Г. ЗА ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА критерии и не следва да бъдат изменяни. С оглед всичко изложено следва, че ищецът е извършил разноски пред исковия съд в размер на 1050 лв., от които следва да му се репарират, съобразно уважената част от исковете на първа инстанция 1011.13 лв., от които П. М. дължи 168.52 лв., а М. М.а остатъка от 842.61 лв. По разноските: За въззивното производство разноски се следват на въззивницата в размер на по 200 лв. за представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед резултата от обжалването следва да се ревизират разноските, присъдени в полза на ищеца спрямо жалбоподателката за първата инстанция, а именно да се редуцират до 674.50 лв. /с оглед приетите по-горе 842.61 лв./. Така мотивиран, Софийски градски съд