Решение № 3036 от 9.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ. Производството е образувано по жалба на В. И. П., гражданин на Молдова, с ЕГН [ЕГН] и ЛНЧ [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2 срещу отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България с рег. № 5364р-23808/20.09.2023 г., издаден от директора на Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи. Отказът е издаден на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че при подаване на заявлението с рег. № 517000-9803/02.06.2023 г. за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България, жалбоподателят е декларирал неверни данни, по конкретно, че пребивава на посочения със заявлението адрес. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с материалния закон. Сочи, че изложеното в докладна записка, че В. И. П. не е намерен на адреса в [населено място], [улица], е в противоречие с обективната действителност, доколкото проверката от служителите на група „Миграция“ е извършена на номер 21А. Счита за недоказано твърдението на административния орган, че при подаване на заявлението жалбоподателят е депозирал документ с невярно съдържание. Твърди, че постановеният отказ за постоянно пребиваване се явява несъответен на прогласеното в чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ право на зачитане на личния и семейния живот. Моли за отмяна на акта и присъждане на деловодни разноски. Представя писмени бележки. Ответникът - директор на Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Позовава се на отрицателно становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. Счита, че представеният от жалбоподателя адрес в [населено място] е фиктивен, а същият реално живее в [населено място], кв. Б.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Софийска градска прокуратура не взима участие по делото. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Оспореният отказ е връчен на В. И. П. на 25.10.2023 г., а жалбата срещу него е подадена в съда на 07.11.2023 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна - адресат на индивидуалния административен акт, подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Не е спорно, че жалбоподателят е подал заявление рег. № 517000-9803/02.06.2023 г. за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ – за чужденец с български произход. Подадено е по образец и при спазване на чл. 34, ал. 2 от ППЗЧРБ – не по-късно от два месеца преди да изтече разрешеният срок за пребиваване на чужденеца в България. Представено е Удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина, съгласно което В. И. П. е от български произход. Към заявлението са били приложени всички, изискуеми документи, вкл.: свидетелство за съдимост; трудов договор от 29.05.2023 г. с „ПВ-Петков“ ЕООД, регистриран в НАП; декларация от Б. М., според която той осигурява жилище и адресна регистрация на В. И. П. в [населено място], [улица]. Във връзка със заявлението служители от група „Миграция“ при ОДМВР – С., извършили на 06.06.2023 г. физическа проверка на декларирания адрес и установили, че В. П. не живее там. При посещение на адреса е установена г-жа Е. С., която заявява, че не познава молдовския гражданин и че същият не живее на нейния адрес. Резултатите от проверката са оформени в Докладна записка, рег. № 517р-17672/12.07.2023 г. Въз основа на така установеното административният орган е издал оспорения отказ с рег. № 5364р-23808/20.09.2023 г., в който е приел, че В. И. П., за да получи разрешение за постоянно пребиваване в Република България и за да бъде вписан в регистрите на населението, е декларирал и се е възползвал от неверни данни като е заявил адрес на пребиваване на който не пребивава реално. По делото е разпитан свидетелят Б. С. М., чиито показания съдът цени в съвкупност с останалия доказателствен материал. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23 и чл. 26. Основният спор е за приложението на материалния закон и наличието на предпоставките, визирани в чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ – предоставен документ с невярно съдържание и декларирани неверни данни. Съобразно чл. 25, ал. 3 от ЗЧРБ заявление за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване се подава лично в дирекция "Миграция" или сектор/ група "Миграция" при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него лице взема решение по заявлението в срок до два месеца от подаването му, като в случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи срокът може да бъде удължен с още два месеца. Разрешението се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Предвид това, оспореният акт е издаден от компетентен орган – директорът на дирекция "Миграция" – МВР. Постановен е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК – посочени са наименованието, органът, който я е издал, адресатът, фактическите и правни основания за издаването му. Актът има ясна разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, датиран е и подписан. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, разрешение за постоянно пребиваване в Република България може да получи чужденец от български произход. Съгласно чл. 23, ал. 6 от ЗЧРБ, за получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагането на закона. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е чужденец от български произход по смисъла на § 1, т. 6 от ДРЗЧРБ, според който „лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин (акт за раждане е приложен по л. № 23 от делото). ППЗЧРБ съдържа две групи норми, които посочват изискваните документи за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване в Република България на чужденец от български произход. На първо място, в Глава първа „Общи положения“, чл. 11, ал. 5 от ППЗЧРБ поставя като условие чужденецът да е влязъл законно в страната и да не притежава виза за дългосрочно пребиваване, като изискваните документи са становище от ДАНС, държавна такса и трудов договор регистриран в НАП със срок поне 6 м. На второ място, в Глава втора „Пребиваване на чужденци в Република България“, Раздел II „Постоянно пребиваване“, чл. 35, ал. 1, във вр. чл. 34, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 от ППЗЧРБ, отново посочват изискването за държавна такса, паспорт, свидетелство за съдимост, нотариална декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и удостоверение за раждане. В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят е лице от български произход, влязъл законно в страната и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, като по заявление с рег. № 517000-9803/02.06.2023 г. за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България до ответната администрация, подадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ППЗЧРБ, е образувана административна преписка, която съдържа всички необходими документи. Спорният въпрос по преписката е във връзка с предоставения адрес на пребиваване на В. И. П.. По делото е приложена нотариално- заверена декларация, с която собственикът Б. С. М. предоставя на жалбоподателя адрес на пребиваване в [населено място], [улица]. Предоставянето на адреса и фактическото му обитаване от чужденеца е от особено значение за реализирането на контрола върху тях, посочен в чл. 8-10 от ППЗРБ, поради което, фиктивното посочване на адрес, само за целите на производството, е основание за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. В конкретния случай, видно от докладна записка № 517р-17672/12.07.2023 г. служители на група „Миграция“ са посетили адрес в [населено място], за който се твърди да е декларираният от В. И. П., а именно [населено място], [улица]. В докладната записка е посочено, че при проверката е бил проведен разговор с лицето Е. С. „живуща на адреса“. Тя е заявила, че не познава лицето П. В. и същият не живее на посочения адрес. Същевременно обаче, както се установи от изслушаните свидетелски показания на св. М., на посочения адрес се намира двуетажна къща с двор, която от едната страна н а улицата е с № 21, а от другата страна, където живее г-жа Е. С. се води № 21А. Изложеното се подкрепя и от останалите, приобщени към делото доказателства - нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот № 46, том I, рег. № 394, дело № 42 от 2018 г.; скица на поземлен имот № 15-683506 от 29.07.2019 г. и един брой снимка, която визуализира къща - близнак с административен адрес: [населено място], [улица] и 21 А. В този смисъл и предвид разпоредбата на чл. 35 от АПК, според която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, то съдът приема, че в конкретния случай административният орган не е направил необходимото и възможно, за да изясни фактите и обстоятелствата по преписката. По - конкретно, административният орган неправилно е направил извод за това, че жалбоподателят не пребивава на адреса само въз основа на една проверка на адреса на 06.06.2023 г. и само въз основа на заявеното от намиращата се на адреса г- жа Е. С., че жалбоподателят не пребивава на адреса. Също така, административният орган е можел да направи опит да се свърже с жалбоподателя чрез работодател, тъй като по делото е представен трудовият договор по чл. 11, ал. 5 от ППЗЧРБ с работодател „ПВ-Петков“ ЕООД, за което дружество няма данни да не функционира. Тези проверки са били възможни и задължителни, особено при установеното по делото, че освен за определен период през месец март, във връзка със смъртта на баща му, няма данни жалбоподателят да е напускал страната. Доколкото извършената от служители на група „Миграция“ при ОДМВР С. проверка на място и събраната в тази връзка информация се опровергава от писмените доказателства по делото и от показанията на свидетеля Б. С. М., то настоящият състав дължи заключението за незаконосъобразност на направения от административния орган извод за наличие на пречка за издаване на разрешение за пребиваване в Република България – тази по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Съдът намира, че жалбоподателят се справя с тежестта на доказване, така както е посочена и разпределена в определението за насрочване на делото. От своя страна, административният орган е получил указанията на съда, че трябва да установи фактическите основания, посочени в оспорения административен акт. Фактът, че административният орган е проверил на дата 06.06.2023 г. адрес в [населено място], [улица], остава недоказан. Доказателствата по делото водят до извод, че провереният адрес е този на [улица]. Това от своя страна дискредитира тезата на административния орган, че В. П. е декларирал неверни данни, свързани с адреса, на който пребивава. В допълнение трябва да се отбележи, че от свидетелските показания недвусмислено се установява, че на В. И. П. е предоставена стая за живеене в къщата на декларирания от него адрес, която той действително обитава с оглед извършваните от него строителни работи в [населено място]. Трябва да се има предвид, че семейството на жалбоподателя живее в [населено място] и е нормално той да пребивава известен период от време и при тях. В допълнение, при предходни посещения от служителите на група „Миграция“ фактът, че жалбоподателят живее там е потвърден и от майката на свидетеля М.. В този смисъл, чрез разпита на свидетели се цели разкриването на факти и обстоятелства, които не могат да бъдат установени посредством писмени доказателства или друг вид доказателствени средства, като експертизи, оглед и т.н. Свидетелите излагат устно пред съда данни за факти, за които те си спомнят и за които смятат, че съществуват или са съществували в даден минал момент вън и независимо от страните и независимо от съда. Затова как те са възприели тези факти или как ги възприемат е от значение мястото и вида на фактите, емоционалното с