Решение № 1039 от 14.10.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 1184/2021 г.
Апелативен съд14.10.2021 г.докладчик Нели Куцкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението на Благоевградският окръжен съд, Гражданско отделение, 14 състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 173/2020 г., коригирано с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 18.03.2021 г., В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г. И. С. обезщетение за неимуществени вреди над 1 000 /хиляда/ лева до присъдените от окръжния съд 10 000 /десет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г. И. С., предявен на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над 1 000 /хиляда/ лева до присъдените от окръжния съд 10 000 /десет хиляди/ лева ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, 14 състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 173/2020 г., коригирано с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 18.03.2021 г., В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г. И. С. разноски за производството пред Благоевградския окръжен съд над 51, 76 /петдесет и един лева и 76 ст./ ПОТВЪРЖДАВА решението на Благоевградския окръжен съд в останалата му обжалвана част. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Мотиви
производство е било образувано срещу него в резултат от привличането му като обвиняем. Както е видно от данните по приложената дисциплинарна преписка, ищецът е бил привлечен към дисциплинарна отговорност поради извършените от него противоправни действия. Обстоятелството, че прокурорът е приел, че не е налице престъпление с единствения мотив, че не е доказана субективната страна на деянието, не може да обоснове извод, че са опровергани фактическите констатации относно действията на ищеца. С оглед на горните съображения, въззивният съд приема, че с действията си Г.С. е предизвикал образуването на наказателно производство срещу него и в съществена степен това негово поведение му е причинило вредите, за които претендира обезщетение. Налице е хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, поради което въззивният съд приема, че обезщетение в размер на 10 000 лева е несправедливо завишено. Отчитайки тежестта на нематериалните вреди и приноса на увреденото лице за настъпването им, съдът приема, че справедливото обезщетение е 1 000 лева. В този смисъл следва да бъде изменено решението на окръжния съд. Неоснователно е искането на прокуратурата, искът да бъде изцяло отхвърлен, тъй като от обективна страна са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение. С оглед неоснователността на жалбата на Г.С., на него не му се дължат разноски за производството пред апелативния съд. А присъдените от окръжния съд разноски в размер на 517, 67 лева следва да бъдат намалени на 51, 76 лева. Воден от горното, Софийският апелативен съд