Решение № 134 от 27.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2213/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. А. Б., гр.Пловдив, ул.“••••••• срещу „Б.Б.ЗА Р.“ ЕАД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „•••••••, и „Т.Ц.М.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „•••••••, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД при евентуалност на основанията и кумулативно с тях иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а именно: 1/ иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите рег. № 1926/19.04.2018 г. и с удостоверяване на съдържанието рег. № 1927, т. 1, № 138 от 19.04.2018 г. на З.Т. – Нотариус, с район на действие CPC, peг. № 438 при НК на РБ, с който Д. Б. е прехвърлил на „Б.Б.ЗА Р.“ АД притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД, на основание, че същият е привиден, евентуално, че противоречи на добрите нрави, и 2/ иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство по партида на „Т.Ц.М.“ ЕООД, касаещо промяната в собствеността на капитала на търговското дружество, извършено въз основа на нищожен договор за прехвърляне на дружествени дялове.

Ищецът твърди, че на 19.04.2018 г., между него и ответника „Б.Б.ЗА Р.“ АД е сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 1926/19.04.2018 г. и с удостоверяване на съдържанието рег. № 1927, т. 1, № 138 от 19.04.2018 г. на З.Т. – Нотариус, с район на действие CPC, peг. № 438 при НК на РБ, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника „Б.Б.ЗА Р.“ АД всички притежавани от него дружествени дялове от капитала на „Т.Ц.М." ЕООД, а именно 50 дяла на стойност от по 100 лева всеки, срещу цена от 5000 лева. Поддържа, че този договор е сключен вследствие на подписан между страните Меморандум на 19.04.2018 г., по силата на който ищецът се задължил да прехвърли на „Б.Б.ЗА Р.“ АД притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД, а „Б.Б.ЗА Р.“ АД да погаси парични задължения на трети лица - дружествата от групата Е.В., които задължения, произтичали от договори за кредит на тези дружества, сключени с „Б.Б.ЗА Р.“ АД, както следва: задължения на „В.Г." ЕООД с ЕИК •••••••, произтичащи от Договор за банков кредит № 442 от 27.04.2007г., които към 19.04.2018г. са в размер на 2 589 010, 74 лв.; задължения на „В.К. П." ЕООД, с ЕИК •••••••, произтичащи от Договор за издаване на банкова гаранция № Г- 045/21.03.2011г., които към 19.04.2018г. възлизат на 511 322, 28 евро; и частично погасяване на главница в размер на 912 302, 33 лева по договор за банков кредит № 735/13.05.2013г., сключен с „Е.В." ООД, ЕИК •••••••. В меморандума било уговорено и сключването договор между ищеца и ответника „Б.Б.ЗА Р.“ АД, с който ищецът следвало да прехвърли на ответника „Б.Б.ЗА Р.“ АД свои вземания към „Т.Ц.М.“ ЕООД. В меморандума страните били уговорили възможност за обратно изкупуване на дяловете в полза на ищеца. Така подписаният меморандум представлявал неразделна част от договора за прехвърляне на дружествени дялове.

Поддържа, че сключения между него и ответника „Б.Б.ЗА Р.“ ЕАД договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД е привиден и прикрива други взаимоотношения между страните и че последиците от него не са желаните от страните. Сочи, че действителни уговорки между страните се съдържат в меморандума, който уреждал отношенията им по повод погасяването и обезпечаване на погасяването на посочените в меморандума задължения на трети лица към банката.

Сочи, че доколкото договора за прехвърляне на дружествени дялове е нищожен, същият няма транслативен ефект, съответно няма промяна в собствеността на дяловете в капитала на „Т.Ц.М.“ЕООД и няма обстоятелство, което да е необходимо да се вписва, а вписаното такова се явявало несъществуващо.

Иска се прогласяване нищожността на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, поради неговата привидност и установяване на несъществуването на вписано обстоятелство в ТРРЮЛНЦ по партида на „Т.Ц.М.“ ЕООД по отношение на собствеността върху дружествените дялове на дружеството.

В подкрепа на своите твърдения представя писмени доказателства. След дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищецът е депозирал уточняваща молба, с която сочи, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове прикрива договор за залог на дружествени дялове, инкорпориран в процесния меморандум, евентуално, че сделката има характер на договор за прехвърляне на търговско предприятие.

Двамата ответници възразяват относно редовността на исковата молба и оспорват допустимостта и основателността на предявените искове.

Твърди се, че по отношение на иска за нищожност, поради симулация на сделката за прехвърляне на дружествените дялове, не е посочено естеството на правоотношението, което се прикрива. Ответникът поддържа, че „Б.Б.ЗА Р.“ АД не е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което искът спрямо него е недопустим. Поддържа се, че искът за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове е недопустим спрямо „Т.Ц.М.“ ЕООД, поради липсата на пасивна легитимация на това дружеството, доколкото същото не е страна по сделката.

Ответниците не оспорват следните обстоятелства: - че между ищеца и ответника „Б.Б.ЗА Р.“ АД е сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 1926/19.04.2018 г. и с удостоверяване на съдържанието рег. № 1927, т. 1, № 138 от 19.04.2018 г. на З.Т. – Нотариус, с район на действие CPC, peг. № 438 при НК на РБ 19.04.2018 г., по силата на който ищецът е прехвърлил на „Б.Б.ЗА Р.“ АД всички притежавани от него дружествени дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД - 50 дружествени дяла всеки един с номинална стойност 100 лева (общо 5 000 лева);

• че на 19.04.2018 г. между ищеца и ответника „Б.Б.ЗА Р.“ АД е подписан Меморандум и че същият съдържа уговорки относно: сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД, продажната цена на тези дялове и методът, по който е определена; сключването на договор за прехвърляне на вземания между ищеца и „Б.Б.ЗА Р.“ АД, с който ищецът следва да прехвърли на ответника „Б.Б.ЗА Р.“ АД вземанията си към „Търговски регистър Марица“ ЕООД; поемане на ангажимент от страна на банката, че срещу прехвърляне на дружествените дялове следва да погаси задължения на дружествата от групата „Е.В.“, индивидуализирани в меморандума; че ищецът встъпва като кредитор в правата на банката спрямо дружествата от групата „Е.В.“; че има включена уговорка за обратно изкупуване на дяловете.

Оспорват твърденията на ищеца относно симулативността на сделката за прехвърляне на дружествените дялове. Поддържат, че страните са сключили и трите договора (договорът за прехвърляне на дружествени дялове, договорът за прехвърляне на вземанията и меморандума) с намерението те да породят своето действие съобразно предвидените в тях уговорки. Твърди, че целта на трите сделки е да се погасят задълженията на дружествата „В.Г.“ ЕООД, „В.К. П." ЕООД и „Е.В.“ ООД, като за сметка на погасяването ищецът следвало да прехвърли дружествените дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД и да прехвърли вземанията си към „Т.Ц.М.“ ЕООД на „Б.Б.ЗА Р.“ АД, както и да заплати цена, уговорена в тези два договора. Оспорва така сключеният договор за прехвърляне на дружествени дялове да прикрива воля на страните за сключване на договор за заем или банков кредит, договор за залог на дружествени дялове, нито пък договор за залог или договор за продажба на търговско предприятие. Счита, че нито една уговорките в трите сделки не може да се тълкува в този смисъл.

В подкрепа на своите твърдения представя писмени доказателства. Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в исковата молба. Сочи, че процесния меморандум съдържа освен уговорки, касаещи дейтвителни отношения между страни (договор за залог на дружествени дялове, евентуално договор за продажба на търговско предприятие), но и същият има характер на обратно писмо и удостоверява симулативността на сделката за прехвърляне на дружествените дялове. В подкрепа на твърдението си, че меморандумът е действителната сделка, посочва, че същият е осчетоводен от банката. С допълнителната искова молба ищецът въвежда и ново основание за нищожност на сделката за прехвърляне на дружествените дялове, като посочва, че същата противоречи на добрите нрави. В подкрепа на това сочи, че е прехвърлил дружествените си дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД срещу три несъбираеми вземания на банката от три фалирали компании (две от дружествата били обявени в несъстоятелност, а едно от тях няма дейност, а има просрочени задължения, няма управител от 2022 г.). Твърди, че е налице значително неравновесие в насрещните престации, а именно банката купува дружествени дялове, чиято реална стойност е оценена за милиони, а уговорената продажна цена е само 5000 лв.

Поддържа, че сделката е нищожна и поради противоречието със закона, както и поради липса на съгласие. В тази връзка посочва, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е със заверени подписи и съдържание от 19.04.2018г., а протоколът от Управителния съвет на банката-ответник за закупуване на дяловете е с дата 11.05.2018 г., а датата на неговата нотариална заверка е 01.06.2018 г. От това извежда, че към датата на сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове, представителните органи на банката не са имали правомощието да сключат тази сделка, т.е. че липсва съгласие за сключването.

В подаден отговор на допълнителната искова молба се поддържат възраженията за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените искове. Поддържа, че трите сделки – договорът за прехвърляне на дружествени дялове, меморандума и договора за продажба на вземането, представляват едно цяло, комплексна сделка, насочена към погасяване на задълженията на дружествата от групата Е.В. чрез прехвърляне на активи, а не чрез парично плащане. Осчетоводяването на тази комплексна сделка от страна на банката било в подкрепа на твърдението, че страните са имали воля именно по този начин да уредят отношенията си. Относно твърденията за наличие на противоречие с добрите нрави, ответниците сочат, че е неправилен извода на ищеца за нееквивалентност на престациите, тъй като меродавно е не платежоспособността на длъжника, а действителността на задълженията. Оспорват твърденията за нищожност на сделката поради липса на съгласие и противоречие със закона, като излагат аргументи в тази посока.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД при евентуалност на основанията, като съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност по степента на тежест на порока на сделката, който се твърди да е налице, и кумулативно с тях чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, а именно:

2.1. евентуално съединени искове, както следва: 2.2.1. иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, като сключен при липса на съгласие;

2.2.2. иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, като привиден, прикриващ действително сключен между страните договор за залог на дружествени дялове, евентуално договор за продажба на търговско предприятие.

2.2.3. иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, като противоречащ на добрите нрави. Накърняването на добрите нрави намира приложение само там, където не е налице друго основание за нищожност. Това е така, защото правото и морала, дори да имат общ обхват, обхвата на морала винаги е по-широк от този на правото. Така, ако е налице едновременно противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, противоречието със закона поглъща накърняването на добрите нрави. Спецификата на накърняването на добрите нрави се изразява в това, че тя е субсидиарна спрямо другите основания за нищожност, но в същото време не губи значението си като самостоятелно основание. В тази връзка това основание за нищожност ще бъде изследвано след другите, наведени от ищеца.

2.2. кумулативно съединен с горните искове – иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за обявяване несъществуване на вписано обстоятелство.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното.

От представените писмени доказателства, неоспорени от страните се установява следното.

На 19.04.2018г. ищецът Д. Б. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Т.Ц.М.“ЕООД е продал с Договор за покупко-продажба на дялове /заверен според изискванията на закона като подписи и съдържание/ всичките си 50 дяла на купувача „Б.Б.ЗА Р.“ АД за цена от 5 000 лева.

На същата дата – 19.04.2018г. между Д. Б. като цедент и „Б.Б.ЗА Р.“ АД като цесионер е бил сключен и Договор за продажба на вземане, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера цялото свое вземане от „Т.Ц.М.“ЕООД в размер на 4 733 938 лева. Произходът на прехвърляното вземане е описан в Преамбюла на договора, а именно: - 4 219 936, 16 лева – цедирани от трети лица на Д. Б. вземания от „Т.Ц.М.“ ЕООД, които цедирани вземания Д. Б. е трансформирал като допълнителна парична вноска в дружеството по чл.134 от ТЗ; - 514 001, 84 лева – цедирано от „В.К. П.“ ЕООД /с променена на 15.07.2022г. фирма на „ВКП БГ 2001“ ЕООД и с едноличен собственик на капитала до 03.04.2017г. Д. Б., а след тази дата „Виа груп“ ЕООД/. Цената на прехвърляното вземане е определена на 1 лев.

На същата дата – 19.04.2018г. между „Б.Б.ЗА Р.“АД и Д. Б. е бил подписан Меморандум, в който е посочено, че е неразделна част от Договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.04.2018г. В Моморандума е констатирано, че: 1. са сключени двата договора, описани по-горе – за покупко-продажба на дялове и за цесия; 2. стойността на „Т.Ц.М.“ЕООД е в размер на 4 232 103 лева, съгласно направена оценка и посочени критерии за определянето на тази стойност /вкл.цесията, разгледана по-горе/; 3. задължения на групата Е.В. към Банката са, както следва: задължения на „В.Г.“ ЕООД в размер на 2 589 010, 75 лева; задължения на „В.К. П.“ ЕООД в размер на 511 322, 38 лева; задължения на „Е.В.“ ЕООД в размер на 2 259 838, 13 евро. Съгласно чл.1, ал.1 от Меморандума банката се е съгласила „за сметка на стойността на придобитите дялове“ от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД да погаси напълно или частично вземанията на банката към „В.Г.“ ЕООД, „В.К. П.“ ЕООД и „Е.В.“ ЕООД. Освен това е предвидено, че с извършване на погасяванията по описаните кредити Д. Б. встъпва в правата на банката като кредитор на трите дружества.

Установява се, че срещу получените от банката дялове на „Т.Ц.М.“ ЕООД и вземане срещу него, са били погасени задължения на дружества от т.нар. група Е.В. /свързани с ищеца Д. Б./ на стойност 3 501 313, 08 лева и 511 322, 38 евро. Меморандумът, като неразделна част от Договора за покупко- продажба на дружествени дялове от 19.04.2018г. определя стойността на „Т.Ц.М.“ ЕООД /съизмеримо със стойността на прехвърляните дялове/. Такава цена е била определена и в самия договор като цена на дяловете– 5000 лева, но няма пречка в отделен документ страните да договорят допълнителна цена или да я определят в детайли. Ищецът като страна, подписала Меморандума се е съгласил за погасяване на задължения към трите дружества „В.Г.“ ЕООД, „В.К. П.“ ЕООД и „Е.В.“ ЕООД да прехвърли дружествените дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ЕООД. Правният интерес за ищеца от това е виден: 1. посочените дружества, чиито задължения се погасяват са свързани по смисъла на закона с Д. Б. - към 19.04.2018г. Д. Б. е едноличен собственик на капитала на „В.Г.“ ЕООД; „В.К. П.“ ЕООД - с променена на 15.07.2022г. фирма на „ВКП БГ 2001“ ЕООД и с едноличен собственик на капитала до 03.04.2017г. Д. Б., а след тази дата „Виа груп“ ЕООД. Към 19.04.2018г. Д. Б. е бил съдружник и управител на „Е.В.“ ЕООД /с променена впоследствие фирма на „Б.“ ООД/. 2.договорите за кредит с посочените дружества и анексите към тях са били подписвани именно от Д. Б. или от негов пълномощник, като по част от договорите за кредит Д. Б. е поръчител и като физическо лице. Освен това и без значение от правния му интерес като свързано лице, с извършване на погасяванията по описаните кредити, Д. Б. е встъпил в правата на банката като кредитор на трите дружества с вземане в размер на 3 501 313, 08 лева и 511 322, 38 евро.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, като сключен при липса на съгласие.

Неоснователни са твърденията на ищеца, че представителните органи на банката не са имали правомощието да сключат тази сделка към датата на сключването й, т.е. че липсва съгласие за сключването. Към датата на сключване на договора – 19.04.2018г. договорът е бил подписан от страна на банката от вписаните в Търговския регистър изпълнители директори. Дори да не са имали право да подпишат сделката без изричен мандат от управителния съвет, сделката е действителна – аргумент чл.236, ал.4 от ТЗ. В този смисъл това твърдение на ищеца, въведено като основание за нищожност поради липса на съгласие за сключване на договора е неоснователно.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, като привиден, прикриващ действително сключен между страните договор за залог на дружествени дялове, евентуално договор за продажба на търговско предприятие.

За привидните и прикрити сделки е характерно, че първите целят да създадат привидно убеждение за трети лица, с което да прикрият истинската цел на страните и истинската прикрита договорка. В случая ищецът не установи спрямо кои трети лица и с каква цел е била сключена привидната според него сделка за прехвърляне на дяловете на „Т.Ц.М.“ ООД. Не може да се приеме, че договорът за прехвърляне на дружествените дялове на „Т.Ц.М.“ ООД прикрива договор за залог. На първо място тази теза е нелогична с оглед интереса на кредитора, който би предпочел да придобие собственост върху актив /както се е случило/, а не залог върху актив. На следващо място тезата не беше доказана от ищеца - от приетите по делото писмени доказателства не може да са направи такъв извод. Както вече съдът заяви от анализа на сключените сделки в тяхната съвкупност може да се направи заключение, че страните са целели именно настъпилите в правния мир юридически факти – погасяване на задължения към банката срещу придобИ.е без задължения на „Т.Ц.М.“ ООД.

Съдът не приема и тезата, че договорът за прехвърляне на дружествените дялове на „Т.Ц.М.“ ООД прикрива прехвърляне на търговско предприятие. От проследяване на общия постигнат резултат от сключените между страните сделки се постига същия ефект за банката, съгласила се да погаси задължения към нея, независимо дали сделката - насрещна престация ще бъде оформена като продажба на дялове или като продажба на търговско предприятие. Прехвърляне на всички дружествени дялове на едно дружество или прехвърляне на търговското му предприятие води до един и същ ефект за придобилия дяловете/търговското предприятие – той става „собственик“ на това дружество. В този смисъл не е ясно защо страните биха рискували да скрият продажбата на търговско предприятие с привидна сделка – продажба на дялове.

Препращането в Меморандума към сключените от страните други две процесни сделки опровергава твърдението за привидност на някоя от тях, напротив - това препращане установява тезата на ответниците, че става дума за комплекс от сделки, целящи да бъдат погасени част от задълженията на дружества от т.нар. група Е.В. и определящи няколко различни престации за това от страна на ищеца.

С оглед горните изводи, не може да се приеме тезата на ищеца, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове прикрива договор за залог на дружествени дялове, инкорпориран в процесния меморандум, евентуално, че сделката има характер на договор за прехвърляне на търговско предприятие. Представените три договора /за прехвърляне на дялове, меморандум и за прехвърляне на вземане/ не обосновават такъв извод. В нито един от тях няма договорка, която сочи твърдяната прикрита сделка, напротив - разгледани в тяхната съвкупност договореностите между страните са последователни, правно логични и настъпилите правни последици са явно търсените такива. В този смисъл, Меморандумът не представлява обратно писмо, с което се установява прикрита сделка. За да има такъв характер на обратно писмо следва в него да е уговорено нещо различно от уговореното в договора за прехвърляне на дяловете. Такава друга договореност няма. И разменената електронна кореспонденция с юристи на банката не може да установи такъв факт /както твърди ищецът/, доколкото въпросните юристи не са законни представители на банката и техни изявления не биха могли да дерогират или опровергаят подписани договори от законни представители на страните. Уговорките в меморандума относно опцията на обратно изкупуване на дяловете и дадената възможност Д. Б. да прави предложение за управител също не водят до извод за „обратно писмо“, тъй като опцията за обратно изкупуване е поставена под условия, а възможността относно управителя е предоставена само като „предложение“ от страна на ищеца, но не и като право самостоятелно да определя управителя.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, като противоречащ на добрите нрави.

Добрите нрави представляват установени от обществото правила за поведение с морално-етичен характер. Моралът се въздига като второстепенен източник на правото. Това не означава, че добрите нрави се превръщат от морални в правни норми, те нямат нормативен характер, но нарушението им е въздигнато от правото като юридически факт. В правната доктрина е приета тезата, че като нищожни поради противоречие с добрите нрави следва да се квалифицират само тези договори, които грубо и явно нарушават добрите нрави. Но в практиката е възприето, че накърняването на добрите нрави е всяко едно тяхно засягане чрез сделка, независимо от значимостта и интензитета, като последиците за това са нищожност. За да се достигне до накърняване на добрите нрави, подобно на противоречието със закона, няма значение дали страните съзнават или искат несъответствието между сделката и добрите нрави. Няма значение също какво е разбирането на страните за добрите нрави и дали те считат, че с договора по някакъв начин се нарушават. Преценката за накърняването на добрите нрави следва да се извършва към момента на сключването на сделката, подобно на противоречието със закона. Накърняването трябва да е по отношение на съдържанието на сделката и/или на начина, по който е сключена. Хипотезата за накърняване на добрите нрави, която ищецът твърди е наравностойността на престациите – стойността на прехвърлените дружествени дялове от капитала на „Т.Ц.М.“ ООД била значително по-голяма от договорените 5 000 лева и от насрещно даденото, а именно погасяване на три несъбираеми според ищеца вземания от три фалирали дружества.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС нееквивалентността на престациите е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави - Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС; Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС; Решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на ВКС, І г. о.; Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о. Добрите нрави са границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, и с оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД сделки, сключени при нееквивалетност на престациите, са нищожни - Решение № 153 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 3014/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 124 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 6220/2015 г. на ВКС, I г. о. В някои съдебни актове противоречието с добрите нрави като нееквивалентност се търси в субективното отношение на страните, в други пък се създават определени критерии за нееквивалентност, водеща до нищожност.

В настоящият случай съдът не счита, че е налице нееквивалентност по никой от двата критерия. От сключените три договора между страните е видно, че същите като дългогодишни участници в търговския оборот при свобода на договаряне са определили стойността на „Т.Ц.М.“ ЕООД /като насрещна престация за погасяване задължения към банката към три дружества/ по два начина – веднъж като парична равностойност за дяловете и веднъж като размер на задълженията на трите дружества към банката и встъпване на Д. Б. в правата на банката.

Направените уговорки за плащане представляват класически израз на хипотезата „даване вместо изпълнение“. Съгласно чл.65, ал.1 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Но той може да се съгласи за това и тогава изпълнението погасява претенцията, ако престираното е адекватно на дължимото. Облигационното отношение се погасява и ако кредиторът се съгласи да приеме друго вместо дължимото. В такъв случай не е налице едно истинско изпълнение, а едно даване в изпълнение. В настоящия случай се установява, че банката се е съгласила с два отделни договора да й бъде платено по два различни начина. Т.е. кредиторът „Б.Б.ЗА Р.“ АД се е съгласил да получи нещо различно от дължимото парично плащане по договорите за кредит, а именно собствеността върху дружеството „Т.Ц.М.“ ЕООД чрез закупуване на дружествените му дялове и вземане срещу същото дружество. Относно еквивалентността на двете насрещни престации страните са определили и договорили с три подписани между тях документа. Няма законова пречка част от даденото по общата сделка да бъде дадено от трети лица, а не от длъжниците по кредитите - арг. чл.73 от ЗЗД, което опровергава тезата на ищеца, сочещ порок, че не длъжниците по кредитите са договорили погасяването им.

Неоснователно е възражението на ищеца и по отношение на еквивалентността на насрещните престации, че две от дружествата били фалирали, а третото не осъществявало дейност. На първо място към датата на сключване на процесните договори и трите дружества са действащи: за „В.Г.“ ЕООД производството по несъстоятелност е било открито едва на 11.12.2019г., за „Е.В.“ ООД производството по несъстоятелност е било открито на 13.12.2018г., за „В.К. П.“ ЕООД производство по несъстоятелност въобще не е открИ.о. Освен това ищецът като свързано лице с посочените дружества би следвало да е запознат с тяхното финансово състояние и въпреки това се е съгласил да бъдат погасени дълговете им към банката, съответно да встъпи в правата на банката. И накрая – обстоятелството, че дружество е обявено в несъстоятелност не означава, че вземанията на кредиторите са несъбираеми. Фази на производството по несъстоятелност са осребряване и разпределяне на събраните от синдика суми на кредиторите. Ищецът не установи, че не е получил удовлетворяване в производствата по несъстоятелност на „В.Г.“ ЕООД и „Е.В.“ ООД, но този факт е и без значение, доколкото не е предвидено в Меморандума банката да отговаря за платежоспособността на длъжниците.

От изложеното съдът прави извод, че срещу дяловете си в „Т.Ц.М.“ ЕООД, чиято стойност е определена на 5 000 лева плюс 4 232 103 лева, ищецът е получил насрещна престация от 3 501 313, 08 лева и 511 322, 38 евро /погасени към банката дългове на три дружества и придобити вземания в такъв размер от ищеца/. В този смисъл не е налице нееквивалентност на престациите, съответно основание договорът за прехвърляне на дялове да бъде обявен за нищожен.

Не опорочава сделката по прехвърлянето на дяловете на „Т.Ц.М.“ ЕООД и сключеният на същата дата Договор за продажба на вземане, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера цялото свое вземане от „Т.Ц.М.“ ЕООД в размер на 4 733 938 лева с цена 1 лев. Този договор е част от общата и основна договорка между страните, с която е определена престацията, срещу която ще бъдат погасени три кредита. С посочения договор за цесия банката- купувач на дяловете цели да елиминира риска „Т.Ц.М.“ ЕООД да има кредитор. Освен това цената от 1 лев следва да се разглежда като част от общата цена по договореностите между страните, а не самостоятелно – аргумент т.II, буква б/ от Меморандума, който цитира въпросната цесия като аргумент за определяне стойността на дяловете на „Т.Ц.М.“ ЕООД.

Обстоятелството, че банката-ответник е осчетоводила отношението по меморандума, а не това по договора за прехвърляне на дялове по никакъв начин не обосновава тезата на ищеца, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е нищожен. Осчетоводено е основното правоотношение, което страните са целели – погасяване на задължения към банката срещу получаване на насрещни престации, уговорени с други договори.

С оглед горните изводи, не е налице нито едно от сочените от ищеца основания за нищожност на Договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.04.2018 г., с което е неоснователен и искът по чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за обявяване несъществуване на вписано обстоятелство. Прехвърлянето на дружествените дялове с цитирания договор е породило правните последици, въз основа на което с вписване по партидата на „Т.Ц.М.“ ЕООД №••••••• в Търговския регистър е вписан приобретателят на дяловете „Б.Б.ЗА Р.“ АД. Обстоятелството, че Меморандумът не е представен при вписването на прехвърлянето на дяловете пред Търговски регистър не може да опорочи вписването, доколкото в меморандума е била уговорена цена и начин на плащане на дяловете, а не самото им прехвърляне, която уговорка за цена не се вписва в Търговския регистър.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като такива ще бъдат отхвърлени.

По разноските. В доклада по делото съдът е определил цената на исковете по следния начин – посочената в Договора за прехвърляне на дружествени дялове на „Т.Ц.М.“ ЕООД стойност 5 000 лева за исковете с правно осн.чл.26 ЗЗД и 80лв. по иска с правно осн.чл.29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото обаче, видно от мотивите в решението, а и от представения като писмено доказателство Меморандум, се установява, че последният е сключен между страните като неразделна част от договора за покупко-продажба на дружествените дялове и в меморандума е определена стойността на дружеството на 4 232 103 лева, то стойността на Договора за прехвърляне на дружествени дялове на „Т.Ц.М.“ ЕООД възлиза на сумата от 4 232 108 лева, която сума представлява цена на иска. В тази връзка държавната такса следва да се определи върху този материален интерес, и същата възлиза в размер на 169 284, 32 лева. Съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране, като това събиране може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото, в този см. вж Определение №104 от 09.02.2015г. по ч.т.д.№112 по описа за 2015г. на ВКС ТК първо отделение, докладчик съдия КН.. В случая със съдебното решение съдът ще постанови събиране на таксата, която е определима в размер на 169 004, 32лв. след приспадане на внесената такава от 280лв.

С оглед изхода на спора на ответниците се дължат сторените в производството съдебни разноски.

На осн.чл.78 ал.5 ГПК ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при тази цена на иска е определен по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото обаче чл.36, ал.2 от ЗА предвижда размерът на възнаграждението да се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, в случая е видно, че претендираните размери от ответниците за заплатени адвокатски възнаграждения са под дължимият по Наредба №1 минимален размер. Ето защо ще бъдат присъдени посочените в приложените списъци по чл.80 ГПК размери на адвокатските възнаградения, както следва за Т.Ц.М. ЕООД 6000лв. с ДДС, за ББР ЕАД – 18 000лв. с ДДС. За претендираните суми са представени надлежни доказателства за реално извършено заплащане.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският градски съд, VI - 24 състав