Решение № 53 от 10.3.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 204/2020 г.

Предявен е иск от ищеца Еко Куриер ООД-гр.Русе срещу ответника Еконт Експрес ООД-гр.Русе, с правно основание чл.39 от ТЗ за сумата 30 000 лева, частичен иск от твърдяна за общо дължима сума от 623 279, 23 лева, представляваща обичайни разходи за дейност на търговския представител- ищец по договор за търговско представителство с ответника-представляван - за периода от 01.05.2013г. до 10.08.2017г. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. В случая не са налице предпоставките на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, поради което не може да се приеме че исковите претенции са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл.39 ТЗ търговският представител има право на обезщетение за обичайните разходи по дейността си, ако не е предвидено друго в договора. Безспорно е и се установява по делото, че страните са сключили последователно два договора за търговско представителство, съответно от 01.05.2013г. и от 01.04.2016г., с идентично съдържание, съгласно които операторът Еконт Експрес ООД предоставя на търговския представител Еко Куриер ООД да извършва пощенски услуги на основание чл.22 ЗПУ, за които ответникът има лиценз, в 6 търговски обекта, конкретизирани, съответно 4-ри на територията на гр.Русе, 1 в гр.Трявна и 1 в гр.Чирпан, от името и за сметка на Еконт Експрес ООД, но като ползва неговия бранд, и по правилата и стандартите на Еконт Експрес ООД. Съответно в чл.24.6 от договора от 2013г. и в чл.35 от договора от 2016г. е договорено изрично, че всички разходи, свързани с подготовката, оборудването и функционирането на офисите по стандарти на Еконт, са за сметка на партньора т.е. за сметка на Еко Куриер. Това са обичайни разходи по смисъла на ТЗ, каквато характеристика имат и разходите, предмет на исковата претенция, а именно разходите за наем, ел.енергия и работни заплати. Следователно съгласно договорите между страните претендираните по делото обичайни разходи са такива, свързани с функционирането на офисите като място на търговска дейност по предоставяне на пощенски услуги и съгласно договора между страните те остават за сметка на търговския представител. Такива клаузи има както в договора от 2013г., така и в договора от 2016. Действително договорът от 2016г. е прекратен едностранно от ответника, поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, а именно поради нарушаване на договорените клаузи относно качеството на предоставяните пощенски услуги от търговския представител, поради което по начало ищецът може да търси направените от него разходи във връзка с осъществяваната от него търговска дейност по договора за търговско представителство т.е. предявеният иск е допустим, но същият е неоснователен и недоказан, тъй като в отклонение от правилото, регламентирано в разпоредбата на чл.39 ТЗ, че обичайните разходи по дейността по договора за търговско представителство са за сметка на представлявания, в процесния договор страните са се съгласили тези разходи да останат за сметка на представителя. В случая е налице изключението по смисъла на чл.39 от ТЗ, при което обичайните разходи са за търговския представител, тъй като в договора между страните за търговско представителство е уговорено именно това. Като неоснователен и недоказан изцяло, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Апелативният съд не обсъжда наведените доводи от жалбоподателя във въззивната жалба, тъй като същите са преклудирани съгласно чл.266 ГПК – не са направени в исковата молба, не са направени в допълнителната искова молба, а за първи път, без да се изтъкват уважителни причини, са депозирани във въззивната жалба. С оглед решението по главния иск Апелативният съд не следва да се произнася по направеното възражение за прихващане. В обжалваното решение Окръжен съд-Русе е стигнал до същия краен решаващ извод. Като правилно първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, поради което следва да бъде уважено и в тази му част. При този изход на делото и на основание чл.78 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски в тази инстанция в размер на сумата 3 250, 00 лева, договорен и заплатен адвокатски хонорар. Водим от изложеното Апелативният съд