Решение № 10062 от 14.11.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1663/2025 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационни жалби подадени от Община Пловдив и от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, срещу Решение № 330/20.03.2025г., постановено по АНД № 74/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив. С решението е изменено Наказателно постановление № 70 от 18.12.2024г., издадено от директора на РИОСВ – Пловдив, с което на Община Пловдив на основание чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000лв., като е намален размерът на имуществената санкция от 15 000лв. на 10 000лв. Касационният жалбоподател и ответник – Община Пловдив, обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че районният съд не е изследвал изцяло фактическата обстановка и не се е произнесъл по всички възражения, наведени с въззивната жалба. Изложени са подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна изцяло на НП № 70/18.12.2024г. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател и ответник – директор на РИОСВ – Пловдив, обжалва решението на районния съд в частта, с която е изменено процесното наказателно постановление, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 15 000лв. на 10 000лв. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и потвърждаване изцяло на издаденото НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор – представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в рамките на преклузивния срок от лица, имащи правен интерес, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. За да измени Наказателно постановление № 70/18.12.2024г., Районен съд – Пловдив приел за установено от фактическа страна, че на 01.08.2024г., във връзка с възникнал пожар е извършена извънредна проверка на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място] за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим- II eтап, като при извършен обход на тази площадка е констатиран пожар в участък, на който са депонирани отпадъци през деня. Установено е, че работният участък от клетката, на който са депонирани отпадъците, не е запръстен. Проверката започнала в късния следобед на 01.08.2024г. около 16: 30ч. след рутинен преглед на видеонаблюдението на депа и продължила до вечерта на същия ден. За извършването на същата бил съставен Констативен протокол № 0013903/01.08.2024г. Въз основа на установеното по време на извършената проверка от органите на РИОСВ – Пловдив, било прието, че Община Пловдив, в качеството си на оператор на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място]" за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим-II eтап не изпълнява Условие 11.6.4.1 от Комплексно разрешително № 355 –Н1/2023 г., като не е спазила технологията да депонира отпадъци, съобразно установените правила и експлоатационните изисквания, определени с План за експлоатация, представляващ неразделна част от проекта на технологията за депониране и от Комплексното разрешително. Това поведение е квалифицирано като нарушение по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от ЗООС, за което бил съставен АУАН № 88/03.09.2024г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното НП № 70/18.12.2024г., с което на Община Пловдив на основание чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000лв. Описаната фактическа обстановка районен съд е установил въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно – показания на свидетеля и актосъставител, КП № 0013903/01.08.2024г., Комплексно разрешително № 355-Н1/2023г., План за експлоатация. При така установеното фактическа страна, Районен съд – Пловдив приел за безспорно доказано извършеното от Община Пловдив нарушение по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от ЗООС, като АУАН и НП са издадени от компетентни лица. В мотивите на съдебния акт е посочено, че Община Пловдив притежава качеството на „оператор“ по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на общината за нарушение по чл. 164, ал. 1 вр. 123в, т. 2 ЗООС, а не за нарушение по чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗУО. Според районен съд нарушението е формално и съставът му е реализиран със самия факт на неизпълнението на условията в комплексното разрешително. Обсъдени са представените Договор за експлоатация на депото с „Водстрой–Пловдив“ АД и последващите анекси към него, като е направен извод, че общината не е загубила качеството си на оператор, сключвайки такъв договор, а е оправомощена по силата на издаденото й комплексно разрешително да експлоатира Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място] за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим- II eтап, както и да контролира експлоатацията на посоченото предприятие, и да взема решения относно функциониране на предприятието. За неоснователно е прието възражението за липса на механизъм за изследване изпълнението на условията по комплексното разрешително. В мотивите на съдебния акт е обсъдена липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. За да измени наказателното постановление, районен съд е посочил, че правилно нарушението е отнесено към санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, но не е съобразено с критериите за определяне на размера на административното наказание, установени в чл. 27 от ЗАНН. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че административнонаказващия орган не е отчел наличието или липсата на други нарушения извършени от Община Пловдив, както и че не са изложени други съображения за определяне на санкцията над законовия минимум. Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Оспореното решение е подробно мотивирано, като са тълкувани и приложени относимите правни норми. Неоснователни са възраженията на Община Пловдив за неправилно установени от първа инстанция обстоятелства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за доказаност на извършеното от Община Пловдив нарушение са подробни, задълбочени и обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените към преписката писмени доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относими, допустими и необходими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото. Община Пловдив е юридическо лице - чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България. На основание § 1, т. 43 от ДР на ЗООС „оператор“ е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: 1) експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; 2) контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея и 3) разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея. Комплексно разрешително № 355-Н1/2023г. е издадено на Община Пловдив от Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ именно за изграждане и експлоатация на Регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място] за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – II етап – мястото на извършване на нарушението в конкретния случай. Комплексното разрешително на основание § 1, т. 39 от ДР на ЗООС е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея. Качеството на оператор се придобива именно от факта на издаденото в полза на общината комплексно разрешително на основание чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 2 от ЗООС. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на РС, че наличието на договор за експлоатация с трето лице не освобождава лицето, имащо качеството на оператор, от вменените задължения, свързани с експлоатация и контрол на предприятието, за което е издадено разрешението. Установяването на договорни отношения между титуляра на Комплексното разрешително и фактическия изпълнител на експлоатацията на депото, не води до автоматично заменяне на адресата на Комплексното разрешително, нито отпадане на административнонаказателната отговорност на Община Пловдив. Сключеният договор и анексите към него между общината и третото лице може да бъде основание за претенции от страна на общината към това трето лице. В представените допълнителни споразумения и анекси са предвидени клаузи за отговорността на изпълнителя при виновно неизпълнение на задълженията по анексите. По безспорен начин е доказана липсата на запръстяване върху депонираните отпадъци в депото, обект на проверка от органите на РИОСВ. Този факт се установява от цялата доказателствена съвкупност по делото, а именно: констативен протокол № 0013903/01.08.2024г., АУАН, НП, както и от свидетелските показания на актосъставителя, присъствал при установяване на нарушението. Доказателствата са взаимно допълващи се и безпротиворечиви. От констативния протокол и свидетелските показания се установява липса на каквато и да е техника - верижен булдозер или багер, с която може да се извърши запръстяване на процесния участък. Отделно от това в хода на първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция от страна на Община Пловдив не са ангажирани доказателства за извършено запръстяване (покриване на депонираните отпадъци със запръстяващ пласт). Няма данни да е било извършвано запръстяване нито на 01.08.2024г., нито на 02.08.2024г. В представената пред районен съд отчетна книга за депа за отпадъци за периода 01.08.2024г.-15.08.2024г. липсва отчет относно извършване на дължимото ежедневно запръстяване. Отговорността на общината правилно е ангажирана за нарушение по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Съгласно чл. 123в, т. 2 от ЗООС, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. В Комплексното разрешително, издадено от ИАОС, в т. 11.6.4.1 от същото е посочено, че депонирането следва да бъде извършено съобразно установените правила и експлоатационните изисквания, определени в Плана за експлоатация, който представлява неразделна част от Комплексното разрешително. Съгласно т. 1.5 от Плана, в края на всеки работен ден депонираните отпадъци се покриват със запръстяващ пласт. Правилно районният съд е приел, че това задължение не е било спазено от страна на санкционираното лице. По отношение на възражението, че не е дадена правилна правна квалификация на нарушението и че е налице нарушение на чл.138, ал.1, т.2, пр.1 от ЗУО, районен съд е изложил подробни доводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение следва да се отбележи, че разпоредбите на чл.138, ал.1, т.2, пр.1 от ЗУО и на чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от ЗООС предвиждат два различни състава на административно нарушение. В случая вмененото нарушение на община Пловдив е неизпълнение на условие 11.6.4.1. поставено в комплексното разрешително, да депонира отпадъци на регионалното депо, съобразно установените правила и експлоатационните изисквания, определени в Плана за експлоатация - конкретно в т.1.5 от Плана, предвиждаща в края на всеки работен ден, депонираните отпадъци да се покриват със запръстяващ пласт. На община Пловдив не е вменено нарушение за допуснато запалване на отпадъци в депото за да се квалифицира по чл.138, ал.1, т.2, пр.1 от ЗУО. Правомощията по съставянето на АУАН и налагането на административно наказания са предоставени в условията на оперативна самостоятелност на конкретни контролни органи. В случая служители на РИОСВ – Пловдив са извършили проверка, за резултатите от които е съставен констативен протокол и е прието, че е извършено нарушение на чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Неоснователно е възражението на директора на РИОСВ – Пловдив, че неправилно районен съд е намалил размера на наложената имуществена санкция. Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай в наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви, обосноваващи извод за наличието на необходимост от налагане на имуществена санкция над законоустановения минимум. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението. Същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХII състав