Решение № 91 от 24.4.2024 г. на Районен съд - Провадия по дело № 1180/2023 г.

Производството е по реда на чл. 549 и сл. от ГПК. Делото се образува по молба на В. В. Н. с правно основание чл. 549 от ГПК с искане съдът да обяви смъртта на лицето С. В.ва Н. с дата на настъпването й 20.08.2024 г., поради изтичане на пет години от последното известие за лицето, което е от лятото 2004 г. В молбата се посочва, че от лятото на 2004 г. С. В.ва Н. е в неизвестност, като нито нейният баща – молителят В. В. Н., нито нейните близки имат информация за нея. В тази връзка се заявява, че С. В.ва Н. е обявявана за общодържавно, както и за международно издирване, но без резултат. В открито съдебно заседание молителят чрез неговия пълномощник, поддържа предявения иск. Моли за уважаването на иска. Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на искането. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Молбата е с правно основание чл. 549, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, тъй като се подава пред родово и местно компетентен съд и от процесуално легитимирано лице, което се явява наследник по закон на лицето, обявяването на чиято смърт се претендира. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. А. Н. и С.П.П., както и писмените доказателства, в т.ч. и справките изискани от НСС, ОДМВР, НОИ, НАП, ГДИН и др., преценени по отделно и в съвкупност, се установява пълно и главно, че молителят В. В. Н. е баща на С. В.ва, като на неустановена по делото дата, но след завършване на средното си образование, започва да употребява наркотици. Поради тази причина С. В.ва заминава около 2000 г. за лечение в комуна в ••••••••, където престоява около година и половина. След определен период от време, след връщането си в Република България, С. пак заминава за ••••••••, заедно с приятеля си, за да работят, но след няколко месеца се връщат обратно в България. При завръщането си в страната момичето започва отново да употребява наркотици, като в тази връзка свидетелката Н., заявява, че открива инжекции в коша за пране. След това С. Н. отново решава и заминава за •••••••••, където да живее и работи. От това заминаване, последният контакт на С. с близките й и по-конкретно с баща й и св. Н., е от лятото на 2004 г., като до момента няма налични сведения, както за местонахождението й, така и за състоянието й. През целия период от престоя в комуната и последващия период до месец август 2004 г. между С. Н. и баща й се поддържа непрекъснат периодичен контакт. Ето защо прекъсването на контакти със С. поражда тревожност в молителя, който потърсва съдействието на полицията, БЧК, Интерпол, но без резултат. Свидетеля Н. посочва, че получава информация от органи на Интерпол, че посещават квартирата на С. Н. в гр. ••••••••••, •••••••••, като откриват само нейни вещи и документи за самоличност, но не и самото лице. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че за периода от м. август 2004 г. до момента 2024 г. за С. В.ва няма подавани заявления за издаване на български документи за самоличност; няма подавани данни за трудов и осигурителен стаж и доход; не присъства в пациентската листа на нито един общопрактикуващ лекар; спрямо нея няма образувани наказателни преписки; няма данни за образувани и неприключили наказателни производства; нито изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа на друго основание по реда на НПК и арестите на територията на страната. Видно от приложеното писмо на ОДМВР-Варна С. Н. се обявява за общодържавно издирване от РУ-••••••••• в категория „Безследно изчезнал“ с КИЛ •••••••• г. и телеграма на ФГ НП МПР София № ••••••• г. и се обявява за издирване с ШИС № ••••••••• и в Интерпол с ••••••••. В същия документ се посочва, че последното преминаване на държавната граница, в посока напускане на РБ от С. Н. се регистрира на 13.05.2004 г. през ГКПП Калотина, като до настоящия момент липсват данни за местонахождението й. Гореустановената фактическа обстановка мотивира съдът да приеме, че в действителност последното известие за С. В.ва Н. е от месец август 2004 г., когато момичето провежда последен телефонен разговор с баща си- молителя Н. и свидетелката Н.. От тогава до момента са изтекли повече от 5 години, което изпълва предпоставките, визирани в чл. 14 от ЗЛС, за обявяване на смъртта на отсъстващото лице. По делото липсват данни за момента на предполагаемата смърт, но като се вземат предвид доказателствата, че последното известие за С. Н. е от месец август 2004 г., без да се установява конкретния ден на провеждане на разговорите с нея, следва да се определи дата на смъртта 31.08.2024 г., съобразно разпоредбата на чл. 16 от ЗЛС. Следва да се укаже на Община ••••••••• да състави акт за смърт на лицето по последния постоянен адрес на лицето, съгласно чл. 551 от ГПК. Мотивиран от горното, съдът