Решение № 1340 от 23.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2729/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0438-000591 от 09.11.2022 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на Ж. А. Н., ЕГН •••••••••• с адрес ••••, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В жалбата са релевирани оплаквания, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения поради неописване на релевантните факти и не събрани всички доказателства по преписката. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, процесуалния му представител поддържа жалбата извън направените с нея доказателствени искания и поддържа аргументите си за отмяна на постановлението. Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения: От фактическа страна съдът установи следното: Жалбоподателят Ж. А. Н. била правоспособен шофьор и била санкционирана по ЗДвП многократно, а именно 6 пъти с наказателни постановления и над 20 пъти с електронни и присъствени фишове. Същата работила в представителството на „Тойота“ за България. За да извърши услуга на свой клиент, който си закупил чисто нов автомобил без регистрация, същата на 18.10.2022 г., се качила на автомобил марка Тойота, модел Ярис, с рама № ••••, който не бил регистриран на територията на РБългария и нямал поставени регистрационни номера и подкарала автомобила към ул. Напредък № 2 в гр. Пловдив, където бил ситуиран с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, за да регистрира автомобила. Към 13: 00 ч., когато автомобилът бил на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с ул. „Напредък“ движението й било възприето от свид. П. П. и К. Б. – ••••, които се движили срещу нея с полицейския автомобил. След като я забелязали, свид. П., който шофирал служебния им автомобил обърнал посоката на движение и подал звуков и светлинен сигнал, който водача на автомобила марка Тойота, модел Ярис, с рама № ••••, възприел и отбил. П. разяснил на Н. нарушението, като тя му обяснила, че платформата им не работела и искала да извърши услуга на клиент. Той поканил Н. да го последва с нерегистрирания автомобил до сградата на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, където й бил съставен АУАН № 401707от 18.10.2022 г. и същия бил връчен на лицето, без възражения. Била образувана прокурорска преписка № 11800/2022 г., извършената предварителна проверка завършила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.11.2022 г. На 09.11.2022 г. било съставено настоящото наказателно постановление Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпита на свидетеля П. П., както и от писмените доказателства – АУАН, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.11.2022 г., справка за нарушител/водач, докладна записка, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121к- 8883/02.09.2020 г., № 317з-11675-31.12.2021 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед 8121з -825/19.07.2019 г. Показанията на свидетеля, съдът намира за логични, последователни и незаинтересовани. Доказателствата чертаят безпротиворечива фактическа обстановка, като показанията на актосъставителя установяват релевантните факти по извършената проверка и изяснява обстоятелствата около личността и обстоятелствата предхождащи установяването на нарушението. Тъй като не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената фактическа обстановка съдът се ползва от презумптивната сила на съставения АУАН дадена му от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Относно приложението на процесуалните правила: Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 3.9. на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и на актосъставителя следва от така представената заповед т. 1.3.3. във вр. със Заповед № 317з-11675-31.12.2021 г. В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Съдът намира, че нарушението е описано ясно, точно и не създава неяснота относно параметрите му. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител, че непосочването на думите „път, отворен за обществено ползване“ са опорочили административно наказателното производство до степен, че са довели до невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Съдът намира, че такова възражение е несъстоятелно. Посочено в АУАН и НП е че, нарушението е извършено на кръстовището между бул. „Васил Априлов“ и ул. „Напредък“, именно това са пътищата отворени за обществено ползване, които се пресичат, съгласно дефинициите им посочени в ЗДвП и ЗП, а именно §6, т. 1 от ДР на ЗДВП, който гласи, че „път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Дефиницията за обществено ползване е в 7 на §1 от Закон за пътищата, а именно "Обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци“, което именно се съдържа в дефиницията за път, към който се приравняват и улиците. Съгласно дадените дефиниции описаното местоположение е именно пресечната точка на два пътя, отворени за обществено ползване, т.е. нарушението е правилно описано, с всичките му сътавомерни белези и не се налага нито тълкуване, нито извличане от доказателствата. В АУАН и НП, не следва да се преписва буквата на закона, а напротив посоченото от законодателя като предпоставка да се облече във фактически параметри, именно което е сторил и административнонаказващия орган. Вместо механично да препише че нарушението е извършено на път, отворен за обществено ползване, същият е посочен поименно и недвусмислено. Точно срещу конкретния факт, следва да се защитава и нарушителят. Съдът намира, че не се проведе оспорване на факта, че мястото, по което се е движила и е била установена Н. да управлява е път и същият е бил отворен за обществено ползване. Независимо, дали е имало ремонт по него или не, по същия са се движили МПСта и за тях са важали изискванията на ЗДвП и контролните правомощия на органите на МВР, както е изискването на закона. Несе въведоха твърдения, а още по-малко доказателства, че пътят е бил затворен за обществено ползване, поради което възражението следва да се разглежда като процесуално. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в седмодневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН Н. е имала възможност да направи своите възражения и не се е възползвала от това си право. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано. От правна страна съдът намира следното: След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието визирано в наказателното постановление нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и виновното му извършване. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на Ж. Н. като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, тя е осъществила чрез действията си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. Автомобилът е бил нерегистриран, без поставени табели. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не се опровергават фактическите констатации на актосъставителя от АУАН в тази част. Не се посочиха доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Следователно Н. не е съобразила правилата на ЗДвП, като при управление на лек автомобил не е изпълнила задължението си да регистрира същия по надлежния ред или да го представи за регистрация без да го управлява по пътищата отворени за обществено ползване. От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, тъй като като водач на МПС и вносител на такива с цел продажба, е бил наясно със задължението си да регистрира по надлежния ред автомобилите, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемата регистрация. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпването им. За размера на наложеното наказание: По отношение на санкционната норма съдът счита, че същата е правилно определена. Правилно е определен и размерът на наложеното наказание, а именно на минимума, доколкото не са изложени аргументи за по-висока санкция. Административно-наказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. По отношение на санкцията за лишаване от право да управлява МПС за шест месеца съдът намира, че при липсата на мотиви за определянето на размера същата е правилно определена на минимума, посочен от нормата на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че Н. има множество нарушения по ЗДвП, за които е санкционирана и това не е оказало предупредителен ефект върху поведението й. Същата упражнява професия, която предполага повтаряемост на нарушението, в случай че не бъде санкционирано. В този случай съдът намира, че не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, дори същото да не беше изключено от изрична разпоредба или субсидиарно чл. 9, ал. 2 от НПК. С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено в нея. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът